Да изкушиш звяра

Глава 26

Меринъс го изпревари. Тя се засмя, докато минаваше покрай другата баня и чу, че Калън все още е под душа. Сигурно се бе забавил с влизането, което означаваше, че е правил нещо, преди да започне. Тя се намръщи. Трябваше да се научи да се държи малко по-учтиво.

Облечена в чифт влажни от пот панталони и една от неговите огромни ризи, Меринъс се запъти към кухнята. Можеше поне да получи закуска. Беше гладна, а сутрешното слънце започваше да свети ярко от външната страна на тежките завеси, покриващи всички прозорци.

Завладя я миг на паника при мисълта за предстоящия ден. Нямаше да е лесно да остави Калън да се изправи пред света, за да оповести кой и какъв е. Знаеше как цени уединението си и спокойствието, което бе намерил, когато не го преследваха. А след днешния ден никога повече нямаше да изпита това.

Меринъс светна лампата, когато влезе в кухнята, за да прогони тъмните сенки в стаята, след това се закова на място. Сърцето й подскочи от страх при вида на човека, пред себе си. Но това, което я ужаси най-много, бе пистолетът, насочен към стомаха й, и горещата ярост, която сякаш трептеше с жестоки пламъци в тъмните очи.

— Знаех си, че ще те доведе тук — ухили се мазно Дейън, а красивото му лице се изкриви от ужасяваща ярост, когато се приближи към младата жена. — Той си мисли, че никой не предполага за това място, но греши. Знам, че идва тук, за да се скрие и че ще доведе и теб.

Меринъс го наблюдаваше как приближава и отстъпи назад, докато не влязоха в свързаната с кухнята всекидневна. Тя се молеше да успее да доведе Дейън до място, където Калън щеше да може да скочи върху него, когато слезеше на долния етаж.

— Искаш ли да умреш, пачавро? — попита с презрителна усмивка Дейън.

Меринъс поклати глава отчаяно, гледайки нервно към пистолета.

— Заплодена ли си вече? Огнестрелните рани болят наистина много, курво, и ще убият отвратителното нещо, което сигурно вече носиш вътре в себе си.

Меринъс инстинктивно покри корема си с ръце, просто не бе способна да се сдържи. Очите му демонстративно проследиха движението.

— Моля те… — прошепна тя. — Не го прави, Дейън. Калън ще те убие, заради това.

Той се изсмя презрително.

— Скъпа моя, Калън също ще умре. Няма да му позволя да разруши всичко, върху което съм работил откакто избягахме от онези проклети лаборатории.

Меринъс преглътна мъчително. Можеше да усети страха, барабанящ във вените й едновременно с учестения ритъм на сърцето й. Гърдите й се стегнаха, докато се бореше да се отърси от паниката, да намери начин да мисли трезво и да помогне на Калън. Господи, това щеше да го убие. Дейън бе от неговото семейство.

— Калън рискува живота си, за да те спаси и да скрие теб и останалите — задъхано каза Меринъс. — Как можа да го предадеш по този начин?

Младата жена не можеше да разбере дълбочината на злото, което караше Дейън да прави това.

— Защото той ни предаде — гласът му се повиши от ярост, а мъжът пред нея дори не го осъзна. Меринъс се молеше Калън да го чуе. — Той ще се покаже пред обществеността и останалите ще го последват като глупави деца, каквито са все още. Сякаш той е крал. Сякаш последната дума е негова. Калън не знае какво прави. Казах това на онази глупава кучка Мария, но тя не ме послуша. Така че трябваше да умре, заради това. Тя почти го убеди миналата година. Аз няма да му позволя да го направи. Няма да му позволя да унищожи всичко по този начин.

— Какво предлагаш на направи тогава, Дейън? Съвета няма да спре — Меринъс пристъпваше из стаята, придвижвайки се внимателно към съмнителната защита на един стол. Само ако можеше да предпази корема си, щеше поне малко да защити детето, което може би вече растеше в нея.

— Той трябва да се върне там, заради нас! — избухна Дейън. — Аз мога да водя Прайда. Това е мое право! Аз пострадах най-много от тях. Трябваше да ги ръководя, а той да им позволи да го заловят.

Яростните думи отвратиха Меринъс. Спомни си докладите от лабораториите, които бе чела. Варварските тестове, обучението на Калън да убива и да не бъде нищо повече от едно оръжие. Знаеше всичко за жените, които бяха водили при него, за да забременеят, и които бяха убивали, щом е отказвал. Ужасяващата болка, която бе изпитал от наказанията, когато е отхвърлял заповедите им. Само един изкривен и зъл ум би могъл дори да си помисли, че Калън трябва да се върне обратно в онзи ад. Само едно чудовище би убило жената, която се бе опитала да осигури тяхната безопасност, както Дейън бе направил с Мария.

— Очевидно ти не си достатъчно силен, за да ръководиш — изрече Меринъс. — Само едно животно би предложило Калън да направи подобно нещо. Как са те създали, Дейън? Как са успели най-накрая да създадат съществото, към което са се стремили? Може би Калън трябва да изпрати теб обратно.

Болка и ярост вибрираха по тялото на Меринъс. Безброй пъти животът на Калън бе висял на косъм, заради това копеле. А сега Дейън бе обърнал срещу него и щеше да го измами и предаде.

— О, те успяха, както не са очаквали и в най-смелите си фантазии — изсмя се той. — Само че дори нямат представа колко добре са се справили. Аз съм тяхното дете-мечта, Меринъс, и след като Прайда попадне под моя власт, а Шера и Даун родят зверчетата ми, тогава ще им позволя да научат. Те ще се съгласят с всяко мое искане в замяна на услугите, които мога да им предоставя.

Меринъс се взря в него невярващо.

— Дейън, какво те кара да мислиш, че можеш да направиш това? Размножаването не е съзнателно — знаеш това от мен и Калън. То е хормонално. Ако Даун или Шера бе твоята половинка, щеше да си го усетил до сега.

— Не — Дейън поклати глава, една маниакална усмивка премина по лицето му. — Виж, аз съм наясно с нещо, което ти не знаеш. Женските не се разгонват като теб, Меринъс. Те не се чифтосват, както Калън се чифтоса с теб. Когато са в овулация, всяко копеле може да ги заплоди. Случилото се с брат ти и Шера го доказва.

Меринъс примигна.

— Какво общо има с това брат ми, по дяволите? Кой брат? Та, аз имам седем братя и всеки един от тях ще ти одере кожата от задника и ще я закачи на стената си като трофей, ако не престанеш с тези глупости. Ако Калън остави изобщо нещо от теб, след като свърши.

Дейън се ухили мазно, а пистолетът му не трепваше.

— Брат ти Кейн беше войник в лабораториите, Меринъс. Той бе избран да изнасили Шера, когато тя се разгони за първи път, и свърши чудесна работа. Дори насади зверче вътре в нея. Аз, разбира се, трябваше да я отърва от него. Не мога да допусна потомството на друг мъж в моя Прайд.

Меринъс се разтрепери от шок. Почувства коленете си да омекват.

— Лъжеш! — извика тя. — Кейн не би направил това! Той никога не би наранил невинна жена!

Дейън поклати глава със съжаление.

— Но го направи, Меринъс! Не си ли се питала някога как Кейн е разбрал за предполагаемия строго секретен експеримент, преди баща ти да получи кутията с доказателства от Мария? Откъде е знаел, след като всички, свързани с тази лаборатория, са мъртви? Той оцеля някак си след нападението ми. Оцеля и моята ярост. Но Кейн ще си плати за това скоро.

— Не ти вярвам! — Меринъс допускаше, че Кейн може би е бил там, но не поради казаните от Дейън причини, и със сигурност не вярваше, че е насилил някого. Защото познаваше брат си прекалено добре.

Мъжът се намръщи заплашително.

— Нямам причина да лъжа.

— Имаш всички основания да лъжеш! — каза му тя гневно. — Ти предаде собствените си хора, Дейън, в теб няма чест. Човек не може да ти вярва дори когато казваш колко е часа.

— Имаш голяма уста, кучко — изръмжа той. — Ако вече не бях решил да те убия, щях да го направя само заради това.

— А ти си едно шибано копеле с някакви напълно ненормални представи за величие — с ъгълчето на очите си Меринъс видя сянката на Калън, придвижваща се бавно по стъпалата. — Останалите ще се погрижат за теб. Ти няма да можеш да скриеш миризмата от кръвта на Калън по ръцете си. Техните сетива ще я доловят, Дейън. Те ще разберат.

Младата жена видя проблясък на нерешителност в очите му.

— Няма да разберат — отвърна той, но протестът му не бе достатъчно уверен.

— Те могат да подушват кръвта. Познават миризмата на своите, тяхното ДНК им го осигурява. Мислиш ли, че би могъл да отмиеш миризмата на смърт от тялото си? Наистина ли смяташ, че няма да разберат?

— Ще останат само Шера и Даун — Дейън сви рамене. — Ще убия Тайбър и Танер.

Меринъс се изсмя, клатейки глава, докато Калън се приближаваше. Трябваше да задържи вниманието на Дейън върху себе си.

— Ти няма да се доближиш и на миля до някой от тях — каза тя подигравателно. — Те са по-умни от теб.

— Калън не е — отрече той. — Хванах неговата жена.

— Така ли? — попита Меринъс, като се хвърли назад и падна на пода. В същия миг ревът на Калън отекна в стаята.

Младата жена лазеше около стола, когато чу вика, който избухна от гърлото на Дейън. Пистолетът излетя от ръката му, изблъскан от Калън. Меринъс направи гримаса, когато оръжието падна от срещуположната страна на стола. Като дишаше тежко, тя запълзя през стаята, без да изпуска борещите се мъже от очи.

Диво ръмжене изпълни помещението, трясък на мебели, летящи юмруци. Дейън се биеше като диво животно, но Калън бе много по-добър. Ритаха се, юмруци се забиваха в плът. Двамата мъже се биеха из стаята, борещи се за надмощие. Когато стигна до пистолета, Меринъс чу вик от силна болка, която изпрати тръпки надолу по гръбнака й.

Калън бе успял да приклещи Дейън, като го издърпа пред себе си, а ръцете му се сключиха около врата му. Очите на Меринъс се разшириха от ужас, когато Калън го стисна безжалостно за последно. Звукът от счупването на врата на Дейън предизвика надигането на жлъч в стомаха й. Очите му бяха широко отворени от изненада и поражение. Калън го пусна да се свлече бавно на пода и докато падаше по лицето му премина ужас.

Меринъс вдигна шокираните си очи към своя любим. Той се взираше в нея, а изражението му бе студено и брутално. Изобщо не мигаше, не предложи никакво извинение, но тя видя страданието и мъката в блясъка на неизплаканите сълзи в очите му.

Калън бе покрит с кръв. Голите му гърди бяха белязани от драскотините на дългите, остри нокти на Дейън. Беше облечен само в чифт опръскани с кръв и мокри от пот шорти. Босите му крака бяха обезобразени от ужасни порязвания и синини. Стоеше разкрачен, мускулите му още бяха напрегнати, изопнати от адреналина, който пулсираше в тялото му.

Меринъс дишаше тежко, сърцето й туптеше силно в гърдите, а ръцете й стискаха забравения пистолет.

— Мамка му, сега имаш нужда от още един душ — прошепна тя, преглъщайки трудно, след това направи гримаса, заради нелепото си изказване. — О, Господи, Калън…

Ръката й се стрелна към устата й, докато се бореше с гаденето, надигнало се в гърлото й. Дейън се взираше в нея с празни очи, разширени в тази последна секунда на ужас. Меринъс изпусна пистолета, а тялото й се разтрепери толкова силно, че можеше да чуе как костите й тракат.

— Меринъс — изведнъж Калън коленичи пред нея, но не я докосна. Гласът му бе пропит от мъка и съжаление. — Той нарани ли те?

Тя отчаяно поклати глава, борейки се със сълзите си.

— О, Господи, как мога да ти помогна? — завъртя се към него, без да обръща внимание на кръвта по тялото му. Неговата и на Дейън.

Ръцете му колебливо се обвиха около нея, когато тя се хвърли в прегръдките му.

— Да ми помогнеш? — прошепна той дрезгаво, докато докосваше косата й, гърба й, сякаш се страхуваше да я прегърне. — Ти си в безопасност сега, Меринъс. Всичко е наред.

Младата жена поклати глава до гърдите му, сълзите най-накрая се отрониха от очите й, унижавайки я за слабостта й пред лицето на опасността. „Бях толкова слаба, помисли си тя.“ Калън бе спасил живота им, белязвайки душата си, заради необходимостта да отнеме живота на брат си, а тя се нуждаеше от неговата утеха. Би трябвало да успокоява него вместо това.

— Толкова съжалявам — прошепна през сълзи. — Наистина съжалявам. Толкова съм слаба, Калън. Толкова слаба.

Меринъс стисна раменете му, бе прекалено отпаднала да стои права. Страхът още ехтеше в тялото й, ужасът от насилието пулсираше напрегнато. Когато Калън стегна ръце около нея, остър звук от разбиването на входната врата ги накара да се разделят.

Меринъс изкрещя, когато вратата полетя навътре. Калън я избута към стола, рязката му заповед се загуби сред яростното му ръмжене, докато се навеждаше да вземе пистолета, който Меринъс бе пуснала.

— Меринъс! Калън! — грубият глас на брат й я накара да се обърне навреме, за да види как Калън се изправя с гъвкаво, грациозно движение на коленете, стиснал пистолета с две си ръце. Лицето му бе маска от ярост.

— Калън! — Меринъс тръгна към него, ужасена, че любимият й няма да спре навреме.

Той застана пред нея. Пистолетът се повдигна и пръстът му бързо се отдръпна от спусъка.

Замаяна, дишаща тежко от шока, тя видя начина, по който Калън се сви, когато стаята започна да се изпълва. Братята й и баща й, дори чичо й — сенатор Самуел Тайлър — беше тук, заедно с десетина мъже, смътно познати, които следваха Кейн. Тайбър и Танер, Шера и Даун, и доктор Мартин, който вървеше последен. Всички, освен сенатора и добродушния учен, бяха въоръжени до зъби, а телата им бяха напрегнати и в готовност.

— Господи! Говорим за шибано тестостероново свръхнатоварване! — изпъшка Меринъс, докато падаше на задните си части. Тя се огледа наоколо. Предположи, че братята й и военната група на Кейн обикаляха помещението на горния етаж, за да се уверят, че е безопасно. Мамка му, не знаеше какво, по дяволите, правеха тези облечени в черно непознати със сурови студени очи, да не говорим за братята й.

— Не я докосвай! — Калън внезапно извърна яростните си, подивели очи към този, който бе дръзнал да направи движение зад нея.

Меринъс погледна нагоре навреме, за да види как Кейн вдига ръце и внимателно отстъпи назад. Калън направи само няколко крачки и рязко придърпа Меринъс към себе си. Тялото му бе пламнало от горещина, а мускулите му бяха стегнати от напрежение.

— Дай му няколко минути да се охлади — доктор Мартин застана властно между мъжете. — Махни се от тях. Занеси тялото на Дейън в друга стая, далеч от него. Остави го да се успокои или той никога няма да възстанови контрола си.

Меринъс погледна към Калън. Лицето му бе почервеняло, а очите затворени, докато я притискаше здраво.

— Калън? — прошепна тя.

— Можех да те изгубя — отговори той, а гласът му бе дрезгав и груб. — Ако бяха войници на Съвета или ако беше някой друг, щях да те изгубя.

Хватката му се стегна, докато се бореше за въздух.

— Боже, помогни ми. Меринъс, не мога да те загубя.

Тя въздъхна дълбоко и опита да се завърти в ръцете му. Най-сетне успя, когато Калън леко охлаби хватката си. Дланите й се преместиха на раменете му, а главата й се отпусна на развълнуваните му гърди. Около тях се движеха хора, говореха, задаваха въпроси и изискваха отговори.

— Как ни открихте? — Калън изведнъж вдигна глава. Очите му пламтяха от подозрение, докато оглеждаше хората наоколо.

— Кейн има проследяващо устройство за телефона на Меринъс — отговори хладно Шера. — Аз не знаех, Калън, до тази сутрин, когато той се опита да се обади и предавателят показа, че телефонът е бил унищожен.

Меринъс си спомни смътно, че бе видяла счупените останки от телефона на бюрото на Калън. Сигурно Дейън го бе унищожил, мислейки, че ще им попречи да се обадят за помощ. В къщата нямаше телефон. Нямаше начин да се проследят разговорите.

Калън пое дълбоко дъх, за да се успокои. Меринъс усети как контролът му бавно се завръща отново. Тялото му се отпусна леко.

— Калън, трябва да се измиеш — Кейн стоеше на няколко крачки от тях и ги наблюдаваше замислено. — Ще се обадим на полицията по този въпрос, но ти трябва да се стегнеш. Чичо Сам — той кимна към сенатора, — пристигна тук с нощен полет, за да ви придружи лично обратно за изслушванията на Сената, относно генетичните изменения и генното инженерство. Имаме много работа за вършене.

Калън се изправи бавно на крака. Ръцете му се обвиха около Меринъс, отказвайки да я пусне.

— Меринъс може да остане тук с нас — каза му Кейн твърдо.

— Не мисля така — младата жена не повярва на студената усмивка, която Калън изпрати към брат й. — Тя остава с мен, Кейн. И точка. Можеш да поговориш с нея, след като двамата се почистим.

Меринъс, която се бе изправила заедно с Калън, наблюдаваше как двамата мъже се гледат и всеки от тях се стреми да се наложи. Бяха като два питбула, готови да се сбият за един кокал, но заради различни причини. Кейн искаше да отведе своята невинна сестричка от тук и да я запази завинаги дете. Калън искаше жената, в която я бе превърнал, и бе дяволски решен да я задържи.

Кейн понечи да каже нещо. Меринъс знаеше, че каквито и думи да изречеше, само щеше да влоши ситуацията.

— Не започвай, задник — сряза го тя, виждайки насмешката, която проблесна в очите му — знак, че от устата му се готви да излезе нещо глупаво.

Той я стрелна с мрачен поглед. Меринъс си пое дълбоко въздух.

— Имам нужда от още един душ, както и Калън. Вие, момчета, направете каквото трябва, за да подготвите всичко за тръгването ни. Не мога да се занимавам с това точно сега.

Главата й бе прекалено замаяна, през вените й още препускаха шок, страх и гняв. Натрупването на адреналин я превръщаше в кучка.

— Поне се опитай да побързаш — Кейн прокара пръсти през късата си коса, нетърпение стягаше тялото му. — Трябва да направим статията заедно и нещата да започнат от тук, Меринъс. Имам нужда от теб за това.

Брат й я прониза с властен поглед.

— Само че ще трябва да почакаш — каза му младата жена, приемайки ръката на Калън. Той я обви около нея, защото краката й трепереха. — Точно сега не мога, Кейн. Просто не мога.

Меринъс забеляза, колко загрижени и притеснени изглеждат мъжете от семейството й. Трябваше да бъде по-търпелива с тях и да ги успокои. След това се налагаше да се усамоти за миг с Калън, за да успокои звяра, който още се бореше за освобождение.

— Хайде — Калън се обърна, и като игнорира другия мъж, я изведе от стаята.

Когато стигнаха до стълбите, той я вдигна на ръце и я занесе до голямата баня в спалнята им. Не проговори, изражението му не се смекчи. Но беше твърд. Пенисът му бе като ръжен, стоманен и горещ до бедрото й. Очите му пламтяха от страст. Заключи вратата на спалнята зад себе си, след това с едно рязко дръпване на панталоните й, я разголи от кръста надолу.

— Не мога да чакам — Калън я подпря на стената, повдигна я и избута панталоните от единия й крак.

Разтвори краката й и потопи пениса си дълбоко в нея. Меринъс изпъшка. Не бе забелязала колко е готова за него. Вагината й стисна ерекцията му в горещата си хлъзгава прегръдка, като в юмрук, когато се зарови в нея.

Главата й се опря назад в стената, а ръцете й уловиха изподрасканите му окървавени рамене, когато Калън се наведе, зарови лицето си в шията й и започна да се движи в нея. Той стенеше дрезгаво от удоволствие при всеки тласък. Ерекцията му бе твърда, гореща и я повлече в страст, толкова естествена и дълбока, колкото и самата любов.

Възбудата и огънят изгориха тялото на Меринъс, удоволствието се разля по нея като приливна вълна от усещане, отмивайки всякакво съмнение, всички останали страхове. Ръцете му я хванаха през кръста, бедрата й обхванаха неговите, а пенисът му проникваше отново и отново във вътрешността й. Разпъвайки я, той я изпълни, изгори я с желанието си. Това не беше хормонална страст, нямаше целувка за увеличаване на възбудата, липсваше предварителната игра, бе само силна, истинска страст.

Зъбите му се забиха в шията й на мястото, където я бе белязал като своя. Грапавият му език я погали. Калън изръмжа дрезгаво, когато стоновете на Меринъс се засилиха. Тя можеше да усети кулминацията, надигаща се вътре в нея, експлозията бе само на секунди разстояние.

Борейки се за въздух, Калън увеличи темпото на тласъците си. Влажната им плът се докосваше, издавайки пляскащи звуци, докато пенисът му се плъзгаше навън-навътре, отново и отново. Меринъс потръпна, разтресе се, бореше се да не изкрещи и успя да сдържи силния вик, когато усети как шипа се появи, удължи се и се втвърди, докато не се заключи дълбоко в нея. Горещата ласка я изпрати над ръба. Оргазмът я връхлетя мощно и дълбоко, стягайки тялото й, когато усети силната струя на освобождението му вътре в себе си. Трепна леко, когато ревът му от удоволствие отекна наоколо. По дяволите, Кейн определено щеше да има проблеми с това.

Чувственият рев на Калън се чу напълно ясно на долния етаж. Шера направи гримаса, когато осем мъже пламнаха от гняв и погледнаха към стълбите. Телата им се наежиха от възмущение.

— Тя не е дете — осведоми всички Шера. — И ще направите добре, ако свикнете с това.

Джон Тайлър се обърна към нея и гневно се намръщи.

— Млада госпожице, това е моето дете! — каза той.

— Не, господине, точно сега тя е половинката на Калън — поправи го тя решително. — Меринъс едва не загина, а ДНК-то му настоява той да затвърди претенциите си над нея. Свикнете с това, преживейте го, преди Калън да слезе тук, защото ако всички вие го нападнете, с разстроената си мъжка гордост, само ще принудите инстинктите му да се проявят. Той просто предявява претенциите си към нея, оставете го да свикне с това, преди да му се наложи да се справя с вашите претенции.

Шера пренебрегна подигравателната усмивка на Кейн. Правеше го вече два дни.

— В момента имаме други проблеми — обади се Самуел Тайлър, в опит да разсее гнева на бащата и братята. — Нека да наредим приоритетите си по важност и да тръгнем от тук. Остават четири часа до пресконференцията, а имаме много работа за вършене.