Да обичаш Порода

Осма глава

Той се опитваше да я защити.

Няколко часа по-късно Хармъни застана пред отворената врата на спалнята и наблюдаваше как Ланс спи. Завивките бяха отметнати от високото му мускулесто тяло, слабата светлина от коридора го засенчваше.

Но нищо не можеше да прикрие ерекцията, издигаща се между бедрата му.

Хармъни пое бавно дъх и потопи лъжицата кутията маслено орехов сладолед. Трябваше да се опита да стои далеч от него. Поднесе замръзналото лакомство към устните си. То облекчаваше подутите жлези под езика й, успокояваше хормона, който искаше да се излее от тях, но нищо не можеше да отслаби възбудата й.

Докато бродеше из къщата през тези часове, тя се бе убедила, че сигурно си въобразява разни неща. Тя защитаваше другите, не беше свикнала да бъде защитавана.

Хармъни облиза лъжицата. Ланс се размърда в леглото, краката му се разтвориха и пръстите на едната му ръка обвиха около пениса му за секунда. След което простена разочаровано и ръката му падна обратно на леглото.

Лъжицата отново се потопи в картонената кутия и се надигна още веднъж към устните й. Хармъни остави вкусът на сладоледа да се разтопи в устата й, докато наблюдаваше Ланс. Колкото и да бе вкусен сладоледа, тя знаеше, че е нищо в сравнение с вкуса на мъжа, който се опитваше да спи въпреки възбудата си.

Устните й трепнаха в усмивка. Имаше нещо, което можеше да направи за него. Спомни си как веднъж, преди няколко години, бе гледала един много неприличен филм. Просто от любопитство. Във филма бяха замесени една много изкусителна жена, възбуден мъж и сладолед.

Ланс беше много сексуален. Чувствено създание с опит в удовлетворяването на всяка жена. На Хармъни й липсваше опит, но знаеше, че той се наслаждава на докосването й. Щеше ли да се наслади на сладоледа?

Тя облиза устни и влезе в стаята, потопи отново лъжицата в сладоледа, коленичи на леглото и се премести на позиция.

Ланс се събуди връхлетян от удоволствие. Хладно, чувствено, фино удоволствие, което накара тестисите му да се стегнат, а тялото да се надигне. Протегна ръце да задържи насладата, за да не се отдръпне.

— Стой мирно. Или ще спра. — Гласът на Хармъни беше копринено гладък, тъмен и предизвикателен.

Ланс видя как устата й се отдръпва от жадуващата му ерекция. Хармъни взе кутията със сладолед от леглото, потопи лъжицата вътре и поднесе голямо парче към устата си. Ланс се стегна — гледаше, чакаше. Тя сведе глава, едната й ръка улови пениса му в основата и го пъхна между устните й. След това изля сладоледа върху него.

— Ох, мамка му! — Ханшът му се надигна от леглото, когато тя започна да смуче плътта му с алчен глад.

Студеният крем заля пенисът му и изпрати бурни, ледени усещания по горещата му плът. Езикът й трепкаше върху него, галеше и милваше, а устата й засмукваше набъбналата главичка.

Ланс стисна чаршафа, ханша му се изви, главата му се въртеше върху матрака, докато лед и огън се бореха, от гърлото му се откъсна измъчен стон и тялото му се обля в пот.

Мамка му, беше хубаво. Толкова дяволски хубаво, че се чудеше дали ще го преживее. Опитваше се да стои неподвижен, да задържи ръцете си на леглото и да остави на Хармъни да решава. О, по дяволите, ако тя не побързаше и не му позволеше да свърши, той щеше да получи удар.

— Хармъни. — Ланс се задъхваше. — Скъпа. По дяволите. — Тя го измъчваше отново. Езикът й облиза набъбналата главичка, преди отново да я засмуче дълбоко в устата си, движейки се от долната страна като копринен пламък.

Тя простена около подутата плът. Вибрацията на звука изпрати стрели, които пронизаха мозъка му. Щипещите пипала на усещането обхванаха всеки прешлен на гръбнака му и стегнаха всеки мускул на тялото му.

Ланс примигна, опитвайки се да проясни погледа си и усети как пенисът му набъбва. Мамка му, сякаш не бе достатъчно набъбнал. Ръцете на Хармъни галеха ствола, от основата до там, където устните й го покриваха, нагоре и надолу, като го смучеше, ближеше и простена отново.

И Ланс избухна.

Ръмженето, което излезе от гърлото му, го шокира, както и прелестното удоволствие, което започна да се надига от тестисите му, нагоре по гръбнака и удари черепа му с невероятна сила. Секунда по късно спермата му експлодира в устата й и запрати ума му в пълен хаос.

Бедрата му се извиха, струя след струя, спермата му се изстрелваше в устата й, облекчавайки само най-лошия глад, забиващ нокти в корема му. Оргазмът го отдръпна от ръба на отчаянието, но твърдостта на ерекцията му остана.

— Надявам се да знаеш какво, по дяволите, направи току-що — простена Ланс, протегна ръце, сграбчи я за предмишниците и я хвърли на леглото.

Издигна се над нея, а коленете му разтвориха бедрата й, докато тя се взираше нагоре в него с горещ, страстен поглед. По дяволите, беше секси. Очите й бяха леко скосени, блестящо зелени. Заоблените й гърди бяха с твърди яркочервени зърна. Нежни, сладки зърна. Ланс наведе глава и пое едно от тях в устата си, Хармъни извика и той намести пениса си между чувствените гънки на хлъзгавата й, мека плът.

— О, да — промърмори той до гърдата й, преди да оближе отново зърното. — О, това е хубаво.

Натисна бавно напред, борейки се да диша, когато почувства невероятно стегнатите мускули на вагината й да обгръщат пениса му. Мили боже, беше толкова тясна, че всичко, което той можеше да направи, бе да изгори от удоволствието.

Сякаш обладаваше девица. Всеки път. Плъзна се бавно във вътрешността, усети как вагината й го привлича навътре, чу тихите й, разтърсващи викове на наслада.

— Хармъни… скъпа. — Ръцете му уловиха бедрата й и я задържаха неподвижно, когато тя започна да се извива под него. — Не мърдай, скъпа. Нека го направим спокойно. Да те взема спокойно.

— Кой иска спокойно? — Гласът й бе пресипнал, отчаян, когато ръцете й сграбчиха косата му.

Ланс щеше да се засмее, ако можеше да си поеме дъх. Беше наполовина вътре в нея, когато мускулите на вагината й започнаха да правят онова нещо. Мамка му. По дяволите. Как можеше да запази контрол, когато хиляди малки пипала се движеха по пенисът му и го придърпваха навътре. И точно такова чувство имаше. Мускулите се движеха около пениса му, галеха го и го засмукваха, докато той имаше чувството, че главата му ще експлодира от нуждата да свърши.

— Скъпа. Опитвам се. — Той се оттегли, после натисна напред и пак се отдръпна.

— Не искам… спокойно. — Викът й ехтеше от желание. — Искам всичко. Сега. Сега, Ланс. — Тя се изви към него отново, бедрата й се разтвориха още по-широко, а тялото й се изопна.

И точно както предишните два пъти, той изгуби контрол. С дрезгав стон се изтегли назад, след което се гмурна в нея с един силен, дълбок тласък.

Удоволствието беше толкова невероятно горещо и интензивно, че всеки път Ланс бе готов да се закълне, че няма да го преживее.

— Целуни ме, любима. — Ръцете му се отдръпнаха от бедрата й, когато проникна в нея докрай.

Пръстите му се заровиха в косата й и стиснаха копринените кичури, а устните му покриха нейните. Вкусът, за който жадуваше, се появи незабавно. Орлови нокти и подправки. Амброзия. Ланс пое вкуса от устните й, след което привлече езика й в устата си и изсмука още.

Господи, Хармъни беше толкова сладка. От главата до петите. Всяка нежна пора, която тя притежаваше, беше негова. Хармъни беше негова.

Държейки я плътно до себе си, той започна да се движи, ханшът му се надигна, отдръпвайки се назад, преди да се гмурне в горещите й, тесни дълбини. Обладаваше я отчаяно, защото беше отчаян човек. Вземаше я властно, защото тя го караше да жадува, да копнее, правеше всеки собственически инстинкт в душата му отчаян да я обвърже към него.

Първо я взе с тялото си, след това и с душата си. Дълбоки енергични тласъци, извиваше се вътре в нея, удоволствието му нарасна, когато усети стягането й.

— Точно така, скъпа — изръмжа до устните й. — Свърши за мен, любима. Нека да усетя как сладкото ти котенце избухва около мен.

— Проклет да си. — Викът й бе изпълнен със страст. — По-силно. Искам по-силно.

— По-силно — простена Ланс. — По дяволите, скъпа. Не искам да те нараня. Не мога да ти причиня болка.

Всичко, което можеше да направи, бе да забави тласъците си толкова, колкото можеше. Искаше да се тласка вътре в нея. Но тя още беше така дяволски тясна, стискаше го силно, с нежните си мускули. Не можеше да я нарани.

— Направи го. — Хармъни откъсна устни от неговите. — Направи го сега.

Докосна със зъби рамото му и го ухапа. И не беше нежно, леко ухапване. Острите й кучешки зъби потънаха в плътта му и изпратиха светкавица от възбуда и болезнено удоволствие, които избухнаха в черепа му.

Тогава Ланс засили темпото. Притискайки я под себе си, той се забиваше отново и отново в нея, докато тя се изви, откъсна уста от рамото му и изкрещя.

Сякаш този звук бе катализатора, от който се нуждаеше Ланс, усети как тестисите му се стягат силно, преди да експлодира вътре в нея.

Свърши така, като че ли никога не бе свършвал през живота си. Бурни струи от семенна течност изригнаха във вагината й, когато потъна до самите й дълбини. Тялото му потръпна, когато Хармъни се разтресе под него. Конвулсивните спазми разкъсаха и двамата, докато експлозиите не намаляха и след това бавно избледняха.

Ланс се отпусна върху нея, борейки се за въздух няколко дълги секунди, преди най-сетне да се срине до нея и да я привлече към тялото си. Невъздържаното му освобождение бе изсмукало и последните му сили и той знаеше, че ще заспи за секунди. Спокоен сън.

Дочу тихият повик на ветровете отвън, обещанието за защита, когато той се предаде на нуждата от почивка. Не трябваше да се притеснява за безопасността на Хармъни засега. Земята щеше да защитава и двама им.

— Заспивай сега — прошепна в ухото й. — В безопасност си.

— Лека нощ, Ланс — пошушна Хармъни, позволявайки му да я придърпа по-близо до гърдите му, а брадичката му се подпря на главата й.

Ето така. Това е живота, помисли си той, очите му се затвориха и сънят го обори. Точно така. И лекият полъх в ухото му пошушна потвърждението си. Това е живота.

Хармъни задряма, сетивата й винаги бяха нащрек, чувствителния й слух улавяше всеки звук извън къщата на Ланс, следеше за всяка промяна на звуците на нощта.

Когато приближаваше опасност, дивият свят щеше да замре. Това бе част от природата. Те щяха да гледат и слушат, за да разберат дали опасността е за тях или за други. Но сега нямаше замлъкване, нямаше промяна в симфонията от звуци отвън.

Тази симфония й позволи да намери малко покой. Да лежи на гърдите на Ланс, защитена в прегръдките му, докато той спи дълбоко и безпомощно. Хармъни го пазеше, както той пазеше нея. Позволи му почивката, от която се нуждаеше, преди началото на новия ден.

Последните три дни бяха изключително трудни и за двама им може би. Не би могло за Ланс да бъде по-лесно. Животът му вероятно бе запратен в същия хаос, както нейния.

Докато дремеше в прегръдките му, от време на време си въобразяваше, че усеща части от душата му в топлината на тялото му, които се просмукват в нейната. Защо би позволил една толкова съкровена част от него да проникне в жесток човек като нея, тя не можеше да проумее.

Хармъни нямаше намерение да спи, не наистина. Беше изучила финото изкуство на дрямката преди години. Но за първи път, тя намери покой. Сгуши се в топлината на Ланс и душата й се успокои.