Да опитомиш планинец

Глава 7

Думите на Нора шокираха Юън. Беше очаквал, че ще го отпрати, а не да го приканва. Не би трябвало да го желае. Добрият мъж би се отдръпнал от нея. Но той не беше добър. Бе див и груб. От типа мъже, които вземаха това, което искат, без да мислят за бъдещето. Точно заради това се бе забъркал в нещастието с Айзобел. Беше действал под влиянието на страстта и бе платил прескъпо за това. Той и благоприличието бяха пълни непознати. Никога не е бил такъв тип човек. Бе оставил маниерите и изискаността на братята си, докато той се оправяше сам без строгите окови, в които обществото и майка му го бяха хванали. Сега съжали, че не знаеше думите, с които да признае на Нора колко много означаваше този момент за него.

Колко много тя значеше за него. Беше прекарал толкова време без утеха. Дълги години без топлината от нежна ласка. Как беше възможно да се отдръпне сега. Особено след като вкуса ѝ се бе отпечатал върху езика му. Коприненият рай, който беше устата ѝ, бе нещо, на което не можеше да устои. Той беше просто смъртен, а не някой светец. Не, никога не е бил светец.

Юън проследи извивката на подутите ѝ устни с върха на пръста си, преди да ги разтвори и да я целуне страстно.

Той затвори очи и вдиша сладкия ѝ дъх, оставяйки езика си да се дуелира с нейния, да обходи небцето ѝ, докато тя не изстена и потръпна от движението. Гъвкавото ѝ тяло се притисна към неговото, докато той освобождаваше връзките на долната ѝ риза.

– Би трябвало да ме отблъснеш – каза той, като се отдръпна от целувката ѝ, за да се вгледа в нежните ѝ, приветстващи очи.

– Може би, но често правя обратното на това, което трябва.

– Да, девойче, така е. И това е едно от по-скъпите ти качества.

– Подиграваш ли ми се?

– Не, любима, никога не бих ти се подиграл.

Сърцето на Нора запърха, когато той я дари с истинска усмивка. Беше неочаквана и спираща дъха.

Очите му блестяха на слабата лунна светлина. Желанието му я прегръщаше, докато ръцете му я защитаваха от студената и влажна земя. Страстта и силата му я обгръщаха.

И тя искаше още.

Нора простена гърлено, когато той се върна към устните ѝ, за да я целуне нежно. Никога преди не беше докосвана по този начин. Никога не си бе помисляла, че обикновена целувка ще бъде такова невероятно преживяване.

И когато топлата му, гальовна ръка се доближи до гърдите ѝ, тя подскочи от нетърпение. Болка и удоволствие пронизваха тялото ѝ, докато се разгорещяваше все повече в най-съкровеното си място.

Какво беше това, което се случваше с тялото ѝ? Тази странна нужда, която я измъчваше?

Не разбираше тези чужди усещания. Бяха объркващи и всепоглъщащи.

Възбуждащи. Измъчващи. И я оставяха с желанието за още.

Юън спря да целува устните ѝ, за да си проправи път с целувки надолу по врата ѝ към гърдите, които бе обхванал с шепи. Нора преглътна при вида на главата му, наведена над гърдите ѝ и усещането за езика му, дразнещ стегнатите ѝ зърна. Езикът му беше груб и горещ, устните му – успокояващи и нежни. Притисна главата му към себе си, като остави кичурите коса да дразнят пръстите ѝ.

Беше толкава красив, докато я изследваше и дразнеше. Прекрасното му лице разкриваше удоволствието, което изпитваше само от това, че я докосва.

Тя въздъхна от задоволство и се остави на невероятните усещания да я завладеят, докато накрая не се превърна в продължение на мъжа, който я прегръщаше.

Тази вечер щеше да бъде негова.

Юън никога не бе докосвал тяло като нейното. Тя бе толкова възбудена, така привлекателна. Още повече, той знаеше, че тя споделяше с него нещо, което не бе споделяла с никого.

Той беше първият ѝ.

Не можеше да си представи защо би го избрала. Не заслужаваше това, което тя му предлагаше. Не беше достоен за нея и точка по въпроса.

Тя беше безгрижие и радост.

Той беше тъмнина и печал.

Но се радваше, че тази вечер поне засега, тя бе с него без значение каква бе причината.

Нора дръпна ризата му.

Нетърпелив да ѝ угоди, той я съблече, а карираните му панталони я последваха.

Тя ахна силно, докато прокарваше длани по напрегнатите му ръце. Той стисна зъби и отметна глава от удоволствие.

Нещата, които докосването ѝ му причиняваха…

Беше невероятно. Освежаващо. Караше го да се чувства мъжествен и див.

Беше силно възбуден. И най-вече, чувстваше се уязвим към нея.

Но не можеше да се отдръпне. Не, имаше нужда да получи още от нея. Копнееше да докосне всеки сантиметър от тялото ѝ и да го обяви за свое.

Нора усети моментна паника, когато Юън свали долната ѝ риза. Изведнъж тя бе гола пред него.

Беше страшно и странно еротично. Не можеше да си спомни някога да е била гола пред някого. Никой не знаеше как изглежда гола.

Никой освен Юън.

С лудо биещо сърце, тя се вгледа в големия му член и се опита да си представи какво би било да поеме това в тялото си. Със сигурност щеше да я разполови.

– Ще ме боли ли? – попита тя плахо.

Той погали бузата ѝ с пръсти.

– Ще направя всичко възможно, за да не те нараня.

Тя му се усмихна, доверявайки му се напълно, въпреки че не беше напълно сигурна дали говори искрено. Как можеше да не боли? Беше огромен.

Юън легна върху нея и я взе в обятията си. Чувството за тялото му, докосващо нейното, накара всичките ѝ мисли да се изпарят. Усещаше добре тежестта му, без да я притиска.

Той взе ръката ѝ в своята и я насочи обратно към себе си.

– Не се страхувай от мен, Нора – прошепна ѝ.

Тя прокара ръка по мъжествеността му, докато върхът на члена му изучаваше химена ѝ.

– Кажи ми да спра и ще го направя.

Тя му се усмихна, като бе наясно, че повечето мъже не биха ѝ го предложили. Това я направи още по-нежна към него.

– Не спирай.

Той я целуна отново, след което проникна силно в нея.

Тя се напрегна от изгарящата болка, която я изпълни.

Юън шептеше окуражаващи думи в ухото ѝ, докато използваше езика си, за да си играе с нежната кожа на шията ѝ.

Тя дишаше тежко от болката, опита се да се отпусне, докато той я приканваше. Никога не си беше представяла, че усещането, да бъде с мъж, би било такова, но се радваше, че Юън е този, който беше в нея. Беше благодарна за силата на ръцете му, които я обгръщаха и за звука на плътния му глас в ухото си. Тя прегърна раменете му с ръце и зарови лице в мускулестия му врат, вдишвайки аромата му. Това ѝ даваше кураж и сила да не го отблъсне.

Искаше това. Желаеше да сподели тялото си с него и Юън да е този, който я изпълва за пръв път.

Той изгаряше от желание, докато се въздържаше да не проникне в нея по-дълбоко.

Беше трудно.

Желаеше я невъобразимо. Обгръщаше го с топлина, а дъхът ѝ по кожата му го караше целия да тръпне. Беше прекрасна и не искаше никога да я пусне.

– Отпусни се, любима – каза той внимателно. – Обещавам, че няма да се движа, докато не си готова за това.

Той изчака, докато тя не отслаби прегръдката си. Погледна към него, доверявайки му се.

Юън се усмихна на куража ѝ и на красивата гледка под него, на голото ѝ тяло, свързано с неговото. Това беше най-красивото нещо, което бе виждал някога. Вълна на страстно притежание го завладя особено когато погледна надолу, за да ги види съединени.

– Усещането да си в мен е толкова странно. – каза тя.

Юън се засмя. Досега никоя жена не беше казвала подобно нещо. Но пък говоренето беше това, което тя правеше най-добре и той намираше вроденото ѝ любопитство за очарователно. Нямаше никакви задръжки относно въпросите и коментарите си.

– Как се чувстваш? – попита той.

– Цяла. Мога да те усетя чак в сърцевината си.

Дъхът му секна, когато чу думите ѝ и си представи образа, който те създаваха. Харесваше му да я чува как говори подобни неща.

– Може ли вече?

Тя кимна.

Той се отдръпна, след това притисна бедрата си към нейните. Двамата простенаха в унисон.

– Заболя ли те? – попита я той.

– Не – отвърна му тя задъхано.

Юън се задвижи бавно, осмелявайки се да проникне достатъчно дълбоко.

– Това е прекрасно – вздъхна тя. – Така ли трябва да е?

– Някога оставаш ли без въпроси?

– Да не би да трябва да мълча?

Юън се претърколи, докато двамата бяха все още съединени. Той я постави върху себе си, като я гледаше на лунната светлина. Очите ѝ се разшириха още повече.

– Нима трябва да съм отгоре по този начин?

Той се засмя.

– Харесва ли ти?

Прехапвайки устна, тя кимна ентусиазирано.

– Тогава се предполага, че трябва да го направим.

Юън ѝ показа как да го язди бавно и спокойно. Прокара ръце по бедрата ѝ, гледайки как лунната светлина се отразява в бледата ѝ кожа.

– Може ли да ти задам още един въпрос?

Умът му беше замаян от усещането за голото ѝ тяло, плъзгащо се срещу неговото, че му отне няколко секунди, преди да отвърне.

– Ако ви доставя удоволствие да го правите, милейди, моля, при никакви обстоятелства не спирайте да говорите. Разкажи ми още за това какво е усещането да съм в теб.

– Ти си голям и силен. Мога да усетя как пулсираш в мен.

Нора посочи към долната част на корема си.

Гледката как гали корема си почти разби контрола му. Той пое ръката ѝ в своята я отмести, преди да успее да се предаде твърде рано на оргазма, за който копнееше.

Нора размърда задните си части срещу него.

– Какво трябва да правя?

Той повдигна бедрата си, като проникна още по-дълбоко в нея.

– Каквото поискаш.

Тя се отърка в него по такъв невероятен начин, че той изръмжа от задоволство.

Когато бе с него, Нора се чувстваше толкова свободна. Прокара ръце по здравите му гръдни мускули и корем. Беше толкова странно да го вижда, легнал под нея между разтворените ѝ крака.

Той държеше бедрата ѝ с ръце и насочваше движенията ѝ. Но това, което я приковаваше, беше блаженството, изписано на лицето му. Бузите му бяха зачервени, очите му тъмни и нефокусирани. Тя изстена, когато той прокара ръката си нагоре от бедрата ѝ, към гърдите, където се заигра с твърдите ѝ зърна. Ако някой ѝ беше казал, че ще седи така върху мъж и ще се наслаждава на случващото се, щеше да го нарече лъжец и въпреки това тя стоеше по този начин с твърдата му мъжественост в себе си.

– А ти как ме усещаш, Юън?

– Влажна и нежна.

– Бил ли си с много жени?

Той спря да се движи.

– Не. Не много.

Тя се усмихна. Това правеше този момент още по-специален.

– Щастлива съм. Искам случващото се между нас да е специално.

Юън хвана лицето ѝ с ръце.

– Повярвай ми, любима, така е – той я придърпа към себе си и я целуна пламенно.

Нора изтръпна от страстта, която вкуси, от начина, по който дразнеше устните ѝ със своите и преплиташе езика си с нейния. Мускулите му я обграждаха и това я караше да трепери.

Юън прекъсна целувката и отново се завъртя с нея, поемайки контрол. Нора изви гръб, когато той се задвижи по-бързо, по-силно. Сякаш бързаше за нещо. Какво беше това чудно усещане, когато той се плъзваше в и извън тялото ѝ? Всяка ласка носеше повече удоволствие; всяка целувка и докосване отекваха в нея.

– Направи ме твоя, Юън.

Но в сърцето си знаеше, че това вече се беше случило.

Той превзе отново устните ѝ, когато проникна в нея, дори още по-дълбоко отпреди. Тя обви кръста му с крака и се остави на страстта да я завладее.

Юън сведе глава към рамото ѝ и изръмжа свирепо, щом свърши в нея. Тя дишаше накъсано, когато той се строполи отгоре ѝ и я прегърна силно.

– Благодаря ти, Нора – прошепна в ухото ѝ, като дишаше тежко.

След това отново я целуна по устните с нежна ласка, която я накара да изтръпне.

Юън се отдръпна от нея, легна по гръб и я придърпа към себе си.

Предполагайки, че е приключил, тя се изненада, когато той разтвори краката ѝ и докосна най-съкровенното ѝ място.

– Какво правиш? – попита тя.

– Искам да ти доставя удоволствие.

– Но ти вече го направи.

Той се усмихна дяволито.

– Не, моя невинна гълъбице, не съм.

Нора преглътна, когато дългите му тънки пръсти проникнаха дълбоко в тялото ѝ. Тя се напрегна леко, докато те прогаряха нежната кожа на долните ѝ устни.

– Не губи влажността си, Нора...

Объркана от това, което той намекваше, тя се намръщи.

Юън придърпа плейда си и го използва, за да я изтрие между краката. Това му действие я накара да се изчерви.

– Какво правиш?

Очите му горяха.

– Довери ми се. Обещавам ти, че това ще ти хареса.

Той легна между краката ѝ и разтвори широко бедрата ѝ.

Лицето на Нора пламна, когато осъзна, че той вижда сърцевината на тялото ѝ.

Юън прокара дългия си пръст по женствеността ѝ. Тя потрепери. След това използва останалите си пръсти, за да я разтвори и наведе главата си надолу.

Нора подскочи от изненада, щом устните му я покриха. Всяко нервно окончание в тялото ѝ затрепери, когато тя извика изненадано. Той я галеше с език и устни.

Тя мъркаше и стенеше, докато притискаше главата му към себе си. Вече неспособна да говори, можеше единствено да се наслаждава на усещането, което всяко еротично облизване създаваше.

Кой можеше да предположи? Дъхът му беше горещ по голата ѝ плът, а когато проникна дълбоко в нея с пръст, тя си помисли, че ще умре.

Нора погледна към него само за да види, че я гледа, докато я измъчваше в захлас.

Отдръпна се, но не извади пръста си от нея. Завладя я странно интимно чувство.

– Не се срамувай, гълъбице – прошепна той, след което продължи да я дразни с уста.

Сякаш със собствено мнение, тялото ѝ се извиваше при всяко негово докосване и целувка.

– О, Юън – простена тя.

И докато той продължаваше, тя откри, че вече не можеше да говори. Не бе способна да прави каквото и да е било друго, освен да се наслаждава на чувството. На усещането за езика му, плъзгащ се по нея и на въртеливите движения на пръста му.

Удоволствието, което изпитваше, достигна невъобразими висини, докато накрая тя бе сигурна, че ще се пръсне.

И тогава, секунда по-късно, тя наистина избухна. Тялото ѝ се разполови и Нора извика.

Юън не спря. Той остана на място, ближейки и дразнейки я, докато тя не свърши още два пъти.

Когато изглеждаше, че той бе решен да продължи да я дразни, тя го помоли за милост.

– Моля те, Юън – простена тя. – Страхувам се, че ако свърша отново ще умра.

Той се изсмя на молбата ѝ, след това извърна глава и засмука нежната кожа на бедрата ѝ.

Нора остана да лежи така, напълно изтощена и слаба. Дишаше накъсано, когато Юън я придърпа в прегръдката си и я задържа така.

– Не се шегуваше – каза тя, докато тялото ѝ бавно се възстановяваше. – Нямах представа, че това съществува.

Той я целуна по челото и хвана лицето ѝ с ръце.

– Нито пък аз – прошепна внимателно той.

Нора се усмихна и се сгуши в него, желаейки да е колкото се може по-близо до него. Това бе единствената прекрасна нощ в живота ѝ и тя се радваше, че я бе споделила с него. Ако утрешният ден я принудеше да се омъжи за Раян, поне беше познала една нощ на истинска страст. Нощ, в която бе лежала в прегръдките на мъж, който я желаеше и уважаваше.

Щеше винаги да я цени.

Юън слушаше как Нора заспива. Чувството на вина и съжаление го завзеха.

Това, което бе направил тази вечер, беше непростимо. Бе отнел девствеността ѝ – право, което принадлежеше на съпруга ѝ, а не на него. Баща ѝ и годеникът ѝ, щяха да са бесни, когато научеха. Мисълта, че друг мъж ще я докосва както той тази вечер, представата, че тя ще окуражава другиго с думите си, го изпълваше с неописуема ярост.

Тя бе негова!

Нямаш право да я имаш! И без това какво можеш да ѝ предложиш?

Юън зави и двамата с плейда ѝ и прокара ръка през бледорусата ѝ коса. Нямаше какво да ѝ предложи. Всичко, което знаеше, бе това какво изпитваше, когато я държеше така.

Начинът, по който се чувстваше всеки път, когато тя го погледнеше.

Господ да им е на помощ, защото и двамата щяха да си платят за тази вечер. Но той щеше да се увери, че ще е този, който щеше да заплати най-високата цена. Никой нямаше да нарани дамата, заради това, което му бе дала. Той щеше да се погрижи за това.

Катарина се събуди точно преди зазоряване. Всички все още спяха и тя не забеляза, че Нора не е в своя сламеник, докато не взе кофата си и не се насочи към потока за прясна вода. Подсвирвайки си мелодията, която майка ѝ я бе научила, тя откри Юън и Нора да лежат прегърнати под плейд. Въпреки че бяха почти покрити, личеше, че и двамата са голи. И не беше нужно да си много умен, за да разбереш защо двамата лежаха голи в гората под плейд. Тя се усмихна, след което се отдалечи на пръсти, за да не ги обезпокои. Въпреки всички протести на Нора, дамата бе влюбена в него.

Катарина почувства краткотрайна ревност. Искаше ѝ се да да намери мъж, когото да обича. Но нямаше да позволи това да унищожи радостта, която изпитваше към Нора. Любовта беше красиво нещо и всички заслужаваха да открият своята перфектна половинка. Тя вярваше в любовта от пръв поглед. Повече от това, Кат вярваше в предначертаната съдба. Някъде там всеки имаше своя половинка; един ден тя щеше да открие и своята любов.

Но това можеше да почака.

Сега Юън и Нора имаха нужда от нейната помощ.

– О, не и този поглед.

Тя се обърна, за да открие, че Виктор седи в сламеника си и я наблюдава.

– И какъв поглед е това? – попита тя.

– Замислила си пакост, шери. Просто ми кажи, че този път не включва и мен.

Тя се засмя.

– Не, Виктор, в безопасност си.

Той си отдъхна с облекчение.

– Благодаря ти за малката услуга. И кой е рибата, която е на път да се хване на въдицата?

– Това не те интересува.

Виктор изсумтя.

– Смяташ да ги събереш заедно, нали?

– И ако е така?

– Мисля, че Юън ще предпочете да го отровим, вместо да го упоим.

– Виктор! Той обича дамата.

– Кат – каза той с дрезгав глас – знам, че приличаш на майка си. Тя се остави сърцето ѝ да я отклони от пътя, и докъде я доведе това? Освен теб, всичко, което получи от своята капризна любов, беше разбито сърце. И до ден днешен чака известие от баща ти. Това ли искаш за тях двамата?

– Баща ми нямаше право на избор, за кого да се ожени, но той обичаше майка ми, знаеш го. Ако беше някой друг, щеше да се ожени за нея.

– Нора е обещана на друг. Знаеше ли това? Тя е обвързана с него, както баща ти беше…

– Не. Юън няма да позволи тя да се омъжи за друг. Знам го.

Той поклати глава.

– Не си играй с живота им, Кат. Умолявам те. Правя това само защото ми беше наредено, но знаеш, че не съм съгласен. Остави ги на мира.

Кат разбра предупреждението му. Той бе прав. Въпреки любовта между родителите ѝ, те бяха принудени да живеят разделени. Но не грейналите ѝ очи бяха събрали Юън и Нора заедно. Бяха собствените им действия.

И ако можеше да направи нещо, за да им помогне, щеше да го стори.

Нора се събуди, откривайки, че още лежи върху Юън. Лицето ѝ се изчерви, когато си спомни какво бяха направили в късните часове на нощта.

Сега, на утринната светлина, тя видя голите им тела.

Докато се отдръпваше, Юън се събуди рязко, сякаш очакваше да се бие. Веднага щом я видя, той се успокои. Нежната усмивка, с която я дари, помогна доста в това, да облекчи неудобството ѝ.

– Добро утро, мила.

– Добро утро.

– Боли ли те? – попита той.

Тя отново се изчерви.

– Не, а теб?

При това той се засмя. Господи, колко ѝ харесваше звукът от този дълбок тътен.

– Не, любима. Изобщо.

Юън се изправи до седнало положение и плейдът се смъкна, разкривайки голото му тяло пред нея. Нора не можа да спре погледа си, който се придвижи надолу само за да види, че отново се е възбудил.

– Това често ли се случва?

Той погледна надолу, след което срещна очите ѝ с дяволита усмивка.

– Само когато те погледна.

Целувката му беше както нежна, така и настоятелна.

Поне докато не чуха циганите да се движат и да си говорят. Юън се отдръпна.

– По-добре да се облечем, преди някой да дойде да ни потърси.

Нора кимна. Докато се протягаше към долната си риза, осъзна, че бедрата ѝ бяха обляни в кръв.

Юън се обърна, когато чу тревожното ѝ ахване. Вдигна я от земята и я отнесе до потока, помагайки ѝ да се изкъпе. Беше невероятно нежен с нея.

Тя забеляза, че е намръщен, докато премахваше всички следи от това, което бе направил.

– Съжаляваш ли за стореното? – попита го тя.

Юън вдигна очи, а погледът му бе смесица от възмущение и чувство за вина.

– Не съжалявам за това, което направихме. Как мога да съжалявам? Само се страхувам какво може да ти се случи, ако някой друг научи.

– Няма да кажа на никого. Обещавам, че няма да искам нищо повече от теб.

Юън замръзна.

Думите ѝ го шокираха. Досега не бе познавал толкова мила жена. Имаше безброй приятели, които бяха принудени да се оженят за някое момиче, защото то бързо търчеше при баща си, за да разкаже какво ѝ бяха сторили. Вместо това Нора му предлагаше защита. Тя бе наистина уникална девойка. Жена, с която би искал да прекара живота си, докато я изучава.

Поколеба се при мисълта. Смееше ли да опита? Или да не опита?

Той се изправи пред нея, несигурен какво да прави. Неуверен какво би трябвало да стори. Но в края на краищата, вътре в него отекваше една-единствена истина. Нора заслужваше някой по-добър от него.

След като я изкъпа, двамата се облякоха, докато той обмисляше какво да прави с нея. Върнаха се при циганите, които бяха станали и готвеха.

– Къде бяхте вие двамата? – попита Виктор.

За първи път, Нора не можеше да отговори, изчерви се и погледна към него със страх в очите.

– Станахме рано и отидохме да се разходим – отвърна Юън.

Дори и циганите да не бяха повярвали, никой не каза нищо. Те просто продължиха с разнородните си задачи без да им обръщат внимание.

Катарина ги приближи с две чинии наденица и хляб.

– Реших, че тази сутрин двамата може да сте огладнели. – Тя наведе глава, когато погледна към Нора. – Въпреки че изглеждате леко уморена, милейди. Не спахте ли добре?

– Много добре, благодаря – отвърна Нора бързо, взе чинията си и се отдалечи от любопитния поглед на Катарина.

– А вие, милорд?

Юън се насили да не поглежда към Нора.

– Доста добре, благодаря.

Не разговаряха, докато закусваха; измиха чиниите и след това приготвиха фургона.

Нора се озова във вагона по настояване на Юън.

– Днес няма да има нужда да яздите коня, милейди – каза ѝ под носа си. – Само ще те заболи още.

След което я целуна бързо по бузата и я остави да седне до Виктор.

Нора се почувства поласкана от тактичността му и затова прекара целия ден, говорейки си с Виктор, докато се придвижваха на север, за да се срещнат с мъжа, който бе платил на циганите да отвлекат Юън.

МакАлистър яздеше встрани от фургона и наблюдаваше Нора, а сърцето му желаеше това, което не можеше да има.

– Кажи ми – обади се Лисандър, като изравни коня си, за да язди успоредно с Юън, – как успяваш да понесеш приказките ѝ, без да запушиш устата ѝ?

– Бърборенето ѝ не ми пречи.

При тези думи Лисандър изсумтя.

– Сигурно се шегуваш. Как така не кара ушите ти да звънтят? Изненадвам се, че горкият Виктор все още не ѝ се е озъбил.

Юън вдигна рамене. Той пришпори коня си напред, за да може да поговори с нея.

– Нора?

Тя се обърна, за да го погледне. Бризът развяваше кичури от русата ѝ коса, които се бяха измъкнали от воала ѝ. Бузите ѝ бяха червени, а устните – влажни.

Желаеше да ги вкуси отново. Да отпие от възхитителната сладост на устата ѝ, докато не се опиянеше.

– Да? – отвърна тя.

Юън се почувства като внезапно ударен, когато я погледна.

– Имаш ли нещо против да пояздиш с мен за малко?

Той видя облекченото изражение на лицето на Виктор, когато мъжът му кимна с благодарност.

– Би ли било редно? – попита го тя.

– Да, би било, милейди – побърза да я увери Виктор и спря фургона.

Юън ѝ помогна да се прехвърли на седлото му. Придърпа я в скута си, така че тя седеше на една страна пред него.

Нора го погледна с подозрение, докато той наместваше роклята ѝ.

– Да не правиш това, защото искаш да запазиш слуха на горкия Виктор, а не защото искаш да яздя с теб?

– И двете.

Тя се усмихна.

– Значи, не те е грижа за собствения ти слух?

– По-добре да загубя собственият си слух, отколкото Виктор да ти извие врата.

Думите му я разсмяха.

– Тогава ще трябва повече да го измъчвам, ако това означава да седя в скута ти. Тук ми харесва.

И на него му харесваше. Повече, отколкото трябваше.

Беше му приятно да усеща Нора в прегръдката си и още повече да седи в скута му. Вече можеше да си я представи каква беше предишната вечер. Възбудена и приветстваща докосването му.

– Според теб, колко още ще пътуваме, преди да спрем, за да се подкрепим? – попита тя.

– Гладна ли си?

– Не, никак даже. Но се изморявам от ездата. Как издържаш на седлото толкова дълго? Не ти ли се иска да можеш да вървиш?

Преди да може да отговори, тя продължи.

– Смятам, че щеше да е по-добре, ако можехме да пътуваме пеша. Мога да си представя, че и на коня би му допаднало. Сигурно е трудно на жребеца ти да носи и двама ни.

– Ти едва ли тежиш толкова, че да му пречи.

– Да, но си мисля, че ти тежиш поне два пъти повече от обикновен човек.

Когато тя му напомни за това, Юън се намръщи.

– Това обезпокои ли те? Извинявай, Юън. Смятах, че си горд от факта, че си толкова едър. Братовчед ми Шон често се оплаква, че е по-нисък от повечето мъже. Всъщност той е с цяла глава по-нисък от мен. Защо ръстът ти, ще те притеснява?

Катарина отговори вместо него, когато изравни коня си с неговия.

– Представям си, че е огромно проклятие да си толкова висок, колкото и да си прекалено нисък.

– Да – съгласи се той. – Винаги си удрям главата, ръцете или краката в неща, които са направени за мъже на половината на ръста ми. Дори се наложи конят ми да бъде развъден по-едър специално за мен или коленете ми щяха да стигат до земята.

– Харесва ми височината ти – призна си Нора. – Няма нещо в ръста ти, което бих променила.

Юън се втренчи в нея изумено.

– Катарина? – извика Нора. – Мислиш ли, че ще спрем някъде, където може да има пресни горски плодове, за да си наберем?

МакАлистър продължи да язди тихо, докато жените си говореха. Не можеше да разбере защо неспирните разговори с Нора вече не го дразнеха.

– Искаш ли?

Той осъзна, че тя му говореше.

– Извинявай, не те чух. Какво казваше?

Нора се засмя, изглеждайки напълно незаинтересована от факта, че мислите му се бяха отнесли от разговора им.

– Катарина питаше дали ще береш горски плодове с мен. Искаш ли?

– Аз… – той се намръщи. – Да бера горски плодове?

– Нора ще има нужда от защита – каза Катарина. – Иначе може да се изгуби или да бъде разкъсана от мечка, или друго диво същество в гората.

Юън се намръщи при тези думи и странната нотка в гласа ѝ, докато споменаваше мечки, които разкъсват Нора. Не беше брал горски плодове, откакто беше момче. Но мисълта, че ще бъде насаме с Нора… Със сигурност му се искаше сам да я разкъса.

– За мен ще е удоволствие.

Катарина кимна.

– Ето, Нора. За обяд ще има пресни плодове.

Жените продължиха да говорят, докато не спряха, за да се нахранят. Беше малко след обяд. Юън и останалите мъже се погрижиха за конете, докато дамите приготвиха лек обяд от охладено месо и сирене. Но Юън не жадуваше за храна. Копнееше за нежната жена, която стоеше с изправен гръб и чиито маниери бяха съвършени като на кралица. Чийто смях звънтеше, докато говореше с мъжете и Катарина.

Скоро, след като приключиха с храненето, Катарина подаде на Нора малка кошница.

– Набери си горските плодове, докато почистя.

Мъжете възроптаха, но злобното намръщено изражение на Катарина, отправено към тях ги спря на момента.

– Не бързайте – каза Виктор.

– Няма да се бавим прекалено дълго – увери ги Нора.

Или поне тя така си мислеше. Ако Юън направеше каквото възнамеряваше, щяха да изчезнат поне за известно време.

Двамата навлязоха дълбоко в гората, докато накрая вече не можеха да чуят останалите и циганите не можеха да чуят тях.

Юън я наблюдаваше как се навежда към плодовете. Погледът му беше прикован към дупето ѝ. Моментално се възбуди, когато си представи как повдига полите ѝ и отново потъва дълбоко в нея.

– Някога правил ли си сам плодова пита? – попита Нора, след като се спря. – Предполагам, че не. Нали си мъж. Сигурно изобщо не си брал горски плодове, нали?

– Брал съм.

Тя се изправи, за да го погледне.

– Наистина?

– Да. Преди майка ми ни взимаше с братята ми в гората, за да берем горски плодове за нейните пайове и конфитюри – той се усмихна замечтано, когато си спомни. – Но по принцип изяждахме толкова голяма част от тях, че тя ни прогонваше скоро след като бяхме започнали.

– Кой изяждаше повече? – попита Нора, докато го водеше през храстите в търсене на храна. – Ти или някой от братята ти?

– Киърън. Той винаги беше гладен.

– А ти не беше ли?

– Не особено.

Нора понечи да прескочи едно паднало дърво. Юън я вдигна на ръце толкова лесно и я пренесе над него.

– Благодаря.

Кимвайки с глава, той го прескочи почти без усилие.

Нора го гледаше в блестящата светлина. Черната му коса се къдреше леко около раменете му. Бе толкова красив мъж. Преди да помисли какво прави, тя взе ръката му в своята. Почти очакваше да я пусне. Той не го направи. Вместо това стисна дланта ѝ в своята и я дари с тази колеблива усмивка, която му бе присъща. Беше такава, че ъгълчетата на устните му се извиваха нагоре съвсем леко, сякаш ако някой не внимаваше особено, можеше изобщо да не осъзнае, че е усмивка.

Но тя я познаваше.

Точно както бе започнала да познава мъжа, който я бе дарил с нея. След това той приближи ръката ѝ към устата си и я дари с нежна целувка по кокалчетата ѝ. Нора потръпна, като разпозна огъня в кристалносините му очи.

– От часове се опитвам да те целуна – каза той с дрезгав и дълбок глас.

С усмивка Нора хвана лицето му в ръце. Изправи се на пръсти и го целуна.

Воалът се смъкна върху раменете ѝ, когато той я повдигна, за да стигне устните му.

Вкусът му замая главата ѝ.

Тя усети как той се пресегна през нея и повдигна полите ѝ.

Юън знаеше, че не бива да прави това. Някой от циганите можеше случайно да попадне на тях във всеки един момент. Но не можеше да се отдръпне от нея. За него тя бе неустоима.

Нора ахна, когато той я постави да седне на един клон и я остави да се облегне срещу ствола на дървото. Преди да успее да го попита какво смяташе да прави, той отметна полите ѝ нагоре и разтвори краката ѝ. Тя се разтрепери като го видя да се взира в сърцевината ѝ. Очите му бяха мрачни и притворени, когато плъзна пръст в нея. След това се наведе и все така внимателно я пое с уста. Тя се въздържа да не извика от удоволствие, когато се пресегна, за да хване клона над себе си. Юън беше като диво животно, докато я дразнеше, а ласките му спираха дъха ѝ и я правеха слаба. Той се отдръпна с искрящи очи, докато сваляше панталона си, разголвайки възбудената си мъжественост пред жадния ѝ поглед. Целуна я по устните, преди да проникне дълбоко в нея.

Този път Нора изстена на глас.

– О, Юън – каза тя сподавено.

Устата му я изгаряше, докато се движеше в нея. Нора загуби контрол над тялото си и когато свърши, оргазмът беше толкава силен, че тя не можа да сдържи вика си.

С три дълбоки, резки тласъка Юън я последва.

Нора го задържа близо до себе си, докато той дишаше накъсано в ухото ѝ.

– Какво си ми сторила, девойче? – попита грубо. – Господ да ми е на помощ, изглежда, не мога да стоя далеч от теб.

Тя постави ръка на зачервената му, набола с брада буза. Очите му бяха мрачни и бурни.

– Изглежда, това е лудост, която е обхванала и двама ни. Защото и аз се чувствам така спрямо теб. Знам, че не трябва. Ти представляваш всичко, което намирам за неприятно в един мъж.

Тези думи като че ли го обидиха.

– Благодаря, милейди.

– Е, така е, и въпреки това в теб няма нищо, което да намирам за неприятно. Защо?

– Не знам. Трябваше да те отведа направо при брат ми.

– Радвам се, че не го направи.

Той я целуна. След което отново и отново, докато тя не остана без дъх и изтощена. Нора въздъхна от усещането за прегръдката му, докато все още беше в нея. Със стон, той се отдръпна и я остави с болезнена празнота.

– По-добре да не се бавим много или някой ще дойде да ни търси.

Помогна ѝ да оправи дрехите си и отново покри косата ѝ с воала, след което я поведе обратно в посоката, от която бяха дошли. Докато вървяха, воалът ѝ се закачи на един нисковисящ клон и падна от главата ѝ. Нора изсъска от болка. Опънатият клон се изстреля назад, откъсвайки воала от главата и роклята ѝ, като го хвърли на по-висок клон.

– По дяволите! – прокле тя с глас, изпълнен с раздразнение, докато се опитваше да подскочи и да го достигне.

– Ето!

Юън се приближи до нея и се опита да го стигне. Когато осъзна, че не може, той се отдръпна, за да си тръгне.

– Не – каза тя. – Не можем да го оставим на дървото.

– Защо не?

– Любимият ми е и е подарък от майка ми – при тези ѝ думи, той изръмжа. – Моля те, Юън!

Лицето му омекна. Подаде ѝ кошницата и се запъти към дървото.

Нора наблюдаваше с удивление как той лесно се изкачи по клоните. Без усилия се придвижи до мястото, където се бе закачил воалът ѝ. Дървото изпращя в знак на протест. Обзета от лошо предчувствие, Нора отстъпи назад. Може би не трябваше да го моли да го вземе. Малко след като достигна своенравният воал, клонът се счупи и мъжът полетя право към земята.

Сърцето ѝ спря, когато го видя да пада.

– Юън! – ахна тя и се спусна към него.

Той лежеше неподвижно на земята.