Да опитомиш планинец

Глава 13

Две седмици по-късно.

Нора стоеше отвън пред черквата, разбитото ѝ сърце биеше тревожно и болезнено. Все още не можеше да повярва, че всички я караха да го направи.

Родителите ѝ.

Раян.

Най-вече не можеше да повярва, че Юън беше причинил това на двама им.

Проклет да е!

Очите ѝ се разшириха при неволната ругатня. Не. Не неволна. Беше му бясна.

Заслужаваше това и още много заради коравосърдечните си действия.

Как можеше да я захвърли толкова лесно?

Нека шарка да изгори посивялата му душа!

Досега сигурно се бе върнал в пещерата си, лежеше в пиянски ступор, забравил факта, че винаги го бе обичала. Че щеше да прекара живота си, линеейки далеч от него.

И защо? Не заслужаваше нейната преданост. Определено не заслужаваше любовта ѝ. Това, което заслужаваше бе хубав ритник в задника. Такъв, който щеше да го остави да куца до края на вечността и ако някога го видеше отново, със сигурност щеше да му го предостави.

А след няколко минути щеше да бъде обвързана с Раян завинаги.

От мисълта ѝ прилошаваше.

Даже още повече ѝ прилошаваше от идеята да прави с Раян това, което бе направила с Юън. От това МакАрън да я докосва, да я люби…

По бузите ѝ се стече сълза.

– Шшш – каза Катарина до нея, докато чакаха баща ѝ да я заведе до черквата.

Не знаеше защо циганите бяха останали с тях толкова дълго, но се радваше, че са го направили.

Имаше нужда от силата на Катарина, за да изкара деня.

Преди три дни Лисандър беше изпратен до южното имение на бащата на Нора, което се намираше на границата на Англия и Шотландия.

Пейгън беше продължил на север, към Хебридските острови, заявявайки, че има въпрос, който трябва да проучи. Но беше обещал да се върне след няколко седмици, за да я види. И ако Раян не ѝ показваше уважението, което заслужава, той се бе заклел, че ще я направи вдовица.

Човек можеше само да се надява, че Пейгън е мъж, който държи на думата си.

Утре Катарина, Виктор и Бейвъл също щяха да си тръгнат. Тогава тя щеше да е напълно сама като невястата на Раян.

Стомахът я сви още повече.

Нямаше ли кой да я спаси от тази лудост?

Погледна към небето, молейки се да я сполети някаква трагедия. Може би щеше да успее да счупи крак по пътя към олтара и да забави събитията…

Нора погледна към гладката пътека с надежда, но нямаше да намери помощ там.

Беше обречена.

Катарина нежно я потупа по ръката.

– Юън ще дойде за теб, Нора. Знам го.

– Не, Кат. Той ме изостави. Не значех нищо за него, когато той ме сравни с честта си – тя се изплю, след като изрече омразната дума. – Само това има значение за него. Просто се надявам да го топли на старини.

Катарина ѝ се усмихна разбиращо.

– Никой мъж съзнателно не би оставил жената, която обича да бъде докосвана от друг мъж. Ще дойде за теб. Довери ми се.

Беше хубава мисъл, но Нора не поварява дори за минута.

Баща ѝ се приближи към нея, за да я отведе при Раян.

Моля те, нека счупя крак или да умра.

Едва се сдържаше да не се обърне и да не побегне, крещейки през селото.

Но без значение колко неприятно беше това, тя нямаше да изложи баща си или себе си. Затова вървеше вдървено към тълпата, която се бе събрала, за да стане свидетел на сбъдването на този кошмар.

Раян я чакаше с мрачно изражение на лицето.

Бягай, Нора, бягай.

Единствено здравата хватка на баща ѝ, с която я държеше за ръката, я спираше да го направи.

– Не ме излагай, момиче – прошепна ѝ той тихо, сякаш четеше мислите ѝ.

Нора задържа погледа си напред, съсредоточена върху насъбралата се тълпа. Пълничката майка на Раян плачеше от щастие. Баща му изглеждаше раздразнен. Двамата стояха отстрани и чакаха момента, в който тя щеше да стане тяхна дъщеря. Все още не знаеха колко пари дължи синът им. Дори тя не можеше им каже. Раян трябваше да го направи. Той стоеше на вратата със свещеника, но отказваше да срещне погледа ѝ. Гледаше навсякъде, но не и към нея, сякаш беше засрамен от това, което бе сторил. И трябваше да е.

Спряха се пред свещеника.

Нора стисна краката си, страхувайки се, че може да припадне преди всичко да свърши. Трепереше, когато баща ѝ предаде ръката ѝ в ръцете на Раян. Едва се сдържаше да не свие устни.

Баща ѝ публично се отрече от връзката си с нея и се отдалечи от тях. Застана до майка ѝ, която ги гледаше с изгаряща мъка на красивото си лице.

Чувствата ѝ се отразяваха в свития корем на Нора.

– Толкова съжалявам за това, Нора – прошепна ѝ Раян. – Но обещавам, че ще бъда добър съпруг.

Мислите ѝ се завъртяха при думите му и спомена, който изкараха наяве.

Моята съпруга…

Кратък момент на щастие мина през нея, като се появи лъч надежда. Нещо, което можеше да я спаси. Нима беше намерила своята отсрочка? О, моля те, нека проработеше.

Свещеникът започна церемонията по обвързването…

– Ти, Елинор дъщеря на Александър Канмуур взимаш ли Раян…

– Почакайте! – каза тя, със сърце, биещо лудо от страх и вълнение. – Може ли да задам един въпрос?

– Нора – проехтя гласът на баща ѝ. – Сега не му е времето за твоето любопитство.

Тя му се намръщи нетърпеливо.

– Но това е важен въпрос, татко. Наистина важен.

Раян извъртя очи и въздъхна отегчено.

– По-добре да я оставим да попита или няма да замълчи.

Тя го изгледа злобно и едва се въздържа да не го срита в пищялите.

– Задай въпроса си, момиче – отвърна благосклонно свещеникът.

Поемайки си дълбоко въздух, тя заговори.

– Може ли една жена да се омъжи за мъж, докато е обречена на друг?

Навсякъде се чу звучно ахване, породено от въпроса ѝ.

Свещеникът се намръщи.

– Защо ще питаш това?

– Нора – промълви майка ѝ подозрително, – какво искаш да кажеш?

Тя се сви леко, като се надяваше това да проработи в нейна ползва. Юън можеше да не я иска, но поне това щеше да я спаси от обвързване с Раян.

– Всъщност… – започна тя бавно. – Юън каза на всички, че е мой съпруг, докато пътувахме.

– Да – потвърди Катарина с грейнала усмивка на лицето, щом схвана плана на Нора. – Сама го чух да го изрича. Заяви го гордо пред цяла група хора.

– Да – съгласи се Виктор. Той посочи себе си и Бейвъл. – Ние също го чухме. Всеки, който беше там, може да го потвърди. Юън не си правеше труда да го крие.

Ревът на шокираната тълпа беше оглушаващ.

Бащата на Раян заклейми казаното като измама. Майка му плачеше неконтролируемо.

– И къде е сега този Юън? – попита свещеникът, като му се наложи да крещи, за да надвика какофонията.

Нора усети как се изчервява.

Как да признае на мъжа, че няма представа?

– Той е в края на тълпата и кърви – чу се дълбок, тътнещ английски глас.

Дъхът на Нора секна, когато го разпозна.

Принадлежеше на Син МакАлистър!

Трепереща, тя огледа тълпата, търсейки го с поглед. В самия край на насъбралите се стоеше мъж, който се извисяваше над всички.

Беше Юън, заобиколен от тримата си братя.

Тя се усмихна толкова широко, че сигурно изглеждаше глупаво.

Но това не я интересуваше.

Юън сръчка Син в корема заради оповестяването, след което се придвижи напред през тълпата, която се раздели пред него, сякаш беше Червено море пред Моисей.

Движеше се бавно, внимателно.

Целенасочено.

Нора се разплака, докато той се приближаваше. Беше блед и челото му блестеше от пот.

Беше очевидно, че го боли, но защо?

Със сигурност раната му беше заздравяла.

– Какво правиш тук? – попита го тя, когато се качи по стълбите и застана до нея.

Очите му бяха изпълнени с любов, като пое ръцете ѝ в своите и целуна всяка една поред.

– Дойдох да взема съпругата си, ако тя се съгласи да вземе глупак за съпруг.

Нора беше обзета от щастие. Беше дошъл!

Катарина се оказа права.

Юън беше дошъл за нея…

Но защо беше чакал толкова време?

Защо я беше подложил на такова мъчение?

Това, което беше сторил, бе грубо и ако беше чакал още няколко минути, тя щеше да се окаже лейди МакАрън.

Това не ѝ допадаше.

Всъщност я караше да изпитва желание да измъчва мъжа, който ѝ го бе причинил.

– Защо чака толкова време, преди да дойдеш? – попита тя.

Той я погали с пръст по бузата, карайки цялото ѝ тяло да изтръпне.

– Раната ми отново се инфектира и не можех.

– И сега не би трябвало да е тук – каза Локлан, като застана в началото на стълбите. – Все още е прекалено слаб да пътува, но когато научи, че ще се омъжваш за Раян, отказа да стои в леглото. Без съмнение ще си платиш за тази ти глупост.

Пренебрегвайки думите на брат си, Юън повдигна брадичката ѝ, така че тя нямаше друг избор, освен да го погледне и да види огъня в очите му, който я поглъщаше.

– Избягай с мен, Нора – прошепна той. – Ще те заведа, където поискаш. Англия. Франция. Рим. Утремер. Само кажи и с удоволствие ще те заведа там.

Думите му, изпълнени с любов, я накараха да заплаче. Беше повече от това, което искаше.

– Навсякъде?

– Да.

– Тогава искам да те заведа в леглото…

Тълпата ахна шокирано.

– За да се излекуваш – каза тя раздразнено, като изгледа гневно множеството. Тя поклати глава. – Каква ще е ползата, ако умре от раните си? Тогава пак ще се окажа омъжена за Раян.

– Това трябва да ме обиди – обади се Мак­Арън, докато тълпата се смееше. – Но през годините ми е казвала много по-лоши неща. – Той потупа Юън по гърба. – Това е добре, защото най-вероятно за година щях да съм я убил или да избягам с друга. Мир вам и на двама ви, Юън и Нора, и нека светците се смилят и донесат ранна загуба на слуха на всички МакАлистър.

Думите на Раян оставиха Нора с отворена уста.

– Не – каза Юън. – Не искам глухота в живота ми, която да ме лишава от красотата на гласа ѝ.

Тя му се усмихна, след което се хвърли в прегръдката му.

Юън се олюля и благодарение на бързите действия на Локлан не падна с нея.

– Извинявай, Юън – каза тя. – Забравих.

– Не ми пречи – щастливото изражение на лицето му говореше, че го мисли.

– И така, трябва ли да се оттегля? – попита свещеникът.

Юън поклати глава.

– Не, отче. Имаш да правиш сватба. Не искам никой някога да поставя под въпрос правота ми да бъда с тази дама.

– Юън – изръмжа Локлан. – Ще припаднеш преди всичко да свърши.

– Тогава ми напръскай лицето с малко вода, подпрете ме някъде и се уверете, че ще кажа „Да“, когато се наложи.

Нора стисна ръцете му, а свещеникът започна церемонията.

Юън слушаше отеца, докато се взираше с приятно облекчение в жената пред себе си. Беше ужасен, че няма да пристигнат навреме. Тялото му пулсираше и изгаряше, протестирайки, но той не се интересуваше.

Нора беше негова.

Нямаше начин да я остави да го напусне отново. За щастие, той премина успешно през церемонията и литургията, но Нора отказваше да участва в пира, който ги очакваше. Вместо това насила го заведе в стаята си и в леглото си. Юън въздъхна, докато лежеше върху мекия ѝ пухен дюшек, а тя пърхаше из стаята.

Стените ѝ бяха боядисани в нежни пастелни цветове, които успокояваха и развеселяваха. Точно както и самата дама.

Някой почука на вратата.

– Нора?

Юън разпозна гласа на Катарина. Нора отиде да отвори, докато той затвори очи и вдиша аромата на възглавниците под главата си. Ухаеха на цветя и на жена.

Ароматът на Нора.

Уханието ѝ изгаряше тялото му и той веднага пожела съпругата си..

Неговата съпруга…

Дори сега не можеше да повярва. Как беше такъв късметлия и тя се беше озовала в живота му?

Нора се присъедини към него в леглото.

– Какво искаше Кат? – попита той.

Тя прехапа устна, след което показа роклята, която беше носила онази вечер в странноприемницата.

– Помисли си, че може би ще искаш да танцувам за теб тази вечер.

Юън се изправи на лакти и огледа тялото ѝ с горещ и похотлив поглед.

– Да, любима. Искам да танцуваш за мен тази нощ. Но предпочитам да го направиш гола.

Предложението му накара Нора да изпищи.

– Ах, Юън МакАлистър, ти си наистина лош, нали?

– До дъното на изгнилата ми и покварена душа, Нора. Сега ела тук, жено, и ми позволи да се уверя, че ще консумираме съюза си.

Тя повдигна края на роклята си и се качи на леглото. Навеждайки се над него, яхна възбудените му слабини.

– Ммм – изстена, когато се отърка в ерекцията му. – Какво си имаме тук?

Юън хвана лицето ѝ с ръце и я придърпа към себе се, за да я дари с изгаряща целувка. Минута по-късно се отдръпна назад и отговори на въпроса ѝ.

– Това, което имаме тук, милейди, е мечка, която иска да бъде опитомена. Познавате ли някой с достатъчно смело сърце, който да я отведе у дома и да търпи мрачните ѝ порядки?

Тя го целуна нежно по устните.

– Да, милорд, познавам. Но след като е вече у дома, възможно ли ще е мечката да остане щастлива далеч от пещерата си?

Тези думи и обаятелното изражение на лицето ѝ го накараха да се усмихне.

– Да, възможно е. Само теб желая в живота си, Нора.

– Само мен? Тогава какво да правя с нашето бебе, когато се появи?

Юън не можеше да говори, когато думите ѝ проникнаха в главата му.

– Какво искаш да кажеш?

– Е, рано е все още, но пропуснах месечното си кървене. Мисля, че моят мечок ще има малко, което да стане като баща си.

Юън не беше на себе си от радост.

– Кога ще знаеш със сигурност?

– След няколко седмици.

Той я дръпна върху себе си, след което простена, когато тялото ѝ се докосна до раната му.

Но за него това нямаше значение.

Неговата съпруга, не, неговата любов, носеше детето му. Това беше най-прекрасният момент в живота му.

– Обичам те, Нора. С всяка частица от душата си. Обичам те.

Тя се усмихна.

– И аз също те обичам.