Да опитомиш планинец

Епилог

Месец по-късно

Юън държеше ръката на Нора, докато се разхождаха из скелето, което един ден щеше да е техният нов дом. Щеше да е красиво имение, дом достоен за неговата съпруга и бебето, чието пристигане беше потвърдено.

С леко сърце той наблюдаваше Нора, докато обясняваше на управителя как точно иска да изглежда голямата зала и мислите му се отнесоха.

Все още не можеше да повярва на казаното от Локлан относно Киърън.

Никой от тях не можеше да повярва.

Киърън беше жив.

Ако го докопаше, Юън щеше да го убие заради това.

Проклет да беше брат му и егоизмът му, който им беше коствал безброй години страдание. Но му беше трудно да мрази Киърън, когато единственото, което трябваше да направи, бе да погледне съпругата си и да се замисли за радостта, с която го даряваше. За нея с удоволствие би страдал отново.

Юън все още беше предпазлив, що се отнасяше до рода МакКейд, които можеха да изпълнят заплахите си срещу семейството му.

Но засега нямаше и следа от тях.

Не че се притесняваше. Беше нужно нещо повече от тримата, което да го отдели от съпругата му.

Без да се споменава, че Пейгън се беше заклел да ги убие заради стореното на Лисандър. Юън не се и съмняваше, че ще изпълни обещанието си. Нещо му говореше, че Пейгън ще се окаже труден противник.

Със сигурност щеше да ги накара да съжаляват, че изобщо са се родили.

– Юън?

Поглеждайки нагоре, когато чу гласа на Нора, той отиде до нея.

Тя стоеше в центъра на това, което един ден щеше да е тяхната собствена зала, където щяха да се забавляват и да живеят живота, за който никога преди не се бяха и надявали.

– Смяташ ли, че това ще бъде завършено, когато се появи бебето?

Юън кимна.

– Да, любов моя. Ще се уверя в това.

Той погледна многозначително към управителя, който бързо го увери, че всичко ще бъде завършено навреме. Нора се усмихна на съпруга си, когато управителят се отдалечи и каза на работниците да побързат със задълженията си. Това бяха най-щастливите месеци в живота ѝ. Не можеше да си представи нещо по-добро от живота, който имаха сега.

Е, с изключение на това, че все още искаше да пътува. Но Юън ѝ беше обещал, че щом бебето беше достатъчно голямо, щеше да ги заведе до Аквитания, за да посетят семейството на майка ѝ.

Тя хвана ръката му, преплитайки пръстите си с неговите.

– Знаете ли, милорд, изведнъж се почувствах много уморена.

Той вдигна вежда.

– Така ли?

Опита се да остане сериозна, като свъси вежди, но не се справи особено добре.

Вместо това се престори, че се прозява.

– Да, скоро трябва да ме заведете у дома или мога да заспя на място.

Юън се засмя и я вдигна на ръце.

– В такъв случай, любов моя, най-добре да потегляме обратно.

Нора се засмя, когато той се втурна с нея към конете. След като я качи на нейния, тя се наведе и му прошепна в ухото:

– Знаеш ли, Кат ми изпрати един пакет.

В очите му се появи дълбок и похотлив блясък. Всеки път, когато пристигнеше пакет от Кат, това винаги предвещаваше нещо, което правеше съпруга ѝ неимоверно щастлив.

– Така ли било? – попита той.

– Да – отвърна тя, мислейки си за ефирната рокля, която ги очакваше. Материята беше толкова тънка, че едва ли я прикриваше особено. – Този път е червена.

Тя видя огъня в очите му, когато се хвърли на коня си. Пришпори го с пети в хълбоците и препусна с главоломна скорост.

Нора го последва с обичайното си бавно темпо.

– Нора – извика я той, пришпорвайки я.

Как обичаше този нетърпелив мъж и всичко останало в него.

Но когато някой опитомяваше мечка, не можеше да направи нищо повече.

Край