Кралицата дева

Тринайсета глава

— Какво си направил, глупако? — избухна Роуан преди още Гералт да е отворил уста.

Роуан хвана юздите и спря коня, после взе Брита в обятията си. Очите на вателската кралица пламтяха от ярост.

— Какво е извършила? — попита Джура брат си.

— Няма значение какво е извършила! — кресна Роуан. — Погубил си всички ни с детските си сръдни!

Гералт скочи от коня и се хвана за меча. Джура застана между съпруга си и брат си.

— Няма да се биете сега! — викна им тя. — Ще поговорим и ще решим какво да правим.

Роуан все още държеше Брита на ръце. Яростта и обидата, излъчващи се от лицето й, разбиваха всичките му мечти за обединена Ланкония. И всичко това, заради детинския ум на неговия природен брат. Гералт искаше властта заради самата власт, а не защото имаше намерение да извърши нещо полезно с нея.

— Чух я как заговорничи да нападне ириалите! — каза Гералт, а гласът му бе изпълнен с омраза към Роуан. — Измъкна се от леглото, което споделяхме тази нощ — глупачката си мислеше, че съм заспал — той гневно изгледа Брита. — Стара жена като теб не може да ме изтощи и омае достатъчно, за да заспя — злобно излая Гералт в лицето на Брита. — Проследих я. Тя отиде при един от своите гвардейци и му заповяда да намери палатката ти и да убие теб и Джура. Убих гвардееца и когато тази усойница заспа, завързах я и я докарах тук.

Джура погледна към Роуан.

— Брат ми е спасил живота ти, моя също. Не биваше да се съмняваш в него.

Роуан беше поразен:

— Той предизвика война, защото не можа да задържи една жена в леглото си и ти искаш аз да му имам доверие!

— Ти!… — извика Гералт и пристъпи към Роуан с изваден меч.

Роуан понечи да остави Брита на земята, за да изтегли меча си, но Джура отново застана между тях.

— Трябва да предотвратим войната! — викна им тя. — Ако вателите открият, че кралицата им е изчезнала, ще изколят спящите ириали. Трябва да намерим изход от положението, и то веднага!

Роуан стоеше с Брита на ръце, без да обръща внимание на напъните и да се освободи и на звуците, които се изтръгваха от запушената й уста. Роуан бе гневно втренчен в своя природен брат. Всичките му мечти и надежди рухваха заради това момче, което просто не можеше да сдържа чувствата си. Без съмнение Гералт се бе ядосал, че Брита е напуснала леглото му и по този начин е пренебрегнала неговата мъжественост.

— Роуан! — извика го Джура, опитвайки се да привлече вниманието му, защото й се стори, че съпругът й е парализиран и неспособен да извърши каквото и да било, освен ядно да се взира в Гералт. — Трябва нещо да измислим!

Гневът душеше Роуан и той не можеше да мисли за каквото и да било. Той бавно се обърна и погледна Джура.

— На негова страна ли си?

— Тук няма различни страни. Гералт е искал да спаси живота ти и го е сторил. — Джура се обърна към своя брат. — Какво направи с тялото на гвардееца?

— Хвърлих го от Форанската скала.

— Намери го! — заповяда тя, но Гералт не се помръдна. — Върви намери тялото и го привържи към седлото на кон. Ще отведем кралицата обратно в селото и тя ще каже на хората си, че ще отиде заедно с нас при Яин.

— Ха! — измуча Брита през запушената си уста.

— Върви! — викна Джура към Гералт. — Трябва да действаме бързо, преди някой да е заподозрял каквото и да било!

Гералт се отдалечи към селото. Джура мина край Роуан и тръгна към палатката.

— Трябва да се облечем — подхвърли тя през рамо. — И да я развържем.

Роуан, с Брита на ръце, я последва.

— Дявол да те вземе, Джура, пак ли започваш да командваш?

Тя кръстосваше ремъците около ботушите си:

— Трябваше да ви оставя да се сбиете заради нея! — погледна тя към Роуан. — Хубаво ли ти е да я носиш?

Роуан хвърли овързаната Брита на леглото и сложи ръцете си върху раменете на Джура:

— Ще престанем ли някога да се караме, а? Защо винаги се съюзяваш с другите срещу мен?

— Казах ти, че не се съюзявам с никого. Станалото — станало. Сега трябва да намерим изход. Не бива да позволяваме на вателите да разберат, че кралицата им е наша пленница. — Джура развърза краката на Брита.

Роуан се замисли:

— Добре! Ще я отведа в селото и тя ще каже на хората си, че тръгва с нас към поселището на феарените. Ние ще се върнем с феарени, които ще се оженят за ватели и ириали.

Брита отново измуча в несъгласие. Джура се наведе към лицето на Брита и й каза с леден глас:

— Срещу теб ще бъдат насочени стрели и ако не кажеш това, което искаме да кажеш, и дори някакси се измъкнеш, аз ще те преследвам и някой ден, както си спиш в собствената спалня, ще се промъкна и ще ти отрежа носа. Повече никога няма да можеш да очароваш хубави, млади принцове. — Джура се усмихна студено на Брита и докосна носа й с върха на показалеца си.

Роуан вдигна отчаяно ръце:

— Иди намери Дейр — каза на Джура. — Вателите ще повярват, че тя язди свободна сред нас, ако синът й е до нея. Ще кажем, че Яин се е съгласил да ни приеме и след два часа трябва да тръгнем за земята на феарените. И да ни помага Бог!

Джура дотъкми облеклото си, излезе и тръгна към коня. Роуан я настигна и хвана рамото й.

— Май не продължи много дълго — нашето сдобряване имам предвид.

— Брат ми, по всяка вероятност, спаси живота ти — каза тя. — Той забавляваше твоята зла и лъжлива кралица, за да не забележи тя, че ти я лъжеш и няма да се ожениш за нея. Гералт уби вателския гвардеец, изпратен за да те убие. Ако някой бе видял как убива гвардееца, Гералт щеше да е вече мъртъв. Ние сигурно също щяхме да сме мъртви, а войната щеше да е започнала. Той рискува толкова много заради теб, а ти го нахока.

— Ти приемаш убийството като единствено решение. Вие, ланконите; прекарвате живота си подготвяйки се да убивате. Чудя се дали можете да живеете в мир? Вие толкова заговорничите един срещу друг, че…

— Ако толкова ни презираш, защо не се върнеш в твоята мирна и подредена Англия? — рязко му възрази тя. — Няма нужда да ни казваш непрекъснато колко сме грешни и как всичко, което направим, е в разрез с високите ти, рицарски очаквания. Ние сме оцелели векове без теб и ще продължим да оцеляваме.

— Това е всичко, което правите — оцелявате — ядосано каза той. — Всяко ланконско племе живее в собствения си затвор. Нямате пътища, нито търговци, които да разменят стоки между племената и даже с други страни. Нямате нищо освен оръжие и войска. И непрекъснато ми се противопоставяте — на мене — вашия крал! Тъкмо постигнахме два дни мир и ето я на — вателската кралица вързана и със запушена уста.

— Гералт трябваше да остави гвардеецът да те убие! — каза тя с очи, потъмнели от гняв. Този мъж бе англичанин — той мислеше като англичанин, говореше като англичанин и действаше като англичанин.

Роуан отстъпи крачка назад.

— Какво искаш да кажеш?! — прошепна той.

— Чуй ме, англичанино: аз винаги ще предпочета да жертвам живота си, но да помогна на своята страна. И сега съм готова да умра за земята си. Моят брат, който ти обиди, ще направи същото. Ти зае трона, който трябваше да е негов, но той уби, за да спаси живота ти, защото и той иска да настъпи мир между племената. Ние виждаме по-далеч, отколкото можеш да си представиш — знаем колко е невъзможен мирът между ланконияните, но рискуваме живота си, помагайки ти да го постигнеш, а ти ни презираш за това.

— Презирам избухливостта ви! — сопна се в отговор Роуан. — Вие мислите с бойна брадва в ръце. Гералт се разгневи, защото вателската кралица заплаши живота на един ириал. Гералт мисли само за доброто на ириалите, а не за доброто на цяла Ланкония. Той може да бъде добър крал на едно племе, но никога няма да види себе си и своето племе като част от цялата страна. Вместо да убива гвардееца и да отвлича кралицата, трябваше да дойде при мен и да ме предупреди. Като отвлече кралицата, Гералт ни изправи на ръба на войната. — Роуан се наведе към Джура. — А може би брат ти просто не желае мир между вателите и Ириал? Ириалите ще ме убият, ако вателите, които аз доведох, ги нападнат. Тогава Гералт ще стане крал.

Тя замахна да го удари, но той хвана ръката й:

— Върви! — каза той. — Доведи Дейр и Силеан. Ще тръгнем за Феарен колкото се може по-скоро.

Роуан я гледаше докато се отдалечи, после влезе в палатката. Брита лежеше на леглото и го наблюдаваше как отива до масичката с храната. Той изпи няколко големи глътки вино, за да овладее вълнението си. Глупостта на Гералт не му даваше мира. Роуан наистина искаше да убеди Брита за пътуването до Феарен. Той чакаше своя пратеник да се върне с вестта, че Яин е готов да приеме новия крал на Ириал.

Сега Гералт бе принудил Роуан да ускори плановете си и обстоятелствата се бяха стекли така, че Роуан трябваше да убеждава една обидена и разярена кралица. На всичко отгоре, заради бъркотиите на Гералт, жена му отново го бе намразила и това бе най-тъжното за Роуан. Той не бе успял нищо да й докаже, не бе успял да я накара да прозре начина му на мислене. Джура все още бе убедена, че това, което прави нейният егоистичен брат, е добро за Ланкония, а съпругът й е просто чужденец, който нищо не разбира.

Роуан остави празната винена чаша и изруга. Ще трябва да вземе Гералт със себе си във Феарен. Джура можеше и да вярва, че брат й мисли за доброто на Ланкония, но Роуан не му вярваше. Имаше нещо повече от гняв в очите на Гералт тази сутрин. Някаква отблъскваща алчност светеше в тях. Роуан инстинктивно усети, че Гералт иска мирът между ватели и ириали да бъде нарушен. Той се чудеше дали в стремежа си да го свали Гералт не се е опитал да привлече Брита като съюзник, а тя му е отказала. Брита никога не би се свързала с един принц-дете. Тя би се съюзила само с крал — равен по власт на нея самата. Ако подозренията му спрямо Гералт са основателни, това означава, че не може да си позволи да замине и да остави Гералт сред смесилите се ватели и ириали. Роуан се надяваше да прекара в това село поне един месец и да заздрави мирния съюз между людете от двете племена, да укрепи собствения си брак, а сега трябваше да замине и да остави хората да се оправят сами както могат.

— Дявол да го вземе! — изруга Роуан. Не стига че Гералт бе съсипал всичко, а сега се налагаше това невъздържано момче да му досажда и по пътя за Феарен. През цялото време на пътуването Роуан трябваше да се пази от удар в гърба, ако вярно бе преценил намеренията на Гералт.

При мисълта за удар в гърба, лицето на Роуан се изкриви. Джура никога не би защитила гърба на съпруга си от стрелите на собствения си брат…

Той се обърна към Брита:

— Време е да тръгваме. Извади парцала от устата й. Брита изригна в лицето му:

— Гвардейците ми ще те убият за това, което ми стори! Няма да дойда с теб и моите хора никога няма да повярват на сина ми, израснал в Ириал. Той бе достатъчно глупав и се остави да бъде пленен от Тал! Не искам да имам нищо общо със страхливци като него!

— Доколкото знам, Дейр е бил съвсем дете, когато е бил пленен. Нападнал го е самият Тал.

— Дете или не — загубил е битката — каза тя. — Не се е държал като син на баща си. Съпругът ми бе царствен мъж. Вател! Не някакъв си ириал, като непохватното момче, което изпрати в леглото ми.

Роуан развързваше ръцете й: — Независимо какво мислиш за нас, ще трябва да ни помогнеш.

— Мислиш, че съм се уплашила от заканите на онази нищожна проститутка, за която си се оженил?

Роуан сграбчи яката на дрехата й:

— В сравнение с нея — ти си нищожество! — процеди през зъби той. — Щом нейните закани не те плашат — чуй мен: ако не излъжеш убедително хората си и не ги накараш да повярват, че ти самата искаш да дойдеш с нас при Яин, аз ще ти отрежа нещо повече от носа. Ще ти отрежа главата!

Тя го гледаше ядно и не спря да го заплашва, докато той развързваше ръцете й. Вече освободена, внезапно се успокои и запита:

— Какво общо имам аз с Яин?

— Искам да се омъжиш за него — отговори Роуан и я дръпна от леглото, за да я изправи.

Брита се разсмя:

— Ти си по-глупав, отколкото предполагах. Да се омъжа за онзи разбойник? Тогава ще стана владетелка и на феарените, и на вателите — ще те унищожа!

Роуан я изблъска извън палатката към оседлания си кон:

— Може би Яин си мисли, че той ще владее вателите.

— Ще го убия, ако се опита да посегне на моите владения — убедено заяви тя.

Роуан я вдигна и я сложи на седлото:

— Докато вие с Яин се борите за върховенство във властта, аз ще съм печелившият. Чувам, че Яин има хубава дъщеря, която може да се омъжи за Дейр.

— Копеле!

Той се намести на седлото зад нея и пое юздите:

— «Копеле» не е подходящо определение за мен — произходът ми е добре документиран. По-добре ми викай «глупак». Сигурно съм такъв!

Той смушка коня си, надявайки се, че Брита не чува тревожното биене на сърцето му. Ако тази жена направеше една погрешна стъпка, той трябваше да я убие. Тогава всичките му надежди за мир бяха изгубени.

Джура го посрещна заедно с Дейр и Силеан.

— Готови сме — студено каза тя.

— Къде е Гералт? — попита Роуан.

Джура посочи към склона, издигащ се зад гърбовете им. Там имаше двама конници. Единият бе Гералт. Редом с него стоеше вателски гвардеец — мъртъв гвардеец, който от далеч изглеждаше като жив.

Съобщението на Брита, че тя тръгва с Роуан към земята на феарените бе посрещнато от вателските гвардейци с недоверие и протести. Точно тези протести спасиха Роуан. Брита се ядоса, че нейните гвардейци я смятат неспособна да се грижи сама за себе си и своята безопасност.

— Аз те научих да се биеш — каза тя на двайсетгодишен гвардеец. — Не смей да ми казваш, че не зная как да си служа с оръжието!

— Ти си наша кралица и ние сме загрижени за теб! — отвърна младият мъж. — Твърде дълъг е пътят до поселището на Яин.

— Искаш да кажеш, че съм твърде стара за такова дълго пътуване? — изсъска Брита в полушепот. — Аз — твърде стара.

— Прости ми, кралице! Аз не исках да кажа…

Брита се обърна към Роуан:

— Тръгваме веднага. Ще се срещна с този Яин и тогава всички ще разберат кой е стар и кой не е! — тя се обърна и ядно напусна сборището, оставяйки своите гвардейци зяпнали в недоумение.

Яздеха един след друг по тясна камениста планинска пътека. Джура бе трета в колоната. Роуан бе пръв, Брита — след него. Гералт яздеше след Джура. След него идваше Силеан. Дейр завършваше колоната. Джура пазеше гърба на Роуан. Внимаваше да не би Брита да направи застрашително движение. Бяха изминали само няколко часа откакто Гералт бе довел овързаната вателска кралица в палатката.

Джура се усмихна на спомена за палатката и за двете нощи, които бяха прекарали там. Бързо изтри усмивката от лицето си — не биваше да позволи споменът за насладата да помрачава ясния ум, с който трябваше да взема решения, отнасящи се до безопасността на страната й. Гералт бе действал прибързано и необмислено, отвличайки Брита, но Джура не виждаше какво друго би могъл да направи освен, както бе казал Роуан, първо да го предупреди. Джура разтърси глава, за да проясни мислите си. Не знаеше кому да вярва. Все пак Гералт бе ланкон, а Роуан — не.

Яздеха с часове, искаха да се отдалечат колкото се може повече от селото, където се бяха събрали ватели и ириали. Не разговаряха, защото яздеха един след друг по тясната пътека. Трябваше да пътуват два дни през земите на вателите преди да стигнат феаренска територия. Движеха се по заобиколим пътеки, за да не бъдат забелязани, защото всички, освен Брита, бяха облечени в ириалски дрехи. Людете от южните краища на Вател сигурно още не бяха разбрали за сключения мир с ириалите и Роуан не искаше да рискува да бъдат нападнати като нарушители на границата.

Спряха чак на свечеряване. Само Брита изглеждаше изморена. През последните години бе живяла безгрижно, в удобства и това сега проличаваше.

Брита тръгна някъде сама в тъмнината, но Роуан веднага скочи и хвана рамото й:

— Няма да изчезваш от погледа ми!

— Аз съм кралица и… — внезапно гневният израз на лицето й се смени с прелъстителен.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Той пусна рамото й, обърна се към Джура:

— Джура, върви с нея. Не й позволявай да избяга! Джура остави неразседлания си кон и потъна заедно с Брита в тъмнината.

— Той няма да ме даде на Яин! — изсъска й Брита в мрака, когато се скриха от погледите на останалите. — Той винаги ще предпочете да има кралица до себе си, докато ти си…

— Млада, здрава и способна да му роди деца — уморено я прекъсна Джура. — Опитай се да прелъстиш някой друг. Ако моят съпруг те бе пожелал, щеше да те вземе. Не виждаш ли, че той иска преди всичко мир за Ланкония.

Брита не отговори веднага, преценявайки опонентката си:

— Да властва над цяла Ланкония?… Даже аз не съм мечтала за това. Как смята да убие всички нас, които царуваме над племената?

— Той не смята да убива никого доколкото знам. У този мъж има някакво неестествено отвращение от смъртта. Той не убива дори зерните!

Тази новина толкова впечатли Брита, че от интонацията й изчезна истеричната заядливост:

— Той мисли, че може да ни обедини — мен и Яин — без да се пролива кръв?

За миг Джура усети близост с Брита:

— Той е англичанин, дебелоглав англичанин. Главата му е сякаш от гранит. Освен това вярва, че Господ говори с него. Самата аз изобщо не го разбирам, но Тал го направи крал и Роуан ще властвува докато… докато…

— Докато някой го убие. Той не е за тоя свят — довърши Брита. — Добре че не се омъжих за него.

Джура отново я усети като врат:

— Той съвсем не е искал да се жени за теб. А сега, да се връщаме. Тази нощ ще си под наблюдение и ако моят мъж не обича да убива, а моят брат е склонен само да връзва жените, то аз съм нетърпелива да опитам една техника за хвърляне на нож, която наскоро усвоих. Ще те убия, ако се опиташ да избягаш!

Брита не отговори и двете се върнаха в стана. Брита седна малко настрана от другите, запали огън и започна да си приготвя лека вечеря. Тя наблюдаваше Роуан, който се наричаше крал на Ланония, а беше само крал на Ириал. Той непрекъснато зяпаше Джура и Брита окончателно се увери, че е глупак. Бе се влюбил в момичето и по този начин бе станал уязвим. Не бива да обичаш, ако искаш да си на власт! Брита бе научила това твърде добре. Урокът й бе даден от бащата на Дейр. Тя се бе влюбила в един младеж. Обичаше го с цялото си сърце.

Бащата на Дейр заповяда да убият младежа. Това, което вбеси Брита най-много, бе че мъжът й не ревнуваше. Той просто й даде урок. Когато някой обича, силите му отслабват. Брита бе усвоила добре урока. Тя никога вече не се влюби. Никого не обикна — даже съпруга си и сина си, който й бе отнет.

Сега, докато наблюдаваше как Роуан не сваля поглед от Джура, Брита разбра къде е неговата слабост. Този мъж никога нямаше да постигне целта си, защото имаше слабо място.

Тя огледа другите от групата. Изключи от сметките си Силеан. Тя бе «добра» жена — открита, мила, обичлива — седна дума — безполезна. Джура бе източник на конфликти. Тя все още не бе осъзнала, че обича Роуан и по тази причина умът й бе бистър. И не се притесняваше да убива. Бе обучавана да убива. Брита знаеше, че трябва да се пази от Джура.

Брита дълго разглежда сина си Дейр. Бе хубав млад мъж и в него личаха някои от чертите на баща му, но Брита не виждаше в сина си характера на някогашния си съпруг. У Дейр нямаше и следа от амбициите на майка му. Брита не се надяваше, че Дейр ще бъде на нейна страна в битката с английския узурпатор. Не — Дейр бе колкото вател, толкова и ириал.

Накрая погледът й спря върху Гералт и там тя откри каквото търсеше. Той бе пълен с омраза. Брита трябваше да потисне усмивката си, когато се сети за наивността на момчето — защото Гералт бе момче. Бе дошъл при Брита в нощта на брачната церемония. Имаше вид на кученце, умоляващо да бъде харесано. Беше се перчил и хвалил, но не можеше да прикрие страха си да не бъде отхвърлен. Отначало Брита бе вбесена, че Роуан й праща това момче, сякаш тя бе разгонена кобила, за която всеки жребец бе добре дошъл. После огледа Гералт, забеляза страстта в очите му и реши, че може да го ползва като източник на информация. Тя му позволи да се заблуждава, че я е съблазнил. Той бе неопитен, но енергичен любовник и Брита установи, че Гералт има нужда не от жена, а от майка. Той започна да й разкрива душата си, когато тя го гушна и приласка. Гералт й разказа как бе намразил Роуан, защото Тал винаги му го бе давал за пример.

— А никога не беше го виждал! — крещеше Гералт. — Той ме сравняваше с момче, което не беше виждал! Този Роуан му изглеждаше по-добър от мен заради изнежената си английска майка. Истината е, че аз съм пълноправният крал на Ланкония и щях да бъда избран, ако не… — Гералт млъкна и погледна встрани.

— Пийни още вино — каза му Брита. — Защо бе избран англичанинът вместо теб?

Брита с нещо подобно на благоговение изслуша историята как Роуан отворил портата на Света Елена.

Гералт й бе говорил през по-голямата част от нощта, докато най-после заспа. Брита бе слушала с половин ухо брътвежа му, защото други мисли се рояха в главата й. Ако Роуан загинеше, това момче щеше да стане крал на ириалите. Щеше да е лесно да се омъжи за него — да стане негова кралица. Щеше да бъде кралица на ватели те и ириалите, щеше да разбие зерните и феарените и да завладее земите им. Постепенно щеше да изтика от владенията им другите две племена — поалените и ултените — и щеше да стане кралица на цяла Ланкония!

Но момчето се бе събудило, бе я проследило и бе убило един от най-добрите й гвардейци. Бе съсипало плановете й! Гералт бе трогателен в гнева си докато я връзваше. Ако й бе позволил да говори, тя щеше да го убеди да застане на нейна страна, но той просто реагираше като малко момче, разсърдено на майка си. Само дето момчето бе голямо и силно като истински мъж.

Гералт сгреши, когато я предаде на Роуан. По дяволите Роуан! Може да е твърдоглав и да си мисли, че говори с Господа, но е наистина умен. Брита бе обмислила начин да съобщи на гвардейците си, че е отвлечена, но собствената й суетност й изигра лоша шега. Когато се върнеше, щеше да покаже на онзи млад гвардеец какво значи да си стар. Тя се усмихна, предвкусвайки разправата.

Сега трябваше да привлече отново принц Гералт на своя страна. Ако успееше да му каже необходимите думи, може би те двамата щяха да управляват Ланкония заедно. Вероятно старият Яин щеше да ги подкрепи?

Или щеше да се наложи тя да се омъжи за Яин, да обсеби властта му, да напълни земите му с ватели и накрая — да ликвидира стареца.

Първо й трябваше помощ да ликвидира Роуан и тази проклета Джура. Помощта трябваше да дойде от Гералт.

Джура се събуди преди зазоряване. Кимна на Силеан, която бдеше на пост, и внимателно заслиза надолу по стръмния склон към потока. Искаше да измие тялото си от прахта на пътуването преди започването на новия ден. В дрезгавината на утрото Джура се съблече и изкъпа във вира. Тъкмо бе облякла туниката си, когато чу шум зад себе си. Инстинктивно хвана ножа.

— Не го хвърляй, моля те — чу се гласът на Роуан от сумрака и тя усети нежността в гласа му.

Топлина плъзна по кожата й. Тя пусна ножа си и се обърна към Роуан, който ставаше от един камък до брега. Очевидно бе стоял там от доста време и бе я гледал как се къпе. Странно защо, мисълта за това я възбуди.

Роуан пристъпи към нея бавно и величествено като лъв — с масивното си тяло и тъмнорусата си коса. Тя бе слушала за лъвовете, тези екзотични животни, от един пътешественик, който бе бродил на юг. Докато Роуан се приближаваше към нея, мускулите на мощните му рамена играеха. Очите му бяха потъмнели, но отразяваха отблясъците на първата дневна светлина. Джура чуваше дъха си, мускулите й се отпускаха.

Когато той се приближи на една ръка разстояние от нея, Джура разтвори обятия и Роуан я прегърна. Ръцете му се спуснаха към голия й ханш, обхванаха го и я повдигнаха. Краката й се обвиха около кръста му. Тя се притисна към него и той я понесе, докато гърбът й не опря ствола на едно дърво. Той я повдигна малко по-високо и влезе в нея.

Заради позата, в която се намираше, тя нямаше особена свобода на движенията. Движеше я той, подмяташе я като кукла. Ръцете му я повдигаха нагоре и я спускаха надолу. Гърбът й се триеше в кората на дървото. Главата й се мяташе наляво и надясно. Ръцете й бяха сграбчили раменете му, пръстите вкопчени в плътта му. Любеха се яростно. Той мощно проникваше в нея. Тя му отвръщаше с жар и страст — силните й бедра, обвили кръста му, пулсираха с цялата гъвкавост на тренираните си мускули.

Когато и двамата едновременно свършиха, тялото му се сгърчи около нейното и го притисна към ствола на дървото. Тя не усети болката, а още по-силно се вкопчи в него.

След няколко мига той вдигна главата си, прислонена на рамото й, погледна я и нежно целуна устните й.

— Добро утро! — прошепна той. Тя му се усмихна:

— Добро утро! Той продължаваше да я подпира на дървото, ръцете му галеха голите й бедра.

— Гледаше ме как се къпя ли? — попита го тя. — Не те усетих. Ако беше…

Той я прекъсна с целувка.

— Не бях. Казах на Силеан да не пуска никой извън стана, освен ако не идва тук, където мога да го наблюдавам.

— Аз можех да се защитя без… — започна тя, но той отново я целуна.

— Да се изкъпем ли пак? Искаш ли да се изкъпем заедно?

Джура усети, че се изчервява. Странно бе, че е толкова интимна с този чужденец. Когато той я отлепи от дървото, тя отпусна краката си от кръста му, но той не я пусна, а продължи още някое време да гали тялото й под туниката. После Роуан отметна глава назад и се усмихна. Усмивката му сякаш бе по-интимна от лудото им любене преди малко.

— Дългът ни зове — тъжно каза той. — Другите скоро ще се събудят — той внимателно я пусна на земята и леко я тласна към потока.

Тя съблече туниката си и влезе във водата. Замря от удоволствие, когато чу любовния стон на Роуан зад гърба си. Той влезе във водата и се гмурна, за да намокри главата си.

Слънцето се показа на хоризонта и първите му лъчи позлатиха косата на Роуан.

— Ти… — плахо започна Джура. — Ти изглежда знаеш много начини… за съединяване на мъжа и жената. Сигурно си имал много учителки.

Роуан се ухили блажено насреща й, щастлив, че тя говори за нещо различно от война и политика.

— Имал съм няколко — неопределено отговори той.

— Един принц, дори принц от такава загубена страна като Ланкония, е обект на интерес в Англия.

— Аха, жените те пожелават, защото си принц.

— Пожелаваха! — поправи я той. — Сега съм крал. А жените ме пожелават заради мен самия.

— Разбирам. Възхищават се на бойните ти умения. И при нас е така. Дейр е чудесен боец.

— Не! — каза той с обида в гласа. — Жените ме харесват защото… — той се поколеба.

— Защо? — настоя тя.

— Защото съм хубав — бързо отвърна той. — Джура, някои жени изпитват удоволствие да ме гледат.

— Ти си висок като ланкон, но с бледнината на кожата ти трудно се свиква. Може би всички англичани са така безцветни.

— Не съм безцветен! — сопна се той и поклати глава.

— Джура, ти винаги ли ще ме караш да се чувствам непълноценен? Ти постоянно намираш, че другите мъже са по-хубави, сражават се по-добре и са по-умни от мен. Няма ли някога да ме последваш без да ми задаваш въпроси, просто защото ми вярваш?

— Едва ли — отвърна тя след като се замисли за миг. — Човек винаги трябва да мисли самостоятелно. Ние, ириалите, сме приучени да мислим самостоятелно. Ти ще ме последваш ли без да се замислиш? До сега не си го правил.

— Разбира се, че няма да те последвам без да мисля, но ти си жена! — ядосано възрази той.

— Като съм жена да не би да имам по-малко ум от теб? — сопна се тя. — Аз ще те следвам, когато съм уверена, че си прав. Няма да вървя подире ти само защото слънцето се отразява красиво в косата ти.

Роуан сякаш се канеше да й отговори остро, но изведнаж изражението му се промени и той се усмихна.

— И все пак, намираш ли ме за красив? — подкупващо попита той.

— Това, че си хубав, няма значение — отвърна тя.

— Нима? Защо тогава ми позволи да те галя още в мига, когато се срещнахме? Не мисля, че дотогава бе позволявала на друг мъж да те докосва така. Даже на твоя скъпоценен Дейр. Виждам го как те гледа — той явно те е избрал, защото владееш оръжието по-добре от всяка друга жена.

— Затова те спечелих — каза тя и тръгна към брега. Той я настигна, хвана ръката й. Застанаха голи един срещу друг на брега.

— Боиш се да си разрешиш да ме обичаш, нали Джура? — нежно попита той.

Тя се опита да се освободи.

— Всичко това е нелепо. По-добре да се връщаме в стана. Другите вече са станали. Трябва да тръгваме.

Той продължаваше да държи ръката й.

— Защо се боиш да ме обичаш? Страхуваш се, че ще изгубиш себе си, ако ми отдадеш любовта си?

Тя го погледна право в очите.

— Колко романтични са мислите ти, англичанино? Това част от твоето рицарско обучение ли е? В едно си прав: не искам да те обичам, но то е само защото няма да живееш дълго. Ти се заплиташ в бъркотии, които твоят английски ум не разбира. Досега те спасяваше твоята наивност или може би Господ, но това няма да продължи дълго. Ако Яин не те убие, сигурно някой друг ще го стори, и то твърде скоро.

Роуан гледаше така, сякаш тя му бе ударила плесница, но скоро се овладя и се усмихна.

— Надали ще свикна с прямата ти реч — той пусна ръката й, за да може тя да се облече. — За твоя изненада, Джура, аз ще живея. Не само ще живея, но ще постигна това, което съм започнал. Преди да умра ще съм обединил племената на Ланкония.

Тя тъкмо бе нахлузила туниката през главата си, когато той я прегърна.

— Може да се отричаш от чувствата си към мен, но това са празни заклинания — каза той. — Тялото ти винаги ми е откликвало като на желан партньор. Жалко, че умът ти не е мъдър като твоето тяло — той започна да я целува, ръцете му галеха гърба й. — Щеше да се омъжиш за твоя Дейр, който цениш толкова много, но аз се съмнявам, че неговите целувки са те карали да се чувствуваш така влудена, както от моите целувки. И умът ти ще ми се отдаде, Джура! Просто е въпрос на време.

Тя извърна глава, за да избяга от целувките му, но не бе достатъчно силна да се изтръгне от прегръдките му.

— Не трябваше да ставаш крал! — прошепна тя. — Ти си само наполовина ланкон. Не те разбирам. Никой от нас не те разбира. Ти трябва да се върнеш в твоята страна преди да си събудил духовете на войната.

— И да те взема със себе си в Англия? — попита той. — Там, където ценят жената заради уменията й в домакинството, а не заради способността й да пребори останалите жени?

Джура силом се отблъсна от него:

— Аз ще остана тук! Аз съм ланкон! — докато го казваше, почувствува внезапна болка. Никога да не го види, да не види усмивката му, изразът му, който й казваше, че е направила нещо, което той не разбира. Никога вече да не усети ръцете му, обгръщащи тялото й!

Тя го погледна. Беше само с ленената рицарска препаска около бедрата. Гледката на масивното му, мускулесто тяло, покрито с рижи косъмчета, събуди у нея желанието да го докосне. Тя силом се отърси от това усещане. Трябваше да се овладее. Умът да управлява тялото й. Тя бе гвардеец, а не някаква глупава крава, която се влюбва в първия плещест самец, който се мерне пред очите й. Не можеше да си позволи сляпо да следва този мъж. Ставаше дума не само за нея, а за страната й. Това, което тя, Силеан, Дейр и Гералт щяха да извършат по време на това пътуване, можеше да се окаже съдбовно за цяла Ланкония. Ако действаха глупаво или прибързано, можеха да докарат смърт за много хора.

Каквото и да става с нея, тя трябваше да запази разсъдъка си ясен. Може и да обича Роуан, но не със сляпата любов, за която говори той. Тя не бе в състояние просто да го следва, защото той я бе повикал. Тя трябва да наблюдава, да изчаква и да разбере какви са плановете му. Не бива да позволява това, което двамата вършеха на тъмно, да оказва влияние върху мислите й през деня.

Джура се бе преборила с желанието си да го докосне.

— Трябва да се връщаме — безизразно каза тя и се извърна, за да се дооблече.

Преди да се върнат при другите, той я целуна още веднъж, но тя успя да сдържи чувствата си, не му отвърна и запази ума си хладен.

— По-лесно ще завладея Ланкония отколкото теб — каза той с въздишка. — Да вървим. Опасно е да оставям дълго време брат ти и Брита без наблюдение. Тя ще го убеди да ме заколи докато спя.

— Несправедлив си към него! — остро отвърна тя и тръгна нагоре по склона. — Той от дете е обучаван, както и аз самата, в принципите на ланконската политика.

— В очите му съзирам омраза. Ще защитиш ли гърба ми от ножа на брат си? Кого ще избереш, ако се наложи да избираш между двама ни?

Въпросът накара Джура да спре. Тя нямаше отговор. Роуан продължи да се изкачва и след малко тя го последва. Нямаше да се наложи да прави този избор, защото Роуан и всички от групата им щяха да бъдат убити преди да стигнат столицата на Феарен. При мисълта, че ще загуби Роуан, Джура пак усети болка в гърдите си, но успя да я сподави. Трябваше да се закали като стомана, преди Роуан да си отиде завинаги.