Кралицата дева

Пета глава

Джура спа много неспокойно през нощта, а точно преди зазоряване тропането на Гералт но вратата я накара да навлече туниката и панталоните и да дръпне резето. Брат й нахълта гневно.

— Видя ли го? — поиска да узнае той. — Омагьосал е баща ми. Само защото съумя да отвори някаква си ръждясала порта, баща ми мисли, че е способен на всичко. Аз трябваше да отворя портата още преди години.

Джура, все още замаяна от съня, премигваше насреща му. Гералт бе мургав мъж, черната му коса се спускаше до раменете, дебелите, черни вежди почти се сливаха, докато устните се свиваха от гняв. Той удари с юмрук дланта си.

— Вече приказва за пътища и… — не успя да продължи, сякаш собствените му думи го задавяха. — Говори и за търговски панаири. Как си мисли, че ние, ланконите, сме устояли на всички, които са се стремили да ни завладеят? Ние не допускаме никого — ни викинги, ни хуни, а най-малко — лукавите търговци. Кой ги знае дали тайничко не превозват цели армии в каруците си? А сега този… този узурпатор иска да им отворим границите си. За десетина години той ще ни заличи.

Гералт спря да си поеме дъх, но не позволи на Джура да се обади.

— В ръцете му е синът на Брокаин, а го пази като родно дете. Аз съм за това да обесим момчето и когато Брокаин ни нападне, да убием и него. Зерните са наши вратове. Трябва да се защитаваме.

Как да отворим границите си? — зачуди се Джура. — Хвала за това. Та ние ще престанем да съществуваме. Ще бъдем погълнати от нашественици. — Това бе още една причина към натрупаните досега, поради които англичанинът не биваше да става крал. Не само тялото на Тал, но и мозъкът му явно беше болен. Погледна Гералт. Е, поне един човек бе съгласен с нея и не мислеше англичанина за Бог.

— Да, но Тал не вижда това. Днес сутринта се опитах да поговоря с него, но той ми нареди да напусна стаята. — Гералт вирна глава. — Чу ли за Хонориума? Даваш ли си сметка, че можем да се окажем с чужда кралица? Чух, че Брокаин има и дъщери. Ами ако някоя от тях спечели?

Джура можеше само ужасено да гледа брат си. Не бе предвидила подобна развръзка.

Гералт седна до нея и я прегърна през раменете.

— Ти трябва да спечелиш!

— Аз? — попита тя объркана.

— Всъщност трябва да осигуриш Силеан да спечели този мъж. Ще участваш в Хонориума и ще се биеш както никога досега. Трябва да елиминираш всички пришълки, докато останеш сама срещу Силеан.

— Да — кимна Джура уверено — Силеан ще се бие за него.

Гералт направи гримаса на отвращение.

— Тя гледа мъжа със замечтани очи. Не вижда ясно, не чува какви ги приказва.

Джура моментално защити приятелката си:

— Силеан е гвардейка. Тя не може да не вижда, че той е глупак.

— Силеан е и жена — той вдигна едната си вежда. — Ти видя ли го вече?

— Не, но нима ще си променя мнението дори да го видя?

— Той е със светла кожа и коса и някои от жените са се увлекли по него. Мислят с тялото си, а не с ума си. — Той я наблюдаваше внимателно.

Джура го изгледа свирепо.

— И ти си мислиш, че мога да се окажа от тях? — попита тя с цялото негодувание, което изпитваше. — Не Ме интересува дали е красив като бога Наос. Няма да променя мнението си. Той няма право да е крал на Ланкония.

— Браво! — похвали я Гералт, потупвайки я по гърба сякаш бе един от неговите гвардейци и тя залитна напред. — Баща ми пожела да се явиш в двореца, за да бъдеш представена на принца самозванец. Кралят бе наскърбен, че снощи не бе на тържеството.

— Че Тал беше ли? — изненада се тя.

— Не можа да откъсне очи от английския си син. — Гералт се извърна за миг и Джура разбра, че се опитва да прикрие болката от начина, по който Тал демонстрираше любовта си към сина, когото не бе виждал от дете. Гералт винаги бе боготворил баща си, но на Тал дори не му бе хрумнало да го направи крал.

Гералт се обърна отново към сестра си, вече по-спокоен:

— Ние трябва да браним Ланкония. Каквото и да направи той, за да ни попречи, трябва да браним страната, доколкото сме способни. За начало ще поставим ириалка кралица до него. Не бива да допускаме кралица от друго племе да проникне в Ескалон. Тя ще дойде със своите васали, които ще подкупят пазачите и някоя нощ ще отворят вратите. Не! Трябва да го спрем преди да е започнало. Трябва да поставим Силеан на трона. Смяташ ли, че можеш да победиш другите претендентки?

— Да, разбира се — отвърна тя, тъй като в този момент бе убедена в това, което твърдеше.

— Добре — той се изправи. — Ела с мен. Ще се срещнеш със сина на баща ми.

Джура направи гримаса.

— Сега? Преди закуска?

— Да. Баща ми настоява.

Чувстваше се, сякаш я повеждат на екзекуция, но все пак се дооблече набързо и последва Гералт. Не си даде труда да сложи дълга роба, а вместо това навлече гвардейската си униформа от панталон и туника с голяма синя вълнена пелерина, метната през едното рамо. Поколеба се, като видя празната ножница, но я сложи откъм гърба, така че пелерината да я прикрива.

Гералт мърмореше, че се бави с обличането, затова тя отвори вратата и тръгна след него. Брат й не й оказа вниманието да вървят редом, а закрачи напред, докато Джура го следваше по петите като досадна малка сестра — за каквато той всъщност я смяташе.

Отведе я в края на тренировъчното поле на мъжете, където бяха поставени мишените за стрелба с лък. Джура спря за миг, за да се огледа. В сянката на дървото вляво видя Тал, който лежеше, мършав и посивял от болестта, върху легло, покрито с многобройни възглавнички. Никога не бе виждала суровия стар мъж да проявява мекушавост, но ето че сега лежеше, заобиколен от бродирани, пухени възглавници върху нещо, което наподобяваше гоблен. На стола до него седеше красива млада жена със златни коси, облечена в дълга рокля. Платът сякаш грееше на слънчевата светлина. Малко момченце, златокосо като майка си, стоеше наблизо. Тримата гледаха към мястото за стрелба с лък, където двама мъже стояха с гръб.

Джура знаеше, че единият е младият пленен зерна, тъй като носеше туника с отличителните лилави и червени райета на племето. Тя не му обърна особено внимание, защото, дори с гръб към нея, другата фигура привлече вниманието й.

Мъжът бе висок почти колкото ланкон, дори не отстъпваше по ръст на повече от тях, трябваше да признае Джура с неохота, но бе по-тежък. Тлъстини, помисли си тя; дебел е заради мързеливия начин на живот. В подрязаната му коса проблясваше слънцето. Тя не бе бяла, както й бяха казали, а по-скоро с цвета на старо злато и изглеждаше мека като на момиче.

Джура се разгневи като видя, че е облечен в туниката, която майка й бе избродирала за Тал преди години. Тя бе широка за Тал, но прилягаше на Роуан и разкошните сини и зелени шарки само подчертаваха широките му рамене. Под туниката се подаваха мускулести бедра, а кръстосаните с ремъци ботуши подчертаваха прасците.

Джура се напрегна. Може би той успяваше да подведе другите жени, но с нея нямаше да успее. Тя бе свикнала да вижда красиви мъже. Не беше ли Дейр толкова красив, че чак луната да му завиди?

Тя изправи рамене и пристъпи напред, за да поздрави краля, а Гералт тръгна към центъра на полето, където бяха неговите хора.

Беше й неприятно да вижда Тал по този начин — безпомощен, чакащ смъртта — но нямаше да му го каже. Винаги бе изпитвала враждебност към него. Но той от своя страна, макар и с неохота, питаеше уважение към нея. Тя бе убедена, че той е причината за ранната кончина и на двамата й родители. Беше едва петгодишна, когато остана сираче и Тал я прибра. Тя бе копняла за утеха и съчувствие, но Тал й нареди да престане да хленчи и й даде меч, с който да играе. Следващата година Дейр започна да я учи на стрелба с лък.

— Викали сте ме? — обади се Джура, гледайки надолу към Тал. Изразът й показваше какво мисли за меките постели, на които той лежеше, и съзнателно не поглеждаше към англичанката.

— А, Джура — усмихна й се Тал. Приличаше по-скоро на слабоумен старец, а не на велик ланконски боец, отблъснал хиляди неприятели. — Какъв прекрасен ден. Запозна ли се с дъщеря ми?

Изразът на лицето на Джура не се промени.

— Имаш един истински наследник, син на Ланкония. — Чу как англичанката ахна и Джура се усмихна вътрешно. Поне някой да им даде на тези чужденци да разберат, че не са желани.

Тал въздъхна и се облегна на възглавниците.

— Джура, защо си така непримирима? Те са толкова мои, колкото и Гералт. — Той погледна зад рамото й и се усмихна, от което тя се досети, че синът му, англичанинът, претендентът за трона, приближава. — Ето човекът, който няма да те остави равнодушна.

Джура се изправи, стисна челюсти и се извърна да срещне мъжа, когото вече ненавиждаше.

Потресът, който изпита щом го видя, подкоси коленете й. Той протегна десница, хвана я за ръката и дори и при този лек допир, тръпки преминаха през тялото й.

Гой! Как можеше това да е човекът, с когото тайно се бе срещала. Как не бе видяла русата му коса? След това си припомни, че при първата среща косата му бе мокра, а втората, в конюшнята, бе на тъмно.

Тя отдръпна ръката си и някак успя да му обърне гръб.

— Срещали ли сте се преди? — попита Тал.

— Не — успя да отговори Джура.

— Да — отвърна Роуан едновременно с нея. Тя стоеше неподвижна, отказваща да го погледне — бяха прекалено близко един до друг, за да може да мисли, но въпреки това си даде сметка как жестоко е злоупотребил с нея. Навярно си е мислил, че ако тя го подкрепи, Гералт и поддръжниците му щяха да се присъединят към него, към този английски узурпатор.

— Имал съм честта да видя дамата — обади се Роуан зад гърба на Джура. — Но само отдалеч.

За неин ужас той плъзна ръка по гърба й и хвана края на плитката й.

— И аз съм чувала за теб — обади се Лора любезно, но Джура дори не я погледна. — Но само за уменията ти в битка, а не и за твоята красота.

Джура продължаваше да стои неподвижно, вторачена в едно дърво пред себе си.

— Джура! — изкрещя Тал, но силно се закашля. Женствената Лора се засуети около него и за отвращение на Джура Тал не само й позволи, но като че ли му бе приятно. Искаше да се отдалечи от Роуан, но той здраво я държеше за плитката.

— Отнасяй се с уважение към децата ми — произнесе със затруднение Тал, тъй като гърлото го болеше от кашлицата. — И благодари на дъщеря ми за любезния комплимент.

Джура продължи да гледа напред и не отвърна. Трудно й бе да се съсредоточи, докато този мъж стоеше зад гърба й.

Когато Тал направи опит отново да се надигне, Лора го зауспокоява:

— Моля те, татко, не се разстройвай. Сигурна съм, че Джура е привикнала към подобни комплименти. Роуан, твоят оръженосец и пленникът като че ли се готвят да се избият. Може би трябва да се намесиш.

Джура не се обърна, но усети колебанието му. Той отстъпи едва когато чу звука на желязо, удрящо се в желязо. Без да може да се овладее Джура се извърна, за да наблюдава как се приближава към двете високи момчета, които се опитваха да се убият едно друго. В лицето на единия тя разпозна младежа, който й бе съобщил, че я чакат в конюшнята. Той бе тъмен като ланконите и тя не бе разбрала, че е англичанин. Тъй като предаде съобщението на ланконски тя се зачуди дали не го бе зазубрил и повторил след това.

Виждаше как Роуан крачи през полето към момчетата. Не показваше страх или колебание, когато застана между двамата, гневно размахващи мечове. Роуан просто постави по една длан на гърдите на всяко от момчетата и ги отблъсна. Те се стовариха на земята сред облаци прах.

— Моите хора не се бият помежду си — каза Роуан тихо, но заплашително.

— Аз не съм твой боец — извика Кеон към Роуан. — Баща ми е Брокаин и…

— Аз съм твоят господар — прекъсна го Роуан. — Ти не си зерна, а ланкон и аз съм твоят крал. А сега и двамата идете да почистите ризниците ми.

Монтгомъри, надигайки се от прахта, простена. За да се почисти ризница, тя се слагаше в голяма кожена торба, сипваше се мазнина и се хвърляше като вързоп от човек на човек. Беше равносилно да подмяташ тежък камък напред-назад.

Тал се захили от удоволствие при това разрешение на спора, което намери синът му.

Джура се обърна към него:

— Каквото и да направи той, ти си доволен — изсъска тя към стария мъж. — Та той претендира за трон, който не му се полага. Хвали се, че е крал на всички ланкони, но за да стане такъв ще трябва да обяви война на останалите племена. Какво — ще убие Брокаин и Брита ли? Ами Марек и Уейн? Сега живеем в мир, но ще бъде ли така, ако този мъж просто започне да избива, за да задоволи суетата си, че е крал не само на ириалите? Моля те, не ни го натрапвай; той не е подходящ. Нямаме нужда от повече войни. Всяко племе охранява своите граници. Ако едно бъде унищожено, ще бъдем нападнати и ще престанем да съществуваме. Умолявам те, всички те умоляваме, дай ни крал, който знае как трябва да живеем.

Тал я гледаше ядосано, лицето му се зачерви от потискания гняв, което неистово го накара да се закашля.

— Върви си! — извика Лора, скачайки на крака и се засуети около Тал като разгневена мечка. — Достатъчно го разстрои.

Джура се извърна и без да погледне ни на ляво, ни на дясно напусна тренировъчното поле.

Роуан тръгна към баща си, но очите му следяха Джура в гръб.

— Ти си глупак — успя да каже Тал на Роуан. — Тя ще съсипе живота ти.

Роуан се усмихна.

— Нямам избор. Така както аз ще бъда крал, така и тя ще бъде моя.

— Твоя?… — изуми се Лора. — За какво говорите? Роуан, да не искаш да кажеш, че… ще се жениш за тази жена? Тя е невъзпитана, безжалостна, не мисли за никого освен за себе си и не уважава твоето право да си крал. Тя е съвсем неподходяща дори да живее в нашия дом, а още по-малко да заема почетно място.

— Х-хм… — бе единственото, което се чу от Роуан, който се обърна, за да наблюдава стрелбата.

Следващите няколко дни Джура тренираше по-усилено от когато и да било. Тя не присъстваше на пиршествата в чест на пристигащите състезателки, нито напускаше полето за упражнения, за да ги поздрави. Ставаше преди зазоряване, пробягваше километри по дългите, лъкатушещи трасета извън градските стени. Прескачаше широки потоци, преминаваше по тесни стволове, упражняваше се в хвърляне на копие и стрелба с лък. Спираше само, за да погълне огромни количества храна, тъй като се чувстваше изгладняла като вълк, а вечер потъваше в тежък сън.

— Джура — каза на четвъртия ден Силеан, — намали малко темпото. Ще бъдеш прекалено уморена на състезанието.

— Трябва да съм готова. Трябва да победя.

— Искаш да спечелиш? — попита Силеан плахо.

— Искам да спечеля, за да съм сигурна, че ти ще спечелиш. До него на трона трябва да има някой със здрав разум. Суетата и глупостта му са безгранични. Ако ти не си там, се опасявам, че той ще унищожи Ланкония.

Силеан се намръщи.

— Джура, не мисля, че си права. Той въобще не прилича на суетен човек. Упражнява се почти колкото теб и наблюдава бойците си по цял ден. Изключително справедлив и безпристрастен е при уреждане на спорове и е любезен към жените, които пристигат за Хонориума. — Тя спря и се усмихна. — Помниш ли как преди три години налетяхме на онази ловна група от зерни? Ти и аз бяхме сами, а те бяха спрели да напоят конете си.

— Да. Скрихме се в храстите и изчакахме да си отидат.

— Помниш ли предводителката им? Онази едра жена с набразденото от белези лице?

— Чухме гласът й и я взехме за мъж.

— Да. Точно тя — каза Силеан. — Казва се Мела и е дошла да се опита да спечели ръката на Роуан.

Джура се усмихна злобно.

— Той заслужава точно такава. — Изразът на лицето й се промени. — Но не и ние, ириалите. Силеан, ти трябва да спечелиш.

Силеан погледна приятелката си строго.

— Защо го мразиш толкова? Откакто отвори портата, повечето от нас са склонни да му дадат шанс да се докаже.

— Да — сряза я Джура, — всички вие сте склонни да забравите, че мястото му въобще не е сред нас и че заема трона, който се полага на Гералт. Ти виждаш само красивата му външност, а не подлостта в душата му.

— Не знаех, че го познаваш толкова добре.

— Въобще не го познавам — отвърна Джура, но усещаше, че се издава. Образът на мъжа я преследваше всяка минута, а сутрин, преди напълно да се събуди, тя опипваше неволно леглото до себе си, за да го усети. — Не искам да го познавам. Какво — цял ден ли ще говорим или ще се упражняваме?

Джура печелеше във всички дисциплини по време на предварителните упражнения. Хонориумът траеше три дълги трудни дни, изпълнени със състезания, и участничките получаваха точки, според класирането си в отделните дисциплини. В края на първия ден една трета от тях, имащи най-малко точки, щяха да бъдат отстранени, а втора третина щеше са ги последва в края на следващия ден. На третия ден всички дисциплини отново трябваше да се повторят, но вече по двойки. Която загубеше, напускаше игрите. До края на деня трябваше да останат само две състезателки и победителката от финалния двубой — борба с дървени пръти — печелеше наградата — кралица на Ланкония. На два пъти Джура получаваше съобщения, че спешно я викат в някое тъмно, отдалечено местенце, но отказваше да се отзове. Той сигурно си мислеше, че е въртиопашка, лесна плячка за неговата похот и е попадала под обаянието му, но нямаше да става глупачка за пореден път. Зачуди се колко ли други жени съблазнява в момента. Всеки път, когато видеше някоя от стажантките да се връща от Ескалон, лицето й поруменяваше, гласът й се снишаваше, очите й заблестяваха и се чудеше дали не е била с Роуан.

— И коя е избрал за леглото си? — ненадейно попита веднъж тя Силеан. Беше обляна в пот, мускулите я боляха, но не спираше упражненията.

— Кой?

— Синът на Тал, разбира се — процеди през зъби Джура. — За кого друг се говори напоследък? По кого се е прехласнала сега цяла Ланкония?

— И ти май спадаш към тях — отбеляза Силеан замислено.

— Аз? Мразя го! — Гневно метна копието и то попадна право в центъра на мишената.

— Как можеш да мразиш някого, когото си срещнала само веднъж? По-добре ела с мен довечера, за да поговорите.

Джура взе копието си.

— Само това ли правите вие двамата? Говорите си? Той да не би да е светец, не ляга ли всяка вечер с различна жена?

— Не съм чула и дума да се споменава за нощния му живот. Ако има намесена жена, то явно е много дискретен. Но ми се струва, че няма такава. Мисля, че спи сам. Иначе всички в града щяха да знаят. Избраницата нямаше да пропусне да се похвали.

— Да се похвали с какво? Че някакъв мекушав англичанин…

— Мекушав? — Силеан се изсмя. — Роуан могат да го наричат всякак, но мекушав — не. Ела с мен и виж как се упражнява. Когато свали туниката си и…

— Нямам никакво желание да го виждам гол — рязко каза Джура. — А ти не трябва ли да тренираш скокове? Не беше най-добра там.

Силеан продължително изгледа приятелката си.

— Джура, внимавай да не прекаляваш с неприязънта си, иначе хората могат да си помислят, че обратното е вярно.

Джура понечи да отговори, но стисна устни и със съживен гняв метна копието.

От няколко дни тренираше толкова дълго и усилено, че не бе в течение на приготовленията, които се правеха за Хонориума. Дървени скамейки бяха издигнати извън стените на града, като част от тях бяха покрити с навес за семейството на Тал и за племенните вождове, които щяха да посетят събитието. Бяха приготвени огромни количества храна, цели крави и глигани, камари зеленчуци, купища хляб и бъчви с бира. Всеки посетител на игрите щеше да бъде хранен и поен в продължение на три дни за сметка на Тал.

Първият ден, на зазоряване, щеше да се проведе парад на състезателките. Те щяха да преминат покрай преценяващите, приветстващи и ликуващи тълпи и да спрат пред официалната трибуна, където е принц Роуан.

Жените се събраха на тренировъчното поле на ириалите и Джура за пръв път добре огледа другите претендентки. Имаше две ултенки и Джура знаеше, че са дошли само заради вълнението и шанса да откраднат каквото успеят. Имаше и по-дребни жени, за които обаче Джура знаеше, че са бързи и сръчни. Как само местеха големите си влажни очи от човек на човек и се усмихваха по своя тайнствен, вбесяващ начин, помисли си тя. Имаше и около половин дузина вателки, като всяка носеше над лакътя си по една от красивите гривни, които вателите правеха. Тези жени можеха да се бият свирепо.

Имаше и осем феаренки, но Джура не се боеше от тях. Виртуозни на кон, хората от това племе бяха като риби на сухо, когато не са върху седлото.

Жени поленки не бяха дошли, но и никой не ги очакваше. Ако състезанието бе за рецитиране на епични поеми поленките щяха да са първи, но иначе хората от това племе не обичаха да се бият, освен ако не са принудени — а тогава бяха непобедими.

Останалите петдесет бяха зерни и ириалки. Всички от женската гвардия на Ириал участваха, дори новачките, с надеждата да спечелят ръката на Роуан. Зерните бяха странна гледка: огромни, мускулести, много от тях с белези от минали битки. Джура знаеше, че те са единствените опасни съпернички, защото въпреки че ириалките можеха да спечелят състезанията по бързина и сръчност, малко бяха тези, способни да се преборят с мускулестите зерни.

Силеан побутна Джура и кимна към Мела. Тя бе най-едрата, най-старата и най-отблъскващата.

Тръбите изсвириха и парадът започна.

Жените застанаха в дълга редица пред трибуната и Роуан в зелена ланконска туника слезе по стъпалата, за да мине пред тях и на всяка поотделно да пожелае успех. Той се задържа по-дълго пред Мела, гледайки я право в очите. Върхът на носа й липсваше, пострадал при някоя предишна битка. Силеан се усмихна, когато той и на Мела пожела успех, но Джура не реагира.

Когато Роуан спря пред Джура, тя не го погледна, а упорито се вторачи някъде вдясно.

— Бог да бъде с теб — прошепна той.

Миг след това последва вик и игрите започнаха.

Първият ден бе лесен и Джура пестеше силите си за следващите. От нея се искаше само да е сред водещите в отделните дисциплини, за да си осигури участие по-нататък. Тя неизменно бе в първата четворка, но никога не и победителка. Освен това не желаеше да покаже пред всички на какво е способна още първия ден. Мела спечели всички дисциплини, в които се състезаваше, дори надбягването, макар че избута с лакти една ириалка в последния момент.

Джура нямаше никаква представа как победите на зерните се възприемат от Роуан, но всеки път, когато обявяваха Мела за победителка, той вътрешно умираше, като в края на деня изглеждаше по-уморен от самите състезателки.

Джура напусна полето доволна и се завърна в помещенията, отредени за участничките, за да се изкъпе и отпочине.

В края на втория ден бяха останали само шестнайсет жени, които щяха да се състезават до края.

— Джура — каза Силеан, — който се изправи пред Мела в борбата, която ще загуби от нея.

— Може и да не стане така — отвърна Джура, но знаеше, че се самозалъгва. Рано на другата сутрин щеше да се тегли жребий, за да се види кой с кого ще се състезава и в коя дисциплина. Почти всички можеха да бият Мела по бързина, но в борбата щеше да е обратното. — Може да се падне на друга жребият, и тя ще загуби.

— Притеснявам се, че някоя от нас ще се изправи срещу нея.

— Аз — бързо каза Джура. — Мен може да победи, но поне ти ще трябва да се биеш срещу нея с прът. А тя ще е уморена от борбата с мен. Това мога да ти го гарантирам.

Силеан не се усмихна.

— Ела с мен. Искам да отида до града.

— Защо? — попита Джура рязко. — Каква работа имам в града, а и трябва да почиваме.

— Ще се срещна с принц Роуан — отвърна Силеан тихо.

Джура усети, че се ядосва.

— О? Иска да опита от това, което ще е негово? И с другите състезателки ли ляга? Например Мела?

— Престани! — нареди й Силеан. — Променила си се откакто той дойде. Не, не възнамерявам да прекарам нощта с него. Ако искаш да знаеш, Дейр уреди срещата.

— Дейр? — попита Джура ужасено.

— Ти толкова усилено тренираше, че нямаше време да се видиш с твоя избраник, но с мен не е така. Роуан е моят избраник, или поне мисля за него като за такъв, и искам да го видя, за да ми пожелае насаме късмет. Помислих си, че ще ти е приятно да ме придружиш и да се видиш с Дейр.

— Да — промълви Джура смутено, — разбира се. — Не бе се сещала за Дейр от дни насам. — Много ми се иска да го видя.

Пространството непосредствено пред градските стени и целият град бяха осветени от стотици факли. Пияни танцуваха и подскачаха на празненството. Толкова много хора потупваха Джура и Силеан по гърбовете, че Джура се пресегна да извади ножа си, но срещна само празната ножница.

Роуан ги очакваше в сянката на каменния замък на Тал. Беше тук от доста време, но бе готов да чака с дни, ако това означаваше да прекара няколко мига с Джура насаме. Тя по-добре се бе престорила, че не се познават. Беше почти доволен, че не го бе погледнала при откриването на игрите, защото можеше да изгуби контрол върху себе си.

Докато игрите напредваха и тя бе излязла на второ, трето а понякога и четвърто място, той започна да се съмнява дали може да победи. Нервно бе попитал Дейр за нейните умения като гвардейка. В края на втория ден знаеше, че вече не е в състояние да проявява предпазливост и бе помолил Дейр да уреди тайна среща с Джура.

Сега стоеше и я чакаше.

Джура усети присъствието му преди да го зърне.

— Ето го — посочи тя на Силеан, а гласът й бе прегракнал. Джура наблюдаваше как Силеан пристъпва към сянката и едрата ръка на Роуан я сграбчва. Ръцете й се свиха в юмруци. Значи бе истина; тя бе една от многото. Този отвратителен сатир налиташе и прегръщаше всички жени. Дали разказваше на Силеан за любовта си към нея? Всички твърдяха, че усилено тренира, но ако прекарваше толкова време в криене по конюшните и в целуване на жени, кога му оставаше време да се упражнява?

— Ти си Силеан? — чу го Джура да казва и двамата изскочиха от сянката, а Джура отстъпи назад.

— Дейр не ти ли каза за срещата? — попита Силеан.

— Той каза, че ще се срещна с… Да, да, разбира се, че ми каза. Сама ли си?

Джура го видя как се взира в тъмнината.

— Джура е с мен. Дойдохме насаме да ни пожелаете успех.

Очите му продължаваха да се взират в тъмнината и накрая спряха върху нея, макар да не я виждаше.

— Джура — промълви той и протегна ръка към нея. Джура не мръдна.

— Роуан? — промълви Силеан, докато той се устремяваше към Джура.

Роуан вървеше към Джура с протегнати напред ръце.

— Мога ли да те целуна с пожелание за успех? — попита той тихо.

Тя се съвзе.

— Достатъчно целувки раздаде за тази вечер — просъска му тя.

Роуан се разсмя и това я вбеси.

— Имам нещо твое — заяви той и протегна ножа. Тя го сграбчи, като внимаваше да не докосне ръката му. — Няма ли да ми благодариш, че ти го връщам?

Изведнъж Джура си даде сметка, че Силеан стои малко зад Роуан и е свидетел на целия разговор.

— Трябва да вървя — обяви тя. — Остани и пожелай успех на Силеан. — Извърна се и побягна от двамата.

Бе сляпа от ярост и нито видя, нито чу Дейр докато той не я догони и не я хвана. Вземайки го за Роуан, тя отчаяно се съпротивляваше, докато най-сетне разбра, че е Дейр.

— Кой те е наранил? — попита той, с гняв в гласа. — От какво бягаш?

Тя се вкопчи в него. Никой не им обърна внимание, тъй като много двойки пиянски се прегръщаха, а шумът от техните песни и викове бе оглушителен.

— Ела — каза Дейр и я поведе към едно по-закътано място. — Какво се е случило?

Тя обви врата му с ръце.

— Нищо. Нищо. Прегърни ме и ме целуни. — Той я послуша, но това не заличи образа на Роуан от съзнанието й. — Утре Силеан ще спечели и ще се омъжи за англичанина. Ние не можем ли също да се оженим?

Дейр я гледаше намръщено.

— Откъде този внезапен интерес към мен и моите целувки? Защо изведнъж реши да се държиш като жена?

Тя го отблъсна.

— Но аз съм жена. Само защото не се обличам като англичанката, дъщерята на Тал, не означава, че не съм жена.

— Познавам те, Джура. Познавам те от дете. Емоциите не управляват разума ти.

— Не го управляваха досега — извика тя, отблъсна го и побягна.

Силеан я чакаше и бе много, много сърдита.

— Възнамеряваш да спечелиш за себе си, нали? — пророни тя с едва сдържан гняв. — Той целуна мен, но ме сбърка с теб. Ти си ме лъгала, ти си го ухажвала зад гърба ми. Никога не си ми била приятелка. Приятелството ни е изтъкано от лъжи.

Силеан излезе, оставяйки Джура сама и разтреперана. Той бе виновен за това. Откакто дойде в Ланкония всичко в живота й се промени: Тал я мразеше, Силеан я ненавиждаше, Дейр я подозираше.

Единственият начин да накара всички да повярват, че не е коварна, бе да осигури победата на Силеан утре. Силеан щеше да победи, а Джура да се отърве от Роуан. Тя щеше да се омъжи за Дейр и той така щеше да запълва нощите й, че нямаше да мисли за друг мъж. Нейното привличане към Роуан бе само физическо и в това нямаше нищо чудно, тъй като бе осемнайсетгодишна девственица. Нуждаеше се от силен, здрав мъж в леглото до себе си, за да забрави този мекушав англичанин.

Мекушав, повтори си тя. Ако бе такъв, тя нямаше да се забърка в кашата, в която се намираше сега.

Докато се събличаше твърдо реши да се бие до смърт ако трябва, за да е сигурна в победата на Силеан. Те двете щяха да стигнат до финалния двубой и в момента, когато Силеан просто вдигнеше пръта, Джура щеше да се свлече на земята победена.

Утре по това време Силеан отново щеше да й бъде приятелка, а Дейр — неин съпруг. Утре в този час тя нямаше да е девствена.