Магията на сенките

ДЕСЕТА ГЛАВА

Безумното и тромаво опипване не бе в обичайния му стил, но това бе нещо толкова… експлозивно, че той изгуби ритъма и стила си. Сграбчваше каквото му попадне, поемаше каквото можеше. А имаше толкова много за докосване от нея – неговата висока и стройна приятелка.

За малко щеше да разкъса ризата ѝ, докато се добере до повече.

Вече нямаше спиране за никого от двамата, защото тук властваха нужди и копнежи, които бяха много по-могъщи от внимателното и рационално обмисляне. Владееше ги силата на момента, а следващият и по-следващият трябваше да почакат.

Този напълно нов глад, който изпитваше за нея, само за нея, трябваше да бъде утолен.

Но не, осъзна той, прави във всекидневната ѝ или търкалящи се по пода.

Вдигна я на ръце.

– О, господи, не се опитвай да ме носиш. Ще си навехнеш кръста.

– Имам здрав гръб. – Извърна глава, за да срещне устните ѝ, докато отиваше към спалнята ѝ.

Лудост, мислеше си тя. И двамата бяха полудели. Но изобщо не я беше грижа. Той я носеше и макар целта му – както и нейната – да бе бързината, беше ужасно романтично.

Ако се спънеше, какво толкова – щяха да довършат започнатото, където и да се озовяха.

Но той не се спъна. Падна заедно с нея на леглото, а старите пружини изскърцаха от изненада, поддадоха и двамата се сгушиха в меките постелки и завивки.

А ръцете му, тези вълшебни ръце, действаха усърдно и прелестно.

Тя използва своите, за да издърпа и махне пластовете от дрехи, докато – най-сетне, слава на бога – намери гола кожа. Топла, гладка, с прекрасните мускули на мъж, който знае как да ги използва.

Претърколи се с него, борейки се заедно да премахнат всяка бариера помежду им.

– Проклети дрехи – измърмори той и я разсмя, докато се мъчеше да разкопчае токата на колана му.

– И двамата работим навън.

– Добре е, че си струва дългото разопаковане. О, ето те най-после – измърмори той и напълни шепите си с голите ѝ гърди.

Стегнати и меки, пищни. Красиви и щедри. Можеше да напише цяла ода за великолепните гърди на Мийра Куин. Но в момента искаше само да ги докосва, да ги вкусва. И да усеща как пулсът ѝ се ускорява от лек галоп до буйно препускане при докосването на пръстите му, устните, езика.

Липсваше само…

Създаде светлина в мрака, мека и бледозлатиста като кожата ѝ. Когато очите ѝ срещнаха неговите, той се усмихна.

– Искам да те видя. Красива Мийра. С очи на циганка и тяло на богиня.

Галеше я, докато говореше. Никакво тромаво опипване вече; най-накрая бе намерил ритъма си. Защо да бърза с нещо толкова приятно, след като можеше да му се наслади? Можеше да пирува с гърдите ѝ цял живот. Ами устните ѝ – меки и пухкави, жадни като неговите. И раменете ѝ – силни, здрави. Изненадващо сладостната извивка на шията ѝ. Чувствителна точно там, под брадичката, така че потръпваше, когато я целуваше.

Обожаваше как реагира – потръпване, пресечено поемане на въздух, гърлен стон – докато изучаваше тялото ѝ сантиметър по сантиметър.

Навън някой викна в пиянски поздрав, последван от буен смях.

Но тук, в убежището на леглото ѝ, имаше само въздишки, шепот и тихото скърцане на пружините под тях.

Бе поел юздите, осъзна тя. Не знаеше как точно е станало, тъй като никога досега не бе предавала контрола другиму. Но по някое време – между бързането и търпението, тя се бе оставила във властта му.

Ръцете му се плъзгаха по тялото ѝ, сякаш имаше цяла вечност на разположение само да я гали, милва и докосва. Разпалваха в нея огньове, докато сякаш цялото ѝ тяло грееше в пламъци, сякаш под кожата ѝ тлееше жарава като светлината, която бе сътворил.

Харесваше ѝ да го усеща, дългия му гръб, тесния ханш, силните му ръце на човек, който работи с тях. Ухаеше на гора, земен и свеж аромат, а вкусът му – на устните, кожата – беше същият.

Вкусът на дома.

Докосваше я там, където копнееше да бъде докосната, вкусваше я там, където искаше да усети устните му. И намираше тайни местенца, за които дори не бе подозирала, че жадуват внимание. Вътрешната страна на лакътя, зад коляното, нежната кожа от долната страна на китката. Шепнеше ѝ сладки думи, които докосваха сърцето ѝ. И запалваха нова светлина.

Сякаш знаеше кога тлеещата жарава се превръщаше в пулсиращо желание, а желанието – в изгаряща нужда. Затова отговори на тази нужда, като разпалваше удоволствието все по-силно и по-силно, докато тя не изгуби себе си.

Останала без сили, замаяна от прилива на усещания и чувства, тя се вкопчи в него, мъчейки се да се върне на земята.

– Само момент. Дай ми минутка.

– Сега – каза той. – Трябва да бъде сега.

И проникна в нея. Погълна устните ѝ, докато я обладаваше дълбоко и бавно.

“Трябва да е сега”, помисли си той отново. Тя се бе отворила да го посрещне. Гореща и влажна за него.

Стонът ѝ беше приветствие за него; ръцете ѝ бяха като здрави въжета, които го притискаха силно.

Тя се надигна към него, обви дългите си крака около тялото му. Раздвижи се заедно с него, сякаш бяха се сливали по този начин, точно по този, стотици пъти в предишни животи. В заревото на светлината, която бе създал, в жаравата на огъня, който сега създаваха заедно, той се взираше в нея.

Dubheasa. Тъмна красавица.

Гледаше я, докато онова, което сътворяваха заедно, го погълна изцяло и удоволствието стана дълбоко като очите ѝ. В мрака и светлината той се предаде във властта ѝ, както и тя – в неговата.

Остави я да го вземе със себе си.

Мийра лежеше и се наслаждаваше. Очакваше – след като вече бе приела за факт секса с Конър – безгрижно и весело търкаляне в леглото. Вместо това беше… обгрижена, глезена и дори съблазнена, при това с безкрайна нежност.

И нямаше никакви оплаквания.

Сега тялото ѝ бе напълно отпуснато и омекнало, безсилно в най-добрия смисъл.

Знаеше си, че ще е добър – все пак имаше достатъчно практика – но не предполагаше, че ще бъде абсолютно невероятно съвършен.

Затова сега можеше да въздъхне с безкрайно задоволство

– С ръка, отпусната върху чудесния му стегнат задник.

В същия миг на въздишката ѝ хрумна, че няма начин тя да се е представила на същото ниво. Беше я изненадал, каза си тя, и сигурно не беше показала най-доброто от себе си

– Така да се каже.

Дали затова сега лежеше върху нея неподвижен като мъртвец?

Тя помръдна ръка, не беше много сигурна какво да направи или каже.

Той се раздвижи.

– Предполагам, че искаш да се преместя.

– Хм… ами…

Той се претърколи и се просна по гръб. Понеже не каза нищо, тя се прокашля.

– А сега какво?

– Мисля – отвърна той. – След като си починем мъничко, можем да го направим пак.

– Мога и по-добре.

– По-добре от какво?

– Отколкото се представих. Бях стъписана.

Той лениво прокара показалец отстрани по тялото ѝ.

– Ако беше се представила по-добре, мисля, че щяха да са ми нужни седмици да се съвзема.

Тъй като не можеше да реши точно какво означава това, тя се надигна достатъчно, за да го погледне в лицето. Знаеше как изглежда един задоволен мъж, затова се успокои.

– Значи, за теб е било хубаво.

Той отвори очи и я погледна втренчено.

– Обмислям как да отговоря, защото, ако кажа истината, ти може да кажеш: “Щом е било толкова добре, това е всичко за тази нощ”. А аз те желая отново дори преди да съм си поел въздух.

Пъхна ръка под тялото ѝ и я придърпа към себе си, сгуши я, така че лежаха лице срещу лице.

– А за теб хубаво ли беше?

– Обмислям как да отговоря – каза тя и го разсмя.

– Липсваше ми голото ти тяло.

– Не си ме виждал гола до тази вечер.

– Нали не си забравила онази вечер, когато с Брана, Бойл и Фин се измъкнахме и отидохме да плуваме в реката?

– Никога не сме… О, тогава ли? – Доволна сплете крака с неговите. – Бях само на девет, идиот такъв!

– Но беше гола. Искам да отбележа, че си пораснала и си се оформила чудесно. – Плъзна длан надолу по гърба ѝ, върху дупето, където я задържа. – Даже много добре.

– А ти, ако не ме лъже паметта, беше като върлина. И ти си оформил хубаво тяло. Онази нощ много се забавлявахме – спомни си тя. – Замръзнаха ни задниците на всички, но беше страхотно. Бяхме толкова невинни и нямахме никакви грижи на света. Но той сигурно ни е наблюдавал дори и тогава.

– Недей. – Конър докосна с пръст устните ѝ. – Не го споменавай тук, не и тази вечер.

– Прав си. – Разроши с пръсти косата му. – Колко души мислиш, че са като нас тази нощ и споделят толкова много години и общи спомени?

– Не са много, предполагам.

– Не бива да губим това, Конър. Не бива да губим онова, което сме един за друг, за Брана, за всички. Трябва да се закълнем в това. Че няма да изгубим и най-малката частица от приятелството, което винаги е било помежду ни, независимо какво ще се случи.

– Тогава ще ти се закълна и ти на мен. – Взе ръката ѝ, сплете пръсти с нейните. – Свещена клетва, която никога няма да нарушим. Приятели сме били винаги и завинаги ще останем такива.

Тя видя светлината, която грейна около сплетените им пръсти, почувства топлината.

– Кълна ти се.

– И аз на теб. – Целуна пръстите ѝ, после бузата, устните. – Трябва да ти кажа и още нещо.

– Какво е то?

– Вече си поех въздух.

Тя се засмя и той отново се търколи върху нея.

Беше закусвала с него и преди, безброй пъти. Но никога на малката масичка в нейния апартамент и никога, след като са си взели душ заедно.

Можеше да се смята за късметлия, каза си тя, понеже се По сетила да вземе малко от хубавите кроасани от кафенето, когато отиде да купи десерт за майка си вчера.

В добавка приготви и обичайната си закуска – овесена каша – докато той правеше чай, понеже нямаше никакво кафе в шкафа ѝ.

– Тази вечер ще се събираме – напомни ѝ той и захапа един кроасан. – Тези неща са страхотни.

– Така е. Гледам да не ходя често в кафенето, защото имам навик да купувам по дузина от всеки вид. Ще дойда направо от конюшните – добави тя. – И ще помогна на Брана за готвенето, ако мога. Хубаво е, че сега се събираме редовно, мака да не съм сигурна, че на някого му е хрумнала гениална идея какво да направим точно или кога.

– Е, поне мислим по въпроса, и то заедно, така че нещо ще изскочи.

Той вярваше в това, а и кроасаните допълнително допринасяха за оптимизма му.

– Какво ще кажеш да те хвърля до конюшните на път за работа, а после да те взема, когато и двамата приключим? Ще ти спестя малко бензин, а и ми се струва глупаво и двамата да шофираме поотделно.

– Така ще се наложи да ме доведеш вкъщи след това.

– Това е тайната ми мисъл. – Вдигна чашата си чай, сякаш вдигаше тост в своя чест. – Ще те доведа обратно и ще остана с теб, ако нямаш против. Или пък би могла направо да останеш в къщата.

Тя изпи чая си, който той бе направил достатъчно силен, че да разтрепери човек.

– Какво ще си помисли Брана?

– Скоро ще разберем. Не бихме искали да го скрием от нея, нито ти, нито аз, дори и да можехме. Което няма как да стане – добави той с небрежно вдигане на рамене, – понеже тя ще разбере.

– Всички ще трябва да научат. – Нямаше смисъл, реши Мийра, да бъдат пресилено дискретни. – Така е редно. Не само защото сме приятели и роднини, а и защото сме един кръг. Онова, което сме един за друг… това е част от кръга, нали?

Той изучаваше лицето ѝ, докато тя побутваше овесената каша в чинията си.

– Не бива да се тревожиш, Мийра. Имаме право да бъдем заедно по този начин, щом и двамата го искаме. Хората, които ни обичат, няма да си помислят нищо лошо.

– Прав си. Но що се отнася до другото ми семейство

– Кръвните ми роднини – предпочитам да не ги замесваме.

– Решението е твое.

– Не че се срамувам от това, Конър, не бива да мислиш така.

– Не го мисля. – Веждите му се вдигнаха нагоре, той гребна с лъжица от кашата ѝ и я поднесе към устните ѝ.

– Познавам те, нали? Защо бих си помислил подобно нещо, след като те познавам?

– Това е предимство в случая. Просто майка ми ще започне да се суети, да те кани на вечеря. Не бих понесла още една катастрофа в кухнята веднага след вчерашната

– А и финансово няма да издържа на по-голяма сметка в хотела на Раян. Във всеки случай тя скоро ще замине на гости при Морийн и освен ако не се окаже нова катастрофа, преместването ѝ може да е за постоянно.

– Ще ти липсва.

– Много бих искала да изпитам това чувство. – Издиша шумно, но хапна още малко от кашата, преди отново да му хрумне да я храни. – Това прозвуча злобно, но е самата истина. Мисля, че двете ще се разбираме чудесно, ако има известно разстояние помежду ни. И…

– И какво?

– Вчера имаше един момент, докато бързах към къщата ѝ, когато не бях сигурна какво ще заваря. Внезапно си помислих, ами ако Кеван я е нападнал, както направи с мен? Беше глупаво, тъй като няма причина и никога не е имал. Но се сетих и какво каза за това, че се чувстваш по-спокоен, като знаеш, че родителите ти са далеч от всичко тук. И аз ще съм по-спокойна за майка си така. Онова, което предстои, е само за нас.

– Така и ще бъде.

Остави я в конюшните и се върна обратно до дома си, за да смени работните си дрехи от предния ден.

Завари Брана вече на крака – не беше се облякла още, но пиеше кафе с книгата на Сърха, разтворена пред нея.

– Добро утро и на теб, Конър.

– Добро утро.

Тя го изгледа над ръба на чашата си.

– А как е нашата Мийра в това прекрасно утро?

– Добре е. Преди малко я оставих при конюшните, но исках да се преоблека за работа. Исках да видя и ти как си.

– Добре съм, благодаря, макар да се вижда, че ти си много по-добре. Предполагам, че вече си закусил?

– Да. – Но му харесаха лъскавите зелени ябълки, които тя бе сложила в купа, така че си взе една. – Това притеснява ли те, Брана? Аз и Мийра?

– Защо да ме притеснява, след като ви обичам, а и от години наблюдавам как вие двамата внимателно се движите по ръба на онова, което е гениалния си ум отгатвам, че се е случило снощи.

– Никога не съм мислил за нея по този начин преди… Ами преди.

– Напротив, но си си казвал, че не е редно, което е нещо съвсем различно. Ти никога не би я наранил.

– Разбира се, че не бих.

– И тя никога не би го направила съзнателно. – Което според Брана беше съвсем различно нещо. – Сексът е сила и мисля, че само ще добави мощ към здравината на кръга ни.

– Явно е трябвало да скочим в леглото по-рано.

Тя само се засмя.

– Двамата трябваше да сте готови и да го искате силно. Секс само заради силата? Това е егоистичен акт, който в крайна сметка се оказва пагубен.

– Гарантирам ти, че и двамата бяхме готови и го искахме. – Захапа ябълката, която бе толкова свежа и сочна, колкото и изглеждаше. – Но сега ми хрумва, че снощи те оставих сам-самичка.

– Не ме обиждай. – Брана махна с ръка. – Отлично мога и сама да се грижа за себе си и за дома ни, както знаеш.

– Знам го. – Взе каната, за да долее кафе в чашата ѝ. – Въпреки това не ми е приятно да те оставям сама.

– Научила съм се да понасям пълна къща с хора, дори да се наслаждавам на компанията. Но понеже ме познаваш, знаеш, че най-много обичам да съм сама в тиха къща.

– Аз бих сменил местата на “понасям” и “обичам”, така че понякога ми е доста чудно, че имаме едни и същи родители с теб.

– Може теб да са те намерили оставен на прага и да са те взели по милост. Но пък си доста сръчен и е хубаво да си наблизо, когато прокапе някой кран или заскърца някоя врата.

Той я дръпна за косата, отново захапа ябълката си.

– И все пак не можеш да очакваш да те оставяме сама и в пълна тишина прекалено често, докато не свърши всичко.

– Разбира се. Намислила съм да приготвя телешко бургиньон за цялата орда довечера.

Той само повдигна вежди.

– Изискано ястие.

– В настроение съм за нещо по-специално, а ти се погрижи някой да донесе хубаво вино в големи количества.

– Никакви проблеми. – Метна огризката от ябълката в кофата за компост, отиде до сестра си и я целуна по теме-10. – Обичам те, Брана.

– Знам. Върви и се преоблечи, за да не закъснееш за работа.

Когато Конър тръгна, тя остана до прозореца, загледана и далечината. Искаше той да е щастлив повече отколкото дори искаше щастие за себе си. И все пак, като знаеше, че той е на път да открие онова, което засега не осъзнаваше, че иска, Брана се чувстваше болезнено самотна.

Усетила това, Кател стана от мястото си под масата и сложи глава в скута ѝ. Брана седеше, галеше хрътката и отново се зачете в книгата със заклинания.

Айона влезе в стаичката с такъмите, където Мийра избираше нещата, които ѝ трябваха за първата обиколка с клиенти за сутринта.

– Наближава време за поредното основно подреждане гук – весело отбеляза Мийра. – Ще водя групичка от четирима – двама братя и жените им, които са дошли в “Ашфорд” за голяма сватба през уикенда. Племенницата им ще се омъжва в абатство Балинтъбър, където и вие с Бойл ще ес венчаете напролет, а после всички ще се върнат в “Ашфорд” за сватбеното тържество.

– Правила си секс с Конър.

Мийра вдигна очи и драматично примигна, докато се потупваше отпред и отзад.

– Да не би да нося табелка с надпис?

– Цяла сутрин се усмихваш и пееш.

– Имало е случаи, когато се усмихвам и пея, без преди това да съм правила секс.

– Но не си пяла през цялото време, докато ринеш тор в отделенията. И изглеждаш много, адски спокойна и отпусната, което няма как да се случи след вчерашния ти ден, ако не си правила секс. След като целуна Конър, си правила секс с него.

– Някои хора се целуват и без да правят секс. А и ти нямаш ли урок по езда на манежа по график?

– Имам пет минутки, а това е единственият момент, в който те сварвам сама. Освен ако не искаш Бойл да научи. Било е прекрасно, било е много хубаво, иначе нямаше да си толкова щастлива.

– Беше прекрасно и хубаво, и не е тайна. Двамата с Конър сме на едно мнение – понеже сме един кръг, а такова нещо може да промени отношенията ни, макар че няма да стане – смятаме, че всички трябва да научат, че сме заедно по този начин. В този момент.

Тя взе юздите, ремъка, седлото, одеялото.

– Затова ти го казвам.

– Двамата си подхождате… Ти си щастлива – добави Айона, която на свой ред помъкна такъми и последва приятелката си навън. – Значи, си подхождате. Защо казваш, че е в този момент?

– Защото моментът е сега, а кой знае какво може да стане утре? Ти и Бойл планирате бъдещето – и двамата сте устроени така. – Отиде в отделението при Маги, кобилата, която бе избрала за една от клиентките си. – Аз предпочитам да живея ден за ден.

– Ами Конър?

– Той винаги живее за деня във всяко отношение. Това е за Цезар. Просто ги остави там, а аз ще се погрижа за него. Ти си имаш урок.

– Поне ми кажи беше ли романтично?

– Имаш много нежно сърце, Айона, но мога да те уверя, че беше точно така. Което е доста неочаквано и много приятно. – За миг, само за един миг тя опря буза в меката шия на Маги. – Мислех си, е, след като стана ясно накъде вървят нещата, че просто ще разкъсаме дрехите си. Но… той озари стаята със сияние. И мен също.

– Толкова е красиво. – Айона пристъпи вътре, прегърна здраво Мийра. – Прелест. Сега и аз съм щастлива.

Айона поведе Аластар, нейния едър, красив сив жребец, пече оседлан и чакащ, от отделението му към манежа. Усмихна се, когато чу Мийра отново да си пее.

– Влюбена е – прошепна тя на коня и разтри силната му шия. – Просто още не го знае. – Аластар я побутна с нос и тя се засмя. – Знам, още сияе леко. И аз го забелязах.

Мийра продължи тихичко да си тананика, докато водеше конете към заграждението, където преметна юздите им пад оградата. Обърна се да иде за последния и забеляза Бойл да води Руфъс.

– Благодаря ти. Понеже Айона има урок на манежа, ще разведа групата из заграждението за малко, колкото да се уверя, че са толкова опитни, колкото твърдят, преди да потеглим.

Вдигна очи към небето.

– Денят е чудесен, нали? Хубаво е, че са запазили цял час.

– А току-що ни се обадиха да си запазят час за още една група от четирима за обяд. Сватбата ни води доста клиенти.

– Мога да поема и тях. – Имаше достатъчно енергия да язди, да рине тор и да чисти на конете цял ден и цяла нощ. – Дължа ти го заради свободното време вчера.

– Няма да си броим часовете сега – отвърна Бойл, – но би било хубаво, ако ги поемеш, понеже Айона има двама клиенти в десет и половина, а Мик има урок в единайсет, докато Пати е на зъболекар сутринта. Дебора има клиенти в един часа, така че сме доста натоварени. И все пак мога и аз да ги поема.

– Ти мразиш обиколките с клиенти, а аз нямам нищо против. – Потупа го по бузата, което го накара да я изгледа втренчено.

– Много си весела тази сутрин.

– И защо не? – попита тя, докато четиримата ѝ клиенти вървяха към конюшните. – Най-сетне имаме слънчев ден, майка ми отива на дълго гостуване с голяма вероятност да остане завинаги у Морийн, а аз правих страстен и невероятен секс с Конър снощи.

– Хубаво е, че майка ти ще гостува на… Какво?

Мийра едва успя да сдържи смеха си при вида на зяпналата уста на Бойл.

– Правих секс с Конър снощи, както и тази сутрин.

– Ти… – Той замлъкна, напъха ръце в джобовете си, което беше толкова в негов стил, че Мийра не се сдържа и отново го потупа по бузата.

– Предполагам, че и той е доста весел, но можеш сам да го попиташ при първа възможност. Вие сте семейство Маккинън, нали? – викна Мийра и като се усмихваше през цялото време, отиде да посрещне сутрешната си групичка.

Малко след това, след като приключи с документацията и усърдно избягваше въпросителните погледи на Бойл, тя бе оборудвала клиентите си с всичко необходимо и ги бе качила по конете.

– Е, вече виждам, че всички знаете как да се справяте с конете – каза тя, след като бяха направили няколко бързи обиколки в заграждението. Отвори им портата и сама яхна Куин Бий.

– Избрали сте чудесна сутрин, а няма по-добър начин да видите всичко наоколо, от ездата. Харесва ли ви престоят в “Ашфорд”? – подхвана тя обичайния лек разговор, докато се отдалечаваха от конюшните.

Отговаряше на въпросите им, оставяше ги да бъбрят помежду си, обръщаше се на седлото си от време на време само да провери как са и да им покаже, че е на тяхно разположение.

Беше чудесно, мислеше си Мийра, да язди през гората под ясното синьо небе, сред благоуханния земен мирис на ранната есен, който се носеше от мекия бриз. Уханието ѝ напомни за Конър и усмивката ѝ грейна по-ярко.

И ето че го зърна, беше излязъл с друга групичка на разходка със соколи. Беше с работна жилетка, но без шапка и косата му се вееше край лицето, теглена от палавия нежен бриз. Усмихна ѝ се широко, докато слагаше примамка на ръкавицата на клиента си, а съпругата на мъжа се приготвяше с фотоапарата.

– Роднини ли са ви? – попита Мийра, след като нейната групичка и клиентите на Конър се поздравиха отдалеч.

– Братовчеди на съпрузите ни. – Жената – казваше се Деидра – се приближи да язди редом е Мийра. – И ние обсъждахме дали да не се запишем за разходка със сокол.

– Разбира се, непременно го направете. Страхотно преживяване е и ще си спомняте дълго за него.

– Всички соколари ли са като онзи?

– О, това е Конър, който ръководи школата. И няма друг като него. – “А аз правих секс с него преди закуска”, мислено допълни тя и също се ухили на Конър, докато водеше групата си нататък.

– Конър – чу да повтаря клиентката зад гърба ѝ. – Джак, трябва и ние да се запишем за разходка със соколи.

Предвид обстоятелствата, Мийра не можеше да я вини.

Поведе ги покрай реката, забавляваше се с тях, с разходката. Навлязоха навътре, където сенките бяха по-гъсти, а после отново на открито, където слънцето грееше в клоните.

Когато завиха и поеха обратно, Мийра видя вълка.

Само една сянка в сенките с лапи, потънали в мъгла. Камъкът на врата му блестеше като око, макар самият вълк да потреперваше, като че ли бе от пара.

Конят ѝ потрепери под нея.

– Спокойно – прошепна тя, без да откъсва поглед от вълка, докато галеше шията на Куин Бий. – Ти само запази спокойствие и останалите ще последват примера ти. Ти си кралицата, не забравяй.

Вълкът ги дебнеше, но без да приближава.

В гората вече не пееха птички, катеричките не се щураха забързано в клоните.

Мийра извади огърлицата, която Конър ѝ бе дал, изпод пуловера си и леко я вдигна, така че камъните да отразят светлината.

Зад нея клиентите бъбреха безгрижно.

Вълкът показа големите си зъби. Мийра сложи ръка на ножа, който носеше на колана си. Ако я нападнеше, щеше да се бие. Да защити хората, които водеше, конете, себе си.

Щеше да се бие.

Соколът се спусна – от синьото небе, през зелените клони.

Мийра едва успя да примигне и сянката на вълка бе изчезнала.

– О, вижте, един от соколите! – Деидра посочи към клона, на който сега бе кацнала птицата с прибрани криле. – да не би да е избягал?

– Не, съвсем не. – Мийра се стегна, върна усмивката на лицето си и се завъртя на седлото. – Това е личният сокол на Конър, Ройбиър, който е решил да се позабавлява, преди да се върне в школата.

Вдигна ръка да докосне отново огърлицата и спокойно излезе от гората.