Магията на сенките

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Септември преваляше към октомври и Брана привика Конър и Айона да ѝ помогнат в прибирането на реколтата от градината зад къщата. Нареди на Айона да обере едрите грахови шушулки, а на Конър да изкопае картофите, докато тя вадеше моркови и ряпа.

– Мирише толкова хубаво. – Айона се изправи да подуши въздуха. – Напролет, когато засаждахме, миришеше на свежест и ново начало и беше чудесно. А сега ухае на зрялост и готовност и това е различно и също толкова чудесно.

Конър изгледа ядно братовчедка си, докато копаеше с лопатата.

– Кажи го пак, когато те накара да миеш всичко това, да го вариш или бланшираш, или каквото там, по дяволите, се прави.

– Не се оплакваш, когато ядеш храната, която приготвям цяла зима от зеленчуците, които консервирам или замразявам. Даже…

Тя направи няколко крачки и откъсна едър зрял домат от корена, подуши го.

– Мисля да направя специалната супа със синьо сирене и домати довечера.

Понеже знаеше колко я обича, Брана само се усмихна на брат си, който я погледна сърдито.

– Това е хитър начин да ме накараш да работя повече.

– Падам си по хитрости.

Събирането на реколтата повдигаше настроението ѝ. През цялото лято береше и откъсваше каквото ѝ беше нужно, но основните хранителни припаси винаги прибираше в буркани за предстоящата зима и това я изпълваше с усещането за добре свършена работа.

А физическата работа само допълваше удоволствието според Брана.

– Айона, ти избери две хубави краставици. Ще ми трябват за разкрасителните кремове, които ще приготвя после.

– Не знам как успяваш да свършиш толкова много неща. Грижиш се за къщата, за градината, готвиш, приготвяш сама всичко, което продаваш в магазина – имаш свой бизнес. Кроиш планове да унищожиш злото.

– Може би с магия. – Наслаждавайки се на уханието им, на допира с тях, Брана добави още домати в кошницата си. – Но истината е, че обичам всичко, което правя, така че през повечето време не е просто работа.

– Кажи го на човека с лопатата – оплака се Конър, но никой не му обърна внимание.

– Ти самата вършиш много неща едновременно – обърна се към Айона тя. – Явно нямаш нищо против да прекарваш деня си в риене на оборски тор, пренасяне на бали сено и слама, езда в гората в компанията на бърборещи туристи, които сигурно задават едни и същи въпроси непрекъснато. В добавка към това учиш и се упражняваш в занаята, докато миналата зима едва можеше да запалиш свещ.

– И на мен всичко ми харесва. Имам дом и свое място, цел в живота. Имам семейство и мъж, който ме обича. – Айона вдигна лице към небето и вдиша дълбоко. – И магия. Имах само бегла представа за всичко, Нан беше единственият ми близък човек, преди да дойда тук.

Отиде при краставиците и избра две.

– И много искам да си засадя малка градинка. Ако се науча как да консервирам зеленчуците, поне ще имам усещането, че съм изпълнила своята част от задълженията, когато се окаже, че предимно Бойл готви.

– Близо до жилището на Бойл има достатъчно място за градинка. Там ли ще останете да живеете, след като се ожените?

– О, засега е добре. Повече от достатъчно е за двама ни, а и е близо до всичко и всички, които обичаме. Но… искаме да имаме деца и не мислим да отлагаме.

Брана намести сламената шапка, която носеше повече за да спази традицията, отколкото за предпазване от слънцето, което ту надничаше, ту се скриваше зад пухкавите бели облачета в този почти летен ден през есента.

– Значи, ще ви трябва къща, а не просто апартамент над гаража на Фин.

– Мислим по въпроса, но и двамата не искаме да се откажем от близостта си до всички вас и до конюшните, така че само си мечтаем. – Айона се наведе да продължи работата си и откъсна яркожълта тиква. – Първо трябва да планираме сватбата, а аз дори не съм си избрала рокля и не съм решила какви цветя предпочитам.

– Но сигурно имаш ясна представа и за двете.

– Имам нещо като мъглява представа за роклята, която искам. Мисля… Конър, предупреждавам те, че ще се отегчиш до смърт.

– Картофите вече свършиха тази работа. – Той събра няколко от разкопаната почва и ги пъхна в кофата.

– Както и да е, искам дълга бяла рокля, но по-скоро старомодна, отколкото някоя модерна и елегантна. Без шлейф или воал, по-скоро семпла, но въпреки това красива. Като нещо, което е било носено от баба ти – но малко осъвременено. Нан би ми дала нейната, но тя е в цвят слонова кост, а аз искам бяла, а и тя е по-висока… Ами просто не е точно това, което търся, колкото и да ми се иска да облека рокля, която е била в рода ни.

Откъсна един чери домат и го пъхна още топъл в устата си.

– Господи, колко са вкусни. Да продължа, разглеждах в интернет, за да си изясня напълно модела, и след Самхейн се надявам с теб и Мийра да направим истинска обиколка за булчинска рокля.

– С удоволствие. Ами цветята?

– Много мислих и за тях и после осъзнах, че… искам твоите цветя.

– Моите?

– Харесва ми как изглеждат твоите цветя, твоите градини.

Айона отново се изправи и махна с ръка към веселия, килим от цинии, дигиталис, бегонии, латинки.

– Не отделните видове или цветове. А всички накуп, Цялата тази пъстрота и веселие, начинът, който си успяла да ги засадиш, така че да изглеждат свободни и щастливи, и зашеметяващи в същото време.

– Значи, ти трябва Лола.

– Лола?

– Тя е флорист, има ателие в покрайнините на Голуей. Моя клиентка е. Изпращам ѝ цели кофи крем за ръце, защото работата с цветята съсипва ръцете. И често ми поръчва голям брой свещи наведнъж, за да ги аранжира заедно е цветята си на някоя сватба. Прави истински шедьоври от цветя, гарантирам ти. Ще ти дам номера ѝ, ако искаш.

– Искам го. Звучи ми идеално.

Айона погледна към Конър. Клекнал, той гледаше втренчено един картоф, сякаш върху обелката му бе написан отговорът на всички въпроси.

– Предупредих те, че ще те отегча до смърт.

– Не, не е заради теб. Замислих се за семейството, за градините и цветята. И за зюмбюла, който Тийгън ме помоли да засадя на гроба на майка ѝ. Още не съм го направил.

– Прекалено е рисковано да се ходи сега до колибата на Сърха – напомни му Брана.

– Знам. И все пак това бе единствената ѝ молба. Помогна за изцелението на Мийра и единственото, което поиска, бе да посадя цветето.

Брана остави кошницата си, отиде до него и приклекна, за да бъдат лицата им на едно ниво.

– И ще го направим. Ще посадим зюмбюла – цяла поляна зюмбюли, ако поискаш. Ще почетем майка им, която е и наша майка. Но никой от нас няма да доближава дори до гроба на Сърха преди Самхейн. Обещай ми.

– Не бих рискувал живота си, а с него и задачата на всички. Но това ми тежи, Брана. Тя беше само малко момиче. И страшно прилича на теб, Айона. А сега гледам теб

– Обърна се той отново към сестра си, – както гледах дъщерята на Сърха, и виждах как ще изглежда тя след десет години, и каква беше ти, когато бе на нейните години. Толкова много тъга и чувство за дълг имаше в очите ѝ, както твърде често има и в твоите.

– Когато изпълним онова, което сме се заклели да изпълним, тъгата и дългът ще изчезнат. – Тя стисна силно изцапаната му с пръст ръка. – Те ще го усетят, както и ние. Сигурна съм в това.

– Защо не можем да го видим двамата с теб заедно? Или тримата, с Айона? Защо не можем да видим как ще свърши всичко?

– Знаеш отговора. Докато има възможност за избор, краят никога не е решен. Силата, която той има, както и всичко станало досега, това замъглява видението, Конър.

– Ние сме светлината. – Айона стоеше с кофичката си с грахови шушулки, с изцапани с пръст колене на джинсите. Пръстенът, който Бойл ѝ бе дал, блестеше на ръката ѝ.

– С каквото и да ни нападне, в каквато и форма да се появи, ние ще се бием. И ще го победим. Вярвам в това. И го вярвам, защото и ти вярваш – каза тя на Конър. – Защото целият ти живот е водел към тази битка и ти си го знаел, и пак вярваш. Той е противен тиранин и страхливец, криещ се зад силата, заради която е продал душата си на дявола. А кои сме ние? – Тя сложи длан върху сърцето си. – Онова, което ние имаме, идва от кръвта във вените ни и от светлината. Ще го победим с тази светлина и ще го пратим в ада. Убедена съм в това.

– Отлично казано. Ето. – Брана смушка брат си в ребрата. – Това е личната интерпретация на нашата Айона на речта на крал Хенри в деня на свети Криспин.

– Много хубаво го каза. Просто ми е тежко на сърцето. От неспазеното обещание.

– Ще го спазиш – увери го Брана. – Но едва ли само ваденето на картофи с лопатата и мисълта за цветето са виновни за лошото ти настроение – никак не е в стила ти да си кисел. Да не сте се скарали с Мийра?

– Не. Всичко е наред. От време на време се тревожа, че Кеван проявява такъв специален интерес към нея. Когато е някой от нас, можем да отвърнем на оръжията му с подобни, магия срещу магия. Тя има само пъргав ум и мускули, както и меча си, ако го носи.

– И той ѝ служи вярно, освен това носи камъните, които ти ѝ даде за защита, амулетите, които ние ѝ направихме. Това е всичко, което можем да сторим.

– Кръвта ѝ беше по ръцете ми. – Погледна ги сега и видя отново червената кръв на Мийра, а не обикновена черна пръст по дланите си. – Осъзнавам, че не мога да го преживея, да го оставя в миналото и непрекъснато ѝ пиша съобщения – по десет пъти на ден – като си търся някакво глупаво оправдание за това, само да се уверя, че е в безопасност.

– Тя би те проснала на земята, ако знаеше.

– Известно ми е.

– И аз се тревожа за Бойл. А Кеван изобщо не му е обръщал внимание досега. Нормално е – добави Айона – да сме загрижени за хората, които обичаме и които нямат същия арсенал като нас. – Тя погледна към Брана. – И ти се тревожиш.

– Да, така е. Въпреки че знам, че няма какво още да направим, пак се притеснявам.

– Ако това ще ти помогне, мога да те уверя, че съм с нея почти през целия ден. А когато излиза на обиколка с група – след онзи ден, когато вълкът я дебнеше – винаги заплитам по едно заклинание в гривата на коня ѝ.

Конър се усмихна.

– Така ли?

– Тя ми позволява, а и Бойл не е против. Правя такива плитки на всички коне, колкото често успея. Така съм по-спокойна, когато се наложи да ги оставим сами нощем.

– Дадох ѝ един лосион онзи ден с молба да го използва всеки ден, да го тества като нов продукт за магазина. – Брана се усмихна. – Има магия в него.

– Онзи, който ухае на кайсии и мед? Страхотен е. – Целуна сестра си по бузите. – Благодаря ти и от магическа, и от романтична гледна точка. Би трябвало да се досетя, че вие двете ще ѝ осигурите допълнителна защита. Колкото до мен, Ройбиър никога не я изпуска от поглед, освен ако не е с мен.

– Добре, можеш да оставиш Мерлин да я наглежда за час-два – Фин няма да е против. А ти иди на разходка със сокола си. – Брана се подпря на рамото му и стана. – Прибери картофите в малкото мазе и изведи сокола си някъде. Сигурна съм, че и на двама ви ще се отрази добре.

– Ами варенето, бланширането и всичко останало?

– Свободен си.

– А супата?

Тя се засмя, леко го перна с ръка по косата.

– Ето какво ще направим. Кажи на Бойл, че ще ми трябва Мийра да е тук след… – Брана погледна блесналото слънце, пресметна времето. – Три часа ми стигат. Останалите от тайфата могат да дойдат към шест и половина. Ще хапнем от любимата ти, супа, салата с рукола, която Айона ще набере в градината после, малко ръжен хляб и сметанова торта.

– Торта ли? Какъв е поводът?

– Ще си направим кейли^[3]. Колко отдавна не сме се събирали за музика и танци у дома!

Конър изтри оцапаните си ръце в панталона и скочи на крака.

– Явно ще трябва по-често да изпадам в мрачно настроение.

– Втори път няма да ти мине номерът. Върви да прибереш тези картофи, намери сокола си и се върни към шест и половина.

– Ще те послушам. Благодаря.

Тя се върна при лехата и набра още домати, след като трябваше да приготви супа за шестима. После погледна към Айона, когато Конър се бе отдалечил.

– Той още не го знае – обади се Айона. – Би ти казал, ако знаеше. На теб, ако не на друг. Затова съм сигурна, че не знае, че е влюбен в нея.

– Още не го знае, но постепенно върви натам. Разбира се, обичал я е през целия си живот, затова сега му е нужно малко време да осъзнае, че изпитва по-различна любов от онази, която си е представял досега.

Брана се загледа към къщата и се замисли за него, за Мийра.

– Тя е единствената, е която някога ще поиска да сподели живота си. Други са докосвали сърцето му, но само Мийра може да го разбие.

– Никога не би го направила.

– Обича го и винаги го е обичала. И той е единственият, е когото някога би поискала да сподели живота си. Но няма неговата вяра в любовта и силата ѝ. Ако може да повярва в себе си и в него, двамата ще бъдат щастливи заедно. Ако не успее, ще разбие сърцето му, както и своето.

– Аз вярвам в любовта и силата ѝ. Вярвам също, че когато се наложи да избира, Мийра ще я потърси и ще я прегърне здраво, и ще я пази като съкровище.

– Надявам се – повече отколкото за каквото и да е друго – да се окажеш права. – Брана въздъхна. – Междувременно двамата още не могат да проумеят защо никой друг досега не ги е карал да се чувстват толкова прекрасно.

Сърцето е непокорно и тайнствено. Хайде да влизаме и да се измием. Ще ти покажа как да подготвиш нещата за супата, после ще видим колко зеленчуци можем да сложим и буркани, преди Мийра да се появи.

Тя пристигна навреме и в лошо настроение.

Още с влизането си в кухнята опря юмруци на кръста и се намръщи на блесналите буркани с пъстроцветни зеленчуци в тях, които се охлаждаха на плота, докато супата къкреше кротко на котлона.

– Какво е това? Ако сте ме извикали тук да давам дежурство в кухнята, горчиво ще се разочаровате. Достатъчно работа съм свършила за днес.

– Почти сме готови – спокойно отвърна Брана.

– Ще си взема бира. – Мийра решително се отправи към хладилника, откъдето измъкна бутилка червена бира “Смитуик”.

– Всичко наред ли е в конюшнята?

Мийра изръмжа в отговор на Айона.

– Наред ли? О, да, как да не е наред, след като имаме летен ден през октомври, а всичко живо на петдесет мили околовръст е решило да поязди точно днес. Цял ден или съм на обиколка с група, или разтривам конете, или мъкна седла и сбруя напред-назад.

Размаха бирата във въздуха, преди да отвори бутилката.

– А Цезар реши, че трябва да ухапе Руфъс по задника, и то след като казах на дамата от Испания, която го яздеше, да остави достатъчно разстояние между конете. Така се озовах с истерична испанка насреща си, която едва разбирах какво казва, защото викаше на испански, а и половината приказки бяха ръкомахания, така че юздите хвърчаха на всички страни, което наведе Цезар на мисълта, че тя иска да препусне в галоп.

– О, боже. – Айона искаше да се покаже загрижена, но развали впечатлението, като едва преглътна смеха си.

– О, да, много ти е забавно.

– Само малко, защото знам, че всичко е свършило добре и че не би я качила върху Цезар, ако не можеше да язди.

– Въпреки истеричните викове дамата язди като истински конквистадор и подозирам, че от самото начало е искала да препусне в галоп. За късмет, аз бях с Аластар и лесно я настигнах. Беше се ухилила до уши, макар да се опита да се прикрие, когато докопах юздата на Цезар и го спрях. Заклевам ти се…

Сега тя изпъна показалец, а лицето ѝ бе разкривено от гняв.

– Кълна ти се, че конете се посмяха здраво на случката.

– Вдигна бутилката и отпи голяма глътка бира. – И след тази обиколка имах група от петима тийнейджъри. Пет момичета. Това изобщо не мога да ви го опиша, иначе аз ще изпадна в истерия. А ти? – Тя отново посочи ядно Айона с показалец. – Ти получаваш свободен ден да си играеш в градината, понеже спиш с шефа.

– Голяма развратница съм.

– Ами така си е. – Мийра пийна още бира. – И затова няма да върша никаква кухненска работа, нито пък градинска, а ако има заклинания или отвари за бъркане, ще ми трябва поне още една бира.

Брана погледна към бурканите, след което се чуха три леки изпуквания – сигурен знак, че капаците са запечатани.

– Това прозвуча добре. Няма никаква работа за вършене. Имаме почивен ден.

Сега Мийра отпи бавно и замислено.

– Да не би да се е омагьосала сама? – попита тя Айона.

– Или е пийнала повече от уискито?

– Нито едното, нито другото, но по-късно ще има и уиски. Ще си направим кейли.

– Кейли?

– Приключих с първия етап от прибирането на реколтата, както и с консервирането. Днес имахме летен ден през октомври. – Брана избърса ръцете си, внимателно остави кърпата да съхне. – Затова си приготви гласа за песни, Мийра, и си обуй обувките за танци. В настроение съм да празнуваме.

– Сигурна ли си, че не е някакво заклинание?

– Всички работихме здраво и се притеснявахме, планирахме и се подготвяхме. Време е да си починем за една вечер. Да се надяваме, че той ще чуе музиката ни и тя ще проглуши ушите му.

– Няма да споря с това. – Вече по-сериозно замислена, Мийра отпи бавно от бутилката. – Не ми се иска да развалям празничното ти настроение, което е толкова рядко, но трябва да ти кажа, че днес го видях на два пъти в сенките. Първо като човек, а след това – вълк. Просто наблюдаваше, нищо друго. Но определено ти лази по нервите.

– Прави го точно с тази цел, затова ще му покажем, че не може да ни спре да си живеем, както ни харесва. И като стана дума, искам да ви видя и двете на горния етаж.

– Днес си пълна с изненади и тайни – отсече Мийра. – Другите знаят ли, че ще има парти? – попита тя, когато тръгнаха по стълбите.

– Конър ще им каже.

Брана ги заведе в спалнята си, където, за разлика от стаята на Конър, всичко бе идеално подредено.

Нейната стая беше най-голямата и построена според плановете ѝ, когато двамата с Конър се бяха заели да разширят къщата. Беше боядисала стените в наситеното зелено на гората, а дограмата беше от много тъмно дърво, така че понякога си представяше, че спи насред гората. Бе подбрала внимателно картините и водена от фантазиите си, бе украсила стаята с русалки и феи, дракони и елфи.

Беше решила да се поглези с избора на легло и във високата му табла над главата, както и в долния край, бе гравиран келтският възел на триединството. Цяла планина от възглавнички се издигаше върху пухкавата бяла завивка. Дървена ракла, направена и лакирана от прадядо ѝ, стоеше в долния край на леглото и в нея бяха прибрани най-ценните оръдия на занаята ѝ.

Сега отиде и донесе дълга кука от килера, с помощта на която стигна до капака в тавана, зад който бе подвижната стълба към таванското помещение.

– Трябва да взема нещо. Няма да се бавя.

– Тук винаги е толкова спокойно. – Айона отиде до прозорците с изглед към полята и гората, както и зелените хълмове отвъд тях.

– Двамата са чудесен екип, Брана и Конър. Завиждам ѝ за банята с огромната вана и плота, който е цял декар. Разбира се, ако аз имах толкова голям плот в моята баня, щях да го затрупам с дреболии. А нейният…

Мийра отиде до вратата и надникна вътре.

– Има красива ваза с калии, цветни ароматни сапуни в купичка и три големи бели свещи върху разкошни сребърни свещници. Бих казала, че е магия, но тя просто е маниак на тема чистота и ред.

– Ще ми се и аз да бях поне малко като нея – обади се Айона, докато Брана тъкмо слизаше по стълбата, понесла голяма бяла кутия. – Дай да ти помогна.

– Държа я, не е тежка. – Тя остави бялата кутия върху снежнобялата покривка на леглото. – Като заговорихме днес за сватби и рокли, цветя и всичко останало, ми хрумна нещо.

Тя отвори кутията и разгъна пластовете мека хартия вътре, след което извади дълга бяла рокля.

Въздишката на Айона бе точно реакцията, на която бе разчитала.

– О, колко е красива. Самата прелест.

– Да, красива е. Моята прабаба я е носила в сватбения си ден и си помислих, че може да е подходяща за теб.

Айона разтвори широко очи и направи крачка назад.

– Не бих могла. Не мога, Брана, трябва да е за теб, за твоя сватбен ден. Тя е била твоя прабаба.

– И ти си нейна наел едничка, както и аз. На мен не би ми подхождала, макар да е чудесна. Не е в мой стил. А и тя беше дребничка като теб.

Брана наведе леко глава настрани и вдигна роклята пред Лиона.

– Моля те да я облечеш само за проба, направи го заради мен. Ако не ти стане, ако не е онова, което търсиш, няма проблем.

– Пробвай я, Айона. Личи си, че нямаш търпение.

– Добре, добре! О, колко е забавно. – Тя започна да се съблича и направо затанцува от вълнение. – Никога не съм предполагала, че днес ще пробвам сватбена рокля.

– Носиш бельо като за меден месец. – Мийра вдигна вежди при вида на дантеления сутиен в бледосиньо и бикините от комплекта.

– Запасих се с цял куп такива. Оказаха се отлична инвестиция. – Айона се разсмя, докато Брана ѝ помагаше да облече роклята.

– Ще я закопчаеш ли отзад, Мийра? – подкани я Брана, докато братовчедка ѝ внимателно пъхаше ръце в ръкавите от нежна дантела.

– Има поне хиляда копченца, толкова са малки и красиви, като перли.

– Казваше се Шавон О’Райън и се е омъжила за Кълм О’Дуайър. Била е леля на твоята баба, Айона, ако не греша. Дължината е добре, понеже сигурно ще си на токчета. – Брана нагласи леко пластовете тюл, обточен с дантела.

– Сякаш е направена за теб, така добре ти пасва. – Мийра продължаваше да закопчава гърба на роклята.

– О, толкова е хубава. – Айона се усмихваше на отражението си в голямото огледало на Брана и нежно докосваше с върховете на пръстите си дантеления корсаж и спускащата се на пластове пола.

– Готово! Това беше последното – обяви Мийра, след като закопча най-горното копче на тила на Айона. – Красива си като картинка, Айона.

– Да. Истина е.

– Полата е идеална според мен. – Брана кимна и заобиколи Айона, докато братовчедка ѝ се полюшваше наляво-надясно, за да раздвижи долната част на роклята. – Нежна романтична, само няколко детайла за стил, без да е прекалено натруфена. Но мисля, че бюстието има нужда от корекция. Прекалено е старомодно и твърде консервативно. Винтидж е добре, но да бъдеш покрита чак до брадичката не става.

– О, не бива да я променяме. Ти си я пазила толкова време.

– Онова, което може да бъде променено, може да бъде и върнато в предишния му вид. Обърни се насам. – Тя сама завъртя Айона и я накара да стои с гръб към огледалото. – Тези трябва да си заминат. – Брана прокара длани по ръкавите и те изчезнаха, след което погледна към Мийра,

– Вече е по-добре. Ами гърбът? Не мислиш ли…

Брана стисна устни, докато Мийра чертаеше ниско остро деколте на гърба, после кимна и сама очерта с пръст роклята, така че да се отвори на гърба чак до талията.

– Да, тя има хубав, стегнат гръб и трябва да го покаже. Сега бюстието.

Брана наведе глава на една страна, после на другата, докато обикаляше в кръг около Айона.

– Може би така…

Тя промени бюстието, така че да завършва в права линия точно над гърдите и с тънки презрамки на раменете.

Мийра скръсти ръце.

– Харесва ми!

– Ммм, не е съвсем добре. – Брана се замисли, представи си друго и опита с деколте с паднали рамене и съвсем малки къси ръкави. Отстъпи назад, за да огледа творението си заедно с Мийра.

И двете поклатиха глава.

– Мога ли само да…

– Не! – И двете отсякоха рязко, когато Айона се опита да надникне през рамо.

– Първото, което опита, беше далеч по-добро.

– Беше, но… – Брана затвори за миг очи и видението се оформи ясно. После ги отвори и бавно махна с ръце пред бюстието.

Това е! – Мийра докосна с ръка рамото на Брана. – Не го пипай повече. Остави я да погледне.

– Добре. Ако не ти харесва, трябва само да кажеш. Обърни се и погледни.

Изражението на лицето ѝ бе повече от красноречиво. Сега нямаше само доволна усмивка, а смаяно възклицание, след което лицето ѝ просто засия отвътре.

Снежнобяла дантела оформяше бюстие без презрамки с нежните извивки на сърцевидно деколте. От тънката талия обточеният с дантела тюл се спускаше в меките, романтични вълни на множеството пластове.

– Харесва ѝ – засмя се Мийра.

– Не, не, не. Обожавам я, нямам думи да изразя колко много я харесвам. О, Брана. – В очите ѝ блеснаха сълзи, когато срещна погледа на братовчедка си в огледалото.

– Гърбът беше моя идея – напомни ѝ Мийра и Айона се извърна да погледне през рамо.

– О! О, Мийра. Великолепен е. Истинска прелест. Това е най-красивата рокля на света.

Тя направи пирует, засмя се през сълзи.

– Аз съм булка.

– Почти. Нека си поиграем още малко.

– О, моля те. – За да го предпази, Айона кръстоса ръце пред бюстието. – Брана, харесва ми точно такава.

– Не с роклята, тя е просто идеална за теб. Каза, че не искаш воал, съгласна съм. Ами нещо такова?

Тя погали с пръст късата ѝ руса коса и върху главата на Айона грейна истинска пъстра дъга от мънички розови пъпки върху искряща тънка лента.

– Това подхожда на роклята, а и на теб, мисля… и нещичко за ушите ти. Баба ти Нан сигурно има нещо предвид, но засега… – И тя добави малки диамантени звездички.

– Добре се получи.

Рокля, каза си Брана, която да подхожда на грейналото слънце и на проблясващата луна. Подходяща за деня, изпълнен с любов и обещания, и за нощта на веселие.

– Нямам думи да ти благодаря за всичко. Не само за роклята – за това как изглежда, което е много повече от всичко, на което съм се надявала. Но и защото е била в семейството от поколения.

– Ти си моя – отвърна просто Брана, – както и Бойл. – Прегърна Мийра през кръста. – Наша си.

– Ние също сме един кръг, ние трите. – Мийра стисна ръката на Айона. – Важно е да запомним това и да го пазим. Над всичко останало. Ние също сме един кръг.

– А това е много повече от всичко, за което някога съм мечтала. В деня, в който ще се омъжа за Бойл, най-щастливия ми ден, вие двете ще бъдете до мен. Ще застанем ние трите, тримата и всичките шестима. Нищо не може да разруши това.

– Нищо и никога – потвърди Брана.

– Сега вече виждам защо сте решили да празнуваме. По дяволите истеричните испанки – заяви твърдо Мийра. – Искам да пея и танцувам.