Глава трийсета

— Животът ми — казва Бранди. — Умирам и е редно пред очите ми да премине целият ми живот.

Никой тук не умира. Дай ми отричане.

Еви е изпразнила пълнителя, хвърлила е пушката и е излязла от къщата.

Полицията и Спешната помощ идват насам, а останалите сватбени гости са навън и се карат за подаръците — това от кого е и кой сега има право да си го вземе обратно. Страшна веселба.

Бранди Александър е цялата оплескана с кръв. Тя казва:

— Искам да видя живота си.

От някаква задна стаичка Елис се обажда:

— Имаш право да не казваш нищо.

Минете към мен — аз пускам ръката на Бранди. Дланта ми е топла и червена от патогените в кръвта. Пиша на горящия тапет:

Казваш се Шейн Макфарланд.

Роден си преди двайсет и четири години.

Имаш сестра, с една година по-малка.

Огънят вече поглъща първия ред.

Заразил си се с гонорея от един служител на нравствения отдел на специален договор и семейството ти те е изгонило.

Срещнал си трима травестити, които са ти платили да започнеш да променяш пола си, защото не си могъл да се сетиш за друго, което толкова силно да не желаеш.

Огънят вече поглъща втория ред.

После срещна мен.

Аз съм твоята сестра Шанън Макфарланд.

Пиша с кръв истината само минути преди огънят да я погълне.

Ти ме заобича, защото, макар и да не ме позна, знаеше, че съм ти сестра. На някакво ниво ти го разбра веднага и затова ме заобича.

Пропътувахме целия Запад и отново израснахме заедно.

Мразя те, откакто се помня.

И ти няма да умреш.

Можех да те спася.

И ти няма да умреш.

Огънят и написаното от мен сега са буза до буза.



Минете към Бранди на пода — половината й кръв е изтекла, а аз я забърсвам, за да пиша с нея. Бранди се втренчва и чете, докато огънят поглъща ред по ред цялата ми семейна история. Изречението И ти няма да умреш е почти до пода, точно пред лицето й.

— Миличка — казва Бранди. — Шанън, сладката ми, аз го знаех. От Еви. Тя ми каза, че си в болница. Разказа ми за злополуката.

Какъв модел на ръце съм вече само. И каква наивница.

— А сега ми разкажи всичко — казва Бранди.

Пиша:

От осем месеца пробутвам на Елис Айлънд женски хормони.

Бранди се разсмива и от устата й шурва кръв.

— И аз! — казва тя.

Как да не се засмея?

— А сега — казва Бранди — бързо, преди да съм умряла — какво още?

Пиша:

Всички те обичаха още повече след злополуката с лака за коса.

И:

Не аз подхвърлих флакона.

Бранди казва:

— Знам. Аз го подхвърлих. Толкова бях нещастна от това, че съм нормално, обикновено дете. Исках нещо да ме спаси. Исках обратното на чудо.

От някаква друга стая Елис се обажда:

— Всичко, което кажеш, може да се използва срещу тебе в съда.

Пиша на перваза на дюшемето:

Истината е, че аз се прострелях в лицето.

Няма вече място за писане и кръв, с която да пиша. Нищо не е останало и за казване. Бранди казва:

— Сама си се простреляла в лицето?

Кимам.

— Това… — казва Бранди. — Това не го знаех.

Загрузка...