Невидими изчадия

Глава шеста

На планетата Бранди Александър вселената се управлява от доста сложна система от богове и богини. Някои от тях са зли. Други — самата доброта. Мерилин Монро, например. После — Нанси Рейгън и Уолис Уорфийлд Симпсън. Някои от боговете и богините са мъртви. Други са живи. Мнозина са пластични хирурзи.

Системата се променя. Боговете и богините идват и си отиват и си играят на прескочикобила, за да се домогнат до промяна в статуса.

Ейбрахам Линкълн е в небесата, за да превърне колата ни в плаващ мехур от въздух с мирис на нова кола. Върви гладко като рекламна мостра. Тези дни, казва Бранди, Марлене Дитрих отговаря за времето. Сега е есента на нашата досада. Носим се по междущатската магистрала №5 под сиви небеса в синия погребален интериор на наетия линкълн. Сет кара. Винаги сядаме така — Бранди отпред, аз отзад. Три часа природни красоти по пътя между Ванкувър, Британска Колумбия и Сиатъл. Асфалтът и вътрешното горене ни отнасят с линкълна на юг.

Когато пътуваш така, все едно гледаш света по телевизията. Електрическите прозорци са плътно затворени и синята атмосфера на планетата Бранди Александър е топла, неподвижна и тиха. Постоянно се поддържат двайсет и един градуса по Целзий, а целият външен свят с дървета и камъни се разгръща в миниатюра зад изпъкналото стъкло. На живо по сателита. Ние сме малкият свят на Бранди Александър и се носим като ракети покрай всичко.

Сет кара, кара и се обажда:

— Мислили ли сте някога, че животът е метафора на телевизията?

По правило, когато кара Сет, радиото не се включва. Иначе, щом пуснат някоя песен на Дион Уоруик, Сет се разревава, рони едри естинилови сълзи, разтриса се в бурни „Провера“2 ридания. Ако Дион Уоруик запее песен на Бърт Бакарак, се налага да спрем, иначе няма начин да не катастрофираме.

Сълзите, видът на бузестото му лице, загубило изсечените сенки, които навремето покриваха челото и скулите му, начинът, по който ръката му се промъква и пощипва зърното му през ризата и устата му зяпва, а очите му се подбелват — всичко е от хормоните. Свързаните естрогени, премаринът, естрадиолът, етиниловият естрадиол — всички те са попаднали в диетичната кола на Сет. Разбира се, сегашните му всекидневни свръхдози застрашават черния му дроб с увреждане. Той вече може и да е увреден, може да има и рак или съсиреци, тромбоза, както му викат по лекарски, но искам да се възползвам, от този шанс. Разбира се, всичко се прави за кефа. Да гледаш как гърдите му се развиват. Да виждаш как мачовските му перки, магнит за мацки, се разплуват и как той си ляга да подремне следобед. Всичко това е страхотно, но тъй като е вече мъртъв, това ми позволява да развия други интереси.

Сет кара ли, кара и казва:

— Не мислите ли, че телевизията по някакъв начин ни превръща в Господ?

Тази интроспекция е нова. Брадата му се е поразредила. Сигурно антиандрогените задушават тестостерона му. Задържането на вода — той може да го пренебрегне. Лошото настроение. В огледалото за обратно виждане една сълза капва от окото му и се стича по лицето му.

— Аз ли съм единственият, който се вълнува от такива неща? — пита той. — Аз единствен в тази кола ли имам истински чувства?

Бранди чете евтина книжка. Обикновено чете лъскави агресивни рекламни брошури на пластични хирурзи за вагини, илюстрирани с цветни снимки, показващи съвършения като картинка начин, по който уретрата трябва да се оформи, за да осигури изтичането надолу на потока урина. Други снимки показват как се оформя клитор екстра качество. Тези вагини са с петцифрени цени, по десет-двайсет хиляди долара, и са по-хубави от истинските. Най-често Бранди ни дава да разглеждаме снимките.

Върнете се три седмици назад, когато се намирахме в голяма къща в Спокейн, Вашингтон. Намирахме се в гранитен замък в Саутхил, а Спокейн се простираше под прозорчето на банята. Аз изтръсквах перкодани от малкото кафяво шишенце в джобчето за „Перкодан“ на чантата ми. Бранди Александър ровеше под мивката за чиста шмиргелова дъска и намери онова книжле.

Оттогава всички останали богове и богини са засенчени от ново божество.

Върнете се при Сет, който гледа гърдите ми в огледалото за обратно виждане.

— Телевизията наистина ни превръща в Господ.

Дай ми търпимост.

Светкавица.

Дай ми разбиране.

Светкавица.

Дори след толкова седмици на път с мен великолепните уязвими сини очи на Сет отбягват моите. Новата му, изпълнена с копнеж интроспекция — нея той може да пренебрегне. Начинът, по който хапчетата вече проявяват страничен ефект върху очите му — направили са извивката на роговицата по-рязка и той вече не може да носи контактните си лещи, те изпадат. Сигурно е от свързаните естрогени в портокаловия сок, който пие всяка сутрин. Той може да пренебрегне всичко това.

Сигурно е от онзи „Андрокур“3 в ледения му чай на обяд, но той никога няма да се досети. Никога няма да ме хване.

Бранди Александър е качила обутите си в найлонови чорапи крака на таблото. Върховната кралица продължава да чете книжката.

— Когато гледаш дневните сериали — обяснява ми Сет, — можеш да видиш там всекиго. По всеки канал върви различен живот и животите се променят кажи-речи на всеки час. Също като в онези видео уебсайтове на живо. Можеш да наблюдаваш целия свят, без той да знае.

Бранди чете тази книжка от три седмици.

— Телевизията ти позволява да шпионираш дори секси моментите в живота на всеки — казва Сет. — Не е ли така?

Може би, но само ако всеки ден вземаш по 500 милиграма микронизиран прогестерон.

Няколко минути пейзаж се изнизват зад стъклата. Само извисяващи се планини, стари мъртви вулкани — навън е пълно предимно с такива… Тия вечни теми за природната природа. Суровини в най-сурово състояние. Нерафинирани. Неподобрени реки. Зле поддържани планини. Мръсотия. Растения, растящи в калта. Време.

— И ако вярвате, че наистина притежаваме свободна воля, ще разберете, че Господ всъщност не може да ни контролира — продължава Сет. Ръцете му пускат волана и започват да пърхат, за да подчертаят казаното. — И тъй като Господ не може да ни контролира, той само гледа и сменя каналите, като му писне.

Нейде в небесата ти живееш на видео уебсайт, а Господ сърфира.

Брандикамера.

Бранди с нейните празни златни сандали с връзки на пода близва показалеца си и бавно преобръща страницата.

Древни аборигенски петроглифи и боклуци профучават навън.

— Мисълта ми е — казва Сет, — че може би телевизията те превръща в Господ. А може ние да не сме нищо повече от Господната телевизия.

На чакъления насип са се покачили лосове, или знам ли какво, и се влачат на четири крака.

— Или пък Дядо Коледа — обажда се Бранди иззад книгата. — Дядо Коледа вижда всичко.

— Дядо Коледа е просто измислица — възразява Сет. — Той е само подгряващата група на Господ. Няма Дядо Коледа.

Върнете се към момента, когато ровехме за лекарства преди три седмици в Спокейн, Вашингтон, и когато Бранди Александър се пльосна в главната спалня и се зачете. Взех трийсет и два нембутала. Трийсет и два нембутала потънаха в чантата ми. Не ям стоката. Бранди продължаваше да чете. Изпробвах всички червила на опакото на ръката си, а Бранди продължаваше да се обляга на безброй дантелени възглавнички върху водно легло кралски размер. И продължаваше да чете.

Мушнах в чантата „Естрадиол“ с изтекъл срок на годност и полуизхабено червило в графитен цвят. Посредникът извика от долния етаж:

— Всичко наред ли е?

Минете на междугратската магистрала, когато край нас преминава някакъв билборд:

Чиста храна и семейни цени — крайпътно кафене „Карвър Стейдж“.

Върнете се в Спокейн, където няма Горяща боровинка, Брикова роза или Патладжанени мечти.

Не искал да ни припира, извика отдолу посредникът, но желаем ли да го попитаме нещо? Имаме ли някакви въпроси?

Надникнах в главната спалня. Бранди Александър се изтягаше върху бялата завивка на водното легло и четеше. Сякаш беше мъртва, макар че дишаше.

О, лилавата сатенена дантела на подгъва, бродирана с перлички.

О, пластовете кехлибарен кашмир, поръбени с марабу с шлифовани топази.

О, хлъзгащото се болеро от норки, отгледани в естествени условия.

Трябваше да се махаме.

Бранди притисна разтворената книга в щръкналия си торпеден силиконов бюст. Гримираното в „Брикова роза“ лице, потънало в кестенява коса сред пищните дантелени възглавнички. Зениците на патладжанените очи са разширени като след свръхдози „Торазин“.

Първото, което искам да знам, е какъв наркотик е взела.

На корицата на книжката има руса сладурана. Тънка като спагета. С хубавичка, тъничка усмивчица. Косата на сладураната е спътникова снимка на урагана Блондинка, преминаващ покрай западния бряг на лицето й. Лицето е на гръцка богиня с дълги мигли и големи гримирани очи, същите като на Бети, Вероника и всички останали момичета на Арчи в ривърдейлската гимназия. Бели перлени нанизи обвиват ръцете и шията й. Тук-таме блещука нещо, вероятно диаманти.

На корицата пише „Мис Рона“.

Бранди Александър — сандалите й бяха изпоцапали с кал цялата бяла завивка — каза:

— Открих кой е истинският Бог.

Посредникът беше на десет секунди от нас.

Минете на всички чудеса на природата, които профучават покрай нас — зайци, катерици, буйни водопади. Това е най-лошото. Гризачи си копаят подземни бърлоги под земята. Птици гнездят в гнезда.

— Принцесата Б. А. е Бог — ми казва Сет в огледалото за обратно виждане.

Минете там, където спокейнският посредник се провикна към горния етаж. Собствениците на гранитния замък пристигаха с кола.

Бранди Александър с облещени очи, едва дишаща в спокейнското водно легло, каза:

— Рона Барет. Рона Барет е моята нова Върховна богиня4.

Минете на Бранди в линкълна, която казва:

— Рона Барет е Бог.

Навсякъде край нас ерозията и насекомите дъвчат света — да не споменаваме хората и замърсяването. Всичко биодеградира, със или без вашето съдействие. Проверявам дали в чантата ми има достатъчно „Спиронолактон“5 за следобедната закуска на Сет. Покрай нас отново преминава билборд:

„Вълшебни трици «Вкусна фаза» — сложете нещо добро в устата си“.

— В своята автобиография „Мис Рона“ — свидетелства Бранди Александър, — издадена от „Бантам Букс“ по спогодба с „Наш Пъблишинг Корпорейшън“ на Сънсет Булевард в Лос Анджелис, Калифорния… — Бранди поема дълбоко миришещ на нова кола въздух — през 1974 г., мис Рона ни разказва как е започнала живота си като малка дебела еврейка от Куинс с голям нос и тайнствена мускулна болест.

Бранди продължава:

— Тази дребна дебела брюнетка претворява себе си в истинска знаменитост, блондинка суперзвезда, която един от най-големите тогавашни секссимволи умолява да му позволи да пъхне пениса си в нея само на два сантиметра6.

Не ни е останал никакъв роден език.

Пак билборд:

„Върхът на сладоледа: Ледено мляко «Тутърс»!“

— Какво е преживяла тази жена само! — казва Бранди. — Ето тук, на страница сто двайсет и пета, тя почти се удавя в собствената си кръв! Току-що са оперирали носа й. Тази жена изкарва само по петдесет долара на разказ, но успява да спести пари за операция на носа, струваща хиляда долара! Нейното първо чудо. И така, Рона е в болницата след операцията и главата й е увита като мумия, когато идва един приятел и й казва, че в Холивуд разправяли, че била лесбийка. Мис Рона — лесбийка! Разбира се, това не е вярно. Тази жена е богиня и затова тя се разпищява и пищи, пищи, пищи, докато една артерия в гърлото й просто се пръска.

— Алилуя — казва Сет, отново покъртен.

— А тук — Бранди близва върха на големия си показалец и прехвърля няколко страници напред, — на страница двеста двайсет и втора, гадното гадже на Рона, с когото ходят от единайсет години, отново я отблъсква. Тя кашля от седмици и затова нагълтва шепа хапчета. Намират я почти в кома, умираща. Дори и линейката…

— Славете Бога — обажда се Сет.

Разнообразни местни растения растат, където си щат.

— Сет, сладурче — казва му Бранди, — не нагазвай в мойта територия. — Графитените й устни произнасят: — Дори и шофьорът на линейката решил, че нашата мис Рона ще бъде „докарана мъртва“.

Облаци, съставени от водни пари, се носят, така де, в небето.

— Сега, Сет — казва Бранди.

И Сет възкликва:

— Алилуя!

Дивите маргаритки и другите цветя, профучаващи покрай нас, са просто гениталиите на други форми на живот.

И Сет казва:

— И какво казваш?

— В книгата „Мис Рона“, издание от 1974 г. — обяснява Бранди, — Рона Барет — която се сдобила с огромните си гърди на девет години и искала да ги отреже с ножица… В пролога на книгата си ни обяснява, че е като разрязано животно, чиито жизнени органи лъщят и треперят — нали се сещате, черният дроб, дебелото черво… Такива образи, всичко сълзи и пулсира. Както и да е — тя можела да чака някой да я зашие, но знаела, че никой няма да го направи. Трябвало да вземе иглата и конеца и да се зашие сама.

— Гадост — казва Сет.

— Мис Рона казва, че нищо не е гадно — казва Бранди. — Мис Рона казва, че единственият начин да намериш истинско щастие е да рискуваш да те разрежат изцяло.

Ята погълнати от себе си местни птички като че са обсебени от това да намират храна и да я поемат в човките си.

Бранди обръща огледалото за обратно виждане, докато ме види в него, и казва:

— Бъба-Джоун, сладката ми?

Очевидно местните птички трябва да си правят собствени гнезда, тип „направи си сам“, като използват материали от местни източници. Пръчиците и листата просто са струпани накуп.

— Бъба-Джоун — казва Бранди Александър. — Защо не ни открехнеш на някоя история?

Сет се намесва:

— Помниш ли онзи път в Мисула, когато принцесата така прегладня, че изяде свещичките „Небалино“, увити в златен станиол, защото ги помисли за шоколадчета? А ти ми говориш за трупове в полубезсъзнание!

Боровете произвеждат борови шишарки. Катериците и бозайниците от всички полове по цял ден се мъчат да свалят някого. Или пък да родят и да останат живи. Или да си изядат малките.

Бранди казва:

— Сет, сладкият ми?

— Да, мамо.

Това само прилича на булимия, но всъщност така орлите хранят малките си.

Още един билборд:

„Нъби — това е барбекюто! Спрете за вкусни, ароматни пилешки крилца!“

И още един:

„Млечни хапки — дъвка с аромат на нискомаслено сирене, също като истинско!“

Сет се изкикотва. Сет се изчервява и навива кичур коса на пръста си. И казва:

— Внушаваш ми натрапчиво желание за секс.

Милост. До него се чувствам като мъжкарана.

— О, миличък — казва Бранди. — Ти не си спомняш и половината, с които си бил. — И додава. — Много ми се иска аз да можех да ги забравя.

Сет казва на гърдите ми в огледалото за обратно виждане:

— Единствената причина да питаме други хора как са прекарали уикенда, е да можем да им разкажем за собствения си уикенд.

Още няколко дни микронизиран прогестерон, мисля, и Сет ще се оборудва със собствен хубавичък балкон. Страничните ефекти, за които трябва да следя, включват гадене, повръщане, жълтеница, мигрена, стомашни спазми и виене на свят. Опитваш се да си спомниш точните нива на токсичност, но защо да си правиш труда?

Покрай нас преминава табела, на която пише: Сиатъл — 180 километра.

— Хайде да видим тези лъщящи, треперещи вътрешности, Бъба-Джоун — заповядва Бранди Александър, Бог и майка на всички нас. — Разкажи ни някоя гадна лична история.

— Разпори се. Заший се — казва тя и ми подава на задната седалка бележник с рецепти и молив за очи „Патладжанена мечта“.