Глава 10


— Поддържам връзка с Бенджамин Кланси — каза Раул, наведе се и подпря лакти на коленете си. — С госпожа Крос ще тръгнете към летището по едно и също време, така че можете да пътувате заедно, ако искате.

— Разбира ce.

Имах нужда да прекарам малко време насаме с Ева, преди да тръгнем в различни посоки. Работният ден ми се струваше прекалено дълъг, когато жена ми не беше до мен. Цял един уикенд без нея щеше да е истинско мъчение.

— Ще ѝ се обадя и ще ѝ кажа, че ще я вземем от тях. Ще ни трябва лимузината.

Раул беше професионалист до дъното на душата си, така че не реагира на думите ми. По-разумно щеше да е лимузината да вземе приятелите на Ева вместо нас, но нито бентлито, нито мерцедесът осигуряваха уединението, от което се нуждаех.

Седях на дивана в кабинета си, а срещу мен в двете кожени кресла са бяха настанили Раул и Ангъс. Решихме Ангъс да остане тук, а Раул да оглави охраната ми в Бразилия.

Ангъс щеше да замине за Остин, за да види какво може да открие за произхода на Лорън Китри.

Раул кимна в знак, че разбира.

— Ще уредим отделен транспорт за вас и за приятелите ѝ.

— Как ще пътува Ева до Ибиса?

— С частен самолет, нает от Ричард Стантън. Предложих им да отседнат в хотел „Виентос крусадос“ в Ибиса и Кланси се съгласи. Наложи се да се направят известни промени, тъй като в курорта няма свободни места до края на летния сезон, но управителят на хотела успя да уреди всичко. Засилили са охраната и очакват госпожа Крос.

— Добре.

Поуспокоих се, щом разбрах, че Ева ще отседне в един от хотелите на „Крос индъстрис“. Притежавахме и две известни нощни заведения в района — едното в самата Ибиса, другото в Сан Антонио. И без да питам знаех, че Раул е посочил и двете на колегата си. Очаквах Кланси да използва тази информация. Беше умен човек и щеше да оцени подкрепата, осигурена от охраната и персонала ни.

— Както обсъдихме и по-рано — продължи Раул, — ще имаме собствен екип на летището, който ще следва госпожа Крос по време на целия уикенд. Инструктирали сме хората си да се облекат цивилно и да се слеят с околните, да окажат помощ на Кланси и да се намесят само ако стане абсолютно необходимо.

Кимнах. Кланси беше добър, но се налагаше да охранява едновременно и Моника, и Ева, освен това за тях Кари също бе част от семейството, така че бодигардът щеше да наблюдава и него. Трябваше да раздели вниманието си на три, като най-важна за него щеше да е Моника, тъй като бе съпруга на работодателя му. За мен обаче най-важна беше сигурността на Ева. Исках някой да я следи неотлъчно във всеки един момент, когато тя излезе от хотела.

Слава богу, че това събитие беше само веднъж в живота.

Раул се изправи.

— Ще се свържа с Кланси, за да обсъдим как точно ще се придвижите до летището.

— Благодаря ти, Раул.

Ангъс също стана.

— Отивам да оставя Лъки при сестра ти. Праща ми съобщения на всеки час, за да разбере дали съм тръгнал.

Усмихнах се. Айрланд се развълнува много, когато я попитах дали би гледала кучето вместо мен. Реших, че така Лъки ще се чувства по-добре, вместо да го оставим в кучешки хотел, а и ще отвлече вниманието на Айрланд от депресията на майка ми и развода.

Ангъс тръгна, но спря, преди да стигне до вратата.

— Забавлявай се, момко. Ще ти се отрази добре.

— Разбира се.

Излезе и ме остави да довърша работата си за седмицата.

Погледнах колко е часът и набрах номера на жена си.

— Здрасти, шампионе — каза Ева весело и бодро. — Май не можеш да спреш да мислиш за мен?

— Кажи ми, че ти си мислеше за мен.

— Винаги го правя.

Спомних си как изглеждаше миналата вечер, докато лежеше но корем на леглото, вирнала пети нагоре. Наблюдаваше ме как събирам багажа си, подпряла брадичка на ръцете си, и от време на време коментираше избора ми на дрехи. Забеляза, че не взех нито тъмносивите панталони, за които си бе фантазирала, нито черната фланела с остро деколте. Фактът, че съзнателно ги пропуснах, беше единственото, което я накара да се усмихне. Иначе беше мълчалива и потисната.

— Ще пътуваме заедно до летището — съобщих ѝ. — Сами.

— О! — възкликна Ева и изведнъж ме разбра. — Чудесно.

— Надявам се да е повече от чудесно.

— Аааа… — Сниши глас и в него се долови лека дрезгавост, което ми подсказа, че мисли за секс. — Да не си станал фетишист на тема транспортни средства?

Стана ми приятно и забавно, помогна ми да се отърва от стреса, който ми причиняваше мисълта за предстоящите дни. Ева беше съгласна да правим секс навсякъде и често ме прелъстяваше, докато пътуваме. Преди си бях наложил самоограничението да правя секс само в хотела, но тя бе променила целия ми стереотип. Подтикна ме да се любим в кола или в самолет, в дома ми и в офиса.

Никога не можех да ѝ откажа. Не бях в състояние. Всеки път, когато ме пожелаеше, бях готов и с охота се съгласявах.

— Фетишист съм на тема „Ева“ — прошепнах в отговор.

— Добре. — Жена ми си пое въздух. Няма ли да свършва вече уикендът?

Чух, че Кари каза нещо на заден фон, но не разбрах какво.

— Скоро, ангелчето ми. Сега ще те оставя.

— Никога не ме оставяй, Гидиън.

Изрече го с плам и това силно ме развълнува, защото подсказваше колко несигурна се чувства заради предстоящия уикенд. След раздялата, която Ева сама бе наложила, се зарадвах на този факт, защото разбрах, че не очаква с нетърпение новото ни сбогуване, дори поводът да бе приятен.

— Оставям те да продължиш подготовката си — поправих се, — така че да си готова, когато Раул дойде да те вземе.

— Остави го него. Ще бъда готова за теб — измърка Ева и докато затварях телефона, усетих, че съм се възбудил болезнено.


Малко след четири Араш влезе в офиса ми с бавна стъпка. Пъхнал бе ръце в джобовете и си тананикаше нещо под носа. Ухили се и се настани в един от столовете пред бюрото ми.

— Готов ли си за уикенда?

— По-готов не мога да бъда отвърнах, отпуснах се назад и забарабаних с пръсти по страничната облегалка на стола.

— Сигурно ще се зарадваш да разбереш, че оплакването на Ани Лукас ще остане без последствие.

Очаквах го, но все пак ми стана приятно, когато Араш го потвърди.

— Така и трябваше.

— Не разбрах дали ще я обвинят в невярно представяне на инцидента. Но ако се опита да

се свърже c теб, c Ева или с Кари по какъвто и да е начин, трябва веднага да ми съобщите.

Кимнах разсеяно.

— Разбира се.

Араш ме изгледа внимателно.

— Защо си се умислил така?

Усмихнах се кисело.

— Току-що говорих с един от членовете на борда на „Видал Рекърдс“. Кристофър продължава да набира капитал, за да откупи акциите.

Адвокатът ми вдигна учудено вежди.

— Ако успее да го събере, ще излезеш ли от компанията?

— Бих го направил, ако Кристофър беше единственият, за което трябва да се тревожа.

Само бъдещето щеше да покаже дали Айрланд ще реши да се присъедини към семейния

бизнес, но така или иначе, финансовото ѝ състояние зависеше от успеха на компанията, а Кристофър вземаше лоши решения. Отхвърляше всичките ми съвети, както и предложенията ми да го подкрепя. Често отказваше да се вслушва и в съветите на Крие — очевидно смяташе, че част от тях съм му подсказал аз.

— Какво мисли по въпроса бордът?

— Гледат на това като на семейна вражда и искат да намеря бързо и безболезнено решение.

— Възможно ли е? Никога не сте се разбирали с брат ти.

Поклатих глава:

— От това нищо няма да излезе.

Знаех, че Араш няма да разбере. Той самият имаше брат и сестра и семейството му беше много сплотено.

Приятелят ми въздъхна.

— Съжалявам, братле. Никак не е лесно.

В един идеален свят Кристофър щеше да присъства на ергенското ми парти този уикенд. Щяхме да сме близки. Щеше да бъде кум на сватбата ми…

Аз все още не бях поканил никого да изпълни тази роля. Арнолдо бе взел в свои ръце организирането на уикенда, но не знаех дали го е сторил, защото очаква да стои до мен по време на церемонията, или защото е по-инициативен от останалите.

Само преди седмици изобщо не бих се замислил дали да поканя Арнолдо да застане до мен. И отчасти още се надявах това да стане.

Араш също не беше лош избор. С него се виждахме почти всеки ден, за разлика от Арнолдо. И като мой адвокат той знаеше за мен и Ева неща, които никой друг не предполагаше. Можех да му се доверя изцяло, дори адвокатската тайна да не го задължаваше да си мълчи за всичко чуто.

Но никой друг освен жена ми не беше толкова прям с мен като Арнолдо. Отдавна си мислех, че откровените му и понякога язвителни съвети ме предпазват да не стана прекалено циничен и преситен.

Този уикенд щях да направя избор между двамата си най-близки приятели.



Струваше ми се някак… неправилно да стоя пред вратата на апартамента на Ева и да я чакам. Облегнах се на стената на коридора и си помислих колко бързо и драстично се бяха променили отношенията ни и как с цялото си същество ще се боря те никога да не се върнат в изходна позиция. Нямаше как да предположа, че връзката ни ще се развие по този начин. Че между нас няма да има никакви тайни, че ще сме открити и дълбоко влюбени един в друг.

И преди сме имали такива мигове. Някои от нощите, които прекарвахме заедно в съседния апартамент. Уикендите, през които се измъквахме, за да сме само двамата. Но тези моменти съществуваха в нещо като вакуум. Сега ги изживявахме съвсем открито. Щяхме да се чувстваме още по-добре, когато целият свят узнае, че сме женени, и Ева заживее изцяло при мен в мезонета.

Вратата се отвори и жена ми се появи. Изглеждаше прекрасно и много секси в тясна червена рокля и сандали на висок ток. Вдигнала бе слънчевите очила на върха на главата си и буташе куфар на колелца. Съвсем скоро щеше да стяга багаж за медения ни месец. И тогава щяхме да тръгнем заедно като сега, но нямаше да се разделяме до края на пътуването.

— Тук съм — обадих се и се протегнах да взема куфара.

Ева бутна ръката ми и се притисна към мен, тялото ѝ беше топло и меко. Дръпна главата ми надолу и ме целуна бързо и сладко.

— Трябваше да влезеш.

— Ти, аз и легло наблизо? — Прегърнах я през кръста и я насочих към асансьора. — Щях да се възползвам от теб, ако не знаех, че Кари ще започне да блъска по вратата и да мърмори, че ще изпуснете полета.

Докато асансьорът се спускаше към фоайето, Ева се отдръпна от мен, хвана перилото зад гърба си и изложи изкусителните си крака на показ. Флиртуваше съвсем открито, личеше си дори от погледа ѝ. В очите ѝ проблесна закачливо пламъче, когато облиза долната си устна.

— Изглеждаш невероятно секси.

Погледнах бялата фланелка и панталоните в цвят каки, които бях облякъл, преди да си тръгна от работа.

— Обикновено носиш тъмни цветове — добави.

— Там, където отиваме, е прекалено горещо за тъмни дрехи.

— Ти си прекалено горещ.

Повдигна крак и бавно потърка бедра едно в друго.

Стана ми забавно, усещах, че постепенно се възбуждам. Облегнах се назад и продължих да се наслаждавам на шоуто.

Когато стигнахме до фоайето, ѝ направих знак да мине пред мен, после я настигнах с две крачки, за да сложа ръка на кръста ѝ.

Погледна ме през рамо и се усмихна:

— Ще има задръствания.

— По дяволите!

Задръствания. Значи щеше да ни отнеме повече време да стигнем до летището. Точно на това разчитах.

— Звучиш тооолкова разочарован — подразни ме Ева и се усмихна на портиера, който ѝ отвори вратата.

Раул ни чакаше отпред в лимузината. След миг потеглихме, сляхме се с морето от коли, които се опитваха да си пробият път през Манхатън.

Ева седна на страничната седалка, която заемаше цялата дължина на колата, а аз се настаних на другата.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита и погледна към барчето пред себе си.

— Ти искаш ли?

— Не съм сигурна — отвърна и нацупи устни. — По-рано исках.

Изчаках я да реши и я огледах. Ева беше моята радост, светлината в живота ми. Щях да направя всичко по силите си, за да бъде безгрижна и доволна до края на дните си. Тежеше ми мисълта, че може да се наложи да я нараня. Вече бе преживяла толкова много.

Ако се окажеше, че Моника изобщо не е това, за което дъщеря ѝ я мисли, как щях да съобщя новината на Ева? Жена ми се разстрои много, когато установи, че майка ѝ я следи чрез мобилния телефон, ръчния часовник и огледалцето, което носеше в чантата си. Фалшивата самоличност бе много по-сериозно предателство.

А какво ли се криеше зад нея?

— Не мога да си намеря рокля — заяви неочаквано Ева и нацупи плътните си устни.

Трябваше ми малко време, за да се откъсна от мислите си и да осъзная какво ми казва.

— За сватбата ли?

Ева кимна. Изглеждаше толкова отчаяна, че ми идваше да я притегля към себе си и да обсипя с целувки красивото ѝ лице.

— Искаш ли да ти помогна, ангелчето ми?

— Не можеш. Младоженецът не трябва да вижда роклята на булката преди големия ден. — Разшири внезапно очи от шок и ужас. — Ти видя роклята, която бях облякла за първата ни сватба!

Така беше. Нали самият аз я бях избрал.

— Когато я видях, тя беше най-обикновена рокля — опитах се да я успокоя. — Не беше сватбена рокля, докато не я облече ти.

— О! — Усмивката отново се върна на лицето ѝ.

Събу сандалите си, дойде при мен и сложи глава в скута ми. Сребристо-златната ѝ коса се разпиля по бедрата ми.

Прокарах пръсти през копринените кичури, поех дълбоко въздух и се насладих на аромата на парфюма ѝ.

— А ти какво ще облечеш? — попита и затвори очи.

— Представяш ли си нещо по-конкретно?

Изви устни в усмивка. Отговорът дойде бавно и замечтано:

— Смокинг. Ти винаги си прекрасен, но в смокинг си особено прекрасен.

Прокарах върха на пръстите си по устните ѝ. Имаше време, когато мразех лицето си.

Мразех красивата си външност, защото привличаше сексуален интерес към мен в период, в който настръхвах при мисълта за секс. В крайна сметка привикнах с вниманието на околните, но едва след като срещнах Ева, започнах да оценявам външния си вид заради самия себе си.

На съпругата ми ѝ доставяше огромно удоволствие да ме гледа. Облечен. Гол. Под душа. Завит в хавлия. Върху нея. Под нея. Май откъсваше поглед от мен само когато спи. А това беше моментът, в който аз изпитвах най-голямо удоволствие да я гледам… Пищното ѝ тяло — голо, покрито единствено с бижутата, които съм ѝ подарил.

— Тогава ще е смокинг.

Отвори очи и видях нежните ѝ сиви ириси, които обожавах.

— Но сватбата ще е на плажа…

— Ще се справя някак.

— Сигурна съм, че ще се справиш.

Ева изви глава и завря нос в члена ми. Топлината на дъха ѝ проникна през панталоните ми и достигна до чувствителната кожа. Възбудих се.

Заиграх се с косата ѝ.

— Какво искаш, ангелчето ми?

— Това — отговори тя и покара пръсти по дължината на възбудения ми пенис.

— Как го искаш?

Облиза бързо устни с език.

— В устата — прошепна и започна да разкопчава копчетата на панталона ми.

Затворих очи за момент и си поех дълбоко въздух. Чух звука от разтварящ се цип и натискът намаля, защото Ева извади члена ми…

Подготвих се за допира до топлата ѝ влажна уста, но напразно. Подскочих, когато ме пое е мощно засмукване, тръпка на ненаситна страст премина по гърба ми. Познавах настроенията ѝ и чувствата, които влагаше в секса. Сега възнамеряваше да действа съвсем бавно, да ми се наслади и да ме накара да полудея.

— Ева… — изпъшках, докато тя ме обработваше нежно и ме смучеше леко. Облизваше главичката ми с бавни движения на езика, наслаждаваше ѝ се.

Отворих очи и я погледнах. Беше напълно облечена и изцяло съсредоточена върху члена в устата си. Гледката ми подейства ужасно еротично, но в същото време изпитах болезнена нежност към жена си.

— Боже, толкова ми е хубаво — казах дрезгаво и обхванах тила ѝ с ръка. — Поеми го по— дълбоко… да, точно така…

Отпуснах глава назад и напрегнах бедра, желанието да ги раздвижа бе твърде силно. Потиснах го, оставих я да вземе онова, от което се нуждае.

— Няма да мога да свърша така — предупредих я, но много добре знаех, че точно това е целта ѝ.

Измърмори нещо в знак на протест, стисна члена ми в ръка и започна да го помпа нежно, но здраво. Предизвикваше ме да ѝ устоя.

— Ще го вкарам в прекрасната ти катеричка, Ева. Спермата ми ще бъде дълбоко в теб, докато се забавляваш през уикенда далеч от мен.

Затворих очи и си я представих в Ибиса — град, известен с бурния си нощен живот. Видях я как танцува с приятелите си сред многолюдната тълпа в дискотеката. Мъжете я желаят, представят си как я чукат. А тя е маркирана от мен по възможно най-примитивния начин. Притежавам я дори да не съм до нея.

Усетих стона ѝ с цялата дължина на члена си.

Отдръпна се, устните ѝ вече се бяха зачервили и набъбнали.

— Не е честно — нацупи се.

Улових ръката ѝ и я допрях до сърцето си, което биеше силно.

— Ще бъдеш тук, ангелчето ми. Винаги.



— Човече, не можеш да работиш точно сега — оплака се Мануел и се настани в шезлонга до мен. — Изпускаш гледката.

Вдигнах поглед от телефона, океанският бриз разроши косата ми. Днес останахме в Бара, точно срещу авеню „Лусио Коста“, където се намираше хотелът ни. Плажът там не бе така популярен като Копакабана, посещаваха го по-малко туристи и тълпите не бяха толкова големи. Навсякъде наоколо имаше жени по бански костюми, много от които се забавляваха във водата. Докато играеха на вълните, гърдите им подскачаха, а почти голите им задници блестяха от плажното масло. Араш и Арнолдо си подхвърляха фризби на белия пясък пред тях.

Навел бях глава, когато усетих, че телефонът вибрира в джоба на шортите ми.

Погледнах към Мануел. Беше се зачервил и лъщеше от пот. Изчезна преди около час и причината за това бе съвсем очевидна. Човек би се досетил каква е дори да не го познава така добре като мен.

— Моята гледка е по-хубава — отвърнах.

— Обърнах телефона и му показах селфито, което Ева ми беше пратила току-що. Жена ми също бе на плажа, излегнала се беше на шезлонг, подобен на моя. Беше по бял бански, а кожата ѝ бе леко загоряла. На врата ѝ проблясваше тънка верижка, минаваше между едрите ѝ гърди и обвиваше стегнатия ѝ кръст. Закрила бе очи зад слънчеви очила, на устните си имаше яркочервен гланц и ми изпращаше въздушна целувка.

„Ще ми се да беше тук…“ — гласеше съобщението ѝ.

На мен също. Броях с нетърпение часовете, които оставаха до качването ни на самолета за вкъщи. Съботата мина доста приятно — в мъгла от алкохол и музика, но неделята се оказа прекалено дълга.

Мануел подсвирна:

— Горещо!

Ухилих се, и аз си казах същото за снимката, която ми беше изпратила Ева.

— Не се ли тревожиш, че нещата ще се променят, след като кажеш заветното „да“? — попита и се отпусна назад, подпъхнал ръце под главата си. — Съпругите не изглеждат по този начин. И не изпращат такива селфита.

Отидох на главното меню и отново му показах телефона си.

Мануел ококори очи, когато видя сватбената снимка, която бях сложил за фон на телефона си.

— Не може да бъде. Кога?

— Преди месец.

Поклати глава.

— Не мога да го разбера. Нямам предвид теб и Ева, а брака. Как не излиза от мода това нещо?

— Щастието никога няма да излезе от мода.

— Нали уж разнообразието е солта на живота? — попита Мануел, изпаднал в някакво псевдофилософско настроение. — Част от удоволствието при чукането е да се опиташ да разбереш какво възбужда жената и да се изненадаш, когато ти покаже нещо ново. Сексът не се ли превръща в рутина, когато го правите непрекъснато? Пипни я тук, близни я там, поддържай ритъма, който ѝ харесва, за да я накараш да свърши… Изплакни и повтори отново.

— Ще разбереш, когато ти дойде времето.

Сви рамене.

— Искаш деца ли? Затова ли е цялата работа?

— На определен етап да. Но не скоро.

Дори не можех да си го представя. Ева щеше да е прекрасна майка, тя обичаше да се грижи за другите. Но ние двамата — родители? Някой ден щях да съм готов и за това. Някой ден много далеч в бъдещето, когато щях да понеса да я споделя с друг.

— В момента искам само нея.

— Господин Крос.

Вдигнах поглед и видях Раул, застанал зад мен и стиснал здраво устни. Обзе ме напрежение, надигнах се от шезлонга и стъпих на пясъка.

— Какво има?

Страхът за Ева заседна като буца в стомаха ми. Само преди минута ми беше изпратила съобщение, но…

— Трябва да видите това — заяви Раул мрачно и ми показа таблета, който носеше.

Изправих се, прибрах телефона в джоба си и отидох до него. Протегнах ръка. Яркото

слънце затъмняваше екрана, затова се наместих така, че да хвърлям сянка върху него. Снимката, която видях, смрази кръвта във вените ми. Прочетох заглавието и стиснах зъби.


ДИВОТО БРАЗИЛСКО ЕРГЕНСКО ПАРТИ НА ГИДИЪН КРОС!


— Какво, по дяволите, е това? — изругах.

Мануел застана до мен и ме тупна по рамото.

— Прилича ми на чудесно прекарване, задник такъв. С две много секси мацки.

Погледнах към Раул.

— Кланси ми го изпрати — обясни той. — Проверих в интернет, разпространява се навсякъде.

Кланси. По дяволите! Ева…

Бутнах таблета в ръцете на Раул и извадих отново телефона си.

— Искам да знам кой е направил тази снимка.

Кой знаеше, че съм в Бразилия? Кой ме беше последвал през нощта във ВИП зоната на този клуб и ме беше снимал?

— Работим върху това.

Изругах тихо и набрах номера на жена си. Докато чаках да дигне, в мен се надигна буря от гняв и нетърпение. Включи се гласовата ѝ поща и затворих. Набрах отново. Обземаше ме тревога.

Най-ужасните ѝ страхове бяха запечатани в ярки цветове на онзи снимка. Трябваше да ѝ обясня, въпреки че не знаех какво да ѝ кажа. Пот изби по челото и дланите ми, но вътре в мен цареше истински мраз.

Отново се включи гласовата ѝ поща.

Дявол да го вземе!

Затворих и набрах отново.


Загрузка...