Обречена на теб

Глава 9

— Това е… — Примижах срещу подробната скица, която Кари бе оставил пред мен, и поклатих глава. — Хубава е, но не е… Не е точно това, което си представям.

Най-добрият ми приятел, който седеше на пода, в краката ми, въздъхна тежко. Отметна глава назад и ме изгледа от долу нагоре.

— Будалкаш ме. Показвам ти уникална сватбена рокля, създадена специално за теб, а ти с лека ръка я отхвърляш.

— Не искам рокля без презрамки. А и тази хем е дълга, хем е къса.

— Това е шлейф — обясни ми сухо.

— Тогава защо виждам обувките? Те не би трябвало да се виждат.

— Това е само скица, нахвърляна за пет минути. Можеш да му кажеш да направи предната част по-дълга.

Наведох се, взех бутилката с вино, която бяхме отворили по-рано, и долях чашата си. На заден фон звучаха тихо най-големите хитове на „Джърни“[8]. Останалата част от мезонета беше тъмна и тиха, само две настолни лампи осветяваха хола.

— Прекалено е… съвременна — оплаках се. — Прекалено модерна.

— Така е — съгласи се Кари и вдигна глава, за да погледне отново скицата. — И това я прави толкова готина.

— Направена е според последните модни тенденции, Кари. Когато един ден имам деца, ще я гледат и ще се чудят какво съм си мислела. — Отпих от виното и прокарах ръка през гъстата коса на приятеля си. — Искам нещо, което никога няма да излезе от мода. Като тоалетите на Грейс Кели и Джаки Кенеди.

— Деца, значи… — Кари изсумтя и се облегна на ръката ми като котка. — Ако побързаш, може заедно да бутаме количките из парка и да си уреждаме срещи, за да си играят децата.

— Ха! Може би след десетина години.

Този период ми изглеждаше съвсем подходящ. Десет години, през които Гидиън щеше да е само мой. За това време и двамата щяхме да израснем още малко, да изгладим различията помежду си и да намерим пътя си в живота.

С всеки изминал ден нещата ставаха по-добри, но ние все пак си оставахме нестабилна двойка с бурни взаимоотношения. За какво се бяхме скарали по-рано днес в кабинета на Гидиън?… Така и не разбрах. Но той си беше такъв. Неуловим, див и опасен като вълк единак. В един момент ядеше от ръката ми, а в следващия бе готов да я захапе. Е, обикновено след това ме чукаше като звяр, така че… нямах нищо против.

— Да — съгласи се Кари навъсено. — Ще са ти необходими десет години и непорочно зачатие, за да забременееш, ако не започнеш да го чукаш отново.

— Хмм! — изсумтях и го дръпнах за косата. — Не че ти влиза в работата, но снощи направо го побърках.

— Наистина ли? — Захили се и ме погледна през рамо. — Така те искам, момиче.

— И ще го направя отново, когато се прибере вкъщи — подсмихнах се.

— Започвам да ревнувам. Аз не получавам нищо. Нищичко. Кръгла нула. В дланта ми ще остане траен отпечатък от самотната ми питка.

Разсмях се и се облегнах назад в дивана.

— Хубаво е от време на време човек да си почива. Това му дава възможност да види нещата по-ясно.

— Ти едва издържа една седмица — подигра ми се.

— Всъщност бяха десет дни. Десет ужасни, адски, непоносими дни — заявих и отпих от чашата си.

— Така ли? Ужасно. Наистина ужасно.

— Не бих искала да го преживея отново, но се радвам, че успяхме да отстраним секса за известно време. Това ни помогна да се съсредоточим върху обсъждането на проблемите си и просто да се забавляваме. Когато все пак му отпуснахме края беше — облизах устни — все едно избухна бомба.

— Караш ме да се възбуждам.

— Теб какво не те възбужда? — изсумтях.

Изгледа ме от долу нагоре.

— Няма да ме накараш да се срамувам от здравия си сексуален апетит.

— Просто се гордей, че си отделил малко време, за да се огледаш накъде отиваш. Аз се гордея с теб.

— О, благодаря ти, мамче. — Кари облегна глава на коляното ми. — Знаеш ли какво?… Може и да те лъжа в момента.

— Знам, че не е така. Ако се чукаше наляво и надясно, щеше да искаш да го знам, защото бих ти наритала задника, а за теб това е част от забавлението.

Не беше така. Използваше ме, за да накаже сам себе си.

— Когато отидем в Ибиса, ще се забавляваме истински.

— В Ибиса ли? — Трябваше ми малко време, за да се сетя за какво говори. — За моминското ми парти ли?

— Да.

— Испания. От другата страна на земното кълбо. Не очаквах подобно нещо.

Фантастичната усмивка на Кари озари лицето му.

— Този уикенд.

— Не че Гидиън има право на мнение по въпроса, но това никак няма да му хареса.

— Поуспокоих го малко. Тревожи се за сигурността ти, но той самият ще бъде зает в Бразилия.

Надигнах се.

— В Бразилия ли?

— Тази вечер си като папагал, повтаряш всичко.

Обожавах Бразилия. Обичах музиката, времето, страстта у хората. В никоя друга култура по света нямаше такава чувственост като в бразилската.

И само като си помислех, че Гидиън ще бъде там с онази групичка от богати секси мъже, които наричаше свои приятели, за да отпразнуват последните дни от ергенския му живот. Живот, от който той вече се бе отказал…

Най-добрият ми приятел се извърна, за да ме погледне право в лицето.

— Познавам този поглед. Започваш да нервничиш при мисълта, че Гидиън ще е заобиколен от страстни бразилки само по прашки.

— Млъкни, Кари.

— Освен това ще е в компания, която знае как да се забавлява здраво. Особено онзи Мануел. Страхотен играч е.

Спомних си с каква лекота беше направил поредното си завоевание Мануел Алкоа, когато всички заедно бяхме отишли на караоке. Подобно на Арнолдо, Гидиън и Араш, Мануел дори не трябваше да се старае особено. Нужно бе просто да си избере едно от многобройните момичета, които се хвърляха в краката му.

Какво ще прави съпругът ми, когато приятелите му се усамотят с по някоя секси мацка? Ще си седи сам и ще пие кайпириня[9]? Едва ли.

Гидиън нямаше да ми изневери. Нямаше дори да флиртува — не беше в стила му. Не флиртува с мен дори в началото на връзката ни, а аз бях любовта на живота му. Не, само е присъствието си щеше да покори заведението. Щеше да изглежда тъмен, опасен и недосегаем, а в това време безброй страхотни жени щяха да се въртят около него.

Как можеше да не му повлияе това?

Кари се засмя.

— Изглеждаш готова да убиеш някого.

— Внимавай, ти си ми най-близо — предупредих го.

— Не можеш да ме убиеш. Тогава кой ще ти събере багажа и ще сложи в него точно онези дрешки, които ще накарат Гидиън да те ревнува така, както ти ревнуваш в момента?

— Май се прибрах точно навреме.

Двамата с Кари погледнахме към входната врата и видяхме Гидиън да влиза. Преметнал бе сак през рамо и държеше в ръка кучешката транспортна чанта.

Остави багажа си на земята.

— Какво има там? — попита Кари, изправи се и отиде до транспортната чанта.

Аз също станах и се приближих до мъжа си. Изпитвах огромна радост от простото удоволствие да го посрещна вкъщи. Гидиън също тръгна към мен, срещнахме се по средата на стаята и той ме прегърна. Плъзнах ръце под ризата му и погалих топлите твърди мускули на гърба му. Наведе се да ме целуне, а аз отметнах глава назад. Допря устни до моите и ми прошепна „здравей“.

Изправи се и облиза устни.

— Имаш вкус на вино.

— Искаш ли да ти налея?

— Разбира се.

Отидох в кухнята да донеса още една чаша. Чух, че мъжете се поздравиха, а след това Гидиън представи Лъки на Кари. Наоколо се разнесоха щастливо джавкане и силният смях на Кари.

Още не се бях нанесла тук, но вече чувствах мезонета като свой дом.

Кари си беше тръгнал преди цял час, а аз не намирах смелост да задам въпроса, който ме измъчваше.

Седяхме на дивана. Гидиън се беше отпуснал удобно, разкрачен. Прегърнал ме бе с една ръка, а другата бе отпуснал небрежно на бедрото ми. Аз се бях сгушила в него, отпуснала глава на рамото му и вдигнала крака на дивана. Играех си с подгъва на фланелката му. Лъки спеше на килимчето си до незапалената камина и от време на време изскимтяваше. Явно сънуваше някакъв кучешки сън.

През последния половин час Гидиън бе мълчалив, дори замислен, докато аз се опитвах да обсъдя с него достойнствата на сватбената рокля, чиято скица бе взел от масичката.

— Както и да е — приключих темата, — имам чувството, че ще позная моята рокля, когато я видя, но нямам много време. Опитвам се да не изпадам в паника. Просто не искам да се примирявам с нещо приемливо.

Гидиън вдигна ръка от рамото ми и обхвана тила ми. Притисна устни до челото ми.

— И дънки да облечеш, пак ще си най-красивата булка на света, ангелчето ми.

Гушнах се по-близо до него, трогната от думите му. Поех си дълбоко въздух и попитах:

— Къде по-точно в Бразилия ще ходите?

Гидиън прокара пръсти през косата ми.

— В Рио.

— О!

Представих си го мързеливо излегнат на белия пясък на Копакабана, изложил на показ великолепното си загоряло от слънцето тяло, скрил зад тъмни очила блестящите си сини очи…

Красивите жени на плажа не биха могли да разберат дали ги гледа, или не. Това щеше да ги възбуди, да ги направи по-смели.

Вечерта момчетата щяха да се насладят на нощния живот на Ипанема или да се проявят като истински хедонисти и да отидат в Лапа. И навсякъде щяха да ги следват красиви, страстни, оскъдно облечени жени. Неизбежно беше.

— Чух Кари да казва, че ревнуваш — заяви Гидиън и завря нос в косата ми. В гласа му долових нотка самодоволство.

— Затова ли избра да отидете в Бразилия? За да ме караш да страдам?

— Ангелчето ми. — Стисна по-здраво косата ми и нежно дръпна главата ми назад, за да го погледна в очите. — Нямам нищо общо с избора на мястото — заяви и изви устни в секси усмивка. — Но се радвам, че ще страдаш.

— Садист! — казах и се отдръпнах от него.

Но Гидиън не ми позволи да се отдалеча и ме придърпа обратно към себе си.

— След предложението ти да взема Диана на работа започнах да си мисля, че вече се отегчаваш от мен.

— Това е абсурдно.

— Според мен не е — заяви равно Гидиън и ме изгледа внимателно.

Осъзнах, че е поне донякъде сериозен, затова спрях да се дърпам.

— Казах ти, че никак не ми харесва идеята тази жена да работи при теб.

— Не го каза веднага. Посъветва ме да я прелъстя — така, както би ми поръчала да взема бутилка вино на връщане от работа. Когато ти споменах за Рио обаче, изведнъж цялата настръхна и се нацупи.

— Има разлика…

Между съзнателното прелъстяване на жена, която съм чукал преди, и даването на съгласие да отида на ергенско парти, което дори не съм планирал? Разбира се, че има разлика. И е абсолютно нелогично да приемаш първото и да правиш проблеми заради второто.

Погледнах го ядосано.

— Защото първото е бизнес трансакция в контролирана среда. А другото е последна възможност за необвързващ секс в един от най-провокативните градове в света.

— Знаеш, че не е така. — Гласът му прозвуча ниско, равно и спокойно. Опасно.

— Не се тревожа заради теб — обясних. — А заради жените, които ще те пожелаят. И заради приятелите ти, които ще се напият, ще им се дочука и ще поискат и ти да участваш в забавлението.

Лицето му беше безизразно, погледът — хладен.

— И според теб не съм достатъчно силен, за да устоя на натиска на приятелите си?

— Не съм го казала. Не ми слагай думи в устата.

— Само се опитвам да разбера изкривеното ти мислене.

— Виж какво. Дай да се върнем на историята с Диана.

Измъкнах се от хватката му и станах. Застанах пред холната масичка и размахах ръце, за да онагледя думите си.

— Ето как си го представях, преди да ти го предложа. Ти си в кабинета си, облегнал си се на бюрото си по онзи ужасно секси начин. Сакото ти е на закачалката, до теб може да има и чаша уиски с лед, за да придаде по-непринудена атмосфера.

Застанах срещу дивана.

— Диана е седнала на стола възможно най-далече от теб, за да може да вижда цялата картинка. Поглеждаш я бавно от главата до петите, казваш няколко двусмислени фрази за това как ще работите заедно. Тя ги тълкува така, както на нея ѝ харесва, и подписва договора. Това е всичко. Не доближаваш и на няколко метра от нея и през цялото време стоиш прав. Стъклената стена е прозрачна, за да не може тя да предприеме нещо.

— И ти си представи всичко това само за частица от секундата?

— Ами — започнах и почуках с пръст по слепоочието си, — имам спомени, които много ме улесниха.

— Не помня да съм прелъстявал в кабинета си друг освен теб — заяви сухо.

— Виж какво, шампионе — започнах и седнах на холната масичка, — тази мисъл ми мина спонтанно през ума, защото се обезпокоих за теб.

Гидиън видимо омекна.

— Ангелите се втурват на помощ. Разбрах.

— Наистина ли? — попитах, наведох се и сложих длани на коленете му. — Винаги ще изпитвам собственическо чувство към теб. Ти си мой. Иска ми се да го напиша на табелка и да ти я окача.

Гидиън вдигна лявата си ръка и ми показа брачната си халка.

— Знаеш ли колко жени ще обърнат внимание на тази халка когато ти и компанията ти обикаляте заведенията в Рио? — присмях се.

— Ще ѝ обърнат внимание, когато им я покажа.

— И тогава някой от приятелите ти уж случайно ще спомене, че това е ергенско парти, и те ще удвоят усилията си.

— Което с нищо няма да им помогне.

Огледах го.

— Ще бъдеш неустоим в сиви панталони и черна фланела с остро деколте…

— В момента си спомняш онази нощ в клуба.

Очевидно и той си я спомняше. Членът му се втвърди и уголеми така, че надигна неприлично предната част на анцуга му.

Едва не изстенах, когато го видях. Убедих се в нещо, което отдавна подозирах — под мекия памучен анцуг Гидиън не носеше нищо.

— След като си тръгна от офиса ми, не можах да спра да мисля за теб — измърмори. — Не можах да изтрия образа ти от съзнанието си. Обадих ти се на работа и ти с насмешка ми каза, че се прибираш вкъщи, за да си играеш с вибратора, а в това време бях ужасно надървен и само теб чаках.

Започнах да се възбуждам, спомних си всяка подробност. Онази вечер в Ню Йорк Гидиън беше облякъл пуловер с остро деколте, но онова, което си представих, че ще облече в Рио, бе съобразено с тропическия климат и горещите тела, които се притискат едно в друго на бара.

Във въображението си те виждах как лежиш в леглото — продължи, протегна се и разтърка възбудения си член през анцуга. Разкрачила си крака. Извила си гръб. Тялото ти е голо и покрито с пот, а ти вкарваш и изкарваш голям пластмасов член в влажната си цепка. Направо полудях, като си го представях. Никога преди не съм изпитвал такова нещо. Имах чувството, че горя в пещ. Желанието да чукам ме изгаряше като треска.

— Господи, Гидиън!

Вагината ме заболя, усещах гърдите си натежали и болезнени а зърната си — напрегнати и чувствителни.

Гледаше ме полузатворил клепачи.

Излязох, без да имам уредена среща с теб. Възнамерявах да открия някоя, която няма да ми откаже, както ти го направи. Щях да я заведа в хотела, да я хвърля на леглото и да я чукам, докаато лудостта ме напусне. Нямаше значение коя ще е. Щеше да бъде без лице и без име. Нямаше да я гледам, докато членът ми е вътре в нея. Тя просто трябваше да те замести.

Изохках от болка тихо, не можех да понеса мисълта, че би могъл да е с някоя друга по този начин.

— На няколко пъти почти го направих — продължи дрезгаво. — Пиех си питието, докато чаках мацката да спре да флиртува и да ми даде знак, че е готова да си тръгне с мен. Предполагам, чс първия път се отказах, защото прецених, че нищо няма да се получи с нея. Втория път вече знаех, че с нито една жена няма да се получи. С нито една освен теб. Бях бесен. На теб, задето ми отказваше. На тях, защото не можеха да се сравнят с теб. На себе си, че проявявам слабост и не мога да те забравя.

— И с мен беше така — признах. — Намирах недостатъци във всеки мъж, когото срещна. Не беше ти.

— Винаги ще се чувствам по този начин, Ева. За мен няма да има друга освен теб. Винаги.

— Не се безпокоя, че ще ми изневериш — повторих и се изправих.

Свалих потника си, а после и шортите. Последваха ги дантелените ми бикини и сутиенът в телесен цвят. Събличах се бързо, методично. Не се опитвах да го дразня.

Гидиън се беше изтегнал назад и ме наблюдаваше неподвижно. Очакваше да му доставя удоволствие като на секс бог, а той наистина беше такъв.

Тогава го погледнах през чужди очи. Съпругът ми седи по същия начин в препълнен бразилски клуб, безмълвният призив за секс се лее от него на страстни вълни. Това беше в природата му, Гидиън бе изключително ненаситно сексуално същество. Имаше ли жена на този свят, която би могла да устои на предизвикателството му? Още не бях срещала такава.

Отидох до него. Седнах разкрачена в скута му. Прокарах ръце по широките му рамене, усещах топлината на тялото му през памучната фланелка. Гидиън постави ръце на бедрата ми и кожата ми пламна под дланите му.

— Жените, които те видят, ще пожелаят да направят това — прошепнах. — Да те докосват по този начин. Ще си го представят.

Гидиън вдигна поглед към мен и бавно прокара език по долната си устна.

— Аз ще си представям теб. Точно в тази поза.

— Това само ще влоши нещата, защото ще видят колко силно го искаш.

— Колко силно искам теб — поправи ме, обхвана дупето ми с две ръце и ме притисна към възбудения си пенис.

Обгърнах члена му с разтворените устни на вулвата си през плата. Притиснах клитора си до твърдия му пенис, завъртях бедра и изпъшках от удоволствие.

— Виждам ги как си избират най-добрата позиция — продължих задъхано — и те гледат страстно. Прокарват пръсти през цепката между гърдите си, докато ти оценяваш прелестите им. Пристъпват от крак на крак и кръстосват крака, защото искат това…

Взех в ръка огромния му твърд пенис и го погалих. Беше изпълнен с енергия, готов за действие. Само разтворените устни на Гидиън подсказваха, че той започва да губи контрол.

— Мислиш си за мен, така че си възбуден. И ако седиш по този начин, с разтворени крака, те ще могат да видят колко е голям членът ти, ще си кажат, че си готов да чукаш.

Протегнах се, обхванах китката му и поставих лявата му ръка върху ниската облегалка на дивана.

— Изглеждаш точно като сега. Не мърдай. — Поставих другата му ръка в скута. — Държиш в ръката си чаша, в която има два пръста тъмна кашаса[10]. Отпиваш от нея от време на време и облизваш устни.

Наведох се и погалих с език чувствената извивка на устните му. Имаше толкова секси уста. Устните му бяха пълни, но твърди. Често му придаваха суров вид и не издаваха мислите му. Гидиън се усмихваше рядко, но когато го правеше, усмивката му беше или момчешки закачлива, или предизвикателно самоуверена. Бавните му усмивки бяха изпълнени с еротика, а киселите му полуусмивки те навеждаха на мисълта, че той се подиграва както на другите, така и на самия себе си.

— Ще изглеждаш безразличен и недосегаем — продължих. — Потънал в собствените си мисли. Отегчен от кипящата енергия и силната музика. Момчетата идват и си отиват. В скута на Мануел винаги седи по някоя предизвикателна красавица. Всеки път, когато погледнеш, е различна. Изборът му е повече от богат.

Гидиън се усмихна.

— А и той си пада по латино мацки. Напълно одобрява избора ми на съпруги.

— Съпруга — поправих го. — Твоята първа и последна съпруга.

— Моята единствена — съгласи се Гидиън. — Избухлива. С гореща кръв. Моята единствена и постоянна мацка за една нощ. Уж знам точно какво ще стане между нас, а ти най— неочаквано ме изненадваш. Всеки път ме изяждаш жив и все не ти стига.

Стиснах брадичката му и го целунах, като продължавах бавно и спокойно да галя члена му.

— Араш ти носи напитка всеки път, когато реши да се поразходи из заведението. Разказва ти какво е видял, докато е обикалял, и за момент ти изглеждаш заинтригуван, което още повече влудява жените, които те наблюдават. Тази кратка проява на интимност и топлота само ги кара да искат още.

— Ами Арнолдо? — попита Гидиън и ме погледна с тъмни, страстни очи.

— И той е сдържан като теб. Наранен е и страда, защото сърцето му е разбито, но е достъпен. Флиртува и се усмихва, но се усеща, че има нещо у него, което трудно може да се достигне.

Жените, които са твърде уплашени от теб, ще се насочат към Арнолдо. Ще ги накара да

те забравят, въпреки че той самият напълно ще забрави за тях.

По устните на Гидиън се появи едва забележима усмивка.

— И всичко това, докато аз стоя замислен и се пека на бавен огън, защото съм ужасно надървен и усещам липсата ти толкова силно, че изобщо не мога да се забавлявам?

— Така си представям нещата, шампионе — заявих и се отпуснах на твърдите му като камък бедра. — А жените в Рио ще си представят как идват към теб и сядат в скута ти, както съм седнала аз сега. Искат да мушнат ръце под ризата ти ето така…

Надигнах фланелката му и притиснах длани до добре оформените му коремни мускули. Проследих с пръсти извивките на плочките му, докъдето можех да достигна.

— Ще си представят колко е твърдо тялото ти под дрехите, какво ще е усещането да се притиснат до мускулите на гърдите ти.

Всяка моя дума бе съпроводена от действието, което описва. Сърцето ми биеше като лудо, защото усещах тялото му под дланите си. Гидиън беше толкова мускулест и силен — истинска мощна секс машина. Някакъв първичен женски инстинкт ме заставяше моментално да откликвам на това. Да го желая. Гидиън беше самец, с когото си заслужава да се сношаваш, алфа мъжкар в разцвета на силите си. Енергичен. Силен. Изключително опасен. И не се поддаваше на опитомяване.

Раздвижи се, а аз спрях.

— Не мърдай — смъмрих го. — Ти няма да ги докосваш.

— Те изобщо няма да са до мен — възрази, но отново зае позата, в която го бях поставила.

Като султан, боготворен от пламенните момичета в харема.

Вдигнах фланелката му. Измъкнах я през главата и я оставих така, че опънатият плат да държи раменете му назад. Гидиън изви глава, впи устни в зърното ми и започна нежно да смуче чувствителното местенце. Простенах и се опитах да се отдръпна от него, бях прекадено възбудена и не можех да го понеса. Той стисна със зъби твърдото зърно и не ми позволи да мърдам.

Наведох глава и вперих поглед в бузите му — потъваха при всяко засмукване. В горещата си уста Гидиън шибаше зърното ми с език и току преглъщаше. Напрегнах мускулите на вагината си и те затрептяха в съзвучие е ритмичното подръпване.

Протегнах ръка, развързах връзката на анцуга му и дръпнах надолу ластика. Щом освободих огромния му пенис, го хванах и раздвижих върховете на пръстите си по пулсиращите вени, които преминаваха по цялата му дължина. Главичката му беше влажна и аз плъзнах ръка по първите капки семенна течност.

Гидиън отлепи устни от мен, когато поставих члена му до отвора на вагината си.

— Поеми го бавно, ангелчето ми — каза дрезгаво. — Вкарвай го малко по малко. Ще бъда в теб цяла нощ, затова не искам да те нараня.

Тръпки полазиха по кожата ми.

— Те не биха си представили, че могат да те поемат бавно — възразих.

Гидиън се протегна и отметна назад косата, паднала върху лицето ми.

— Сега не мислиш за другите жени, ангелчето ми. Представяш си самата себе си.

Изведнъж осъзнах, че е прав. Жената, която го бе възседнала, не беше някоя дългокрака брюнетка, която го сваля с поглед в представите ми. Бях аз. Аз галех с любов члена му. Аз го бях накарала да седне в тази поза. Аз се бях надвесила над него и използвах всяка възможност да потъркам широката главичка на пениса му между устните на вулвата ми.

Съпругът ми изстена, когато ме почувства. Надигна се леко и настойчиво се опита да проникне в мен. Стисна бедрата ми, дръпна ме надолу и разтвори процепа ми с уголемения от възбуда връх на члена си.

— О, Гидиън!

Притворих очи, когато се отпуснах върху него и поех първия сантиметър от огромния му пенис. Гидиън ме повдигна леко, докато в мен остана само главичката, после отново ме спусна надолу, за да поема по-голяма част от члена му. Напрегнатите му жили се очертаха ясно на врата му.

— Не желаеш да нося табелка. Искаш да си непрекъснато върху мен и да стискаш члена ми с малката си тясна катеричка. Представяш си, че си отгоре, а аз съм се отпуснал назад и съм те оставил да правиш каквото си искаш.

Изпъчи се и показа великолепното си мъжествено тяло.

— Или може би искаш и аз да участвам?

Навлажних сухите си устни и поклатих глава:

— Не, не искам.

Вдигнах се нагоре, след това се отпуснах надолу. Отново и отново. Всеки път го поемах все по-дълбоко, докато накрая настаних дупето си върху бедрата му. Членът му беше плътен и дълъг. Изскимтях тихичко, когато го усетих да пулсира вътре в мен.

А още не го бях поела изцяло.

Наведох глава и го целунах, насладих се на бавното движение на езика му, който Гидиън плъзна по моя.

— Те те гледат, нали така? — измърмори.

— Гледат теб. Когато се надигна, могат да зърнат колко огромен е всъщност членът ти. Искат го, желаят го болезнено, но той е мой. Ти гледаш мен. Не можеш да откъснеш поглед. За теб наоколо не съществува никой друг.

— Но все още не те докосвам, нали? — попита и се усмихна палаво, когато поклатих глава. — Отпивам си небрежно от кашасата, като че ли в момента най-секси мацката на този свят не язди члена ми пред очите на всички. Вече не съм отегчен, но и всъщност никога не съм бил. Просто чаках. Теб. Знаех, че си тук, усещах го с цялото си тяло.

Опрях се на раменете му и започнах да го чукам с ритмични движения. Усещането беше прекрасно. Чувствах движението на члена му вътре в мен. Ниските опасни стонове, които се изтръгваха от гърдите му, подсказваха колко е възбуден Гидиън. Потта, избила по кожата му. Начинът, по който стягаше коремните си мускули, когато се отпуснех върху него и той навлизаше още по-дълбоко в мен. Не можех да му се наситя.

А и как само се включи в играта ми… колко добре ме познавате… колко много ме обичаше…

Гидиън се отдаде на секса заедно с мен, но както винаги не го направи напълно. Беше съсредоточен върху мен, преди самият той да достигне до оргазъм. Разбрал бе, че си фантазирам как правим секс пред други хора, преди аз самата да го осъзная, и сега ми доставяше удоволствие. Винаги държеше да съм в безопасност, никога не рискуваше да ни видят, но създаваше у мен усещането, че това е възможно. Не бих си и помислила да споделя Гидиън с околните по този начин, имах прекадено развито собственическо чувство. А той никога не би позволил някой да ме зърне така — пазеше ме прекалено усърдно.

Но сега се закачахме и си играехме. Истинско чудо е, че двама души, за които първата среща със секса е била свързана с болка и срам, могат да открият такава радост и любов в него.

— Толкова съм твърд вътре в теб — изръмжа Гидиън и усетих как раздвижва члена си във вагината ми. — Музиката е силна, така че никой не може да чуе звуците, които издавам, но ти ги усещаш. Знаеш, че ме подлудяваш. Фактът, че не го показвам, те възбужда точно толкова, колкото и това, че ни гледат.

— Как само се контролираш — изрекох едва и ускорих темпото.

— Защото те контролирам, нищо че съм отдолу заяви мрачно. — Преструваш се, че всичко е в твои ръце, но в действителност не желаеш да е така. Знам тайните ти, Ева. Ще узная всички до една. Не можеш да скриеш нищо от мен.

Допря палец до устните си и бавно и предизвикателно прокара език по него, без да откъсва очи от мен. Протегна ръка и разтърка клитора ми с бързи движения. Извиках и свърших, притисках члена му с мускулите на вагината си и изцедих всяка капка от него.

Изведнъж той се раздвижи, притисна ме към себе си и стана. Намести ме по гръб на дивана, опря крака в пода и вкара в мен члена си до последния сантиметър. После започна да ме чука силно с някаква първична ненаситност. Докато аз се тресях в оргазъм, той бързо достигаше до своя.

Отметна глава назад, изрече името ми и свърши. Изхвърли горещата си семенна течност, изпъшка, но продължи да движи бедра, сякаш не можеше да спре.

Премигнах и бавно се разбудих, взрях се в лунните лъчи по тавана. Под главата ми имаше възглавница, топла завивка покриваше голото ми тяло.

Извърнах глава, за да видя Гидиън, но мястото до мен беше празно, а завивките бяха внимателно сгънати. Седнах и погледнах часовника. Беше почти три сутринта.

Надигнах се, погледнах към банята, а след това към коридора. През полузатворената врата се процеждаше слаба светлина. Станах от леглото и тръгнах към вратата, свалих халата, който висеше на нея. Облякох яркосинята копринена роба и излязох от стаята. Завързах колана си, докато отивах към кабинета на Гидиън.

Именно оттам идваше светлината, която бях видяла в коридора. Премигнах, когато влязох вътре, защото очите ми не бяха привикнали. Огледах се — кучето спеше на постелката си, а замисленият ми съпруг седеше на бюрото си. Беше вперил поглед в колажа с мои снимки, който украсяваше стената, стиснал в ръка чаша с кехлибарена напитка.

Вдигна поглед към мен.

— Какво има? — попитах и прекосих стаята боса. — Не искаш да си в леглото с мен?

— Не. Би трябвало да го избягвам — отвърна меко, — но не е затова. Не можах да заспя.

— Искаш ли да те изморя? — предложих с усмивка. Навярно изглеждах много глупаво, защото мижах с едно око срещу силната светлина.

Съпругът ми остави чашата на бюрото и потупа скута си.

— Ела тук.

Отидох и се сгуших в него, прегърнах го през врата. Притиснах устни в бузата му.

— Нещо те тревожи.

Тревожеше го цяла вечер, но нямах представа какво е.

Допря нос до извивката на ухото ми и прошепна:

— Има ли нещо, което не си ми казала?

Отдръпнах се намръщена и го погледнах внимателно.

— Какво например?

— Каквото и да е. — Пое си дълбоко въздух. — Имаш ли някакви тайни?

Осмислих въпроса му и стомахът ми се сви.

— Подаръкът за рождения ти ден. Но няма да ти кажа какъв е.

На устните му трепна плаха усмивка.

— Както и ти — продължих, очарована от изражението му. — Всички частици от теб, които само аз познавам. Ти си тайна, която ще пазя до последния си дъх.

Наведе глава и за момент косата скри лицето му.

— Ангелчето ми.

— Случило ли се е нещо, Гидиън?

Известно време мълча. Погледна ме.

— Щеше ли да ми кажеш, ако човек, когото познаваш; човек, който ти е много близък,

прави нещо незаконно?

Стомахът ми се стегна на възел.

— Какво си чул? Да ни би някой клюкарски блог да разпространява лъжи?

— Отговори на въпроса ми, Ева — настоя Гидиън напрегнато. Никой не прави нищо незаконно!

— Не те попитах това — каза търпеливо, но твърдо. Припомних си въпроса му.

— Да, щях да ти кажа. Разбира се. Казвам ти всичко.

Отпусна се. Вдигна ръка и докосна лицето ми.

— Можеш да ми довериш всичко, ангелчето ми. Без значение какво е.

— Така и правя — отвърнах и го стиснах за китката. — Не мога да разбера защо говориш така.

— Не искам между нас да има тайни.

Погледнах го.

— Ти си този, който крие тайни. Не ми казваше нищо преди.

— Но в момента работя над това.

— Знам. Затова сега всичко между нас е толкова хубаво. Усмивката се върна на устните му.

— Така е, нали?

— Абсолютно. — Целунах усмихнатите му устни. Повече никакво бягане и никакво криене.

Гидиън ме хвана по-здраво, стана и ме вдигна.

— Какво правиш? — попитах и се притиснах до топлото му тяло.

Запъти се обратно към спалнята.

— Отиваме да ме измориш.

— Леле!

Следващата сутрин мина като предишната — Гидиън стана в обичайния си час, а аз се излежавах гола в леглото като ленивец.

Извърна очи от огледалото и погледна към мен, докато завързваше вратовръзката си в дрешника.

— Какви са плановете ти за днес?

Прозях се и притиснах възглавницата по-плътно до себе си.

— Ще поспя още малко, след като излезеш. Само за около час. Блеър Аш ще се отбие към десет.

— Така ли? — възкликна и ме погледна отново в огледалото. — Защо?

— Ще променя някои неща тук. Ще превърнем стаята за гости в кабинет и ще сложим падащо легло. По този начин хем ще разполагаме с гостна, хем и аз ще имам място, където да работя.

Гидиън приглади вратовръзката си, зае се да закопчава жилетката си и дойде в спалнята.

— Не сме го обсъждали.

— Така е. — Преместих нарочно крака си, така че чаршафът да се плъзне от него. — Не исках да спорим по въпроса.

Преди време се бяхме разбрали да превърнем стаята за гости в моя стая и да я свържем с голямата баня. Така щяхме да оформим голяма спалня с място за него и за мен. Тази подредба разрешаваше проблема с парасомнията на Гидиън, но също така означаваше, че ще спим в отделни стаи.

— Не трябва да спим в едно легло — напомни ми тихо.

— Не съм съгласна — възразих и за да не му дам възможност да спори с мен, бързо продължих: — Опитах се да го преодолея, Гидиън, но никак не съм щастлива, че трябва да се разделяме така нощем.

Съпругът ми мълча известно време, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си.

— Не е честно да ме караш да избирам между щастието и безопасността ти.

— Знам. И не те карам да избираш, вече реших. Осъзнавам, че не е справедливо, но някой трябваше да вземе това трудно решение и аз го направих — заявих. Седнах и подпъхнах възглавницата зад гърба си така, че да се облегна на таблата на леглото.

— Взехме решението заедно. След това ти, очевидно, си променила решението си, без да го обсъдиш с мен. И колкото и да ми показваш циците си, въпреки че са прекрасни, няма да успееш да ме разсееш.

Присвих очи.

— Ако исках да те разсея, изобщо нямаше да повдигам въпроса.

— Отмени срещата с дизайнера, Ева — отвърна троснато. — Първо трябва да го обсъдим ние двамата.

— Срещата се състоя вчера. Наложи се да я прекратим, защото дойдоха ченгетата, но Блеър вече работи по проекта. Днес ще ми покаже няколко варианта.

Гидиън извади ръце от джобовете и ги кръстоса пред гърдите си.

— Значи твоето щастие е на първо място, а моето да върви по дяволите?

— Не си щастлив, че ще спиш в едно легло с мен ли?

Един мускул на лицето му трепна.

— Не си играй с мен. Изобщо не се замисляш как бих се почувствал, ако те нараня някак.

Изведнъж безсилието ми се превърна в срам:

— Гидиън…

— Изобщо не помисляш какво би ни причинило това — прекъсна ме ядно. — Оставям те да си правиш експерименти с много неща, Ева, но не и с нещо, което може да разруши връзката ни. Щом искаш да съм до теб, когато заспиваш, ще бъда. Ако желаеш да съм до теб, когато се събуждаш, мога и това да направя. Но в часовете, когато и двамата сме дълбоко заспали, е прекалено опасно да рискуваме всичко заради проклетата ти прищявка.

Преглътнах бучката, заседнала в гърлото ми. Исках да му обясня, че се тревожа да не би отделните спални да ни отдалечат един от друг. Не само физически, но и емоционално.

Болно ми беше, че след като се любим, той трябваше да стане и да си отиде. Това отнемаше от красотата и магията на акта и го превръщаше в нещо друго. А ако вечер оставаше до мен, докато заспя, и се събуждаше по-рано, за да дойде отново при мен сутринта, щеше да страда от недоспиване. Колкото и неуморим да ми изглеждаше понякога, Гидиън все пак беше човек.

Работеше усилено, тренираше здраво и всеки ден трябваше да се справя с огромен стрес. Недоспиването не можеше да се превърне в част от режима му.

Но той се страхуваше за безопасността ми и този страх нямаше да се изпари с един— единствен разговор. Трябваше да извървим този път стъпка по стъпка.

— Добре — отстъпих. — Да се уговорим така: Блеър ще ни остави планове с идеите си и ние с теб ще ги обсъдим. Обещавам, че в това време е него няма да съборим нито една стена на стаята за гости. Мисля, че нещата отидоха твърде далеч, Гидиън.

— Преди не мислеше така.

— Това може да се превърне в непреодолима пречка, а ние не го искаме… Ти не го искаш, нали? Предпочиташ да можем да спим заедно, права ли съм?

Гидиън отпусна ръце, заобиколи леглото и седна на ръба. Взе ръката ми и я вдигна до устните си.

— Да, предпочитам го. Мисълта, че не мога да ти дам нещо толкова просто, ме убива. И като знам, че това те прави нещастна… Съжалявам, ангелчето ми. Не можеш да си представиш колко съжалявам.

Сложих ръка на бузата му.

— Ще се постараем и двамата. Трябваше първо да го обсъдя с теб. Май се държах точно в твой стил: първо действаш, после обясняваш.

Мъжът ми се усмихна мрачно.

— Предавам се. — Целуна ме бързо и силно. — И внимавай с Блеър. Харесва те.

Отпуснах се назад.

— Намира ме за привлекателна — поправих го. — А и си е флиртаджия по природа.

В погледа на Гидиън се появи опасно пламъче.

— Да не би да те сваля?

— Държи се съвсем професионално. Ако прекрачи границата, ще го изгоня, но ми се струва, че флиртува с всичките си клиентки. Сигурно се отразява добре на бизнеса му. — Усмихнах се. — Сви перки, като му казах, че започвам да свиквам с издръжливостта ти и няма нужда да спим в отделно легло.

Гидиън вдигна вежди.

— Не може да бъде.

— Наистина му го казах. Точните ми думи бяха: „Ще спя, като умра. А междувременно, ако съпругът ми иска да го правим по шест пъти на нощ и е достатъчно издръжлив за това, коя съм аз, че да се оплаквам?“

Първия път, когато разговарях с Блеър, не прецених какво би могъл да си помисли, щом разбере, че Гидиън ще се жени за жена, с която не възнамерява да споделя едно легло. Когато дизайнерът започна дискретно да флиртува с мен, осъзнах, че навярно очаква да се поддам на чара му. Едва тогава разбрах в каква неловка ситуация е съпругът ми. Но Гидиън така и не се оплака как би изглеждало това за външен наблюдател. Тревожеше се за мен, а не за репутацията си на прочут плейбой.

С удоволствие поставих Блеър на мястото му.

Пооправих разрошената си коса.

— Аз съм блондинка с големи цици. Една-две усмивки и обикновено каквото и да кажа, ми се разминава.

— Господи! — Гидиън се престори, че въздиша дълбоко, но явно много се забавляваше. — Да не би да се чувстваш длъжна да споделяш подробности от сексуалния ни живот с всеки срещнат?

— Не — отвърнах и му намигнах. — Но е много забавно.

Останах будна, след като Гидиън отиде на работа. Взех телефона и се обадих на треньора си Паркър Смит. Беше рано и тъй като още не бе започнал работа, отговори самият той.

— Здрасти, Паркър. Ева Трамел е. Как си?

— Добре. Ще идваш ли днес? Напоследък не те виждам много често.

Сбърчих нос.

— Знам. Ще дойда днес, затова ти се обаждам. Искам да поработим върху нещо конкретно.

— Добре. Какво си намислила?

— Занимавахме се с поведение в рискови ситуации и в случай на нападение. Но какво да правя, ако съм напълно беззащитна. По време на сън, например?

Паркър се замисли.

— С едно коляно в топките можеш да обезвредиш всеки мъж… Това ще ти даде достатъчно време.

Приложила бях тази хватка на Гидиън преди време, за да го извадя от един изпълнен с насилие кошмар. Бих го направила отново, ако се наложи, но предпочитах да се измъкна от ситуацията, без да го наранявам. Кошмарите и без това му причиняваха толкова голяма болка. Не исках да се събужда с нея.

— Ами ако… нападателят ти е върху теб? Как можеш да забиеш коляното си тогава?

— Ще поработим над това. Ще обмислим различни възможности — каза и замълча. — Всичко наред ли е?

— Всичко е чудесно — успокоих го и след това излъгах: — Видях го в едно телевизионно шоу снощи. Помислих си, че колкото и да си подготвен, не можеш да прецениш рисковата ситуация, докато спиш.

— Няма проблем. Ще съм в залата след няколко часа и ще остана там до затваряне.

— Добре. Благодаря.

Затворих телефона и се отправих към душа. Когато излязох от банята, видях, че имам две пропуснати повиквания от Кари. Набрах номера му.

— Здрасти, какво става?

— Мислех си… Нали спомена нещо за класическа рокля?

Въздъхнах. Всеки път, когато си помислех за сватбената рокля, започвах да се притеснявам. Колкото и да ми се искаше да повярвам, че идеалната дреха ще падне от небето точно преди големия ден, по-реалистично беше да приема, че трябва да направя нещо по въпроса.

Как да не обичам Кари, след като не се отказва от мен въпреки всичко. Познава ме толкова добре, колкото и аз — себе си.

— Какво ще кажеш за една от сватбените рокли на Моника? — предложи. — Нещо старо и така нататък[11]. Двете имате еднакви фигури. Няма да са необходими много поправки.

— Ами… не, Кари. Щеше да е подходящо, ако се беше омъжила за баща ми с една от тези рокли. Но не мога да облека нещо, 10 което го е носила на сватбата с пастрока ми. Няма да изглежда добре.

Кари се засмя.

— Да, права си, но Моника има страхотен вкус.

Прокарах пръсти през мократа си коса.

— При всички случаи се съмнявам, че пази сватбените си рокли. Не би било особено тактично да ги държи в къщата на новия си съпруг.

— Добре, идеята беше глупава. Можем да разгледаме някои винтиндж модели. Едно приятелче знае всички магазини в Манхатън, които продават антикварни дизайнерски тоалети.

Предложението ми се стори удачно.

— Добре, може да стане.

— Понякога съм направо гениален. Днес имам ангажимент с „Грей Айълс“, но довечера съм свободен.

— Аз обаче съм на семейна терапия.

— А, добре. Забавлявай се. Утре тогава? Може да открием и нещо подходящо за Ибиса.

Щом ми напомни за плановете ни за уикенда, внезапно се почувствах притисната от

времето. Не можех да не се безпокоя, въпреки че знаех колко добре ще си прекараме с приятелите ни.

— Утре става. Ще дойда в апартамента.

— Чудесно. Ще съберем и багажа.

Затворих, но задържах телефона си в ръка, натъжена. За първи път, откакто се преместихме в Ню Йорк, имах усещането, че с Кари живеем на две различни места. Вече свиквах да се чувствам у дома в мезонета на Гидиън, докато домът, който делях с най— добрия си приятел, все още си оставаше „апартаментът“.

Получих съобщение, което ми напомни, че Блеър ще дойде след трийсет минути. Изругах наум, хвърлих телефона на леглото и побързах да се приготвя.

— Как сте вие двамата? — попита доктор Питърсън, докато всички се настанявахме на местата си.

Аз и Гидиън седнахме на дивана както обикновено, а доктор Питърсън се настани в креслото си и взе таблета.

— По-добре отвсякога — отговорих.

Съпругът ми замълча, но се протегна, хвана ръката ми и я постави на бедрото си.

— Получих поканата за сватбата ви — заяви с усмивка докторът. — Със съпругата ми с нетърпение очакваме събитието.

Не успях да убедя майка ми да включи дори мъничък червен детайл в поканите, но станаха много хубави. Бяха напечатани върху тънък пергамент и поставени в прозрачни джобчета, както и в бял пощенски плик за изпращане. Вълнувах се силно при мисълта как ще реагират хората, щом ги получат. Чрез тези покани правехме още една крачка напред и оставяхме зад гърба си фасадата на годежа.

— Ние също — облегнах се на Гидън и той ме прегърна.

— Последния път, когато се видяхме — започна доктор Питърсън, — ти току-що беше напуснала работа, Ева. Как приемаш промяната?

— По-лесно, отколкото очаквах. Но съм много заета, което навярно ми помага.

— С какво?

Замислих се, преди да отговоря:

— Да не се чувствам безполезна. В момента съм по-заета. И се занимавам с неща, които са наистина важни за мен.

— Какви, например?

— Сватбата, разбира се. И преместването ми в мезонета, което правя бавно и постепенно. Освен това планирам някои промени там, за които бих искала да поговорим.

— Разбира се. — Доктор Питърсън ме изгледа внимателно. — Хайде първо до си поговорим за това „бавно и постепенно“ пренасяне. Влагаш ли особено значение в него?

— Не, просто не правя всичко изведнъж. Искам да е по-продължителен процес.

— Може би смяташ, че по този начин ще ти е по-лесно да се обвържеш? Преди действаше много решително. Омъжи се тайно. Разделихте се. Напусна работа…

Замислих се над думите му.

— Тази промяна засяга Кари и Гидиън не по-малко, отколкото мен.

— Що се отнася до мен — намеси се Гидън, — колкото по-бързо се премести, толкова по— добре.

Свих рамене:

— Просто постъпвам внимателно.

Доктор Питърсън си записа нещо на таблета.

— На Кари трудно ли му е да свикне с новата ситуация?

— Не знам — признах. — Ако се съди по поведението му, не. Но аз се тревожа. Много лесно се връща към лошите си навици, ако няма подкрепа.

— Ти какво мислиш по въпроса, Гидиън?

— Знаех с какво се захващам, когато се ожених за нея — отвърна равно.

— Това е добре — съгласи се с усмивка доктор Питърсън. — Но не ми казва особено много.

Гидиън зарови ръка в косата ми и започна да си играе с нея.

— Вие самият сте женен мъж, докторе. Сигурно знаете, че съпругът прави някои отстъпки, за да запази мира. За мен Кари е една от тези отстъпки.

Заболя ме, когато го чух, но знаех, че в началото Гидиън нямаше нищо против Кари. После най-добрият ми приятел направи няколко поредни грешни стъпки — една вечер организира групов секс в хола ни, например — и това промени мнението на мъжа ми за него.

Доктор Питърсън погледна към мен.

— Значи ти се опитваш да балансираш нуждите на съпруга си и на най-добрия си приятел. Не е ли стресиращо?

— Не е лесно — опитах се да се измъкна, — но „балансирам“ не е най-точната дума. Бракът ми и Гидиън винаги са на първо място.

На съпруга ми чутото явно му хареса, защото леко, но собственически стисна с ръка косата ми.

— Но — продължих — не искам изведнъж да завладея апартамента на Гидиън, нито пък Кари да се почувства изоставен. Всеки ден пренасям по един малък сак с вещи и мисля, че така промяната става постепенно.

Щом изрекох мислите си на глас, осъзнах колко майчински прозвучаха. И все пак трябваше поне да се опитам да предпазя хората в живота ми, които имаха нужда от това. Особено от болката, която можеха да им причинят моите действия.

— Дотук спомена всеки друг, но не и себе си — посочи доктор Питърсън. — Ти как се чувстваш?

— Вече усещам мезонета почти като свой дом. Единственото, с което не мога да се справя, е кой къде ще спи. Досега споделяхме едно легло, но Гидиън иска да спим отделно, а аз не.

— Заради кошмарите ли? — попита доктор Питърсън и погледна към Гидиън.

— Да-отвърна той.

— Имал ли си кошмари напоследък?

Съпругът ми кимна.

— Не от най-страшните — поясни.

— Какви са най-страшните ти кошмари? При тях прибягваш до физически действия ли?

Гидиън си пое дълбоко въздух:

— Да.

Докторът ме погледна отново.

— Ти съзнаваш риска, нали, Ева? И въпреки това искаш да спиш в едно легло с Гидиън?

— Да, разбира се.

Пулсът ми се ускори, когато си спомних как Гидиън ме беше притиснал към матрака с цялата си злоба. От устата му се лееха грозни думи на болка и яд, както и закани за физическа разправа.

В ужаса на кошмара той не виждаше мен, а Хю — човека, когото бе готов да разкъса с голи ръце.

— Много щастливо женени двойки спят отделно — изтъкна доктор Питърсън. — Причините могат да са най-различни: мъжът хърка, жената дърпа завивките и така нататък. Но те разбират, че спането поотделно се отразява по-добре на брачната им хармония, отколкото спането в едно легло.

Отдръпнах се от мъжа си, исках и двамата да ме разберат правилно.

— Обичам да спя до Гидиън. Понякога се събуждам през нощта и го наблюдавам как спи. Друг път се събуждам и не е нужно дори да отварям очи, просто слушам дишането му. Усещам мириса му, чувствам топлината му. Спя по-добре, когато той е до мен. Знам, че и той спи по-добре.

— Ангелчето ми… — Гидиън погали гърба ми.

Погледнах го и срещнах погледа му. Лицето му изглеждаше безизразно. Невероятно красиво. Очите обаче бяха тъмносини езера, изпълнени с болка. Протегнах се към ръката му.

— Знам, че това те наранява. Съжалявам. Просто и двамата трябва да положим усилия, за да го постигнем. Не искам да се отказваме.

— Това, което описваш, Ева — заяви доктор Питърсън тихо, — се нарича интимност. И е една от истинските радости, които човек намира в брака. Напълно разбираемо е, че копнееш за нея. Донякъде с всички ни е така. Изглежда обаче, че за вас с Гидиън тя е особено важна.

— За мен наистина е — съгласих се.

— Да не би да намекваш, че за мен е различно? — попита Гидиън сдържано.

— Не. — Извърнах лице към него. — Моля те, не заемай отбранителна позиция. Проблемът не е у теб и аз не те обвинявам.

— Знаеш ли колко гадно ме караш да се чувствам? — попита ме укорително.

— Не искам да го приемаш лично. Това е…

— Жена ми иска да ме гледа, докато спя, а аз дори това не мога да ѝ дам — сопна се Гидиън.

— И това ако не е лично.

— Добре, нека го обсъдим — намеси се бързо доктор Питърсън и привлече вниманието ни.

— В основата на този разговор стои копнежът за близост и интимност. Стремежът към интимност е дълбоко залегнал в природата на човешкото същество, но при хората, станали жертва на сексуално насилие като деца, той е особено изострен.

Гидиън все още бе напрегнат, но слушаше внимателно.

— В много случаи — продължи докторът — насилникът полага големи усилия да изолира жертвата, за да прикрие престъплението си и да направи жертвата зависима от него. Често самите жертви се отдръпват от семейството и приятелите си. Животът на всички останали им изглежда толкова обикновен, а тревогите им — толкова незначителни в сравнение с ужасната тайна, която са принудени да крият.

Наместих се отново на дивана и се притиснах до Гидиън така, че да го обгърна с цялото си тяло. Той отново ме прегърна с една ръка, а с другата потърси моята.

Изражението на доктор Питърсън омекна, когато ни видя.

— И двамата се отърсихте от дълбоката си самота, щом се разкрихте един на друг, но когато човек е бил лишен от истинска интимност толкова дълго, в душата му остава белег. Настоятелно ви съветвам да потърсите други начини, с които да постигнете близостта, за която копнее Ева. Създайте си сигнали и ритуали, които са единствено ваши и не представляват заплаха за нито един от двама ви, а ви създават усещането за връзка.

Въздъхнах и кимнах.

— Ще поработим над това — продължи доктор Питърсън. — А що се отнася до кошмарите ти, Гидиън, най-вероятно в процеса на терапията честотата им ще продължи да намалява и няма да са така страшни като преди. Но това е само началото. Направили сме първите стъпки от едно дълго пътешествие.

Отметнах глава и погледнах към Гидиън.

— Ще продължи цял живот — обещах тържествено.

Съпругът ми нежно докосна бузата ми с пръсти. Не изрече думите, но ги видях в погледа му, почувствах ги в ласката му.

Между нас имаше любов. Останалото щеше да дойде с времето.