Глава 11


— Май имаш нужда от още едно питие — заяви Шона и остави две чаши ребухито[12] на масичката между двата шезлонга.

— Леле! — засмях се леко замаяна. Смесицата от сухо шери и безалкохолна напитка беше коварна. А и не беше особено разумно да се опитвам да прогоня махмурлука с още алкохол. — Ще трябва да се подложа на детоксикация след този уикенд.

Приятелката ми се захили и се изтегна до мен. Обсипаната ѝ с лунички кожа бе все още бледа и леко зачервена след двата дни, прекарани на слънце. Вдигнала бе червената си коса нагоре в небрежна секси прическа и бе леко прегракнала, тъй като цяла вечер се бяхме заливали от смях. Облякла бе светлосин бански, с който събираше много одобрителни погледи. Шона беше ярко цветно петно — винаги усмихната и с леко неприлично чувство за хумор.

В това отношение много приличаше на брат си, когото познавах и обичах, защото бе годеник на бившия ми шеф Марк.

Мегуми дойде от другата ми страна, носеше две чаши. Погледна към празния шезлонг, където досега се бе излежавала майка ми.

— Къде е Моника?

— Влезе във водата да се поразхлади.

Потърсих я с поглед, но не я видях. Трудно можеше да я пропусне човек в светлолилавия ѝ бански, затова предположих, че се е отдалечила.

— Ще се върне.

Не се отделяше от нас през цялото време, забавляваше се наравно с всички. Не беше в стила ѝ да пие прекалено много и да стои до късно през нощта, но явно се забавляваше. Определено предизвикваше суматоха около себе си. Мъже на всякаква възраст тръгваха по петите ѝ. Майка ми умееше да кокетничи и излъчваше такава чувственост, че никой не можеше да ѝ устои. Ще ми се и аз да бях като нея.

Виж го само! — обади се Шона и насочи вниманието ми към Кари, който се забавляваше във водата. — Всички мацки са се залепили за него.

— О, да.

Плажът бе така претъпкан с хора, че пясъкът трудно се виждаше. Десетки глави и рамене се мяркаха сред морските вълни, по групичката около Кари се забелязваше съвсем ясно. Той се усмихваше непрекъснато и се наслаждаваше на хорското внимание като котка на слънце. С пригладена назад мокра коса красивото му лице бе съвсем открито въпреки авиаторските очила, които Кари носеше, за да се предпази от яркото слънце.

Забеляза, че го наблюдавам, и ми махна с ръка. Изпратих му въздушна целувка, за да създам още по-голяма суматоха около него.

— Вие двамата никога ли не сте били заедно? — попита Шона. — Понякога искало ли ти се е да го направите?

Поклатих глава. Сега Кари беше прекрасен — здрав и мускулест, олицетворение на идеалния мъж. Но когато се запознах с него, беше мършав и с празен поглед, винаги носеше качулка, дори в горещото лято на Сан Диего. Обличаше дрехи с дълги ръкави, за да прикрива белезите от разрезите, а качулката нахлупваше ниско над съвсем късо подстриганата си коса.

По време на сеансите за групова терапия винаги седеше извън кръга, до стената, опрял стола си само на задните му крака. Рядко коментираше нещо, а когато го правеше, използваше черен хумор, който граничеше със сарказъм. Изказванията на Кари разкриваха циничния му поглед към живота.

Веднъж се доближих до него, не можех повече да пренебрегвам дълбоката вътрешна болка, която излъчваше. „Не ми губи времето, като се правиш на любезна — каза ми с равен тон, в красивите му зелени очи нямаше никаква светлина. — Ако искаш да пояздиш онази ми работа, просто кажи. Никога не отказвам чукане.“

Знаех, че казва самата истина. Доктор Травис имаше множество объркани пациенти, повечето от които използваха секса или като средство за успокояване, или като начин да накажат самите себе си. Кари беше на разположение на всички и много от тях се възползваха от него.

„Не, благодаря — срязах го, отвратена от сексуалната му агресия. — Прекалено си кльощав за мен. По-добре изяж някой бургер, глупако.“

После съжалих, че го заговорих. Започна нахално да ме преследва и да подхвърля тъпи сексуални намеци, които ме отвращаваха. В началото се държах недружелюбно. След като това не помогна, реших да го убия с любезност. Най-накрая разбра, че нямам намерение да спя с него.

Междувременно започна да понапълнява. Остави косата си да порасне. Спря да бъде сексуална играчка за всеки, който го пожелае, и стана по-придирчив в избора си.

Забелязах, че е изключително красив, но не изпитвах физическо привличане към него. Прекалено много приличаше на мен и бях винаги нащрек край него.

— Първо станахме приятели — отговорих на Шона. — След това той се превърна в мой брат.

— Обожавам го — намеси се Мегуми и продължи да нанася слънцезащитен крем върху краката си. — Каза ми, че в момента нещата между него и Трей не вървят. Жалко. Двамата толкова си подхождат.

Кимнах и отново спрях поглед на най-добрия си приятел. Кари хвана една жена през кръста, вдигна я и я хвърли във вълните. Тя се изправи със смях, пръскаше вода наоколо, напълно запленена от него.

— Никак не е оригинално да кажа, че всичко ще се подреди, ако така им е било писано, но нищо друго не се сещам.

Все още не се бях обадила на Трей. Както и на майката на Гидиън — Елизабет. Трябваше да се свържа и с Айрланд. И с Крис. Тъй като сигурно щях да се чувствам изтощена от часовата разлика и изпития алкохол, си отбелязах наум да не забравя да проведа всички тези разговори, докато се възстановявам в мезонета. Трябваше да се обадя и на баща ми, тъй като бях отложила обичайния ни съботен разговор.

— Никак не ми се прибира вкъщи — каза Мегуми, протегна се и въздъхна, без да изпуска от ръка чашата си. — Тези два дни минаха толкова бързо. Не мога да повярвам, че си тръгваме само след няколко часа.

— И аз можех спокойно да остана още седмица, ако Гидиън не ми липсваше толкова много.

— Ева, мила…

Извърнах глава в посоката, от която се чу гласът на майка ми. Беше застанала зад шезлонга ми и носеше плажна рокля.

— Време ли е да тръгваме вече?

Моника поклати глава. Забелязах, че кърши ръце, което не вещаеше нищо добро.

— Можеш ли да дойдеш за малко с мен в хотела? — попита. — Трябва да поговорим за нещо.

Видях, че Кланси стои зад нея, стиснал здраво зъби. Пулсът ми се ускори. Изправих се, грабнах шала, с който бях дошла на плажа, и го завързах около кръста си.

— Ние да идваме ли? — попита Шона и се надигна.

— Останете тук с Кари — отвърна майка ми и се усмихна ободрително.

Винаги се изумявах как успява да се държи толкова спокойно и невъзмутимо, когато нещо очевидно я тревожеше. Лицето ми бе твърде изразително, за да крия успешно реакциите си, но само очите и ръцете издаваха емоциите на майка ми. Тя дори казваше често, че смехът причинява бръчки. И тъй като носеше тъмни очила, прикриваше добре изражението си.

Аз и Кланси я последвахме мълчаливо до хотела. Влязохме иъв фоайето и като че ли всички работещи там се бяха наговорили да ни поздравят с усмивка или с махване на ръка. Всички знаеха коя съм. Все пак бяхме отседнали в един от хотелските комплекси на Гидиън. Наименованието му „Виентос крусадос“ означаваше кръстопът на ветровете — „Кросуиндс“.

С Гидиън се бяхме оженили в друг „Кросуиндс“. Досега не знаех, че това е световна верига.

Качихме се в асансьора и Кланси вкара карта в един отвор — предпазна мярка, която осигуряваше ограничен достъп до етажа, на който бяха стаите ни. Тъй като в кабината имаше и други хора освен нас, се наложи да изчакам, преди да получа отговор на въпросите си.

Стомахът ми се стягаше, мислите ми подскачаха във всички посоки. Да не би нещо да се бе случило с Гидиън? Или с баща ми? Сетих се, че съм оставила телефона си на масичката до питието, и мислено се наругах за това. Ако можех да изпратя съобщение на Гидиън, щях да имам усещането, че върша нещо полезно, а не откачам. Асансьорът спря още три пъти, преди кабината да се изпразни и ние да продължим към етажа си.

— Какво става? — попитах и се изправих лице в лице с мама и Кланси.

Моника свали черните си очила, но ръцете ѝ трепереха.

— Заражда се нов скандал — заяви. — Най-вече в интернет.

Което означаваше, че е извън всякакъв контрол. Или поне щеше да стане.

— Мамо, кажи ми какво става.

Пое си дълбоко въздух.

— Публикувани са някои снимки… — започна тя и погледна към Кланси за помощ.

— На какво?

Помислих си, че ще повърна. Може би някой бе успял да се добере до снимките, които Нейтън ми беше направил. Или кадри от секс записа с Брет?

— От тази сутрин в интернет се разпространяват снимки от прекарването на Гидиън Крос в Бразилия — отговори ми Кланси.

Говореше с равен, безизразен тон, но в позата му имаше нещо прекалено сковано. Проявата на такова напрежение бе необичайна за него.

Имах чувството, че някой ме е ударил с юмрук в стомаха. Не казах нищо повече. Нямаше смисъл да казвам каквото и да било, преди да видя снимките.

Влязохме направо в апартамента ни — просторно помещение с няколко спални и голям хол в центъра. Камериерките бяха отворили вратите към балкона, който заобикаляше апартамента отвсякъде, и тънките пердета се вееха на морския бриз, измъкнали се от връзките, които трябваше да ги придържат. Апартаментът ме очарова напълно още щом го видях за първи път, от него струяха топлината и колоритът на Испания.

Сега не забелязвах нищо край себе си.

Краката ми трепереха, докато отивах към дивана, едва изчаках Кланси да въведе паролата си в таблета и да ми го подаде. Майка ми седна до мен и мълчаливо ме подкрепяше.

Сведох поглед и си поех дълбоко въздух. Имах чувството, че някой е стиснал гръдния ми кош в менгеме. Онова, което видях, ме накара да обезумея… сякаш някой бе пропълзял в съзнанието ми и бе откраднал оттам един от образите, които си представях.

Вперих поглед в Гидиън — толкова тъмен и прекрасен, облечен изцяло в черно. Косата отчасти закриваше лицето му, но нямаше съмнение, че това е съпругът ми. Надявах се да не е така, опитвах се да открия нещо, което да покаже, че този мъж е измамник. Но познавах тялото на Гидиън не по-зле от своето собствено. Знаех как се движи. Как изглежда, когато се е отпуснал. Когато прелъстява.

Откъснах поглед от образа на любимия ми човек, застанал в центъра на неприличната сцена. Не издържах повече.

Диван с формата на латинската буква V. Черни кадифени авеси. Половин дузина бутилки със скъп алкохол на ниската мисичка.

Частно ВИП сепаре.

Слаба брюнетка се беше изтегнала на купчина възглавници. Презрамката на обсипания и с пайети потник бе дръпната настрана. Гидиън отчасти покриваше тялото ѝ със своето. Засмукал бе с устни зърното на гърдата ѝ.

Втора дългокрака брюнетка. Притисната до гърба му. Прехвърлила бедро върху неговото. Стоеше разкрачена. Устните ѝ образуваха голямо О, очевидно изпитваше удоволствие. Гидиън бе протегнал ръка зад гърба си. Пръстите му бяха под късата ѝ поличка.

Макар да не се виждаше, беше ясно, че ги е вкарал в нея. Знаех го. Остър, назъбен нож се заби в сърцето ми.

Образът се размаза, когато премигнах, за да отстраня сълзите от очите си, усетих как опариха лицето ми, щом се спуснаха надолу. С едно движение махнах снимката от екрана. Тогава видях името си и прочетох грозните предположения на автора какво бих си помислила, като видя какви сексуални подвизи извършва годеникът ми, докато се прощава с ергенството.

Оставих таблета на ниската масичка и се опитах да дишам дълбоко. Майка ми седна по— близо до мен, сложи ръка на рамото ми и ме прегърна. Телефонът в стаята иззвъня силно, стресни ме и още повече опъна нервите ми.

— Шшшт… — прошепна мама и ме погали по косата. — Тук съм, милинка. Тук, до теб.

Кланси отиде до телефона, вдигна слушалката и каза делово:

— Да — след това тонът му стана леден: — Виждам, че се забавляваш.

„Гидиън.“

Погледнах към Кланси и усетих колко много гняв струи от него. Срещна погледа ми.

— Да, тук е.

Отдръпнах се от майка си и някак си успях да се изправя. Потиснах гаденето, отидох до Кланси и протегнах ръка. Подаде ми безжичната слушалка и се отдръпна.

Преглътнах риданието си:

— Здравей.

Настъпи мълчание. Дишането на Гидиън се ускори. Казах само една дума, но той веднага разбра, че знам.

— Ангелчето ми…

Изведнъж се почувствах много зле. Изтичах в банята, хвърлих телефона на земята и едва успях да вдигна капака на тоалетната, преди съдържанието на стомаха ми да се излее със силни, разтърсващи спазми.

Майка ми изтича след мен, но аз поклатих глава.

— Махни се — едва успях да прошепна, свлякох се на пода и облегнах гръб на стената.

— Ева…

— Остави ме за минутка, мамо. Моля те… само за минутка.

Тя ме погледна, кимна и затвори вратата зад гърба си.

От слушалката на пода чувах, че Гидиън крещи. Протегнах се, стиснах я в ръка, примъкнах я до себе си и я доближих до ухото си.

— Ева, за бога, вземи телефона!

— Престани да крещиш — казах му, главата ми пулсираше.

— Господи… — Гидиън едва си пое въздух. — Не ти е добре. По дяволите! Толкова съм далече… — После повиши глас: — Раул!

— Къде си, мама му стара? Искам веднага да подготвят проклетия самолет! Свържи се по телефона…

— Не, недей…

— Това се случи, преди да те срещна — говореше прекалено бързо, дишаше прекалено бързо. — Не знам кога или… Какво? — Някой до него каза нещо. — Синко де Майо ли? За бога! Защо я публикуват сега?

— Гидиън…

— Ева, кълна ти се, че тази проклета снимка не е направена този уикенд. Никога не бих ти причинил подобно нещо. Знаеш го много добре. Знаеш какво означаваш за мен…

— Гидиън, успокой се.

Пулсът ми започна да се нормализира. Гидиън не беше на себе си. Изпаднал бе в паника. Сърцето ми се късаше, докато го слушах. Беше толкова силен, можеше да се справи с всичко, да преживее и да пребори всичко.

Аз бях неговата слабост, макар че единственото, което исках, бе да съм силната му страна.

— Трябва да ми повярваш, Ева. Никога не бих причинил такова нещо и на двама ни. Никога…

— Вярвам ти.

— … не бих се чукал наляво и надясно… Какво?

Затворих очи и отпуснах глава на стената. Стомахът ми започна да се успокоява.

— Вярвам ти.

Чух как Гидиън въздъхна дълбоко и тежко в слушалката.

— Боже мой!

Мълчание.

Знаех колко много означава за него безусловното ми доверие. За всичко. За абсолютно всичко. Все още не можеше да го приеме за напълно възможно, въпреки че копнееше за доверието ми по-силно, отколкото за любовта ми. За него вярата ми в него беше любов.

Обяснението му беше просто, някои биха казали прекалено просто, но тъй като го познавах толкова добре, знаех, че това е единственото обяснение, което има смисъл.

— Обичам те. — Гласът му прозвуча нежно, уморено. — Толкова много те обичам, Ева. Когато не си вдигна телефона…

— И аз те обичам.

— Съжалявам. — Издаде тих звук, изпълнен с болка и съжаление. — Наистина съжалявам, че видя това. Толкова съм отвратителен. Прецаках всичко.

— Ти си виждал и по-лоши неща.

Гидиън ме бе видял как целувам Брет Клайн пред очите му Изгледал бе поне част от видеото, на което бях с Брет. В сравнение е това тази снимка беше нищожна.

— Ужасно ми е неприятно, че ти си там, а аз тук.

— На мен също.

Исках да получа утеха в прегръдката му. Но още повече исках да го утеша аз. Да му покажа още веднъж, че няма да отида никъде, че няма никаква причина да се страхува.

— Повече никога няма да правим така.

— Няма, ще се ожениш само два пъти, и то все за мен. Повече никакви ергенски партита.

Гидиън се засмя.

— Не това исках да кажа.

— Знам.

— Кажи на Кланси да те докара вкъщи още сега. Ние си събираме багажа и тръгваме към летището.

Поклатих глава, въпреки че той не можеше да ме види.

— Вземи си свободен ден утре.

— Утре ли…? Да. Ти не си добре…

— Не, добре съм. Идвам при теб. В Рио.

— Какво? Не. Не искам да съм тук. Трябва да се прибера вкъщи и да оправя тази гадост.

— Щетата вече е нанесена, Гидиън. Каквото и да направиш, нищо няма да се промени — заявих и се надигнах от пода. — Можеш да издириш виновника по-късно. Няма да позволя това да развали спомените ни от уикенда.

— Няма…

— Щом искат твои снимки от Бразилия, тогава и аз ще бъда на тях.

Разбра какво имам предвид.

— Добре. Ще те чакам.


* * *

— Може да е обработена на фотошоп — заяви Мегуми.

— Или да са снимали друг мъж, който много прилича на него — додаде Шона и се наведе над таблета на Мегуми, за да види снимката по-отблизо. — Не се вижда много добре, Ева.

— Не. — Поклатих глава. — Определено е Гидиън. Кари, който седеше до мен в лимузината, взе ръката ми и преплете пръсти с моите. Майка ми се беше настанила на мястото зад шофьора и разглеждаше мостри на платове. Кръстосала бе елегантно крака и нервно потропваше по пода.

Погледите на Мегуми и на Шона бяха изпълнени със съчувствие.

Съжалението, което изпитваха към мен, нараняваше гордостта ми. Допуснах грешката да погледна в социалните мрежи. Останах озадачена от това колко са жестоки хората.

Някои вмятаха, че съм достойна за презрение. Или съм толкова глупава, че не осъзнавам, че се омъжвам за човек, който ще ми даде фамилията си, но тялото и вниманието му ще принадлежат на онази, която той пожелае. Според други бях златотърсачка, готоова да преглътне всяко унижение заради парите. Или жена, която може да служи за пример на всички останали жени… ако обърне гръб на Гидиън и си намери друг.

— Снимката е стара — повторих за кой ли път.

Всъщност месец май не беше чак толкова отдавна, но не беше необходимо никой да знае точно кога е правена снимката. Важното бе, че е било преди Гидиън и аз да се срещнем.

Беше се променил толкова много от онзи момент. Заради мен. Заради нас. А и аз вече не бях същата жена, която той срещна в онзи съдбовен юнски ден.

— Много е стара — заяви Шона решително. — Определено.

Мегуми кимна, но още не беше напълно убедена.

— Защо му е да лъже? — попитах директно. — Няма да е трудно да се разбере в кое заведение е направена. Трябва да е някой от клубовете на Гидиън и съм готова да се обзаложа, че е в Манхатън. Не може той да си е останал в Ню Йорк, а в същия ден паспортът му да е подпечатан в Бразилия.

Нужни ми бяха няколко часа, за да осъзная това, и колкото и да е странно, бях доволна, че е така. Нямах нужда от доказателства, че съпругът ми казва истината. Но ако можехме по някакъв начин да докажем, че снимката е направена в определен клуб, тогава лесно можехме да променим общественото мнение.

— Точно така. — Мегуми се усмихна широко. — Освен това той е луд по теб, Ева. Не би се забъркал в подобно нещо.

Кимнах в знак на съгласие, а след това промених темата на разговор. Щяхме да пристигнем на летището скоро и не исках, като се разделим, да си мислим за тази глупава клюка вместо за прекрасното пътешествие, което изживяхме през уикенда.

— Благодаря ви, че дойдохте. Прекарах си чудесно.

С удоволствие бих ги взела е мен в Рио, но никой от тях нямаше входна виза за страната. Освен това в понеделник всички трябваше да са на работа. Затова се налагаше да се разделим. Момичетата щяха да се приберат вкъщи, придружени от хората на Кланси, а Кари, мама и Кланси щяха да летят с мен до Бразилия със самолета, осигурен от Гидиън.

Пътуването щеше да е съвсем кратко. Щяхме да пристигнем в понеделник сутринта и да си тръгнем същата нощ. Ако изобщо успеехме да поспим, щеше да е в самолета. Сигурна бях, че когато си тръгнем, Гидиън ще напусне Бразилия с усмивка. Не исках да съжалява, когато си спомня за този уикенд. Имаше достатъчно лоши спомени. От сега нататък исках да натрупва само добри.

— Ние трябва да ти благодарим — усмихна се Шона. — Не бих пропуснала това преживяване за нищо на света.

— Така си е — обади се Мегуми. — Такова пътешествие човек прави веднъж в живота.

Шона затвори очи и отпусна глава назад.

— Поздрави Арнолдо от мен.

Знаех, че Шона и Арнолдо поддържат приятелски отношения от онази вечер, когато отидохме заедно на концерт на „Сикс-Найнтс“. Мисля, че двамата се чувстваха в безопасност един с друг. Шона чакаше приятеля си Дъг да се върне от Сицилия, къ-дето посещаваше ексклузивен курс за главни готвачи. Арнолдо се възстановяваше от любовна мъка, но обичаше компанията на противоположния пол и му беше приятно да контактува с жена, която не очаква нищо от него.

Най-добрият ми приятел бе в подобна ситуация. Трей му писваше, а и Кари не търсеше безразборен секс, което беше страхотно. Обикновено използваше секса като средство да забрави страданието си. Вместо това през целия уикенд не се отдели от Мегуми, която гледаше като сърна, осветена от фаровете на преминаваща кола, когато я доближеше някой мъж. Кири беше нейната защитна стена, двамата се смееха и много сс забавляваха заедно.

Не само Гидиън бе извървял дълъг път.

Що се отнася до мен, аз умирах от нетърпение да бъда отново със съпруга си. Когато беше под стрес, сънуваше кошмари, затова извадих телефона си и му написах „Сънувай ме“.

Усмихнах се — отговорът, който получих, беше съвсем в негов стил. „Лети бързо.“

Веднага разбрах, че отново е във форма.



— Леле! — Погледнах през прозореца на самолета, докато той сс придвижваше по пистата, преди да спре на частно летище в околностите на Рио. — На това му се казва гледка.

На пистата стояха Гидиън, Арнолдо, Мануел и Араш. Всички бяха небрежно облечени — с панталони под коляното и фланелки. Всички бяха тъмнокоси и високи. Красиви мъжкари. Загорели от слънцето.

Стояха в една редица като екзотични, неприлично скъпи спортни коли. Мощни, секси, опасно бързи.

Нямах никакви съмнения относно верността на съпруга ми, по дори да имах, щях да забравя за тях още щом го видя. Приятелите му бяха отпуснали спокойно ръце, „двигателите“ им бяха охладени след дълга, усилена експлоатация. По всичко личеше, че са се наслаждавали на Рио… и на бразилките. Гидиън обаче беше напрегнат.

Наблюдателен. „Двигателят“ му работеше равномерно, в готовност да ускори от нула до сто километра в час за един миг. Никой не беше подложил на тест издръжливостта на моя мъж.

Дойдох тук с намерение да го успокоя, да създам стратегия, да си възвърна част от накърнената гордост. Вместо това щях да се превърна в пилота, който ще изразходва горивото му.

Да, моля!

Самолетът ни леко се раздруса, когато подвижната стълба се допря до него. Кланси излезе пръв. Мама го последва. Аз бях след нея, спрях на най-горното стъпало, за да направя снимка с телефона си. Скоро кадърът, запечатал образите на Гидиън и приятелите му, щеше да даде друга тема за разговор на интернет потребителите.

Първа направих крачка към Гидиън, след което и той се раздвижи — разтвори ръце, докато се приближаваше към мен. Не виждах очите му, само собственото си отражение в очилата му, но усещах с какво напрежение ме гледа. Коленете ми омекнаха, наложи се да се хвана за парапета, за да не загубя равновесие.

Гидиън се ръкува с Кланси. Изтърпя кратката прегръдка на мама и дори успя да я прегърне на свой ред. През цялото време обаче не откъсна поглед от мен и не забави крачка за повече от секунда-две.

Заради него бях обула секси червени обувки с висок ток. Носех впити бели шорти, които едва покриваха дупето ми, а коланът им падаше доста под пъпа. Комбинирала ги бях с топ от червена дантела с тънки презрамки. На гърба беше завързан с червена сатенена панделка като корсет. Вдигнала бях косата си на небрежен кок. Гидиън го разроши още повече, като ме хвана, докато бях на последното стъпало, и зарови пръсти в косата ми.

Впи устни в моите, сякаш не бе забелязал червения ми гланц. Прегърна ме силно през кръста и ме вдигна. Обгърнах го с тяло и сключих крака на дупето му, надигнах се нагоре и плъзнах език дълбоко в устата му. Гидиън ме прихвана по-добре, за да ме задържи. Започна да мачка дупето ми по онзи настоятелен и собственически начин, който толкова обичах.

— Страшно възбуждащо — чух гласа на Кари някъде зад гърба си.

Мануел изсвири пронизително.

Изобщо не ме интересуваше що за гледка сме.

Мускулестото тяло на Гидиън беше прекрасно, вкусът му — опияняващ. Не можех да се съсредоточа. Исках да се притискам и търкам в него. Исках го гол и потен. И целият да мирише на мен. От лицето и ръцете до члена.

Не само съпругът ми обичаше да маркира територията си.

— Ева Лорън! — скара се майка ми. — Ела на себе си.

Думите ѝ моментално охладиха страстта ни. Отпуснах крака и оставих Гидиън да ме пусне леко на земята, докато стъпих здраво. Отдръпнах се неохотно от него, като за миг вдигнах тъмните му очила, за да прочета какво е изписано в очите му. Ярост… похот…

Изтрих с пръсти следите от гланца, останали по Гидиън. Устните му бяха подпухнали от страстната ни целувка, чувствените им очертания изглеждаха по-меки.

Той обхвана лицето ми в ръце и прокара пръсти по устните ми. Наведе главата ми назад и ме целуна по върха на носа. Сега беше нежен, бясната радост от пристигането ми се бе укротила, защото ме бе докоснал.

— Ева — Арнолдо се приближи до нас и на красивото му лице се появи лека усмивка, — много се радвам, че те виждам.

Обърнах се да го поздравя. Бях нервна, защото исках да станем приятели. Исках да ми прости, задето бях наранила Гидиън. Исках…

Целуна ме право по устните. Толкова се изненадах, че не можах да реагирам.

— Марш оттук! — викна му Гидиън.

— Да не съм куче? — не му остана длъжен Арнолдо и ме погледна развеселен. — Досега гаснеше по теб. Вече можеш да го освободиш от мъките.

Безпокойството ми отмина. Отношението му към мен беше по-топло, отколкото при последните ни срещи. Държеше се така, както при първата ни среща.

— И аз искрено се радвам да те видя, Арнолдо.

След това се доближи Араш. Когато вдигна ръце, за да докосне лицето ми, Гидиън бързо застана между нас:

— Не си го и помисляй! — предупреди го.

— Не е честно.

Изпратих му въздушна целувка.

Мануел постъпи по-коварно. Приближи се откъм гърба ми и ме вдигна от земята, след което залепи устни на бузата ми.

— Добро утро, красавице!

— Здравей, Мануел — засмях се. — Забавлявахте ли се?

— Иска ли питане? — отвърна той, остави ме на земята и ми намигна.

Гидиън вече изглеждаше доста по-спокоен. Ръкува се с Кари и го попита набързо как сме прекарали в Ибиса.

Приятелите му се запознаха с майка ми, която веднага вкара чара си в действие и получи очаквания резултат — всички бяха запленени от нея.

Гидиън ме хвана за ръка.

— Носиш ли си паспорта?

— Да.

— Добре. Да вървим.

Докато подтичвах леко, за да не изоставам от него, погледнах през рамо към групата зад нас. Всички тръгнаха в друга посока.

— Те имаха своя уикенд с нас — отговори Гидиън на мълчаливия ми въпрос. — Днешният ден е само наш.

Уредихме набързо митническите формалности, след което отново излязохме на пистата, където ни очакваше хеликоптер.

Перките му започнаха да се въртят, още докато приближавахме към него. Неочаквано се появи Раул и отвори задната врата. Гидиън ми помогна да се кача и веднага ме последва. Протегнах се към предпазния колан, но мъжът ми бутна ръцете ми настрани, закопча ме бързо и се настани в мястото си. Подаде ми слушалките и си сложи своите.

— Да вървим — каза на пилота.

Започнахме да се издигаме във въздуха, преди Гидиън да закопчае колана си.


Останала бях без дъх, когато стигнахме до хотела, все още бях силно впечатлена от гледките в Рио. Градът се бе разпрострял под нас с плажовете си, с разхвърляните си тук— там небостъргачи, с хълмовете, покрити с разноцветни фавели[13]. Улиците под нас бяха претъпкани с коли, трафикът беше особено тежък дори в сравнение със задръстванията, на които бях свикнала в Манхатън. Прочутата статуя на Христос Спасител блестеше на хълма Корковадо вдясно от мен, когато заобиколихме планината Шугърлоуф и се насочихме към Бара да Тижука.

Ако бяхме тръгнали с кола от летището към хотела, щяха да си ни необходими часове да стигнем. Вместо това цялото пътувине ни отне само няколко минути. Тъкмо влизахме в апартамента на Гидиън, когато, уморена от часовата разлика, осъзнах, че в рамките на три дни съм била в три различни държави.

„Виентос крусадос Бара“ беше луксозен хотел като всички останали от веригата „Кросуиндс“, които бях виждала, но традиционната му бразилска атмосфера го правеше уникален. Апартаментът на Гидиън беше с размерите на онзи, в който бях отседнала в Ибиса, а гледката беше не по-малко впечатляваща.

Когато излязох на балкона, за да се възхитя на плажа, забелязах безкрайна редица от павилиони, в които се продаваха кокосови орехи, както и хора с бронзови тела, налягали по пясъка. Наоколо се носеше ритъмът на самба — земна, секси и жизнерадостна. Снимах пейзажа и качих снимката в акаунта си в инстаграм заедно с онази, която бях направила на момчетата па летището.

Изгледът оттук… #Рио де Жанейро

Тагнах всички и установих, че Арнолдо е качил снимка, на която с Гидиън се целуваме страстно на пистата. Беше страхотна: интимна и секси. Арнолдо имаше няколкостотин хиляди последователи и под фотоса вече имаше десетки коментари и лайкове.

Скъпи приятели се наслаждават на #Рио де Жанейро

и един на друг.

Телефонът на Гидиън иззвъня, той се извини и излезе. Чух го да говори от другата стая и го последвах. Не си казахме нищо, след като тръгнахме от летището — пазехме думите си за по-задушевен разговор. А може би просто нямахме нужда от думи. Светът нека си приказва и да разпространява лъжи. Ние двамата знаехме какво имаме. Не беше необходимо то да бъде дефинирано, оправдавано или изразявано по какъвто и да е начин.

Открих го в кабинета. Стоеше пред бюро с формата на латинската буква U, цялото покрито със снимки и бележки, някои от които бяха изпопадали на пода. Наоколо цареше пълен хаос, толкова различен от строгия ред, който съпругът ми обичайно поддържаше. Трябваше ми малко време, за да осъзная, че кадрите от „лудото му ергенско парти“ са от

клуб, чийто интериор напълно съответства на обстановката, която бях видяла на снимката на Гидиън от Синко де Майо.

Стори ми се малко зловещо, че и двамата сме достигнали до една и съща идея. Но от друга страна това беше забележително.

Обърнах се и понечих да си тръгна.

— Ева. Чакай.

Погледнах го.

— По-добре утре сутринта — каза на човека, с когото говореше. — Изпрати ми съобщение, когато получиш потвърждение.

Гидиън затвори телефона, изключи звука и го остави на бюрото заедно със слънчевите си очила.

— Искам да видиш тези снимки.

Поклатих глава:

— Не е необходимо да ми доказваш абсолютно нищо.

Впери поглед в мен. Сега, след като беше свалил очилата си, видях, че под очите му има дълбоки сенки.

— Не си спал снощи. — Не беше въпрос. Трябваше да се досетя по-рано.

— Ще оправя всичко.

— Няма нищо за оправяне.

— Чух те по телефона — каза сдържано.

Облегнах се на рамката на вратата. Знам как се беше почувствал, когато целунах Брет — идваше му да убие някого. Двамата се бяха сбили като истински зверове. Аз обаче нямах възможността да вляза в жестока физическа разправа. Тялото ми се бе освободило от ревността по единствения възможен начин.

— Направи това, което смяташ за необходимо — прошепнах, — но знай, че аз не се нуждая от нищо. Добре съм. Ти и аз — ние, сме добре.

Гидиън си пое дълбоко въздух. След това издиша. Протегна ръка и свали фланелката си през глава. Изрита сандалите си, докато разкопчаваше панталоните. Под тях не носеше нищо.

Наблюдавах го как пристъпва гол към мен, забелязах слънчевия загар и възбудения му член. Беше невероятно твърд, топките му висяха тежко. Докато приближаваше към мен, всеки мускул по тялото му се очертаваше. Мощните му бедра, плочките на коремните му мускули, големите му бицепси.

Останах неподвижна, едва дишах, почти не мигах. Удивлявах се, че мога да го поема. Беше около трийсет сантиметра по-висок от мен и почти петдесет килограма по-тежък. Освен това беше силен. Толкова силен.

Когато правехме любов, се възбуждах от това, че лежа под него и усещам огромната му сила, съсредоточена единствено над задачата да ми достави удоволствие и той самият да получи наслада.

Гидиън стигна до мен и ме взе в прегръдките си. Наведе глава и ме целуна дълбоко и страстно. Наслаждаваше ми се, без да бърза. Ближеше ме бавно, докосваше ме нежно. Разбрах, че е разкопчал горнището ми, едва когато то се свлече от мен. Пъхна палци под колана на шортите ми и ги прокара напред-назад по чувствителната кожа, после спря да ме целува, клекна и ми помогна да ги събуя. Изстенах, исках още.

— Да оставим обувките — прошепна и се изправи.

Очите му бяха така блестящосини, напомняха ми за водите на океана, в който се къпахме голи, когато се оженихме.

Обвих ръце около раменете му, той ме вдигна и ме занесе в спалнята.


— И няколко от онези малки кръгли пухкави хлебчета със сирене — казах на Гидиън, който преведе думите ми на португалски и добави хлебчетата към поръчката за румсървис.

Лежах по корем на леглото с лице към отворената плъзгаща се врата на балкона и подритвах с крака — все още бях обута с онези секси обувки. Но по себе си нямах нищо друго. Кръстосах ръце и подпрях брадичка. Беше ми приятно да усещам океанския бриз по кожата си, охлаждаше потта, покрила всеки сантиметър от тялото ми. Махагоновите перки на вентилатора над леглото, които бяха с формата на палмови листа, се въртяха мързеливо над мен.

Вдишах дълбоко и усетих миризмата на Гидиън и на секс.

Съпругът ми затвори телефона и матракът потъна, когато той се доближи до мен, докосна дупето ми с устни и се придвижи нагоре по гръбнака, докато стигна до рамото ми. Изтегна се до мен и подпря главата си с ръка. С другата ме погали по гърба.

Обърнах се и го погледнах.

— Колко езика знаеш?

— По-малко от много и повече от малко.

— Хмм… — Извих гръб под пръстите му.

Целуна отново рамото ми.

— Радвам се, че си тук — прошепна. — Радвам се, че останах.

— От време на време и на мен ми хрумват добри идеи.

— На мен също.

Сладострастното пламъче в погледа му ми подсказа точно какво има предвид.

Не беше спал цяла нощ, а после в продължение на два часа ме чука изключително бавно. Свърши три пъти, първия път — толкова силно, че направо изръмжа. Силно. Звукът сигурно се беше чул навън през отворения прозорец. Стигнах до оргазъм само като го чух. И сега бе готов да започне отново. Винаги беше готов. Каква късметлийка съм.

Завъртях се на една страна и се обърнах към него.

— Да не би да са необходими две жени, за да те изтощят?

Лицето му помръкна на мига.

— Не искам да говоря за това.

Докоснах го с ръка.

— Хайде, стига, миличък, само се пошегувах. Глупаво.

Гидиън легна по гръб, взе една възглавница и я сложи между нас. После извърна глава към мен, между веждите му се беше врязала бръчка.

— Преди съществуваше една… празнота. Вътре в мен — изрече тихо. — Тия нарече празно пространство. Каза, че ще го запълниш. И наистина го направи.

Слушах го и чаках. Сега той говореше. Споделяше. Беше му трудно и неприятно. Но любовта му към мен надделяваше.

— Чаках те — продължи Гидиън и отметна косата от бузата ми. — И десет жени не биха могли да направят това, което стори ти. Но… боже мой… — Прокара ръце през косата си. — Беше ми по-лесно да не мисля за това, когато имах с какво да се разсея.

— Аз мога да го направя — измърках, исках отново да бъде щастлив и весел. — Мога да те накарам да не мислиш за нищо.

— Онази празнота вече я няма. Ти си там.

Наведох се над него и го целунах.

— Освен това съм тук, до теб.

Гидиън се раздвижи, застана на колене, повдигна ме и ме постави върху възглавницата, така че дупето ми щръкна.

— Така те искам.

Погледнах го през рамо.

— Нали помниш, че от румсървис ще дойдат всеки момент?

— Казаха след четирийсет и пет минути до един час.

— Ти си шефът. Няма да се бавят толкова много.

Намести се между краката ми.

— Казах им да са готови след час.

Засмях се. Мислех, че обядът ще ни даде почивка. Очевидно почивката бе само по време на телефонния разговор.

Хвана дупето ми с две ръце и го стисна.

— Боже мой, имаш най-прекрасния задник. Той е идеалната възглавница за това…

Задържа бедрата ми и проникна в мен. Плъзна се бавно и дълбоко. От гърдите му се откъсна силен мъжествен стон и след миг усетих, че съм свила пръстите на краката си в обувките.

— Мили боже — простенах и отпуснах чело на леглото. — Толкова си твърд.

Притисна устни до рамото ми. Завъртя бедра и ме погали отвътре, навлезе толкова дълбоко, че да ми причини съвсем лека болка.

— Възбуждаш ме — каза грубо. — Не мога да спра. Не искам.

— Недей.

Извих гръб и започнах да се движа в неговия бавен, равномерен ритъм. Днес беше в такова настроение. Да бъде нежен. Да ми доставя удоволствие. Да прави любов с мен.

— Не спирай.

Обгърна ме с ръце и притисна длани в матрака. Зарови нос в мен.

— Да сключим сделка, ангелчето ми. Ще се уморя, когато и ти го направиш.


— Уф! — Вперих поглед в собственото си отражение в огледалото и пристъпих от крак на крак. — Идеята да облечеш бански, след като си се освинил, не е никак добра.

Започнах да подръпвам горнището на изумруденозеления бански костюм, който Гидиън ми беше купил от магазина в лобито на хотела, а после се опитах да наместя и долнището.

Гидиън се появи иззад гърба ми. Изглеждаше страхотно сладък и секси в черните си шорти. Прегърна ме, както стоеше зад мен, и повдигна тежките ми гърди с длани.

— Изглеждаш невероятно. Мога да сваля това от теб със зъби.

— Направи го.

Защо трябваше да ходим на плаж? Нали прекарахме целия уикенд на слънце.

— Все още ли искаш да се появят наши снимки оттук?

Погледите ни се срещнаха в огледалото.

— Ако не, нямам нищо против да те хвърля на леглото и ди правя с теб каквото си поискам.

Прехапах долната си устна и се поколебах

Гидиън ме придърпа към себе си. Бях събула високите токчета и той можеше спокойно да подпре брадичка на главата ми,

— Не можеш ли да решиш? Добре, ще отидем на плажа сами колкото по-късно да не съжаляваш, че не сме го направили. Зи трийсет минути… или един час… После ще се качим обратно тук и ще останем, докато дойде време да си тръгваме.

Разтопих се. Винаги мислеше за мен и за желанията ми.

— Толкова много те обичам.

Сърцето ми замря, когато видях изражението на лицето му.

— Вярваш ми — прошепна Гидиън. — Винаги.

Извих глава и притиснах буза до гърдите му.

— Винаги.



— Каква хубава снимка — прошепна майка ми. Говореше тихо, защото всички мъже спяха.

Светлините в кабината на самолета бяха приглушени, а мъжете се бяха отпуснали в

креслата.

— Ще ми се само задните ти части да не бяха толкова на показ.

Засмях се, вперила поглед в таблета в ръката ѝ. „Виентос круспдос Бара“ разполагаше с фотографи на щат, които отразяваха множеството събития, конгреси и сватби, които се провеждаха па това красиво място. Гидиън беше уредил един от тях да ни снима на плажа, но отдалече, така че да не усещам присъствието му.

На предишните ни снимки от Уестпорт Гидиън ме бе притиснал под себе си, а вълните се разбиваха в краката ни. На новите снимки двамата бяхме на слънце, той се беше излегнал по гръб, а аз лежах върху него. Кръстосала бях ръце върху коремните му мускули и бях подпряла брадичка на тях. Разговаряхме, гледах го в лицето, той също ме гледаше и прокарваше ръка през косата ми. Да, прашките на банския ми разкриваха цялото ми дупе, но най-много биеше на очи, че Гидиън е съсредоточил цялото си внимание върху мен и двамата се чувстваме добре и спокойни заедно.

Мама ме погледна. В очите ѝ имаше тъга, която не разбирах.

Надявах се вие двамата да изживеете живота си спокойно, като нормални хора. Но светът няма да ви остави на мира.

Снимката се разпространи скорострелно в интернет малко след като я публикува един сайт. Появиха се какви ли не спекулации. Как можех да бъда с Гидиън в Рио и да нямам нищо против, че е изчукал две други жени? Толкова извратен ли беше сексуалният ни живот? Или може би мъжът на снимката в клуба не беше Гидиън Крос?

Преди да заспи, Гидиън ми каза, че екипът му за връзки с обществеността работи денонощно — отговаря на телефонни обаждания и се грижи за профилите му в социалните мрежи. От днес хората му потвърждаваха официално, че съм била с него в Рио. Каза, че за останалото ще се погрижи лично, когато се прибере у дома, макар че отговаряше уклончиво на въпросите ми какво точно възнамерява да направи.

— Много си потаен — упрекнах го, без да му се сърдя.

— Засега да — съгласи се и ми се усмихна.

Сложих ръка върху ръката на мама.

— Всичко ще е наред. Хората няма вечно да се интересуват от нас. Пък и след сватбата ще заминем за цял месец. Това е ужасно дълъг период, в който няма да има никакви новини за нас. Медиите ще си намерят някого другиго, с когото да се занимават.

— Надявам се — въздъхна майка ми. — Омъжваш се в събота. Направо не мога да повярвам. Толкова много неща трябва да се свършат.

Събота. Само след няколко дни. Мислех си, че с Гидиън не можем да се чувстваме по— женени от сега, но щеше да е хубаво да изречем брачните клетви в присъствието на семействата си.

— Искаш ли да дойдеш в мезонета утре? — предложих ѝ. Много бих искала да ти го покажа, а и ще можем да обсъдим всичко, което все още не сме уточнили. Ще обядваме и ще си поприказваме.

Лицето ѝ светна.

— Прекрасна идея! За мен ще е истинско удоволствие, Ева.

Наведох се към нея и я целунах по бузата.

— За мен също.



— Няма ли да подремнеш поне малко? — попитах учудено, докато Гидиън търсеше нещо в дрешника само по боксерки.

Беше изсушил косата си след душа, който взе веднага щом се прибрахме. Аз седях на леглото, бях изтощена и изцедена, въпреки че спах в самолета.

— Днес денят ще е къс — обяви Гидиън и извади тъмносин костюм. — Ще се прибера рано.

— Ще се разболееш, ако продължаваш да не си доспиваш. Не искам да си болен по време на сватбата или на медения ни месец.

Извади от чекмеджето синята вратовръзка, която толкова обичах.

— Няма да се разболея.

Погледнах часовника на нощното шкафче.

— Няма дори седем! Никога не отиваш на работа толкова рано.

— Имам да свърша някои неща — отвърна и бързо закопча ризата си. — Спри да ми опяваш.

— Не ти опявам.

Погледна ме учудено:

— Не ти ли стигна това вчера?

— О, господи! Откъде вадиш такова самочувствие?

Гидиън седна и започна да обува чорапите си.

— Не се безпокой, ангелчето ми, ще получиш още, когато се прибера.

— Идва ми да хвърля нещо по теб.

Гидиън се облече за нула време, но външният му вид беше безупречен. Този факт само развали настроението ми още повече.

— Престани да се мръщиш — скара ми се, след което се наведе и ме целуна по главата.

— На мен ми трябва цяла вечност, за да изглеждам така добре като теб, а ти не полагаш никакви усилия — оплаках се. — А освен това си сложил любимата ми вратовръзка.

Тя подчертаваше цвета на очите му, така че човек не можеше да забележи друго освен Гидиън и красивото му лице.

Усмихна се.

— Знам. Искаш ли, като се прибера вкъщи, да те изчукам, без да я свалям?

Представих си го и веднага спрях да се мръщя. Какво ли щеше да е чувството, ако той просто свалеше ципа на панталона си и ме изчукаше напълно облечен в някой от деловите си костюми? Страшно секси. В много отношения.

— Потим се прекалено много — отвърнах и се нацупих. — Ще я развалим.

— Имам цяла дузина такива — заяви Гидиън и се изправи. — Днес ще си останеш вкъщи, нали?

— Чакай малко! Имаш още десетина вратовръзки като тази?

— Тя ти е любимата — отвърна простичко, като че ли това обясняваше всичко… което май си беше самата истина. — Вкъщи си, нали така? — повтори.

— Мама ще дойде след няколко часа, а и имам да проведа няколко телефонни разговора.

Запъти се към вратата.

— Подремни още малко, сърдито ангелче. Сънувай ме.

— Да, добре — измърморих, прегърнах възглавницата и затворих очи.

Сънувах го. Иска ли питане.



— Повечето от поканените са отговорили, че с удоволствие ще присъстват на сватбата — каза мама. Прокара пръст по тъчпада на лаптопа си, за да ми покаже списъка, от който направо ми се събраха очите. — Не очаквах толкова много гости, след като им съобщихме в последния момент.

— Това е добре, нали?

Честно казано, нямах представа дали е така. Дори не помнех имената на всички гости, които щяха да присъстват на приема. Знаех само, че той ще се състои в събота вечерта в един от хотелите на Гидиън в града.

Иначе никога нямаше да успеем да намерим свободна зала, Скот си замълча по въпроса, но аз останах с впечатление, че нечия друга сватба е била отложена в последния момент. А само колко стаи бяхме запазили, за да съберем родата ми по бащина линия… Не се бях замислила за всичко това, когато реших събитието да се състои на рождения ден на Гидиън.

— Чудесно е. — Мама ми се усмихна, но беше видимо напрегната.

Подложена бе на огромен стрес и това ме притесняваше.

— Всичко ще бъде прекрасно, мамо. Направо великолепно, и ще бъдем толкова щастливи, че изобщо няма да ни пука, ако нещо не е съвсем както трябва. — При тези думи тя се

намръщи и аз побързах да продължа: — Но това, разбира се, няма да стане. Персоналът ще се погрижи всичко да е наред. Все пак това е голям ден за шефа им.

— Да — съгласи се мама и кимна поуспокоена. — Права си. Ще искат всичко да е идеално.

— И така ще бъде.

Не можеше да е другояче. Двамата с Гидиън вече бяхме женени, но никога не бяхме празнували рождения муден заедно. Очаквах го с нетърпение.

Телефонът ми изпищя, получила бях съобщение. Прочетох го и се намръщих, след това се протегнах към дистанционното за телевизора.

— Какво има? — попита мама.

— Не знам. Гидиън ми пише да включа телевизора.

Стомахът ми се сви, тревогата измести приятното очакване, което изпитвах допреди малко. Какво още щеше да се стовари ми главите ни?

Включих на канала, който Гидиън ми бе посочил, и разпознах декора на популярно токшоу. За моя най-голяма изненада мъжът ми седеше на една маса заедно с пет жени водещи. Чуха се аплодисменти, подвиквания и подсвирквания. Каквото ѝ да си мислеха за способността му да бъде верен, жените не можеха да му устоят. Чарът и сексапилът му бяха милион пъти помощни, когато човек се запознае с него лично.

— Господи! — прошепна майка ми. — Какво прави той?

Увеличих звука.

Както можеше да се очаква, след като го поздравиха за годежа ни, водещите се насочиха директно към темата за Рио и прословутата снимка на тройката в клуба. Разбира се, всички дебело подчертаха, че снимката не може да бъде показана, за-щото е твърде неприлична. Но насочваха зрителите към сайта ни шоуто, чийто адрес бе изписан в долната част на екрана.

— Много ловко от тяхна страна — ядоса се мама. — Той защо продължава да обръща внимание на тази история?

— Шшшт! Има някакъв план.

Поне се надявах да е така.

Гидиън държеше в две ръце чаша за кафе с логото на шоуто и изглеждаше замислен, докато водещите се надпреварваха да говорят, преди да му дадат думата.

— Дали изобщо е необходимо да има ергенски и момински партита в наше време? — попита една от тях.

— Това е един от въпросите, които бих могъл да разясня — намеси се Гидиън, преди останалите да са подхванали обсъждането на темата. — Тъй като с Ева се оженихме миналия месец, аз вече не съм ерген и това не би могло да е ергенско парти.

Зад него, на огромната видеостена, логото на шоуто изчезна и вместо него се появи снимката, на която двамата с Гидиън се целуваме, след като сме изрекли клетвите си.

Ахнах заедно с публиката в залата.

— Леле! — измърморих. — Издаде ни.

Затруднявах се да проследя забързания разговор, който последва това разкритие. Бях като вцепенена и не разбирах смисъла па думите. Гидиън много държеше на личното си пространство.

Никога не даваше интервюта, които се отнасят до личния му живот, говореше само за дейността на „Крос индъстрис“.

Снимката на видеостената се смени. Появиха се фотографии, направени в същия клуб, в който дългокраките брюнетки се бяха покатерили върху Гидиън. Когато той погледна към публиката и изрази предположението си, че някои от присъстващите може да познават мястото, от аудиторията се дочуха няколко гласа, които отговориха положително.

— Очевидно — продължи Гидиън и отново насочи вниманието си към водещите, — не бих могъл да бъда в Ню Йорк и в Бразилия по едно и също време. Снимката, която се разпространяваше в интернет, е била обработена така, че логото на клуба е изтрито. Както виждате, то е избродирано на завесите на ВИП сепаретата. С подходящия софтуер и няколко клика на мишката логото е изчезнало.

— Но момичетата са били там — изтъкна една от водещите — и това, което се е случило с тях, е съвсем реално.

— Вярно е. Имах свой живот и преди да срещна съпругата си — отговори Гидиън с равен тон, без да се извинява. — За съжаление, не мога да го променя.

— Жена ви също е имала свой живот, преди да ви срещне. Тя е същата Ева, която се споменава в песента на „Сикс-Найнтс“ — заяви водещата и леко присви очи — „Златна“.

Явно четеше информацията от аутокю.

— Да, тя е — потвърди Гидиън. Тонът му бе съвсем безизразен. Изглеждаше необезпокоен.

Макар да знаех, че при тези шоута нищо не е така спонтанно, както изглежда, все пак ми се струваше нереално да гледам как личният ни живот е изложен на показ и вдига рейтинга на сутрешно предаване.

Появи се нова снимка — аз и Брет на Таймс скуеър по время на промоцията на клипа на „Златна“ — и се чу част от песента.

— Какво мислите за това?

Гидиън ги дари с една от редките си усмивки.

— Ако бях композитор, и аз бих написал песен за нея.

На екрана се появи снимка, на която двамата с Гидиън бяхме в Бразилия. Веднага след това показаха кадъра от Уестпорт и поредица други снимки, на които минавахме по червения килим, за да присъстваме на различни благотворителни събития. На всички тях Гидиън бе вперил поглед в мен.

— О, колко го бива в това! — казах почти на себе си.

Мама бързо затвори лаптопа си.

— Виж колко е искрен, но в същото време е самоуверен и гледа отвисоко, точно както се очаква от легендарния Гидиън Крос. Освен това им е дал цял куп снимки, които да използват.

Изборът му беше добър — да говори в токшоу, водено само от жени, и да дискутира с тях теми, чувствителни за женската аудитория. Те нямаше да му простят така наречената изневяра, нито щяха да заобиколят скандала внимателно. Разговорът с тях щеше да разясни всичко далеч по-добре, отколкото ако водещият беше мъж.

— Предстои да излезе книга за вас, нали така? Написана от бившата ви годеница?

На екрана се появи снимка на Гидиън и Корин по време на промоцията на водка

„Кингсман“. От аудиторията се надигна шепот. Стиснах зъби. Както винаги Корин изглеждаше невероятно красива и прекрасно допълваше тъмната красота на Гидиън.

Предпочетох да мисля, че хората от шоуто сами са намерили тази снимка.

— Всъщност книгата ще бъде написана от друг — отговори той. Писател в сянка. Човек, който преследва свои лични цели.

— Не го знаех. И кой е този човек?

Водещата погледна към аудиторията и набързо обясни практиката на издателствата да наемат някого, който да напише книга от името на друг човек.

— Нямам право да разкрия името му.

Водещата продължи да настоява:

— Но вие го познавате? Или може би нея? И този човек не ви харесва?

— Така е. Отговорът ми е „да“ и на двата въпроса.

— Да не би да е някоя бивша приятелка? Или бизнес партньор?

В този момент се намеси една от водещите, която досега предимно слушаше:

— Да се върнем на Корин… Гидиън, защо не ни разкажете каква е истинската история с нея?

Съпругът ми остави чашата, от която току-що бе отпил.

— С госпожа Жиро бяхме гаджета в колежа. Известно време бяхме сгодени, но дори тогава връзката ни не вървеше особено добре. Бяхме прекадено млади, а и честно казано, не знаехме какво точно искаме.

— Това ли е всичко?

— В това да си млад и объркан няма нищо интересно, нито много пикантно, нали така? Останахме приятели и след като тя се омъжи. Съжалявам, че изпитва комерсиална нужда да се възползва точно от този период в живота ни, и то сега, когато съм женен. Убеден съм, че това е също толкова неприятно за Жан-Франсоа, колкото и за мен.

— Имате предвид съпруга ѝ, нали така? Жан-Франсоа Жиро. Познавате ли го?

На екрана се появиха Корин и Жан-Франсоа във вечерни тоалети. Бяха привлекателна двойка, макар че сравнението между двамата мъже не беше в полза на французина. Не можеше да се сравнява с Гидиън, но пък кой ли би могъл?

Съпругът ми кимна.

— Имаме съвместен бизнес.

— Разговаряли ли сте с него за това?

— Не. Обикновено не обсъждам такива неща. — По устните му отново заигра лека усмивка.

— Аз съм младоженец. Занимават ме други неща.

Плеснах с ръце.

— Точно така! Това беше моя идея. Аз му казах да напомня често на хората, че е женен и че се познава със съпруга на Корин.

Освен това спомена и за ролята на Диана. Добре се справяхме заедно.

— Ти знаеше ли какво планира Гидиън? — попита мама, звучеше ужасена.

Погледнах я и се намръщих, щом видях колко е пребледняла, Това ме разтревожи, особено като знаех колко тен бе събрала през последните два уикенда.

— Не, нямах представа. Преди време разговаряхме за Жиро. Ти добре ли си?

Майка ми притисна пръсти до слепоочията си.

— Боли ме глава.

— Веднага щом свърши предаването ще ти намеря нещо против главоболие.

Погледнах към екрана, но шоуто прекъсна за реклами. Изтичах до шкафчето с лекарства

в банята и се върнах с подрънкващо шишенце хапчета. С изненада видях, че майка ми си събира нещата.

— Тръгваш ли си? Нали щяхме да обядваме?

— Уморена съм, Ева. Ще се прибера вкъщи да си легна.

— Можеш да подремнеш тук, в стаята за гости.

Предположих, че идеята ще ѝ допадне. Та нали Гидиън бе обзавел гостната точно като спалнята ми в апартамента. Безсмислен, но тактичен опит да създаде в дома си кътче, където да се чувствам сигурна в началото на връзката ни, когато още не знаех дали трябва да се боря за нас, или просто да избягам.

Мама поклати глава и преметна чантата с лаптопа си през рамо.

— Ще се оправя. Обсъдихме най-важните неща. Ще ти се обадя по-късно.

Допря буза до моята, изпрати ми въздушна целувка и си тръгна.

Отпуснах се на дивана, оставих хапчетата на масичката и догледах интервюто на Гидиън.


Загрузка...