Обречена на теб

Глава 8

Вдигнах поглед от имейла, който четях, когато Ангъс влезе в офиса ми. Застана пред бюрото ми с шапка в ръце.

— Миналата нощ претърсих кабинета на Теранс Лукас — докладва ми. — Не открих нищо.

Очаквах го, затова не се изненадах.

— Възможно е Хю да е казал на Ани какво знае и никъде да не са останали писмени доказателства.

Ангъс кимна мрачно.

— Понеже така или иначе бях там, изтрих всички следи от посещението на Ева от харддисковете на компютрите. Погрижих се и за архивните копия. Освен това изтрих видеозаписа от онзи път, когато сте ходили там заедно с Ева. Проверих и се оказа, че доктор Лукас не е искал от охраната копие от записите, така че нищо не може да ви се случи, ако реши да последва примера на жена си и подаде оплакване срещу вас.

Такъв си беше Ангъс, винаги гледаше да се подсигури срещу всякакви възможни неприятности.

— Дали полицията няма да прояви интерес към това? — попитах и се облегнах назад. — Семейство Лукас могат да загубят толкова, колкото и аз.

— Те са лоши хора, момко. Ти не си.

— Нещата не са толкова прости.

— Ти имаш всичко, което си искал и което заслужаваш. Те не могат да ти отнемат нищо.

Освен собственото ми самоуважение и уважението на приятелите и колегите ми.

Работил бях толкова здраво, за да си извоювам тези две неща, след като баща ми бе публично опозорен. Тези, които искаха да открият слабости в мен, щяха да останат удовлетворени. Но това вече не ме тревожеше толкова, колкото преди.

Ангъс беше прав. Бях натрупал богатство и имах Ева.

Ако се наложеше да се оттегля от обществения живот, за да ѝ осигуря спокойствие, с готовност щях да го направя. Обмислях го още докато Нейтън все още бе заплаха за нея. Тогава Еви беше готова да скрие връзката ни от света, за да ми спести всеки възможен скандал, който би произлязъл от миналото ѝ — жертва, която не бях готов да направя. Да се крием. Да се срещаме тайно. Да се преструваме пред околните, че не сме дълбоко и безвъзвратно влюбени един в друг.

Вече бе съвсем различно. Тя ми беше необходима колкото въздуха, който дишам. Сега най-важното бе да успея да съхраня щастието ѝ. Знаех какво е да те съдят за чужди грехове и никога не бих подложил жена си на подобно нещо. Макар ди не ѝ се вярваше, можех да живея и без да съм част от всичко, с което се занимава „Крос индъстрис“.

Можех да прекарвам дните си с онази проклета препаска около бедрата и да си играя на Тарзан, но по средата, някъде между тези две крайности, съществуваше вариант за щастлив и спокоен начин на живот.

— Ти ме предупреди за Ани. — Поклатих глава. — Трябваше да те послушам.

Ангъс сви рамене.

— Станалото станало. Ани Лукас не е дете. Достатъчно е голяма, за да поеме отговорност за решенията си.

„Какво правиш, момко?“ — беше ме попитал Ангъс, когато Ани Лукас се вмъкна на задната седалка онази първа вечер. През следващите седмици все по-ясно ми даваше да разбера, чс не одобрява поведението ми, докато накрая един ден ми повиши тон. Бях отвратен от себе си, че наказвам една жена, която не ми е направила нищо лошо, и си го изкарах на него, като му казах да не забравя къде му е мястото.

Болката в погледа му, която той бързо се опита да прикрие, щеше да ме преследва до последния ми ден.

— Съжалявам — казах и го погледнах право в очите — за държанието си.

По лицето му заигра лека усмивка.

— Не е необходимо да се извиняваш, но приемам извинението ти.

— Благодаря.

Гласът на Скот се чу от микрофона:

— Ще помоля Скот да организира полета — продължи. — Ще заминем в петък вечер и ще планираме нещата така, че да се върнем в понеделник сутрин. Точно навреме, за да отидеш на работа, щом си толкова амбициозен.

— Къде ще ходи Ева?

— Нямам представа. Шона отказва да ми каже, защото ти не трябва да знаеш. Заяви само, че няма да са тук през уикенда и трябва да те държа зает през цялото време, защото Кари не иска да се намесваш.

— Екипът на „Позит“ е тук. Освен това Арнолдо Ричи ви чака на телефона. Каза, че има да ви съобщи нещо съвсем кратко.

— Свържи ме с него — наредих.

Изчаках да светне червената лампичка и включих високоговорителя.

— Къде си?

— Здравей и на теб, приятелю — поздрави ме Арнолдо с лек италиански акцент. — Разбрах, че онзи ден с Ева сте били в ресторанта и съм ви изпуснал.

— Обядът беше прекрасен.

— Само такъв сервираме. И вечерята ни не е никак лоша.

Залюлях се в стола си.

— В Ню Йорк ли си?

— Да. Организирам ергенското ти парти. Всъщност точно затова ти се обаждам. Ако имаш планове за уикенда, ги отмени.

— С Ева ще сме извън града.

— Тя ще бъде извън града. Всъщност от Шона разбрах, че ще са извън страната. Така че ти също ще си извън града. Останалите момчета са съгласни с мен. Ще те принудим веднъж и ти да напуснеш Ню Йорк.

Бях толкова слисан от първите думи на приятеля си, че почти не чух последните.

— Ева няма да пътува извън страната.

— Ще трябва да го кажеш на нея и на приятелките ѝ — отвърна съвсем спокойно Арнолдо.

— Що се отнася до нас, ние отиваме в Рио.

Без да усетя, се бях изправил на крака. По дяволите! Ева не беше в сградата. Не можех просто да взема асансьора и да отида при нея.

— Не може да взема такива решения — отсякох.

Арнолдо замълча.

— С нищо няма да си помогнеш, ако ми се разсърдиш, Гидиън. А ако ѝ нямаш доверие, приятелю, изобщо не трябва да се жениш за нея.

Стиснах слушалката на телефона още по-здраво.

— Арнолдо, ти си най-близкият ми приятел. Но това ще се промени, ако не спреш да говориш глупости за Ева.

— Не си ме разбрал правилно — поясни бързо. — Ако се опитваш да я затвориш в клетка, за да се чувстваш сигурен, непременно ще я загубиш. Подобно поведение от страна на гадже може да се приеме за романтично. Но от страна на съпруг би могло да се окаже задушаващо.

Осъзнах, че в момента ми дава съвет, и започнах да броя до десет. Успях да стигна само до седем.

— Не мога да повярвам.

— Не ме разбирай погрешно. Араш ме убеждава, че тя е най-хубавото нещо, което ти се е случвало. Казва, че никога не те е виждал толкова щастлив и че тя направо те обожава.

— И аз твърдя същото.

Арнолдо въздъхна шумно:

— Влюбените мъже не са най-добрите свидетели.

Изведнъж спрях да се дразня и ми стана забавно.

— Защо вие двамата с Араш обсъждате личния ми живот?

— Приятелите го правят.

— По-скоро приятелките. Вие двамата сте възрастни мъже. Би трябвало да оползотворявате времето си по по-добър начин. — Свих ръка и почуках по бюрото си. — И очаквате да прекарам уикенда в Бразилия с клюкари като вас?

— Виж какво — продължи с изнервящо спокойствие, — за Манхатън и дума не може да става. И аз харесвам града, но мисля, че сме се насладили на прелестите му. Особено щом става въпрос за повод като този.

Натъжих се, погледнах през прозореца града, който толкова много обичам. Само Ева знаеше за хотелската стая, която беше винаги запазена за мен — моята „бърлога за секс“, както я наричаше. Преди да срещна съпругата си, това бе единственото място, където водех жени, за да правя секс с тях. Там се чувствах в безопасност. Безличен. Там не можеха да научат нищо за мен, освен как изглеждам гол или как обичам да се чукам.

Винаги настоявах с момчетата да се забавляваме някъде близо до дома, защото напуснех ли Ню Йорк, се отказвах от възможността да правя секс.

— Добре, няма да споря.

Щях да го обсъдя с Ева и Кари, но това не засягаше Арнолдо.

— Чудесно. Оставям те да работиш. Ще си поприказваме през уикенда.

И двамата затворихме. Погледнах към Скот през стъклената стена и вдигнах пръст –

знак, че се нуждая от още минута. Взех смартфона си и набрах номера на Ева.

— Здрасти, шампионе! — обади се тя, звучеше закачливо и весело.

Щом я чух, в мен се разля топла вълна удоволствие. Гласът ѝ, който винаги е бил гърлен, бе станал по-дрезгав. Спомних си дългата нощ; звуците, които издава, когато е възбудена; как вика името ми, докато свършва…

Поставих си нова цел: да направя така, че гласът ѝ винаги да с дрезгав, кожата ѝ — зачервена, устните ѝ — подути, а походката — бавна и страстна, сякаш още ме усеща в себе си. Където и да отиде, трябваше веднага да става ясно, че я чукам често и здраво. Поне при мен веднага се забелязваше. Ставах спокоен и отпуснат, а и в коленете си усещах известна слабост, макар че никога не бих го признал на глас.

— Има ли промяна в плановете ни за уикенда? — попитах.

— Може би трябва да вземам повече витамини — подразни ме Ева, — иначе нищо не се е променило. Очаквам го с нетърпение.

Мъркането ѝ ме възбуди.

— Разбрах, че приятелите ни са планирали да ни разделят през уикенда за ергенското и моминското ни парти.

— О! — Настъпи мълчание. — Май се надявах да са забравили за тези неща.

Ако само можеше да види усмивката ми в този момент.

— Бихме могли да избягаме някъде, където да не могат да ни открият.

— Де да беше така — въздъхна Ева. — Май тези партита са повече за тях, отколкото за нас. Това е последната им възможност да се забавляваме заедно като едно време.

— Това време свърши, когато те срещнах.

Но знаех, че за Ева още не е така. Тя държеше на независимостта си и поддържаше приятелствата си както преди.

— Не мислиш ли, че това е твърде странен обичай? — продължи да разсъждава. — Двама души са готови да се обрекат един на друг до края на живота си, а приятелите им ги водят някъде, напиват ги и ги подстрекават да се държат неприлично за по следен път.

Цялата секси закачливост, с която започна разговорът ни, бе изчезнала. Съпругата ми беше изключително ревнива жена. Знаех го и го приемах, както тя приемаше собственическото ми отношение към нея.

— Ще поговорим отново довечера.

— Добре — съгласи се Ева, но изобщо не звучеше доволна.

Това ми даде известна утеха. Предпочитах да си представям как страда без мен през целия уикенд, вместо как се забавлява до забрава.

— Обичам те, Ева.

Затаи дъх.

— И аз те обичам.

Затворих телефона и се обърнах да взема сакото си от закачалката, но промених решението си. Върнах се обратно до бюрото и позвъних на Кари.

— Какво има? — попита ме вместо поздрав.

— Къде ще водиш жена ми този уикенд?

Бързината, с която отговори, ми подсказа, че е очаквал обаждането ми.

— Не е необходимо да знаеш.

— Изобщо не си прав.

— Няма да ти позволя да я контролираш — отвърна Кари сърдито. — Нито да пращаш горилите си да спират всеки мъж, който се приближи до нея, както направи във Вегас. Ева е голямо момиче. Може да се справя и сама, а освен това заслужава да се позабавлява.

Ето какъв бил проблемът значи.

— Тогава имаше смекчаващи вината обстоятелства, Кари.

— Нима? — Въпросът му беше изпълнен със сарказъм. — Какви например?

— Нейтън Баркър все още беше на този свят, а и ти наскоро беше организирал истинска оргия в хола ви. Не можех да поверя сигурността ѝ в твои ръце.

Настъпи мълчание. Когато заговори отново, гласът му бе значително по-спокоен.

— Кланси ще отговаря за охраната, така че Ева ще е в безопасност.

Поех си дълбоко въздух. Двамата с Кланси се отнасяхме предпазливо един към друг, тъй като той знаеше какво направих, за да не бъде повече Нейтън заплаха за Ева. Но и двамата искахме едно и също: съпругата ми да се чувства щастлива и в безопасност. Можех да му я поверя — знаех, че е добър в работата си, а освен това отговаряше за безопасността на Стантън и Моника.

Щях лично да разговарям с Кланси и да го свържа с Ангъс. Нужен бе план за действие и комуникация при непредвидени обстоятелства. Ако Ева се нуждаеше от мен, трябваше да мога да стигна до нея възможно най-бързо.

Стомахът ми се сви само като си го помислих.

— Ева има нужда от приятелите си и аз искам тя да се забавлява.

— Чудесно — заяви Кари безгрижно. — Тук сме на едно мнение.

— Няма да се намесвам, но запомни, че никой не е по-загрижен за безопасността ѝ от мен. Ева е само част от живота ти. За мен тя е целият ми живот. Не проявявай инат и се свържи с мен, ако стане нужда. Ясно ли е?

— Добре, разбрах.

— Ако това ще те успокои, аз самият ще бъда в Бразилия.

Кари замълча за момент.

— Все още не сме определили точното място, но е много вероятно да отидем в Ибиса.

Изругах наум. Щеше да е нужен половин ден, за да стигна дотам от Рио.

Исках да споря — готов бях веднага да предложа други места, за предпочитане в Южна Америка, но се въздържах. Спомних си коментара на доктор Питърсън, че Ева има нужда от по-широк социален кръг.

— Съобщи ми, когато решите — казах вместо това.

— Добре.

Затворих телефона, грабнах сакото си и го облякох.

Ева и доктор Питърсън определено не биха се съгласили мен, но приятелите и семейството можеха да са най-ужасно нещо на света.

Останалата част от следобеда мина по график. Наближаваше пет, когато Араш влезе в кабинета ми с небрежна стъпка, настани се на най-близкия диван и простря ръце на облегалката.

Привърших разговора си с един от дистрибуторските центрове в Монреал, изправих се и раздвижих схванатите си крака. След работа имах уговорка да се видя с треньора ми, но бях сигурен, че здраво ще ми срита задника. Ева щеше да е много щастлива, ако разбере колко ме е изтощила.

Не че това щеше да ме спре отново да правя секс с нея довечера.

— Надявам се, че имаш основателна причина да се разполагаш в кабинета ми като у дома си — обърнах се сухо към госта си и заобиколих бюрото.

Араш се усмихна предизвикателно.

— Диана Джонсън.

Забавих крачка, името ме изненада.

— Какво за нея?

Араш подсвирна.

— Значи наистина я познаваш?

— Тя е журналистка на свободна практика.

Отидох до бара и извадих две бутилки студена вода. Освен това бях чукал Диана, което се оказа изключително голяма грешка.

— Добре. Сещаш ли се за секси блондинката, на която вързах тенекия снощи?

Погледнах го нетърпеливо.

— Казвай, какво има.

— Тя работи в правния отдел на издателството, което държи авторските права на книгата на Корин. Каза ми, че човекът, който в действителност пише книгата, е Диана Джонсън.

Въздъхнах дълбоко, стиснах бутилките толкова силно, че пукаха от капачките.

— По дяволите!

Жена ми ме беше предупредила за Диана, но аз не я бях послушал.

— Нека да отгатна — продължи напевно Араш. — Познаваш Госпожица Джонсън в библейския смисъл на думата.

Обърнах се към него и го приближих. Подхвърлих му едната бутилка и в пространството между нас се разхвърчаха капчици, които образуваха водна арка. Отворих моята бутилка и отпих жадно.

Ева беше права — необходимо бе да се превърнем в по-добър и по-сплотен екип. И двамата трябваше да се научим да не се доверяваме напълно един на друг и да приемаме безусловно съветите, които си даваме.

Приятелят ми сложи лакти на коленете си и стисна бутилката с две ръце.

— Сега разбирам защо толкова бързаше да наденеш пръстен на ръката на Ева. Искал си да приключиш сделката, преди тя да побегне уплашена.

Араш се шегуваше, но по изражението му разбрах, че е разтревожен. Аз също се безпокоях. Колко такива истории можеше да понесе жена ми?

Дръпнах бутилката от устните си.

— Чудесна новина, с която да приключа деня си — измърморих.

— Каква е новината?

Двамата с Араш се извърнахме и видяхме как Ева влиза с танцова стъпка през отворената врата на кабинета ми. Държеше в ръка единствено смартфона си. Беше облечена в същия спортен екип, който носеше в деня, когато я видях за първи път. Сега опашката ѝ бе по-светла и по-къса, а тялото ѝ — по-слабо и по-мускулесто. Но тя винаги щеше да си остане момичето, което ме остави без дъх.

— Здравей, Ева — поздрави Араш и се изправи.

— Здрасти. — Усмихна му се, докато идваше към мен, повдигна се на пръсти и ме целуна по устните. — Здрасти, шампионе. — Отстъпи назад и се намръщи. — Какво е станало? В неподходящ момент ли идвам?

Обгърнах кръста ѝ с ръка и я придърпах към себе си. Обича да усещам тялото ѝ до своето, това ме успокояваше и тревогата която изпитвах, когато не бяхме заедно, изчезваше.

— Моментът никога не е неподходящ. Идвай при мен всеки път, когато ти се прииска.

В очите ѝ блеснаха пламъчета.

— С Мегуми ще ходим на фитнес заедно, но съм подранила малко, така че реших да се отбия при теб. Исках да видя колко си секси и това да ме мотивира.

Целунах я по челото.

— Не се изтощавай прекалено много — прошепнах. — Аз ще се погрижа за това.

Изправих се и забелязах, че е смръщила вежди.

— Сериозна съм. Какво има?

Араш се прокашля и посочи към вратата:

— Връщам се в кабинета си.

Отговорих на въпроса ѝ, преди той да излезе от офиса ми.

— Диана Джонсън ще пише книгата на Корин.

Ева замря.

— Наистина ли?

— Значи тя знае за Диана? — попита Араш и ни изгледа ококорено.

Жена ми го прикова с поглед.

— А ти знаеш ли за Диана?

Адвокатът вдигна ръце.

— Никога не съм я виждал. Едва днес чух за нея.

Ева се измъкна от прегръдката ми и ме погледна:

— Казах ти.

— Знам.

— Какво си му казала? — попита Араш и пъхна ръце в джобовете си.

Жена ми взе моята бутилка с вода и се отпусна в кожено кресло.

— Че не може да ѝ се има доверие. Чувства се страшно обидена, защото Гидиън я съблякъл гола, а след това я зарязал. Не че я обвинявам. Аз самата бих се почувствала страшно унизена, ако някой ме накара да изложа на показ „стоката" и после нищо не се случи.

Араш седна отново на дивана.

— Да не би да имаш проблеми с либидото, Крос?

— А ти преглеждал ли си наскоро обявите за работа, Мейдани! — отвърнах и седнах на стола срещу него.

— Диана си е играла на чичо доктор с Гидиън и преди този случай — продължи Ева. — И много ѝ е харесало. За което също не мога да я виня. Казах ти, че е страхотен в леглото.

Араш ме погледна, явно му беше много забавно.

— Да, каза ми.

— Направо да ти хвръкне шапката. Особено когато…

— За бога, Ева! — прекъснах я.

Жена ми ме погледна невинно.

— Просто се опитвах да обрисувам по-пълна картина, миличък. И да ти отдам дължимото. Както и да е, горката Диана се разкъсва между неистовата си омраза към Гидиън и желанието си да го изчука така, че свят да му се завие. И тъй като не може да направи второто, се е съсредоточила изцяло върху първото.

Погледнах я:

— Свърши ли?

Ева ми изпрати въздушна целувка и отпи от водата.

Араш се облегна назад.

— Какви неща си ѝ причинил само — обърна се към мен, а после към Ева: — Ти си истинска светица, не знам как го търпиш. И него, и поредицата обидени жени, които се влачат подире му.

— Какво да ти кажа? — нацупи устни жена ми. — Вие, момчета, как разбрахте?

— Имам си човек в издателството.

— О, а аз си помислих, че Диана е казала нещо.

— Няма да го направи. От издателството не искат да се разбере, че Корин не е написала книгата, така че в договора ѝ има клауза за поверителност. В момента преговарят по него.

Ева започна да чопли етикета на бутилката. Телефонът ѝ избръмча, тя го взе и прочете съобщението.

— Тръгвам. Мегуми ме чака.

Изправи се. Ние с Араш също станахме. Миг по-късно Ева беше в прегръдките ми и очакваше целувка. Целунах я и потърках нос в нейния, преди да се отдръпне.

— Извади голям късмет, че се появих — заяви и ми върна бутилката с вода. — Помисли си само в колко още неприятности щеше да се забъркаш, ако беше останал ерген.

— Ти си неприятност, която ми стига за цял живот.

Ева се сбогува с Араш и излезе от кабинета. Наблюдавах я, докато се отдалечаваше, никак не ми беше приятно, че си отива. Махна с ръка на Скот, когато мина покрай бюрото му, и изчезна.

— Има ли сестра? — попита адвокатът ми, когато и двамата се настанихме отново на дивана.

— Не, тя е единствена по рода си.

— Ей, чакайте малко! — извика Ева и се върна на бегом.

Двамата с Араш скочихме отново на крака.

Жена ми дойде при нас.

— Щом още водят преговори, значи нищо не е подписано, нали?

— Точно така — потвърди Араш.

Ева ме погледна.

— Можеш да я накараш да не подписва.

Вдигнах учудено вежди.

— Как си го представяш?

— Предложи ѝ работа.

Вперих поглед в нея, а после казах решително:

— Не.

— Не казвай „не“.

— Не — повторих.

Жена ми се обърна към Араш:

— Нали трудовите ви договори включват понятия като „фирмена тайна“, „кодекс на служителя“, „забрана за конкурентна дейност“?

Адвокатът се замисли за момент.

— Разбирам какво имаш предвид. Да, така е. Но има ограничения в покритието и налагането на тези клаузи.

— Но пак е по-добре от нищо, нали? Дръж приятелите си близо и така нататък — заяви тя и ме погледна с очакване.

— Не ме гледай така, Ева.

— Добре. Беше просто идея. Трябва да вървя. — Махна с ръка и излезе бързо от кабинета.

Стана ми доста неприятно, че не ме целуна за довиждане. Наложи се още веднъж да я гледам как си тръгва… И вторият път беше още по-тежко.

Накара ме да чакам, преди да правя секс с нея. Сега съвсем между другото ми предложи да прелъстя друга жена.

Онази Ева, която познавах и обичах, никога не би направила нито едно от двете.

— Не искаш тази книга да бъде издадена — викнах след нея.

Ева спря до вратата и се обърна. Погледна ме, наклони глава на една страна.

— Не, не искам.

Щом видях изпитателния ѝ поглед, настръхнах. За нея бях отворена книга, ясно ѝ беше, че в момента съм раздразнен.

— Знаеш, че ще очаква да ѝ предложа нещо повече от работа.

— Ще трябва да я омаеш — съгласи се Ева и отново се отдалечи. — Ти си изкусителна хапка, Крос. И много добре знаеш как да примамиш някого отдалеч. Трябва само да направиш така, че тя да подпише договор. После можеш да я изпратиш и в Сибир, стига да ѝ дадеш работа, която отговаря на длъжностната ѝ характеристика.

Нещо в гласа ѝ ме предупреди да застана нащрек, както и начинът, по който ме гледаше. Като укротител на лъвове, който обикаля предпазливо и внимателно около лъва, но през цялото време държи ситуацията под контрол.

Почувствах, че ме провокира, затова се заядох:

— Предлагаш ме като курва, за да получиш това, което искаш.

— Мили боже — измърмори Араш. — Не се дръж като глупак.

Ева присви очи, ясните ѝ сиви ириси станаха буреносни.

— Глупости. Трябва само да я подведеш, не да я чукаш. Искам тази книга да види бял свят точно толкова, колкото ти би желал да слушаш „Златна“ до втръсване. Но ти прие съществуването на проклетата песен, така че и аз ще мога да приема книгата.

— Тогава защо предложи да я взема на работа? — възразих и пристъпих към съпругата си. — Не искам тази ужасна жена на километри от мен, а какво остава да я наема на работа.

— Добре. Просто ти предложих. Още като дойдох, видях, че си разстроен, а аз не обичам да те виждам такъв…

— За бога, аз не се разстройвам!

— Добре — съгласи се отново Ева. — Разбира се, че не беше разстроен. Беше в лошо настроение, така по-добре ли е? Беше мрачен. Унил. Тези думи достатъчно мъжествено ли ти звучат, шампионе?

— Май ще се наложи да те метна на коляното си.

— Само се опитай и ще ти разцепя секси устничките — сряза ме, разпалена. — Мислиш ли, че ми е много приятна мисълта тази разгонена кучка да се върти около теб? Само като си представя как флиртуваш с нея, как я караш да си мисли, че искаш да я чукаш, ми идва да разбия нещо. Включително и физиономията ѝ.

— Добре. — Получил бях това, което ми трябваше.

Когато беше ядосана, Ева не можеше да крие ревността си. В момента изгаряше от ревност, трепереше от гняв. Аз обаче вече бях спокоен.

— А може би отказът на Диана няма да промени нищо — продължи, беше направо бясна. — Издателят може да наеме друг да напише проклетата книга. Да се надяваме, че ще е някой, който не е засегнат лично. От друга страна, бившите ти любовници изпълзяват отвсякъде, така че издателството може пак да извади късмет.

— Стига вече, Ева.

— Никога не бих те предложила като курва само за да спра публикуването на книга. Ти си най-страхотният любовник на света. Бих могла да искам за теб по няколко хилядарки на час минимум.

— По дяволите! — изругах и се хвърлих към нея, но тя ми се изплъзна.

— Стига! — намеси се Араш и застана между нас. — Като твой адвокат съм длъжен да напомня, че ако продължаваш да дразниш жена си, това може да ти струва милиони.

— Той обича да дразни жените — продължи да ме провокира Ева, като подскачаше насам— натам зад гърба на Араш, за да не успея да стигна до нея. — Това го възбужда.

— Махни се от пътя ми, Мейдани! — изръмжах.

— Изцяло твой е, Араш — подвикна жена ми и се опита да се измъкне.

Спуснах се след нея. Хванах я точно когато минаваше през вратата, грабнах я през кръста и я вдигнах от земята. Ева започни да се бори и да недоволства.

Впих зъби в рамото ѝ, тя изпищя и с това привлякохме поне дузина погледи. Дори този на Мегуми, която тъкмо се задаваше иззад ъгъла.

— Целуни ме за довиждане — настоях.

— В момента не би искал да доближавам зъби до теб.

Подхвърлих я нагоре, завъртях я и я обърнах с лице към себе си, така че да мога да я

целуна силно. Не се получи както трябва. Ударихме един в друг носовете си. Но усетих допира на устните и на топлата ѝ кожа, а тъкмо от това имах нужда.

Ева гризна леко долната ми устна. Можеше да ме нарани, да ме захапе до кръв. Но ухапването ѝ и начинът, по който подръпна косата ми с ръце, бяха знак, че не ми е много сърдита.

— Ти си луд — оплака се. — Какво, по дяволите, ти става?

— Не си тръгвай, без да си ме целунала за довиждане.

— Сериозно ли говориш? — попита ме ядосано. — Целунах те.

— Първия път да, но не и втория, нито третия.

— Яж си ушите — прошепна ми. Стисна ме здраво за врата, набра се нагоре и обви кръста ми с крака. — Защо просто не ми каза?

— Няма да те моля.

— Ти никога не се молиш — отвърна Ева и докосна лицето ми. — Ти даваш заповеди.

Направи го и сега.

— На човек всичко му е позволено, когато е шеф — подхвърли Мегуми на Скот, който седеше на бюрото си, забил поглед в монитора.

Асистентът на Гидиън разумно си замълча.

Араш обаче не беше толкова благоразумен.

— Временна невменяемост вследствие на предсватбено нервно напрежение, нали така, Скот? — заяви адвокатът и застана до мен. — Намалени умствени способности. Някакво страшно мозъчно прецакване.

Погледнах го предупредително:

— Млъкни.

— Бъди мил — каза Ева и ме целуна леко. — Ще поговорим за това по-късно.

— В твоя апартамент или в нашия.

Усмихна се, лошото ѝ настроение се беше изпарило.

— В нашия.

Отпусна крака и я оставих на пода.

Сега вече можех да я пусна да си върви. Беше ми все така неприятно, но буцата в стомаха ми беше изчезнала. Ева изглеждаше така, сякаш нищо не се е случило. Избухваше лесно, но бурята отминаваше бързо и след нея оставаха чисти небеса.

— Здравей, Мегуми поздравих и протегнах ръка.

Приятелката на Ева пое ръката ми, лакът на ноктите ѝ проблесна. Мегуми беше привлекателна жена, имаше дълга до врата коса и очи с формата на бадем.

Изглеждаше по-силна от последния път, когато я видях, което ме зарадва — знаех колко много се тревожи Ева за нея. Познавах Мегуми съвсем бегло преди сексуалното нападение, което промени живота ѝ. Съжалявах за случилото се. Сега по погледа в тъмнокафявите ѝ очи се разбираше, че е била наранена, а демонстрацията на излишна самоувереност издаваше уязвимостта ѝ.

От опит знаех, че ѝ предстои да измине дълъг път. И никога вече нямаше да е същата като преди.

Погледнах към Ева. Жена ми също бе изминала дълъг път. Вече не беше онова момиче от преди много години, нито пък младата жена, която срещнах за първи път. Станала бе по-силна. Бях щастлив от това и не бих го променил за нищо на света.

Можех само да се моля един ден тази сила да не я отведе далеч от мен.

Напуснах студиото на Джеймс Чо точно както очаквах — с добре наритан задник. Все пак накрая спасих донякъде достойнството си, като успях да поваля бившия шампион в последния ни спаринг.

Ангъс ме чакаше отвън, застанал до бентлито. Отвори ми вратата и взе спортния сак от ръцете ми, но не се усмихна. На задната седалка Лъки джавкаше, затворен в транспортната си чанта, и надничаше развълнувано иззад преградите ѝ.

Спрях за миг, преди да се кача в колата, и усетих, че Ангъс ме наблюдава.

— Имам информация за теб — заяви мрачно.

Подготвих се да чуя нещо неприятно, тъй като очаквах резултати от издирването на документацията на Хю.

— Ще поговорим, когато стигнем в мезонета.

— В кабинета ти ще е по-удобно.

— Добре — съгласих се и се намръщих.

И в двата случая щяхме да разговаряме насаме. Предложих да проведем разговора вкъщи, за да може Ева да е до мен и да ме подкрепи, когато Ангъс ми съобщи какво е открил. Фактът, че предпочете да говорим в кабинета ми, означаваше само едно. Не искаше Ева да е край нас.

— Какво имаше да ми съобщи, че трябваше да го крием от съпругата ми?

Лъки заблъска вратичката на чантата и заскимтя тихо. Отворих я разсеяно и той веднага се измъкна оттам. Покатери се в скута ми и се надигна на задни лапи, за да оближе лицето ми.

— Добре, стига.

Задържах го в ръце, преди да изпадне в обичайната си еуфория, и отдалечих лице от него, за да не може да ме ближе по устата.

— И аз се радвам да те видя.

Започнах да галя мекото му топло тяло е една ръка и се загледах в града, през който минавахме. Ню Йорк беше съвсем различен нощем: смесица от тъмни улички и проблясващи високи сгради, магазини с крещящи неонови реклами и интимно осветени ресторантчета.

На остров Манхатън с площ от шейсет квадратни километра живееха около два милиона души, така че уединението беше рядко срещано и въображаемо удоволствие тук. Прозорците на апартаментите гледаха един към друг и между тях почти нямаше разстояние. Тъй като те често оставаха незакрити, всеки, който пожелае, можеше да наблюдава живота на хората зад тях. Телескопите бяха често срещана вещ.

Такъв беше животът в Ню Йорк. Всеки живееше в свой собствен свят, гледаше си работата и очакваше останалите да правят същото. Другият вариант беше да започнеш да изпитваш клаустрофобия — антитезата на духа на свободата, залегнал н основите на щата.

Стигнахме до „Кросфайър“ и излязох от колата заедно с Лъки. Ангъс ме последва през въртящата се врата и прекосихме фоайето в мълчание. Мъжете от охраната се изправиха, когато ме видяха, поздравиха ме по име и хвърлиха по един поглед на кутрето, сгушено под мишницата ми. Усмихнах се вътрешно, когато видях отражението си — бях по анцуг и фланелка, а косата ми беше още влажна от душа. Съмнявам се, че страничен човек би повярвал, че съм собственик на сградата.

Асансьорът бързо ни изкачи догоре и само няколко минути след пристигането си влязохме в офиса на „Крос индъстрис“. — Повечето кабинети бяха тъмни и празни, но някои амбициозни служители продължаваха да работят — или може би просто нямаха причина да се приберат вкъщи. Разбирах ги. Съвсем доскоро и аз прекарвах повече време в офиса, отколкото в мезонета.

Влязох в кабинета си, запалих лампите и затъмних стъклената стена. После отидох до меката мебел, настаних се на дивана и оставих Лъки на възглавницата до мен. Едва тогава забелязах, че Ангъс носи протрита кожена папка.

Придърпа кресло до ниската масичка и седна. Погледна ме право в очите.

Буца заседна в гърлото ми, като си помислих, че може да има друга причина. Ангъс изглеждаше прекадено мрачен, срещата ни — твърде официална.

— Няма да се пенсионираш — опитах се да го изпреваря, думите трудно излизаха от устата ми. — Няма да ти го позволя.

Изгледа ме за миг, след това чертите на лицето му омекнаха.

— А, момко, ще ме търпиш още известно време.

Изпитах огромно облекчение, отпуснах се на дивана, сърцето ми биеше силно. Лъки, който винаги бе готов за игра, скочи на гърдите ми.

— Долу! — наредих му, но той пощуря още повече. Притиснах го с една ръка и кимнах на Ангъс да започва.

— Сигурно си спомняш досието, което съставихме, когато се запозна с Ева — започна той.

Името ѝ привлече вниманието ми и аз изправих гръб.

— Разбира се.

Споменът за деня, в който срещнах Ева, нахлу в съзнанието ми. Седях в лимузината до бордюра и чаках всеки момент да потегля от „Кросфайър“. Тя влизаше в сградата. Видях я и усетих привличане. Не можах да устоя, казах на Ангъс да ме изчака и тръгнах след нея да я търся. Гонех жена — нещо, което никога дотогава не бях правил.

Когато ме видя, тя изпусна баджа си. Наведох се да го вдигна и прочетох името ѝ и компанията, за която работи. До края на нощта на бюрото в домашния ми кабинет имаше тънка папка с основните данни за нея — още нещо, което никога преди не бях правил за жена, която ме интересува само сексуално. По някакъв начин вече знаех, че е моя, макар още да не го осъзнавах. Колкото и да се самозаблуждавах, знаех, че тя ще играе важна роля в живота ми.

В следващите няколко дни досието набъбна, в него бяха включени родителите на Ева и Кари, а след това дори бабите и дядовците ѝ.

— Имаме договорка с един адвокат в Остин — продължи Ангъс, — който да ни съобщава за всички необичайни събития, свързани с Харисън и Лиа Трамел.

Родителите на Моника. Нямах нищо против, че напълно са се отчуждили от нея и Ева, когато дъщеря им родила незаконно дете. Така членовете на семейството, с които трябваше да си имам работа, ставаха по-малко. Но не изключвах възможността да променят решението си, когато Ева публично стане моя съпруга.

— Какво са направили?

— Починали са — заяви Ангъс, без да увърта, и отвори папката. — Почти преди месец.

Замислих се.

— Ева не знае нищо. Миналия уикенд си говорихме кого да поканим на сватбата и споменахме и тях. Предполагам, че и Моника не поддържа никаква връзка е тях.

— Написала е некролог, който се е появил в местния вестник.

Ангъс извади фотокопието и го остави на масата.

Взех го и го прегледах бързо. Семейство Трамел бе загинало при инцидент с лодка по време на лятната си почивка. Публикуваната снимка беше отпреди десетилетия — дрехите и прическите подсказваха, че е някъде от седемдесетте години.

Изглеждаха привлекателна двойка, бяха добре облечени и носеха скъпи аксесоари. Озадачи ме обаче цветът на косите им дори на черно-бялата снимка от вестника личеше ясно, че двамата са били тъмнокоси.

Прочетох последното изречение. Харисън и Лиа оставят след себе си дъщеря — Моника, и двама внуци. Вдигнах поглед към Ангъс.

— Двама внуци? Ева не е единствено дете?

Лъки се завъртя, възползва се от това, че не го държа здраво, и скочи на пода.

Ангъс си пое дълбоко въздух.

— Тъкмо затова, а и заради снимката, реших да се поразровя по-дълбоко.

Извади още една снимка и я остави на масата. Погледнах я.

— Кой е това?

— Моника Трамел, която сега се нарича Моника Диек.

Кръвта ми се смрази. Жената на снимката беше брюнетка също като родителите си. И изобщо не приличаше на онази Моника, която познавах. Нито пък на жена ми.

— Нищо не разбирам.

— Все още не знам какво е рожденото име на майката на Ева, но истинската Моника Трамел е имала брат на име Джаксън, който за кратко е бил женен за Лорън Китри.

— Лорън… — Това бе второто име на Ева. — Какво знаем за нея?

— Засега нищо, но няма да оставим нещата така. Разследването продължава.

Прокарах ръка през косата си.

— Възможно ли е да сме объркали едно семейство Трамел с друго?

— Не, момко.

Станах, отидох до бара, извадих две малки чашки и налях по два пръста малцово уиски.

— Сигурен съм, че Стантън внимателно е проверил Моника, преди да се ожени за нея.

— Ти не откри нищо за миналото на Ева, докато тя не ти каза-изтъкна Ангъс.

Прав беше. Изнасилването на Ева, помятането, протоколите от съда, споразумението… всичко беше старателно погребано.

Когато възложих на Араш да състави предбрачния ни договор, той провери финансовото състояние и задълженията ѝ, но това беше всичко. Обичах я. Желаех я.

Никога не бих си помислил да я дискредитирам по какъвто и да е начин.

Стантън също обичаше съпругата си. Нейното лично състояние, натрупано след два изгодни от финансова гледна точка развода, навярно бе единственото, което е проверил. Що се отнася до останалото, предполагам, че и двамата сме действали по един и същи начин. Защо да търсим неприятности, когато изглежда, че няма такива? Мъжете съзнателно си затварят очите заради любовта, тя ги превръща в глупаци.

Заобиколих бара и за малко да се спъна в Лъки, който подскочи срещу мен.

— Бенджамин Кланси е страшно добър. Не би могъл да пропусне такова нещо.

— Но го е пропуснал. — Ангъс пое чашата, която му подадох. — Ако семейство Трамел не бяха починали, и ние нямаше да знаем нищо. Когато проверих произхода ѝ, всичко беше чисто.

— Как, по дяволите, може да е чисто? — попитах и изпих уискито си на един дъх.

— Майката на Ева е използвала името на Моника, рождената ѝ дата и данните за родителите ѝ. Никога обаче не е теглила кредит, а това е най-често срещаният начин, по който се открива кражба на самоличността. Банковата сметка, която използва, е открита преди двайсет и пет години и е бизнес сметка със самостоятелен номер за плащане на данъци.

Когато я е откривала, е трябвало да представи и номера на социалната си осигуровка, но преди появата на интернет светът беше съвсем различно място.

Трудно ми беше да възприема огромния мащаб на измамата. Ако Ангъс се окажеше прав, тогава майката на Ева бе изживяла повече от половината си живот под чуждо име.

— Нямаме никаква следа, момко — заяви Ангъс и остави чашата, без да отпие от нея. — Няма трохички, които да следваме.

— А истинската Моника Трамел?

— Съпругът ѝ управлява всичко. В определен смисъл тя почти не съществува.

Погледнах кутрето, което ме закачаше, като ме буташе с лапичка по крака.

— Ева не знае абсолютно нищо — казах мрачно. — Би ми казала, ако беше наясно.

В момента, в който го изрекох, се запитах как точно би ми го казала. Как бих ѝ го казал

аз, ако бях на нейно място? Можеше ли да пази такава огромна тайна? Дали не е живяла с нея толкова дълго, че накрая я е приела за истина?

— Така е, Гидиън — съгласи се Ангъс тихо и примирено. Той също си задаваше много въпроси. Това му беше работата. — Тя те обича. Не съм виждал друга жена да обича мъж така дълбоко и искрено.

Седнах отново на дивана и усетих тежестта на Лъки, който се покатери след мен.

— Трябва да разберем повече. Всичко. Не мога да съобщя на Ева подобно нещо и да ѝ подавам информацията на части.

— Ще се погрижа — обеща Ангъс.