Обречена на теб

Глава 4

От всички прозорци на голямата двуетажна къща на брега струеше златиста светлина. Лампите по извитата автомобилна алея светеха като звезди в сумрака, а отрупаните с цвят хортензии с размер на малки коли обграждаха широката поляна.

— Не е ли прекрасно? — попита Ева с гръб към мен. Беше вперила поглед през прозореца на лимузината, коленичила на черната кожена седалка.

— Невероятно — отвърнах, макар че нямах предвид пейзажа, а нея.

Ева трепереше от вълнение цялата — като дете, изпаднало във възторг. Наблюдавах я внимателно, трябваше да разбера причината. Щастието ѝ бе изключително важно за мен. То бе изворът на моето собствено удовлетворение, поддържаше равновесието ми и ме караше да се чувствам сигурен.

Ева ме погледна през рамо, а в това време Ангъс намали скоростта и спря пред стълбището.

— Да не ми гледаш дупето?

Веднага преместих поглед върху дупето ѝ, идеално стегнато в шортите, които бе обула след работа.

— Сега, като го спомена…

Тя се смъкна на седалката и се разсмя весело:

— Знаеш ли, че си безнадежден случай?

— Да, още първия път, когато ме целуна, разбрах, че за мен няма надежда.

— Абсолютно съм сигурна, че ти ме целуна пръв.

Въздържах се да не се усмихна.

— Така ли стана?

Ева присви очи.

— Надявам се, че се шегуваш. Този момент би трябвало завинаги да се е запечатал в съзнанието ти.

Протегнах ръка и я прокарах по голото ѝ бедро.

— В твоето запечатал ли се е? — попитах тихо, мисълта ми наставяше удоволствие.

— Ей, вие! — прекъсна ни Кари и извади слушалките от ушите си. — Не забравяйте, че и аз съм тук.

По време на двучасовото ни пътуване във вечерния трафик съквартирантът на Ева дискретно гледаше филм на таблета си, а аз и за момент не можах да забравя, че е с нас. Кари Тейлър беше неотменима част от живота на съпругата ми и аз го приемах, дори това да не ми харесваше. Не се съмнявах, че обича Ева, но понякога постъпваше неразумно и я поставяше в неудобни ситуации, дори я излагаше на риск.

Ангъс отвори вратата. Ева изскочи навън и хукна по стълбите, преди да успея да прибера таблета си. Моника се появи на вратата точно в момента, в който дъщеря ѝ стигна до най-горната площадка.

Останах изненадан от ентусиазма на жена си, тъй като знаех, че през повечето време едва понася майка си, затова се загледах след нея с любопитство.

Кари се засмя и прибра нещата си в малка чанта.

— Само да ги подуши и нищо друго не ѝ трябва!

— Моля?

— Моника прави страхотни сладки с фъстъчено масло. Ева иска да ме изпревари и да си отдели малко, преди да ги изям всичките.

Отбелязах си наум да взема рецептата и отново се взрях в двете жени на верандата, които точно си разменяха целувки, а после погледнаха към мен. В този момент приликата между двете беше поразителна.

Кари изскочи от колата и се затича по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж; сграбчи Моника, която също бе отворила ръце да го прегърне, и я повдигна от земята. Смехът им проехтя в падащия здрач.

Застанал до отворената врата на лимузината, Ангъс подхвърли:

— Не можеш да прекараш целия уикенд в колата, момко.

Засмях се, оставих таблета на седалката и излязох от автомобила.

— Ще ти се отрази добре да имаш семейство — усмихна се Ангъс.

Поставих ръка на рамото му и го стиснах леко:

— Вече си имам.

Години наред Ангъс беше единственото ми семейство. И ми беше достатъчен.

— Хайде, не се мотай! — Ева се върна при мен, хвана ме за ръката и започна да ме влачи след себе си по стълбите.

— Здравей, Гидиън! — Моника се усмихна широко и топло.

— Здравей, Моника — поздравих я и протегнах ръка, но останах изненадан, когато тя ме придърпа и прегърна силно.

— Бих ти казала да ме наричаш „мамо“ — заяви тя и се отдръпна назад, — но се опасявам, че от това ще се почувствам стара.

По гърба ми премина тръпка и замени неудобството ми. Изведнъж ми мина през ума, че съм живял в дълбока заблуда.

Бракът ми с Ева я правеше моя. Но така и аз ставах неин, а връзката ми с хората, които тя обичаше, ставаше твърде лична.

С Моника се познавахме от известно време, пътищата ни от време на време се пресичаха, тъй като и двамата подкрепяхме едни и същи благотворителни инициативи за деца. И понеже всички познанства следват определени правила, бяхме установили определени граници, в които се простираха отношенията ни.

И изведнъж всичко това отиде по дяволите.

Обърнах се неволно и потърсих подкрепата на Ангъс, не знаех какво да кажа. Но затрудненото положение, в което бях изпаднал, явно му се стори много забавно, защото той само ми намигна и ме остави да се оправям както мога. Заобиколи колата и отиде да поздрави Бенджамин Кланси, който го чакаше до шофьорската врата на лимузината.

— Гаражът е ето там — обади се Моника и посочи двуетажната сграда от другата страна на пътя, която бе умалено копие на голямата къща. — Кланси ще настани шофьора ти и ще нареди да донесат багажа.

Ева ме дръпна за ръка и ме поведе вътре. Кари бе познал. Обгърна ме аромат на масло и ванилия. И не идваше от ароматизирани свещи. А от сладките. От успокояващата домашна миризма настръхнах, идваше ми да се обърна и да изляза.

Не бях готов за това. Бях дошъл като гост. Като половинката ни Ева. И през ум не ми беше минало, че ще ме посрещнат като зет, като истински член на семейството.

— Обожавам тази къща! — каза Ева и ме преведе през сводестата врата, която водеше към хола.

Видях точно това, което очаквах: скъпа къща на брега, обзаведена с мебели с бели калъфи и украшения на морска тематика.

— Харесва ли ти дървеният под с цвят на кафе? — попита жена ми. — Аз бих избрала бял дъб, но той е някак си по-обикновен, нали? И зелени, оранжеви и жълти цветови акценти, а не обичийното синьо. Иска ми се веднага да се заловя с това, когато отидем в Аутър Банкс.

Не можеше да си представи колко много исках да отидем там още сега. Там поне щях да имам повече от секунда време, за да дойда на себе си, преди да се наложи да се справям с цяла къща новоизлюпени роднини.

Скъпо обзаведеният хол преминаваше директно в отворена кухня, където Стантън, Мартин, Лейси и Кари вече се бяха събрали около голям кухненски остров за шестима. Френските прозорци откъм верандата откриваха прекрасна гледка към океана от всяка точка на помещението.

— Ей, вие! — обади се Ева. — Оставете ми малко сладки!

Стантън се усмихна и стана да ни посрещне. По дънки и фланелка изглеждаше много по— млад от мъжа, с когото общувах по работа в Ню Йорк. Заедно с костюма бе свалил от себе си и бизнес излъчването, така че имах чувството, че стоя пред непознат.

— Здравей, Ева. — Стантън целуна Ева по бузата, след което поздрави и мен: — Здравей, Гидиън.

Свикнал бях да се обръща към мен по фамилия и не бях подготвен за прегръдката, която последва.

— Поздравления — каза той и ме тупна здраво по гърба, преди да ме пусне.

У мен вече се надигаше раздразнение. Какво бе станало с естественото развитие на нещата? Плавното преминаване от бизнес отношения към познанство, после към приятелство и чак след това можех да стана част от семейството.

Изведнъж се сетих за Виктор. Той по-добре от мен бе разбрал какво ще означава бракът ми с Ева.

Стантън се усмихна на жена ми, докато аз стоях сковано до нея.

— Мисля, че Моника ти отдели малко сладки и ги остави на топло.

— Да! — изкрещя Ева, втурна се към кухнята и ме остави насаме с втория си баща.

С тъста ми.

Проследих я с поглед. В този момент забелязах, че Мартин Стантън ми маха, и му кимнах в отговор. Ако и той се опиташе да ме прегърне, щеше да получи един във физиономията.

Веднъж му бях казал, че със сигурност ще се засечем на някое семейно събиране. Сега ми се струваше нереално, че това наистина се случваше. Като че ли някой се подиграваше с мен.

Гърленият смях на Ева се разнесе из стаята и привлече вниманието ми. Жена ми протегна лявата си ръка към блондинката до Мартин и ѝ показа пръстена, който ѝ дадох, когато я направих своя съпруга.

Моника дойде при нас и седна до съпруга си. Стантън изглеждаше състарен до нея. Бялата коса и дълбоките бръчки по челото му ставаха още по-очевидни до красивото ѝ младолико лице. Но той явно изобщо не се тревожеше от факта, че е десетилетия по— възрастен от жена си. Целият грейваше, щом я погледнеше, и омекваше от любов към нея.

Опитвах се да измисля нещо подходящо, което да кажа. В крайна сметка единственото, което успях да изрека, беше:

— Имате прекрасна къща.

— Не изглеждаше толкова добре, преди Моника да се захване с нея — отвърна Стантън и обви тънката ѝ талия с ръка. — Същото може да се каже и за мен.

— Ричард… — Моника поклати глава. — Искаш ли да те разведа наоколо, Гидиън?

— Нека първо му дадем нещо за пиене — предложи Стантън. — Прекарали са доста време в колата.

— Искаш ли вино? — попита ме тя.

— Или може би уиски? — обади се Стантън.

— С удоволствие ще изпия едно уиски — отвърнах, съжалявах, че неудобството ми е така очевидно за всички.

Чувствах се не на място — нещо, с което трябваше вече да съм свикнал, след като срещнах Ева, но тя някак си ме държеше здраво стъпил на земята, дори когато ме вадеше от равновесие. Можех да преживея всяка буря, стига да се държа здраво за нея. Или поне така си мислех.

Огледах се за жена си и се успокоих, когато видях, че идва към мен с танцова стъпка, а конската ѝ опашка се вее насам-натам.

— Опитай това — нареди ми тя и поднесе една сладка към мен.

Отворих уста, но нарочно я затворих малко по-рано, така че я гризнах по пръста.

— Ох!

Ева се намръщи, но болката от ухапването предизвика ефекта, който желаех — накара я да съсредоточи вниманието си върху мен. Намръщеното ѝ изражение изчезна и погледът ѝ помръкна, когато разбра намерението ми. Погледна ме и разбра какво става вътре в мен.

— Искаш ли да излезем навън? — попита ме тихо.

— След малко. — Кимнах към бара в хола, където Стантън ми наливаше питието. После я хванах за китката, за да стои близо до мен.

Държах я встрани от останалите и това ме измъчваше. Не исках да съм от онези мъже, които задушават жените, които ги обичат. Но ми трябваше време, за да свикна с всичко това. Обичайната дистанция, която поддържах с околните, в това число и Кари, щеше да е неприемлива по отношение на Моника и Стантън. Особено след като видях колко е щастлива Ева сред хората, които приема за свое семейство.

За жена ми семейството означаваше сигурност. Никога не я бях виждал толкова щастлива и спокойна. За мен семейни събирания от този тип предвещаваха само неприятности.

Казах си, че трябва да се успокоя, а в това време Стантън се върна с напитките. Но все пак останах нащрек.

Мартин дойде при нас и ни запозна с приятелката си, а после и двамата ни поздравиха за сватбата. В тази размяна на любезности нямаше нищо неочаквано, така че се поуспокоих, особено след като погълнах на екс двойното си уиски.

— Ще излезем да му покажа плажа — заяви Ева, взе празната чаша от ръката ми и я остави на страничната масичка, покрай която минахме, докато отивахме към стъклената врата.

Навън беше по-топло, отколкото в къщата, тази година лятото се задържа до последно. Обгърна ни силен вятър с дъх на сол, разроши косата ми и я залепи за лицето ми.

Отидохме до мястото, където вълните се разбиваха, и през цялото време държах ръката на Ева в своята.

— Какво става? — попита тя и застана пред мен.

Настръхнах, щом долових загрижеността в гласа ѝ.

— Ти знаеше ли, че това събиране е планирано като семейно тържество по случай женитбата ни?

Ева се отдръпна, усетила острата нотка в тона ми.

— Не го приех по този начин. И мама не го нарече така, но предполагам, че има някаква логика.

— Не и за мен.

Обърнах ѝ гръб и тръгнах срещу вятъра, оставих го да отметне косата от разгорещеното ми лице.

— Гидиън! — Ева дотича след мен. — Защо се сърдиш?

— Не очаквах подобно нещо! — нахвърлих ѝ се.

— Какво нещо?

— Тази глупост с приемането в семейството.

Тя се намръщи.

— Ами, добре. Нали ти казах, че знаят.

— Това не би трябвало да промени нищо.

— Тогава… защо трябваше да им казвам изобщо? Ти искаше те да знаят. — Ева впери поглед в мен, когато замълчах. — Какво си мислеше, че ще стане?

— Никога не съм очаквал, че ще се оженя, Ева, така че не съм мислил за това.

— Добре. — Жена ми вдигна ръце в знак, че се предава. — Объркваш ме.

Не знаех как по-добре да ѝ обясня нещата.

— Не мога… Не съм готов за това.

— За кое?

Махнах нетърпеливо по посока на къщата:

— За това.

— Можеш ли да ми обясниш по-точно? — попита ме внимателно.

— Аз… Не, не мога.

— Да не би да пропуснах нещо? — В гласа ѝ се появи остра гневна нотка. — Какво ти казаха, Гидиън?

Отне ми малко време, за да разбера, че в момента застава в моя защита. Това ме предизвика още повече.

— Дойдох тук, за да съм с теб. Но ти ще прекараш времето си със семейството си…

— Те са и твое семейство.

— Не съм молил за това.

Изражението ѝ се промени — разбрала беше. Стиснах юмруци, когато видях съжаление в погледа ѝ.

— Не ме гледай така, Ева.

— Не знам какво да кажа. От какво имаш нужда?

Въздъхнах дълбоко:

— От още алкохол.

Жена ми изви устни.

— Сигурна съм, че не си първият младоженец, който изпитва нужда от алкохол в присъствието на роднините на съпругата си.

— Може ли да не ги наричаме така, моля те?

Беглата усмивка изчезна от лицето ѝ.

— Какво би променило това? Можеш да ги наричаш „господин и госпожа Стантън“, но…

— Не съм аз този, който не си знае мястото.

Ева нацупи устни:

— Не мога да се съглася с теб.

— Само преди два дни те щяха да се ръкуват с мен и да ме наричат „Крос“. А сега ме посрещат с прегръдки, подхвърлят реплики от типа „наричай ме мамо“ и ми се усмихват, сякаш очакват нещо.

— Всъщност майка ми ти каза да не я наричаш мамо, но разбирам какво имаш предвид. Женитбата ти с мен те превръща в техен син и това те побърква. И все пак толкова ужасно ли ти се струва, че са щастливи? Би ли предпочел да реагират като баща ми?

— Да. — С гнева и разочарованието знаех как да се справя.

Ева отстъпи, на светлината на намаляващата луна очите ѝ бяха тъмни и широко отворени.

— Не — оттеглих думите си и прокарах ръка през косата си. Не знаех как да се справя с нейното разочарование. — По дяволите! Не знам.

Жена ми впери поглед в мен и не го откъсна в продължение на една дълга минута. Извърнах се и се загледах във водата.

— Гидиън — пристъпи към мен и намали разстоянието, което сама бе създала, — наистина

те разбирам. Майка ми се е омъжвала три пъти. Всеки път пред мен се появяваше нов баща, който аз…

— И аз имам втори баща — прекъснах я. — Не е същото. На никого не му пука дали вторият му баща ще го хареса.

— Това ли било? — Дойде при мен и ме прегърна силно. — Те вече те харесват.

Притиснах я до себе си.

— Те не ме познават

— Ще те опознаят. И ще те заобичат. Ти си мечтата на всеки родител.

— Стига глупости, Ева.

Отдръпна се от мен, започваше да се ядосва.

— Знаеш ли какво? Щом не искаше да имаш роднини, трябваше да се ожениш за някое сираче.

И тръгна обратно към къщата.

— Върни се тук! — извиках ядосано.

Ева ми показа среден пръст през рамо.

Три крачки ми бяха достатъчни, за да я настигна, хванах я за ръката и я завъртях към мен.

— Още не сме приключили.

— Аз приключих. — Ева се надигна на пръсти и ме погледна в лицето. Хвърли ми яден поглед, като наклони глава назад. — Ти искаше да се оженим. Ако сега изведнъж те е хванал страх, проблемът си е изцяло твой.

— Само не ми казвай, че проблемът е мой! — Усетих, че ме обзема гняв, което засили още повече безсилието ми.

— Съжалявам, ако не си разбрал, че женитбата означава нещо повече от това винаги да имаш задник на свое разположение.

— Който изобщо не е на мое разположение! — възразих и един мускул на лицето ми започна да играе.

— Да ти го начукам!

— Чудесна идея.

Още преди да разбере какво е станало, Ева се озова по гръб на пясъка. Притиснах я силно и впих устни в нейните, исках да я накарам да млъкне. Тя изви гръб и започна да се съпротивлява. Стиснах опашката ѝ, за да не ѝ позволя да мърда. Ева заби зъби в долната ми устна, аз изругах и се отдръпнах.

— Сега какво, будалкаш ли се с мен? — Уви крака около моите и аз се оказах под нея, вперил поглед в красивото ѝ гневно лице. — Ето затова не получаваш нищо, шефе. Решението ти за всички наши проблеми е сексът.

— Ще трябва да направиш така, че да си заслужава чакането — продължих да я дразня, исках да се скарам с нея.

— Аз си заслужавам, глупако. Не вагината ми — отвърна тя и ме блъсна. — Съжалявам, че се чувстваш притиснат. Наистина съжалявам, че добронамереното и сърдечно посрещане на семейството ми те е накарало да си загубиш ума. Но това е едно от нещата, които получаваш заедно с мен, и ще ти се наложи да свикнеш.

Знаех, че е така. Знаех, че се налага да намеря начин да свикна, защото трябваше да я имам. Любовта ми към нея ме затваряше в капан. Притискаше ме до стената и не можех да се измъкна. Принуждаваше ме да приема семейството ѝ, въпреки че досега се справях чудесно и сам.

— Не го искам — отвърнах напрегнато.

Ева замръзна. Отпусна се на колене, обхвана с бедра краката ми.

— Помисли си добре какво казваш — предупреди ме.

— Не знам как да играя тази роля, Ева.

— Господи! — Ядът ѝ се изпари пред очите ми. — Просто бъди себе си.

— Аз съм последното нещо, което те биха поискали за дъщеря си.

— Наистина ли го мислиш? — попита Ева и ме изгледа внимателно. — Да, така мислиш. Господи, Гидиън…

Стиснах бедрата ѝ, за да не мърда. Сега не можеше да ме остави. Нямаше да ѝ го позволя, каквото и да се случи.

— Добре — заяви, но пресметливият ѝ поглед ме притесни. — Тогава бъди себе си. Ако разберат що за ужасен човек си и те намразят, така или иначе ще си доволен, нали така?

— Остави тези игрички на психоаналитиците, Ева.

— Само разсъждавам върху това, което ми каза, шефе.

Някой изсвири с уста и погледите ни се насочиха към Мартин, Лейси и Кари, които тъкмо слизаха от покритата с плочи веранда и стъпваха на пясъка.

— Вие наистина се държите като младоженци — извика Лейси, но беше прекалено далеч от нас и едва я чухме. Засмя се и докато се опитваше да запази равновесие на пясъка, разля половината от виното в чашата си.

Ева ме погледна.

— Искаш ли да продължим да се караме пред тях?

Поех дълбоко въздух. После издишах:

— Не.

— Обичам те.

— Господи!

Затворих очи.

Беше само един проклет уикенд. Два дни. Можеше и да си тръгнем по-рано в неделя…

Ева леко докосна с устни моите.

— Можеш да се справиш. Само опитай.

Имах ли друг избор?

— Ако започнеш съвсем да откачаш — продължи, — просто си представи нещо особено палаво, което би искал да получиш като отплата от мен през първата ни брачна нощ.

Впих пръсти в плътта ѝ. Не се срамувах да призная, че сексът с жена ми — дори само мисълта за него — бе по-важен за мен от почти всичко останало.

— Би могъл да ми изпратиш съобщение, в което да опишеш всичките си нечестиви помисли — предложи Ева. — И дори можеш да ме накараш да страдам.

— Дръж телефона у себе си.

— Ти си зъл! — Жена ми се наведе и долепи устни до моите в бърза, сладка целувка. — Толкова е лесно да те обича човек, Гидиън. Дори когато си нетърпим. Един ден ще го разбереш.

Не обърнах внимание на думите ѝ. Единственото, което имаше значение за мен, бе да я виждам; да знам, че тя ще продължава да е до мен дори да прецакам всичко.

Вечерята беше проста — салата и спагети. Моника сготви и сервира, Ева сияеше. Виното се лееше, отваряхме и изпразвахме бутилките една след друга. Всички се отпуснаха и се смееха. Освен мен.

Присъствието на Лейси бе добре дошло. Тя беше най-новият член на компанията и привличаше най-много внимание, което ми осигуряваше известно спокойствие.

С напредването на времето Ева поруменя и погледът ѝ светна от изпитото вино.

Придърпваше стола си все по-близо, докато накрая се притисна в мен. Тялото ѝ бе меко и топло. Докосваше ме при всяка възможност с ръце и крака под масата. Гласът ѝ стана дрезгав, смехът — похотлив. Веднъж ми беше признала, че алкохолът я възбужда, но и без това щях да разпозная признаците.

Наближаваше два часът, когато прозявката на Лейси ни подсказа, че е време вечерта да приключи. Моника ни придружи до стълбите.

— Качихме багажа ви в стаята — каза ни. — Предлагам утре всички да поспим до късно и след това да се съберем на брънч[4].

— Ммм… — Жена ми се намръщи.

Стиснах я за лакътя. Ева явно не бе помислила, че ще се наложи да спим в една стая, и то в едно легло, но тази мисъл през цялото време се въртеше в ума ми.

— Благодаря ти, Моника. Ще се видим по-късно през деня.

Тя се засмя, хвана лицето ми с две ръце и ме целуна по бузата.

— Толкова съм щастлива, Гидиън. Ти си точно това, от което Ева се нуждае.

Успях да се усмихна някак си. Много добре съзнавах, че чувствата ѝ ще се променят, ако разбере, че за дъщеря ѝ е изключително опасно да спи в едно легло с мъж, чиито изпълнени с насилие кошмари са сериозен риск за нея.

Двамата с Ева поехме нагоре по стълбите.

— Гидиън…

— Къде отиваме? — прекъснах я.

— Най-горе.

Стаята на Ева наистина се намираше на най-горния етаж. Преди помещението навярно бе представлявало обширен таван. Покривът с фронтони бе нисък, но таванът на стаята все пак бе достатъчно висок, а на дневна светлина оттук сигурно се разкриваше страхотен изглед към Лонг Айлънд.

Огромното легло в средата на стаята гледаше към стена, заета изцяло от прозорци. Към гърба на месинговата му табла бе долепен диван и така се оформяше кът за сядане. Останалата част от помещението бе отделено за прилежащата баня.

— Какво ще правим сега? — попита Ева.

— Остави ме аз да се тревожа за това.

Свикнал бях да го правя. Тревожех се ежедневно, задето се налагада споделям едно легло със съпругата си. От всички проблеми, които заплашваха връзката ни, моята „атипична сексуална парасомния“, както я бе нарекъл доктор Питърсън, бе най— значимият. Насън не можех да се защитавам срещу демоните в съзнанието си. Когато имах тежка нощ, представлявах реална физическа заплаха за човека, когото най-много обичах.

Ева скръсти ръце:

— Някак си ми се струва, че не си много отдаден на идеята да изчакаме до първата брачна нощ.

Вперих поглед в нея и осъзнах, че мислим за две съвсем различни неща.

— Ще спя на дивана.

— Искаш да кажеш, че ще спиш с мен на дивана. Ти…

— Бих те изчукал там, стига да имах възможност — отвърнах натъртено, — но няма да спя с теб.

Ева отвори уста и понечи да каже нещо, но изведнъж разбра за какво говоря.

— О!

Настроението ѝ се промени напълно. Смирение и предпазливост замениха предизвикателството в погледа и гласа ѝ. Гледката бе непоносима. Мисълта, че аз съм причината тя да се чувства нещастна по какъвто и да е повод, ме убиваше.

И въпреки това бях прекалено голям егоист, за да си тръгна. Един ден семейството ѝ щеше да го осъзнае и да ме намрази.

Започнах да търся сака си раздразнено и го видях на поставката за багаж до банята. Отидох там — трябваше да правя нещо, нс исках да гледам лицето на Ева, по което бяха изписани разочарование и съжаление.

— Не искам да спиш на дивана — викна след мен.

— Нямах намерение да спя.

Взех несесера с тоалетните си принадлежности и отидох в банята. В момента, в който влязох вътре, лампите светнаха и видях умивалник и вана. Пуснах душа зад стъклената преграда и свалих ризата си, а после спуснах ръка към ципа на панталоните си.

В същия момент вратата се отвори и Ева влезе. Погледнах я и застинах.

Тя се взря в мен, без да пропуска нищо с горещия си поглед. Пое си дълбоко въздух и заяви:

— Трябва да поговорим.

Бях възбуден от възхищението в погледа ѝ и бесен заради собствените си недостатъци. Последното, което имах желание да правя в момента, бе да говоря.

— Лягай си, Ева.

— Не и преди да ти кажа нещо.

— Искам да си взема душ.

— Чудесно. — Вдигна ръце и свали потника си.

Всичко в мен се преобърна, връхлетя ме неудържимо желание. Изправих се, изпънах мускули и ги напрегнах.

Ева разкопча сутиена си.

Възбудих се болезнено, когато видях пълните ѝ гърди. Никога не си бях падал по жени с голям бюст, преди да срещна Ева, а сега… Боже мой! Обезумявах, щом ги зърна.

— Няма да успеем да поговорим, ако продължаваш да се събличаш — предупредих я, членът ми пулсираше.

— Трябва да ме изслушаш, шампионе, независимо дали това ще стане тук, или под душа. Изборът е твой.

— Сега не е най-подходящият момент да ме притискаш.

Ева свали шортите си.

Разкопчах панталона си и той се свлече на пода, преди тя да успее да свали бельото си с форма на копринен триъгълник.

Въпреки парата, която се надигаше и замъгляваше банята, зърната на гърдите ѝ настръхнаха и се втвърдиха. Насочи поглед към члена ми. Сигурно си представяше как го поема с уста, защото плъзна език по устните си.

Желанието ми нарасна толкова, че от гърдите ми се изтръгна звук, подобен на ръмжене. Ева потрепери, когато го чу. Исках да я докосна… да допра ръце и устни до цялото ѝ тяло…

Вместо това я оставих да ме гледа колкото си иска.

Дишането ѝ се ускори. Въздействието, което ѝ оказвах, беше невероятно и ме възбуждаше болезнено. Целият се разтърсих, докато ме гледаше.

Ева остана до вратата. Парата се носеше от душа, събираше се покрай ръба на огледалото и образуваше капчици по кожата ми.

— Не бях напълно честна с теб, Гидиън — призна тя, спряла поглед на врата ми.

Инстинктивно свих ръце в юмруци. Не можеше да ми каже подобно нещо и това да не отвлече вниманието ми.

— За какво става въпрос?

— Преди малко, когато бяхме в спалнята. Почувствах, че се отдръпваш от мен, и изпаднах в страшна паника.

Ева мълча ужасно дълго. Чаках я, опитах се да сдържа похотта си, като си поех дълбоко въздух.

— Относно въздържанието ни до сватбата… Не става въпрос само за съвета на доктор Питърсън и за това как се справяш с проблемите ни започна тя, замълча за миг и преглътна. — Става въпрос и за мен. Знаеш каква бях преди, разказвала съм ти. В продължение на много време сексът бе нещо изкривено за мен. — Пристъпи от крак на крак и сведе глава от срам.

Призля ми, щом видях това. Изведнъж ми стана ясно, че съм бил толкова погълнат от собствените си реакции на събитията от последната седмица, че изобщо не съм се замислил какво преживява съпругата ми.

— За мен също — припомних ѝ рязко. — Но сексът между нас никога не е бил такъв.

Погледна ме право в очите:

— Не. Никога.

Отпуснах ръце.

— Но това не означава, че не изкривявам някои неща в главата си и сега понякога — продължи Ева. — Ти влезе в банята и първата ми мисъл беше, че трябва да те изчукам. Помислих си, че ако правим секс, всичко ще се оправи. Повече няма да ми се сърдиш и отново ще ме обичаш.

— Винаги ще те обичам. И сега, и в бъдеще.

— Знам — отвърна тя и по изражението ѝ разбрах, че наистина с така. — Но това не заглуши гласа в главата ми, който настояваше, че рискувам прекалено много. Че ще те загубя, ако не спя с теб. Че за теб сексът е прекалено важен и не можеш да издържиш дълго без него.

— Господи! — За пореден път бях прецакал всичко. — Само какви неща ти наговорих днес на брега… Аз съм пълен глупак.

— Понякога наистина е така. — Ева се усмихна. — Освен това си най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Този вътрешен глас ме тормози от години, но вече не е толкова силен, колкото преди. И причината си ти. Правиш ме по-силна.

— Ева… — Не знаех какво да кажа.

— Искам да си помислиш върху това. Да не се терзаеш за кошмарите си, за родителите ми и за каквото и да е друго. Ти си точно това, от което имам нужда, такъв, какъвто си. И аз толкова много те обичам.

Отидох до нея.

— Все още искам да изчакаме — каза тихо, въпреки че погледът ѝ издаваше как ѝ въздействам в този момент.

Сграбчи ме за китката, когато протегнах ръка към нея, и ме погледна право в очите.

— Искам само аз да те докосвам.

Поех си дълбоко въздух:

— Не мога да се съглася.

Ева изви устни.

— Можеш. По-силен си от мен, Гидиън. Имаш по-голям контрол. По-силна воля.

Протегна другата си ръка и понечи да одраска гърдите ми. Хванах я и я притиснах до себе си.

— Това ли искаш да ти докажа? Че мога да се контролирам?

— Справяш се чудесно — отвърна и ме целуна по гърдите, сърцето ми блъскаше като лудо. — Аз съм тази, която трябва да си изясни нещата.

Говореше нежно, почти напевно. Целият се разкъсвах отвътре, изгарях от любов и желание, а тя се опитваше да ме успокои. Едва не се засмях, като си помислих колко е невъзможно това да стане.

Тогава Ева се притисна до мен, обгърна ме с разкошното си тяло. Прегърна ме толкова силно, че между нас не остана никакво пространство.

Притиснах я към себе си с всички сили и сведох глава към нейната. До този момент не бях осъзнал колко отчаяно се нуждая да я почувствам по този начин. Нежна и отзивчива, разголена във всяко едно отношение.

Допря буза до гърдите ми.

— Толкова много те обичам — прошепна. — Усещаш ли?

Чувството бе толкова силно. Любовта ѝ към мен, моята любов към нея. Всеки път, когато Ева изречеше тези думи, сякаш някой ми нанасяше удар.

— Веднъж ми каза — продължи да шепне, — че когато правим любов, има един момент, в който аз се разкривам, ти също го правиш и тогава сме заедно. Искам през цялото време да се чувстваш така, Гидиън.

Замръзнах на място при намека, че нещо между нас липсва.

— Има ли значение кога и как изпитваме това чувство?

— Можем да поспорим по въпроса — отвърна Ева. — Ще се съглася с теб. Но ако си на другия край на света, когато имаш нужда от подкрепата ми, трябва да съм сигурна, че мога да ти я дам.

— Ще бъдеш с мен — прошепнах отчаяно.

— Не винаги — възрази тя и обхвана лицето ми в ръце. — Ще има моменти, когато ще се налага да бъдеш на две места едновременно. Един ден ще ми се довериш и ще видиш, че мога да те замествам.

Изгледах я внимателно, търсех слабите места в нейната решителност. Но видях абсолютна непоколебимост. Не можех да разбера напълно какво се надява да постигне, но нямаше да ѝ преча. Щом изпитваше желание да се промени и да се развива, задължително трябваше да бъда част от този процес, ако исках да я задържа до себе си.

— Целуни ме. — Думите ми прозвучаха тихо и повелително, но тя сигурно бе усетила копнежа, който се криеше зад тях.

Ева вдигна устни към мен и аз я целунах силно, прекалено силно, изпитвах неконтролируемо и ненаситно желание. Вдигнах я от пода, очаквах да обвие крака около кръста ми, да се отвори пред мен, за да мога да проникна в нея.

Но не го направи. Остана така — с ръце, заровени в косата ми; трепереше от същото неутолимо желание, което изпитвах и аз. Начинът, по който докосваше езика ми със своя, ме влудяваше, измъчваше ме споменът как облизва други части от тялото ми.

С мъка се отдръпнах от нея, всичките ми инстинкти ме подтикваха да продължа.

— Трябва да проникна в теб — казах дрезгаво; не ми беше никак приятно, че трябва да изрека на глас очевидното. Защо ме караше да я моля?

— Вече си в мен — отвърна Ева и допря буза до моята. — И аз те желая. Толкова съм влажна. Чувствам се така празна, че чак ме боли.

— Ева… боже мой! — Пот се стичаше по гърба ми. — Позволи ми да те обладая.

Допря устни до моите. Прокара пръсти през косата ми.

— Позволи ми да те обичам по друг начин.

Можех ли да се справя с това? По дяволите! Налагаше се. Бях се заклел да ѝ давам това, от което се нуждае; да бъда всичко за нея.

Пуснах я на пода, отидох до душа и спрях водата. После запуших канала на ваната и започнах да я пълня.

— Луд ли си? — попита ме толкова тихо, че едва я чух през шума на водата.

Погледнах я. Начинът, по който бе скръстила ръце на гърдите си, издаваше уязвимостта ѝ. Казах ѝ истината:

— Обичам те.

Ева трепна, след това изви устни в красива усмивка, която ме остави без дъх.

Веднъж ѝ бях казал, че ще я имам по всеки възможен начин. Сега това бе вярно повече от всякога.

— Ела тук, ангелчето ми.

Тя отпусна ръце и дойде при мен.

Разклащането на матрака ме събуди. Премигнах и видях, че слънцето е огряло цялата стая. Взрях се в лицето на Ева — то грееше в широка усмивка и около него се образуваше ореол от светлина.

— Добро утро, сънливко — каза тя.

Спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието ми. Времето, прекарано във ваната; насапунисаните ръце на жена ми, с които тя рошеше косата и докосваше кожата ми. Гласът ѝ, докато говореше за сватбата. Чувственият ѝ смях, когато я гъделичках в леглото. Въздишките и стенанията ѝ по време на дългите целувки, от които устните ни се подуха болезнено… Държали се бяхме като тийнейджъри, които още не са готови да стигнат докрай.

Няма да лъжа — сексът щеше да издигне нещата на друго ниво. И все пак вечерта беше забележителна. По нищо не отстъпваше на другите ни нощи заедно.

В този момент си спомних къде се намирам и какво означава това.

— Спах в леглото. — Мисълта ми подейства като кофа студена вода, която някой току-що е излял върху главата ми.

— Да — отвърна Ева и подскочи леко от щастие. — Точно така.

Постъпката ми беше безотговорна в най-лошия смисъл на думата. Дори не си бях взел лекарството, което пиех за намаляване на риска.

— Не се мръщи така — скара ми се Ева и се наведе да ме целуне между веждите. — Спа дълбоко. Кога за последен път си спал така добре?

Седнах в леглото.

— Не е там въпросът и ти много добре го знаеш.

— Слушай, шампионе, имаме си достатъчно проблеми. Не трябва да се тревожим и за нещата, които вървят добре — заяви тя и се изправи. — Щом си търсиш повод да се цупиш, можеш да се сърдиш на Кари, че е сложил това в багажа ми.

Свали късия си бял халат и видях, че е облякла съвсем оскъден бански в тъмносин цвят, който оставяше малко на въображението.

— Господи. — Цялата кръв отиде в члена ми.

Ева се засмя и погледна към завивката, надигната от възбудения ми пенис.

— Харесва ли ти? — Вдигна ръце и се обърна, за да ми покаже, чс банският ѝ е с прашки.

Дупето на жена ми беше разкошно като гърдите ѝ. Мислеше си, че е твърде закръглена,

но аз изобщо не бях на същото мнение. Преди не харесвах жени с по-щедри форми, но това — както и много други неща — се бе променило благодарение на Ева.

Нямах представа от каква материя е банският ѝ костюм, но беше безшевен и така добре обгръщаше кожата ѝ, че приличаше на нарисуван. Тънките връзки на дрехата събудиха у мен желание да завържа жена си и да получа от нея това, от което имам нужда.

— Ела тук — наредих и се протегнах към нея.

Ева се отдалечи от мен с танцова стъпка. Отметнах чаршафа и станах.

— Долу! — подразни ме, докато се въртеше около дивана.

Стиснах члена си в ръка, започнах да го търкам силно от върха до корена и я подгоних около дивана.

— Така няма да стане! — Смееше се и погледът ѝ блестеше.

— Ева…

Жена ми грабна нещо от облегалката на стола и изтича към вратата:

— Ще се видим долу!

Хвърлих се към нея, но не успях да я хвана. Озовах се пред вратата, която се затръшна под носа ми.

— По дяволите.

Измих си зъбите, облякох банския си и една фланелка и на свой ред слязох долу. Бях последен, останалите вече се бяха настанили в кухнята и похапваха здраво. Хвърлих бърз поглед към часовника, който ми показа, че е почти обяд.

Потърсих с очи Ева и я открих на верандата говореше по телефона. Беше седнала и носеше бяла рокля без презрамки. Забелязах, че Моника и Лейси са облечени по подобен начин, банските им костюми се подаваха изпод ефирните им дрехи. Кари, Стантън и Мартин бяха по бански и фланелки също като мен.

— В неделя винаги се обажда на баща си — обясни Кари, проследил погледа ми.

Известно време стоях и наблюдавах съпругата си, търсех по лицето ѝ признаци на тревога. Вече не се усмихваше, но не изглеждаше и разстроена.

— Ето, заповядай, Гидиън! — заяви Моника и ми подаде чиния с гофрети и бекон. — Искаш ли кафе? Или може би една мимоза[5]?

Отново погледнах към Ева, преди да отговоря:

— Благодаря, предпочитам черно кафе.

Моника отиде до кафемашината на плота. Последвах я.

Усмихна ми се, червилото на устните ѝ беше в същия розов цвят като презрамките на банския.

— Добре ли спа?

— Като пън.

Истина бе, но си беше чист късмет. Със сигурност щях да събудя всички в къщата, ако в съня си бях объркал Ева с някой друг и я бях нападнал, а тя се бе опитала да ме отблъсне.

Погледнах Кари през рамо и видях мрачния му поглед. Ставал бе свидетел на подобни сцени. Нямаше ми доверие и не смееше да ме остави насаме с Ева през нощта. И с право.

Взех още една чаша от шкафа, към който се протегна Моника.

— Дай да сипя кафето — предложих.

— Глупости.

Не спорих с нея. Оставих я да ми налее кафе, след което напълних една чаша и за жена си. Добавих малко обезмаслена сметана, както Ева обичаше, и взех чашите с една ръка. С другата поех чинията със закуска, която Моника ми бе дала, след което излязох на верандата.

Жена ми вдигна поглед към мен, когато оставих всичко на масата до нея и седнах от другата страна. Беше оставила косата си спусната. Руси кичури потрепваха около негримираното ѝ лице, разрошени от вятъра. Обичах я точно такава: земна и естествена. Тук и сега тя беше моят рай на земята.

— Благодаря — произнесе само с устни Ева и си взе парченце бекон. Дъвчеше бързо, докато Виктор ѝ говореше нещо, което не можех да чуя. — Рано или късно ще съсредоточа вниманието си върху „Кросроудс“ — каза му тя, — благотворителната организаация на Гидиън. Надявам се да играя активна роля в нея. И си мислех, че няма да е лошо да започна отново да уча.

Вдигнах вежди.

— Искам да мога да разисквам идеите на Гидиън и да ги разпространявам — продължи Ева и ме погледна в очите. — Той се е справял чудесно и без мен досега и си има страхотен екип от съветници, но бих искала да мога да обсъждам с него делови въпроси или поне да разбирам за какво става въпрос.

Потупах се по гърдите, за да и кажа: „Аз ще те обуча.“

Изпрати ми въздушна целувка.

— А в близко бъдеще няма да имам и минута почивка, трябва да организирам сватба за по— малко от три седмици. Дори не съм избрала поканите! Знам, че на някои членове от семейството ще им е трудно да си вземат отпуск. Можеш ли да им изпратиш имейли? Трябва да задвижим нещата.

Ева отхапа от бекона, докато баща ѝ казваше нещо.

— Не сме го обсъждали — отвърна тя и бързо преглътна, — но не възнамерявам да ги каня. Загубили са правото да бъдат част от живота ми в момента, в който са се отказали от мама. А и никога не са се опитвали да установят контакт с мен, затова мисля, че сватбата изобщо не ги интересува.

Насочих поглед напред, към огромния пясъчен плаж и океана. Аз също нямах особено желание да се запозная с бабата и дядото на Ева по майчина линия. Отказали се бяха от Моника, понеже забременяла с Ева, без да е омъжена. Всеки, който приема съществуването на съпругата ми като позорен факт, по-добре да не ми се мярка пред очите.

Още няколко минути слушах разговора на Ева с баща ѝ, след което тя се сбогува с него. Остави телефона на масата и въздъхна дълбоко, с облекчение.

— Всичко наред ли е? — попитах и я погледнах внимателно.

— Да, днес татко беше по-добре — отвърна тя и погледна към къщата. — Не искаше ли да закусиш с останалите?

— Да не би да съм необщителен?

Усмихна се кисело:

— Сто процента. Но не мога да ти се сърдя за това.

Погледнах я изпитателно.

— Осъзнах, че не съм включила майка ти в подготовката на сватбата — обясни Ева.

Отпуснах се на стола, за да прикрия сковаността в гърба си, и ѝ казах:

— Не е необходимо да го правиш.

Жена ми нацупи устни. Взе още едно парче бекон и ми го подаде. Ето това беше истинската любов.

— Ева — изчаках я отново да ме погледне, — това е твоят ден. Не се чувствай длъжна да правиш каквото и да е, освен да се забавляваш. И да правиш секс с мен, което също би трябвало да минава за забавление.

Думите ми я накараха да се усмихне отново.

— Ще бъде прекрасно независимо от всичко.

— Но? — изрекох на глас онова, което остана недоизказано.

— Не знам. — Ева подпъхна кичур коса зад ухото си и сви рамене. — Разговорът за родителите на майка ми ме подсети за баби и дядовци, а твоята майка ще бъде баба на децата ни. Не искам да има напрежение между нас.

Настръхнах. Мисълта за майка ми и за детето, което двамата с Ева щяхме да създадем, ме изпълни с буря от емоции, е които не можех да се занимавам в момента.

— Ще мислим за тези неща, когато им дойде времето.

— Сватбата не е ли подходящо начало?

— Ти не харесваш майка ми — отвърнах рязко. — Не трябва да се преструваш, че ти е приятна, в името на деца, които все още не съществуват.

Ева леко се отдръпна. Премигна и се протегна към чашата си с кафе.

— Опита ли гофретите?

Знаех, че е нетипично за жена ми да отбягва неудобните разговори, но я оставих да го направи. И по-късно можехме да разискваме проблема с майка ми, ако се наложи.

Ева остави чашата си и откъсна с пръсти парче от гофретата. Подаде ми го. Приех го, защото знаех какво означава — предложение за мир.

После станах, подадох ѝ ръка и я поведох на разходка по плажа с надеждата, че това ще ме разведри.

— Пак заповядай.

Обърнах се и видях Кари да ми се хили, легнал на пясъка на няколко метра от мен.

— Знам, че си ми благодарен, задето сложих този бански в багажа ѝ — обясни той и извърна глава към Ева.

Жена ми стоеше до кръста във водата. Косата ѝ беше мокра и прилепнала назад.

Огромни авиаторски очила предпазваха очите ѝ от слънцето, докато тримата с Мартин и Лейси си подхвърляха фризби.

— Ти ли ѝ помогна да избере модела? — попита Моника и се усмихна на Кари изпод широкополата си шапка.

Наблюдавах я как обилно нанася слънцезащитен крем по тялото на Ева — нещо, което аз самият исках да направя, но си замълчах. Понякога Моника се отнасяше към дъщеря си, все едно още е дете. И въпреки че Ева поглеждаше нетърпеливо към мен, виждах, че грижовното отношение на Моника ѝ доставя удоволствие.

Отношенията им бяха съвсем различни от моите с майка ми, Елизабет. Не можех да кажа, че тя не ме обича, защото не беше вярно. Обичаше ме по своя си начин — в определени граници. От друга страна, любовта на Моника беше безгранична и понякога Ева имаше чувството, че я задушава.

Кой би могъл да каже кое от двете е по-добре? Да те обичат прекалено много или прекалено малко?

Бог ми е свидетел, че обичах Ева безумно.

Неочакван порив на морския бриз ме извади от мислите ми. Моника хвана шапката си да не литне, а Кари извърна глава към нея.

— Да, аз ѝ помогнах — потвърди и се завъртя по корем. — Ева оглеждаше някакви цели бански и се наложи да се намеся. Тези бикини са направо създадени за нея.

Да! По дяволите, така си беше. Седях на плажа, обгърнал коленете си с ръце, за да мога да ѝ се наслаждавам. Беше мокра и почти гола, а аз изгарях от желание по нея.

Ева като че ли усети, че я обсъждаме, и ми направи знак да отида при нея. Кимнах, но изчаках известно време, преди да стана от мястото си на пясъка.

Студената вода ме сепна, поех си рязко въздух, а миг по-късно изпитах благодарност, защото Ева се спусна към мен и се обви около тялото ми. Обгърна кръста ми с крака и залепи страстна целувка на устните ми.

— Нали не ти е скучно? — попита ме.

После изви тялото си така, че и двамата цопнахме във водата. Усетих как обви члена ми с ръка и стисна леко. Извърна се и се измъкна, докато аз се опитвах да си поема въздух.

Засмя се, свали слънчевите си очила и понечи да побегне към брега.

Хванах я за китката и двамата паднахме на пясъка. Поех силата на удара с гърба си. Ева изпищя от изненада — това бе наградата ми, както и усещането как тя извива хладното си хлъзгаво тяло срещу моето.

Обърнах се, за да застана над нея, и я притиснах с тяло. Косата висеше около лицето ми и капеше морска вода върху нейното.

Изплези ми се.

— Само да знаеш какво щях да направя с теб, ако нямаше толкова хора наоколо — заканих ѝ се.

Вдигнах поглед и видях, че всички са вперили очи в нас.

Освен това мярнах Бен Кланси и Ангъс да се придвижват към една от съседните къщи.

Дори от такова разстояние проблясъкът откъм верандата издаде наличието на обектив.

Опитах се да се изправя, но Ева бе обвила крака около мен и ме задържа.

— Целуни ме така, както ме обичаш, шампионе — предизвика ме. — Да видим дали ще посмееш да го направиш.

Спомних си, че някога аз ѝ бях казал тези думи. Тогава тя ме целуна така, че останах без дъх.

Наведох глава и долепих устни до нейните.