Открита пред теб

13

Затегнах колана на копринения си халат, за да почувствам поне малко сигурност.

— Ще се облека и си тръгвам.

— Какво? — Гидиън ме изгледа гневно. — Къде отиваш?

— Вкъщи. — Бях изморена до смърт. — Мисля, че ти трябва време, за да осмислиш всичко, което ти казах.

Той скръсти ръце.

— Можем да го направим заедно.

— Според мен не можем. — Вдигнах високо брадичка, тъгата вземаше надмощие над срама и огромното ми разочарование. — Не и докато ме гледаш с такова съжаление.

— По дяволите, Ева, не съм направен от камък! Щеше да е нечовешко, ако не ми пукаше.

Емоциите, които от обяд се трупаха в мен, пронизаха с болка гърдите ми и избухнаха с неочаквана ярост:

— Не ми трябва проклетото ти съжаление!

Той прокара ръце през косата си.

— Какво, по дяволите, искаш тогава?

— Теб! Искам теб.

— Но аз съм твой. Колко пъти трябва да ти го казвам?

— Думите не означават абсолютно нищо, когато поведението ти е съвсем различно. Искаш ме от момента, в който се видяхме за пръв път. Винаги щом ме погледнеш, става ясно, че искаш да ме скъсаш от чукане. Но вече не е същото, Гидиън. — Очите ми горяха от напиращите сълзи. — Погледът ти… вече не е същият.

— Не говориш сериозно. — Гледаше ме така, сякаш се бях превърнала в двуглаво чудовище.

— Не знам дали осъзнаваш как се чувствам при мисълта, че ме желаеш. — Обвих тялото си с ръце, покривайки гърдите си. Изведнъж имах чувството, че съм гола в най-лошия смисъл на думата. — Тази мисъл ме кара да се чувствам красива. Да се чувствам силна и жива. Не мога да остана с теб, ако вече не ме желаеш по същия начин.

— Ева, аз… — Гласът му заглъхна. Беше намръщен и далечен, ръцете му бяха свити в юмруци.

Развързах колана на халата и той се свлече около краката ми.

— Погледни ме, Гидиън. Погледни тялото ми. Това е същото тяло, на което не можеше да се наситиш предишната нощ. Същото тяло, което желаеше така отчаяно, че ме заведе в онази отвратителна хотелска стая. Ако не го искаш вече… ако не се възбуждаш, докато го гледаш…

— Това достатъчно ли ти е?

Той смъкна долнището на пижамата си и пред мен се разкри възбуденият му член, по който се виждаха множество набъбнали вени.

Спуснахме се един към друг едновременно. Устните ни се сляха, а той ме повдигна и аз обвих бедрата му с крака. Препъна се и двамата се устремихме към дивана, преди той да протегне ръка и да поеме тежестта на телата ни.

Лежах по гръб под него, хлипах останала без дъх, а той коленичи на пода и пусна език между краката ми. Беше груб и нетърпелив, нямаше и следа от предишната му нежност, но се радвах, че е така. После се наведе над мен и вкара члена си. Все още не се бях овлажнила достатъчно и изстенах от парещата болка. В следващия момент почувствах палеца му върху клитора си, масажираше ме с кръгови движения и бедрата ми започваха бурно да се повдигат.

— Да! — простенах аз и забих нокти в гърба му. Вече не се държеше ледено. Целият пламтеше. — Чукай ме, Гидиън! Чукай ме здраво!

— Ева.

Устните му покриха моите. Той стисна косата ми в юмрука си и ме задържа неподвижно, движенията му ставаха все по-силни и по-дълбоки. Ритна облегалката на дивана с единия си крак и проникна още по-навътре в мен, целият устремен към оргазъм с някаква сляпа свирепост.

— Моя… моя… моя…

Ритмичните удари на тежките му тестиси по задните ми части и повтаряното като мантра желание да ме притежава ме накараха да полудея от страст. Усещах как с болката на всяко парещо проникване вагината ми се стяга и възбудата нараства все повече.

Той свърши с дълго дрезгаво стенание. Тялото му се разтресе и той се изпразни в мен.

Държах го в прегръдките си, докато свършваше, галех го по гърба и трескаво целувах раменете му.

— Чакай — каза той, подпъхна ръцете си под мен и притисна гърдите ми до своите. Повдигна ме, седна на дивана, а аз бях в скута му, обхванала слабините му с двата си крака. Бях влажна и лепкава след неговия оргазъм и той съвсем лесно проникна отново в мен. Махна с ръце косата от лицето ми и избърса сълзите ми на облекчение. — Винаги се възбуждам, когато те видя, винаги те искам. Направо полудявам при мисълта за теб. Ако нещо можеше да промени това, щеше да го направи далеч преди да стигнем дотук. Разбра ли ме?

Прегърнах го през кръста.

— Да.

— Сега е твой ред да покажеш, че все още ме искаш. — Лицето му бе зачервено и потно, очите му — тъмни и неспокойни. — Трябва да съм сигурен, че след като загубих контрол, не съм загубил и теб.

Свалих ръцете му от лицето си и ги поставих върху гърдите си. Той ги обхвана нежно, а аз се подпрях на раменете му и раздвижих бедрата си. Членът му беше започнал да омеква, но бързо се втвърди под моите движения. Гидиън масажираше и подръпваше гърдите ми и по цялото ми тяло се разляха вълни от удоволствие. Извиках, когато ме притисна до себе си и обхвана с устни възбуденото зърно, тялото ми се възпламени в желание за още.

Стегнах мускулите на бедрата си и се надигнах леко. Затворих очи и се съсредоточих върху онова, което усещах, докато членът му се изплъзваше от мен, в следващия момент прехапах устни, защото той се надигна и отново го вкара навътре.

— Точно така — измърмори, а езикът му достигна до другата ми гърда и притисна възбуденото твърдо връхче. — Искам да свършиш, докато ме яздиш така.

Раздвижих бедрата си, усещането, че ме изпълва изцяло, беше прекрасно. Не изпитвах нито срам, нито съжаление, докато се движех нагоре-надолу по възбудения му член, променяйки ъгъла така, че набъбналата му главичка да ме докосва точно там, където исках.

— Гидиън — едвам изрекох аз. — О, да… Моля те…

— Толкова си красива. — Той хвана с една ръка задната част на врата ми, а другата постави на кръста ми, надигна се и влезе още по-дълбоко в мен. — Толкова си секси. Ще свърша още веднъж. Виж какво правиш с мен, Ева. Никога не мога да ти се наситя.

Започнах лекичко да скимтя, дълбоките ритмични движения караха сладкото напрежение в мен да нараства все повече. Дишах дълбоко, като обезумяла, и все по-бързо движех бедрата си. Протегнах се между краката си и с върха на пръстите започнах да масажирам клитора си, ускорявайки оргазма.

Той пое дълбоко въздух, отметна глава назад върху облегалката на дивана и жилите на врата му се изпънаха.

— Усещам, че скоро ще свършиш. Ставаш толкова топла и тясна, толкова ненаситна.

Гласът и думите му ме възбудиха още повече. Изкрещях, когато първата вълна на удоволствието ме обля, после отново, докато тялото ми се разкъсваше от спазми, а мускулите на вагината ми се свиваха и разпускаха около възбудения му член.

Той стисна зъби и задържа, докато спазмите ми не отминаха, след това повдигна бедрата ми с мощен тласък. Веднъж, после още веднъж. При третото дълбоко проникване изкрещя името ми и топлата му сперма се разля в мен, потапяйки завинаги и последните ми страхове и съмнения.

Не знам колко дълго останахме да лежим на дивана така — свързани и притиснати един в друг. Главата ми почиваше на неговото рамо, докато той галеше гърба ми. Гидиън притисна устни до слепоочието ми и прошепна:

— Остани.

— Добре.

Прегърна ме.

— Толкова си смела, Ева. Толкова силна и открита. Ти си истинско чудо. Моето чудо.

— Чудо на модерната психотерапия може би — казах аз с насмешка и започнах да си играя с прекрасната му коса. — И въпреки терапията доста дълго време изобщо не бях на себе си. И досега има неща, които отключват спомените. Не знам дали някога ще го преодолея напълно.

— Господи! Как ти се нахвърлих в началото… Можех да проваля всичко между нас още преди да е започнало. А и онази благотворителна вечеря… — Той потръпна и зарови лице в косата ми. — Не ми позволявай да съсипя всичко, Ева. Не ме оставяй да те прогоня.

Вдигнах глава и вперих поглед в лицето му. Беше невероятно красив. Толкова, че понякога ми бе трудно да го приема.

— Не можеш да съобразяваш всяка своя дума и постъпка с това, което Нейтън ми е причинил преди години. Това ще ни раздели, ще ни съсипе.

— Не говори така. Дори не си го и помисляй.

Погалих с пръсти смръщените му вежди.

— Иска ми се никога да не ти бях казвала. Иска ми се да не се налагаше да го знаеш.

Той хвана ръката ми и притисна връхчетата на пръстите ми до своите устни.

— Трябва да знам всичко, всяка част от теб, всяка подробност, вън и вътре в теб.

— Една жена винаги трябва да си има тайни — подразних го аз.

— Ти няма да имаш тайни от мен. — Той стисна косата ми с една ръка, а с другата обгърна бедрата ми, притисна ме до себе си, напомняйки — като че ли изобщо можех да забравя — че все още е в мен. — Ще те притежавам, Ева. Така е справедливо, защото ти вече притежаваш мен.

— Ами твоите тайни, Гидиън?

В този момент лицето му се покри от безизразна маска, промяната настъпи толкова бързо и лесно, сякаш му беше втора природа.

— Когато те срещнах, започнах от самото начало. Всичко, което си мислех, че съм, всичко, от което си представях, че се нуждая… — Той поклати глава. — Двамата заедно ще разберем кой съм аз, Ева. Ти си единственият човек, който ме познава.

Но аз не го познавах. Не истински. Откривах го малко по малко, сглобявайки парченце по парченце, но в много отношения той все още бе пълна загадка за мен.

— Ева… Просто ми казвай какво искаш… — Той замълча и преглътна. — Ще се науча, ако ми дадеш шанс. Само недей… Не ме изоставяй.

Господи! Можеше да ме обезоръжи толкова лесно. Няколко думи, отчаян поглед и бях готова. Докоснах лицето, косата, раменете му. Той пазеше дълбоки белези от миналото — също като мен, но нямах представа от какво са.

— Трябва да ми обещаеш нещо, Гидиън.

— Разбира се, само кажи какво.

— Обещай ми, че всеки ден ще ми разкриваш по нещо за себе си. Нещо, което не знам, и което отразява истинската ти същност, независимо колко е дребно. Обещай ми, че ще го направиш.

Той ме изгледа внимателно.

— И аз избирам какво да е то? — Кимнах, макар да не бях много сигурна какво точно очаквах да получа. — Добре — въздъхна той.

Целунах го нежно и така безмълвно му благодарих.

Той потърка носа си в моя и заяви:

— Хайде да вървим на вечеря. Или предпочиташ да поръчаме храна тук?

— Сигурен ли си, че е добре да излизаме?

— Искам да изляза на среща с теб.

Нямаше как да откажа на предложението му, след като знаех каква огромна стъпка представлява то за него. Всъщност беше голяма стъпка и за двама ни, като се има предвид каква катастрофа се оказа последната ни среща.

— Звучи много романтично. И неустоимо.

За награда получих щастливата му усмивка и още един споделен душ. Харесваше ми интимността на жестовете, когато миех тялото му и когато дланите му се спускаха по моето. Взех ръката му, сложих я между краката си и вкарах два от пръстите му в мен, видях топлината в очите му, когато усети лепкавата течност, която бе оставил вътре.

Целуна ме и прошепна:

— Моя.

Дума, която ме накара да обхвана члена му с ръце и да прошепна същото.

Отидохме в спалнята, взех новата си синя рокля от леглото и я прегърнах.

— Ти ли я избра, Гидиън?

— Да. Харесва ли ти?

— Прекрасна е — усмихнах се аз. — Майка ми твърди, че имаш отличен вкус… като изключим предпочитанието ти към брюнетките.

Той се обърна и ме погледна за миг, преди прекрасният му стегнат задник да изчезне в дрешника.

— Какви брюнетки?

— Не се преструвай.

— Погледни в горното дясно чекмедже — извика той.

Дали не се опитваше да отклони мислите ми от всички онези брюнетки, с които го бях виждала на снимки, включително от Магдалин?

Оставих роклята на леглото и отворих чекмеджето. Вътре имаше няколко комплекта бельо, всичките в мой размер, но в най-различни цветове. Имаше и все още неразопаковани копринени чорапи и жартиери.

Погледнах Гидиън, който се появи с дрехите си в ръка.

— Значи си имам чекмедже?

— Имаш три в скрина и две в банята.

— Гидиън — усмихнах се аз, — обикновено трябва да минат няколко месеца, преди да получа право на собствено чекмедже.

— Ти откъде знаеш? — попита той и остави дрехите си на леглото. — Живяла ли си с друг мъж, освен с Кари?

Изгледах го продължително.

— Да имаш чекмедже не означава, че живееш с някого.

— Това не е отговор.

Той се приближи и леко ме бутна настрани, за да си извади боксерки.

Усетих, че се затваря в себе си и настроението му се разваля, затова отговорих, преди да успее да се отдалечи от мен:

— Не, не съм живяла с друг.

Гидиън се наведе, целуна ме леко по челото и отново отиде до леглото. Спря там и застана с гръб към мен.

— Искам нашата връзка да означава за теб много повече, отколкото която и да е от връзките ти досега.

— Тя означава. Много, много повече — отвърнах аз и стегнах възела на хавлията между гърдите си. — Но имам известни проблеми с това. Всичко се случва доста бързо. Може би прекалено бързо. Все ми се струва, че е прекалено хубаво, за да е истина.

Той се обърна към мен.

— Може би си права. Ако е така, напълно го заслужаваме.

Отидох до него и той ме прегърна. Намирах се точно там, където исках — в обятията му.

— Никак не ми е приятна мисълта, че чакаш връзката ни да свърши — каза той и ме целуна по косата. — Точно това правиш, нали? Поне така прозвучаха думите ти.

— Съжалявам.

— Трябва да направим така, че да се почувстваш сигурна. — Той прокара пръстите си през косата ми. — Как да го постигнем?

Поколебах се за миг и след това предложих:

— Искаш ли да отидем заедно на терапия за двойки?

Пръстите му спряха да ме галят. Замълча за момент, поемаше дълбоко въздух.

— Помисли си за това — помолих го аз. — Просто проучи като начало, виж за какво става въпрос.

— Толкова ли съм зле? Имам предвид по отношение на нас, толкова ли прецаквам нещата?

Отдръпнах се и го изгледах.

— Не, Гидиън. Ти си идеален. Поне за мен си идеален. Луда съм по теб. Мисля, че си…

Той ме целуна.

— Ще го направя. Ще отидем заедно.

В този миг го обичах. Безумно. Обичах го и в мига след това. Както и по време на пътуването към романтичната среща, която се оказа прекрасна вечеря в „Маса“, един от най-скъпите суши ресторанти в света. В заведението имаше само още две заети маси, а персоналът поздрави Гидиън по име. Храната бе невероятно вкусна, виното — толкова скъпо, че ако знаех цената му, сигурно нямаше да мога да преглътна. Гидиън бе магнетично чаровен, спокоен и прелъстителен, а аз се чувствах красива в роклята, която ми беше подарил, и бях в отлично настроение. Той беше узнал най-тъмната ми тайна и все още беше с мен.

Пръстите му галеха рамото ми… описваха кръгове по шията ми… плъзгаха се надолу по гърба ми. Целуваше ме по слепоочието и минаваше зад ухото ми, леко докосвайки с език чувствителната кожа. Пъхна ръка под масата и ме стисна за бедрото, след това постави дланта си зад коляното. Усещах присъствието му толкова силно, че цялата треперех. Желаех го така безумно, че болеше.

— Как се запозна с Кари? — попита той и ме погледна над ръба на чашата.

— По време на групова терапия.

Поставих ръката си върху неговата, за да спра движението й нагоре по крака ми, усмихнах се, когато видях палавия поглед в очите му.

— Баща ми е ченге и беше чул за един лекар с необичаен подход към проблемни хлапета, каквото бях и аз. Кари също ходеше при доктор Травис.

— Необичаен подход ли? — усмихна се Гидиън.

— Доктор Травис не прилича на никой от психоаналитиците, при които съм ходила. Беше пригодил един стар физкултурен салон за свой кабинет, а политиката му към „неговите хлапета“ беше да държи вратата си винаги отворена за тях. Много повече ми харесваше да се мотая там, отколкото да лежа на кушетката. Освен това имаше едно желязно правило — „Без глупости“. Нужна бе пределна откровеност и от двете страни, или той ужасно се ядосваше. Винаги съм харесвала това, че му пука достатъчно, за да вложи емоции.

— Защо избра университета в Сан Диего? Защото баща ти живее в Южна Калифорния?

Устата ми неволно трепна — поредното късче информация, което знаеше за мен, без аз самата да съм го споделяла.

— Какво още си изровил за мен?

— Всичко, до което успях да се добера.

— Искам ли да знам до какво си се добрал?

Той вдигна ръката ми към устните си и я целуна.

— По-скоро не.

Поклатих ядосано глава.

— Да, точно заради това отидох в университета в Сан Диего. Когато бях малка, не прекарвах много време с баща си. Освен това майка ми направо ме задушаваше.

— И никога не каза на баща си какво се е случило?

— Не. — Завъртях столчето на чашата между пръстите си. — Знаеше, че съм проблемно хлапе с комплекси и ниско самочувствие, но не знаеше абсолютно нищо за Нейтън.

— Защо?

— Защото с нищо не можеше да промени случилото се. Нейтън получи законно наказание. Баща му плати огромна сума за щети. Справедливостта възтържествува.

— Не съм съгласен — възрази Гидиън хладно.

— Какво още може да очаква човек?

Той отпи голяма глътка, преди да отговори:

— Не е тема, подходяща за обсъждане на масата.

— О!

Думите му прозвучаха заплашително, особено в комбинация с ледения му поглед, затова предпочетох да се върна към храната пред мен. В „Маса“ няма меню, само омакасе1, така че всяка хапка беше възхитителна изненада, а почти пълната липса на посетители създаваше усещането, че сме съвсем сами.

— Харесва ми да те гледам как ядеш — обади се той след малко.

— Какво означава това? — погледнах го аз учудено.

— Храниш се с удоволствие. А малките ти въздишки на наслада направо ме възбуждат.

Чукнах леко рамото си в неговото.

— Сам призна, че винаги си възбуден.

— Ти си виновна за това — отвърна той и се засмя, което ме накара и аз да се разсмея.

Гидиън подбираше храната си много по-внимателно от мен и окото му не мигна при вида на астрономическата сметка.

Преди да излезем от ресторанта, той свали сакото си, наметна го върху раменете ми и каза:

— Хайде утре да отидем в твоя фитнес.

Погледнах го учудено.

— Твоят е по-хубав.

— Разбира се! Но ще отидем там, където на теб ти харесва.

— Например във фитнес, в който няма прекалено любезен инструктор на име Даниел? — попитах аз мило.

Той ме изгледа с повдигната вежда и леко свити устни.

— Внимавай, ангелче. Ще намеря начин да си отмъстя за това, че се подиграваш със собственическото ми отношение към теб.

Забелязах, че този път не заплаши да ме напляска. Дали разбираше, че комбинацията на болка и секс връща в съзнанието ми травмиращи спомени? Припомня ми събития, които исках да забравя.

По пътя към дома на Гидиън се сгуших в него на задната седалка на бентлито, прехвърлих краката си през бедрата му и отпуснах глава на рамото му. Мислех си как издевателствата на Нейтън все още оказват влияние върху живота ми, върху сексуалния ми живот по-специално.

Дали двамата с Гидиън ще успеем да прогоним призраците, които ме преследваха? След като бях зърнала играчките в чекмеджето на хотелската му стая, бях съвсем наясно, че той има по-голям сексуален опит от мен и е по-готов да експериментира. А и удоволствието, което бях изпитала от свирепостта му на дивана тази вечер, ми доказваше, че мога да му позволя да прави с мен неща, които не бих позволила на никой друг.

— Вярвам ти — прошепнах аз.

Той ме притисна до себе си и прошепна, заровил устни в косата ми:

— Ще видиш, Ева, нещата между нас ще се получат.

Това бяха думите, които се въртяха в съзнанието ми, когато по-късно вечерта заспах в обятията му.

— Недей… Не. Недей… Моля те…

Виковете на Гидиън ме накараха да подскоча в леглото, сърцето ми биеше до пръсване. Борех се за въздух, а ужасеният ми поглед падна върху мъжа, който се мяташе в леглото.

Ръмжеше като див звяр, ръцете му бяха свити в юмруци, краката му неспокойно ритаха. Отдръпнах се назад, уплашена, че без да иска ще ме удари в съня си.

— Махни се от мен! — изпъшка той.

— Гидиън! Събуди се!

— Махни се…

Бедрата му се надигнаха и той изстена от болка. Задържа се в тази поза, стиснал зъби, гърбът му бе извит като лък, все едно леглото гореше. След това изведнъж се отпусна и матракът под него поддаде.

— Гидиън!

Протегнах се към нощната лампа, гърлото ми бе пресъхнало. Не можах да я достигна, трябваше да отметна омотаните завивки, за да се доближа до нея. Гидиън се гърчеше в агония, мяташе се толкова силно, че цялото легло се тресеше.

Най-после успях да стигна до лампата и стаята се окъпа в светлина. Извърнах се към него.

И видях, че той мастурбира с шокираща злоба.

С дясната ръка стискаше члена си толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха побелели. С лявата бе сграбчил чаршафа. Красивото му лице бе изкривено от мъка и болка. Уплаших се за него, хванах го за рамото и го разтресох с две ръце.

— По дяволите, Гидиън! Събуди се!

Викът ми го извади от кошмара. Той отвори очи, изправи се в леглото и започна да се оглежда като обезумял.

— Какво? — попита задъхано, лицето му пламтеше, устните и бузите му бяха зачервени от възбудата. — Какво става?

— Господи!

Прекарах пръсти през косата си и се измъкнах от леглото, грабнах черния халат, който бях оставила наблизо.

„Какво ставаше в съзнанието му? Какво би могло да предизвика толкова брутални сексуални сънища?“

— Сънуваше кошмар. — Гласът ми трепереше. — Уплаши ме до смърт.

— Ева.

Погледна към възбудения си член и лицето му се изчерви от срам.

Наблюдавах го, застанала на сигурно място до прозореца, и силно пристегнах колана на халата си.

— Какво сънуваше?

Той поклати глава и сведе поглед от унижение. Никога не го бях виждала, нито можех да си представя, че ще го видя толкова уязвим. Като че ли в тялото на Гидиън се бе вселил друг човек.

— Не знам.

— Глупости! Има нещо, нещо те измъчва. Какво е?

Той явно се опитваше да се отърси от съня и да осъзнае какво става.

— Просто сънувах нещо, Ева. На всеки може да се случи.

Вперих поглед в него. Стана ми болно, че ми говори с такъв тон, сякаш съм побъркана.

— Майната ти!

Той изпъна рамене и преметна чаршафа върху слабините си.

— Защо си сърдита?

— Защото ме лъжеш.

Пое дълбоко дъх и после шумно издиша.

— Съжалявам, че те събудих.

Сложих ръка на челото си, усещах първите признаци на задаващо се главоболие. Очите ми пареха от някаква непреодолима нужда да плача за него, за мъката, която някога е изживял. Да плача и за нас, защото, ако не споделеше с мен, връзката ни бе обречена.

— Питам те още веднъж Гидиън: Какво сънува?

— Не си спомням. — Прокара пръсти през косата си и седна на ръба на леглото. — Имам някои проблеми в работата и вероятно те са причината. Ще отида да поработя малко в кабинета си. Ела обратно в леглото и се опитай да поспиш.

— Имаше няколко правилни отговора на въпроса ми, Гидиън. Единият от тях е: „Да поговорим за това утре“. „Да поговорим за това през уикенда“ също е възможен отговор. Можеше дори да ми кажеш: „Не съм готов да говоря за това“. Но ти предпочиташ да се преструваш, че не знаеш за какво става дума, и ми говориш така, сякаш съм се побъркала.

— Ангелче…

— Недей. — Обвих ръце около себе си. — Мислиш ли, че беше лесно да ти разкажа историята си? Мислиш ли, че беше лесно да се открия пред теб и да ти покажа грозното си минало? Много по-просто щеше да е да те отрежа и да започна да излизам с някой не толкова известен. Поех риска, защото искам да съм с теб. Може би някой ден и ти ще изпиташ същите чувства към мен.

Излязох от стаята.

— Ева! По дяволите, Ева, върни се. Какво ти става?

Забързах. Знаех много добре какво изпитва в момента, познавах усещането за празнота, което се разпростира като рак; безпомощният гняв; желанието да се свиеш някъде съвсем сам, за да събереш сили да върнеш обратно спомените в онези мрачни дълбини на подсъзнанието си, където продължават да живеят.

Но всичко това не бе извинение за лъжите и за опита му да прехвърли вината върху мен.

Грабнах чантата си от стола, на който я бях хвърлила на връщане от вечерята, излязох във фоайето и се отправих към асансьора. Вратите на кабината се затваряха, когато през открехнатата врата на апартамента го видях да влиза в хола. Беше гол и това означаваше, че не може да ме последва. Изражението в очите му пък означаваше, че аз няма как да се върна обратно. Отново беше сложил своята маска — неумолимото лице, което държеше целия останал свят на безопасно разстояние.

Облегнах се на металното перило в асансьора, за да не падна. Раздирах се между тревогата за него, която ме подтикваше да остана, и изстраданото убеждение, че никога няма да мога да приема стратегията за оцеляване, която бе избрал. За мен пътят към възстановяването минаваше през приемане на горчивите истини, а не през лъжи и отричане.

Избърсах сълзите от бузите си, докато асансьорът се движеше надолу, вдишах дълбоко няколко пъти и успях да се овладея, преди да стигна до фоайето.

Портиерът бързо спря за мен едно преминаващо такси. Действаше като абсолютен професионалист и се държеше така, сякаш съм облечена за работа, а не боса и по копринен халат. Благодарих му най-искрено.

Бях благодарна и на шофьора на таксито, който ме закара до вкъщи учудващо бързо. Дадох му щедър бакшиш и не обърнах внимание на погледите, които ми хвърли собственият ми портиер и персоналът от рецепцията на жилищната ми сграда. Не би ми пукало дори от изражението на ослепителната блондинка, която излезе от асансьора, но от нея ме лъхна парфюма на Кари и забелязах, че е облечена в една от неговите фланелки. Видя, че стоя пред нея полугола, и ми хвърли весел поглед.

— Готин халат.

— Готина тениска.

Блондинката се усмихна самодоволно и се отдалечи.

Когато слязох на моя етаж, заварих Кари да стои до отворената входна врата на апартамента ни. Разпери ръце за прегръдка:

— Ела тук, бебчо!

Отидох при него и го прегърнах силно, миришеше на женски парфюм и много секс.

— Коя е мацката, която току-що си тръгна?

— Работи като модел. Не мисли за нея сега. — Дръпна ме вътре, затвори вратата и я заключи. — Крос се обади. Каза, че си тръгнала насам, но ключовете ти са останали при него. Искаше да се убеди, че съм си вкъщи и не съм заспал, за да ти отворя. Звучеше ужасно разстроен и притеснен. Искаш ли да поговорим?

Оставих чантата си на барплота и влязох в кухнята.

— Отново имаше кошмар. Този път беше много зле. Когато го попитах какво е сънувал, първо отрече, после ме излъга и накрая се държа така, сякаш съм побъркана.

— Класика в жанра.

Телефонът иззвъня. Натиснах бутона, с който се изключва звукът, Кари направи същото с другия апарат върху плота. След това извадих мобилния си телефон, видях, че имам безброй пропуснати повиквания от Гидиън и му написах есемес: „Вкъщи съм. Надявам се, че ще спиш добре през останалата част от нощта“.

Изключих телефона и го хвърлих в чантата, след това извадих бутилка минерална вода от хладилника.

— А най-големият купон е, че му разказах историята си по-рано.

Кари учудено повдигна вежди.

— Значи си го направила? Как я прие?

— По-добре, отколкото можех да очаквам. Сега Нейтън трябва да се моли никога да не се сблъска с него — казах аз и допих водата. — Гидиън дори се съгласи да отидем на терапията за двойки, която ти предложи. Мислех, че сме направили крачка напред. Може и така да е, но накрая отново се сблъсках със стена.

— Но изглеждаш добре. — Кари се облегна на плота. — Не плачеш. Съвсем спокойна си. Трябва ли да се тревожа?

Сложих ръка на стомаха си, имах чувството, че страхът ми се е загнездил там.

— Не, добре съм. Искам просто… нещата между нас да се получат. Искам да бъда с него, но не мога да приема да ме лъже, особено когато става въпрос за сериозни неща.

Господи! Не исках дори да помислям, че отношенията между нас може да не се оправят никога. Вече бях като на тръни. Необходимостта да бъда с Гидиън ме бе обсебила напълно.

— Ти си костелив орех, бебчо. Гордея се с теб. — Кари се приближи до мен, хвана ме за ръка и загаси лампата. — Хайде да си лягаме, утре е нов ден.

— Мислех, че нещата между вас с Трей вървят добре.

— Мисля, че съм влюбен, миличка — заяви той с широка усмивка.

— В кого? — облегнах глава на рамото му. — В Трей или в блондинката?

— В Трей, глупачето ми. Блондинката беше само за загрявка.

Имах много да кажа по въпроса, но сега не беше моментът да обсъждаме способността на Кари да проваля собственото си щастие. Може би бе по-подходящо да се съсредоточим върху това колко добре се чувства с Трей.

— Значи най-после си падаш по свястно момче. Трябва да го отпразнуваме.

— Ей, това беше моята реплика.