7

Не си спомням много добре какво се случи, след като пристигнахме. Светкавиците на фотоапаратите заблестяха около нас като фойерверки, докато преминавахме през кордона от журналисти, но аз се усмихвах механично и почти не им обръщах внимание. Затворих се в себе си с единственото желание да се отдалеча от Гидиън и огромното напрежение, което излъчваше.

В момента, в който влязохме в сградата, някой го извика по име и той се обърна. Измъкнах се и се запромушвах край останалите гости, които се тълпяха на входа.

Щом стигнах до балната зала, грабнах две чаши шампанско от подноса на преминаващия келнер, изпих едната до дъно и започнах да се оглеждам за Кари. Забелязах го в другия край на помещението заедно с майка ми и Стантън и се отправих към тях, като по пътя оставих празната си чаша на една от масите.

— Ева! — възкликна майка ми и лицето й светна, когато ме видя. — Роклята ти стои страхотно.

Допряхме бузите си една до друга. Изглеждаше прелестно в своята блестяща тясна рокля в леденосиньо. На ушите, шията и китката й потрепваха сапфири, които подчертаваха цвета на очите и бледата й кожа.

— Благодаря.

Отпих глътка шампанско от втората чаша и си спомних, че възнамерявах да й благодаря за роклята. Подаръкът все още ми харесваше, но вече не бях така сигурна за удобството на огромната цепка.

Кари пристъпи напред и ме хвана за лакътя. Достатъчно му бе да ме погледне, за да разбере, че съм разстроена. Поклатих глава в знак, че не искам да разговаряме в момента.

— Още шампанско? — предложи той тихо.

— Да, моля.

Усетих, че Гидиън приближава към нас още преди да забележа лицето на майка ми, което засия като новогодишната топка на Таймс скуеър. Стантън също се поизправи и се приготви за срещата.

— Ева.

Гидиън постави ръката си на голия ми гръб и веднага усетих как през мен премина електричество. Пръстите му леко се свиха и аз се запитах дали и той усеща същото.

— Избяга.

Настръхнах, когато долових упрека в гласа му. Отвърнах му с поглед, който казваше всичко, което не можех да изрека пред толкова много хора.

— Ричард, познаваш ли Гидиън Крос?

— Да, разбира се.

Двамата мъже се здрависаха.

Гидиън ме притегли по-близо до себе си.

— Ние с вас сме щастливци, придружаваме двете най-красиви дами в Ню Йорк.

Стантън се съгласи и усмихнато погледна към майка ми.

Изпих остатъка от шампанското и с благодарност приех пълната чаша, която Кари ми подаде. Усетих как алкохолът леко започва да затопля стомаха ми и да отпуска кълбото от нерви, заплетено в него.

Гидиън се наведе над ухото ми и прошепна остро:

— Не забравяй, че си тук с мен.

Ядосан ли беше? Какво, по дяволите, ставаше? Присвих очи.

— Ти ли го казваш?

— Не тук, Ева. — Той кимна на останалите и ме отведе настрани. — И не сега.

— Никога — прошепнах аз и го последвах, само за да не направя сцена пред майка ми.

Отпих от шампанското и включих на автопилот, познатия начин за самосъхранение, който не ми се бе налагало да използвам от толкова време. Гидиън ме представяше на свои познати и мисля, че се справих достатъчно добре — говорех тогава, когато се очакваше, и се усмихвах в подходящите моменти, но всъщност не обръщах никакво внимание на ставащото. Бях прекалено обсебена от ледената стена между нас и чувството на гняв и болка в гърдите си. Не се нуждаех от повече доказателства, че Гидиън не общува с жените, с които спи.

Когато съобщиха, че вечерята е сервирана, го последвах в трапезарията и порових из храната си. Изпих няколко чаши от червеното вино и послушах как Гидиън разговаря с останалите гости на масата, макар че не обръщах внимание на думите, само на дълбокия му секси глас и на равномерния ритъм. Благодарна му бях за това, че не се опита да ме въвлече в разговора. Едва ли щях да успея да кажа нещо подходящо.

Съсредоточих вниманието си едва когато той се изправи и под аплодисментите на околните се отправи към сцената. Извърнах се на стола и го наблюдавах, докато отиваше към катедрата. Не можех да не се възхитя на животинската му грация и ослепителния външен вид. Всяка негова стъпка буквално изискваше внимание и уважение, което си бе подвиг, като се има предвид, че се движеше бавно и лежерно.

Никак не му личеше, че допреди малко се бяхме чукали като луди в лимузината. Всъщност в момента изглеждаше като съвсем различен човек. Отново се бе превърнал в мъжа, когото бях срещнала във фоайето на „Кросфайър“, изключително въздържан и мълчаливо властен.

— В Северна Америка — започна той — всяка четвърта жена и всеки шести мъж стават жертва на сексуално насилие като деца. Огледайте се добре около себе си. Някой от хората на вашата маса може да го е преживял или да познава жертва на такова насилие. Това е истина, която трудно можем да приемем.

Погледът ми бе прикован в него. Гидиън бе изкусен оратор, а бликащият му от енергия глас сякаш хипнотизираше слушателите. Но това, което наистина ме трогна, бе темата, толкова близка до сърцето ми, и страстният, на моменти дори шокиращ начин, по който той подходи към нея. Буцата лед в гърдите ми започна да се топи, гневът и болката от нараненото ми самочувствие отстъпиха пред изненадата. Погледнах го с нови очи, слях се с аудиторията, която го слушаше. Това не бе мъжът, който преди малко ме беше обидил, а умел оратор, говорещ по тема, която бе изключително важна за мен.

Когато речта му свърши, инстинктивно се изправих на крака и аплодирах, изненадвайки и него, и самата себе си. Но останалите бързо ме последваха, изправиха се и дочух разговорите край мен, тихо прошепнатите комплименти, които бяха наистина заслужени.

* * *

— Вие сте една щастлива млада дама.

Обърнах се към жената, която ме бе заговорила — симпатична червенокоса дама на около четиридесет.

— Ние сме само… приятели.

Ведрата й усмивка някак успя да обори думите ми.

Хората започнаха да стават от масите. Точно възнамерявах да си грабна чантата и да се отправя към къщи, когато един млад мъж се приближи към мен. Къдравата му кестенява коса будеше завист, а сиво-зелените му очи гледаха топло и приятелски. Беше красив, имаше момчешка усмивка и ме накара и аз да се усмихна искрено за пръв път след пътуването в лимузината.

— Здрасти — поздрави той свойски.

Очевидно знаеше коя съм, което ме постави в неудобното положение да се преструвам, че го познавам.

— Здравей — отвърнах.

Той се засмя, смехът му беше лек и очарователен.

— Аз съм Кристофър Видал, братът на Гидиън.

— О, да, разбира се.

Изчервих се. Не можех да повярвам, че до такава степен бях затънала в самосъжаление, че не направих връзката веднага.

— Изчерви се.

— Съжалявам — усмихнах се стеснително. — Не знаех как точно да ти кажа, че съм чела статия за теб, без да се почувствам неудобно.

Той се засмя.

— Поласкан съм, че си я спомняш. Само не ми казвай, че е била на шеста страница.

Клюкарската колонка беше известна с това, че публикува всякакви пикантерии за нюйоркските знаменитости.

— Не — побързах да възразя, — мисля, че беше в „Ролинг Стоун“.

— Това е нещо по-друго — заяви той и протегна ръка. — Искаш ли да танцуваме?

Хвърлих поглед към Гидиън, който стоеше до стълбите пред сцената. Беше заобиколен от хора, които чакаха да разговарят с него, повечето от тях бяха жени.

— Няма да се освободи скоро — изкоментира Кристофър с известно задоволство в гласа.

— Така е.

Точно щях да извърна гръб, когато погледът ми попадна на жената, застанала до Гидиън — Магдалин Перес. Взех чантичката си и се усмихнах на Кристофър.

— С удоволствие ще потанцувам.

Хванах го под ръка и се отправихме към дансинга в балната зала. Оркестърът засвири валс и ние с лекота се понесохме в ритъма на музиката. Танцуваше умело и ме водеше с лекота и увереност.

— Е, откъде познаваш Гидиън?

— Не го познавам.

Кимнах на Кари, който танцуваше до нас, прегърнал в обятията си изключително красива блондинка.

— Работя в „Кросфайър“ и един-два пъти сме се засичали там.

— За него ли работиш?

— Не, работя в „Уотърс Фийлд & Лийман“.

— Аха — засмя се той, — рекламната агенция.

— Да.

— Гидиън явно сериозно си пада по теб, щом те е поканил на подобно събитие след една-две случайни срещи.

Изругах наум. Знаех, че хората ще започнат да си мислят какви ли не неща, но повече от всичко исках да избегна по-нататъшното унижение.

— Гидиън се познава с майка ми, с която така или иначе щяхме да присъстваме на вечерята. В случая просто двама души пристигнаха с една и съща кола, вместо с две отделни.

— Тогава значи си свободна?

Поех дълбоко въздух, чувствах се некомфортно, макар че ми беше приятно да танцувам с него.

— Ами… не съм обвързана.

По лицето на Кристофър се появи чаровна момчешка усмивка.

— Току-що вечерта ми стана много по-приятна.

През останалата част от танца ми разказваше интересни истории от музикалния бизнес, които ме караха да се смея и да не мисля за Гидиън.

Когато валсът свърши, Кари дойде да ме вземе за следващия. Двамата танцувахме прекрасно като двойка, защото бяхме вземали уроци заедно. Отпуснах се в ръцете му, благодарна, че мога да разчитам на него за морална подкрепа.

— Забавляваш ли се? — попитах аз.

— Не можех да повярвам на очите си, когато по време на вечерята се оказа, че седя до главния координатор на „Фешън уик“. И тя флиртуваше с мен! — Той се усмихна, но погледът му бе напрегнат. — Всеки път, когато попадна на такова място… облечен по този начин… просто не мога да повярвам. Ти спаси живота ми, Ева. И след това напълно го преобрази.

— А ти непрекъснато спасяваш здравия ми разум, така че сме на равно.

Той стисна ръката ми по-силно и ме погледна изпитателно.

— Изглеждаш зле. Какво направи той, че да прецака нещата?

— Мисля, че аз ги прецаках. После ще ти разкажа.

— Да не те е страх, че ще му сритам задника пред всички?

— По-добре не го прави. Заради мама — въздъхнах аз.

Кари докосна леко челото ми с устни.

— Предупредих го по-рано. Знае какво го очаква.

— О, Кари!

Толкова много го обичах! И не успях да сдържа усмивката си при последните му думи. Трябваше да се досетя, че ще отправи на Гидиън някакво предупреждение от типа „Внимавай с нея!“. Обичаше да се вживява в ролята на по-голям брат.

Гидиън се появи до нас.

— Аз поемам.

Думите му не прозвучаха като молба.

Кари спря и ме погледна. Кимнах. Поклони се леко и отстъпи назад, вперил яден поглед в лицето на Гидиън.

Гидиън ме придърпа към себе си и пристъпи към танца като към всичко останало в своя живот — с властна самоувереност. Танцуването с него нямаше нищо общо с това при предишните ми двама партньори. Гидиън беше умел танцьор като брат си и познаваше начина, по който се движи тялото ми, като Кари, но стилът му беше самоуверен, агресивен и с подчертан сексуален подтекст.

Близостта на мъжа, с когото допреди малко бяхме толкова интимни, завладя сетивата ми въпреки мрачното настроение. Ухаеше невероятно, с лека нотка на секс, а самоуверените бързи крачки, с които ме водеше, ме накараха отново да почувствам леката болка вътре в себе си — напомняне, че неотдавна е бил там.

— Продължаваш да ми изчезваш — измърмори той и ме погледна намръщено.

— Изглежда, Магдалин веднага зае свободното място.

Той повдигна вежди и ме придърпа към себе си.

— Ревнуваш ли?

— Сериозно ли мислиш така? — отвърнах аз и отместих поглед.

Издаде някакъв раздразнен звук:

— Стой далече от брат ми, Ева.

— Защо?

— Защото аз казвам така.

Ядосах се, което ме накара да се почувствам добре след всички самообвинения и съмнения, в които бях изпаднала, откакто се изчукахме като зайци. Реших да проверя дали Гидиън ще приеме предупреждението, ако му отвърна по същия начин.

— Стой далече от Магдалин, Гидиън.

Той стисна зъби.

— Тя е просто приятелка.

— Това означава ли, че не си спал с нея? Все още?

— Разбира се, че не съм. И не искам. Виж какво…

Музиката спря и танцът ни свърши.

— Трябва да тръгвам. Аз те доведох тук и бих предпочел аз да те върна, но не искам да те карам да тръгваш, ако се забавляваш. Сигурно предпочиташ да останеш и да се прибереш с майка си и Стантън.

Да се забавлявам? Шегуваше ли се, или просто не разбираше нищо? А можеше и да е по-зле. Може би вече ме беше отписал напълно и просто не ми обръщаше и капчица внимание.

Отдръпнах се от него, имах нужда от дистанция. Ароматът му ме упойваше и не ми позволяваше да разсъждавам трезво.

— Ще се оправя. Забрави за мен.

— Ева.

Той протегна ръка към мен, но аз бързо отстъпих. Една ръка обгърна раменете ми и чух гласа на Кари.

— Аз ще се погрижа за нея, Крос.

— Не заставай на пътя ми, Тейлър — предупреди го Гидиън.

Кари изсумтя:

— Оставам с впечатлението, че нямаш нужда от някого на пътя си, за да прецакаш нещата.

Преглътнах, в гърлото ми беше заседнала буца.

— Произнесе изключителна реч, Гидиън. За мен това беше върховният момент на вечерта.

Той рязко си пое дъх, изненадан от обидния намек, и прокара ръце през косата си. После неочаквано изруга. Разбрах причината, когато извади от джоба си вибриращ телефон и погледна екрана му.

— Трябва да тръгвам. — Срещна погледа ми и го задържа. Върховете на пръстите му леко докоснаха бузата ми. — Ще ти се обадя. — И след това изчезна.

— Искаш ли да останем още? — попита тихо Кари.

— Не.

— Тогава ще те заведа у дома.

— Недей. — Исках да остана за малко сама. Исках да се накисна в горещата вана с бутилка студено вино до мен и да се помъча да се отърва от страховете си. — Трябва да останеш тук. Може да се отрази добре на кариерата ти. Ще говорим, когато се прибереш. Или утре. Възнамерявам целия ден да не мръдна от дивана.

Острият му поглед пробягна по лицето ми.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Добре — съгласи се той, но не изглеждаше особено убеден.

— Ще те помоля само да организираш лимузината на Стантън да ме чака. В това време ще отскоча набързо до тоалетната.

— Добре. — Кари плъзна пръсти по ръката ми. — Ще взема наметката ти от гардероба и ще те изпратя до колата.

Отне ми повече време да стигна до тоалетната, отколкото бях предполагала. Първо, неочаквано много хора ме спряха, за да побъбрят с мен, което можех да си обясня само с факта, че бях момичето на Гидиън Крос. И второ, предпочетох да избегна най-близката дамска тоалетна, тъй като там непрекъснато влизаха и излизаха хора. Открих една, която се намираше доста по-далече от залата. Заключих се в кабинката и останах вътре малко по-дълго от необходимото. В тоалетната нямаше никого, освен чистачката, затова забавянето ми не пречеше.

Бях толкова наранена от поведението на Гидиън, че едва дишах, но и бях объркана от внезапните промени в настроението му. Защо докосна лицето ми по този начин? Защо се ядоса, че не съм до него? И защо, по дяволите, се опита да заплаши Кари? Гидиън определено придаваше нов смисъл на израза „да се люшкаш между земята и небето“.

Затворих очи и се опитах да си възвърна спокойствието. Господи! Нямах нужда от всичко това.

В лимузината разкрих емоциите си докрай и сега се чувствах безкрайно уязвима. Като се замисля само през колко часове терапия бях минала, за да се науча да избягвам именно това си състояние. Единственото, което исках в момента, бе да се скрия вкъщи, далече от необходимостта да се правя на спокойна и самоуверена, когато изобщо не се чувствах такава.

„Сама си надроби тази попара, сега си я сърбай“ — казах си аз.

Поех дълбоко въздух, излязох от кабинката и видях срещу себе си Магдалин Перес, която се бе облегнала на тоалетката със скръстени ръце. Очевидно чакаше мен, беше ме издебнала в момент, когато бях останала без почти никакви съпротивителни сили. За миг коленете ми се огънаха, но се овладях и пристъпих към мивката, за да си измия ръцете.

Тя се обърна и започна внимателно да проучва отражението ми в огледалото. Последвах примера й. На живо изглеждаше още по-красива, отколкото на снимките. Беше висока и слаба, с дълга и права кестенява коса. Имаше плътни червени устни и високи, добре изразени скули. Роклята й бе умерено секси, тясна, от кремав сатен, който чудесно контрастираше с матовата й кожа. Приличаше на супермодел и излъчваше екзотичен сексуален магнетизъм.

Взех кърпата за ръце, която чистачката ми подаде, а Магдалин се обърна към нея на испански и я помоли да ни остави насаме. Присъединих се към молбата й с думите:

— Por favor, gracias.

Това накара Магдалин да вдигне учудено вежди и да ме огледа още по-внимателно. Върнах й жеста, като я огледах със същата невъзмутимост.

— О, господи — промърмори тя в мига, в който жената излезе. След това изцъка с език, а звукът буквално остърга и без това оголените ми нерви. — Вече си го изчукала.

— А ти не си.

Изглежда отговорът ми я изненада.

— Права си, не съм. И знаеш ли защо?

Извадих една петдоларова банкнота от чантичката си и я пуснах в сребърната чинийка за бакшиши.

— Защото той не иска.

— Аз също не искам, защото той не е способен да се обвърже. Той е млад, красив, богат и се наслаждава на живота.

— Така е — съгласих се аз. — Наистина се наслаждаваше.

Тя присви очи и любезното изражение изчезна от лицето й.

— Той не уважава жените, които чука. В момента, в който е вкарал оная си работа в теб, с тебе е свършено. Вече си една от многото. Но аз още съм тук, защото аз съм тази, която иска да задържи за в бъдеще.

Успях да запазя спокойствие, макар ударът да попадна точно там, където болеше най-много.

— Това е нелепо.

Тръгнах и спрях едва когато стигнах до лимузината на Стантън. Стиснах ръката на Кари, докато се качвах, и успях да изчакам колата да се отдели от бордюра, преди да се разплача.

* * *

— Здрасти, бебчо — извика Кари, когато на другата сутрин се затътрих в хола. Облечен само в долнището на широк анцуг, той се бе излегнал на дивана, подпрял крака на холната масичка. Беше приятно разрошен и, изглежда, се чувстваше перфектно в собствената си кожа. — Как спа?

Вдигнах палец нагоре и се отправих към кухнята за кафе. Спрях до барплота и учудено загледах огромния букет червени рози.

— Какво е това?

— Пристигнаха за теб преди около час. Неделна доставка. Израз на внимание и много пари.

Извадих картичката от семплия плик и прочетох:

„Все още мисля за теб.

Гидиън“

— От Крос ли е? — попита Кари.

— Да.

Прокарах пръст по думите, които явно бяха написани на ръка. Почеркът бе дързък, мъжествен и секси. Романтичен жест от страна на мъж, който не си пада по романтиката. Хвърлих картичката на плота, сякаш бе опарила пръстите ми, и си налях кафе с надеждата, че кофеинът ще ми вдъхне сила и ще възвърне здравия ми разум.

— Не изглеждаш никак впечатлена — заяви Кари и намали звука на бейзболния мач, който даваха по телевизията.

— Тази история не е никак добра за мен. Той отключва всичките ми страхове. Просто трябва да стоя далече от него.

Кари беше посещавал заедно с мен терапевтичните сеанси и беше наясно с урока. Никога не ме гледаше озадачено, когато заговоря с термини от психологията, и нямаше никакъв проблем да ми отговаря по същия начин.

— Телефонът звъня цяла сутрин. Не исках да те безпокои, затова спрях звука.

Все още усещах тъпа болка между краката си, свих се на дивана и се опитах да се преборя с желанието да прослушам гласовата поща, за да разбера дали се е обаждал Гидиън. Много исках да чуя гласа му и някакво обяснение, което би придало смисъл на всичко, случило се предишната вечер.

— Много добре си направил. Да го оставим така целия ден.

— Какво се случи?

Духнах парата от чашата си и отпих предпазливо.

— Скъсах го от чукане в лимузината и след това той изведнъж стана студен като лед.

Кари ме наблюдаваше с необикновените си зелени като изумруд очи, които бяха видели повече, отколкото което и да е човешко същество заслужаваше.

— Побърка го, така ли?

— Точно така.

Възбудих се само при мисълта за случилото се вчера. Между нас се получи истинска връзка. Знаех го. Снощи го желаех повече от всичко на света, а днес не исках да имам нищо общо с него.

— Беше необикновено. Най-страхотното сексуално преживяване в живота ми и той напълно го сподели с мен. Знам го със сигурност. За първи път се чукаше в кола и в началото се съпротивляваше, но след това така го възбудих, че не можеше да каже не.

— Наистина ли? Никога преди това не се е чукал в кола? — възкликна Кари и прокара ръка по наболата си брада. — Повечето момчета го правят още докато са в гимназията. Всъщност не мога да се сетя някой да не го е правил, освен зубрачите и загубеняците, а той не е нито едно от двете.

Свих рамене.

— Предполагам, че чукането в кола ме превръща в пачавра в очите му.

Кари замръзна на място.

— Това ли ти каза?

— Не. Той абсолютно нищо не каза. Това го разбрах от приятелката му Магдалин. Сещаш ли се, оная мацка от снимките в интернет. Реши да си покаже ноктите и ме хвана на тясно в дамската тоалетна.

— Кучката ревнува.

— И е сексуално неудовлетворена. Не може да го изчука, защото очевидно момичетата, с които се чука, моментално отиват на боклука.

— Той ли каза това? — в тихия въпрос на Кари се таеше гняв.

— Не с толкова думи. Каза ми, че не спи с приятелките си. Има проблем с жените, които очакват от него нещо повече от секс. Затова жените, които чука, и тези, с които излиза, са в две съвсем отделни групи — обясних аз и отново отпих от кафето. — Предупредих го, че това не ме устройва, и той обеща да направи нещо по въпроса, но според мен е от мъжете, които са готови да кажат всичко, за да получат онова, което искат.

— Или просто сериозно си го изплашила.

Погледнах го ядосано.

— Не се опитвай да го оправдаваш. Ти на чия страна си всъщност?

— На твоята, бебчо. — Той се протегна и ме потупа по коляното. — Винаги на твоята.

Обвих ръка около мускулестото му рамо и започнах леко да го галя в знак на мълчалива благодарност. Не можех да усетя фините бели белези от прорязване, осеяли кожата му, но знаех, че са там. Не минаваше ден, без да изпитам благодарност за това, че е жив, здрав и присъства в живота ми.

— Ти как прекара снощи?

— Не се оплаквам — отвърна той и в очите му проблесна закачливо пламъче. — Изчуках онази блондинка в един килер. Между другото циците й бяха истински.

— Браво на теб — усмихнах се аз. — Сигурна съм, че си направил вечерта й специална.

— Постарах се.

Вдигна телефона и ми смигна.

— Какво да поръчам. Пица? Китайско? Индийско?

— Не съм гладна.

— Ти винаги си гладна. Ако не избереш нещо, аз ще сготвя и ще се наложи да го изядеш.

Вдигнах ръка в знак, че се предавам.

— Добре. Ти избери.

* * *

В понеделник пристигнах на работа двайсет минути по-рано. Надявах се, че по този начин ще избегна среща с Гидиън. Когато стигнах безпроблемно до бюрото си, изпитах такова огромно облекчение, че беше ясно — имам сериозен проблем с този мъж. Настроенията ми се меняха непрекъснато.

Марк пристигна в добро разположение на духа, все още зареден от успеха на предходната седмица, и веднага се заловихме за работа. В неделя бях направила някои сравнителни проучвания за пазара на водка, а той бе така любезен да ги прегледа и да изслуша изводите ми. Бяха му прехвърлили като клиент и една компания за производство на електронни четци, затова започнахме подготвителна работа и по тази тема.

При толкова заета сутрин времето летеше бързо и не ми остана възможност да мисля за личния си живот. Бях истински благодарна. Тогава телефонът иззвъня, вдигнах слушалката и чух гласа на Гидиън. Завари ме неподготвена.

— Как върви работата досега? — попита той, а гласът му предизвика приятни тръпки в мен.

— Напрегнато.

Погледнах часовника и с изненада видях, че е станало дванайсет без двайсет.

— Добре — каза той и замълча за миг. — Вчера няколко пъти се опитах да ти се обадя. Оставих няколко съобщения. Исках да чуя гласа ти.

Затворих очи и поех дълбоко въздух. Вчера с огромно усилие на волята се въздържах да не прослушам гласовата си поща. Бях казала на Кари, че е свободен да прояви дори физическа сила, но трябва да ме спре, ако реша да се поддам на изкушението.

— Бях решила да се изолирам от света и да поработя малко.

— Получи ли цветята, които ти изпратих?

— Да. Прекрасни са. Благодаря.

— Напомниха ми за цвета на роклята ти.

Какво, по дяволите, правеше в момента? Започвах сериозно да мисля, че страда от раздвоение на личността.

— Някои жени биха казали, че това е много романтично.

— Интересува ме само какво ще кажеш ти. — Чух как столът му изскърца, когато се изправи. — Мислех дали да не се отбия при теб. Много ми се искаше.

Въздъхнах, бях напълно объркана.

— Радвам се, че не го направи.

Настъпи дълго мълчание.

— Напълно си го заслужих.

— Не го казах, за да се правя на кучка. Това е самата истина.

— Знам. Виж какво… Наредих да донесат обяда в кабинета ми, за да не губим никакво време от часа, с който разполагаме, в пътуване.

След краткото „Ще ти се обадя“ онзи ден на раздяла, се питах дали изобщо ще прояви желание да се видим отново, след като приключи онова, заради което си тръгна. Премислях тази възможност от събота вечер и тя ме ужасяваше. Макар да осъзнавах ясно, че трябва да го отрежа, изпитвах непреодолимо желание да съм с него. Исках отново да изживея онзи идеален и чист момент на интимност, който споделихме.

Но той не оправдава всички останали моменти, в които ме накара да се чувствам като боклук.

— Гидиън, няма причина да обядваме заедно. Обсъдихме нещата в петък вечерта, а в събота… пристъпихме към действие. Нека приключим дотук.

— Ева. — Гласът му бе станал дрезгав. — Знам, че прецаках всичко. Мога да ти обясня.

— Не е необходимо да го правиш. Всичко е наред.

— Не е наред. Трябва непременно да те видя.

— Не искам.

— Можем да го направим по лесния начин, Ева. А можем и по трудния. — Тонът му стана твърд и пулсът ми се ускори. — И в единия, и в другия случай ще ме изслушаш.

Затворих очи. Беше ясно, че няма да имам късмета да се измъкна с един телефонен разговор.

— Добре. Ще се кача.

— Благодаря ти — въздъхна той. — Нямам търпение да те видя.

Затворих телефона и се загледах в снимките на бюрото си, опитах да формулирам онова, което трябваше да му кажа, и да се подготвя да устоя на въздействието, което ми оказваше. Невъзможно бе да контролирам силата на физическото привличане, но трябваше да го преодолея и да обсъдим нещата делово. По-късно щях да мисля как да се справя с факта, че през следващите дни, седмици и месеци ще го срещам непрекъснато в сградата. В момента трябваше просто да оцелея по време на този обяд.

Приех неизбежното, върнах се обратно към работата си и започнах да сравнявам няколко от получените макети за рекламни листовки.

— Ева.

Скочих от стола си и се извърнах, стресната да видя Гидиън до бюрото си. Както обикновено външният му вид ми подейства зашеметяващо и сърцето ми прескочи. Хвърлих бърз поглед към часовника и видях, че петнайсетте минути до дванайсет бяха изминали.

— Гид… Господин Крос, не беше необходимо да идвате тук.

Лицето му беше безизразно и спокойно, но в очите му бушуваше буря.

— Готова ли си?

Отворих чекмеджето и извадих чантата си, използвайки възможността да си поема въздух. Ухаеше феноменално.

— Господин Крос — чух гласа на Марк. — Радвам се да ви видя тук. Има ли нещо…

— Тук съм за Ева. Имаме среща за обяд.

Изправих се точно навреме, за да видя как Марк вдигна учудено вежди. Овладя се бързо и красивото му лице отново придоби обичайното си добродушно изражение.

— Ще се върна в един — уверих го аз.

— Ще се видим тогава. Приятен обяд.

Гидиън сложи ръката си на кръста ми и ме поведе към асансьорите, спечелвайки ни удивен поглед от Мегуми, когато минахме край рецепцията. Пристъпих нервно от крак на крак, докато той натисна копчето на асансьора, толкова ми се искаше денят да мине, без да срещна мъжа, за чието докосване копнеех като за дрога.

Застана пред мен, докато чакахме, и прокара върха на пръстите си по ръкава на сатенената ми блуза.

— Всеки път, когато затворя очи, те виждам в онази червена рокля. Чувам звуците, които издаваш, когато си възбудена. Усещам как се движиш върху члена ми, все едно го стискаш с юмрук, и ме караш да свърша така мощно, че чак боли.

— Недей.

Отклоних поглед, не можех да понеса интимния начин, по който ме гледаше.

— Не мога да спра.

Посрещнах пристигането на асансьора с облекчение. Той ме хвана за ръката и ме дръпна вътре. Сложи ключа си в командния панел и ме привлече по-близо до себе си.

— Ще те целуна, Ева…

— Не…

Притисна ме и покри устните ми със своите. Съпротивлявах се, доколкото ми беше възможно, след това се поддадох на чувството, наслаждавайки се на това как езикът му гали моя — бавно и сладко. Исках целувката му от мига, в който бяхме правили секс. Исках някакво доказателство, че цени онова, което бяхме споделили, че и за него то означава толкова, колкото и за мен.

В момента, в който се отдръпна, отново се почувствах изоставена.

— Хайде.

Извади ключа и вратата на асансьора се отвори.

Този път червенокосата рецепционистка не каза нищо, въпреки че ме изгледа доста странно. За разлика от нея секретарят на Гидиън, Скот, се изправи на крака, когато ни видя да наближаваме, и ме поздрави любезно:

— Добър ден, госпожице Трамел.

— Здравей, Скот.

Гидиън кимна отсечено.

— Не ме свързвай с никого.

— Разбира се.

Влязох в огромния кабинет на Гидиън и погледнах дивана, където за първи път ме беше докоснал интимно. Обядът беше сервиран на бара — две чинии, покрити с метални капаци.

— Да взема ли чантата ти? — попита той.

Погледнах го, видях, че е свалил сакото си и го е прехвърлил през ръката си. Стоеше пред мен в ушитите си по поръчка панталони и елек, ризата и вратовръзката му бяха искрящо бели, черната му коса падаше на гъсти кичури около зашеметяващото му лице, а очите му искряха в поразително яркосиньо. Бях зашеметена. Не можех да повярвам, че съм правила любов с такъв изключителен мъж.

Но това явно не означаваше нищо за него.

— Какво има, Ева?

— Много си красив, Гидиън. — Думите се изплъзнаха от устата ми, преди да мога да ги спра.

— Радвам се, че ти харесва това, което виждаш.

Подадох му чантата си и се отдръпнах, имах нужда от тази дистанция. Той закачи сакото и чантата ми на закачалката и се приближи до бара.

Скръстих ръце.

— Хайде да приключваме с всичко това. Не искам да те виждам повече.

Загрузка...