Открита пред теб

3

— Няма начин майка ти и Стантън да ти позволят да идваш тук няколко вечери в седмицата — заяви Кари и придърпа стилното дънково яке по-плътно около тялото си, макар да не беше чак толкова студено.

Бившият склад, който Паркър Смит използваше като зала за крав мага, бе тухлена сграда в някогашната промишлена зона на Бруклин. Помещението бе просторно, а масивната метална врата не позволяваше да се види какво става вътре. Двамата с Кари седяхме на алуминиевите скамейки отстрани и наблюдавахме шестимата, които тренираха на тепиха пред нас.

— Ох! — Трепнах, обзета от съчувствие към мъжа, когото току-що бяха изритали в слабините. Сигурно боли дори през предпазителите. — И как ще разбере Стантън?

— Ще разбере, когато се озовеш в болница. — Той хвърли поглед към мен. — Говоря сериозно. Крав мага е брутален спорт. Залагат само на спаринг и пълен контакт. Дори да не те издадат синините, доведеният ти баща все някак ще научи. Винаги успява.

— Заради майка ми е. Тя му казва всичко. Аз обаче нямам намерение да й споделям това.

— И защо не?

— Няма да ме разбере. Ще реши, че искам да се науча да се отбранявам заради онова, което се случи. Ще се почувства виновна и ще ме разстрои. Няма да повярва, че просто искам да потренирам и да разтоваря стреса.

Опрях брадичка на дланта си и загледах Паркър, който тъкмо излизаше на тепиха с някаква жена. Беше добър инструктор — търпелив и старателен, и обясняваше нещата по лесен за разбиране начин. Залата му се намираше в опасен квартал, но районът подхождаше на онова, което преподаваше. Обстановката беше възможно най-реалистичната: голям, празен бивш склад.

— Този Паркър наистина е секси — измърмори Кари.

— Освен това носи брачна халка.

— Забелязах. Свестните бързо ги грабват.

Когато урокът свърши, Паркър дойде при нас с блеснали кафяви очи и широка усмивка.

— Какво мислиш, Ева?

— Къде да се запиша?

Секси усмивката му накара Кари да протегне ръка и силно да стисне моята.

— Ела насам.

Петъкът започна фантастично. Марк ми обясни как се събира информация за началните идеи по стратегията и ми разказа малко повече за „Крос индъстрис“ и Гидиън Крос, като отбеляза, че двамата са на една възраст.

— Все се налага да си го напомням — добави Марк. — Лесно е да забравиш колко е млад, когато стои пред теб.

— Да — съгласих се аз, тайничко разочарована, че през следващите два дни няма да видя Крос. Колкото и да си повтарях, че няма значение, се потиснах. Не си бях дала сметка колко се вълнувам от възможността да се засечем случайно — не и преди тази възможност да се изпари. Беше толкова възбуждащо да съм близо до него! А и гледката беше адски добра. През почивните дни не ме очакваше нищо дори наполовина толкова вълнуващо.

Водех си записки в кабинета на Марк, когато чух телефона на бюрото ми да звъни. Извиних се и изтичах да го вдигна:

— Офисът на Марк Герити.

— Ева, скъпа, как си?

Познах гласа на втория ми баща и потънах в стола си. Стантън винаги звучеше като човек с потомствено богатство — културен, благороден и надменен.

— Ричард, наред ли е всичко? Мама добре ли е?

— Да. Всичко е наред. Майка ти се чувства страхотно, както винаги.

Тонът му омекна, когато спомена съпругата си, и аз му бях благодарна за това. Всъщност му бях благодарна за много неща, макар понякога това да бе в разрез с лоялността към баща ми. Знаех, че татко се притеснява заради огромната разлика във финансовите им възможности.

— Добре, радвам се да го чуя — отбелязах с облекчение. — Получихте ли с мама благодарствената ми бележка за роклята и смокинга на Кари?

— Да, беше много мило от твоя страна, но знаеш, че не очакваме да ни благодариш за подобни неща. Извини ме за момент. — След тези думи се обърна към някого встрани, вероятно секретарката му. — Ева, скъпа, бих искал да се видим днес за обяд. Ще изпратя Кланси да те вземе.

— Днес ли? Нали ще се видим утре вечерта? Не може ли да почака дотогава?

— Не, трябва да стане днес.

— Но аз имам само един час обедна почивка.

Някой леко ме потупа по рамото. Обърнах се и видях Марк, който бе застанал до бюрото ми.

— Вземи си два часа — прошепна той. — Заслужи си го.

Въздъхнах и оформих с устни едно „Благодаря“.

— Дванайсет часа добре ли е, Ричард?

— Идеално. Ще се радвам да те видя.

Аз лично нямах особени причини да се радвам на среща насаме със Стантън, но покорно излязох малко преди дванайсет и заварих колата да ме чака пред сградата. Кланси, личният шофьор и бодигард на Стантън, ми отвори вратата, докато го поздравявах. После се настани зад волана и ме откара до центъра. В дванайсет и двайсет вече седях на голяма конферентна маса в един от офисите на Стантън и се взирах в красиво подредения обяд за двама.

Стантън дойде скоро след мен. Изглеждаше елегантен и изискан. Въпреки снежнобялата коса и бръчките по лицето, той все още беше много привлекателен мъж. Очите му бяха светлосини, а погледът — остър и интелигентен. Имаше атлетична, добре поддържана фигура; колкото и да беше зает, отделяше време за тренировки, даже преди да се ожени за майка ми, неговата съпруга трофей.

Изправих се да го посрещна, а той се наведе и ме целуна по бузата.

— Изглеждаш чудесно, Ева.

— Благодаря.

Приличах на майка си, която също бе естествено руса, но сивите ми очи бяха наследство от баща ми.

Стантън седна на масата, така че небостъргачите на Ню Йорк да му служат за фон. Беше наясно с ефекта и се възползваше от внушителната гледка зад гърба си.

— Яж — заповяда ми с лекотата, присъща на мъжете с власт. Мъже като Гидиън Крос. Дали и Стантън е бил толкова амбициозен на възрастта на Крос?

Взех вилицата и опитах салатата с пиле, боровинки, орехи и фета. Беше вкусна, а аз бях гладна. Радвах се, че Стантън не заговори веднага, така можех да се насладя на храната, но затишието не продължи дълго.

— Ева, скъпа, исках да обсъдим интереса ти към крав мага. Застинах.

— Моля?

Стантън отпи от чашата си с ледена вода и се облегна назад. Знаех какво означава скованата му челюст — онова, което се кани да каже, няма да ми хареса.

— Снощи майка ти много се разстрои от това, че отиде в онази зала в Бруклин. Отне ми доста време да я успокоя и да я убедя, че ще организирам нещата така, че да следваш интересите си безопасно. Тя не иска да…

— Почакай. — Внимателно оставих вилицата си, бях изгубила апетит. — Как е разбрала къде съм?

— Проследила е мобилния ти телефон.

— Не е истина! — ахнах аз и безсилно се отпуснах на стола.

От небрежния му отговор направо ми прилоша — звучеше така, все едно става дума за най-естественото нещо на света. Стомахът ми се сгърчи — очевидно в момента предпочиташе да изхвърли храната, а не да я смели.

— Значи затова настояваше да използвам телефон на твоята компания. Не за да спестя пари!

— Естествено, парите бяха една от причините. Но освен това майка ти се чувства по-спокойна така.

— По-спокойна? Като шпионира порасналата си дъщеря? Това не е здравословно, Ричард! Трябва да го разбереш. Тя ходи ли още при доктор Питърсън?

Стантън прояви благоприличието да се почувства неловко.

— Да, разбира се.

— А казва ли му с какво се занимава?

— Нямам представа — сковано отвърна той. — Това е нейна лична работа. Не й се меся.

Не, не й се месеше. Той я търпеше. Глезеше я. Задоволяваше всичките й капризи. И беше позволил манията й по отношение на моята безопасност да достигне напълно неконтролируеми размери.

— Тя трябва да престане да мисли за това. Аз престанах.

— Ти беше невинно дете, Ева. Моника изпитва вина, че не те е защитила. Трябва да проявим толерантност.

— Толерантност?! Та тя дебне всяка моя крачка!

В главата ми цареше хаос. Как беше възможно майка ми да нахлува в личното ми пространство така? Защо го правеше? Това я докарваше до лудост, а заедно с нея и мен.

— Трябва да спре!

— Може да решим проблема съвсем лесно. Вече говорих с Кланси. Той ще те кара, когато имаш нужда да се впуснеш в дебрите на Бруклин. Всичко е уредено. А и за теб ще е много по-удобно.

— Не се опитвай да извъртиш нещата така, все едно е за мое добро!

Очите ми пареха, а гърлото ми гореше от потиснатите сълзи на безсилие. Не можех да понасям начина, по който говореше за Бруклин — все едно беше страна от третия свят.

— Аз съм зряла жена. Сама вземам решения. Така е по закон, по дяволите!

— Недей да ми държиш този тон, Ева. Аз просто се грижа за майка ти. И за теб.

Избутах стола си назад.

— Ти я оставяш да се държи така. Поддържаш болестта й и разболяваш и мен!

— Седни. Трябва да ядеш. Моника се тревожи, че не се храниш здравословно.

— Тя се тревожи за всичко, Ричард. Именно това е проблемът! — Пуснах салфетката си на масата. — Трябва да се връщам на работа.

Обърнах се и се запътих към вратата. Исках да се махна възможно най-бързо. Взех чантата си от секретарката на Стантън и оставих мобилния си телефон на бюрото й. Кланси, който чакаше на рецепцията, ме последва. Знаех, че няма смисъл да се опитвам да го отпратя. Не приемаше нареждания от никой друг, освен от Стантън.

Поехме обратно, а аз кипях на задната седалка. Всъщност можех да мрънкам колкото си искам, но в крайна сметка не бях по-добра от Стантън, защото накрая и аз щях да се предам. Щях да отстъпя и да позволя на майка ми да прави каквото си иска, защото щях да се чувствам ужасно, ако я накарам да страда още след всичко, което бе преживяла досега. Беше толкова емоционална и уязвима и ме обичаше до лудост.

Когато стигнахме „Кросфайър“, настроението ми все още беше ужасно. Кланси си тръгна, а аз застанах на многолюдния тротоар и огледах натоварената улица нагоре и надолу. Търсех павилионче, от което да си купя шоколад, или магазин за мобилни телефони, нуждаех се от нов.

В крайна сметка отидох до съседната улица и си взех шест шоколадови десертчета от дрогерията на ъгъла, след което се върнах в „Кросфайър“. Бях отсъствала приблизително час, но нямаше да използвам допълнителното време, което ми отпусна Марк. Нуждаех се от работа, за да разсея мислите за откаченото си семейство.

Качих се в празния асансьор, скъсах опаковката на едно от шоколадчетата и ожесточено отхапах. Опитах се да изпълня самоналожения си шоколадов план, преди да стигна до двайсетия етаж, но асансьорът спря на четвъртия. Зарадвах се на допълнителното време да се насладя на черния шоколад и карамела върху езика си.

Вратите се плъзнаха встрани и разкриха Гидиън Крос, който разговаряше с други двама господа.

Както обикновено дъхът ми секна при вида му, а това само разпали поутихналото ми раздразнение. Защо ми действаше по този начин? Кога щях да придобия имунитет?

Той хвърли поглед напред и когато ме видя, устните му бавно се извиха в спираща дъха усмивка.

Страхотно! Ама че скапан късмет. Явно бях станала някакво предизвикателство за него. Усмивката на Крос се превърна в гримаса:

— Ще довършим по-късно — измърмори той на спътниците си, без да откъсва поглед от мен. После влезе в асансьора и вдигна ръка, за да им попречи да го последват. Те примигнаха изненадано, погледнаха към мен, после към Крос и после отново към мен.

Излязох от кабината, убедена, че има по-голям шанс да запазя здравия си разум, ако взема следващия асансьор.

— Не бързай толкова, Ева. — Крос ме стисна за лакътя и ме дръпна обратно.

Вратите се затвориха и асансьорът плавно тръгна нагоре.

— Какво правите?! — избухнах аз.

Последното нещо, което ми трябваше след разговора със Стантън, бе още един деспотичен мъжкар, който се опитва да се разпорежда с мен. Крос ме хвана за двете ръце над лактите и се вгледа в лицето ми с живите си сини очи.

— Нещо не е наред. Какъв е проблемът?

Вече познатото електричество затрептя във въздуха помежду ни. Въздействието бе още по-силно заради настроението ми в момента.

— Вие.

— Аз ли?

Леко погали раменете ми с палци. После ме пусна, извади ключ от джоба си и го пъхна в таблото. Всички лампички угаснаха, освен тази за най-горния етаж.

Отново беше в черен костюм, този път на фини сиви райета. Отзад гледката бе истинско откровение. Раменете му бяха широки, без да са прекалено мускулести, и подчертаваха тесния ханш и дългите крака. Копринените кичури коса, които падаха върху яката му, ме изкушаваха да ги сграбча и да дръпна. Силно. Исках да се почувства толкова раздразнен, колкото бях аз. Исках битка.

— В момента не съм в настроение за вас, господин Крос.

Той наблюдаваше бароковата стрелка над вратите, която отбелязваше етажите.

— Мога да променя настроението ти.

— Не проявявам интерес.

Крос ме погледна през рамо. И ризата, и вратовръзката му бяха в същото небесносиньо като ирисите му. Ефектът бе поразителен.

— Не ме лъжи, Ева. Никога.

— Не лъжа. Да, привличаш ме, но какво от това? Предполагам, че с повечето жени е така. — Увих остатъка от шоколада си и го пъхнах в пликчето, което бях прибрала в дамската си чанта. Нямах нужда от шоколад, когато дишах един и същ въздух с Гидиън Крос. — Но не възнамерявам да предприема каквото и да било по въпроса — добавих аз.

Той се обърна към мен бавно и лениво, а греховните му устни се смекчиха от онази едва забележима усмивка. Спокойствието и безразличието му още повече ме вбесиха.

— Привличане е прекалено мека дума за… — той обхвана с жест пространството помежду ни — това.

— Наречи го лудост, но предпочитам първо да харесам някого, преди да тръгна да се търкалям гола с него.

— Не е лудост — отвърна той. — Но аз нямам нито времето, нито склонността да ходя по срещи.

— Значи ставаме двама. Радвам се, че го изяснихме.

Той пристъпи към мен и вдигна ръка към лицето ми. Насилих се да остана на място и да не му доставя удоволствието да види смущението ми. Докосна с палец ъгълчето на устата ми, после го поднесе към своята. Засмука възглавничката и промълви ниско:

— Шоколад и ти. Вкусно.

По тялото ми премина тръпка, а между краката ми се разгоря парещ копнеж, докато си представях как облизвам шоколад от неговото убийствено секси тяло. Погледът му потъмня и Крос снижи интимно глас:

— Романтиката не е в репертоара ми, Ева. Но затова пък знам хиляди начини да те накарам да свършиш. Нека ти покажа.

Асансьорът забави ход и спря. Той извади ключа от таблото и вратите се отвориха. Отдръпнах се в ъгъла и махнах с ръка, за да го отпратя:

— Не проявявам интерес.

— Ще го обсъдим.

Крос ме хвана за лакътя и внимателно, но настойчиво ме измъкна навън.

Подчиних се, защото ми харесваше зарядът, който ми даваше присъствието му. Освен това ми беше любопитно какво ще ми каже, ако има на разположение повече от пет минути. Толкова бързо го пропуснаха през охранителната врата на рецепцията, че дори не му се наложи да забавя крачка. Красивата червенокоса рецепционистка стремително скочи на крака, очевидно трябваше да му съобщи нещо, но той нетърпеливо поклати глава. Жената рязко затвори уста и се вторачи в мен с разширени очи, докато минавахме забързано край нея.

За щастие, разстоянието до кабинета на Крос бе кратко. Когато забеляза началника си, секретарят му се изправи, но не каза нищо, като видя, че Крос не е сам.

— Задръж обажданията ми, Скот — нареди Крос и ме побутна през отворените стъклени врати към кабинета си.

Независимо от раздразнението си не можех да не се впечатля от просторния команден център на Гидиън Крос. Огромни прозорци от пода до тавана разкриваха гледка към града и от двете страни. Стената отсреща също бе стъклена и през нея се виждаше останалата част от офиса. Единствената непрозрачна стена бе покрита с плоски екрани, по които течаха новини от всички краища на света. Срещу нея бе разположено масивно бюро.

В помещението имаше три обособени места за сядане, всяко едно от които по-голямо от кабинета на Марк. Виждаше се и барплот, на който бяха поставени инкрустирани със скъпоценни камъни кристални гарафи — единствените цветни петна в иначе черно-сиво-бялата обстановка.

Крос натисна някакво копче на бюрото си и вратите се затвориха; натисна второ и стъклената стена потъмня, така че служителите му вече не можеха да ни виждат. Външните прозорци бяха покрити с отразително фолио в красив сапфиреносин оттенък и пълното уединение беше осигурено.

Той свали сакото си и го закачи на хромирана закачалка. След това се върна до мен. Все още стоях до вратата, едва прекрачила прага на кабинета му.

— Искаш ли нещо за пиене, Ева?

— Не, благодаря.

По дяволите! Сега, само по елек, изглеждаше дори по-привлекателен. Така по-ясно виждах в каква страхотна форма е. Колко силни са раменете му. Как приятно се свиват мускулите на ръцете и задника му, когато се движи.

Крос посочи към черния кожен диван:

— Седни.

— Трябва да се връщам на работа.

— А аз имам среща в два часа. Колкото по-бързо разрешим проблема, толкова по-скоро и двамата ще се върнем към работата си. А сега седни.

— И кой точно проблем смяташ да разрешим?

Той въздъхна, вдигна ме на ръце като младоженка и ме отнесе до дивана. Пусна ме по дупе на него, после седна до мен.

— Проблемът с възраженията ти. Време е да обсъдим какво ще е нужно, за да се озовеш под мен.

— Чудо. — Оттласнах се от него, за да увелича разстоянието помежду ни. Придърпах надолу края на изумруденозелената си пола, ядосвайки се, че вместо нея не носех панталони. — Смятам подхода ти за груб и обиден.

Освен това беше ужасно възбуждащ, но нямаше да му го призная. Той се вгледа в мен с присвити очи.

— Може да е безцеремонен, но поне е честен. Не ми приличаш на жена, която предпочита разни глупости и ласкателства вместо истината.

— Всъщност предпочитам да ме възприемат като нещо повече от надуваема секс кукла.

Крос вдигна учудено вежди.

— Добре тогава.

— Приключихме ли? — изправих се аз.

Той обви с пръсти китката ми и ме дръпна обратно.

— Едва започваме. Просто установихме някои проблеми, които трябва да обсъдим: между нас има невероятно сексуално привличане и никой от двама ни не иска връзка. В такъв случай какво точно искаш, Ева? Прелъстяване? Иска ли ти се да бъдеш прелъстена?

Бях едновременно запленена и ужасена от разговора. Е, да, бях и доста изкушена. Трудно бе да не се изкуша, когато срещу мен седеше толкова великолепен и енергичен мъж, който така упорито искаше да ме вкара в леглото си. Въпреки това страхът надделя:

— Секс, планиран като бизнес сделка, ми действа отблъскващо.

— Ако условията се определят в началото, има по-малка вероятност от прекомерни очаквания и разочарование накрая.

— Шегуваш ли се? Само се чуй! — смръщих се аз. — Защо изобщо да го наричаме „чукане“? Защо не бъдем по-конкретни и не кажем просто „отделяне на сперма в предварително одобрено отвърстие“?

Той отметна глава назад и се разсмя и това наистина ме вбеси. Плътният гърлен звук ме обля като гореща вода. Присъствието му ми въздействаше толкова силно, че усещането се превърна в почти физическа болка. Сега, когато бе така развеселен, приличаше по-малко на секс бог и повече на човек. От плът и кръв. Истински.

Станах решително и се отдръпнах на безопасно разстояние.

— Не е нужно необвързващият секс да включва вино и рози, но във всеки случай трябва да е нещо лично, за бога. Дори приятелско. Най-малкото да има някакво взаимно уважение.

Той се изправи и веселието се изпари. Очите му внезапно потъмняха.

— В интимните ми отношения липсват смесени сигнали. Ти искаш да наруша границите, да ги размия. Не виждам защо да го правя.

— Не искам да правиш абсолютно нищо, освен да ме оставиш да се върна на работа. — Отидох бързо до вратата и рязко натиснах бравата. Тя обаче не поддаде и аз тихо изругах. — Пусни ме да изляза, Крос!

Усетих, че се приближава зад гърба ми. Притисна длани на стъклото от двете страни на раменете ми и ме прикова като в клетка. Не бях в състояние да мисля за самосъхранение, когато той беше толкова близо.

Силата и настойчивостта му създаваха почти осезаемо енергийно поле. Когато пристъпи още по-близо, то ме обгърна, обгради и двама ни. Всичко извън този мехур спря да съществува; а вътре в него цялото ми тяло се стремеше към това на Крос. Успяваше да ми въздейства така дълбоко, на такова първично ниво, и в същото време толкова ме дразнеше. Контрастът буквално предизвикваше световъртеж. Как бе възможно да се чувствам толкова привлечена от мъж, чиито думи би трябвало тотално да ме отблъскват?

— Обърни се към мен, Ева.

Повелителният му тон предизвика у мен прилив на възбуда, който ме накара да затворя очи. Господи, как ухаеше! Тялото му излъчваше топлина и глад, които само подхраниха собственото ми диво желание. Неотшумялата още емоция след спречкването със Стантън и ядът ми към самия Крос ме караха да откликвам още по-силно, неконтролируемо.

Исках го. Ужасно много го исках. Но той не беше за мен. Спокойно можех и сама да прецакам живота си. Не ми бе нужна ничия помощ.

Опрях пламналото си чело в студеното стъкло на вратата.

— Откажи се, Крос.

— Ще го направя. Явно ще ми създадеш твърде много усложнения.

Устните му леко докоснаха ухото ми, притисна ръка към корема ми, после разпери пръсти и ме привлече към себе си. И той бе не по-малко възбуден от мен, твърдият му дебел член опираше в кръста ми.

— Обърни се и кажи „довиждане“.

Извърнах се, разочарована и изпълнена със съжаление. Ръцете му все още ме обгръщаха. Опрях гърба си на вратата, за да го охладя. Крос се бе навел над мен. Великолепната му коса падаше от двете страни на красивото му лице, а ръката му бе подпряна на стъклото, за да ме притисне по-плътно. Почти нямах възможност да дишам. Дланта, която преди секунда притискаше кръста ми, сега бе обхванала ханша ми. Усещах инстинктивното свиване на пръстите му и допирът направо ме побъркваше. Погледът му беше впит в мен така настойчиво, че ме изгаряше.

— Целуни ме — каза дрезгаво. — Дай ми поне това.

Леко задъхана, облизах сухите си устни. Той простена, наклони глава и прилепи устата си в моята. Удивих се колко меки бяха строгите му устни, колко нежен бе натискът им. Въздъхнах и езикът му се плъзна навътре, започна бавно да ме вкусва с дълги облизвания. Целувката му бе уверена, умела и точно толкова агресивна, колкото бе нужно, за да предизвика в мен дива възбуда.

Смътно осъзнах, че чантата ми пада на пода; после зарових ръце в косата му. Задърпах копринените кичури, използвах ги, за да насочвам устните му върху своите. Той простена и ме целуна още по-дълбоко, започна да гали езика ми с чувствени движения. Усещах бясното биене на сърцето му под гърдите си — доказателство, че не беше някаква безнадеждна мечта, родена от трескавото ми въображение.

Крос се отблъсна от вратата, положи ръка на тила и под дупето ми и ме повдигна от земята.

— Искам те, Ева. Със или без усложнения, не мога да спра.

Цялото ми тяло бе плътно притиснато към неговото. Усещах с болезнена яснота всеки горещ и твърд сантиметър от него. Отвърнах на целувката му така, сякаш исках да го погълна целия. Кожата ми бе влажна и чувствителна, гърдите ми натежаха и се напрегнаха. Клиторът ми пулсираше, зажаднял за внимание, в същия ритъм като сърцето ми.

Смътно усетих, че се движим, а после се озовах по гръб на дивана. Крос се бе надвесил над мен, опрял едно коляно на възглавницата и стъпил на пода с другия крак. Лявата ръка му служеше за опора, а дясната стисна задната част на коляното ми и после се плъзна нагоре по бедрото с подчертан собственически жест.

Когато стигна мястото, където жартиерът прихващаше копринения ми чорап, дъхът му започна да излиза със свистене. Крос откъсна очи от моите и сведе поглед, а после повдигна полата ми, за да разголи тялото ми от кръста надолу.

— Господи, Ева! — В гърдите му се надигна нисък, вибриращ и първичен звук, от който цялата ми кожа настръхна. — Шефът ти има адски късмет, че е гей!

Замаяна, наблюдавах как тялото му се свежда към моето. Разтворих крака, за да поема ширината на бедрата му. Мускулите ми се напрегнаха от силното желание да ме повдигнат към него, да ускорят допира помежду ни — жадувах за това от мига, в който го зърнах. Той наведе глава и отново завладя устата ми, притискайки устните ми с нежно насилие.

И изведнъж се отдръпна, изправяйки се на крака със залитане.

Аз продължавах да лежа, задъхана и влажна, изпълнена с желание, готова. После осъзнах защо беше реагирал толкова рязко. Зад него имаше някого.