Открита пред теб

17

Скочих на крака, готова да си тръгна, но заповедническият му тон ме спря.

— Недей — прошепна той. — Не се опитвай да избягаш. Още не сме свършили.

— Изобщо не знаеш какво говориш! — Да позволя някой да упражнява контрол върху мен, да загубя правото да кажа „не“ — това никога нямаше да ми се случи отново. — Знаеш какво съм преживяла. Не по-малко от теб имам нужда да контролирам ситуацията.

— Седни, Ева.

Останах права, само за да му докажа думите си.

Той се усмихна широко и усетих как вътрешностите ми се разтапят.

— Имаш ли представа колко луд съм по теб? — продължи да шепне той.

— Наистина си луд, ако си въобразяваш, че ще позволя на някого да ми заповядва, особено по време на секс.

— Стига, Ева. Знаеш, че не искам да те бия, да те наказвам, да ти причинявам болка, да те унижавам или да ти заповядвам като на животно. Никой от нас не се нуждае от подобно нещо. — Гидиън се поизправи, наведе се напред и подпря лакти на бюрото. — Ти си най-важното нещо в живота ми. Толкова много те ценя. Искам да те пазя и да те карам да се чувстваш в безопасност. Ето за това водим този разговор.

Господи! Как бе възможно да е едновременно толкова прекрасен и толкова откачен?

— Нямам нужда някой да доминира над мен!

— Не, но имаш нужда от някого, на когото вярваш… Не! Замълчи, Ева. Ще изчакаш, докато приключа аз.

Протестът ми заглъхна в мълчание.

— Ти ме помоли да направя с тялото ти неща, които по-рано са ти причинявали болка и са те измъчвали. Не мога да ти опиша колко много означава за мен доверието ти, нито колко ще страдам, ако по някакъв начин не го оправдая. Не мога да поема този риск, Ева. Нямаме право на грешка.

Скръстих ръце на гърдите си.

— Очевидно съм изключително тъпа. През цялото време си мислех, че имаме страхотен сексуален живот.

Гидиън остави чашата си и продължи да говори, сякаш изобщо не ме беше чул.

— Днес ти ме помоли да направя нещо, от което се нуждаеш, и аз се съгласих. Сега заедно трябва да…

— Кажи направо, че не съм това, което искаш! — Оставих снимката и чашата си, преди да съм направила с тях нещо, за което по-късно щях да съжалявам. — Не се опитвай да замазваш нещата с…

Той заобиколи бюрото и се нахвърли върху мен, преди да успея да отстъпя и крачка. Притисна устата си в моята, прегръдката му беше като менгеме. Както бе направил и по-рано днес, ме занесе до стената и ме притисна до нея, така че да не мога да мърдам. Сграбчи китките ми и вдигна ръцете ми високо над главата.

Бях напълно обездвижена, не можех да направя нищо, когато той сви колене и започна да гали цепката между краката ми с тялото на възбудения си пенис. Веднъж. Два пъти. Коприната се търкаше в набъбналия ми клитор. Захапа зърното ми през халата и по тялото ми пробягнаха тръпки. Опияних се от миризмата на чистото му топло тяло. Въздъхнах и се отпуснах в прегръдката му.

— Виждаш ли колко лесно се подчиняваш, когато взема нещата в свои ръце? — Устните му се плъзнаха по веждата ми. — И усещането е много приятно, нали? Точно както трябва да бъде.

— Не е честно — възразих аз и вперих поглед в него.

Как очакваше да реагирам по друг начин? Колкото и да бях объркана и смутена, той все пак страхотно ме привличаше.

— Разбира се, че е честно. Освен това е и вярно.

Погледът ми се плъзна по прекрасната му черна коса и издяланите като от мрамор черти на лицето му. Копнежът ми за него бе толкова силен, че причиняваше болка. Тежката рана, скрита там някъде вътре в него, само засилваше любовта ми. В някои моменти се чувствах така, сякаш съм открила изгубената половина от себе си.

— Не съм виновна, че ме възбуждаш толкова — прошепнах аз. — Тялото ми е устроено така, че да се отпусне и да омекне, за да можеш да вкараш огромния си член в него.

— Да си говорим честно, Ева. Ти самата искаш да имам пълен контрол. За теб е важно да ми се довериш и да вярваш, че ще се погрижа за теб. В това няма нищо лошо. Обратното е валидно за мен — аз имам нужда да ми се довериш достатъчно, че да се откажеш от своя контрол.

Не можех да мисля, когато той притисна тялото си до мен, усещах всеки сантиметър от него.

— Не искам да се подчинявам.

— Искаш, когато си с мен. Ако погледнеш назад, ще видиш, че отстъпваше през цялото време.

— Добър си в леглото. И имаш повече опит от мен. Разбира се, че те оставям да правиш с мен каквото искаш. — Прехапах долната си устна, за да я спра да трепери. — Съжалявам, че аз не съм ти действала така възбуждащо.

— Стига глупости, Ева. Знаеш, че обожавам да правя любов с теб. Бих правил само това, ако беше възможно. Сега не си говорим за игрички, които биха ми действали възбуждащо.

— Значи говорим за нещата, които на мен ми действат възбуждащо, така ли?

— Да. Поне така си мисля. — Той се намръщи. — Разстроена си! Не исках да… По дяволите! Реших, че ще ни помогне, ако поговорим за това.

— Гидиън.

Очите ми се напълниха със сълзи. Той изглеждаше също толкова объркан и наранен, колкото и аз се чувствах в момента.

— Направо ми късаш сърцето!

Той пусна китките ми, отстъпи назад и ме взе в обятията си. Изнесе ме от кабинета си и спря пред една затворена врата надолу по коридора.

— Отвори вратата — каза той тихо.

Влязохме в осветена от свещи стая, в която все още слабо миришеше на боя. В следващите няколко секунди бях напълно объркана. Не можех да разбера как от апартамента на Гидиън се бяхме озовали в собствената ми спалня.

— Нищо не разбирам. — Доста меко казано, но съзнанието ми все още се бореше с усещането, че сме се телепортирали от единия апартамент в другия.

— Ти… да не си преместил вещите ми тук?

— Не съвсем.

Остави ме на земята, но все още ме притискаше с една ръка до себе си.

— Подредих тази стая така, че напълно да прилича на твоята. Гледах от снимката, която направих, докато спеше.

— Защо?

Какво, по дяволите, ставаше? Кой би постъпил по този начин? Дали не бе направил това, за да не ставам свидетел на кошмарите му?

Тази мисъл ме потресе. Сякаш с всеки следващ миг все повече се отдалечавахме един от друг.

Той прокара ръце през влажната ми коса и това ме разтревожи още повече. Искаше ми се да отблъсна ръцете му и да избягам в другия край на стаята, може би дори в другия край на съседната стая.

— Ако почувстваш нуждата да избягаш — започна той тихо, — можеш да дойдеш тук и да затвориш вратата. Обещавам ти, че няма да те безпокоя, докато не си готова. Така ти ще имаш своето убежище, а аз ще съм спокоен, че не си ме напуснала.

В главата ми се въртяха най-различни мисли и предположения, но най-важният въпрос бе:

— Ще продължаваме ли да спим в едно легло?

— Всяка нощ. — Гидиън докосна челото ми с устни. — Нима може да си представиш нещо друго? Сподели с мен, Ева. Какво се върти в прекрасната ти главичка?

— Какво се върти в моята глава ли? — сопнах се аз. — По-интересно е какво се върти в твоята. Какво се случи с теб през четирите дни, през които бяхме разделени?

Той стисна зъби.

— Ние никога не сме се разделяли, Ева.

Телефонът в другата стая иззвъня. Изругах тихо. Исках едновременно да разговарям с него и да ме остави на мира.

Той ме стисна за рамото и след това ме пусна.

— Това е вечерята.

Не го последвах, когато излезе от стаята, бях прекалено разстроена, за да вечерям. Вместо това легнах в леглото, което беше съвсем като моето, прегърнах една възглавница и затворих очи. Не чух кога Гидиън е влязъл в стаята, но почувствах присъствието му, когато спря до леглото ми.

— Моля те, не ме оставяй да вечерям сам — каза той зад гърба ми.

— Защо просто не ми заповядаш да вечерям с теб?

Той въздъхна, след това легна до мен и ме прегърна. Стана ми приятно, когато усетих топлината му, тя прогони студа, който ме бе накарал да настръхна. Мълча дълго, просто лежеше до мен и ме успокояваше с присъствието си. Или може би той се успокояваше с моето.

— Ева. — Пръстите му погалиха ръката ми през копринения халат. — Не искам да се чувстваш нещастна. Говори с мен.

— Не знам какво да кажа. Мислех, че най-после сме изгладили нещата между нас — отвърнах аз и притиснах възглавницата още по-силно.

— Не бъди така напрегната, Ева. Боли ме, когато виждам, че се отдръпваш от мен.

Имах чувството, че той ме отблъсква от себе си.

Завъртях се и го обърнах по гръб. След това се качих върху него, халатът ми се разтвори, когато яхнах бедрата му. Прокарах дланите си по широките му гърди и забих нокти в потъмнялата от слънцето кожа. Раздвижих бедрата си и започнах да търкам голата цепка на вулвата си върху члена му. Усещах как вените на пениса му започват да набъбват под тънката коприна. По замъгления поглед, леко разтворените устни и учестеното му дишане личеше, че и той усеща очертанията ми и влажната топлина, която струеше от мен.

— Това толкова ужасно ли ти се струва? — попитах аз и продължих да движа бедрата си. — Мислиш ли си, докато лежиш така, че няма да ми дадеш онова, което искам, само защото в момента аз контролирам нещата?

Гидиън постави ръце върху бедрата ми. Дори в този невинен жест имаше нещо доминиращо.

Изведнъж разбрах защо изглеждаше така провокативен и дяволски съсредоточен тази вечер — вече не се опитваше да обуздае силата на волята си.

Огромната сила, която таеше в себе си, сега бе насочена изцяло към мен като топлинна вълна.

— Казах ти и преди — заговори той дрезгаво. — Ще те имам по всеки начин, по който успея да те получа.

— Както и да е. Само не си въобразявай, че не знам, че дори и отдолу ти доминираш.

Устните му се изкривиха в усмивка, изглежда истински се забавляваше.

Плъзнах се надолу и започнах с върха на езика си да дразня плоското тъмно зърно на гърдата му. Покрих го с цялото си тяло, също както той направи с мен преди време, легнах върху бедрата и краката му, подпъхнах ръце под прекрасното му дупе и го притиснах плътно до себе си. Членът му, който се притискаше до корема ми, бе твърд като мраморна колона и това отново разпали сексуалния ми апетит.

— Ще ме накажеш с удоволствие ли? — попита той тихо. — Защото можеш да го направиш. Можеш да ме накараш да падна на колене, Ева.

Отпуснах чело върху гърдите му и въздъхнах дълбоко.

— Бих искала да мога.

— Моля те, не се безпокой толкова. Ще се справим с това, както и с всичко останало.

— Толкова си убеден, че си прав — казах аз и присвих очи. — Опитваш се да докажеш нещо.

— Ти също.

Гидиън облиза долната си устна и аз усетих как вагината ми потръпна от желание. Видях в очите му, че в момента в него се борят много емоции. Каквото и да ставаше с връзката ни, ние, без съмнение, бяхме сериозно оплетени един в друг. И сега щях да му го покажа по възможно най-плътския начин. Гидиън изви гръб, когато устните ми се плъзнаха по тялото му.

— О, Ева!

— Сега ще усетиш как целият ти свят се преобръща, господин Крос.

Усети го. Погрижих се да се случи.

Чувствах се доста глупаво от чисто женската си победа, докато седях срещу Гидиън по време на вечерята. Спомних си как изглеждаше само допреди малко — потен и задъхан, докато аз съвсем бавно се наслаждавах на прекрасното му тяло.

Той преглътна хапката си, беше се погрижил да запази пържолите топли в супермодерната си фурна.

— Ти си ненаситна — отбеляза той спокойно.

— Ами, да. Ти си страхотен, секси и много надарен.

— Радвам се, че това ти харесва. Освен това съм изключително богат.

Махнах небрежно с ръка, жестът ми обхвана целия апартамент, който сигурно струваше не по-малко от петдесет милиона долара.

— На кого му пука за това?

— Всъщност на мен ми пука — отвърна той и изкриви устни.

Забодох вилицата си в един картоф с бекон и си помислих, че храната от ресторанта „Питър Лугър“ е почти толкова хубава, колкото секса. Почти.

— Парите ти ме интересуват дотолкова, доколкото искам да знам дали би могъл да си позволиш да не работиш и просто да стоиш гол по цял ден в ролята на мой сексуален роб.

— От финансова гледна точка бих могъл да си го позволя. Но ти скоро ще се отегчиш и ще ме изоставиш, и тогава какво ще правя? — Очевидно разговорът ни го забавляваше. — Значи смяташ, че доказа, че си права?

— Искаш ли да ти го докажа отново? — отговорих аз, след като преглътнах хапката си.

— Фактът, че пак си възбудена и готова за още, доказва, че аз съм прав.

— Хм… — Отпих от виното. — Какво предлагаш?

Той ме изгледа и продължи да се храни. Това бяха най-крехките пържоли, които бях опитвала в живота си.

Събрах сили да преодолея безпокойството, поех дълбоко въздух и попитах:

— Ще ми кажеш ли, ако сексуалният ни живот не те задоволява?

— Не ставай смешна, Ева.

Какво друго можеше да го накара да повдигне тази тема след четиридневната ни раздяла?

— Сигурна съм, че това, че съм блондинка, никак не помага. Освен това не сме използвали никоя от играчките, които държиш в хотела.

— Млъкни.

— Моля?

Гидиън остави приборите си на масата.

— Няма да те слушам как правиш на пух и прах собственото си себеуважение.

— Какво? Значи ти си единственият, който има право да говори, така ли?

— Можеш да започнеш скандал, Ева, но това няма да ме накара да те изчукам.

— Кой каза…

Погледът му ме накара да млъкна. Беше прав. Все още го желаех. Исках да го почувствам върху себе си, обзет от похот, напълно контролиращ удоволствието, което ми доставяше и което сам изпитваше.

Той стана рязко от масата и заяви:

— Чакай тук.

Върна се след малко, остави до чинията ми черна кожена кутийка и седна на стола си. Почувствах се така, сякаш някой ми нанесе удар. Първо ме сграбчи леденостуден ужас. После усетих копнеж, нажежен до изгарящо бяло.

Ръцете ми се разтрепериха в скута. Сплетох пръсти и ги стиснах здраво, но осъзнах, че всъщност трепери цялото ми тяло. Не знаех как да реагирам, вдигнах поглед към Гидиън.

Той докосна бузата ми с пръсти и част от напрежение изчезна, остана само болезнено копнеещото чувство.

— Това не е онзи пръстен — прошепна той нежно. — Все още не. Не си готова за него.

Нещо в мен се пречупи. Обзе ме огромно облекчение. Беше прекалено скоро. Нито един от двама ни не беше готов. Но ако някога си бях задавала въпроса колко съм влюбена в Гидиън, сега вече знаех отговора.

Кимнах.

— Отвори я — каза той.

Взех кутийката в ръце и внимателно отворих капачето.

— О!

В черната кожена кутийка върху черното кадифе лежеше пръстен, какъвто не бях виждала никога през живота си. Златни, подобни на вериги синджирчета, бяха преплетени едно в друго, а върху тях имаше орнаменти с формата на буквата „Х“, покрити с диаманти.

— Вериги — прошепнах аз, — захванати с кръстове.

Гидиън Крос2.

— Не съвсем. Според мен синджирчетата са символ на многото нишки, преплетени в теб, а не вериги. Но да, кръстовете хиксове съм аз и те държа. Както изглежда, само с върха на пръстите си.

Той допи виното си и отново напълни чашите.

Седях неподвижно, абсолютно зашеметена и се опитвах да проумея случващото се. Всичко, което беше направил в периода, в който бяхме разделени — снимките, пръстенът, посещението му при доктор Питърсън, точното копие на стаята ми, фактът, че ме е следил, ми говореше, че през цялото време е мислел за мен, че изобщо не ме е забравял.

— Ти ми върна ключовете — казах тихо, все още помнех болката, която бях изпитала.

Той протегна ръка и я постави върху моята.

— Има много причини за това. Избяга облечена само по халат и забрави ключовете си. Дори не исках да си помислям какво можеше да ти се случи, ако Кари не си беше вкъщи да ти отвори.

Вдигнах ръката му, допрях я до устните си и я целунах, след това я пуснах и затворих кутийката.

— Пръстенът е много красив, Гидиън. Благодаря ти. Този жест означава много за мен.

— Но няма да го носиш. — Изречението му не прозвуча като въпрос.

— След разговора тази вечер, ще имам чувството, че е нашийник.

Той замълча и след миг кимна.

— Има известна истина в думите ти.

Сърцето ме болеше, главата ми се пръскаше. През последните четири нощи бях спала неспокойно. Не можех да разбера защо въпреки поведението ми, той толкова държеше на мен. В Ню Йорк имаше хиляди жени, с които би могъл да ме замени, но имаше само един Гидиън Крос.

— Имам чувството, че те разочаровам, Гидиън. След всичко, което си казахме тази вечер. Имам чувството, че това е началото на края.

Той стана от стола, дойде при мен и докосна бузата ми.

— Не е.

— Кога ще отидем при доктор Питърсън?

— Във вторник ще отида сам. Ти ще говориш с него и ако той се съгласи да ни приеме като двойка, ще го посещаваме всеки четвъртък.

— Два часа от седмицата ти, всяка седмица! Без да включваме отиването и връщането. Това е огромен ангажимент — казах аз и повдигнах кичура коса, паднал върху бузата му. — Благодаря ти.

Гидиън взе ръката ми и целуна дланта й.

— Това не е саможертва от моя страна, Ева.

Той отиде в кабинета си да поработи малко преди лягане, а аз взех кутийката с пръстена и я отнесох в голямата спалня. Продължих да го разглеждам, докато си миех зъбите и решех косата си.

Усещах известна възбуда в тялото си, което беше невъзможно, като се има предвид колко пъти бях достигала до оргазъм през този ден. Бе по-скоро емоционална нужда от връзка с Гидиън, която да ме увери, че всичко е наред.

Взех кутийката и я оставих на нощното шкафче от моята страна на голямото легло. Исках да бъде първото нещо, което ще видя сутринта, когато отворя очите си след дълбок и дълъг сън.

Въздъхнах, свалих красивия си нов халат и си легнах. Дълго време се въртях в леглото, докато най-накрая заспах.

Събудих се посред нощ, бях задъхана, а сърцето ми биеше до пръсване. В началото не можах да разбера къде съм, останах да лежа така няколко минути в опит да се ориентирам. Когато най-после осъзнах ситуацията, замръзнах. Напрегнах слух, за да чуя дали Гидиън отново сънува кошмари и от устните ми се изтръгна въздишка на облекчение, когато установих, че лежи спокойно до мен и диша равномерно.

Кога си беше легнал? Тревожех се, че след времето, което бяхме прекарали разделени, бе почувствал нужда отново да е сам.

В този момент разбрах какво става. Бях възбудена. При това болезнено.

Усещах гърдите си уголемени и тежки, зърната им напрегнати. Вагината ми се присвиваше празна, а между краката ми бе мокро от незадоволена страст. Докато лежах в осветената от луната стая, осъзнах, че собственото ми тяло ме бе събудило със сексуалния си глад. Дали не бях сънувала еротичен сън? Или може би се дължеше на факта, че Гидиън лежи до мен?

Повдигнах се на лакти и се загледах в него. Беше избутал завивките около кръста си, така че изваяният му гръден кош и бицепсите бяха голи. Бе вдигнал дясната ръка над главата си и тя образуваше нещо като рамка около тъмната му коса. Лявата му ръка лежеше на завивката между нас, дланта му бе свита в юмрук, а вените на ръката му бяха изпъкнали. Излъчваше сила и власт дори в съня.

Усетих, че напрежението в мен нараства, имах чувството, че макар и безмълвно, огромната сила на волята му ме привлича към него. Не беше възможно да ме е накарал да се подчиня, докато спи, но имах усещането, че точно това се е случило, сякаш някакво невидимо въже ме теглеше към него.

Пулсиращата болка между краката ми стана непоносима, поставих ръката си там с надежда, че ще намалее, но от натиска тя се усили още повече.

Не можех да лежа спокойно. Отметнах завивките, стъпих на пода и реших, че ако изпия чаша мляко с малко от брендито, което Гидиън ми бе дал по-рано вечерта, ще се почувствам по-добре. Изведнъж спрях, вниманието ми бе приковано от черната кожена кутийка върху нощното шкафче, която блестеше на лунната светлина. Спомних си за бижуто, което се намираше в нея и желанието ми стана още по-силно. В този момент мисълта да бъда изцяло контролирана от Гидиън ме изпълни с необуздан копнеж.

„Просто си възбудена“, възразих сама на себе си.

Едно от момичетата в групата беше разказвало как нейният „господар“ имал правото да използва тялото й по всяко време и по всякакъв начин за свое собствено удоволствие. Не виждах нищо секси в това… докато не включих в картинката Гидиън. Обичах да го възбуждам. Обожавах да го карам да свършва. Просто така.

Прокарах върха на пръстите си по капака на кутийката. Въздъхнах леко, взех я и я отворих. След миг плъзнах хладния пръстен по безименния пръст на дясната си ръка.

— Харесва ли ти, Ева?

Тръпки преминаха през тялото ми, когато чух гласа на Гидиън, бе по-груб и по-плътен от всякога. Бил е буден и ме е наблюдавал.

Кога се беше събудил? Дали и той през цялото време усеща присъствието ми така, както аз неговото?

— Влюбих се в него.

„Влюбих се в теб.“

Оставих кутийката, обърнах се и видях, че е седнал в леглото. Очите му блестяха така, че възбудата ми нарасна до полуда, но едновременно с нея изпитах и страх. Погледът му бе съвсем открит — точно като онзи, който ме накара буквално да падна по задник при първата ни среща. Изгаряше ме с желанието да ме притежава, беше изпълнен със зловещи заплахи за необуздано удоволствие. В сянката прекрасното му лице изглеждаше сурово. Той стисна зъби, повдигна ръката ми към устните си и целуна пръстена.

Застанах на колене в леглото и обвих ръце около врата му.

— Твоя съм. Прави с мен каквото пожелаеш.

Той хвана дупето ми с ръце и го стисна.

— Как се почувства, когато изрече тези думи?

— Почти така добре, както при оргазма, до който ще ме доведеш след малко.

— О, предизвикваш ме значи?

Върхът на езика му докосна ръба на устните ми сякаш искаше да ме целуне, но в последния момент се отдръпна.

— Гидиън!

— Легни по гръб, ангелче, и стисни възглавницата с две ръце — нареди ми той и се усмихна закачливо. — В никакъв случай не я пускай. Разбра ли?

После изрита завивките от леглото.

— Разтвори краката си и сгъни коленете.

Въздъхнах дълбоко, когато усетих, че зърната на гърдите ми се втвърдяват толкова, че болят. Боже, колко секси бе Гидиън в този момент! Задъхах се от вълнение, в главата ми се блъскаха всякакви предположения, а плътта между краката ми трепереше от желание.

— О, Ева! — изстена той и прокара пръст по влажния ми отвор. — Виж само колко ненаситно ме желаеш. Малкото ти сладко местенце държи да го задоволявам непрекъснато.

Той пъхна пръста си в мен и разтвори набъбналите ми устни. Мускулите на вагината ми се стегнаха, бях съвсем близо до оргазма. Извади пръста си, вкара го в устата си и го облиза, за да усети вкуса ми. Несъзнателно бедрата ми се повдигнаха нагоре, тялото ми се стремеше към неговото.

— Ти си виновен, че толкова много те желая — изпъшках аз. — Изостави задълженията си за цели четири дни.

— Ами тогава да наваксаме пропуснатото.

Той се плъзна надолу по леглото, намести рамене под бедрата ми и започна да ближе с върха на езика си трептящия отвор на тялото ми. Езикът му описваше кръгови движения. През цялото време не докосваше клитора ми и отказваше да проникне в мен, въпреки че го молех.

— Гидиън, моля те!

— Тихо. Трябва първо да те подготвя.

— Готова съм. Бях готова още преди да се събудиш.

— Значи е трябвало да ме събудиш по-рано. Винаги съм готов да се погрижа за теб, Ева. Това е единствената задача в живота ми.

Започнах да хленча от отчаяние, движех бедрата си така, че да се притискам в езика му.

Едва когато бях толкова възбудена, че бях направо подгизнала от собствената си страст, и бях готова на всичко, за да усетя в себе си която и да е част от тялото му, той се намести между разтворените ми бедра и подпря ръце на леглото.

Впери поглед в очите ми. Членът му, горещ и твърд като камък, едва докосваше устните на вулвата ми. Желанието да го вкара в мен бе по-силно от желанието ми да дишам.

— Хайде — простенах аз. — Хайде.

С умело движение на бедрата, той го вкара толкова дълбоко в мен, че се плъзнах нагоре по леглото.

— О, господи! — изпъшках аз, мускулите ми потръпваха около твърдия му пенис, който изцяло ме беше изпълнил.

Точно от това имах нужда още от момента, когато разговаряхме в кабинета му. Точно това желаех, докато го бях възседнала и го яздех като луда преди вечеря. Това ми трябваше, дори когато се тресях в оргазъм, а огромният му член ме изпълваше докрай.

— Не свършвай — прошепна той в ухото ми, взе гърдите ми в ръце и започна да масажира зърната между пръстите си.

— Какво?

Бях сигурна, че следващия път, когато си поеме дъх, няма да мога да се въздържа и ще свърша.

— И не пускай възглавницата. — Гидиън започна да се движи съвсем бавно. — Ще ти хареса — прошепна той и докосна с устни онова особено чувствително място зад ухото ми. — Обичаш да ме сграбчваш за косата и да забиваш ноктите си в гърба ми. И малко преди да свършиш, обичаш да ме стискаш за задника и да ме вкарваш още по-дълбоко. Страхотно се възбуждам, когато се разбеснееш по този начин, когато ми показваш какво удоволствие ти доставя да те чукам.

— Не е честно — простенах аз, знаех, че нарочно ме провокира. Ритъмът на дрезгавия му глас бе в пълен унисон с безмилостните движения на бедрата му. — Така ме измъчваш.

— Хубавите неща се случват бавно.

Езикът му облиза ухото ми, а после изведнъж се плъзна вътре, в същия момент, в който ръцете му дръпнаха силно зърната на гърдите ми.

При следващия тласък на бедрата му бях готова да свърша. Гидиън познаваше тялото ми толкова добре, знаеше всичките ми тайни ерогенни зони. Движеше умело члена си в мен, като притискаше онова нервно снопче, което ме караше да треперя от удоволствие.

Въртеше бедрата си и откриваше все нови чувствителни точки. Изохках почти умолително, бях страшно възбудена и изцяло погълната от него. Впих дълбоко пръсти във възглавницата, главата ми се мяташе от необуздана нужда да свърша. Можех да го направя само като усещах как се търка вътре в мен, той бе единственият мъж, който можеше да ме накара да изпитам силен вагинален оргазъм.

— Не свършвай — повтори той дрезгаво. — Задръж така.

— Не мога. Толкова е хубаво. Господи, Гидиън… — В очите ми се появиха сълзи. — Аз… обичам… да си в мен.

Заплаках тихо, страхувах се да спра до просто „Обичам те“. Беше прекалено рано и се боях да не наруша деликатното равновесие, което точно бяхме постигнали.

— О, Ева. — Той потърка буза в мокрото ми лице. — Толкова често и толкова силно съм пожелавал да се появиш в живота ми, че нямаше начин да не се случи.

— Моля те, по-бавно — помолих го аз.

Гидиън вдигна глава и ме изгледа, в следващия момент стисна зърното на гърдата ми, предизвиквайки лека болка. Мускулите на вагината ми се свиха така силно, че той изстена при следващото движение.

— Моля те — помолих го още веднъж, треперех от усилието да потискам надигащия се в мен оргазъм. — Ако не забавиш, ще свърша веднага.

Той продължи да се взира в лицето ми, бедрата му се движеха с все същото темпо, което ме подлудяваше.

— Не искаш ли да свършиш, Ева? — попита ме с онзи прелъстителен глас, с който можеше да ме накара да го последвам и в ада. — Нали към това се стремеше през цялата нощ?

Извих тяло, когато устните му се спуснаха по врата ми.

— Само ако ми позволиш — прошепнах аз. — Само… когато кажеш.

— Ангелчето ми.

С една ръка отмести кичурите коса, залепнали по потното ми лице. Вкара езика си в устата ми и ме целуна дълбоко.

Да…

— Ела! Свърши заради мен — каза той нежно и ускори ритъма на бедрата си. — Сега, Ева!

При заповедта оргазмът ме порази като удар, разтресе цялата ми същност, толкова мощно беше усещането. Една след друга ме заливаха горещи вълни, мускулите на вагината ми силно се свиваха и разпускаха. Крещях! Първоначално от гърлото ми излизаха неясни звуци на удоволствие, граничещо с агония. След това започнах да произнасям името му. Повтарях го непрекъснато, докато той продължаваше да движи прекрасния си пенис в мен и така удължаваше оргазма ми, преди да ме накара да изпитам втори.

— Докосни ме — прошепна той дрезгаво, когато се отпуснах под него. — Прегърни ме.

Освободена от заповедта му да стискам възглавницата, притиснах потното му тяло до себе си.

Той продължаваше да движи мощно бедрата си, като с все сила се стремеше към оргазъм.

Извика и започна да свършва, отметна глава назад и дълго се изпразва в мен. Държах го в прегръдките си, докато телата ни се успокоиха и дишането ни стана равномерно.

Когато Гидиън най-после се отдръпна, бе просто, за да легне зад мен и да ме прегърне.

— А сега заспивай — прошепна той.

Не помня дали останах будна достатъчно дълго, за да отговоря.