Открита пред теб

15

В петък сутринта закусих заедно с Кари и Трей, който бе останал да преспи. Докато пиех първото си кафе за деня, наблюдавах интимната им размяна на усмивки и малки тайни докосвания и искрено се радвах за тях.

И аз бях имала леки връзки като тази, но не ги бях оценявала навремето. Бяха простички и безпроблемни, но по някакъв начин им липсваше истинска дълбочина.

Колко стабилна може да е една любов, ако човек не познава най-тъмните кътчета от душата на своя любим? Това бе дилемата, пред която бях изправена с Гидиън.

Започваше Ден Втори след Гидиън. Искаше ми се да отида при него и да му се извиня, че си тръгнах. Искаше ми се да му кажа, че съм на негово разположение, че съм готова да го изслушам или просто мълчаливо да го подкрепя. Но бях прекалено силно емоционално обвързана. Прекалено лесно можех да бъда наранена. Прекалено много се страхувах да не бъда отхвърлена. Знаех, че няма да ме допусне до себе си, и това ме караше да се страхувам още повече. Знаех, че дори да се сдобрим, непрекъснато ще се разкъсвам от факта, че споделя с мен само малки парченца от истината.

Поне в работата всичко беше наред. Почувствах се много щастлива, когато получих покана за официалния обяд, който шефовете даваха в чест на това, че агенцията бе спечелила сделката с „Кингсман“. Истинско щастие бе, че работех с такива прекрасни колеги. Но когато разбрах, че и Гидиън е поканен, въпреки че в действителност никой не очакваше да се появи, седнах смирено зад бюрото си и посветих останалата част от следобеда на служебните си задължения.

След работа се отбих във фитнеса, след това отидох да напазарувам. Исках да приготвя паста и крем брюле за десерт — храна за успокоение, която, да се надяваме, щеше да ме изпрати във въглехидратна кома. Следващият ден беше събота и планирах да спя до късно, за да се спася от многобройните сценарии, които мозъкът ми непрестанно разиграваше.

Двамата с Кари вечеряхме в хола, ядяхме с китайски пръчици — негова идея в опит да ме развесели. Каза, че вечерята била прекрасна, но аз не усетих вкуса й. По едно време се умълча и осъзнах, че съм ужасна компания.

— Кога започват снимките за рекламата на „Грей Айълс“? — попитах аз.

— Не съм сигурен… Но… — усмихна се той. — Нали знаеш как е при нас мъжете модели — подхвърлят ни насам-натам като презервативи по време на групов секс. Трудно е да те забележат в тълпата, освен ако не си гадже на някоя известна личност. Е, оказа се, че откакто снимките ми с теб се появиха в най-различни медии, и аз съм се озовал в последната група. Играя някаква малка роля във връзката ти с Гидиън Крос и изведнъж станах много търсен, благодарение на теб.

— Затова не ти е необходима помощта ми — засмях се аз.

— Е, въпреки това познанството ми с теб помогна. Както и да е, поканиха ме да заснема още няколко кадъра. Имам чувството, че този път ще ме искат за повече от пет минути.

— Трябва да го отпразнуваме — подразних го аз.

— Разбира се. Когато кажеш.

След вечеря останахме в хола и гледахме оригиналната версия на „Трон“. Двайсет минути след началото на филма телефонът на Кари иззвъня и чух, че разговаря с някой от агенцията си.

— Разбира се. Ще бъда там след петнайсет минути. Ще ти се обадя, когато пристигна.

— По работа ли? — попитах аз, след като той затвори.

— Да. Един от моделите се явил на нощните снимки във вид на парцал — отговори той и ме изгледа внимателно. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Не — отвърнах аз и се изтегнах на дивана. — Тук съм си много добре.

— Сигурна ли си?

— Имам нужда от някакво съвсем неангажиращо забавление. Изморявам се само от мисълта, че трябва отново да се обличам. — Искаше ми се през целия уикенд да си ходя по пижама и потник. Отвътре ме болеше, затова имах нужда поне отвън тялото ми да се чувства комфортно. — Не се тревожи за мен. Знам, че напоследък съм в ужасна форма, но ще се оправя. Върви и се забавлявай.

Кари излезе, а аз спрях филма и отидох в кухнята, за да си взема чаша вино. Застанах до плота за хранене и прокарах пръсти по розите, които Гидиън ми бе изпратил предния уикенд. Листенцата им се отрониха като сълзи. Поколебах се дали да не подрежа дръжките им и да сипя малко тор във водата, но нямаше никакъв смисъл да се хващам за тях като удавник за сламка. Реших на следващия ден да изхвърля букета — последното нещо, останало от обречената ми връзка.

За една седмица бях стигнала с Гидиън много по-далеч, отколкото с друг мъж бих стигнала за години. Винаги щях да го обичам за това. Или може би винаги щях да го обичам, точка. Някой ден може и да не боли чак толкова.

— Ставай от леглото, поспаланке — извика напевно Кари и дръпна завивката ми.

— Ъъъ… Махай се!

— Имаш пет минути да станеш и да затътриш задника си под душа, иначе душът ще дойде при теб.

Отворих едното око и го погледнах. Беше гол до кръста и носеше някакви широки гащи, които едва се крепяха на кръста му. Беше абсолютен експерт в събуждането.

— Защо да ставам?

— Защото, докато лежиш по гръб, не можеш да си стъпиш на краката.

— Какво дълбоко умозаключение, Кари Тейлър.

Той скръсти ръце, вдигна вежди и ме изгледа продължително.

— Трябва да отидем на пазар.

— Не! — измърморих аз и заврях глава във възглавницата.

— Да! Доколкото си спомням, спомена „неделно градинско парти“ и „събиране на рок звезди“ в едно и също изречение. Какво, по дяволите, да облека за подобен повод?

— Добре. Прав си.

— Ти какво ще облечеш?

— Ами… не знам. Мислех си, че трябва да е нещо в стил „английски чай с шапки“, но сега не съм толкова сигурна.

Той кимна отсечено.

— Добре. Хайде да вървим по магазините и да открием нещо класическо, елегантно и секси.

Мърморейки напразни протести, аз се измъкнах от леглото и отидох в банята. Беше невъзможно да стоя под душа, без да мисля за Гидиън, без да си представям перфектното му тяло и да си спомням отчаяните звуци, които издаваше, докато свършваше в устата ми. Обърнех ли се, виждах Гидиън. Дори по улиците започнаха да ми се привиждат черни бентлита. Струваше ми се, че където и да отида, виждам някое близо до мен.

Двамата с Кари обядвахме, а после се впуснахме в обиколка на целия град. Първо започнахме с по-евтините магазини в Горен Ийст Сайд и бутиците по Медисън авеню, после взехме такси и се озовахме в Сохо. По пътя ни спряха две тийнейджърки и помолиха Кари за автограф. Стори ми се, че случката развълнува повече мен, отколкото него.

— Казах ти — подвикна той.

— Какво ми каза?

— Познават ме заради снимка в един от новинарските блогове, някой от постовете за теб и Крос.

— Добре че любовният ми живот все пак се отразява положително на някого — изсумтях аз.

Кари имаше ангажимент в три часа и реших да го придружа. Следващите няколко часа прекарах в студиото на един много шумен и нахакан фотограф. Спомних си, че е събота и е време за ежеседмичния разговор с баща ми, затова отидох в далечния ъгъл на студиото и му звъннах.

— Все още ли си щастлива в Ню Йорк? — попита той.

Чувах в слушалката гласа на диспечера, който говореше нещо по радиостанцията в патрулната кола.

— Засега всичко е наред — излъгах аз, но истината нямаше да помогне на никого.

Партньорът на баща ми каза нещо, което не разбрах. Татко изсумтя:

— Чуй сега, Крис твърди, че те е видял онази вечер по телевизията. По някоя от кабеларките, дето се занимават с клюки за известните личности. Момчетата не ме е оставят на мира.

— Кажи им — въздъхнах аз, — че гледането на такива предавания не се отразява добре на мозъчните клетки.

— Значи не излизаш с един от най-богатите хора в Америка?

— Не. А твоят любовен живот как върви? — побързах да сменя темата. — Излизаш ли с някоя?

— Нищо сериозно. Изчакай малко. — Той отговори на повикване по радиостанцията и след това продължи в слушалката. — Извинявай, миличка. Трябва да тръгвам. Обичам те. Липсваш ми страшно много.

— И ти ми липсваш, татко. Пази се.

— Разбира се. Чао.

Затворих телефона и се върнах на мястото си, за да изчакам Кари да свърши. В настъпилата тишина в главата ми непрекъснато се въртяха въпроси. Къде ли е Гидиън сега? Какво прави? Дали в понеделник щях да бъда засипана от снимки, на които е с друга жена?

В неделя следобед взех назаем Кланси и една от колите на Стантън, за да ни закара до имението на Видал в Дачес каунти. Отпуснах се на седалката и вперила поглед през прозореца, се любувах на ведрия, спокоен пейзаж. Ливадите и зелените гори се простираха чак до далечния хоризонт. Осъзнах, че бях стигнала до Ден Четвърти след Гидиън. Острата болка, която изпитвах през първите дни, беше отминала и сега бе заменена от тъпо пулсиращо парене като при грип. Цялото тяло ме болеше, сякаш бях наркоман в абстиненция, а гърлото ми драскаше от непрекъснато потисканите сълзи.

— Притесняваш ли се? — попита Кари.

Извърнах се към него.

— Не съвсем. Гидиън няма да е там.

— Сигурна ли се?

— Ако не бях сигурна, нямаше да отида. Все пак и аз имам гордост.

Забелязах, че започна да потропва с пръсти по облегалката между нас. След цялото ни обикаляне вчера по магазините си бе купил само едно нещо — черна кожена вратовръзка. През цялото време не спрях да му се подигравам за нея — той, човекът с толкова изискан вкус, да се появи на парти с нещо подобно.

Кари улови погледа ми, насочен към вратовръзката.

— Какво? Все още ли не я харесваш? Мисля, че се връзва идеално с емо дънките и това сако за коктейли.

— Кари — опитах се да се усмихна, — ти изглеждаш добре каквото и да облечеш.

Беше самата истина. Можеше да носи каквото си поиска — едно от предимствата на това да имаш изваяно тяло и лице, което можеше да накара и ангелите да заплачат. Сложих ръка на пръстите му, които продължаваха да барабанят.

— Да не би ти да се притесняваш?

— Трей не ми се обади снощи — измънка той. — А обеща да го направи.

Стиснах леко ръката му в желанието си да го успокоя.

— Просто е пропуснал. Сигурна съм, че не е нещо сериозно.

— Можеше да се обади тази сутрин — възрази той. — Трей не е като други, с които съм излизал. Не може да е забравил, че обеща да звънне. Явно просто не е искал.

— Копеле! Ще се погрижа да ти направя много снимки, на които се забавляваш и изглеждаш секси и елегантен! Това ще го накара да полудее от яд в понеделник.

Той сви устни.

— О, коварството на женския ум! Колко жалко, че Крос няма да те види днес. Пишката почти ми стана, когато те видях да излизаш от стаята си в тази рокля.

— Я, стига! — Ударих го леко по рамото, преструвайки се на възмутена, а той се разсмя.

Когато видяхме роклята, и двамата решихме, че е идеална за случая. Беше класическа рокля за градинско парти, с вталено бюстие и силно разкроена пола, стигаща до коленете. Беше дори бяла и на цветя, но с това класическата й елегантност приключваше.

Ексцентричната закачка бе в това, че роклята нямаше презрамки, фустата й бе от многобройни пластове черен и червен сатен, които й придаваха обем, а черните кожени цветя по нея приличаха на някакви извратени въртележки, като спиралите на онези големи кръгли близалки. Червените обувки с ток на Джими Чу, които Кари бе избрал от дрешника ми тази сутрин, и рубинените капковидни обици придаваха завършен вид на тоалета. Решихме да оставим косата ми да пада свободно по раменете, в случай че шапките се окажат задължителни. В крайна сметка се чувствах красива и уверена.

Колата влезе през огромна порта, украсена със семеен герб, и продължи по дъговидната алея, следвайки указанията на прислугата. Двамата с Кари слязохме пред вратата на къщата и той ме хвана под ръка, защото токчетата ми потънаха в сиво-синкавия чакъл, с който беше застлана пътеката.

Влязохме в огромната къща в стил „Тюдор“ и веднага бяхме любезно посрещнати от семейството на Гидиън, подредено в редица — майката, вторият баща, Кристофър и сестрата.

Погледнах ги и си помислих, че има само един начин семейство Видал да изглежда по-добре — ако и Гидиън е там. Майка му и сестра му имаха неговия тен, същата лъскава черна коса, дълги мигли и сини очи. И двете имаха фини черти и бяха много красиви.

— Ева! — Майката на Гидиън ме притегли към себе си и допря страните си до моите. — Толкова се радвам най-после да се запозная с теб. Колко си хубава! И роклята ти е прекрасна. Много ми харесва.

— Благодаря.

Ръцете й докоснаха косата ми, обхванаха лицето ми и се спуснаха към раменете ми. Трудно понесох всичко това, защото физическият допир на непознат човек бе склонен да предизвиква у мен тревожни усещания.

— Косата ти естествено руса ли е?

— Да — отговорих аз, смутена и озадачена. Кой би задал подобен въпрос на непознат?

— Прекрасно! Е, добре дошли. Надявам се да си прекарате приятно. Радвам се, че успяхте да дойдете.

Караше ме да изпитвам странно безпокойство и затова усетих облекчение, когато насочи вниманието си към Кари.

— А ти трябва да си Кари — изчурулика тя. — До този момент си мислех, че моите две момчета са най-привлекателните мъже на света. Сега разбирам, че съм грешала. Ти си направо божествен, младежо!

Кари я удостои с най-ослепителната си усмивка.

— Мисля, че вече съм влюбен, госпожо Видал.

Тя се засмя гърлено от удоволствие.

— Моля, наричай ме Елизабет. Или Лизи, ако имаш достатъчно смелост.

Отместих поглед от тях, Кристофър Видал-старши бе хванал ръката ми. В много отношения ми напомняше за сина си, имаше същите сиво-сини очи и момчешка усмивка. В други — напълно ме изненада. Беше облечен в бежови памучни панталони, мокасини и кашмирена жилетка и ми приличаше повече на университетски професор, отколкото на изпълнителен директор на музикална компания.

— Ева. Мога ли да ви наричам Ева?

— Разбира се.

— Наричайте ме Крис. Така по-лесно се различаваме със сина ми Кристофър. — Той наклони глава на една страна и ме огледа внимателно през очилата си с метални рамки. — Разбирам защо Гидиън е така запленен от вас. Очите ви са сиви като бурята и въпреки това погледът ви е толкова честен и прям. Това са най-красивите очи, които някога съм виждал, като изключим очите на жена ми, разбира се.

— Благодаря — казах аз и се изчервих.

— Гидиън ще дойде ли?

— Не, доколкото знам.

Защо родителите му очакваха от мен отговор на този въпрос?

— Винаги се надяваме, че ще дойде. — Баща му направи знак към един от сервитьорите наблизо. — Заповядайте в градината и се чувствайте като у дома си.

Кристофър ме прегърна и ме целуна по бузата, а сестра му Айрланд ме огледа с онова смръщено изражение, което само една тийнейджърка може да постигне.

— Ти си блондинка — отбеляза тя.

Господи! Предпочитанието на Гидиън към тъмнокоси жени закон ли беше, или какво?

— А ти си прекрасна брюнетка.

Кари застана до мен и аз с облекчение го хванах под ръка. Докато се отдалечавахме, той тихичко ме попита:

— Такива ли си ги представяше?

— Майка му — да. Вторият му баща — не.

Обърнах се и огледах през рамо елегантната фигура на Елизабет Видал, облечена в тясна, дълга до земята кремава рокля. Помислих си колко малко знам за семейството на Гидиън.

— Как едно малко момче пораства, става бизнесмен и отнема семейния бизнес от втория си баща?

— Крос притежава акции от „Видал рекърдс“?

— Притежава контролния пакет.

— Така ли? Може би го е получил в замяна на външно финансиране — предположи той. — Вероятно е оказал неоценима помощ в трудни за музикалната индустрия времена.

— Защо просто не са му върнали парите? — почудих се аз.

— Сигурно защото разбира от бизнес.

Въздъхнах дълбоко, махнах с ръка и прогоних този въпрос от съзнанието си.

Бях на това парти заради Кари, не заради Гидиън, и не трябваше да го забравям.

След като излязохме навън, се озовахме в градина, в центъра на която беше опъната огромна и богато украсена шатра. Въпреки че времето бе хубаво и човек можеше да постои на слънце, предпочетох да седна на един покрит с дамаска стол под шатрата.

Кари ме потупа по рамото.

— Ти разпускай, аз отивам да се социализирам.

— Разбий ги!

Той се отдалечи в преследване на нови контакти.

Отпивах от чашата си с шампанско и общувах с всеки, който спреше до мен и завържеше разговор. Присъстваха много изпълнители, чиято музика харесвах и слушах, и аз ги наблюдавах тайно, с лека фенска еуфория. Въпреки елегантната обстановка и многобройния обслужващ персонал, атмосферата бе непринудена и приятелска.

Точно бях започнала искрено да се забавлявам, когато забелязах, че от къщата се появява личност, която се надявах никога повече да не срещна — Магдалин Перес в цялата прелест на светлорозовата си копринена рокля, която нежно се повяваше около коленете й.

Усетих как една ръка ме докосна и леко стисна рамото ми. Сърцето ми се разтуптя, защото си припомних нощта, в която двамата с Кари отидохме в клуба на Гидиън. Но мъжът, който този път се появи пред мен, бе Кристофър.

— Здрасти, Ева!

Той се настани в съседния стол, подпря лакти на коленете си и се приведе към мен.

— Забавляваш ли се? Не виждам да се срещаш с много хора.

— Прекарвам си чудесно. — „Поне до този момент.“ — Благодаря, че ме покани.

— Благодаря, че дойде. Родителите ми са много развълнувани от присъствието ти. Аз също, разбира се. — Усмивката му ме накара да се разсмея, също както и връзката му, по която имаше щамповани винилови плочи. — Гладна ли си? Хапките с раци са превъзходни. Непременно си вземи следващия път, когато келнерът мине с подноса.

— Ще го направя.

— Кажи ми, ако имаш нужда от нещо. И запази един танц за мен. — Той ми намигна, след това скочи от стола и изчезна.

Айрланд зае мястото му, настанявайки се с изисканите движения на добре обучена абитуриентка. Косата й стигаше до кръста, а красивите й очи гледаха прямо и открито. Изглеждаше по-зряла, въпреки че по изчисленията ми въз основа на разпечатките от Кари, трябваше да е едва на седемнайсет.

— Здрасти!

— Здравей!

— Къде е Гидиън?

Свих рамене, изненадана от директния въпрос.

— Не съм сигурна.

— Той обича да е сам — кимна тя многозначително.

— Винаги ли е бил такъв?

— Предполагам. Изнесе се от къщи, когато бях още малка. Обичаш ли го?

За миг дъхът ми спря. Издишах дълбоко и отвърнах просто:

— Да.

— Така си и помислих, когато видях клипчето ви в Брайънт парк. — Тя прехапа плътната си долна устна. — Забавно ли е? Нали разбираш… Да излизаш с него.

— Ами…

Господи, има ли някой на този свят, който познава Гидиън?

— Не бих казала, че е забавно, но никога не е скучно.

Оркестърът започна да свири „Come Fly with Me“ на Франк Синатра и в същия миг, като по чудо, Кари се озова до мен.

— Помогни ми да създам добро впечатление, Джинджър.

— Ще дам всичко от себе си, Фред — влязох в тона му аз, обърнах се към Айрланд и й се усмихнах. — Извини ме за минута.

— Три минути и деветнайсет секунди — поправи ме тя, демонстрирайки типичните за семейството музикални познания.

Кари ме заведе на празния дансинг и двамата се понесохме в бърз фокстрот. Трябваше ми малко време, за да вляза в ритъм, през последните дни бях буквално скована от мъка. Но с Кари танцувахме заедно от толкова отдавна, че бързо дойдох на себе си, и се понесохме с плавни движения по дансинга.

Музиката свърши и ние спряхме, останали без дъх. Бяхме приятно изненадани от ръкоплясканията, които последваха. Кари се поклони елегантно, а аз се облегнах на ръката му и направих реверанс.

Когато се изправих и вдигнах глава, видях пред себе си Гидиън. Стреснах се, отстъпих назад и залитнах. Беше съвсем неподходящо облечен — с дънки и пусната свободно бяла риза с разкопчана яка и навити ръкави, и въпреки това изглеждаше толкова дяволски добре, че слагаше всички останали мъже наоколо в малкото си джобче.

Само при вида му изпитах неописуем копнеж. Смътно осъзнах, че певицата хвана Кари за ръка и го отведе нанякъде, погледът ми обаче остана прикован в Гидиън, който не откъсваше сините си очи от мен.

— Какво правиш тук? — попита ме той остро и рязко. Тонът му ме накара да се отдръпна смутено.

— Моля?

— Не трябва да си тук. — Стисна ме силно за лакътя и ме повлече към къщата. — Не искам да си тук.

Ако ме бе заплюл в лицето, нямаше да се разстроя така. Издърпах ръката си от неговата, вирнах високо глава и бързо се отправих към къщата, молех се да успея да се добера до колата при Кланси, преди да се разплача.

Чух зад гърба си някакъв женски глас, който извика Гидиън, и мислено започнах да се моля жената да успее да го задържи достатъчно дълго, че да се измъкна без повече усложнения.

Влязох в прохладната къща и вече мислех, че съм успяла.

— Чакай, Ева!

Свих рамене, но отказах да се обърна, когато чух гласа на Гидиън.

— Махай се, мога и сама да изляза.

— Не съм приключил още.

— Но аз приключих. — Завъртях се и се изправих лице в лице срещу него. — Не можеш да ми говориш по този начин. За какъв се мислиш? Да не би да си въобразяваш, че съм дошла тук заради теб? Че тайно съм се надявала да те видя и ти да ми подхвърлиш някое кокалче… някакво жалко признание, че съществувам? Че може би ще успея да те съблазня за бързо чукане в някой ъгъл в отчаян опит да те спечеля отново?

— Млъкни, Ева. — Погледът му ме изгаряше, беше стиснал зъби. — Чуй ме…

— Тук съм, само защото ми казаха, че ти няма да си тук. Направих го заради Кари и кариерата му. Връщай се при гостите си и забрави за мен. Можеш да си сигурен, че когато изляза през тази врата, и аз ще забравя за теб.

— Затвори проклетата си уста. — Хвана ме за лакътя и ме разтресе така силно, че зъбите ми изтракаха. — Млъкни и ме остави да говоря!

Ударих му толкова силен шамар, че главата му отскочи встрани.

— Не ме докосвай!

Гидиън изпъшка, притисна ме до себе си и ме целуна с такава сила, че нарани устните ми. Стисна косата ми в юмрук, приковавайки ме на място, така че да не мога да мръдна. Ухапах езика му, когато го вкара насила в устата ми, след това долната му устна, почувствах вкуса на кръв, но това не го спря. Блъсках раменете му с всичка сила, но той не помръдваше.

„Върви по дяволите, Стантън! Ако не беше той и побърканата ми майка вече щях да съм взела няколко урока по крав мага.“

Гидиън ме целуваше така, сякаш никога нямаше да ми се насити, и съпротивата ми започна да отслабва. Уханието му беше толкова приятно, толкова познато. Зърната на гърдите ми ме издадоха, настръхнаха и се превърнаха в остри чувствителни точици, усетих как в мен се надига топлата вълна на възбудата. Сърцето ми биеше до пръсване.

Господи, колко го желаех! Копнежът по него не бе изчезвал дори за минута.

Вдигна ме. Стисна ме толкова силно в прегръдката си, че не можех да си поема въздух и главата ми започна да се замайва. Занесе ме в някаква стая, ритна вратата, за да я затвори, а аз дори не можах да протестирам.

Озовах се притисната до тежката стъклена врата в другия край на библиотеката, силното тяло на Гидиън напълно подчинило моето. Ръката, която до този момент беше на кръста ми, се спусна надолу, вмъкна се под полата и опипа извивките на дупето под дантелените боксерки, които бях обула. Притисна силно бедрата ми до своите, за да усетя колко е възбуден. Почувствах вагината си болезнено празна, трептяща от желание.

Спрях да се съпротивлявам. Отпуснах ръце и притиснах длани до стъклото. Усетих как напрежението напуска тялото му в мига, в който омекнах и се предадох, целувката му стана нежна и страстна.

— Ева — прошепна той дрезгаво, — не се съпротивлявай. Не мога да го понеса.

Затворих очи.

— Пусни ме, Гидиън.

Допря бузата си до моята, усещах тежкото му дишане в ухото си.

— Не мога. Знам, че си отвратена от това, което видя онази нощ… от това, което правех със себе си.

— Не, Гидиън! — „Господи! Нали не мислеше, че съм си тръгнала заради това?!“ — Не беше това причината.

— Губя разсъдъка си без теб. — Устните му се спуснаха надолу по врата ми, езикът му спря върху пулсиращата ми вена.

Започна да смуче кожата ми и по тялото ми преминаха тръпки на удоволствие.

— Не мога да мисля. Не мога да работя, не мога да спя. Цялото тяло ме боли от желание за теб. Мога отново да те накарам да ме пожелаеш. Позволи ми само да опитам.

Дадох воля на сълзите си и те започнаха да се търкалят по лицето ми. Падаха върху повдигнатите ми от роклята гърди и той започна да ги облизва.

Как ще успея някога да се възстановя, ако позволя да се любим сега? Как ще оцелея, ако откажа?

— Никога не съм преставала да те желая — прошепнах аз. — Не мога да спра. Но ти ме нарани, Гидиън. Способен си да ме нараниш както никой друг.

Впери поглед в лицето ми, беше удивен и объркан.

— Наранил съм те? Как?

— Излъга ме. И издигна стена между нас. — Обхванах лицето му с ръце, искаше ми се да ме разбере без повече въпроси. — Миналото ти не може да ме отблъсне от теб. Само ти си способен на това и го направи.

— Не знаех как да постъпя — каза задъхано той. — Искаше ми се никога да не ме виждаш в това състояние…

— Точно в това е проблемът, Гидиън. Искам да знам кой си, да опозная добрите и лошите ти страни, а ти се опитваш да скриеш части от себе си. Ако не направиш усилие да се разкриеш, двамата с теб в един момент ще се загубим, а аз не бих могла да го понеса. Още седмица, може би месец. Раздялата с теб ще ме съсипе.

— Мога да се открия пред теб, Ева. Опитвам се. Но когато прецакам нещо, първата ти реакция е да избягаш. Всеки път го правиш. Не мога да понеса мисълта, че в момента, в който сгреша с дума или с действие, ти си готова да хукнеш.

Целувките му отново бяха нежни, устните му леко докосваха моите. Не исках да споря повече. А и как бих могла, когато знаех, че е прав?

— Надявах се, че сама ще се върнеш при мен — прошепна той, — но повече не мога да стоя далече. Ще те изнеса на ръце оттук, ако се наложи. Ще направя всичко, което поискаш, за да седнем заедно и да обсъдим проблема.

Сърцето ми подскочи.

— Надявал си се да се върна при теб? А аз си мислех… Върна ми ключовете. Помислих, че това е краят.

Той се отдръпна от мен и ме изгледа намръщено.

— За нас краят никога няма да настъпи, Ева.

Погледнах го, сърцето ми кървеше като жива рана, беше толкова красив и така сломен от болката, за която бях допринесла и аз.

Повдигнах се на пръсти, стиснах в ръка меката му копринена коса и го целунах по зачервената от шамара ми буза.

Гидиън приклекна леко, така че да сме на една и съща височина, дишаше тежко и шумно.

— Ще направя всичко, което кажеш, всичко, което поискаш. Абсолютно всичко. Само ме приеми отново.

Може би трябваше да се уплаша от необузданата необходимост, с която ме искаше, но в този момент и аз изпитвах същото страстно безумие.

Опитах се да спра треперенето му, като прокарах ръце по гърдите му. Не му спестих горчивата истина:

— Изглежда, не можем да спрем да се нараняваме взаимно. Не искам повече да ти причинявам това, а и не мога повече да изживявам тези ужасни приливи и отливи. Имаме нужда от помощ, Гидиън. И двамата имаме сериозни проблеми.

— Срещнах се с доктор Питърсън в петък. Ще ме приеме за свой пациент и разбира се, ако си съгласна, ще ходим при него на терапия за двойки. Реших, че щом ти му имаш доверие, мога да опитам и аз.

— Доктор Питърсън ли?

Спомних си, че когато си тръгвахме от кабинета на доктор Питърсън, сърцето ми подскочи при вида на едно черно бентли. Тогава си помислих, че ми се е сторило. В края на краищата в Ню Йорк имаше безброй много черни коли.

— Значи си ме следил?

Той пое дълбоко въздух, но не отрече.

Потиснах гнева си. Можех само да си представя, колко зле се е чувствал, когато е осъзнал пълната си зависимост от нещо — от някого — когото не може да контролира. Най-важното в момента обаче бе готовността му да опита и фактът, че това не бяха само приказки. Всъщност вече бе предприел първите стъпки.

— Това ще бъде тежка работа, Гидиън — предупредих го аз.

— Не се страхувам от работа.

Докосваше ме неспокойно, ръцете му се плъзгаха по бедрата и дупето ми, като че ли допирът до голата ми кожа му бе така необходим, както и дишането.

— Единственото, от което се страхувам, е да не те загубя.

Притиснах бузата си в неговата. Двамата така добре се допълвахме. Дори и в този момент, когато ръцете му така собственически ме опипваха, усетих как омеквам отвътре, почувствах отчаяно облекчение, че най-накрая бях в прегръдките на мъжа, който разбираше и задоволяваше и най-интимните ми желания.

— Имам нужда от теб. — Устните му се плъзнаха по бузата ми надолу към врата. — Трябва да съм вътре в теб.

— Не! Господи, не тук!

Но протестът ми прозвуча неубедително дори в собствените ми уши. Желаех го навсякъде, по всяко време и по всякакъв начин.

— Трябва да го направим тук — прошепна той и се отпусна на колене. — Трябва да е сега.

Разкъса дантелените ми боксерки, като нарани кожата ми, след това повдигна роклята до кръста и започна да лиже цепката ми, езикът му разтвори гънките и се спря върху пулсиращия ми клитор.

Изохках и опитах да се отдръпна, но нямаше накъде да бягам. Зад гърба ми беше вратата, а пред мен мрачният и решителен Гидиън. С едната ръка ме държеше и не ми позволяваше да мръдна, а с другата вдигна крака ми, прехвърли го през рамо и аз останах широко отворена пред страстните му устни.

Главата ми се блъскаше във вратата, а от точката, в която той бе поставил езика си и ме подлудяваше, по цялото ми тяло се разливаха топли вълни. Притиснах с крак гърба му и така го приближих към себе си, обхванах главата му с ръце и я задържах неподвижна, докато се търках в него. Усещах копринените кичури на косата му, която докосваше чувствителната вътрешна страна на бедрата ми, това още по-силно ме възбуждаше и изостряше сетивата ми за всичко около мен.

Намирахме се в къщата на родителите на Гидиън, по средата на парти, на което присъстваха десетки известни личности, а той бе застанал на колене и издаваше звуци на задоволство, докато лижеше и смучеше влажната ми, изгаряща от желание вулва. Знаеше точно какво да направи с мен, знаеше какво обичам и от какво се нуждая. Беше разбрал същността ми, а това бе много по-важно от умението му да си служи с езика. Комбинацията беше опустошителна и водеше до пристрастяване.

Тялото ми се разтресе, клепачите ми натежаха от удоволствие.

— Гидиън… Караш ме да свършвам толкова силно.

Езикът му се движеше нагоре-надолу по стегнатия отвор на тялото ми, дразнеше ме, караше ме безсрамно да се търкам в устата му. Обхвана голото ми дупе с две ръце, притисна го към устата си и вкара езика си в мен. Имаше оттенък на благоговение в ненаситния начин, по който ми се нахвърли, не оставяше и капчица съмнение, че обожава тялото ми, че да ми доставя удоволствие и да получава удоволствие от мен е жизненоважно за него.

— Да — изпъшках аз, когато усетих наближаващия оргазъм.

Бях замаяна от шампанското, от горещото ухание на кожата на Гидиън и от собствената си възбуда. Усетих напрежение в гърдите си, сякаш сутиенът ми бе омалял, тялото ми се разтрепери на ръба на така жадуваното облекчение.

— Толкова съм близо!

Някакво движение в далечния край на стаята привлече вниманието ми и за момент замръзнах, погледът ми срещна очите на Магдалин. Бе спряла точно до вратата, стоеше с широко отворени очи и зяпнала от изненада наблюдаваше движенията, които главата на Гидиън описваше.

Но той или не я забелязваше, или се бе разгорещил така, че не му пукаше. Устните му обвиха клитора ми и силно го засмукаха. Повтаряше движението ритмично и с върха на езика си нежно масажираше тази най-чувствителна точка на тялото ми.

Всичко в мен се напрегна до болка, а след това неудържимо избухна от удоволствие.

Горещата вълна на оргазма ме заля от горе до долу. Извиках и продължих неудържимо да блъскам бедрата си в лицето му, напълно отдадена на първичната връзка между нас. Коленете ми започнаха да омекват и се наложи Гидиън да ме задържи, без да отдръпва езика си от мен, докато и последният ми спазъм не отмина.

Когато отново отворих очи, самотният ни наблюдател си беше отишъл.

Гидиън се изправи бързо, вдигна ме и ме занесе на дивана. Остави ме да легна, вдигна бедрата ми и ги подпря на страничната облегалка, така че гърбът ми се изви като лък.

Погледнах го, стоеше изправен до мен. Защо просто не ме обърна и не ме изчука отзад?

Разкопча панталона си и извади огромния си прекрасен пенис, вече не ме интересуваше в каква поза ще ме чука, просто исках да го направи. Изстенах, когато го вкара в мен, тялото ми с готовност се подчини на прекрасното усещане, че го изпълва. Надигнах бедра, за да посрещна силните му движения. Гидиън блъскаше нежните стени на вагината ми с огромния си твърд член. Погледът му бе тъмен, замъглен от желанието да ме притежава напълно, дъхът му излизаше с първично ръмжене всеки път, когато достигнеше предела ми.

Изстенах силно, мощните му движения ме възбудиха и отново изпитах никога нестихващата нужда да ме чука. Само той и никой друг.

Направи още няколко движения, отметна глава, произнесе с въздишка името ми, бедрата му продължаваха да се движат и да ме докарват до лудост.

— Стисни го, Ева. Стисни члена ми.

Изпълних желанието му и той изстена така страстно, че вагината ми отново потръпна в очакване.

— Да, ангелче, точно така…

Стегнах мускулите на вагината си по-силно около члена му и той изруга. Очите му намериха моите. Неописуемото синьо сега искреше от сексуална еуфория. Спазъм разтресе силното му тяло и той изкрещя от удоволствие. Усетих още един тласък, след това започна дълго и силно да се изпразва, изхвърляйки горещата сперма в дълбините на тялото ми.

Не успях да достигна до втори оргазъм, но това нямаше никакво значение. Наблюдавах го с благоговение и чисто женско чувство на триумф. Аз можех да го накарам да се чувства по този начин.

В моментите на оргазъм, аз го притежавах точно толкова силно, колкото и той мен.