Открита пред теб

21

— Извинете ме — станах от масата и тръгнах да търся Гидиън. Видях го на бара и се отправих към него. Пресрещнах го точно когато тръгваше с две чаши в ръка. Взех питието си и го изпих на един дъх, кубчетата лед се удариха в зъбите ми, причинявайки ми болка.

— Ева…

Гласът му беше мек, но укорът в него бе съвсем ясен.

— Тръгвам си — заявих директно аз, отидох до бара и оставих празната чаша. — Не смятам, че това е бягство, защото те предупреждавам предварително и ти давам възможността да тръгнеш с мен.

Въздъхна дълбоко, много добре разбираше в какво настроение съм в момента. Стана му ясно, че знам.

— Не мога да тръгна.

Обърнах се и се отправих към изхода. Той стисна силно ръката ми.

— Знаеш, че не мога да остана, ако ти си тръгнеш. Нямаш никакво основание да се разстройваш, Ева.

— Никакво! — Вперих поглед в ръката, която ме стискаше. — Предупредих те, че съм ревнива. И този път имам много сериозна причина за това.

— Това, че си ме предупредила, не е извинение да се държиш нелепо.

По лицето му не бе изписана никаква емоция, говореше тихо и спокойно. Ако човек ни наблюдаваше отдалеч, нямаше да забележи напрежението между нас, но то беше там, в погледа му. Гореща страст и леден гняв. Само той можеше да съчетае и двете.

— Аз ли се държа нелепо? А какво ще кажеш за Даниел, личния треньор? Или за Мартин, който на практика е член на семейството ми? — Приближих се до него и му прошепнах: — Не съм се чукала с нито един от двамата, а за годеж не може да става и дума! И можеш да си сигурен, че не сме си приказвали по телефона всеки ден.

Най-неочаквано той обви ръка около кръста ми и ме придърпа плътно до себе си.

— Имаш нужда от чукане — изсъска той в ухото ми и леко го захапа. — Не трябваше да ни карам да чакаме.

— А може би си планирал всичко — не му останах длъжна. — Пазил си се, в случай че се появи някоя стара любов и предпочетеш да изчукаш нея.

Гидиън изпи питието си на една глътка, сложи ръка около кръста ми, притисна ме така, че да не мога да избягам, и ме поведе към изхода. Извади телефона от джоба си и нареди лимузината да ни чака отпред. Когато излязохме на улицата, елегантната кола вече бе паркирана до бордюра. Ангъс отвори задната врата, Гидиън ме бутна вътре и му заповяда:

— Карай наоколо, докато ти кажа.

След това се вмъкна в колата и седна толкова близо до мен, че чувствах дъха му върху голия си гръб. Опитах се да се преместя на отсрещната седалка, исках да бъда колкото е възможно по-далеч от него.

— Спри — нареди той рязко.

Паднах на колене на покрития с килим под, дишах тежко. Каквото и да правех, не можех да променя факта, че Корин Жиро е много по-подходяща за Гидиън от мен. Беше спокойна и уравновесена, присъствието й действаше успокояващо дори на мен — жената, която откачаше само при мисълта за нейното съществуване. Тя бе най-лошият ми кошмар.

Гидиън стисна кичур от косата ми и ми попречи да се движа. Бях коленичила между разкрачените му крака с гръб към него и той леко подръпна, така че главата ми се изви назад и опря в рамото му.

— Ще направя това, от което се нуждаем и двамата, Ева. Ще се чукаме дотогава, докато не притъпим напрежението достатъчно, че да можем да изкараме вечерята. И ти няма да се притесняваш от Корин, защото докато тя е в залата, аз ще съм дълбоко вътре в теб.

— Добре — прошепнах аз и облизах сухите си устни.

— Забравяш кой трябва да се подчинява, Ева. — Гласът му беше груб. — Позволих ти да поемеш контрола. Огънах се и се опитах да се приспособя към теб. Готов съм на всичко, за да те задържа до себе си и да те направя щастлива. Но няма да се оставя да бъда подчинен и контролиран. Не бъркай желанието ми да ти угодя със слабост.

Преглътнах трудно, кръвта ми гореше от желание.

— Гидиън…

— Протегни се и хвани с две ръце дръжката над вратата. Не я пускай, докато не ти кажа, разбра ли?

Направих това, което ми нареди, проврях и двете си ръце през кожената примка. Стиснах дръжката и усетих как през тялото ми премина тръпка, осъзнах, че е бил прав — нуждаех се точно от това. Познаваше ме толкова добре.

Гидиън вкара ръцете си в корсажа ми и стисна набъбналите ми гърди. Отпуснах се върху него. В момента, в който започна да масажира и подръпва зърната ми, напрежението веднага ме напусна.

— Господи! — допря устни до слепоочието ми. — Толкова е прекрасно, когато ми се отдаваш по този начин… напълно, сякаш изпитваш огромно облекчение.

— Чукай ме! — Изпитвах нужда да усетя връзката между нас. — Моля те.

Той пусна косата ми, бръкна под роклята и свали бикините ми. Хвърли сакото си на седалката, след това вкара ръка между краката ми. Изстена, когато усети колко влажна и готова бях.

— Ти си създадена за мен, Ева. Не можеш да издържиш дълго, без да ме почувстваш в себе си.

Въпреки това продължи да ме възбужда, прокара изкусните си пръсти по вулвата ми, навлажни клитора и срамните ми устни. Вкара два пръста във вагината ми и я подготви за огромния си пенис.

— Желаеш ли ме, Гидиън? — попитах с дрезгав глас.

Искаше ми се да яхна двата му пръста и да започна да се движа върху тях, но не можех да помръдна — дръжката над вратата бе твърде далеч.

— Повече от всичко на света. — Устните му се придвижиха от врата към рамото ми, усещах топлия, мек като кадифе език, който се плъзгаше възбуждащо по кожата ми. — И аз не мога дълго без теб, Ева. Пристрастен съм… Обсебен съм от теб.

Заби нежно зъби в плътта ми, а животинското желание изтръгна от гърдите му дълбок и страстен стон. През цялото време, докато проникваше в мен с пръстите на едната си ръка, масажираше клитора ми с другата и това ме караше да свършвам отново и отново.

— Гидиън! — простенах аз, кожената дръжка започна да се изплъзва от потните ми пръсти.

Ръцете му се отдръпнаха от мен и в следващия миг чух, че сваля ципа на панталоните си.

— Пусни дръжката, легни по гръб и разтвори крака.

Легнах на седалката, потръпвах в очакване, готова да му отдам тялото си. Погледите ни се срещнаха, за миг лицето му бе осветено от фаровете на преминаваща кола.

— Не се страхувай.

Той се надвеси над мен и се отпусна, като внимаваше да не ме затисне под тежестта си.

— Прекалено възбудена съм, за да се страхувам. — Прегърнах го и се надигнах, за да притисна тялото си в неговото. — Желая те.

Главичката на члена му докосна срамните ми устни. Той изви бедра и проникна в мен. И двамата изстенахме едновременно, сякаш се опарихме от силата на контакта. Тялото ми бе като восък върху седалката, пръстите ми едва докосваха таза му.

— Обичам те — прошепнах аз и се взрях в лицето му, когато той започна да се движи.

Всеки сантиметър от кожата ми пареше като изгорен от слънцето, а гърдите ми бяха толкова натежали от копнеж и напиращи чувства, че ми беше трудно да дишам.

— И се нуждая от теб, Гидиън.

— Твой съм — прошепна той, членът му се движеше в мен. — Изцяло съм твой.

Потръпнах, мускулите ми се стегнаха, бедрата ми се надигнаха, за да посрещнат неумолимите му тласъци. Свърших с накъсан стон, разтреперана от екстаза, който струеше между краката ми. И продължих да го притискам вътре в себе си, докато и той започна да стене и да прониква все по-мощно в мен.

— Ева.

Движех се като побесняла заедно с него, опитвах се да ускоря оргазма му. Той ме стискаше здраво и дълбоко и силно навлизаше в мен. Главата ми се люшкаше настрани, стенех безсрамно, усещането, че ме е обладал напълно, ме изпълваше с безкрайно удоволствие.

Бяхме полудели един за друг, чукахме се като диви животни, бях толкова възбудена от първичната страст, че имах чувството, че ще умра от оргазма, който се надигаше в тялото ми.

— Толкова си добър, Гидиън. Толкова си добър.

Той стисна бедрата ми и ме повдигна, за да посрещна следващия му тласък, проникна до самия ми край и аз простенах от болка и удоволствие. Вкопчих се здраво в него и отново достигнах до оргазъм.

— О, господи! Ева…

Той изпъшка силно и свърши толкова мощно, че ме обля с топлината си. Стисна бедрата ми и се изпразни дълбоко вътре в мен. След като свърши, пое дълбоко дъх, отметна косата ми и целуна влажния ми врат.

— Само ако знаеш какво правиш с мен. Много бих искал да мога да ти го опиша.

Прегърнах го силно.

— Не знам защо се държа така глупаво с теб. Просто не мога да се въздържа, Гидиън. Всичко е толкова…

— … неконтролируемо.

Той започна отново да се движи ритмично. Спокойно и бавно. Като че ли имахме цялото време на света. Усещах как членът му набъбва при всяко следващо движение.

— А ти имаш нужда от контрол. — Загубих дъх при следващия му тласък.

— Имам нужда от теб, Ева. — Погледът му изпиваше лицето ми, докато членът му продължаваше да се движи в мен. — Имам нужда от теб.

През останалата част от вечерта Гидиън не ми позволи да се отделя от него. По време на вечерята стискаше непрекъснато лявата ми ръка, като предпочете да се храни с една ръка, вместо да ме пусне.

Корин, която беше седнала от другата му страна, го изгледа изненадано.

— Доколкото си спомням, преди не беше левичар.

— И сега не съм — отговори той, вдигна сплетените ни ръце и целуна връхчетата на пръстите ми, карайки ме да се чувствам глупава и несигурна под изпитателния поглед на Корин.

За съжаление, романтичният жест не му попречи по време на цялата вечеря да разговаря с нея, а не с мен, което ме правеше все по-нещастна и неспокойна. През по-голямата част от времето виждах тила на Гидиън вместо лицето му.

— Поне не е пиле.

Извърнах глава към мъжа, който седеше до мен. Бях толкова съсредоточена в усилието си да подслушвам разговора на Гидиън с Корин, че не обърнах почти никакво внимание на останалите гости, седнали на нашата маса.

— Аз обичам пиле — отвърнах аз.

Освен това ми хареса и рибата, която бяха сервирали, бях омела чинията си.

— Прозвуча почти като от реклама.

Той се засмя и изведнъж осъзнах, че е много по-млад, отколкото бялата му коса ме беше накарала да предположа в началото.

— О, най-после усмивка — продължи той тихо. — И то каква!

— Благодаря — казах аз и му се представих.

— Аз съм доктор Теранс Лукас — отвърна той. — Но предпочитам Тери.

— Радвам се да се запознаем, доктор Тери.

Той се усмихна отново.

— Просто Тери, Ева.

По време на краткия ни разговор, стигнах до заключението, че доктор Лукас не е много по-възрастен от мен, само косата му бе побеляла преждевременно. Като оставим това настрана, лицето му бе красиво и без бръчки, а зелените му очи гледаха любезно и интелигентно.

— Изглеждаш не по-малко отегчена от мен — продължи той. — На тези вечери се събират доста пари за кризисните центрове, но понякога е много скучно. Искаш ли да отидем на бара? Ще те черпя едно питие.

Опитах се да раздвижа ръката, която Гидиън стискаше под масата. В отговор той ме сграбчи още по-силно.

— Какво правиш? — прошепна ми той.

Погледнах през рамо и видях, че ме наблюдава. После вдигна глава към доктор Лукас, който вече бе застанал зад гърба ми, и погледът му моментално стана леден.

— Ще я отърва от отегчението да бъде пренебрегвана, Крос — заяви Тери и постави ръка на облегалката на стола ми, — като прекара известно време с мъж, който с удоволствие ще сподели компанията на толкова красива дама.

Почувствах се ужасно неудобно, усещах напрежението и враждебността между двамата. Опитах се да измъкна ръката си, но Гидиън не я пускаше.

— Върви си, Тери — предупреди го Гидиън.

— Толкова беше погълнат от разговора си с госпожа Жиро, че дори не забеляза, когато седнах на масата — отвърна Тери и се усмихна предизвикателно. — Ще тръгваме ли, Ева?

— Не мърдай, Ева.

Потреперих от ледения глас на Гидиън, но бях достатъчно засегната, за да възразя:

— Не е виновен той и има право.

Гидиън стисна ръката ми толкова силно, че ме заболя.

— Не сега.

Тери насочи поглед към мен.

— Не си длъжна да търпиш да ти говори така. И цялото богатство на света не му дава право да те командва.

Побесняла от яд и ужасно засрамена, аз се обърнах към Гидиън и прошепнах:

— Кросфайър.

Не бях сигурна дали имам право да използвам кодовата дума извън спалнята, но той пусна ръката ми веднага, сякаш нещо го опари. Дръпнах стола си назад и хвърлих салфетката на масата.

— Извинете ме. И двамата.

Стиснах здраво чантичката си и се отдалечих със спокойна и сигурна стъпка. Отправих се към тоалетната по най-прекия път, имах намерение да освежа грима си и да си дам време да се поуспокоя, но когато видях светлините на изхода, се поддадох на изкушението да се измъкна.

Излязох на тротоара, извадих телефона си и пуснах есемес на Гидиън: „Не бягам. Просто си тръгвам“.

Успях да спра такси и се отправих към къщи, за да се опитам да се справя с гнева си.

Когато стигнах до апартамента, единственото, за което мечтаех, бе гореща вана и бутилка вино. Завъртях ключа, отворих вратата и сякаш се озовах в сцена от порнофилм. Трябваха ми няколко секунди, за да възприема онова, което виждах. Стоях като закована на прага, а в целия апартамент гърмеше техно. Затворих бързо вратата, по пода имаше толкова различни части от човешки тела, че в началото ми беше трудно да определя коя на кого принадлежи. Една жена лежеше разкрачена на земята. Друга бе забила лице във вагината й. Кари я чукаше като бесен, докато някакъв мъж чукаше него отзад.

Отметнах глава и изкрещях пронизително. Беше ми дошло до гуша от всички в моя живот. И тъй като не беше лесно да надвикам музиката, събух едната си обувка и я запратих към уредбата. Дискът прескочи и четиримата на пода забелязаха присъствието ми. Докуцуках до уредбата, спрях я и се обърнах към тях.

— Разкарайте се от дома ми — наредих аз. — Веднага!

— Коя, по дяволите, е тая? — попита червенокосата най-отдолу. — Да не ти е жена?

За миг Кари ме погледна объркано и виновно, но след това по устните му се появи предизвикателна усмивка.

— Съквартирантката ми. Има място и за теб, бебчо.

— Кари Тейлър, не ме предизвиквай — предупредих го аз. — Вечерта ми не беше никак, ама никак добра.

Тъмнокосият мъж се отдели от Кари и тръгна с бавна стъпка към мен. Когато доближи, видях, че зениците на кафявите му очи са неестествено разширени, а вената на врата му бясно пулсира.

— Мога да я направя по-добра — предложи той и се захили цинично.

— Не се доближавай — извиках аз и се подготвих да го отблъсна със сила, ако се наложи.

— Остави я, Иън! — отсече Кари и се изправи на крака.

— Хайде, бебчо — опита се да ме придума Иън, а на мен ми призля, когато чух от устата му обръщението, с което ме наричаше Кари. — Ще си прекараме добре. Остави това на мен.

Беше само на няколко сантиметра от мен, но в следващия миг изхвърча с писък към дивана. Гидиън стоеше между мен и останалите и целият трепереше от гняв.

— Заведи ги в стаята си, Кари — нареди той. — Или изобщо се махайте.

Иън пищеше от дивана ми, а от носа му течеше кръв, въпреки че се опитваше да го затисне с две ръце. Кари грабна дънките си от пода.

— По дяволите, Ева, не си ми майка!

Минах покрай Гидиън.

— Не ти ли беше достатъчно, че прецака нещата с Трей, идиот такъв? — викнах аз.

— Това няма нищо общо с Трей.

— Кой е Трей? — попита изрусената блондинка и също се изправи.

Огледа внимателно Гидиън и започна съвсем съзнателно да демонстрира пред него прелестите си, трябва да й се признае, че имаше какво да покаже.

В отговор Гидиън я изгледа с такова пренебрежение и отвращение, че тя се изчерви и се опита да се прикрие с тясна рокля от златно ламе, която вдигна от пода.

— Не го приемай лично — не можах да се въздържа аз. — Той предпочита брюнетки.

Гидиън ме погледна така, сякаш имаше желание да ме убие. Никога не го бях виждала толкова вбесен. Буквално се тресеше от едва потискан гняв.

Изплаших се от погледа му и неволно отстъпих назад. Той изруга и зарови и двете си ръце в косата си.

Внезапно се почувствах безкрайно изморена и до болка разочарована от мъжете в живота си.

— Разкарай тази паплач от дома ми, Кари.

Тръгнах по коридора, като по пътя свалих и другата си обувка. Съблякох роклята си още преди да стигна до вратата на банята и след по-малко от минута бях под душа. Изчаках водата да се стопли и влязох под нея. Бях толкова уморена, че се отпуснах, седнах на пода и обгърнах коленете си с ръце. Топлата вода се лееше върху мен.

— Ева.

Потръпнах, когато чух гласа на Гидиън, и още по-плътно притиснах коленете си.

— По дяволите! — ядно изруга той. — В състояние си да ме вбесиш както никой друг на света.

Погледнах го през мокрите кичури коса, които падаха пред лицето ми. Крачеше из банята, беше оставил сакото си някъде, а ризата му се подаваше от панталоните.

— Върви си, Гидиън!

Той спря и ме погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— За нищо на света няма да те оставя тук. Кари си е загубил ума. За малко щеше да паднеш в ръцете на онова дрогирано копеле, ако не бях дошъл навреме.

— Кари никога не би позволил да ми се случи нещо. Но така или иначе, не мога да се разправям и с двама ви едновременно.

Всъщност не исках да се разправям с никой от тях. Исках просто да остана сама.

— Тогава ще се разправяш само с мен.

Прибрах с нервен жест мократа коса от лицето си.

— Така ли? И защо трябва ти да си с приоритет?

Отстъпи назад, като че ли го бях ударила.

— Бях останал с впечатлението, че двамата сме най-важните един за друг.

— И аз мислех така. До тази вечер.

— Господи! Ще престанеш ли да мислиш за Корин? — попита той и разтвори широко ръце. — Тук съм — при теб, не виждаш ли? Дори не й казах довиждане, защото веднага хукнах да те гоня. За кой ли път.

— Майната ти! Няма нужда да ме гониш.

Гидиън дойде при мен под душа както си беше напълно облечен. Изправи ме на крака и ме целуна. Силно. Устните му жадно се впиха в моите, ръцете му стискаха раменете ми.

Но този път не омекнах в ръцете му. Не се предадох. Дори когато пусна в гърлото ми сластния си език.

— Защо? — прошепна той и плъзна устни по врата ми. — Защо ме подлудяваш?

— Не знам какъв проблем имаш с доктор Лукас и, честно казано, никак не ме интересува. Но той беше абсолютно прав. През цялата вечер Корин бе обект на вниманието ти. По време на вечерята изобщо не ме забелязваше.

— Невъзможно е да не те забележа, Ева — изражението му беше сериозно и напрегнато. — Не забелязвам никой друг, когато ти си в стаята.

— Странно. Всеки път, когато те погледнех, ти гледаше нея.

— Глупости. — Пусна ме и махна мократа коса от лицето си. — Знаеш какви са чувствата ми към теб.

— Така ли? Знам, че ме желаеш. И имаш нужда от мен. Но дали не обичаш Корин?

— Престани, по дяволите! Не я обичам. — Спря водата и прегради пътя ми. — Искаш да ти кажа, че те обичам ли, Ева? Затова ли е всичко това?

Стомахът ми се сви, сякаш бе поел цялата сила на юмрука му. Никога преди не бях изпитвала подобна болка, дори не знаех, че съществува. Очите ми горяха и аз се мушнах под ръката му в опит да избягам, преди да се разплача пред него.

— Върви си вкъщи, Гидиън. Моля те.

— Аз съм си вкъщи — отговори той, прегърна ме откъм гърба и зарови лице в мократа ми коса. — При теб.

Опитах се да се измъкна от ръцете му, но бях твърде изтощена. Физически. И емоционално. Сълзите започнаха да се леят от очите ми, не можех повече да ги потискам. А толкова мразех да плача пред някого.

— Върви си. Моля те.

— Обичам те, Ева. Разбира се, че те обичам.

— О, господи!

Замахнах с крак, исках да го изритам. Бях готова да направя всичко, само за да се отърва от този човек, който ми бе причинил толкова болка и нещастие.

— Нямам нужда от проклетото ти съжаление. Искам само да се махнеш.

— Не мога. Знаеш много добре, че не мога. Ева, престани да се съпротивляваш. Изслушай ме.

— Всяка твоя дума ми причинява болка, Гидиън.

— Това не са точните думи, Ева — продължи той упорито да шепне в ухото ми. — Затова не съм ти ги казал преди. Не отразяват правилно онова, което изпитвам към теб.

— Млъкни. Ако изобщо ти пука за мен, ще млъкнеш и ще си отидеш.

— И преди са ме обичали — и Корин, и други жени… Но какво, по дяволите, знаеха те за мен? Как можеха да ме обичат, след като нямаха никаква представа колко сбъркан съм всъщност? Ако това е любовта, тя е нищо в сравнение с чувствата, които изпитвам към теб.

Замръзнах на място и разтреперана видях в огледалото отражението си — лице, покрито с размазан грим, и безформена мокра коса. До мен, макар и разстроено, лицето на Гидиън бе все така красиво. Чертите му се изкривиха от бурни емоции, когато притисна тялото си в моето. Изглеждахме толкова неподходящи един за друг.

И въпреки това добре разбирах отчуждението, което изпитваш, когато си сред хора, които не виждат истинската ти същност или пък предпочитат да затворят очи пред нея. И аз бях усещала себеомразата от това, че мамиш околните, че се представяш за някого, който искаш да бъдеш, но всъщност не си. И аз бях живяла със страха, че хората, които обичаш, ще се откажат от теб, ако познават истинското ти лице.

— Гидиън…

Той докосна с устни слепоочието ми.

— Мисля, че се влюбих в теб в момента, в който те видях. След това за първи път правихме любов в лимузината и любовта ми се превърна в нещо друго, в нещо много повече.

— Но точно онази вечер ти ме отряза и ме остави сама, за да се погрижиш за Корин. Как можа да го направиш, Гидиън?

Пусна ме само за миг, след това ме грабна в прегръдката си и ме отнесе до вратата на банята, където висеше халатът ми. Зави ме в него, след това ме накара да седна на ръба на ваната, а той отиде до умивалника и извади от едно чекмедже тампон за сваляне на грим. Клекна пред мен и започна внимателно да почиства лицето ми.

— Когато Корин ми се обади по време на благотворителната вечеря, без да иска, избра най-подходящия момент да ме накара да извърша някоя глупост — започна да разказва той, вперил любящ поглед в изцапаното ми лице. — Двамата с теб току-що бяхме правили любов и не можех да разсъждавам трезво. Казах й, че съм зает и че не съм сам, но когато долових болката в гласа й, разбрах, че трябва да изясня отношенията си с нея, за да мога да продължа напред с теб.

— Не разбирам. Тогава ме изостави заради нея. Как можеше това да ни помогне да продължим?

— Аз прецаках връзката с Корин, Ева. — Той наведе главата ми назад, за да може да изтрие черните кръгове около очите ми. — Запознах се с нея още докато бях първа година в Колумбийския университет. Направи ми впечатление, разбира се. Тя е красива, мила и никога не е казала лоша дума за някого. Затова, когато насочи вниманието си към мен, аз се оставих да бъда хванат и тя се превърна в първия човек, с когото доброволно правих секс.

— Мразя я. — По устните му се появи лека усмивка. — Не се шегувам, Гидиън. В момента ще се побъркам от ревност.

— С нея беше просто секс, ангелче. Колкото и първично да се чукаме с теб, ние винаги правим любов. Всеки път. Още от първия път. Ти си единствената, която ме е карала да изпитвам подобно нещо.

Въздъхнах дълбоко.

— Чувствам се малко по-добре.

Той ме целуна.

— Предполагам, би могло да се каже, че ходехме. Не спяхме с други и често се появявахме на публични места като двойка. И въпреки това, когато ми каза, че ме обича, останах силно изненадан. И поласкан. Имах някакви чувства към нея. Приятно ми беше да прекарваме времето си заедно.

— Очевидно все още е така — промърморих.

— Просто продължавай да слушаш — скара ми се той и тупна върха на носа ми с пръст. — Мислех си дори, че може би и аз я обичам. По свой си начин… по единствения познат ми начин. Не исках да бъде с никой друг. Затова приех, когато ми предложи да се оженим.

Дръпнах се назад и го изгледах с недоумение.

— Тя ти предложи да се ожените?

— Не бъди така шокирана — отговори той сухо. — Това наранява егото ми.

Чувството на облекчение нахлу в мен така стремително, че ми се зави свят. Хвърлих се към него и го прегърнах с всичка сила.

— Хей, добре ли си?

Прегръдката, с която ми отговори, бе не по-малко силна.

— Да. Започвам да се оправям. — Дръпнах се назад и обхванах лицето му с ръце. — Продължавай.

— Приех по възможно най-грешните причини. Въпреки че бяхме ходили цели две години, не бяхме прекарали нито една нощ заедно. Никога не бяхме говорили за нещата, за които съм говорил с теб. Тя не ме познаваше, не и истински, и въпреки това се опитвах да се убедя, че ми стига само това, че ме обича. Кой друг, ако не тя, би бил подходящият човек за мен?

Той насочи вниманието си към другото ми око и започна да почиства черните кръгове около него.

— Според мен тя се надяваше, че с годежа отношенията ни ще минат на друго, по-високо ниво. Че може би ще започна да й се разкривам. Че ще прекарваме нощите в хотела, което според нея, между другото, бе много романтично, вместо да се разделяме рано, защото имам часове на другата сутрин. Наистина не знам.

Помислих си, че сигурно е бил ужасно самотен. Бедният ми Гидиън. Бил е самотен толкова дълго. Може би през целия си живот.

— Вероятно — продължи той, — когато след година развали годежа, се е надявала, че това също може да се окаже ново начало, че ще положа усилия да я задържа. Вместо това, аз изпитах облекчение, защото вече бях осъзнал, че ще е невъзможно да живеем заедно. Каква причина бих могъл да измисля, за да я убедя да спим в отделни стаи? Как можех да й кажа, че имам нужда от свое собствено пространство?

— Никога ли не си помислял да й кажеш истината?

— Не — отвърна той и сви рамене. — Никога не бях гледал на миналото си като на проблем, докато ти не се появи в живота ми. Да, то влияеше по някакъв начин на действията ми, но всичко в ежедневието ми бе подредено и не се чувствах нещастен. Всъщност си мислех, че живея много удобен и лесен живот.

— О, господи! — въздъхнах аз и сбърчих нос. — Здравейте, Господин Удобство. Аз съм Госпожица Трудност.

— С теб никога не е скучно — усмихна се широко той.