Открита пред теб

16

Гидиън се приведе над мен, дишайки тежко, косата му падна напред и погъделичка гърдите ми.

— Господи, не мога да прекарам и един ден без това. Дори часовете на работа ми се струват прекалено дълги.

Прокарах пръсти през косата му, беше се изпотил.

— И ти ми липсваше.

Той притисна лице в гърдите ми.

— Когато не си при мен се чувствам толкова… Никога вече не бягай от мен, Ева. Няма да мога да го понеса.

Дръпна ме, така че се изправих пред него и петите ми докоснаха твърдия под, като продължаваше да държи члена си в мен.

— Ела с мен вкъщи.

— Не мога да оставя Кари.

— Тогава го вземаме с нас. Шшшт… Преди да започнеш да протестираш, не забравяй, че мога да му помогна да постигне всичко, което очаква от това парти. Нищо няма да направи, като се мотае тук.

— Може би се забавлява.

— Не искам да си тук. — Изведнъж бе станал някак далечен, а гласът му много по-контролиран.

— Знаеш ли колко дълбоко ме нараняваш така? — изплаках тихо аз, гърдите ми отново се стегнаха от болка. — Какво толкова ми има, че не искаш да бъда близо до семейството ти?

— Нищо подобно, ангелче. — Той ме прегърна и ръцете му успокоително започнаха да милват гърба ми. — Проблемът изобщо не е в теб, а в това място. Не искам… Не мога да остана повече тук. Нали искаш да разбереш какво сънувам. Сънувам тази къща.

— О! — Усетих как стомахът ми се свива от тревога. — Съжалявам. Не знаех.

Нещо в гласа ми го подтикна да ме целуне между веждите.

— Днес бях груб. Съжалявам. Това място ме прави нервен и раздразнителен, но това не е извинение.

Обвих лицето му с ръце, видях в очите му онези бурни чувства, които бе свикнал да прикрива.

— Никога не ми се извинявай за това, че разкриваш същността си пред мен. Точно това очаквам от теб. Искам да бъда твоето сигурно убежище, Гидиън.

— Ти си. Не знаеш до каква огромна степен, но ще намеря начин да ти го покажа. — Той допря челото си до моето. — Да си вървим вкъщи. Купил съм ти някои неща.

— Така ли? Обичам подаръците.

Особено когато идваха от егоцентричното ми неромантично гадже.

Започна постепенно да излиза от мен. С удивление усетих колко мокра бях, беше се изпразнил толкова обилно. Последните няколко сантиметра от пениса му се плъзнаха бързо и по вътрешната страна на бедрото ми потече сперма. След миг две капки паднаха шумно на пода между разкрачените ми крака.

— По дяволите! — изпъшка той. — Това е толкова секси, че започвам да се втвърдявам отново.

Гледах го как безсрамно показва мъжкото си достойнство и усетих, че ми става топло.

— Не можеш да започнеш отново, не и след това.

— Виж дали не мога.

Той постави ръката си върху вулвата ми и започна да разнася лепкавата течност върху мен, втривайки я в гънките на външните устни. По тялото ми се разнесе задоволство — като топлина след глътка добро питие. Чувството идваше от факта, че Гидиън намира удоволствие в мен и в моето тяло.

— Държа се като животно с теб — прошепна той. — Искам да те маркирам. Искам да те притежавам така, че да се слеем в едно.

Бедрата ми започнаха да описват плавни кръгови движения, думите и допирът му отново възбудиха желанието, предизвикано от тласъците на члена му. Исках да свърша още веднъж и знаех, че ще е ужасно, ако трябва да чакам, докато стигнем до леглото му. Аз също се превръщах в сексуално животно, между двама ни съществуваше такава физическа хармония и бях толкова убедена, че никога не би ме наранил, че се чувствах… свободна.

Хванах ръката му и внимателно я плъзнах по бедрото си, така че да ме достигне отзад. Забих леко зъби в челюстта му, събрах смелост и му прошепнах:

— Докосни ме с пръсти тук. Маркирай ме и отзад.

Той замръзна на мястото си, дишаше тежко.

— Не… — В гласа му имаше напрежение. — Не правя анален секс, Ева.

Погледнах в очите му и видях там нещо мрачно и опасно. Нещо много болезнено.

„Точно това ли трябва да е общото между нас…“

Суровата похот на страстта ни бе заменена от топлата интимност на любовта.

— Аз също — признах с огромна мъка в сърцето си. — Поне не доброволно.

— Тогава… защо?

Объркването в гласа му дълбоко ме развълнува. Прегърнах го, притиснах буза до рамото му, усетих паника в забързания ритъм на сърцето му.

— Защото вярвам, че твоят допир ще ме накара да забравя допира на Нейтън.

— О, Ева! — Той притисна бузата си в тила ми.

Гушнах се още по-плътно в него.

— Караш ме да се чувствам в безопасност.

Останахме дълго така. Чух как сърцето му започна да бие по-бавно, дишането му се успокои. Поех дълбоко въздух, опиянявайки се от миризмата му, примесена с мириса на похот и на здраво чукане.

Когато върхът на средния му пръст леко и нежно докосна отвора на ануса ми, замръзнах за миг, а после се отдръпнах, за да го погледна.

— Гидиън?

— Защо аз? — Попита той тихо, прекрасните му очи сега бяха буреносни и тъмни. — Знаеш, че аз самият имам проблеми, Ева. Видя какво… онази нощ, когато ме събуди… По дяволите, с очите си видя. Как можеш да ми вярваш толкова?

— Вярвам на сърцето си и слушам всичко, което ми каже — отговорих аз и погалих бръчката между веждите му. — Ти можеш да ми върнеш тялото, Гидиън. Дълбоко вярвам, че ти си единственият, който може да го направи.

Той затвори очи и допря потното си чело до моето.

— Имаш ли си кодова дума за сигурност, Ева?

Стреснах се и отново се дръпнах назад, за да го погледна в очите. Някои от членовете на терапевтичната група бяха разказвали за отношения, в които единият от партньорите е доминиращ, а другият подчинен. Някои искаха да имат пълен контрол, за да се чувстват сигурни по време на секса. Други бяха на съвсем противоположното мнение, според тях подчинението и унижението задоволяваха дълбоко вкоренената им нужда да почувстват болка, за да изпитат удоволствие. За тези, които имаха увлечение към садо-мазо практиките, думата за сигурност беше начин недвусмислено да кажат: „Спри!“. Не можех да разбера какво общо има всичко това с мен и Гидиън.

— Ти имаш ли?

— Нямам нужда от такава дума.

Пръстът, който ме галеше между краката престана да бъде толкова нежен. Гидиън повтори въпроса си.

— Имаш ли кодова дума?

— Не. Никога не ми е трябвала. Мисионерска поза, задна прашка или вибратор… май дотук се простират експериментите ми в секса.

Строгият израз на лицето му изчезна.

— Слава богу, не бих могъл да понеса, ако не беше така.

Пръстът му продължаваше да ме масажира и да възбужда в мен тъмни желания. Гидиън можеше да направи това за мен, можеше да ме накара да забравя миналото. Не събуждаше в мен неприятни сексуални спомени. С него нямах колебания, нито страхове. Беше ми дал сигурност. В отговор на това исках да му дам тялото си, освободено от спомените.

Големият стенен часовник започна да бие.

— Гидиън, тук сме от много дълго време. Някой ще дойде да ни търси.

Натискът върху чувствителната ми точка отзад леко се усили.

— Наистина ли ти пука от това?

Допирът на ръката му ме накара да извия бедра. Заля ме топла вълна на очакване.

— Когато ме докосваш така, не ми пука за нищо друго, освен за теб.

Зарови свободната си ръка в косата ми, стисна я здраво, така че да не мога да помръдна.

— Случвало ли се е аналната игра да ти хареса? Независимо дали случайно, или съвсем съзнателно?

— Не.

— И въпреки това ми имаш достатъчно доверие, за да поискаш да го направиш с мен.

Той ме целуна по челото и размаза спермата си назад към отвора на ануса ми. Стиснах китката на ръката му.

— Не е нужно…

— Напротив. — Гласът му беше едновременно закачлив и нетърпящ възражение. — Ако изпитваш някакво желание, аз ще бъда този, който ще го осъществи. Ще направя всичко, от което се нуждаеш, Ева. Независимо на каква цена.

— Благодаря ти, Гидиън. — Бедрата ми се движеха неспокойно, докато той продължаваше да ме овлажнява. — И аз искам да съм това, от което се нуждаеш.

— Казах ти от какво най-много се нуждая, Ева, от контрол. — Той прокара разтворените си устни по моите. — Молиш ме да направя нещо с теб, което ще събуди болезнените ти спомени, и аз ще те послушам, щом наистина имаш нужда от това. Но трябва много да внимаваме.

— Знам.

— И за двама ни е трудно да се доверяваме. А ако загубим доверието си един в друг, ще разрушим всичко. Помисли за дума, която асоциираш със сила. Това ще бъде твоята дума за сигурност, ангелче. Хайде, избери си една!

Натискът на пръста му се засили.

— Кросфайър — изстенах аз.

— Ммм… Харесва ми. Много подходящо.

Той вкара езика си в устата ми, почти не докосна моя и го извади. Пръстът му описваше кръгови движения по ануса ми и вкарваше спермата в гънките на отвора му. Гидиън изстена леко, когато усети, че той потръпва, сякаш безмълвно го моли за още.

При следващия натиск, аз свих мускула и той вкара пръста си в мен. Усещането от проникването бе неочаквано силно.

Също както преди малко почувствах, че тялото ми се предава и омеква напълно.

— Добре ли си? — попита Гидиън остро, когато се отпуснах върху него. — Да спра ли?

— Не… Не спирай.

Той вкара пръста си малко по-дълбоко и мускулите ми веднага се стегнаха около него, инстинктивна реакция срещу твърдия допир до меките тъкани.

— Толкова си стегната и изгарящо гореща — прошепна той. — И толкова мека. Боли ли?

— Не. Моля те. Искам още.

Гидиън извади връхчето на пръста си, после бавно и леко го вкара целия вътре. Потреперих от удоволствие, бях учудена колко ми харесва усещането, че нещо ме изпълва отзад.

— Как се чувстваш? — Гласът му беше дрезгав.

— Добре. Всичко, което правиш с мен, ме кара да се чувствам добре.

Той извади пръста си и после отново го вкара дълбоко. Наведох се напред, за да се отворя по-широко за него и притиснах гърдите си в неговите. Той стисна по-здраво косата ми, дръпна главата ми назад и ме целуна дълбоко. Отворените ни устни се плъзгаха една върху друга, възбудата ми нарастваше и аз ставах все по-необуздана. Усещах пръста на Гидиън в онова потайно място на удоволствието, движеше се ритмично и ме караше да извивам бедра назад, за да го посрещна, когато навлизаше.

— Толкова си красива — прошепна той с безкрайна нежност. — Толкова ми е хубаво да ти доставям удоволствие. Обожавам да гледам как оргазмът разтърсва тялото ти.

— Гидиън… — Бях напълно потънала в прекрасното усещане да съм в обятията му, да усещам любовта му. През четирите дни, в които бяхме разделени, разбрах колко ще съм нещастна, ако не успеем да оправим отношенията си, колко празен и безцветен ще е светът ми без него. — Имам нужда от теб.

— Знам. — Той прокара език по устните ми, зави ми се свят. — Тук съм. Чувствам, че трепериш и се стягаш. Усещам, че отново ще свършиш.

Протегнах се и хванах члена му с треперещи ръце, отново се беше възбудил. Вдигнах фустата на полата си и го вкарах в мократа си вагина. Няколко сантиметра от него влязоха в мен, стояхме прави и това не му позволяваше да проникне по-дълбоко, но дори и само толкава ми беше достатъчно. Обвих ръце около раменете му, сгуших глава в гърдите му, усещах как коленете ми се огъват. Лявата му ръка пусна косата ми, хвана ме за врата и ме придърпа по-плътно до себе си.

— Ева. — Пръстът му започна да се движи по-бързо. — Знаеш ли какво си способна да правиш с мен?

Той притисна бедра до мен, широкото тяло на пениса му масажираше онази нежна и сладко-болезнена точка.

— Жадните ти притискания буквално подлудяват главичката му. Ще ме накараш да се изпразня още веднъж. Когато свършиш, ще свърша и аз.

Усещах, че гърлото ми издава някакви звуци. Сетивата ми бяха претоварени от мириса на Гидиън, от топлината на тялото му, от усещането за пениса му, който се търкаше вътре в мен, и движенията на пръста му в ануса ми. Бях обгърната от него, изпълнена от него, завладяна от него по всякакъв начин и това ме караше да се чувствам прекрасно. Усетих как възбудата ми нараства все повече, пулсира и се натрупва във вътрешността на тялото. Не беше само заради физическото удоволствие, но и заради факта, че той бе готов да рискува. Още веднъж. Заради мен.

Пръстът му спря и аз изстенах в знак на протест.

— Шшшт — прошепна той. — Някой идва.

— О, господи! Магдалин влезе преди малко и ни видя. Ами ако е казала…

— Не мърдай.

Гидиън ме задържа неподвижно. Стоеше, без да променя позата си — проникнал в мен и отпред, и отзад, ръката му премина по гърба ми и оправи полите на роклята.

— Роклята ти прикрива всичко.

Бях обърната с гръб към вратата и притиснах зачервеното си лице в ризата му. Вратата се отвори. Настъпи кратко мълчание, след това някой попита:

— Всичко наред ли е?

Кристофър. Почувствах се неудобно, защото не можех да се обърна към него.

— Разбира се — отвърна Гидиън спокойно, напълно контролирайки гласа си. — Какво искаш?

За мой ужас той отново започна да движи пръста си. Не с дълбоките проникващи движения отпреди малко, а по-леко, за да не се вижда под роклята. Забих нокти във врата му, бях толкова възбудена, че всеки момент можех да свърша. Присъствието на Кристофър в стаята още повече засилваше еротичното напрежение в мен.

— Ева — обърна се Кристофър към мен.

— Да — преглътнах, преди да му отговоря.

— Добре ли си?

Гидиън смени позата си, при което членът му в мен се раздвижи, а тазът му се удари в пулсиращия ми клитор.

— Д-да. Ние просто… си говорехме. За вечерята.

Очите ми се затвориха, когато върхът на пръста на Гидиън достига до онази тънка преграда, която го отделяше от пениса му, изпълнил ме от другата страна. Ако още веднъж докоснеше клитора ми, щях да свърша. Бях толкова възбудена, че не можех да се контролирам.

Гидиън заговори и аз усетих вибрацията на гръдния му кош под бузата си.

— Ще приключим по-бързо, ако си тръгнеш, затова казвай какво искаш.

— Мама ви търси.

— Защо?

Гидиън отново се раздвижи, докосна клитора ми и едновременно с това вкара пръста си дълбоко в ануса ми.

В този миг свърших. Страхувах се, че няма да успея да спра вика на удоволствие, затова забих зъби в гърдите на Гидиън. Той изстена леко и започна да се изпразва в мен, членът му пулсираше, докато плътната струя от гореща сперма се изливаше в мен.

Кръвта в главата ми бучеше толкова силно, че не чух остатъка от разговора. Кристофър каза нещо, Гидиън му отговори и след това вратата се затвори. Вдигна ме и ме постави върху страничната облегалка на дивана, след това започна бързо да движи бедрата си между разтворените ми крака, като се триеше в тялото ми, за да доведе оргазма си докрай, и стенеше в устата ми, слагайки точка на най-първичното и ексхибиционистично сексуално изживяване в живота ми.

След това Гидиън ме хвана за ръката и ме заведе в банята, където насапуниса леко една кърпа и ме почисти между краката, а после почисти и члена си. Начинът, по който се погрижи за мен, бе мил и интимен и бе поредното доказателство, че колкото и диво и необуздано да е желанието му за мен, той ме ценеше.

— Не искам да се караме повече — заявих аз, седнала на шкафа в банята.

Той изхвърли кърпата в шахтата за мръсни дрехи и закопча панталона си. След това се приближи до мен и прокара хладните си пръсти по бузата ми.

— Ние не се караме, ангелчето ми. Просто трябва да се научим да не се страхуваме до смърт един от друг.

— Много е лесно да го кажеш — възразих аз.

Щеше да е нелепо да твърдим, че някой от двама ни е девствен, но въпреки това в емоционално отношение бяхме точно такива. Опипвахме пътя в тъмнината, бяхме прекалено нетърпеливи, бяхме смутени и не осъзнавахме какво става, едновременно с това всеки от нас се опитваше да впечатли другия и пропускахме всички едва доловими нюанси.

— Няма значение дали е лесно, или трудно. Ще се справим, щом така трябва. — Той прокара пръсти през косата ми и пооправи прическата ми. — Ще говорим, когато се приберем вкъщи. Мисля, че разбрах каква е същността на проблема.

Твърдата му решителност ме накара да забравя тревогите, които бях изпитвала през последните няколко дни. Затворих очи и се отпуснах, беше ми много приятно да си играе с косата ми.

— Майка ти много се стресна, като видя, че съм блондинка.

— Така ли?

— Моята майка също. Разбира се, не от това, че съм руса — уточних аз. — А от факта, че ти си проявил интерес към блондинка.

— Така ли?

— Гидиън!

— Дааа. — Той целуна върха на носа ми и спусна ръце по раменете ми.

— Не съм от типа жени, по които обикновено си падаш, нали така?

Той повдигна учудено вежди.

— Има само един тип, по който си падам — Ева Лорън Трамел. Това е.

— Добре. Така да е — съгласих се аз и вдигнах поглед нагоре.

— Какво значение има? Нали сега съм с теб?

— Няма никакво значение, просто ми е любопитно. Хората обикновено не изневеряват на типа, който харесват.

Той застана между разтворените ми крака и обхвана бедрата ми.

— За мое щастие, аз явно се вписвам в твоя типаж.

— Ти не се вписваш в никакъв типаж, Гидиън — възразих аз. — Ти си съвсем отделна класа.

Очите му заблестяха.

— Значи харесваш това, което виждаш, така ли?

— Знаеш, че е така, и точно поради тази причина трябва веднага да излезем оттук, преди да сме започнали отново да се чукаме като зайци.

Той притисна бузата си до моята и прошепна:

— Само ти можеш да ме накараш да направя подобно нещо на място, от което винаги са ме побивали тръпки. Благодаря ти, че си точно това, което желая и от което имам нужда.

— О, Гидиън! — Обвих крака и ръце около него и го притиснах с все сила до себе си. — Значи си дошъл тук заради мен? За да ме изведеш от това място, което толкова мразиш?

— Заради теб бих отишъл и в ада, Ева. Това, което направих днес, е почти същото — въздъхна той дълбоко. — Точно бях тръгнал към апартамента ти с намерението да те измъкна оттам, когато разбрах, че си тук. Трябва да стоиш далеч от Кристофър.

— Защо непрекъснато повтаряш това? Той изглежда много мил.

Гидиън се отдръпна назад, ръката му се измъкна от косата ми. Впери поглед в очите ми.

— При него обичайното съперничество между двама братя достига до крайности и е достатъчно неуравновесен, че да бъде опасен. Иска да се сближи с теб, защото знае, че по този начин може да ме нарани. Трябва да ми имаш пълно доверие в това отношение.

Защо Гидиън изпитваше такова подозрение към своя полубрат? Сигурно имаше основание. Още едно нещо, което не искаше да сподели с мен.

— Разбира се, че ти имам доверие. Ще стоя далече от него.

— Благодаря ти. — Хвана ме през кръста и ме свали от шкафа. — Хайде да открием Кари и да се махаме оттук.

Излязохме отново в градината, хванати под ръка. Бях леко притеснена, защото осъзнавах, че сме отсъствали прекалено дълго. Слънцето бе започнало да залязва. А освен това бях без гащи. В момента скъсаните ми боксерки се намираха в джоба на дънките на Гидиън.

Той ми хвърли бърз поглед и двамата се отправихме към шатрата.

— Трябваше да ти го кажа по-рано, но… Изглеждаш ослепително, Ева. Роклята ти стои страхотно, както и тези червени обувки, които направо крещят: „Изчукай ме!“.

— Очевидно вършат добра работа — засмях се аз и леко го бутнах с рамо. — Благодаря ти.

— За комплимента или за чукането?

— Тихо — предупредих го аз и се изчервих.

Смехът му, мек като тъмно кадифе, накара всички жени наоколо да се обърнат и да го изгледат, дори някои от мъжете направиха същото. Без да пуска дланта ми, той постави ръка на дупето ми, привлече ме към себе си и ме целуна по устните.

— Гидиън!

Майка му се носеше към нас с блеснали очи и широка усмивка на красивото си лице.

— Толкова съм щастлива, че си тук.

За миг ми се стори, че ще го прегърне, но в позата му настъпи промяна, излъчването му се промени, сякаш около нас се появи невидимо силово поле, което никой не можеше да прекрачи.

Елизабет се закова на място.

— Майко — в гласа му имаше толкова топлота, колкото в арктична буря, — можеш да благодариш на Ева за това, че съм тук. Дойдох, за да я взема.

— Но тя се забавлява чудесно, нали така, Ева? Остани заради нея. — Елизабет ме погледна умолително.

Стиснах ръката на Гидиън. Без съмнение за мен той винаги беше на първо място, но много ми се искаше да разбера каква е историята и защо се държи така студено към майка си, която очевидно го обичаше. Тя се загледа с любов в лицето, което носеше и нейните черти, така, сякаш не можеше да му се насити. Кога ли за последен път се бяха виждали?

Възможно ли бе тя да го обича прекалено много…

Мисълта ме накара да потреперя от отвращение.

— Не поставяй Ева в неудобно положение — заяви Гидиън и разтърка гърба ми с ръка. — Нали получи каквото искаше — запозна се с нея.

— Може би и двамата ще дойдете на вечеря през седмицата?

В отговор Гидиън само повдигна вежда. След това погледът му се отклони и аз последвах посоката му. Видях Кари, който се появи от нещо, наподобяващо лабиринт от жив плет, хванал под ръка една доста известна поп звезда. Гидиън му направи знак да дойде.

— О, не ни отнемайте и Кари — възрази Елизабет. — Той е душата на компанията.

— И аз си помислих, че ще ти хареса. — Гидиън оголи зъби, гримасата му никак не приличаше на усмивка. — Не забравяй, майко, че той е приятел на Ева. А това означава, че е и мой приятел.

Изпитах огромно облекчение, когато Кари дойде при нас и с непринуденото си поведение веднага разпръсна напрежението.

— Търсих те — обърна се той към мен. — Надявах се, че си готова да тръгваме. Получих телефонното обаждане, което чаках.

По блясъка в очите му разбрах, че Трей се беше свързал с него.

— Да, готови сме.

Двамата с Кари се разходихме между гостите, за да се сбогуваме и да благодарим. Гидиън ме следваше като сянка, държеше се спокойно, но преднамерено високомерно.

Точно се бяхме отправили към къщата, когато забелязах, че Айрланд стои встрани, вперила поглед в Гидиън. Спрях и се обърнах към него:

— Отиди да извикаш сестра си, за да й кажем довиждане.

— Какво?

— Ето я там, вляво.

Нарочно обърнах глава надясно, за да не разбере момичето какво говоря. Предположих, че обожава по-големия си брат и го боготвори като герой.

Гидиън махна грубо към нея и й направи знак да дойде. Тя се запъти едва-едва към нас, а по красивото й лице бе изписано добре заучено войнствено отегчение. Погледнах Кари и поклатих глава, много добре помнех дните, когато и ние се държахме като нея.

— Слушай какво — започнах аз и стиснах ръката на Гидиън, — кажи й, че съжаляваш, че двамата не успяхте да наваксате този следобед и че може да ти се обади, когато поиска.

Гидиън ме изгледа учудено.

— Какво да наваксаме?

Погалих го по бицепса и отговорих:

— Ти само й дай възможност и тя ще говори през цялото време.

— Та тя е тийнейджърка — намръщи се той. — Защо да я оставям да ми надува главата?

Вдигнах се на пръсти и прошепнах в ухото му.

— Защото тогава ще съм ти задължена.

— Наумила си нещо. — Той ме изгледа внимателно за миг, след това се наведе и ме целуна силно по устните. — Добре, да оставим нещата така и да кажем, че си ми задължена. Колко точно ще определим по-късно.

Кимнах. Кари се залюля на пети и завъртя показалците си един около друг в недвусмисления жест, който казваше: „Въртиш го около пръста си“.

„Така е честно“, помислих си аз, след като той бе завъртял и ума, и сърцето ми.

Погледнах изненадано, когато един от прислужниците донесе на Гидиън ключовете от бентлито.

— Ти ли ще караш? Къде е Ангъс?

— Има свободен ден — отговори той и допря носа си до слепоочието ми. — Толкова ми липсваше, Ева.

Седнах на предната седалка и той затвори вратата. Докато закопчавах колана, забелязах, че спря до капака на колата и погледна един от двамата мъже, облечени в черно, които чакаха до лъскав черен мерцедес, паркиран в дъното на алеята. Те кимнаха и се качиха в колата. Когато Гидиън излезе от имението на семейство Видал, мерцедесът ни последва плътно.

— Това охрана ли е? — попитах аз.

— Да. Избързах, когато разбрах, че си тук, и те ме изгубиха за известно време.

Кари си беше тръгнал с Кланси, така че ние с Гидиън се отправихме директно към апартамента му. Установих, че видът на Гидиън зад волана ми действа възбуждащо. Караше луксозната кола така, както вършеше всичко в живота си — самоуверено и агресивно, като в същото време умело държеше нещата под контрол. Караше бързо, но не безразсъдно, вземаше плавно завоите по панорамния път, който ни отвеждаше обратно в града. Нямаше почти никакво движение до момента, в който се вляхме в задръстването на Манхатън.

Първото нещо, което направихме, когато влязохме в апартамента, бе да отидем под душа. Гидиън сякаш не можеше да спре да ме докосва — първо ме изми от глава до пети, след това ме подсуши и накрая ме облече в нов копринен халат — синьо-зелен, с бродерия и с кимоно ръкави. Извади от едно чекмедже копринено долнище в подобен цвят и го облече.

— Няма ли да получа бикини? — попитах аз, мислейки си за чекмеджето, пълно със секси бельо.

— Не. На стената в кухнята има телефон. Натисни единицата и кажи на мъжа, който вдигне, че искам да донесе две порции от обичайната ми вечеря от „Питър Лугър“.

— Добре.

Излязох от хола и изпълних поръчката. След това тръгнах да търся Гидиън. Открих го в кабинета му, никога преди това не бях влизала в тази стая.

В началото не успях добре да огледам помещението, защото бе осветено само от един аплик на стената и настолна лампа на лъскавото дървено бюро. Освен това Гидиън представляваше много по-интересна гледка. Беше се отпуснал в огромното черно кожено кресло и изглеждаше неустоимо секси в тази поза. Държеше чаша с питие, което топлеше в двете си длани, а движението на бицепсите му и стройната плетеница от мускули на корема ме накараха да потръпна.

Погледът му бе втренчен в стената, осветена от аплика, привличайки и моето внимание натам. Стреснах се, когато видях картината — огромен колаж от увеличени наши снимки: целувката ни пред фитнеса… прес кадър на двама ни от благотворителната вечеря… сдобряването след скандала в Брайънт парк.

В центъра на колажа беше моя снимка, на която се виждаше как спя в собственото си легло на светлината на свещта, която бях оставила запалена за него. Беше много интимна снимка, сякаш направена от воайор, и говореше много повече за фотографа, отколкото за неговия обект.

Бях дълбоко развълнувана от това доказателство за чувствата му към мен.

Гидиън посочи към питието, което ми беше налял и оставил на ръба на бюрото.

— Седни.

Седнах, изгаряна от любопитство. Усетих в него някакво непознато напрежение, беше съсредоточен и изпълнен с решителност.

Каква бе причината за тази промяна в настроението му? И какво ли щеше да се случи през остатъка от вечерта?

След това забелязах един малък колаж, поставен в рамка, който лежеше на бюрото до чашата ми и се почувствах по-спокойно. Рамката много приличаше на онази на бюрото ми, но в тази бяха поставени три снимки на нас с Гидиън заедно.

— Искам да занесеш това в работата — каза тихо той.

— Благодаря.

За първи път през последните няколко дни бях щастлива. Притиснах с една ръка рамката до гърдите си, а с другата взех чашата. Очите му блестяха, докато ме наблюдаваше как сядам.

— През целия ден ми раздаваш въздушни целувки от снимката на бюрото ми. Мисля, че е честно и ти да имаш нещо, което да ти напомня за мен. За нас.

Въздъхнах, усетих как пулсът ми се ускорява.

— Никога не преставам да мисля за теб и за нас.

— Няма да ти позволя, дори и да се опиташ да го направиш. — Гидиън отпи голяма глътка. — Мисля, че разбрах коя беше първата ни грешка, която доведе до всички недоразумения между нас.

— Така ли?

— Отпий от коняка, ангелче. Мисля, че ще имаш нужда от него.

Опитах съвсем малка глътка, която веднага изгори гърлото ми, но после усетих вкуса на питието и реших, че ми харесва. Отпих повече. Гидиън въртеше чашата между дланите си, отпи от нея и ме загледа замислено.

— Кажи ми кой беше по-добър, Ева — сексът в лимузината, когато ти контролираше нещата, или в хотела, когато контролът беше в мои ръце?

Раздвижих се неспокойно, не можех да разбера накъде води този разговор.

— Мислех, че ти беше добре в лимузината. Имам предвид по време на секса. Не след това, очевидно.

— Беше невероятно — отговори той тихо и убедено. — Представям си те в онази червена рокля как стенеш и казваш колко ти е хубаво да ме усещаш в себе си… Мисля, че този образ ще ме съпровожда, докато съм жив. Ако решиш да си отгоре и в бъдеще, определено ще съм „за“.

Стомахът ми се сви. Мускулите на раменете ми се превърнаха във възли от напрежение.

— Гидиън, започваш да ме плашиш. Всички тези приказки за кодови думи и кой ще е отгоре… Имам чувството, че този разговор води нанякъде, докъдето не искам да стигам.

— Това е защото си мислиш за връзване и болка. А аз говоря за доброволна смяна на ролите. — Гидиън се взираше напрегнато в мен. — Искаш ли още коняк? Много си бледа.

— Така ли мислиш? — Изпих чашата си до дъно. — Струва ми се, че искаш да ми кажеш, че си доминантен тип.

— Ангелче, ти вече си наясно с това. — По устните му се изписа нежна и секси усмивка. — Това, което искам да ти кажа, е, че ти обичаш да се подчиняваш.