Петдесет нюанса освободени

15.

Беше горещо. Крисчън лежеше с глава на гърдите ми и усещах горещия му спокоен дъх във врата си. Кракът му - преметнат през тялото ми, ръката - през кръста ми. Опитах се да задържа съня. Знаех, че в мига, в който мръдна, ще се разбуди и той, а не си доспиваше и имаше нужда от сън. Бавно започнах да прехвърлям събитията от предната вечер. Бях пила много. Боже, наистина ли бях изпила всичкото това пиене? Не беше за вярване че Крисчън ми е разрешил. Спомних си как ме сложи да си легна и се усмихнах. Беше мило и така неочаквано. Наум си направих един бърз медицински преглед. Стомах? Бива. Глава? Удивително добре, леко замаяна. Дланта ми беше все още червена. И се сетих за дланите на Крисчън, когато ме пляскаше. Тялото ми се сви конвулсивно и той се събуди.

- Какво има? - Сивите му сънени очи търсеха тревожно моите.

- Нищо. Добро утро. - Прокарах зачервените си пулсиращи пръсти през косата му.

- Изглеждате прекрасно, госпожо Грей. - Целуна ме по бузата. Грейнах цялата.

- Благодаря, че се погрижи за мен снощи.

- Обичам да се грижа за теб. Искам да го правя - каза той тихичко, но очите му го издадоха. В дълбоките им сиви дълбини видях как пламна чувството за гордост и триумф. Ще кажеш, че беше спечелил световната купа по Супербоул.

„Моят Петдесет!“

- Караш ме да се чувствам обожавана.

- Това е, защото те обожавам - каза той и сърцето ми прескочи един удар.

Той хвана ръката ми. Заболя ме и явно несъзнателно съм направила гримаса. Той ме пусна на секундата и ме погледна пани-кьосан.

- Боли ли? - попита. Очите му пак станаха като малки ледени топчета, гласът му потъна в облак. Облакът на гнева.

- Е, все пак аз му ударих шамар. Него го е заболяло повече

- Мамка му на тоя ебалник.

Бях се заблудила, че сме оставили това зад гърба си.

- Не мога да понеса мисълта, че те докосна.

- Не ми е направил нищо, но поведението му беше крайно невъзпитано. Крисчън, наистина! Добре съм. Ръката ми е малко зачервена. Това е всичко. А ти със сигурност знаеш как боли ръка след такова пляскане. - Засмях се и той ме погледна учудено и някак развеселено.

- О, да, много добре знам, госпожо Грей. Бих си припомнил какво по-точно е това усещане, че съм позабравил. И то на секундата, стига да пожелаете.

- Контролирайте сърбящата ви ръка, господин Грей. - Погалих лицето му, бакенбардите, пръстите ми, въпреки болката, се заиграха с малките косъмчета. Това го разсея и той целуна нежно дланта ми. Болката изчезна като по чудо.

- Защо снощи не ми каза, че те боли?

- Ами... снощи не усещах болка. Но и сега съм добре, наистина.

Очите му омекнаха и устните му се извиха в усмивка.

- Иначе как се чувстваш?

- По-добре, отколкото заслужавам.

- Имате доста силна дясна ръка, госпожо Грей.

- И не е лошо да не го забравяте, господин Грей.

- Така ли? - И изведнъж се превъртя и ме затисна с тяло. Пак потънала в матрака! Пак с ръце над главата. Очите му - заковани в моите.

- Можем да се бием всеки ден, ако искаш. Всъщност да те подчиня в леглото е една от фантазиите ми. - Целуна ме по шията.

- Мислех, че това правиш от самото начало - казах без дъх, защото беше захапал лекичко мекото на ухото ми.

- Хм... да, но искам малко съпротива. - Носът му минаваше по бузата и челюстта ми.

„Съпротива?“ Застинах. Той спря, пусна ръцете ми и се опря на лакът.

- Искаш да се съпротивлявам и да се бием из леглото ли? Тук? -прошепнах, като едва прикрих изненадата си. Е, добре де, шока си.

Той кимна, очите му бяха полупритворени и съсредоточени върху реакцията ми.

- Сега?

Той сви рамене, явно обмисляше идеята. После се усмихна и кимна бавно.

Беше много напрегнат, цялото му тяло ме покриваше, усещах ерекцията му до копнеещата си кожа. „Какво иска да каже? За каква съпротива ми говори? Какви фантазии? Дали ще ме нарани?“ Моето друго аз надигна глава, поклати я отрицателно и каза: „Никога!“

- Това ли имаше предвид, когато не искаше да си легнеш ядосан?

Той кимна, очите му бяха все така напрегнати.

Хм... моят Петдесет си беше наумил да се бием.

- Не си хапи устната - предупреди ме Крисчън.

Изпълних послушно.

- Мисля, че ме хващате доста неподготвена, а и предимството е на ваша страна, господин Грей, аз съм в крайно неизгодна позиция. - Запърхах с мигли. Всъщност тази игра можеше да се окаже весела.

- Неизгодна позиция?

- Да, разбира се. Вие вече сте ме поставили на мястото, където искате да бъда.

Той се засмя и пак притисна слабините си към мен.

- Правилно, точка за вас, както винаги. - И бързо ме целуна по устните. Изведнъж се раздвижи и претърколи и двама ни, така че аз да съм отгоре. Хванах ръцете му и ги заковах отстрани до главата му. Ръката ме заболя, но не обърнах внимание. Косата ми падаше около нас като водопад с цвят на лешник. Започнах да се движа така, че краищата й да гъделичкат лицето му. Той устоя на гъдела. Не се опита да ме спре.

- Значи искащ да играем по грубия начин? - попитах и се настаних върху слабините му.

Той пое рязко дъх.

-Да.

- Чакай малко - казах и го пуснах. Пресегнах се за чашата вода на нощното шкафче, която явно бе оставил за мен. Беше газирана и все още студена. „Кога си е легнал?“

Докато пиех, пръстът му рисуваше малки кръгчета по бедрата ми, кожата ми изтръпна от приятния гъдел, разбуждаше се. После той ме хвана за дупето и стисна леко.

Реших да открадна от неговия впечатляващ репертоар и се наведох, намерих устните му и впръснах вода в устата му. Той преглътна.

- Много приятно, госпожо Грей. - И се усмихна хлапашки, игриво.

Оставих чашата на шкафчето, махнах ръцете му от задника си и ги заковах пак до главата му.

- Значи трябва да се правя, че не искам? - засмях се.

-Да.

- Не съм много добра актриса.

- Опитай.

Наведох се и го целунах бързо.

- Добре, да играем - прошепнах и прокарах зъби по челюстта му, усещах наболата му брада под устните и езика си.

Крисчън изръмжа тихо и възбудено и с едно движение ме обърна на леглото до себе си и докато виках изненадана, се настани отгоре ми. Започнах да го удрям, да се бия, не му позволявах да хване ръцете ми. Сложих длани върху гърдите му и започнах да го бутам с все сила, а в това време той се опитваше да отвори краката ми и да набута коляното си между тях.

Продължих да блъскам по гърдите му. Господи, колко беше тежък! Не можех дори да го побутна. Но когато го удрях и пипах по гърдите, не се стягаше като преди. Всъщност това наистина му харесваше. Опита се да хване китките ми и естествено накрая успя да докопа едната, колкото и да се мъчех да я измъкна. И това беше възпалената ми ръка. Нямах избор и се предадох. Обаче с другата успях да докопам косата му и яко го оскубах.

Той простена и свали ръката ми. Очите му ме гледаха диво, сластно.

- Това беше жестоко! - каза, но гласът му беше възбуден.

И тогава либидото ми експлодира. Една дума и гръмнах. И спрях да се правя на актриса. Опитах се да освободя китката си. Напразно. В същото време се опитах да го избутам от себе си. Беше ужасно тежък, беше много топло и започвах да се дразня.

След малко той държеше и двете ми китки в лявата си ръка, а дясната плъзна бавно, дори мързеливо надолу по тялото ми, леко стискаше кожата ми и сякаш съвсем между другото се заигра със зърното ми.

Кратко, остро желание се изстреля до слабините ми. Направих поредния отчаян опит да го отместя от себе си. Но той просто беше като скала, цялата тази тежест просната върху мен.

Когато се опита да ме целуне, започнах да въртя глава като побесняла, за да не му позволя. Ръката му бързо мина от края на тениската ми към брадичката ми, закова лицето ми на място и той прокара зъби по челюстта ми, също както бях направила аз преди малко.

- Съпротивлявай се, бебчо.

Усуквах тяло, гънех се, опитвах се да освободя от безмилостната му хватка. Беше много по-силен от мен. Захапа долната ми устна и езикът му се опита да разтвори устните ми и да се плъзне в устата ми.

И тогава осъзнах, че не искам да се съпротивлявам. Исках го, сега. Както винаги. Спрях да се боря и отвърнах на целувката му трескаво, с целия сбран в тялото ми копнеж. Хич не ми пукаше, че не съм си мила зъбите. Хич не ми пукаше, че трябва да играем някаква игра. Гъсто, тежко, горещо желание подпали вените ми и се изгубих. Увих крака около кръста му и се опитах с пети да сваля пижамата му надолу.

- Ана - повтаряше той и ме целуваше навсякъде. И вече не се борехме, бяхме вплетени ръце, езици, крака и докосване и усещане, бързо и трескаво.

- Кожа - каза той с пресипнал глас, дишаше тежко. Дръпна ме нагоре и с едно движение ме извади от тениската.

- Ти - казах все още седнала, защото само това ми дойде наум. Дръпнах пижамата му надолу. Хванах пениса му. Беше много твърд. Въздухът свистеше между зъбите му.

Той се наклони назад, вдигна бедрата ми, катурна ме на леглото, а аз го дърпах, стисках здраво, ръката ми се движеше все по-бързо по дължината на члена му. Видях малка капчица на върха на главичката и прокарах палеца си по нея. И докато падах назад на матрака, пъхнах палец в устата си, за да усетя вкуса му, а в това време ръцете му бързо се катереха по тялото ми, по бедрата, корема, гърдите.

- Вкусно ли е? - попита той и легна върху мен. Очите му пламтяха.

- Да, виж сам.- Пъхнах палеца си в устата му и той го засмука и захапа. Изстенах, хванах главата му и се опитах да го приближа до устните си. Пак качих крака на кръста му. Устните му тръгнаха бавно по челюстта към брадичката ми и той нежно я захапа.

- Толкова си красива. - Зарови лице в ключиците ми. - Такава красива кожа... - Дъхът му беше лек, като полъх върху кожата ми, по гърдите ми.

Лежах копнееща, объркана... а сега трябваше и да чакам. Мислех, че ще е бързо.

- Крисчън... - примолих се. Прокарах свитите си в юмруци ръце през косата му.

- Тихо - прошепна той и направи кръгче с езика си около зърното ми, пое го в уста и засмука силно.

Изстенах, извих тяло, повдигнах се към него. Усетих усмивката му върху кожата си. Той се прехвърли на другата гърда.

- Нетърпелива ли сте, госпожо Грей? - Захапа и другото зърно, а аз хванах здраво косата му и дръпнах главата му към себе си. Той изстена и ме предупреди:

- Ще те вържа!

- Моля те, искам те в мен - виех и умолявах.

- Всяко нещо с времето си - каза той и ръката му се плъзна към ханша ми, а устата му продължи да смуче с наслада зърното ми. Застенах силно, дишах бързо и пак се опитах да го накарам да влезе в мен или поне да го засмуча с влагалището си. Усещах го тежък, твърд, така близо, но той никак не бързаше.

„Мамка му!“ Опитах се да се измъкна, да го катурна настрани.

Той хвана ръцете ми, закова ги към леглото широко разперени и пак ме притисна с цялата си тежест, подчини ме напълно. Бях обезумяла, подивяла.

- Ти искаше съпротива - казах.

Той се надигна, ръцете му все още върху китките ми, погледна ме. Сложих пети в горната част на бедрата му, набрах се и бутнах. Той не помръдна.

- Не искаш да играем честно? - попита удивен, очите му грееха от вълнение.

- Искам само да ме любиш, Крисчън! - „Как може да е такъв? Първо се бием и се борим, после целият прелива от нежност. Толкова ме обърква! Господин Меркурий в леглото ми!“

- Моля те. - Натиснах пак с пети. Горещите му сиви очи потърсиха моите. Какво ли му минаваше през ума? За секунди го видях съвсем различен - удивен, объркан. Пусна ръцете ми, седна и ме придърпа в скута си.

- Добре, госпожо Грей, ще го направим по вашия начин.

Повдигна ме и леко ме надяна на члена си.

Извиках от облекчение. Да, това исках! От това се нуждаех! Увих ръце около врата му, плъзнах пръсти в косата му и се отдадох на блаженото чувство да го усещам в себе си, да го яздя. Започнах да се движа, да го чукам с моята скорост, по моя си начин. Той изстена, устните му намериха моите и се изгубихме един в друг.

Прокарах пръсти през косъмчетата на гърдите му. Той лежеше до мен по гръб, тих и неподвижен. И двамата все още дишахме тежко. Пръстите му свиреха някаква мелодия по гърба ми.

- Мълчалив си - казах и го целунах по рамото. Той се обърна и ме погледна. Очите му не издаваха нищо.

- Забавно беше.

„Мамка му, какво не е наред?“

- Ана, съвсем ме обърка.

- Обърках ли те?

Той се обърна към мен и легнахме лице в лице.

- Да, когато ти държиш нещата в ръце. Много е... различно.

- В смисъл... приятно различно или неприятно? - Прокарах пръст по устните му. По погледа му се досетих, че не разбира въпроса. После разсеяно целуна пръста ми.

- Приятно различно - каза, но не прозвуча никак убедително.

- Никога ли не си... го правил преди? - Изчервих се още щом попитах. Дали наистина исках да знам повече, отколкото вече знаех за калейдоскопа на цветния му сексуален живот преди мен? Подсъзнанието ми ме изгледа войнствено над очилата си. „Наистина ли искаш?“

- Не, Анастейжа. Ти можеш да ме докосваш.

Да, разбира се, другите петнайсет нямаха това право. Това простичко обяснение говореше толкова много.

- Госпожа Робинсън е можела да те докосва - казах преди изобщо да се замисля, без акълът ми да има възможност да спре устата ми. „Мамка му! Защо изобщо я споменах?“

Той застина. Очите му питаха: „О, не, накъде биеш?“

- То беше съвсем различно - прошепна Крисчън.

- Приятно различно или неприятно различно? - Вече не можех да се спра да питам.

Изведнъж видях в очите му изражението на удавник, болка, съмнение.

- Неприятно... мисля. - Говореше толкова тихо, че едва го чувах.

- Мислех, че ти е харесвало.

- И аз така мислех... по онова време.

- Но сега не мислиш така?

Той ме погледна с широко отворените си очи и бавно поклати глава.

„О, не... моето изгубено момче!“ И чувствата ме заляха. Хвърлих се върху него и започнах да целувам лицето, врата му, гърдите, малките му кръгли белези. Той изстена, придърпа ме към себе си и ме целуна със страст. И бавно, много бавно, по неговия начин, с неговата скорост се отдадохме един на друг.

- Ана Тайсън. Ударът ти е по-тежък от самата теб! - извика Елиът и заръкопляска щом ме видя да влизам в кухнята. Мия и Кейт също бяха седнали около плота за закуска, а госпожа Бентли правеше гофрети. Крисчън го нямаше.

- Добро утро, госпожо Грей - усмихна се госпожа Бентли. -Какво ще желаете за закуска?

- Добро утро. Каквото приготвяте и за другите. Къде е Крисчън?

- Навън - каза Кейт и посочи към задния двор.

Отидох до прозореца. През него се виждаха планините и дворът. Беше прекрасен слънчев летен ден, небето - бебешко синьо, а съпругът ми се бе впуснал в задълбочена дискусия с някакъв мъж на няколко метра от къщата.

- Това е господин Бентли - каза Мия. Гласът й беше безрадостен, дори сърдит. Тя гледаше зловещо Итън. Зачудих се какво става с тях. Погледнах пак през прозореца.

Съпругът на госпожа Бентли беше с много светла коса, тъмни очи, с работни панталони и тениска с надпис „Пожарна служба Аспен“. Крисчън беше с черни джинси и тениска. Докато двамата вървяха бавно към къщата, унесени в разговора си, Крисчън се наведе и взе някаква бамбукова пръчица. Може би вятърът я бе донесъл или просто някой я беше хвърлил сред лехите с цветя. После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред.

Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко. Все едно го шпионирах. Той спря, аз му махнах сконфузено и се върнах при плота за закуска.

- Какво правиш? - попита Кейт.

- Нищо. Гледах Крисчън.

- Бая си налапала въдицата - изсмя се тя.

- Ти пък не си ли? Скоро ще се сродяваме. - Засмях се и се опитах да се отърся от безпокойството, което ме обзе, докато гле дах как Крисчън мята бамбуковата пръчица. И когато тя скочи и ме прегърна, подскочих от изненада.

- Ще сме като сестри! - възкликна тя. Беше невъзможно да не бъдеш част от щастието й.

- Хей, сънчо, ще кацаме. Трябва да си закопчаеш колана - събуди ме нежно Крисчън.

Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи.

Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки - всичко това ме бе изтощило до смърт. Останалите също бяха доста тихи, дори Мия. Тя още беше кисела и неразговорлива, както сутринта. Зачудих се как върви кампанията по свалянето на Итън. Не знаех какво и дали изобщо нещо се е случило. Запитах се къде са спали снощи. Погледите ни се срещнаха и се опитах с усмивка да я попитам дали е добре. Тя ми се усмихна кратичко и тъжно и пак се зачете. Погледнах Крисчън. Той преглеждаше някакъв договор или нещо такова и си правеше бележки по него. Изглеждаше спокоен. Елиът тихичко похъркваше до Кейт.

Обмислях как да притисна Елиът и да го разпитам за Гиа, но нямаше начин да го хвана насаме, Кейт винаги беше плътно до него. Крисчън изобщо не се интересуваше от този въпрос, за да седне да го разпитва, а и аз не бях настояла, в интерес на истината. Елиът сложи ръка на коляното на Кейт с жест на притежание. Тя светеше от щастие, а само преди ден бе изказала съмненията си в чувствата му. Как го нарече Крисчън? Лелиът? Може би така са му казвали у дома като дете. Много хубаво име. Много по-добро от онова, който му бях лепнала аз. Изведнъж той отвори очи и улови погледа ми. Изчервих се. Отново заловена в шпионаж.

Той се засмя, протегна се и каза:

- Обичам, когато се изчервяваш, Ана.

Кейт ми се усмихна и ме погледна доволна и от него, и от себе си, както гледа котката след като е излапала канарчето.

Пилот Бейли съобщи, че започваме да се спускаме към Сий Так и Крисчън хвана ръката ми.

- Как мина уикендът ви, госпожо Грей? - попита Крисчън. Вече бяхме в аудито и пътувахме към „Ескала“. Тейлър и Райън седяха на предните седалки. Усмихнах се и изведнъж изпитах пак онова чувство на срам.

- Можем да ходим винаги когато пожелаеш и да вземаме с нас когото пожелаеш.

- Трябва да заведем Рей. Риболовът ще му хареса.

- Прекрасна идея.

- А как беше твоят уикенд? - попитах.

- Добре - отвърна той, леко озадачен от въпроса ми. - Много добре!

- Изглеждаш отпочинал.

- Знаех, че си в безопасност. - Сви рамене.

- Крисчън, аз съм в безопасност почти винаги. Казвала към ти: ще умреш преди да си направил четирийсет с тези вечни тревоги. А аз искам да остарея и да ми побелеят косите с теб. -Хванах ръката му, а той ме погледна все едно не ме разбираше. Нежно целуна пръстите ми и смени темата.

- Как е ръката ти?

- По-добре.

- Много добре, госпожо Грей. Значи сте готова да се изправите лице в лице с Гиа?

Мамка му! Бях забравила, че тази вечер трябва да се видим и да прегледаме окончателните чертежи. Врътнах очи.

- Може да минем и без теб. Ще те изолирам някъде и ще те пазя далеч от неприятности - засмях се.

- Ти да ме пазиш?

- Да, както винаги, от всичките тези жени хищници - прошепнах.

Крисчън си миеше зъбите, а аз вече бях в леглото. Връщахме се в ежедневието. Към работата, към папараците, към Джак и вероятността някой да му помага. Крисчън беше доста неразго-ворлив по този въпрос. Дали знаеше нещо? И ако знаеше, дали изобщо щеше ми каже? Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка?

Беше чудо да го видя извън обичайната му среда, извън апартамента, спокоен и щастлив със семейството си. Зачудих се дали този апартамент не му напомня за миналото, за нещата, които е правил тук преди мен, и дали това не го напряга допълнително. Може би не беше лоша идея да се преместим.

„Ама и аз съм една! Та ние така или иначе се местим. В голяма хубава къща на брега“. Проектът на Гиа беше готов и одобрен, работниците на Елиът щяха да започнат следващата седмица. Засмях се, като се сетих за изражението на Гиа, когато й казах, че съм я видяла в Аспен. Оказа се, че е било чисто съвпадение. Решила да замине там и да работи на спокойствие над чертежите си, съвсем сама. В един миг даже си бях помислила, че има пръст в избора на пръстена, но се оказа, че съм грешала. Но все още не й вярвах. Исках да чуя същото и от Елиът. Тя поне вече се държеше на разстояние от Крисчън.

Погледнах нощното небе. Тази гледка щеше да ми липсва. Този поглед към безкрая. Сиатъл в краката ни, пълен с хиляди примамливи неща и все пак така далечен. Може би това беше истинският проблем на Крисчън. Живял беше прекалено изолиран от реалния свят, сам беше изградил изолатора около себе си и сам беше заключил вратата му отвътре. Доброволно избрано отшелничество. Но със семейството си беше по-щастлив, свободен и не така вманиачен да контролира. Зачудих се какво ще каже Флин по въпроса. Но да! Как не се бях сетила! Той имаше нужда от свое собствено семейство! От деца! Поклатих глава. „Изключено! Много сме млади. Рано е!“

Крисчън влезе в стаята, божествен както винаги.

- Всичко наред ли е? - попитах.

Той кимна разсеяно и легна.

- Никак не ми се иска да се връщам в реалността - казах.

- Така ли?

Поклатих глава и погалих милото му красиво лице.

- Беше прекрасен уикенд. Благодаря ти.

- Ти си моята реалност, Ана - усмихна се нежно той и ме целуна.

- Липсва ли ти?

- Кое да ми липсва?

- Знаеш. Бастуните, камшиците и... другите неща - прошепнах смутено.

Той ме изгледа неразбиращо и ме попита с очи: „Накъде биеш е тези въпроси?“ Сянка на съмнение мина по лицето му и след малко той каза твърдо:

- Не, Анастейжа, не ми липсват. - И ме погали по бузата.

- Доктор Флин ми каза нещо, което няма да забравя. Каза, че аз едва ли бих била такава с теб, ако нямаше тези наклонности. Беше неочаквано трудно да го осъзная, но вероятно е истина.

- Тогава не знаех, че има и друг начин, Ана. Сега знам. И беше много поучително.

- Аз? Да уча теб? - Изсмях се.

Погледът му омекна и той попита:

- А на теб липсва ли ти?

„О, как се отговаря на такъв въпрос?“

- Не искам да ме нараняваш, но обичам да играем на твоите игри, Крисчън. Това вече го знаеш. Аш искаш да направиш нещо със... - Свих рамене и го погледнах.

- Нещо? Нещо с какво?

- Ами... знаеш... с камшик или палка... - Спрях и се изчервих. Той ме изгледа учудено.

- Е, ще видим. В момента ми се ще една старомодна успокояваща ванила. - И палецът му мина по крайчето на долната ми устна и той ме целуна.

Подател: Анастейжа Грей Относно: Добро утро Дата: 29 август 2011, 09:14 До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Исках само да Ви кажа колко Ви обичам. Това е. Винаги твоя А х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей

Относно: Оправихте понеделнишкото ми настроение

Дата: 29 август 2011,09:18 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Колко е хубаво човек да чуе такива думи от съпругата си {послушна или не) в понеделник сутрин!

Позволете ми да Ви уверя, че чувствата ни са взаимни. Прости ми за мероприятието тази вечер. Надявам се да не ти е много екучно, х

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

О, да, Американската асоциация по корабостроене. Вечеря... Врътнах очи. Още мумии с бели ризи и шстюми. Крисчън наистина ме водеше по най-вълнуващите събития в града. Не изпускахме нито едно.

Подател: Анастейжа Грей Относно: Нощни кораби Дата: 29 август 2011,09:26 До: Крисчън Грей

Скъпи господин Грей,

Убедена съм, че ще измислите начин да сложите някоя и друга подправка към вечерята...

Ваша тръпнеща в очакване госпожа Г. х

Подател: Крисчън Грей

Относно: Разнообразието е подправката на живота

Дата: 29 август 20П, 09:35 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Имам няколко идеи... х

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“ в очакване на вечерята.

Мускулите под пъпа ми се свиха. Какво ли му се въртеше из ума?

Хана почука на вратата.

- Да минем ли през програмата ти за тази седмица, Ана?

- Разбира се, сядай - казах, опитах се да възвърна самообладанието си и затворих електронната поща.

- Трябваше да разместя две от срещите ти. Господин Фокс другата седмица и доктор...

Телефонът звънна и я прекъсна. Беше Роч. Викаше ме в офиса си.

- Може ли да продължим след двайсет минути?

- Разбира се.

Подател: Крисчън Грей Относно: Снощи Дата: 30 август 2011, 09:24 До: Анастейжа Грей

Беше... много забавно.

Кой би помислил, че вечерята на ААК може да бъде така... стимулираща. Изненадвате ме както винаги и никога не ме разочаровате, госпожо Грей.

Обичам те х

Крисчън Грей Главен обожаващ Ви изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Винаги съм харесвала игрите с топки

Дата: 30 август 2011, 09:33

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Определено металните топчета са ми липсвали.

Ти си този, който никога не разочарова.

Това е.

Госпожа Г. х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Хана чукна на вратата и прекъсна еротичните ми спомени от предната нощ. Ръцете на Крисчън, устата му...

- Влез.

- Ана, личната асистентка на господин Роч току-що се обади. Той иска да идеш на срещата следобед. Трябва пак да размествам някои от другите ти срещи. Става ли?

„Езикът му...“

- А, да... - измънках и се опитах да сложа край на това и да се овладея. Тя се усмихна, излезе от офиса ми и ме остави насаме със сладкия спомен от нощта.

Подател: Крисчън Грей Относно: Хайд

Дата: 1 септември 2011, 15:24 До: Анастейжа Грей

Анастейжа,

За твоя информация, на Хайд му е отказано освобождаване под гаранция и остава в следствието. Обвинен е в опит за отвличане и палеж. Засега делото не е насрочено.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Грей Относно: Хайд

Дата: 1 септември 2011, 15:33 До: Крисчън Грей

Добра новина.

Това означава ли, че ще намалим охраната?

Май не се разбираме много с Прескот.

Ана х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Хайд Дата: 1 септември 2011, 15:59 До: Анастейжа Грей

Не» охраната остава. Без възражения.

Какво й е на Прескот? Ако не я харесваш, ще я сменим.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Не ми стана никак приятно. Всъщност Прескот си беше окей.

Подател: Анастейжа Грей Относно: Не си скуби косата Дата: 1 септември 2011, 16:03 До: Крисчън Грей

Само питах (и сега врътвам очи). И ще помисля за Прескот. Укроти малко тази сърбяща ръка.

Ана х

Подател: Крисчън Грей Относно: Не ме изкушавай Дата: 1 септември 2011, 16:11 До: Анастейжа Грей

Мога да Ви уверя, че косата ми е със завидно здрави корени. Нима не сте се убедили досега при многото случаи, когато сте тествали тези й качества?

Но... ръката ме понасърбява.

Може да направим нещо по въпроса тази вечер. х

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор с коса на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Грей Относно: Обещания, обещания Дата: 1 септември 2011, 16:20 До: Крисчън Грей

Обещания, обещания...

Стига си ми досаждал. Опитвам се да работя. Имам важна среща с писател. Ще се опитам да не се разсейвам с мисли за теб.

А. х

Подател: Анастейжа Грей Относно: Плаване, глайдери и пляскане Дата: 5 септември До: Крисчън Грей

Скъпи съпруже,

Определено знаете как да забавлявате едно момиче.

Разбира се, отсега нататък ще очаквам да се държите само по този начин, при това всеки уикенд. Глезиш ме, а това ми харесва.

Твоя съпруга хох

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Имам мисия в живота Дата: 5 септември 2011,09:25 До: Анастейжа Грей

... и тя е да Ви глезя, госпожо Грей.

И да те пазя, защото те обичам.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Дали можеше да се прочете някъде нещо по-романтично?

Подател: Анастейжа Грей Относно: Имам мисия в живота Дата: 5 септември 2011,09:33 До: Крисчън Грей

И тя е да ти позволя да ме глезиш, защото те обичам. Сега те моля да спреш да ми говориш така сладко, защото ми се доплаква.

Анастейжа Грей, влюбен главен редактор на СИП

На следващия ден погледнах календара. Господи! Само пет дни до рождения ми ден! Десети септември. Трябваше да идем до новата къща и да видим как върви ремонтът. Зачудих се дали Крисчън няма други планове. Усмихнах се. Хана почука на вратата.

- Влизай.

Забелязах Прескот в коридора. Нещо се беше развихрила. Странно.

- Здрасти, Ана. Дошла е една дама, Лийла Уилямс. Иска да те види. Казва, че е по личен въпрос.

- Лийла Уилямс? Не познавам... - Устата ми пресъхна, а Хана се стресна от изражението ми.

Лийла!? Какво търсеше тук?