Петдесет нюанса освободени

6.

- Имаш ли нещо предвид? - попита Крисчън и заби очи в моите. Свих рамене. Изведнъж усетих ужасно напрежение, забравих да дишам. Не разбирах дали беше от преследването, адреналина, лошото ми настроение от сутринта и по време на обяда... наистина не разбирах защо, но го исках, исках нещо сурово, екстремно - и то как го исках... Крисчън ме гледаше изненадано.

- Нещо перверзно? - Думите му прозвучаха като милувка.

Кимнах. Лицето ми пламна. Защо се притеснявах от желанията си? Та ние бяхме правили какви ли не неща. И всичките перверзни. „Та той ми е съпруг, по дяволите!“ Но знаех, че се срамувам от факта, че го искам, а в същото време не исках да си призная, че имам нужда точно от такъв секс. Подсъзнанието ми ме погледна и ми напомни: „Не му мисли много!“

- Картбланш? - попита тихо Крисчън. Наблюдаваше ме внимателно, опитваше се да прочете мислите ми.

Картбланш? Тоест да го оставя да прави каквото си иска?

- Да - казах нервно. Желанието буквално ме помиташе. Той се усмихна бавно, съблазнително.

- Ела - каза и ме поведе към стълбите. Намерението му беше повече от ясно. Стаята с играчките! Качихме се, той пусна ръката ми и отключи вратата на Червената стая. Ключът висеше на ключодържателя с надпис „Обичам Сиатъл“, който му бях подарила.

- След вас, госпожо Грей - каза той и отвори вратата.

Стаята миришеше успокоително, познато - на кожа, дърво и полирани мебели. Изчервих се, като се сетих, че госпожа Джоунс е била тук и е чистила след нас, докато бяхме на меден месец. Влязохме и приглушената светлина плъзна по тъмночервените стени.

Стоях и го гледах с очакване. Усещах кръвта си гъста и тежка. Какво бе наумил? Той заключи вратата и се обърна към мен. Изгледа ме замислено. После поклати глава развеселен и все така учуден.

- Кажи ми, Анастейжа, какво искаш? - попита нежно.

- Теб - отвърнах задъхано.

- Ти ме имаш. От деня, в който падна в офиса ми - засмя се той.

- Изненадайте ме, господин Грей

Устните му се извиха в усмивка, която обещаваше толкова много.

- Както пожелаете, госпожо Грей.

Скръсти ръце и показалецът му мина по устните, докато ме гледаше и преценяваше.

- Мисля да започнем от дрехите - каза и пристъпи към мен. Хвана дънковото ми яке, плъзна го по раменете ми и го изхлузи от ръцете ми. То падна на пода.

- Вдигни си ръцете.

Изпълних и той бавно свали фланелката през тавата ми. Целуна ме нежно по устните. Очите му грееха умопомрачително - с любов и в същото време със сласт. Фланелката ми падна до якето. На китката си бях сложила ластичка за коса. Погледнах го малко нервно.

- Ето - прошепнах и му я подадох. Той застина, очите му се разшириха, но не каза нищо, не показа нищо. Но я взе.

- Обърни се!

Въздъхнах облекчено, усмихнах се и изпълних. Изглежда, бяхме преодолели този проблем. Той събра косата ми и бързо и ловко я сплете на плитка, върза я с ластичката, дръпна плитката и опъна главата ми назад.

- Мислите в перспектива, госпожо Грей - каза в ухото ми и го захапа. - Сега се обърни и махни полата. Остави я да падне на пода! - нареди и се отдръпна.

Обърнах се към него. Без да откъсвам очи от неговите, разкопчах копчето и свалих ципа. Полата политна към пода като парашут и се събра на купчинка в краката ми.

- Излез от полата - заповяда той.

И докато прекрачвах купчинката, се наведе и ме сграбчи за десния глезен.

Бързо и ловко разкопча сандалите ми. Опитвах се да запазя равновесие, като се опирах на стената под стойките, където преди държеше всичките си камшици, палки, бастуни... бяха останали само коженият камшик и нагайката. Погледнах го с любопитство. Дали щеше да използва тях?

Останах само по дантелените си бикини и сутиена. Крисчън ме изгледа с одобрение. После рязко хвана бедрата ми, придърпа ме до себе си и зарови глава между тях.

- Изглеждаш прекрасно, миришеш божествено - каза и вдъхна дълбоко. - Ароматът ти е като наркотик. - Долепи устни до дантелата на бикините ми. Думите му секнаха дъха ми, а слабините ми буквално се наводниха от желание. Толкова беше... палав! С едно движение събра дрехите и сандалите и се изправи грациозно, като истински атлет.

- Застани до масата - каза спокойно и ми посочи с брадичка. Обърна се и тръгна към шкафа с тесните чекмеджета, пълни с „музейни експонати“.

Обърна се, засмя се и добави:

- И се обърни към стената. За да не видиш какво съм ти подготвил. Нашата цел е да задоволяваме госпожа Грей, а тя иска изненада, нали?

Обърнах се към стената. Слухът ми изведнъж се бе изострил. Крисчън беше много добър в това - да изостря желанието ми до краен предел, да гьделичка очакванията ми... да ме кара да чакам. Чух как остави дрехите и сандалите ми върху шкафа, как събу обувките си една по една. „Хм... така обичам босите му нозе“. След това чух как отвори един от шкафовете.

„Играчка! Приготвил ми е играчка! О, как обичам, обичам, обичам това напрегнато, сладко очакване!“ Той затвори шкафа. Дишах бързо, задъхано. Как беше възможно едно затваряне на шкаф да ме превърне в трепереща копнееща топка! Нямаше никаква логика. Чух как включва уредбата. Щеше да има музикална интерлюдия. Пиано. Тихо, леко приглушено. Мелодията бавно се извиси, изпълни стаята с тъжни акорди. Не познавах произведението. Към пианото се присъедини електрическа китара. Какво беше това? И после - мъжки глас. Едва разбирах думите. Не пееше, говореше. За нелепия страх от смъртта.

Крисчън тръгна бавно към мен. Босите му крака шляпаха по дъските. Когато спря зад мен, от уредбата се разнесе женски глас. Пееше... или... по-скоро плачеше

- Казахте грубо, нали така, госпожо Грей? - чух задъхания му глас в лявото си ухо.

- Мхм.

- Ако усетиш, че е прекалено, ми кажи да спра. Ако кажеш „спри“, ще спра веднага. Разбираш ли ме?

-Да.

- И искам да ми обещаеш.

- Обещавам - По дяволите! Какво щеше да прави? Спомних си думите му: „Не искам да те нараня, но ще съм повече от щастлив да си поиграем“.

- Добро момиче. - Той се наведе и целуна рамото ми, пъхна пръст под закопчалката на сутиена и го прокара под дантелата по ширината на целия ми гръб. Исках да викам от удоволствие. Защо всяко негово движение беше толкова еротично?

- Свали го - прошепна в ухото ми.

Бързо разкопчах сутиена и го пуснах на пода.

Ръцете му тръгнаха бавно по гърба ми, той закачи палците си в бикините ми и ги дръпна надолу.

- Разкрачи се - заповяда.

И пак изпълних без колебание. Той ме целуна по дупето и се изправи.

- Ще ти вържа очите. - И преди да довърши вече слагаше маската на очите ми. Потънах в света на мрака. Жената пееше тъжно, неразбираемо: призрачна песен, изстрадана със сърцето мелодия.

- Наведи се и легни по корем на масата - каза меко Крисчън.

Без колебание се наведох и плъзнах тялото си по полираната маса. Лицето ми се залепи за твърдата повърхност. Усещах я хладна, ароматна, с дъх на цитрус.

- Протегни ръце напред и се хвани за ръба.

Масата беше доста широка. Ръцете ми бяха буквално разпънати. Стиснах здраво.

- Ако се пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли?

-Да

- Искаш ли да те пляскам, Анастейжа?

Слабините ми се свиха конвулсивно в сладък спазъм. Едва сега осъзнах, че съм желала точно това, още от обяда, когато ме заплаши, и нито преследването, нито сексът на паркинга в колата бяха задоволили тази нужда.

- Да - прошепнах с пресипнал глас.

- Защо?

Трябваше ли да имам причина? Свих рамене.

- Кажи ми - настоя той със сподавен глас.

- Ами...

И съвсем неочаквано той ме удари. Много силно. Извиках.

- Тихо!

Нежно погали дупето ми там където ме бе ударил. После се наведе и бедрата му притискаха силно дупето ми. Целуна ме между плешките и продължи да докосва с устни кожата по гърба ми. Беше си свалил ризата. Косъмчетата по гърдите му ме гъдел ичкаха леко. Усещах ерекцията му през твърдата материя на джинсите.

- Разкрачи се - заповяда той.

Разкрачих се.

- Още.

Разкрачих се още по-широко.

- Добро момиче. - И пръстът му тръгна надолу, в цепката на дупето ми, до ануса - и остана там. Анусът ми се сви при допира му.

- Сега ще се позабавляваме точно тук - прошепна Крисчън.

Изтръпнах.

Пръстът му продължи надолу и се плъзна във влагалището ми.

- Толкова си се навлажнила... От преди ли е, или е от сега?

Простенах и се надигнах, за да посрещна така лелеяното усещане от плъзгащия се в мен пръст.

- Ана, мисля че е и от преди, и от сега. И мисля, че обичаш да си тук, в тази стая. Да си тук такава. Моя.

„Да, обичам! Майчице! Обичам!“

Той извади пръста си и ме удари пак, и този път силно.

- Кажи ми - попита настоятелно, грубо, гласът му беше прегракнал.

- Да, обичам - прошепнах.

Той ме удари пак и веднага вкара два пръста в мен. Изкара ги моментално и започна да разнася влагата ми нагоре към ануса и около него.

- Какво ще правиш? - попитах без дъх. Щеше да ме чука в задника ли?

- Не е това, което мислиш - каза той някак успокоително. -Казах ти вече - стъпка по стъпка, малко по малко с дупето, бебчо.

Чух как изстисква нещо, може би от тубичка, и пръстите му започнаха да ме масажират там. Слагаше лубрикант... там. Страхът от неизвестното и вълнението се бореха в мен. Той ме удари още веднъж, но по-ниско. Почувствах удара на входа на влагалището си. И беше... така... хубаво.

- Не мърдай, Ана, и не се пускай!

Изстенах.

- Това е лубрикант - поясни той и сложи още малко. Опитвах се да не мърдам под пръстите му, но сърцето ми блъскаше, пулсът ми беше над двеста, желанието и очакването се разнасяха по вените ми с всеки удар на сърцето.

- От известно време си мислех, че е време да опитаме това. Искам да го направим, Ана.

И тогава усетих как нещо хладно и метално мина по гръбнака ми.

- Имам малък подарък за теб - каза съвсем тихичко Крисчън.

И тогава се сетих. Господи! Анален разширител! Крисчън го прокара по цепката на дупето ми. Леле майко!

- Сега ще го мушна в теб. Съвсем бавно.

Очакване, тревога, желание минаваха като ток по тялото ми.

- Ще боли ли?

- Не, бебчо, малко е. Когато го сложа в теб, ще те чукам, но много, много силно.

Буквално щях да свърша само при думите му. Той се наведе отново, целуна ме между плешките и попита шепнешком:

- Готова ли си?

„Готова? Дали съм готова? Знам ли?“

- Да - отвърнах тихо с пресъхнала уста. Той прокара пръст по ануса ми, после към влагалището и го мушна в мен. Господи! Беше палец. Сложи цялата си длан върху устните ми и пръстите му заиграха около клитора ми. И докато магическите му пръсти и палецът му играеха в мен и около мен, бавно мушна металното студено нещо в ануса ми.

Извиках. Усещането беше съвсем непознато. Мускулите ми протестираха срещу инвазията. Палецът му продължаваше да се върти във влагалището ми - и тогава той натисна метала по-сил-но и по-навътре. Плъзна се лесно. Не знам защо. Дали защото бях толкова възбудена, или защото вниманието ми беше върху това, което правеха пръстите му, но тялото ми, изглежда, го прие. Усещах го странно и тежко.

- О, бебчо!

И го усетих... там, където палецът му се въртеше в мен... и притискаше метала... О!... Да!... После бавно завъртя метала. От гърлото ми излезе някакъв нечовешки продължителен стон.

- Крисчън... - Името му прозвуча като мантра. Опитах се да възприема усещането.

- Добро момиче. - Другата му ръка се плъзна към бедрата ми. Той бавно извади палеца си и чух как разкопчава джинсите си. Хвана ханша ми с две ръце, дръпна ме назад и отвори краката ми. С единия си крак подпираше моя, за да не ги затварям.

- Не се пускай от масата! - предупреди ме.

- Няма.

- Искаше нещо грубо и сурово. Кажи ми, ако е прекалено грубо. Чу ли ме?

- Да - прошепнах, а той буквално ме раздра: влезе в мен с ужасна сила, дръпна ме към себе си и в същата секунда бутна метала по-дълбоко и по-напред.

Изкрещях.

Той застина. Дишаше задъхано, а аз треперех в ритъма на неговото дишане. Опитах се да асимилирам сладкото усещане за пълнота, върховното чувство, че правя нещо забранено, еротичната наслада. Той леко завъртя метала.

Майчице! Чух как дъхът му изсвистя между зъбите, когато рязко си пое дъх. Това значеше едно - той беше на върха на удоволствието, а това ме подпали. Никога не се бях чувствала така немирна... така... палава.

- Искаш ли пак? - попита тихо той.

-Да.

- Не мърдай - заповяда той. После леко излезе и пак влезе с всичка сила.

„О, това искам, да, точно това!“

- О, да! - изсъсках през зъби.

Той забърза, дишаше все по-учестено, влизаше с бясна страст в мен.

- О, Ана - простена. Махна едната си ръка от бедрото ми и завъртя бавно метала, извади го и пак го вкара. Усещането беше такова, че се притесних да не припадна от удоволствие. Движеше се ритмич-но, не спираше, не пропускаше ритъм, пак и пак, и силно, мощно в мен. Усетих как слабините ми се стягат и започвам да треперя

Стенех. Това щеше да ме разкъса.

- Да, точно така, бебчо - изсъска той.

- Моля те! - Не знаех за какво го моля. Да спре? Да не спира? Да завърти метала пак? Мускулите ми се свиваха около пениса му и около металното нещо.

- Точно така - каза той задъхано и силно ме удари по дупето. И край, свърших. Пак, и пак, и падах надолу, и още по-надолу, и се разпадах в спиралите на оргазма... Крисчън извади леко метала.

Пищях. Той сграбчи ханша ми, стисна ме, за да не мърдам, и свърши шумно. Жената все още пееше. Тук, в тази стая, той винаги нагласяваше мелодиите да се повтарят.

Странно. Когато се свестих, бях свита в ръцете му, в скута му. Главата ми - опряна на гърдите му. Бяхме на пода до масата.

- Добре дошла, където и да си била досега - каза той и ми свали маската. Замигах, за да нагодя зрението си към светлината. Той сложи длан под брадичката ми, повдигна я и нежно ме целуна по устните. Очите му тревожно търсеха моите. Протегнах ръка и го погалих по лицето.

- Е, изпълних ли задачата? - попита той усмихнат и развеселен.

- Задача ли? - зачудих се недоволно.

- Искаше грубо, нали? - попита той нежно.

- Да мисля, че се справи. - Усмихнах се. Как можех да му устоя?

- Радвам се да го чуя. В момента изглеждаш цялостно изчука-на и много красива. — Усмихна се пак и погали лицето ми, дългите му пръсти минаха гальовно по бузата ми.

- И точно така се чувствам - измърках.

- Никога не ме разочароваш. - Наведе се и ме целуна с меките си топли и щедри устни. После попита нежно и загрижено: - Как се чувстваш?

- Идеално. Изцяло и качествено изчукана - казах и усетих как се изчервявам.

- О, каква мръсна уста имате, госпожо Грей!

Правеше се на възмутен, но знаех, че се шегува.

- Това е защото съм омъжена за едно много лошо момче, господин Грей.

Лицето му грееше от щастие. Усмихваше се някак глуповато, а тази усмивка беше винаги заразителна.

- Радвам се, че си омъжена за това лошо момче. - Хвана плитката ми, вдигна я до устните си и целуна крайчетата на косата ми с респект и уважение, очите му блестяха от любов. Дали някога щеше да дойде време да се науча или да искам да му устоявам?

Посегнах към ръката му, вдигнах я до устните си и целунах халката му. Обикновена платинена халка, като моята.

- Мой - прошепнах.

- Твой - отвърна той, обгърна ме с ръце и притисна нос в косата ми.

- Искаш ли да пусна водата във ваната?

- Само ако дойдеш с мен.

- Добре - съгласи се веднага той и ме изправи. Беше по джинси.

- Ще си обуеш ли някога онези... другите джинси?

- Кои други джинси?

- Тези, които обуваше преди, когато идвахме тук.

- А, онези джинси? - Погледна ме изненадано.

- С тях си много секси.

- Така ли?

- Да. Направо отвратително секси.

Той се усмихна срамежливо.

- Е, заради вас, госпожо Грей, може би ще ги обуя пак някога.

- И се наведе и ме целуна. После взе малката купичка, в която беше сложил аналния разширител, тубичката с лубриканта, маската и бикините ми.

- Кой чисти тези играчки? - попитах, докато вървях след него към шкафа.

Той ме изгледа все едно не разбираше въпроса.

- Аз. И госпожа Джоунс.

- Моля?

Той кимна смутено, но и развеселено, изключи музиката и добави:

- Ами... ммм...

- Подчинените ти са го правили - довърших. Той ме погледна и извинително сви рамене.

- Ето. - Подаде ми ризата си и аз се увих с нея. Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех.

Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило. Най-сетне се чувствах спокойна и задоволена. Когато влязохме в банята, се прозях, изпънах тялото си и изпъшках доволно. За първи път се чувствах така добре в кожата си.

- Какво има? - попита ме той и пусна водата.

Поклатих глава.

- Кажи ми - попита нежно той и изля във ваната жасминово олио. Въздухът се насити с приятна, успокояваща миризма.

- Просто се чувствам така... добре. - Изчервих се.

- Да, днес беше в много странно настроение - Той се усмихна и ме прегърна. - Знам, че се тревожиш за всичко, което става напоследък. Съжалявам, че трябва да те товаря и с това. Не знам дали е лично отмъщение, дали е някой бивш служител, или е конкуренцията. Ако нещо ти се случи заради мен... - Гласът му спадна до болезнен шепот.

Прегърнах го и казах:

- Ами ако нещо се случи с теб?

- Ще се оправя. Хайде сега да те извадим от тази риза и да те пуснем във ваната.

- Не трябваше ли да идеш да говориш със Сойър?

- Това може да почака. - Той сви устни и изведнъж усетих силен пристъп на съжаление за горкия Сойър. Какво толкова бе направил, че Крисчън му беше ядосан?

Той съблече ризата ми и когато се обърнах към него, лицето му помръкна. По гърдите ми все още имаше малки избледнели следи от смучките, но реших да не отварям дума.

- Дали Райън е успял да догони доджа?

- Ще разберем след банята.

Внимателно се потопих в горещата ароматна вода.

- Ау! - Задникът ми беше доста чувствителен около ануса и засмъдя.

- Леко, бебчо - предупреди ме той и в мига, в който го каза, неприятното чувство изчезна.

Той се съблече, влезе при мен и ме придърпа към себе си. Настаних се мързеливо и доволно във водата. Прокарах пръсти по краката му, а той се заигра с плитката ми.

- Трябва да прегледаме плановете за новата къща - каза той.

- Разбира се. - Ето на, пак онази жена. Подсъзнанието ми ме изгледа над третия том на „Чарлз Дикенс, Събрани съчинения“ и изсумтя недоволно. Въздъхнах. За нещастие Гиа Матео беше изумителен дизайнер.

- Трябва да си приготвя нещата за работа - казах.

Той застина.

- Знаеш, че не се налага да работиш.

Ох, не, не пак този костелив орех.

- Крисчън, вече говорихме за това. Не започвай този спор отначало.

- Само да ти напомня... - Дръпна плитката ми да вдигне лицето ми и ме целуна.

Обух къси гащета и потник и реших да ида да си взема дрехите от стаята с играчките. Докато минавах по коридора, чух как Крисчън вика като луд в кабинета си. Застинах.

- Къде беше, по дяволите?

Мамка му! Крещеше на Сойър. Хукнах към стаята с играчките. Не исках да слушам как му вика, не исках и да чувам за какво става дума. Все още ми беше много трудно да го приема такъв. Горкият Сойър. Аз имах позволение да му отвръщам, поне ми се разминаваше де.

Събрах си дрехите, прибрах и обувките на Крисчън и погледнах към купичката с металното нещо върху шкафа с „музейните експонати“ „Е... май аз трябва да си го измия“. Сложих го сред купчината дрехи и тръгнах по стълбите. Огледах се да не би да има някой в голямата стая. Беше спокойно. Слава богу!

Тейлър щеше да се върне утре вечер, а Крисчън беше много по-спокоен, когато той е около нас. Щеше да прекара два дена с дъщеря си. Зачудих се дали някога ще се запозная с нея.

Госпожа Джоунс излезе от стаята, където беше пералнята и сушилнята. И двете се стреснахме.

- Госпожо Грей! Не ви видях. - „О, сега вече съм госпожо Грей!“

- Здравейте, госпожо Джоунс.

- Добре дошла и честито - усмихна ми се тя.

- Моля, наричайте ме Ана.

- Госпожо Грей, не е... удобно да ви наричам така.

Защо всичко трябваше да е различно? Само защото имах пръстен на ръката!

- Искате ли да прегледате менюто за тази седмица? - попита тя и ме погледна с очакване.

„Меню?“

- Ами... - Не бях предполагала, че някой някога ще ми зададе такъв въпрос.

- Откакто работя за господин Грей, всяка неделя вечер преглеждаме менюто за следващата седмица и правим списък на всичко, което трябва да се купува.

- О, разбирам.

- Нека взема дрехите ви. - И тя протегна ръце да вземе купа дрехи от ръцете ми.

- О... аз... не съм свършила с тях още - измънках. „И в тях съм скрила една купичка с анален разширител“. Почервенях до пурпурночервено. Дали някога ще мога да погледна тази жена в очите? Тя знаеше много добре какво правим в стаята. Нали чистеше там, за бога! Токова е странно да нямаш никакво лично пространство.

- Когато сте готова, госпожо Грей. За мен ще е удоволствие да ви помагам във всичко.

- Благодаря - казах и точно тогава пребледнелият Сойър се измъкна от кабинета на Крисчън, мина бързо през голямата стая, без да ни погледне, и се скри в кабинета на Тейлър. Бях благодарна, че се появи, защото точно в този момент не бях в състояние да обсъждам менюта, да не говорим за анални играчки. Усмихнах се вежливо на госпожа Джоунс и бързо се скатах в спалнята. Дали някога щях да свикна с идеята, че някой ще ходи винаги подир мен и ще мисли и действа вместо мен? Някой ден... може би.

Пуснах обувките на Крисчън на пода, хвърлих дрехите си на леглото и тръгнах към банята с купичката. Огледах внимателно нещото. Изглеждаше подозрително чисто. Не исках да се задълбавам повече по въпроса, пуснах вряла вода и го измих със сапун. Дали беше достатъчно, или трябваше да се извари? Направо ми се изправи косата при мисълта да го нося в кухнята. Трябваше да питам господин Сексексперт.

Беше страхотно, че Крисчън ми беше сложил бюро в библиотеката. Хубаво бяло бюро, на което да работя. Отворих лаптопа и прочетох бележките си по петте текста, по които бях работила по време на медения месец.

Да, имах всичко, от което се нуждаех. До известна степен не исках да се връщам на работа, дори на моменти тази мисъл ме ужасяваше, но никога нямаше да събера сили да кажа на Крисчън. Щеше да се хване за това и да ме убеди да напусна. Спомних си реакцията на Роч, когато му казах, че се омъжвам и за кого се омъжвам. Гледаше ме извинително. Скоро след това ме бяха одобрили за новата позиция. Сега знаех, че беше заради Крисчън, заради шефа. Доста неприятна мисъл. Сега вече бях Анастейжа Стийл - редактор.

Не бях събрала смелост да му кажа и друго - нямаше да сменям името си на работа. Знаех, че аргументите ми са много силни. Освен това имах нужда от лека дистанция от името му. Но знаех, че когато в крайна сметка разбере, ще има скандал. Може би трябваше да му кажа тази вечер?

Захванах се с последната задача за деня. Погледнах часовника на лаптопа. Беше седем. Крисчън се беше барикадирал в кабинета си. Имах време. Извадих мемори картата от никона и я пъхнах в лаптопа, за да сваля снимките. Докато чаках файловете да се прехвърлят, се замислих за изминалия ден. Дали Райън се беше върнал? Дали бе успял да разбере коя е мистериозната жена? Дали се беше обадил на Крисчън? Исках да ми се каже истината и изобщо не ми дремеше колко е зает. Трябваше да знам какво става и изведнъж изпитах силен пристъп на гняв, че ме държи в неизвестност. Станах с намерение да ида и да се изправя срещу него в кабинета му, но точно тогава снимките от медения месец изскочиха на екрана.

Мили Боже!

Снимка след снимка на... Ана. Спящата Ана. Толкова много снимки, докато спя! С коса на лицето, с коса, пръсната върху възглавницата, с отворена уста... еба си! И си смуча палеца! Не си бях смукала палеца от години! Толкова много снимки! „Кога ги е правил? Как не съм разбрала?“ Облегната на дървения парапет на яхтата. Гледам замислено и тъжно някъде надалеч, някъде зад морето. „Как не съм го забелязала?“ После огъната под него, смееща се под неуморните му гъделич-кащи пръсти, косата ми лети във всички посоки, ритам с крака, блъскам с ръце. Засмях се. И после тази, другата снимка

- седнали един до друг на леглото. Беше я направил той. Аз съм гушната в гърдите му, а той гледа в обектива с широко отворени очи, така млад и... влюбен. Другата му ръка е върху главата ми, а аз изглеждам като оглупяла от любов идиотка. Не можех да откъсна очи от Крисчън. Моят красив съпруг. Разрошена коса, стил „прясно изчукан“, сиви искрящи очи, усмихнат. Моят красив мъж, който не дава да го гъделичкам, който доскоро не даваше и да го докосвам - и колко различно беше сега. Ако не друго, поне понасяше допира ми. Реших да го питам дали му харесва, или просто ми позволява да го докосвам за мое удоволствие.

Гледах снимката и изведнъж чувствата ми към него ме събориха. Някой там, навън, искаше да му причини зло. Първо Чарли Танго, после палежът в Грей Хаус, после шибаното преследване с колата. Неволен стон се откърти от гърлото ми. Сложих ръка на устата си, скочих, зарязах лаптопа и побягнах към кабинета му - не, не да се карам с него, а само за да проверя дали е наред.

Не почуках. Директно влетях в офиса.

Той седеше на бюрото си и говореше по телефона. Вдигна глава изненадано и раздразнено, но раздразнението изчезна, щом видя, че съм аз.

- Не можем ли да я увеличим още? - попита и продължи с разговора си, но не откъсваше очи от мен. Без да се колебая и миг, тръгнах към бюрото му. Той се завъртя на стола с лице към мен. Не беше доволен. Можех да се закълна, че си мисли: „Какво иска пък сега, по дяволите?“ Наместих се в скута му. Изглеждаше буквално като треснат от гръм. Увих ръце около врата му и се сгуших в него. Той ме прегърна от немай-къде.

- Барни, извини ме за момент... - И запуши слушалката, като я опря на рамото си. - Какво има, Ана?

Поклатих глава. Той вдигна брадичката ми и погледна дълбоко в очите ми. Издърпах брадичката си от ръката му, наведох глава и се свих като точица на гърдите му. Все така озадачен, той ме стисна силно, целуна косата ми и продължи с разговора си.

- Докъде стигнахме, Барни? - Стисна телефона между ухото и рамото си и натисна клавиш на клавиатурата на лаптопа. Беше изображение от черно-бяла охранителна камера. На екрана се появи мъж с тъмна коса и светли работни дрехи. Крисчън натисна друг клавиш. Мъжът вървеше към камерата, но главата му беше наведена. Когато мъжът се приближи, Крисчън задържа кадъра на пауза. Мъжът стоеше в голяма бяла стая с безкрайно много шкафове от лявата му страна. Това трябваше да е помещението със сървъра.

- Добре, Барни, дай още веднъж.

Екранът оживя. Курсорът на мишката се превърна в малко квадраче и образът се увеличи. Стана ми интересно.

- Барни ли го увеличи? - попитах тихо.

- Да - отвърна Крисчън - Можеш ли да усилиш контраста, Барни?

Образът се размаза, после пак се фокусира и стана по-ярък и контрастен. Очевидно мъжът напълно съзнателно държеше главата си наведена и отбягваше камерата. Докато го наблюдавах, кръвта ми застина, тръпки минаха по гръбнака ми. Имаше нещо така познато в тази челюст! Косата му беше черна, къса и някак странно неестествена. А сега, на новата контрастна снимка, видях обица като малка халка.

Господи!

- Крисчън - прошепнах. - Това е Джак Хайд!