2.


Веднага забравих за всякакви еротики и копнежи.

- Заспала съм и без да искам съм се обърнала по гръб - смотолевих в моя защита.

Очите му горяха от бяс. Той се наведе, грабна горнището на банския ми от шезлонга си и го метна към мен.

- Обличай го! - изсъска.

- Крисчън, никой не ни гледа.

- О, повярвай ми, гледат. И съм убеден, че Тейлър и охраната добре се забавляват с шоуто, което си им спретнала. - Не спираше да ръмжи.

„Господи! Защо все забравям за тях?“ Сложих ръце на гърдите си и панически се опитах да ги скрия. След саботажа над Чарли Танго проклетата охрана винаги вървеше с нас.

- Да! И на всичкото отгоре някой мазен задник с фотоапарат може да те е снимал. Искаш ли да се видиш на кориците на списание „Стар“? Искаш ли? Но този път гола! - викаше озверял Крисчън.

„Мръсни папараци!“ Едва успях да сложа банския, усуках го няколко пъти, ръцете ми, по рождение и двете леви, сега на всичкото отгоре трепереха, а цялата кръв се бе оттекла от лицето ми. Неприятният спомен за папараците пред Сиатъл Инди-пентънт Пъблишърс, след като някой се бе изпуснал за годежа ни, ме втрещи. Но всичко това идваше с пакета - живот с Крисчън Грей.

- “L’addition!” - викна той ядно към сервитьорката и се обърна към мен. - Тръгваме.

- Сега?

- Да. Веднага.

Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти дотича с кредитната му карта и със сметката.

Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и обух джапанките. Сервитьорката си тръгна, той затвори ядно книгата и скри беса си зад слънчевите очила. Щеше да гръмне от напрежение и гняв. Всяка друга жена на плажа беше без горнище. Какво толкова? Не бях извършила престъпление. В интерес на истината дори изглеждах смешна с горнище. Въздъхнах. Настроението ми съвсем се скапа. Мислех, че ще разбере този опит за шега... наистина само опит... Може би ако бях останала по корем... Така или иначе чувството му за хумор се бе изпарило. Точно в момента явно не му беше до шеги.

- Моля те, не ми се сърди - прошепнах. Взех книгата и телефона му и ги пъхнах в раничката си.

- Доста си закъсняла с извиненията - каза той тихо, прекалено тихо. - Хайде! - Хвана ме за ръка, а с другата даде сигнал на Тейлър и на двамата охранители Филипе и Гастон от френските служби за охрана. Те бяха еднояйчни близнаци. През цялото време бяха седели на верандата и бяха наблюдавали както нас, така и останалите хора по плажа. „Защо все забравям за тях? Как не мога да запомня няколко основни неща?“ Лицето на Тейлър бе като камък зад тъмните очила. И той беше побеснял. Мамка му! Все още не можех да свикна да го виждам в облекло, различно от костюм и вратовръзка. По къси гащи и черна тениска изглеждаше някак особено.

Крисчън ме поведе към хотела, през лобито и навън към улицата. Не обели нито дума. Беше в ужасно настроение, замислен, а «а всичко това бях виновна само аз. Тейлър и двамата охранители ни следваха като сенки.

- Къде отиваме? - попитах много предпазливо и го погледнах.

- Към яхтата - каза той, без дори да ме погледне.

Нямах представа колко е часът. Някъде към пет или шест.

Стигнахме до пристанището и Крисчън ме поведе към джета, който заедно с моторната лодка вървеше в комплект с яхтата. Подадох раницата си на Тейлър и го погледнах притеснено. Но и неговото изражение беше безизразно като на Крисчън. Изчервих се, като си представих, че ме е гледал гола на плажа.

- Заповядайте, госпожо Грей - каза той и ми подаде спасителната жилетка от моторната лодка. Примирих се и си я сложих. Защо само аз трябваше да нося това нещо? Тейлър и Крисчън се спогледаха някак странно. Господи! Той беше ядосан и на Тей-1П,р. После Крисчън провери дали съм закопчала жилетката добре и здраво стегна колана.

- Става - каза тихо, все така без да ме поглежда. Какво толко-на бях направила, по дяволите?

Той се качи в джета и ми подаде ръка. Хванах се здраво и успях да прехвърля крака си към седалката, без да цопна във водата. Тейлър и близнаците се качиха в моторната лодка. Крисчън леко оттласна джета от дока и той елегантно се плъзна по водата.

- Дръж се здраво! - заповяда ми Крисчън и аз го обхванах с ръце - любимата ми част от карането на джет. Стисках го здраво, носът ми бе опрян в гърба му. В такива моменти винаги се сещах »а времето, когато той не би ми позволил за нищо на света да го докосна така. Миришеше толкова хубаво. На море и на Крисчън. „Прости ми, Крисчън, моля те!“

Тялото му се стегна.

- Дръж се здраво - каза по-меко. Целунах гърба му и опрях буза в него. На пристанището се бяха събрали сеирджии.

Крисчън завъртя ключа и моторът изръмжа. Джетът набра скорост през студената тъмна вода към „Феър Лейди“. Стиснах го по-здраво. Харесваше ми. Беше толкова вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното му напред тяло.

Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата, заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от брега от нечия опитна ръка. Тейлър поклати раздразнено глава и обърна към яхтата. Крисчън я подмина. Буквално се стрелна край нея и насочи джета към открито море.

Морската вода пръскаше по телата ни, топлият вятър ме удряше в лицето и развяваше косата ми. Беше толкова весело! Може би адреналинът от скоростта щеше да разсее лошото му настроение. Не можех да видя лицето му, но бях сигурна, че се забавлява. Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко.

Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите - боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в същото време беше толкова красиво...

Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла сянка от усмивка.

- Искаш ли пак? - надвика той шума на мотора.

Кимнах ентусиазирано. Отговори ми с ослепителната си усмивка. Минахме покрай „Феър Лейди“ и пак навътре към безкрайното море. Може би ми беше простил.

- Изгоряла си - каза Крисчън, докато ми разкопчаваше жилетката.

Отчаяно се опитвах да определя какво е настроението му. Бяхме вече на яхтата и един от стюардите стоеше тихо встрани. Чакаше Крисчън да му подаде жилетката ми.

- Ще желаете ли още нещо, сър? - попита младият мъж. Харесвах френския му акцент. Крисчън ме погледна, свали очилата, закачи ги на тениската си и ме попита:

- Искаш ли нещо за пиене?

- Мислиш ли, че ми е нужно?

Той наклони глава на една страна

- Що за въпрос?

- Знаеш защо.

Той се намръщи като че ли преценяваше нещо.

Какво ли си беше наумил?

- Джин и тоник, два пъти. И ядки и маслини - каза и стюардът изчезна незабавно.

- Нима си мислиш, че ще те наказвам? - попита Крисчън много нежно и внимателно.

- Искаш ли?

-Да.

-Как?

- Все ще го измисля. Може би след като си изпиеш питието.

Сладка закана. Моето друго аз скокна от плажното легло, където се опитваше да хване тен.

Крисчън отново се намръщи.

- Искаш ли да те наказвам?

Откъде знаеше?

- Зависи - отвърнах и се изчервих.

- От какво? - Той се опита да скрие усмивката си.

- Дали искаш да ме боли, или не.

Устните му се свиха в твърда права черта. Нямаше и следа от хумор. Наведе се и ме целуна по челото.

- Анастейжа, ти си моя съпруга, не подчинена. Не искам да те нараня. Никога. Това вече би трябвало да ти е станало ясно. Просто... не си сваляй дрехите на обществено място. Не искам да те виждам гола из таблоидите. И на теб няма да ти хареса. А и силно се съмнявам, че това ще допадне и на Рей и на майка ти.

О, Рей! Еба си! Щеше да получи удар. Къде ми е бил акълът? Идеше ми да си забия един тупаник.

Стюардът дойде с напитките, ядките и маслините и ги остави на масата.

- Сядай - изкомандва ме Крисчън. Изпълних на мига. Столът беше грамаден, като директорско кресло. Крисчън седна до мен и ми подаде джина.

- Наздраве, госпожо Грей!

- Наздраве, господин Грей - казах и отпих жадно. Хубава напитка, свежа, и утоляваше жаждата. Погледнах го. Той ме наблюдаваше внимателно. Не можех да придобия и най-малка представа за настроението му. Това винаги ме вбесяваше... Не знаех дали все още е ядосан. Реших да отклоня разговора. Изпитана техника.

- Кой е собственик на тази яхта?

- Някакъв английски благородник. Прадядо му имал бакалия. Дъщеря му се омъжила за някакъв европейски принц.

- О! Значи много богат?

- Да - каза Крисчън малко раздразнено.

- Като теб - добавих.

- Да. И като теб - прошепна Крисчън и лапна една маслинка. Мигах на парцали. Представих си го на сватбата в черния смокинг и сребристата жилетка, очите му пламнали от желание за мен.

„Всичко, което е мое, сега е и твое“. Това бяха думите от клетвата му.

Всичко? Мое?

- Толкова е странно. Да тръгнеш от нищо и да се озовеш сред... - махнах с ръка към целия лукс около нас - сред всичко.

- Ще свикнеш.

- Не мисля, че някога ще свикна.

Тейлър се появи на палубата.

- Търсят ви по телефона, сър.

Крисчън се начумери, но взе блакберито от ръката му.

- Грей - каза сухо в слушалката, стана от стола и се отдалечи.

Погледнах към морето. Опитах се да не слушам разговора му.

Предположих, че е Рос, вторият му доверен човек.

Бях богата. Безсрамно богата. Не бях направила нищо, за да заслужа тези пари... просто се бях омъжила за богат мъж. Полазиха ме тръпки, когато се сетих за разговора ни за пред брачния договор. Беше неделята след рождения му ден. Седяхме на масата в кухнята и мързеливо закусвахме. Всички заедно с Елиът, Кейт и Грейс обсъждахме предимствата на бекона пред наденич-ките. Карик и Крисчън четяха неделните вестници...

- Вижте - извика Мия и сложи лаптопа си на масата. - Пуснали са информация за годежа ви в Сиатъл Нууз Уеб.

- Толкова скоро? - попита Грейс изненадано. Устните й се свиха, все едно се сети за нещо доста неприятно.

Крисчън не изглеждаше доволен.

Мия изчете съдържанието на клюката. „До ушите на Нууз достигна новината, че най-желаният ерген в Сиатъл, Крисчън Грей, най-сетне е паднал в капана и ще има сватба. Но коя е тази дама? Коя е късметлийката? Нууз има намерение да разбере в най-скоро време. Но която и да е тя, вероятно вече чете дълго предбрачно споразумение“.

Мия се изкиска, но веднага спря под погледа на Крисчън. Настана гробовна тишина. Температурата в кухнята на Грей падна под нулата.

Предбрачно споразумение! Изобщо не бях се сетила за това. Преглътнах, пребледнях. Погледнах към пода. „Моля те, отвори се и ме погълни. Ако може веднага!“ Крисчън се размърда притеснено в стола си. Гледах го с очакване.

- Не - каза ми само с устни.

- Крисчън... - намеси се внимателно Карик.

- Не. Няма да дискутирам повече това - озъби се Крисчън.

Карик ме погледна смутено и понечи да каже нещо, но се отказа.

- Няма да има никакви споразумения! - почти извика Крисчън, погледна Карик и после се върна към вестника си, без да обръща никакво внимание на останалите около масата. Те погледнаха мен, после пак него, после пак мен и накрая се принудиха да гледат където и да е, само не към нас.

- Крисчън - казах, - ще подпиша всичко, което кажете с Карик.

Не беше сефте да подписвам нещо под негово настояване.

Крисчън вдигна поглед от вестника, погледна ме и извика:

-Не!

Седях и не знаех какво да кажа.

- Това е за твоя защита.

- Крисчън, Ана, смятам, че това трябва да го обсъдите насаме скара ни се Грейс. Погледна Мия, после и Карик, и ми се стори, че май и те са сгазили лука.

- Ана, това няма нищо общо с теб - каза Карик някак извинително.

Крисчън погледна баща си. Очите му бяха студени и присвити. Майко мила! Беше полудял!

Всички започнаха да говорят оживено. Изкуствено весели разговори. Мия и Кейт станаха да прибират масата.

- Определено предпочитам наденички - възкликна Елиът малко прекалено ентусиазирано.

Погледнах пръстите си. Дали господин и госпожа Грей си мислеха, че се омъжвам заради парите му? Крисчън нежно хвана ръцете ми.

- Стига.

Как бе разбрал какво мисля?

- Не обръщай внимание на баща ми - каза така, че да го чуя само аз. - Полудял е заради Елена. Цели се в мен, а не в теб. Ще ми се майка ми да може да си затваря устата понякога.

Знаех, че Крисчън все още е под пара от разговора между него, Карик и Елена предната вечер.

- Той има право, Крисчън. Ти си много богат. А аз не нося нищо в този брак. Само студентските си заеми.

Очите му бяха празни.

- Анастейжа, ако ме напуснеш, можеш спокойно да вземеш всичко със себе си. Веднъж вече го направи, и знам какво изживях.

- Това беше друго - прошепнах. Думите му ме бяха развълнували. - Но ако ти решиш да ме напуснеш?

Можех да се поболея само от мисълта за такава вероятност.

Той изсумтя с отвращение и поклати отрицателно глава.

- Крисчън, знаеш, че често правя глупости. Представи си, че направя някоя ужасна глупости и ти... - Погледнах пак ноктите си. Едва се удържах да не се разтреперя от болката и страха да н< го изгубя. Дори нямах сили да довърша изречението.

- Спри! Спри веднага! Тази тема е забранена за коментари. Никакви предбрачни споразумения, Ана. Нито сега, нито... никога. - И ме погледна с онзи поглед „Откажи се, докато е време“. После погледна майка си и попита: - Мамо, може ли да направим сватбата тук?

И темата за предбрачния договор никога повече не се повдигна. Всъщност той използваше всяка възможност да ме убеди колко е богат и че всичко, което има, е и мое. Потръпнах, като се сетих за огромния списък с покупки за медения месец. Крисчън настоя да ида на пазар с персонален съветник - Керълайн Актън от „Ниймън Маркъс“. Само банският ми струваше петстотин и четирийсет долара. Хубав беше, наистина, но толкова пари за три-четири парченца плат...

- Ще свикнеш - каза Крисчън, докато сядаше на стола до мен.

- С кое ще свикна?

- С парите.

„О, господин Петдесет, ще отнеме известно време!“ Преместих малките чинийки с маслини, солени бадеми и кашу към него.

- Орехчетата ви, сър - казах в опит да вкарам малко хумор в разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали след грандиозното ми фиаско по цици на плажа.

- Моите орехчета са само за теб - засмя се той, развеселен от шегата, и лапна един бадем. Очите му грееха дяволито. - Хайде, пий, че си лягаме.

„Моля?“

- Пий! - повтори той само с устни. Очите му бяха потъмнели.

Разбрах на какво се дължи глобалното затопляне. С тоя поглед

Крисчън можеше да отвори още няколко озонови дупки. Вдигнах чашата и я изпих на екс, без да откъсвам очи от него. Устните му се разтвориха, връхчето на езика му беше стиснато между предните зъби. Той се усмихна похотливо, стана рязко, опря ръце на стола от двете страни на главата ми.

- Ела. И не пишкай! - прошепна в ухото ми.

Да не пишкам? Колко грозно и грубо! Подсъзнанието ми па-никьосано надигна глава от книгата си - „Чарлз Дикенс, Събрани съчинения, том първи“.

- Не е това, което си мислиш - засмя се той и ми подаде ръка.

- Повярвай ми!

Изглеждаше толкова съблазнителен и така искрен. Как можех да устоя?

- Добре. - Сложих ръка в неговата, защото... толкова е просто... аз му вярвах, поверявах му живота си. Какви ги беше намислил? Сърцето ми затупка в очакване.

Той ме поведе по палубата през вратите към красивия салон, после по тесния коридор през трапезарията и надолу по стълбите към голямата каюта.

Сутринта бяха почистили, леглото беше оправено. Каютата беше много хубава. Имаше два люка. Мебелите бяха от тъмен орех, стените - в бледокремаво, а меката мебел беше в червено и златисто.

Крисчън пусна ръката ми, смъкна тениската през главата си и я метна на стола. С едно движение махна късите гащи и банския и събу джапанките. „Дали някога ще се наситя да гледам голото му тяло?“ Той беше неземно красив и само мой. Кожата му грееше - беше хванал малко загар. Косата му бе пораснала и падаше над челото. Аз бях една безкрайно щастлива жена с много, много късмет!

Той хвана брадичката ми, дръпна я леко, за да пусна устната, която бях захапала, и прокара палец по следите, оставени от зъбите ми.

- Така е по-добре - каза и тръгна към гардероба, където бяха всичките му дрехи. От долното шкафче извади два чифта метални белезници и маска за очи, като онези в самолетите.

Белезници! Никога не бяхме ползвали истински белезници. Погледнах към леглото. Къде по дяволите мислеше да ги закачи? Той се обърна и ме изгледа с потъмнелите си, луминесцентно святкащи очи.

- С тези може да боли. Ако дърпаш много силно, могат да ти охлузят кожата. Но наистина искам да те закопчая с тях.

Устата ми пресъхна.

- Ето. - Тръгна бавно към мен и ми подаде едните белезници.

- Искаш ли първо да ги пробваш?

Бяха тежки, солидни, металът - студен. Мислено се помолих да не се налага да ме оковават в такова нещо. Тоест по предназначението им, в реалния живот.

Крисчън ме наблюдаваше напрегнато.

- Къде са ключовете? - попитах с треперещ глас.

Той протегна ръка и ми показа малко метално ключе.

- С тези се отключват и двата чифта. Всъщност с тях се отключват всички белезници.

„Че той колко има?“ Не си спомнях да съм виждала такива белезници в шкафа с „музейните експонати“ в Червената стая.

Крисчън погали бузата ми с показалец, плъзна го до устата ми и се наведе. Очаквах да ме целуне, но той само попита:

- Ще играем ли? - Гласът му беше дрезгав и тих и цялото ми същество се наля с желание, желанието се стече гъсто дълбоко под корема ми, разпъна вътрешностите ми.

- Да - казах задъхано.

- Добре. - Той се усмихна и ме целуна съвсем леко по челото. - Вероятно ще се нуждаем от ключова дума. „Спри“ няма да стане, понеже ще го казваш, но няма наистина да искаш да спра -каза и потърка нос в моя. Това беше единственият контакт между нас. Сърцето ми заблъска. „Господи! Как успява да го прави само с думи?“

- Няма да боли, но ще е интензивно. Много интензивно, защото няма да ти дам възможност да мърдаш. Разбра ли ме?

Господи, звучеше така възбуждащо! Дишах задъхано. И вече треперех от възбуда. Слава богу, че бяхме женени, иначе щеше да е много конфузно. Погледнах пениса му. Беше възбуден.

- Да, разбрах. - Едва чух гласа си.

- Избери дума, Ана.

„Каква дума!?“

- Ключова дума - поясни нежно той.

- Близалка - казах задъхано.

- Близалка? - развесели се той.

-Да.

Той се усмихна и отстъпи назад да ме огледа.

- Интересен избор. Вдигни си ръцете.

Вдигнах ги, той хвана плажната ми рокля, издърпа я през главата ми и я метна на пода. Протегна ръка и аз му върнах белезниците. Той ги сложи на нощното шкафче, остави там и маската, дръпна завивката от леглото и тя падна на пода.

- Обърни се.

Обърнах се и той разкопча горнището на банския ми и го пусна на пода.

После дръпна ластика и освободи косата ми. Събра я в шепа и я подръпна. Направих крачка назад към него. Опирах се на гърдите му. Усещах ерекцията му. Той наклони главата ми настрани и ме целуна по врата.

- Днес беше много непослушна - каза в ухото ми. Думите му разлюляха тялото ми.

- Да - прошепнах.

- Хм. И как мислиш да поправиш тази грешка?

- Ще трябва да я преживея и ще направя така, че да не се повтаря.

Меките му целувки ме побъркваха. Усетих усмивката му върху кожата на врата си.

- А, госпожо Грей, вие сте непоправима оптимистка.

Прибра грижовно косата ми, раздели я на три части и бавно я сплете на плитка. Когато я завърза с ластика, я дръпна леко и прошепна в ухото ми:

- Сега е време за урока.

Грабна ме през кръста, седна на леглото и ме метна върху коленете си. Усещах твърдия му пенис опрян в корема ми. И ме из-пляска силно по задника. Само веднъж. Изскимтях. Той ме метна на леглото по гръб и ме изгледа с поглед като топяща се лава. Имах чувството, че ще експлодирам на милиони парчета.

- Знаеш ли колко си красива? - Прокара пръсти по бедрото ми. Кожата ми пламтеше. И не само кожата. Без да откъсва очи от мен, той стана от леглото и взе двата чифта белезници. Грабна единия ми крак и ловко щракна едната гривна около глезена ми. Заболя ме.

Той вдигна левия ми крак, повтори процедурата и глезените ми вече бяха закопчани. Все още нямах представа къде мисли да закопчае свободните гривни.

- Седни - заповяда той и аз изпълних, без да се колебая.

- Свий коленете си и увий ръце около тях.

Не разбирах накъде отива тая работа, но свих крака до брадичката си и увих ръце около тях. Той се наведе към мен, целуна леко устните ми и сложи маската върху очите ми. Не виждах нищо. Само чувах. А всичко, което чувах, бе бързото ми шумно дишане. Чувах и как вълните се блъскат в яхтата и усещах люлеенето.

Господи! Толкова бях възбудена... вече... а бе едва началото.

- Каква е ключовата дума, Анастейжа?

- Близалка.

- Добре - каза той и закопча с белезниците ръцете ми: лявата ръка за левия крак, а дясната за десния. Не можех да изпъна крака!

- Сега - каза задъхано Крисчън - ще те чукам, докато започнеш да пищиш.

Дъхът ми спря. Въздухът напусна тялото ми.

Той хвана петите ми и ме търкулна назад, така че лежах по гръб, със свити до гърдите колене. Всеки път, когато се опитвах да мръдна, белезниците се затягаха все повече. Прав беше - впиваха се почти болезнено в кожата ми. Странно усещане. В морето, на яхта и в тази поза, сляпа и напълно безпомощна. Той раздалечи глезените ми и аз изстенах.

Крисчън започна да целува вътрешната част на бедрата ми. Исках да огъна тялото си, да се отдам на импулса, но не можех. Нямаше никакъв шанс да мръдна и ханша си. Не можех да направя никакво движение.

- Ще се наложи да поемеш цялото удоволствие, Анастейжа, но без да мърдаш - каза той и започна да целува кожата около бикините. После дръпна връзките от двете страни и те паднаха. Бях напълно гола и изцяло в негова власт, оставена на неговата милост. Той започна да целува корема ,ми и да хапе леко кожата около пъпа.

Нямах представа как щях да издържа. Целувките му пролазиха нагоре към гърдите ми. Той заби леко зъби в тях.

- Шшш... - каза успокояващо. - Толкова си красива, Ана!

Изстенах. Беше влудяващо. Ако не бях закопчана, щях да мога да движа бедрата си, ханша си в моя си ритъм, да се нагаждам към неговия, да отговарям на допира му. Опънах белезниците. Металът се впи в кожата ми. Извиках, но изобщо не ми пукаше.

- Побъркваш ме! - прошепна той. - А сега е мой ред да те побъркам.

Беше над мен, опрян на лакти. Захвана се с гърдите ми. Ха-пеше, смучеше, въртеше зърната ми... не спираше. Наистина ме побъркваше. „О, моля те!“ Усещах пениса му на входа на влагалището си.

- Крисчън - молех го настоятелно. Усетих триумфалната му усмивка върху кожата си.

- Да те накарам ли да свършиш така? - попита. Устните му докосваха зърното ми. То се втвърди почти болезнено. - Знаеш, че мога да го направя. - Засмука силно, извиках, удоволствието мина като светкавица от гръдта ми до слабините. Размърдах безпомощно белезниците.

-Да.

- О, бебчо, би било прекалено лесно.

- Моля те...

- Шшт. - Зъбите му драскаха леко по брадичката ми, устните му обхванаха моите и той ме целуна. Езикът му влезе властно, а аз го посрещнах със същата страст, увивах моя около неговия. Усетих хладния вкус на джин и миризмата на Крисчън, на море. Той хвана брадичката ми и закова главата ми на едно място.

- Не мърдай, бебчо, искам те напълно неподвижна - каза в устата ми.

- Искам да те видя.

- О, не, Ана. Така ще почувстваш много повече. - И агонизиращо бавно влезе наполовина в мен. Ако не бях вързана, щях да го посрещна и да го поема целия. Но не можех. Той се отдръпна.

- Неее! Моля те, Крисчън!

- Искаш ли пак? - Гласът му беше дрезгав, съблазнителен, дразнещ почти толкова, колкото и движенията му.

- Крисчън!

Той плавно влезе наполовина в мен, а ръцете му ловко играеха със зърното ми. Това беше свръх удоволствието, свръх всичко, което можех да понеса.

-Не!

- Искаш ли ме, Анастейжа?

- Да! - молех.

- Кажи ми! - настоя той. Дъхът му бе тежък, груб. Влезе още веднъж до средата и излезе.

- Искам те! - шепнех - Моля те.

Чух как нежно въздъхна до ухото ми.

- И ще ме имаш, Анастейжа.

И изведнъж нахлу в мен с цялата си сила. Изпищях, извих глава назад, дърпах белезниците, бяха се превърнала в едно голо усещане, в сладка агония, навсякъде. А не можех да мръдна. Той застина и започна да движи хълбоците си, движенията му поразяваха всяка клетка във всеки един орган.

- Защо ме предизвикваш, Ана?

- Крисчън, спри...

Той влезе още по-дълбоко в мен, без да обръща внимание на молбата ми. Излизаше бавно и пак рязко и силно влизаше.

- Кажи ми. Защо? - изсъска той. Някъде по периферията на съзнанието ми мина мисълта, че говори през стиснати зъби.

Изскимтях нечленоразделно. Това беше прекалено много. Прекалено много, за да го понеса.

- Кажи ми!

-Крисчън...

- Трябва да знам, Ана!

Влезе рязко и усетих как наближавам края. Усещането беше толкова интензивно, от влагалището, през корема ми, през цялото тяло през ръцете и краката, та чак до впиващите се белезници.

- Не знам! - крещях - Защото мога! Защото те обичам. Моля те, Крисчън!

Той изстена и влезе дълбоко. И пак, и пак. Изгубих се в удоволствието. Опитвах се да разбера какво става с мен, да поема цялото това нещо. Беше като миксер в мозъка. Исках да опъна краката си, за да мога да контролирам идващия оргазъм, но не можех. Бях безпомощна. Бях негова, само негова. И той можеше да прави с мен това, което пожелае. В очите ми изскочиха сълзи. Беше прекалено интензивно. Не можех да го контролирам, нито да го спра. Не можех да спра и него. И не исках да го спирам. „Искам... искам... о, неее... това е прекалено...“

- Това е - изръмжа Крисчън - Усещаш ли го, бебчо?

Експлодирах около него, отново и отново, виках, пищях, докато оргазмът ме разкъсваше, изгаряше ме като лумнал в сухи гори пожар, помитащ всичко по пътя си. Сълзи се стичаха по лицето ми. Тялото ми пулсираше и трепереше.

Усетих как Крисчън коленичи, без да излиза от мен, дръпна ме нагоре в скута си. Закова главата ми с една ръка, а другата впи в гърба ми и свърши със свиреп вик, като диво животно, докато тялото ми продължаваше да трепери от нестихналите конвулсии. Беше изтощително. Беше... ад. Беше... рай. Хедонистично, лудо.

Крисчън бързо махна маската и ме целуна. Целуваше очите ми, носа ми, бузите ми. Изсуши с устни сълзите ми, стиснал лицето ми в ръцете си.

- Обичам те, госпожо Грей! Макар че ме ядосваш така често, ти ме правиш жив.

Нямах сили да отворя уста, да отворя очи, да му отговоря. Той нежно ме сложи да легна по гръб и излезе от мен.

Исках да протестирам, но успях само да мръдна устни. Той стана от леглото, махна белезниците и почна да разтрива китките и глезените ми. После легна до мен и ме дръпна в прегръдката си. Опънах крака. О, колко приятно усещане! Без съмнение това беше най-интензивният, най-опустошителен оргазъм, който бях преживявала. Наказателно чукане в стил Крисчън Грей Петдесет нюанса.

Май трябваше по-честичко да правя бели!

Събудих се, защото много ми се пишкаше. Отворих очи и не успях да се ориентирам веднага. Навън беше тъмно. „Къде съм? В Лондон? В Париж? О, да, на яхтата“. Усетих как се поклаща и как моторът мърка тихо. „Пътуваме? Странно“. Крисчън беше до мен. Работеше на лаптопа си. Беше по риза и спортни панталони. Бос. Косата му беше мокра. Усетих аромата на неговия лосион за тяло. И миризмата на Крисчън. „Хм“.

- Здрасти! - каза той и ме погледна топло.

- Здрасти. Колко време съм спала? - попитах и изведнъж ме досрамя.

- Само час.

- Плаваме ли?

- Реших, че след като снощи ходихме на балет, на казино и ядохме навън, няма да е зле да си останем тук тази вечер. Една тиха вечер за сбогуване.

- Къде отиваме?

- В Кан.

- Добре.

Протегнах се. Бях схваната. Хиляди часове тренировки с Клод нямаше да са достатъчни, за да съм подготвена за това, което бях изживяла този следобед.

Станах и тръгнах към банята. Грабнах розовия халат и се покрих. Защо ме беше срам? Усетих очите на Крисчън върху мен. Погледнах го. Бе сбърчил вежди и продължаваше да работи на лаптопа.

Докато си миех ръцете и разсеяно мислех за вечерта в казиното, халатът се разтвори. Погледнах се в огледалото и изпаднах в потрес. „Господи! Какво е направил с мен?“


Загрузка...