Петдесет нюанса освободени

19.

Сълзите текнаха по лицето ми.

- Не плачи, Ани. - Гласът му беше прегракнал. - Какво стйнй?

Хванах ръката му с две ръце и я притиснах към лицето си,

- Катастрофирали сте. Сега си в болницата в Портланд,

Рей се намръщи, но не мисля, че се почувства неудобно ш неочаквания изблик на чувства от моя страна. Той просто не ном неше катастрофата.

- Искаш ли вода? - попитах, макар че не бях сигурни дили може да му дам. Той кимна със същото крайно озадачено изражение. Сърцето ми щеше да се пръсне от любов и щастие. Наведох се към него и го целунах по челото.

- Обичам те, татко. Радвам се, че се свести.

Той отвърна някак сконфузено:

- И аз, Ани. Дай ми вода.

Хукнах да търся медицинската сестра.

- Татко се събуди! - Бях толкова щастлива.

Сестра Кели ми се усмихна.

- Пусни съобщение на пейджъра на Сладър - каза на колежки та си и бързо излезе иззад бюрото.

- Иска вода.

- Ще му донеса.

Побягнах обратно към татко. Все едно някой беше свалил тонове товар от гърдите ми. Когато влязох при него, очите му бяха затворени и ме обзе ужас, че пак е изпаднал в кома.

- Татко?

- Да? - каза той и отвори очи. Сестра Кели влезе с гарафа вода, бучки лед и чаша.

- Здравейте, господин Стийл. Аз съм Кели, вашата медицинска сестра. Дъщеря ви ми каза, че сте жаден.

Крисчън седеше в чакалнята и гледаше с празен поглед в лаптопа. Щом отворих вратата, вдигна поглед към мен.

- Свести се! - съобщих тържествено.

Той се усмихна и изведнъж цялото му лице се промени. Напрежението около очите му изчезна. Не бях забелязала изобщо. Такъв ли е бил през цялото време? Толкова напрегнат? Той бутна лаптопа настрани, стана и ме прегърна.

- Как е?

- Говори, жаден е, объркан е. Не си спомня катастрофата.

- Това е обяснимо. Сега вече искам да го преместим в Сиатъл. Можем да се приберем у дома и майка ми да го поеме.

- Не съм сигурна, че състоянието му позволява.

- Ще говоря с доктор Сладър. Нека чуем нейното мнение.

- Не ти се стои далеч от къщи?

-Да.

- Добре.

- Усмивката не слиза от лицето ти! - каза Крисчън, докато спирахме пред „Хийтман“.

- Щастлива съм. И изпитвам страхотно облекчение.

- И аз - усмихна се той.

Падаше здрач. Вечерта се очертаваше хладна. Потръпнах. Момчето, което взе ключовете, огледа новата ми колата с копнеж. И с право. Крисчън ме прегърна и попита:

- Ще празнуваме ли?

- Да празнуваме?

- Възстановяването на баща ти.

- О, да! Разбира се! - Засмях се.

- Колко ми липсваше този звук! - Той целуна косата ми.

- Не може ли да се нахраним в стаята? Да си останем горе,

- Разбира се. Хайде.

И ме поведе към асансьора.

- Това беше върхът! - казах доволно и бутнах празната чиния настрани. За първи път от векове си бях изяла всичко, и то с апетит.

Изкъпана, освежена, облечена само с тениската на КрисчЪМ И по бикини отидох във всекидневната. Той беше включил айпвйй* Дидо чуруликаше нещо за развени бели знамена.

Крисчън, косата му още мокра, беше само по черна тениска и джинси.

- За първи път да се нахраниш добре, откакто сме дошли Туи

- Бях гладна.

Той се облегна във фотьойла с доволна усмивка, отпи и попита тихо:

- Какво ти се прави сега?

- А на теб какво ти се прави?

- Това, което винаги искам да правя - отвърна той развеселено

- И то е?

- Госпожо Грей, не е нужно да се правите на толкова срямеж лива.

Пресегнах се през масата, хванах ръката му, обърнах длан I« му и прокарах пръст по нея.

- Искам да ме докосваш с това. - И прокарах пръст по ноки залеца му.

- Само с това ли? - Размърда се в стола. В очите му лумни черен пламък.

- Може би и с това. - Погалих средния му пръст. - И с тома, Нокътят ми мина по безименния. - Да, определено с това. -пръстът ми спря на халката му. - Много е секси.

- Така ли стана?

- Така. Това показва, че този мъж е мой. - И погалих малкия мазол върху дланта му, точно под безименния пръст. Той се наведе и хвана брадичката ми в дланта си.

- Госпожо Грей, нима се опитвате да ме прелъстите?

- Надявам се да успея.

- Анастейжа, няма нищо по-лесно от това! Ела тук. - Гласът му беше паднал. Той стисна ръката ми и ме сложи в скута си.

- Обичам да имам пряк достъп до теб. - Ръката му се плъзна от бедрото ми към дупето, а с другата ръка хвана врата ми, закова ме да не мърдам и ме целуна.

Вкус на бяло вино, ябълков пай и Крисчън! Зарових ръце в косата му, притисках го към себе си, а езиците ни се вплитаха един в друг, галеха се, движеха се бавно, както се навлиза в непозната територия, преоткриваха се. Усещах как кръвта ми започва да завира и да подпалва всичко по пътя си из вените ми. Устните ни се разделиха и се погледнахме останали без дъх.

- Хайде в леглото! - Устните му говореха в моите.

- Леглото?

Той ме изгледа, дръпна косата ми така, че да го погледна в очите, и попита:

- А къде бихте предпочели, госпожо Грей?

Свих рамене, опитах се да се направя на безразлична.

- Изненадай ме.

- Палава си тази вечер. - Отърка нос в моя.

- Дали пък не е добре на палавите дами да им се сложи някаква забрана, че да не мърдат много?

- Може би. Колкото повече остаряваш, толкова повече команди почваш да раздаваш. - Погледна ме с присвити очи, но не можеше да скрие шеговитото си изражение.

- И какво мислиш да направиш по въпроса? - предизвиках го аз.

- Аз знам какво искам. Не знам обаче дали ще ти е по силите.

- Очите му грееха.

- О! Господин Грей, знам, че бяхте много деликатен с мен през последните няколко дни, но нека ви напомня, че не съм от стъкло и не се чупя лесно.

- Не ти ли харесва да съм деликатен?

- Естествено, че ми харесва. С теб... но знаеш... разнообразието е подправката на живота. - Запърхах с мигли.

- И търсиш нещо не съвсем деликатно?

- Нещо животоувърждаващо.

- Животоутвърждаващо? - повтори той с удивление, весело.

Кимнах.

- Не си хапи устната - прошепна той и стана рязко, без да ме пуска. Хванах се за ръцете му от страх да не ме изпусне. Той ме отнесе до най-малкия от трите дивана и ме сложи да седна.

- Чакай тук и не мърдай. - Погледна ме кратко, горещо, напрегнато, обърна се и тръгна към спалнята. „О, как обмчам босите му крака! Какво толкова има в босите крака, че така възбуждат?“

Върна се след малко, но беше минал за гърба ми и ме стресна.

- Първо мисля да се отървем от това. - Смъкна тениската ми и останах по бикини. Дръпна опашката ми назад и ме целуна.

- Стани! - каза сурово, все още опрял устни в моите. Изобщо не се поколебах. Той сложи на дивана една хавлиена кърпа.

„Каква е тази кърпа?“

- Махни бикините.

Преглътнах малко притеснено, но веднага ги махнах и ги оставих на дивана.

- Седни - каза той и отново дръпна косата ми. - И ще ми кажеш да спра, ако ти се стори трудно.

Кимнах.

- Кажи го! - нареди той заповеднически.

- Да - отговорих покорно.

- И така, госпожо Грей... по предварително предявено искане ще се наложи да ви вържа... - Гласът му спадна до задъхан шепот. Потоци от желание се изляха в тялото ми, втурнаха се със светлинна скорост през нервните ми окончания. И това само от няколко думи. „О, моят сладък Петдесет! На дивана?“

- Свий си коленете и се облегни назад - нареди той.

Качих крака на дивана и свих колене към гърдите си. Той измъкна колана от единия халат и го завърза над лявото ми коляно.

- От халата?

- Импровизирам. - Засмя се, затегна възела над коляното ми, след което завърза другия край за задния крак на дивана.

- Не мърдай - каза и повтори процедурата с десния ми крак.

Господи!... Седях разкрачена. Изяло на показ.

- Удобно ли ти е? - попита той и се наведе да ме погледне иззад дивана.

Кимнах и зачаках да върже и ръцете ми. Но той не го направи. Целуна ме.

- Нямаш представа каква възбуждаща гледка си - каза и потри нос в моя. После добави: - Май е време да сменя музиката - Стана и тръгна бавно, като на разходка, към айпода.

Как го правеше? Ето ме, просната, разгонена като кучка, почти готова, а той се разхожда най-спокойно и сменя музики. Гледах как мускулите му се движат под тениската му, докато сменяше песента. Сладък, почти детски женски глас започна да пее нещо от сорта „Наблюдавам те“.

„О, харесвам тази песен!“

Крисчън се обърна, втренчи се в очите ми и без да мигва тръгна обратно и елегантно коленичи пред мен.

Изведнъж се почувствах адски... оголена.

- Оголена или уязвима, или и двете? - попита той. Както ви наги бе намерил думата още преди да си я помисля. Ръцете му останаха на коленете му. Кимнах.

„Защо не ме докосва?“

- Чудесно! - каза той. - Протегни ръце напред!

Не можех да откъсна поглед от тези хипнотизиращи очи. Протегнах ръце напред и той изсипа в дланите ми някаква течност като олио от малка чисто шишенце. Миришеше хубаво - тежка миризма на мускус. Не можех да се сетя откъде ми е позната.

- Разтрий си ръцете! - Сгърчих се под горещия му, натежал от страст поглед. - И сега не мърдай! - предупреди ме и добави: -Сега искам да се докосваш.

„Боже!“

- Започни от врата и продължи надолу.

Поколебах се.

- Не се срамувай, Ана. Хайде, направи го.

Хуморът и предизвикателството в гласа му бяха почти толкова осезаеми, колкото и възбудата.

Сладкият глас продължаваше да пее: „Няма нищо сладко в мен“. Сложих ръце върху шията си и ги пуснах надолу до гърдите си. Олиото ги плъзгаше леко по кожата ми. Ръцете ми бяха много топли.

- По-надолу! - каза той. Очите му бяха почти черни. Нямаше никакво намерение да ме докосне.

Дланите ми обвиха гърдите ми.

- Дразни зърната.

Започнах леко да дразня зърната си.

- По-силно! - каза той нетърпеливо. Седеше неподвижно между краката ми и само гледаше. - Направи го така, както го правя аз! - Очите му горяха с черен пламък.

Мускулите в слабините ми се гърчеха. Изстенах и започнах да дразня зърната си по-силно, да ги притискам и огъвам. Усетих как се втвърдяват под допира ми.

- Точно така. Пак.

Затворих очи и продължих да играя със зърната си, да ги въртя и усуквам между пръстите си. Изстенах.

- Отвори си очите. Направи го пак. Искам да гледам възбудата ти.

„Толкова е еротично! Мамка му! Колко е хубаво!“

- Пусни ръцете надолу.

Тялото ми се сгърчи от желание.

- Не мърдай, Ана. Искам да усетиш удоволствието. По-надолу.

- Гласът му беше дрезгав, гърлен, изкусителен, хипнотизиращ.

- Ти го направи - прошепнах.

- Ще го направя. Скоро. Сега ти. По-надолу! Сега! - Излъчваше невероятна сексуалност. Прокара език по горните си зъби... О, Господи! Започнах да се огъвам и да дърпам коланите.

Той бавно поклати глава.

- Не мърдай! - Сложи ръце върху коленете ми и ме закова на дивана. - Хайде, Ана, по-надолу.

Ръцете ми се плъзнаха по корема.

- По-надолу - каза той само с устни, а устата му беше самата чувственост.

- Крисчън, моля те...

Ръцете му бавно залазиха от коленете ми, през бедрата и нагоре.

- Хайде, Ана, докосни се!

Лявата ми ръка се спусна между краката и направи малко бавно кръгче. Устата ми беше отворена в едно голямо О.

- Пак - прошепна той.

Изстенах и повторих, отметнала глава назад, задъхана.

-Пак!

Изстенах високо, а той пое въздух рязко и шумно. Хвана ръцете ми, наведе се към мен, прокара носа си по горната част на бедрата ми.

Извиках.

Исках да го докосна, но когато се опитах да преместя ръцете си, пръстите му се стегнаха около китките ми.

- И тях ще вържа. Не мърдай!

Пусна ме и после леко вкара двата си пръста в мен, с длан обърната нагоре, така че да притиска и клитора ми.

- Сега ще свършиш много бързо. Готова ли си, Ана?

- Да... - Борех се за въздух.

Той започна да движи пръстите си все по-бързо, дланта му галеше клитора ми. Двете най-чувствителни точки в тялото ми бяха подложени на безмилостна атака! Беше много, много интензивно! Исках да отворя краката си по-широко, но не можех. Пръстите ми стискаха с нечовешка сила кърпата под мен.

- Предай се! - прошепна той.

И аз експлодирах около пръстите му с нечленоразделни викове. Дланта му притисна клитора ми и конвулсиите на оргазма продължиха още по-дълго. В полусъзнание усетих как развързва коланите и освобождава краката ми.

- Мой ред! - каза и ме обърна по корем на дивана с колене на пода. Разтвори краката ми и ме плесна силно по дупето. Извиках и тогава той буквално нахлу в мен.

- О, Ана - съскаше през зъби. Ръцете му бяха впити в ханша ми, докато забиваше все по-бързо и по-силно в мен. Усетих как желанието започна да се сгъстява, да натежава, да ме издига - и бях готова.

- Хайде, Ана - извика Крисчън и поредният мощен оргазъм ме разтърси, мускулите ми пулсираха около него и крещях името му.

- Достатъчно жизнеутвърждаващо ли беше?

- О, да - казах с поглед впит в тавана. Лежах по гръб върху гърдите му. Нямах представа как сме се озовали на пода. Крисчън беше все още облечен.

- Мисля, че трябва да започнем отначало, но този път те искам гол.

- Господи, Ана. Дай ми малко почивка - засмя се той.

- Просто се радвам, че Рей е в съзнание.

- И апетитът ти се върна. Не само за храна. - Засмяхме се и двамата.

След миг обаче го изгледах нацупено.

- Забравяш ли за снощи и за тази сутрин?

- Как мога да забравя нещо незабравимо? - Изглеждаше така млад, безгрижен и щастлив, когато се усмихваше по този начин. Сложи ръка на дупето ми. - Имате разкошен задник, госпожо Грей.

- И твоят не е лош. Макар че все още е обут.

- И какво мислите да направите по въпроса, госпожо Грей?

- Мисля да ви съблека, господин Грей. Чисто гол.

Той пак се засмя.

- И мисля, че в теб има ужасно много нежност. - Казах го във връзка с песента, която все още вървеше, а аз само повторих думите.

Усмивката му угасна.

- Така е - прошепнах и го целунах. Той затвори очи и ме прегърна по-силно.

- Това е истината, Крисчън. Ти направи този уикенд толкова хубав, накара ме да се чувствам специална, обичана, независимо от всичко, което се случи с Рей. И ти благодаря за това.

Той отвори сивите си сериозни очи и тревогата в тях стегна сърцето ми.

- Защото те обичам.

- Знам. И аз те обичам. - Погалих го по лицето. - Ти си най-ценното нещо в живота ми. Знаеш го, нали?

Той застина, отново изгубен.

„О, Крисчън, мой нежен Петдесет!“

- Повярвай ми - прошепнах.

- Не е лесно. - Говореше така тихо, че едва го чувах.

- Опитай да ми повярваш. Защото това е самата истина. - Погалих отново лицето му, прокарах пръсти по бакенбардите. Очите му бяха като два скрити от света водопада, в които се изливаха бурните и мътни сиви води на болката. Исках да вляза в тялото му, да обгърна сърцето му отвътре, да го стопля и успокоя. Бих направила всичко, за да спра тази агония. Кога щеше да разбере, че той е всичко за мен? Че заслужава да бъде обичан, че е повече от достоен за любовта ми и за любовта на родителите си? Колко пъти му бях казвала! И нищо - гледах изгубеното, изоставено дете пред мен. Трябваше време. И търпение.

- Ще настинеш. Ела. - Изправи се грациозно и ми подаде ръка да стана. Обгърнах кръста му и тръгнахме бавно към спалнята. Не, нямаше да го притискам, но след случилото се с Рей изведнъж осъзнах колко е важно да казваш на хората, които обичаш, какво изпитваш към тях. Той трябваше да знае колко много го обичам.

Така ми се искаше да си върна онова леко и безгрижно настроение отпреди няколко часа.

- Искаш ли да гледаме телевизия? - попитах.

- Тайничко се надявах да направим още един рунд - засмя се той. - И мъжът с петдесетте нюанса и вечно променливите настроения се върна при мен.

- Е, в такъв случай, мисля, че е мой ред да поема нещата в ръце.

Той ме изгледа удивено и преди да се усети го бутнах на леглото, обкрачих го и сложих ръце от двете страни на главата му.

- Е, госпожо Грей, сега, като ме хванахте натясно, какво възнамерявате да ме правите?

Наведох се и прошепнах в ухото му:

- Ще те чукам. С уста.

Той затвори очи, пое рязко дъх, а аз прокарах зъби по челюстта, към брадичката му.

Беше слънчево утро. Крисчън работеше на компютъра. Пишеше. Може би имейл.

- Добро утро - казах от вратата. Той се обърна и ми се усмихна.

- Госпожо Грей! Добро утро! - Разпери ръце, а аз се затичах, скочих в скута му и се свих там.

- Станал си рано.

- Имах работа. - Той се понамести под мен и веднага усетих, че нещо не е наред.

- Какво има?

- Мейл от детектив Кларк. Иска да говори с теб за Хайд.

- И за какво?

- Не знам. Писах му, че в момента си в Портланд и ще се наложи да изчака. Но той казва, че иска да говори с теб дори ако трябва да дойде тук.

- И идва?

- Да. - Изглеждаше крайно озадачен.

- И защо? Какво е толкова важно и спешно? Не може ли да изчака?

- Това се чудя и аз.

- Кога идва?

- Днес. Сега ще му отговоря на мейла.

- Нямам какво да крия. Но се чудя какво иска да пита.

- Е, ще разберем. И на мен ми е любопитно. - И пак се размърда. - Закуската ще е готова след мъничко. Нека закусим и да идем да видим татко ти.

- Можеш да си останеш, ако не ти се идва - казах. - Имаш работа.

- Искам да дойда с теб.

- Добре. - Усмихнах се, прегърнах го и го целунах.

Рей беше в много лошо настроение. И това беше добър знак. Сърбеше го цялото тяло, искаше се да се чеше, беше му неудобно - и най-вече криво.

- Татко, това е сериозна катастрофа, ще трябва време. С Крисчън искаме да те откараме в Сиатъл.

- Как така ще се ангажирате с мен? Тук ми е добре. Мога и сам.

- Не ставай смешен. - Стиснах ръката му с любов и той благоволи да ми се усмихне.

- Имаш ли нужда от нещо?

- Умирам за един донът, Ани.

- Ще ти донеса два. Ще отидем до „Вуду“. - Исках да го поглезя.

-Супер!

- Искаш ли и кафе?

- Че как!

- Добре, ще донеса и кафе.

Крисчън беше в чакалнята и пак говореше по телефона. Май трябваше да си направи офис в Портланд. Странно. Беше сам, макар че всички останали легла в интензивното бяха заети. Дали не беше подгонил или изплашил останалите посетители? Затвори телефона и каза:

- Кларк ще дойде в четири следобед.

Акълът ми не го побираше. Какво ги беше прихванало? Какво му беше толкова спешното?

- Добре. Рей иска няколко донъта и кафе.

- На негово място и аз бих имал подобни желания. Кажи на Тейлър да иде.

- Не, аз ще ида.

- Вземи Тейлър с теб - каза той строго.

- Добре. - Врътнах очи и той се засмя.

- Сами сме. - Гласът му бе така съблазнително плътен. Разбира се. Нищо не му пречеше да ме напляска. И точно се канех да го предизвикам, когато младо момиче и момче влязоха в чакалнята. Тя плачеше тихичко.

Свих извинително рамене, той кимна, взе лаптопа, хвана ме за ръка и ме изведе.

- Имат нужда да останат сами, не бива да им пречим. Ние с теб ще се забавляваме после.

Тейлър чакаше търпеливо отвън.

- Хайде всички за донъти с кафе! - казах високо.

Точно в четири следобед на вратата се почука. Тейлър отвори и покани детектив Кларк, който пак беше в отвратително настроение. Защо винаги беше такъв? Може би лицето му, чертите му бяха такива. Кисели.

- Здравейте и благодаря, че ме приехте.

- Здравейте, детектив Кларк. - Крисчън се ръкува с него и го покани да седне, а аз се настаних на дивана, на който се бяхме забавлявали предната нощ. Изчервих се.

- Всъщност исках да говоря с госпожа Грей - натърти Кларк и погледна Тейлър и Крисчън. Тейлър стоеше до вратата. Крисчън го погледна и му кимна да излезе. После каза делово:

- Всичко, което искате да кажете на съпругата ми, може да кажете и пред мен.

Детектив Кларк се обърна към мен.

- Убедена ли сте, че искате съпругът ви да присъства на това?

- Разбира се. Нямам какво да крия. Нали само ще ме разпитвате? - Погледнах го изумено и сърдито.

- Да, госпожо.

- Искам съпругът ми да остане.

Крисчън седна до мен. Цялото му тяло излъчваше ужасяващо напрежение.

- Добре тогава - въздъхна Кларк, решил, че е излишно да ни убеждава. Прочисти гърлото си и продължи: - Госпожо Грей, господин Хайд твърди, че е бил подложен на сексуален тормоз от вас и че нееднократно сте се опитвали да го прелъстите.

Едва не избухнах в смях. Сложих ръка на бедрото на Крисчън, за да го спра, понеже усетих, че тръгва да става.

- Това е абсурдна лъжа! Нелепо и смехотворно! - Крисчън едва не се давеше в думите си.

Стиснах крака му, за да го накарам да млъкне.

- Това не отговаря на истината - казах спокойно. - Всъщност беше точно обратното. Той ми се предложи... ако мога да кажа така, по крайно агресивен начин, и беше уволнен.

Кларк сви устни в тънка черта и продължи:

- Хайд твърди, че сте измислили цялата тази история, за да предизвикате уволнението му. Казва, че сте го направили, понеже не е откликнал на сексуалните ви желания и защото сте искали да заемете мястото му в издателството.

Хайд наистина беше по-луд, отколкото предполагах.

- Това не е вярно - отвърнах.

- Детектив Кларк, нали не се опитвате да ми кажете, че сте минали целия този път, за да тормозите жена ми със смехотворните си обвинения?

Кларк обърна стоманеносините си очи към Крисчън и каза тихо и сдържано:

- Искам да чуя какво ще ми каже съпругата ви, господин Грей.

Стиснах крака на Крисчън, за да го успокоя и да го накарам да

запази самообладание.

- Ана, не искам да слушаш тези глупости!

- Смятам, че детектив Кларк трябва да знае какво наистина се случи - казах и Крисчън махна с ръка и се предаде.

- Това, което твърди Хайд, просто няма нищо общо с истината - продължих.

Гласът ми беше спокоен, макар че изпитвах всичко друго освен спокойствие. Обвиненията бяха, меко казано, нелепи, а и се притеснявах, че Крисчън може да избухне всеки миг. Каква игра играеше Хайд?

- Господин Хайд се опита да ме насили една вечер в кухнята на офиса. Каза ми, че са ме назначили на работа в издателството благодарение на него и че очаквал да му се отблагодаря, като извършвам за него определени сексуални услуги. Опита се да ме изнудва чрез електронната ми поща, като използваше имейли, които бях пращала на Крисчън, който тогава все още не беше мой съпруг. Не знаех, че чете пощата ми. Разбрахме по-късно. Той е напълно луд, очевидно е под влияние на някакви странни делюзии. Обвини ме, че съм шпионин на Грей и му помагам да вземе компанията. Но не знаеше, че Крисчън вече е неин собственик.

Поклатих глава да се отърся от отвратителното чувство, което ме полази при спомена за онази вечер.

- И след всичко това аз го... обезвредих.

- Обезвредили сте го? - Кларк ме погледна удивено.

- Баща ми е служил в армията. Хайд... ми посегна, а аз зная как да се защитавам.

Крисчън ме погледна гордо.

- Ясно. - Кларк въздъхна и се облегна назад.

- Правили ли сте опити да се свържете с някоя от бившите му асистентки? - попита Крисчън почти дружелюбно.

- Да, но истината е, че не можем да накараме нито една от тях да говори. Всички казват, че е бил образцов шеф, но в същото време нито една от тях не се е задържала повече от три месеца.

- И ние имахме същия проблем - каза Крисчън.

С Кларк го погледнахме с отворени усти.

- Шефът на охраната ми говори с всичките бивши асистентки - поясни Крисчън.

- И защо?

Крисчън заби студения си поглед в него и каза търпеливо:

- Защото съпругата ми започна работа при Хайд, а аз проверявам всеки човек, с когото тя работи.

Детектив Кларк се изчерви. Аз свих рамене и се усмихнах. Това е положението. Добре дошъл в моя свят!

- Разбирам - каза Кларк. - Мисля обаче, че има нещо, което ми убягва. Утре ще направим по-щателен оглед на апартамента му. Може би ще изникне нещо, макар че не е живял там от доста време.

- Правихте ли вече оглед?

- Да. И утре пак. Ще търсим още отпечатъци.

- И все още не сте повдигнали обвинение за умишлено убийство на Рос Бейли и на мен? - попита меко Крисчън.

„Моля?“

- Надяваме се да намерим повече доказателства във връзка със саботажа на хеликоптера ви, господин Грей. Нужно ни е повече от половин отпечатък, а докато Хайд е в ареста, можем да започнем дело.

- И само за това ли дойдохте чак тук?

- Да, господин Грей. Освен ако не сте размислили за бележката.

„Бележка? Каква бележка?“

- Не, казах ви, нямам интерес. - Крисчън едва сдържаше раздразнението си. - И не разбирам защо не проведохме този разговор по телефона.

- Мисля, че ви казах: предпочитам директен разговор. Освен това трябва да видя леля си, тя живее тук. С един куршум - два заека. - Кларк запази абсолютно неутрално изражение. Или липса на такова. Лицето му беше спокойно, ядът и острата атака на Крисчън не го засегнаха по никакъв начин.

- Е, ако нямате повече въпроси, аз си имам работа. - Крисчън се изправи и Кларк разбра намека и каза вежливо:

- Благодаря за отделеното време, госпожо Грей.

Кимнах.

- Довиждане, господин Грей.

Крисчън му отвори и Кларк изчезна.

Строполих се на дивана.

- Можеш ли да си представиш какъв задник е тоя? - развика се Крисчън.

- Кларк ли?

- Не, оня глист Хайд.

- Не, не мога да си обясня.

- Какви са тези шибани игрички? - Думите свистяха през стиснатите му зъби.

- Не знам. Мислиш ли, че Кларк ми вярва?

- Разбира се! На него му е ясно, че Хайд е откачен шибаняк!

- Много си... мръсноуст.

- Мръсноуст? - засмя се той. - Няма такава дума.

- Е, вече има.

Той се усмихна, седна до мен и ме прегърна.

- Не мисли за тоя чвор. Да идем да видим баща ти и да се опитаме да организираме преместването.

- Той беше категоричен, че иска да остане тук. Не иска да ни притеснява.

- Аз ще говоря с него.

- Искам да пътувам с него.

Крисчън ме погледна така, че вече мислех, че ще възрази, но той ме изненада.

- Добре, ще дойда с вас. Сойър и Тейлър ще вземат колите. Сойър ще кара твоята.

Рей лежеше в проветрива голяма светла стая в рехабилитация-та в болницата „Нортуест“. Беше по обед. Пътуването в хеликоптера го беше изтощило.

- Кажи на Крисчън, че оценявам това, което прави за мен -каза тихо.

- Можеш и сам да му кажеш. Той ще дойде довечера.

- Ти няма ли да ходиш на работа?

- Ще ида. Но искам да съм сигурна, че си добре.

- Тръгвай тогава. Не ме мисли.

- Обичам да те мисля.

Телефонът ми звънна. Погледнах номера. Не ми беше познат.

- Ще се обадиш ли? - попита Рей.

- Не, не знам кой е. Да оставят съобщение. Донесох ти за четене. - И му посочих купчината спортни вестници и списания на нощното шкафче.

- Благодаря, Ани.

- Уморен си, нали?

Той кимна.

- Ще те оставя да поспиш. - Целунах го по челото. - Чао, татко!

- Чао, Ани. И благодаря за всичко. - Хвана ръката ми и я стисна лекичко. - Толкова е хубаво, като ми казваш татко. Връща ме години назад.

„О, татко!“

Докато излизах от болницата и вървях към Сойър, който ме чакаше в колата, някой ме повика.

- Госпожо Грей! Госпожо Грей!

Обърнах се и видях доктор Грийн. Тичаше към мен. Изглеждаше перфектно, както винаги, но беше доста нервна и дори ядосана.

- Как сте, госпожо Грей? Получихте ли съобщението ми? Звънях ви преди малко.

- Не. - Мозъкът ми завря.

- Е, просто се питах защо отложихте и четирите прегледа. Четири?! Гледах я и не можех да повярвам. Четири прегледа?!

Как бях успяла да забравя?!

- Може би е по-добре да го обсъдим в кабинета ми. Тъкмо излизах да обядвам, но ако имате време...

Едва кимнах.

- Разбира се. - Нямах представа какво да кажа. Бях изпуснала четири посещения! И бях забравила за инжекцията! Мамка му!

Тръгнах след нея. Ходех като в мъгла, като ударена от гръм. Как така съм изпуснала цели четири прегледа? Смътно си спомних за единия - Хана ми бе напомнила за него. Но четири?!

Кабинетът й беше просторен, в него имаше само най-необходимото за работата й, всичко беше добре организирано и подредено функционално.

- Така се радвам, че ме засякохте на излизане - казах като в транс. - Баща ми катастрофира и току-що го преместихме от Портланд.

- О, ужасно. Как е?

- Слава богу, оправя се.

- Това е добре. Поне обяснява защо не дойдохте в петък. Седна зад компютъра, започна да щрака с мишката и скоро файлът ми излезе на екрана.

- Да, минали са тринайсет седмици от последната инжекция. Трябва да ви направя тест, преди да направим новата.

- Тест? - Цялата кръв се източи от главата ми, едва говорех.

- Да, тест за бременност.

„О, не!“

Тя извади едно шкафче малък контейнер.

Подаде ми го и ми посочи тоалетната.

Станах в транс - тялото ми беше на автопилот - и се запрепъ-вах натам.

Мамка му! Мамка му! Мамка му! Мамка му! МАМКА МУ! Как бях могла да направя такава огромна глупост, как го бях допуснала... отново? Догади ми се. Започнах да се моля. „Моля те, Боже, не сега! Моля те, Боже, не сега! Рано е! Твърде е рано!“ Когато се върнах в кабинета, доктор Грийн ми се усмихна сухо и ми посочи стола. Седнах и без да обеля дума й подадох контейнера. Тя пусна в него малка бяла пръчица и зачака. Когато лентичката се оцвети в бледосиньо, Грийн повдигна многозначително вежди.

Напрежението ме задушаваше. Тя ме погледна много сериозно и каза:

- Е, госпожо Грей. Бременна сте.

Ужас!