Петдесет нюанса сиво

10.

Той се отдръпна от мен, седна на леглото и изхвърли използвания презерватив в кошчето за боклук.

- Хайде, трябва да се облечем. Ако искаш да видиш майка ми, разбира се. Усмихна се, скочи от леглото и нахлузи джинсите си на голо. Аз седнах с мъка, все още вързана.

- Крисчън, не мога да мръдна.

Той се усмихна още по-широко, наведе се и развърза ръцете ми. Около китките ми бяха останали следи от втъканите във вратовръзката фигурки. Ръцете ми изглеждаха... секси. Беше му забавно, а очите му играеха весело. Целуна ме бързо по челото и се засмя.

- Ето още нещо ново каза той, но нямах представа за какво говори.

- Нямам никакви чисти дрехи тук.

Обзе ме бясна паника и на фона на това, което бях преживяла преди минути, всяка нова емоция ми идваше отгоре. Мамицата му! Нямах никакви чисти дрехи, а тя бе нахлула в най-неочаквания и доста деликатен момент.

- Дали не е по-добре да остана тук все пак?

- О, не, не е каза Крисчън малко заплашително. Можеш да сложиш някоя моя дреха. Той нахлузи бяла тениска, прокара пръсти през „прясно изчуканата" си коса и независимо от тревогата ми загубих посоката на мислите си. Беше толкова красив.

- Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Ще ида да я успокоя. Устата му пак се сви в твърда права черта. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите в дрешника. Избери си! Изгледа ме изпитателно и излезе от стаята.

По дяволите! Майка му! Не си бях поръчвала такъв сюрприз. Може би ако се запознаех с нея, щях да получа парче от пъзела „Крисчън". Може би щеше да ми помогне да разбера защо е такъв... Да, исках да видя тази жена. Хукнах из стаята. Намерих ризата си. Слава богу, не беше много измачкана. Намерих сутиена под леглото и си го сложих. Облякох и ризата. Но това, което наистина мразя, е да слагам бикини втори път. Напъхах глава при бельото на Крисчън. Намерих тесни слипове „Калвин Клайн", нахлузих ги, отгоре джинсите, и накрая маратонките.

Грабнах сакото и хукнах към банята. Погледнах прекалено блестящите си очи, пламналото ми от секса лице. Плитките ми в стил „силно дърпани по време на свирка" не вървяха за случая. Разрових се из всичките му неща и намерих гребен. С мъка сресах косата си отгоре-отгоре и я прибрах на опашка. Огледах се пак и установих, че дрехите ми са в окаяно състояние. Замислих се дали да не приема предложението на Крисчън да сложа някоя от неговите ризи или тениски, но подсъзнанието ми нещо се нацупи. Намъкнах се в сакото, доволна, че маншетите на ризата покриват следите от вратовръзката по китките ми. Е, няма начин, колкото толкова. Тръгнах към всекидневната.

- Ето я каза Крисчън и стана от канапето, където се бе разположил.

Погледна ме топло, окуражително и с одобрение. Жената с пясъчноруса коса до него също се обърна, усмихна се много широко и стана. Усмивка двайсет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокля, обувки в същия цвят, изчеткана, лъсната, елегантна и много красива. Почувствах се неловко. Раздърпана и... никаква.

- Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.

Доктор Тревелиан-Грей подаде ръка. Г Тревелиан. Това беше инициалът, който не бях разбрала.

- Нямате представа какво удоволствие е за мен каза тя и ако не се лъжа, в гласа й усетих облекчение, а очите й ме гледаха топло. Хванах ръката й и на свой ред се усмихнах широко и топло.

- Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей.

- Казвай ми Грейс усмихна се тя, а Крисчън се намуси. Обикновено ми казват Тревелиан. Грей е свекърва ми. Тя ми намигна. Е, как се запознахте? Погледна с любопитство Крисчън.

- Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.

Оле! Бях забравила за това!

- Значи завършваш сега? попита ме тя.

-Да.

Мобилният се раззвъня. Предположих, че е Кейт.

- Извинете ме за секунда казах и отидох в кухнята. Без да погледна номера, натиснах зеленото копче и се облегнах на бара.

- Кейт?

- Диос мио, Ана! „По дяволите! Хосе!" Звучеше отчаян. Къде си? От два дена се опитвам да те открия. Искам да те видя и да се извиня за петък вечерта. Защо не ми се обади?

- Слушай, Хосе, не му е сега времето! Погледнах към Крисчън, който ме гледаше изпитателно и напрегнато, докато говореше нещо с майка си. Обърнах му гръб.

- Къде си? Кейт нищо не ми казва! мрънкаше Хосе.

- В Сиатъл.

- Какво правиш в Сиатъл? С оня ли си?

- Хосе, ще ти се обадя по-късно. Не мога да говоря сега! И затворих.

Върнах се при Крисчън и майка му, която не спираше да приказва.

- ... и Елиът се обади да ми каже, че си тук. Не те бях виждала от две седмици, момчето ми.

- Аха, Елиът ти е казал. Така ли стана сега? каза Крисчън, но не отделяше очи от мен. Не можах да разчета мислите му.

- Мислех да отидем да обядваме заедно днес, но виждам, че имаш други планове, и не искам да провалям деня ви. Взе дългото си кремаво палто и се обърна към него. Той я целуна бързо и мило. Забелязах, че тя не го целуна.

- Трябва да закарам Анастейжа до Портланд.

- Разбира се. За мен беше голямо удоволствие. Надявам се да се видим скоро. И пак протегна ръка с ослепителната си усмивка и блестящите си топли очи.

Тейлър се появи от... кой знае къде.

- Госпожо Грей?

- Благодаря, Тейлър. Той я съпроводи през двойните врати до фоайето. Тейлър е бил тук през цялото време? Откога? Какво ли бе видял? Крисчън ме гледаше настойчиво.

- Значи фотографът се обади.

Еба си!

-Да.

- Какво искаше?

- Само да се извини... знаеш... за петък вечерта.

Крисчън присви очи и каза:

- Ясно.

Тейлър се появи отново.

- Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.

Крисчън му кимна любезно и попита:

- Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?

-Да, сър.

Тейлър кимна към мен, преди да излезе.

- Извинете ме, госпожице Стийл.

Аз му се усмихнах и той изчезна.

- Той тук ли живее? попитах.

- Да каза троснато Крисчън.

Какъв му беше проблемът? Бързо отиде до кухнята, взе лаптопа и започна да рови из електронната си поща. В един момент сви устни и набра телефонен номер.

- Рос, какъв е проблемът? попита рязко. Слушаше, без да откъсва очи от мен, а аз стоях в средата на грамадната стая и се чудех къде да се дяна. Връхлетя ме чувството, че не съм на мястото си.

- Не, нямам намерение да излагам никой от екипажите на риск. Не, анулираме.

Затвори. Топлината в очите му бе изчезнала. Погледна бегло към мен, тръгна към кабинета си, но след минутка се върна.

- Това е договорът. Прочети го и ще го обсъдим другата сряда. Позволявам си да те посъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво става дума. После внезапно спря и след кратко замисляне добави: Това в случай, че се съгласиш, а аз наистина се надявам да го направиш. Гласът му бе по-мек, дори се усещаше тревога.

- Проучване?

- Нямаш представа какво можеш да научиш от интернет.

Интернет? Та аз нямах нито лаптоп, нито достъп до интернет.

Само лаптопът на Кейт и можех да ползвам този в „Клейтьн". Но със сигурност не и за този вид „проучване".

- Какво има? попита той и наведе глава настрани.

- Нямам компютър. Обикновено ползвам този в университета. Ще видя дали мога да взема лаптопа на Кейт.

Той ми подаде плик.

- Сигурен съм, че няма да ми откажеш да ти дам... назаем един. Вземи си нещата. Ще те закарам до Портланд и ще обядваме по пътя. Ще ида да се облека.

- Ще се обадя по телефона казах. Имах огромната нужда да чуя гласа на Кейт. Той смръщи лице.

- На фотографа? Чух как челюстта му изпука, очите му пламнаха. Само запомнете, госпожице Стийл, че никак не обичам да деля нещо с някого каза много тихо, но в гласа му имаше предупреждение. Изгледа ме дълго и студено и тръгна към спалнята.

Господи! Та аз исках само да се обадя на Кейт, но рязката промяна в настроението му ме парализира. Къде отиде онзи щедър, мил, нежен и спокоен мъж, с когото бяхме правили любов преди половин час?

- Готови ли сме? попита Крисчън. Бяхме до двойната врата на фоайето.

Кимнах несигурно. Пак беше делови, отдалечен и вежлив, беше си сложил маската. Носеше черна кожена чанта. Защо? Може би щеше да остане в Портланд. И после се сетих за дипломирането. О, да, щеше да е там в сряда. Беше облякъл черно кожено яке. Със сигурност в тези дрехи не изглеждаше като мултимилионер, милиардер или какъвто ,,-ер" там беше. Изглеждаше като лошо момче, като рок звезда, като топ модел. Въздъхнах. Искаше ми се да имам една десета от осанката му, от стила му, от маниерите му. Беше толкова спокоен, а и как така успяваше да се контролира? Тогава се сетих как избухна заради Хосе. Е, сега поне изглеждаше спокоен и уравновесен.

Тейлър се мотаеше край нас.

- Разбрахме се за утре, нали? попита Крисчън и той кимна.

- Да, сър. Коя кола ще вземете?

Той ми хвърли едно око и каза:

- Осмицата.

- Приятно пътуване, госпожице Стийл каза Тейлър. Гледаше ме мило. Стори ми се, че някъде дълбоко в очите му видях съжаление.

Вероятно мислеше, че споделям странните сексуални навици на господин Грей. „Все още не!", помислих си. Или може би сексът беше еднакъв за всички. Идеята не ми хареса. Нямах никаква база за сравнение, а и нямаше как да попитам Кейт. По този въпрос трябваше да питам Крисчън. Беше съвсем естествено да искам да говоря с някого, а как можех да говоря с него при положение че в един момент той бе отворен, а в следващия затворен.

Тейлър ни отвори вратата да минем и Крисчън извика асансьора. Протегна ръка, хвана ме за брадичката и повдигна главата ми.

- Спри да ядеш тази уста, иначе ще те чукам в асансьора. И изобщо не ме е грижа дали някой ще се качва, или не.

Изчервих се, но се зарадвах да видя усмивка на устните му. Най-сетне настроението му се беше оправило.

- Имам проблем, Крисчън.

Цялото му внимание се закова върху мен.

Асансьорът дойде и влязохме. Крисчън натисна копчето за гаража.

- Ами... изчервих се. Как да му кажа? Трябва да говоря с Кейт. Имам толкова много въпроси за секса, а не мога да говоря с теб, понеже ти не си безпристрастен. Ако искаш от мен да правя всичките тези неща, аз наистина не знам как очакваш да се справя. Просто нямам никаква база за сравнение.

Стана му крайно неприятно.

- Ако се налага да говориш с нея, направи го, но искам да съм сигурен, че имаш думата й, че няма да го сподели с Елиът.

Как можа да каже такова нещо! Кейт не беше такава!

- Тя не би направила такова нещо. Ако тя ми каже нещо за Елиът, аз не бих ти казала.

- Е, разликата е в това, че аз не желая да знам нищо за неговия сексуален живот каза сухо той. Елиът е любопитно копеле. Кажи й, ако трябва, но само за това, което сме правили досега. Иначе ще ме обеси за топките, ако знае какво съм ти намислил каза много меко. Определено не исках да чуя плановете му за мен.

- Добре съгласих се бързо и му се усмихнах с облекчение. Мисълта за Кейт с топките на Крисчън в ръка не беше нещо, за което исках да се замислям.

- Колкото по-скоро имам съгласието ти за подчинение, толкова по-добре. Тогава ще се сложи край на всичко това каза той и поклати глава.

- Край на кое?

- На това винаги да ме предизвикваш и да си толкова упорита.

Хвана ме за брадичката и ме целуна нежно и сладко. Вратата на асансьора се отвори, той хвана ръката ми и ме поведе към гаража.

Аз? Да го предизвиквам? С какво?

До асансьора видях черното ауди, но когато Крисчън натисна копчето за автоматично отваряне, разбрах, че няма да пътуваме с него, а с черна лъскава спортна кола на сгъваемия й покрив задължително трябваше да има дългокрака блондинка в оскъдно облекло или дори без такова.

- Много хубава кола казах.

Той се усмихна.

- Знам. И за някаква част от секундата онзи сладък, весел, безгрижен Крисчън се върна в тялото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки. Не можах да прикрия усмивката си. Той ми отвори вратата и се качих. Колата беше много ниска. Той мина отзад, качи се и сви дългото си тяло до мен.

„Как успява да е толкова грациозен във всичко, което прави?"

- Каква е марката?

- Ауди R8 Спайдър. Днес времето е хубаво. Можем да свалим гюрука. Имам и бейзболна шапка тук някъде. Всъщност трябва да са две. Посочи жабката. Има и слънчеви очила, ако искаш.

Моторът изръмжа. Той сложи чантата си зад седалките, натисна някакво копче и гюрукът бавно се сви назад. Натисна друго копче и ме заля Брус Спрингстийн.

- Предполагам, обичаш Брус. Усмихна се. Бавно излязохме от паркинга към рампата и изчакахме вратата на гаража да се вдигне.

Беше прекрасен майски ден. Бръкнах в жабката и извадих бейзболните шапки. Дали обича бейзбол? Подадох му едната и нахлузих другата ниско над очите си.

Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен.

Нямаше много движение и успяхме да стигнем бързо до магистрала 5. Вятърът свистеше над главите ни. Брус пееше за копнежи и огньове. Колко уместно! Изчервих се само от думите на песента. Крисчън ме погледна. Беше си сложил слънчеви очила. Не можех да видя какво става зад тях. Ръката му се плъзна от лоста към коляното ми и леко го стисна. Дъхът ми спря.

- Гладна ли си?

Бях, но не за храна.

- Май не.

Той сви устни недоволно.

- Трябва да се храниш, Анастейжа. Знам едно много хубаво място близо до Олимпия. Ще спрем там.

Стисна коляното ми пак, хвана волана и натисна газта. Скоростта ме залепи на седалката. Майчице! Тая кола можеше да лети.

Ресторантът беше малък и уютен. Дървена къщичка сред гората. Беше съвсем обикновен обикновени столове и маси, карирани покривки, малки вазички с бели цветя в тях. На вратата пишеше с грамадни букви CUISINE SAUVAGE. Вероятно кухнята наистина беше превъзходна.

- Не съм идвал отдавна тук. Няма голям избор готвят това, което наберат или уловят пошегува се Крисчън. Засмях се. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ни за напитките. Изчерви се, щом го видя. Опитваше се да не го гледа в очите, като криеше погледа си зад дългия си рус бретон. Харесваше го! Не бях само аз.

- Две чаши пино гриджо каза авторитетно Крисчън. Издразних се.

- Какво има? рязко попита той.

- Исках диетична кола.

Той присви сивите си очи и поклати глава.

- Пиното е хубаво вино. Ще върви с яденето, независимо какво ще ни дадат.

- Да ни дадат ли?

- Да. Усмихна се с ослепителната си усмивка. Стомахът ми се качи над далака. Не можех да му устоя. Можех само да бъда отражение на неговата умопомрачително красива физиономия.

- Майка ми те хареса.

- Мислиш ли? Изчервих се от удоволствие.

- О, да! Винаги е мислила, че съм гей.

Сетих се за онзи мой въпрос от интервюто. Знаех си, че никога няма да го забравя.

- Защо е мислила, че си гей? прошепнах сконфузено.

- Защото никога не ме беше виждала с момиче.

- О! Нито една от петнайсетте?

Усмихна се.

- Имаш добра памет. Не, с никоя от тях. Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти каза тихо той.

- Така ли?

- Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен? Очите му горещо се впиха в моите и аз пак забравих да дишам.

Сервитьорката дойде с виното и бързо отпих огромна глътка. Дали само констатираше фактите, или се леко се отваряше пред мен?

- И за мен този уикенд беше много хубав казах.

Той присви очи.

- Спри да ядеш тази устна изръмжа и добави, вече по-меко: И за мен.

- Какво е ванила секс? попитах само и само да се разсея от съблазнителния му поглед. Той се засмя.

- Просто обикновен секс, Анастейжа. Без играчки. Разбираш какво искам да кажа. Е, да, не разбираш съвсем, но... да, това означава.

- Така ли? Колко глупаво си бях помислила, че сексът, който бяхме правили, е бил за него нещо като шоколадов сладкиш с ванилия и орехи и карамел с черешка на върха. „Ало, ти какво си мислиш, че знаеш?"

Сервитьорката ни донесе супа. И двамата я изгледахме подозрително.

- Супа от коприва каза тя, преди да се обърне и да се скрие в кухнята. Останах с впечатлението, че не й хареса отношението на Крисчън. Той я бе игнорирал напълно. Насилих се да опитам супата. Беше много вкусна. Спогледахме се с облекчение. Засмях се, а той ме погледна и наклони глава на една страна.

- Много хубаво се смееш.

- Защо никога не си правил ванила секс? Винаги ли си нравил... каквото си правил?

Той кимна бавно.

- Нещо такова каза предпазливо. За миг се замисли, помръкна, изглеждаше сякаш води някаква вътрешна битка. След това ме погледна решително и продължи: Една от приятелките на майка ми ме вкара в леглото си, когато бях на петнайсет.

- О! „Толкова малък?"

- Тя имаше доста особени вкусове. Бях й подчинен в продължение на шест години.

Мозъкът ми завря, отказваше да приеме истината в признанието му.

- Така че, повярвай ми, Анастейжа, знам много добре за какво става дума. Очите му бяха много замислени.

Гледах го, без да мога да обеля дума. Дори подсъзнанието ми мълчеше.

- Никога не съм имал... обикновена връзка с обикновен секс, по учебник. Така стана, че обучението ми по „Основи на секса" не протече както при другите хора.

Любопитството ме ядеше.

- И не си имал гадже в колежа?

- Не. И поклати глава, за да подсили значението на това „не".

Сервитьорката взе купичките и прекъсна разговора ни за секунди.

- Но защо? попитах, след като тя си замина.

Той се усмихна тъжно.

- Наистина ли искаш да знаеш?

-Да.

- Нямах желание. Тя бе всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех. И освен това щеше да ме пребие до смърт, ако го бях направил. Усмихна се някак нежно при спомена за тази жена.

О, това бе твърде много информация, но исках да зная всичко.

- Ако е била приятелка на майка ти, на колко години е била тогава?

- На достатъчно, за да знае повече от мен засмя се той.

- Виждаш ли се с нея? -Да.

- А все още ли... ами... знаеш... Изчервих се.

- Не. Усмихна ми се гальовно. Тя е просто добра приятелка.

- О! А майка ти знае ли?

Погледът му казваше: „Я не ставай глупава!"

- Не, разбира се!

Сервитьорката се върна с ястие от еленско, но апетитът ми бе изчезнал. Крисчън сексуалният роб. Каква новина само! Отпих огромна глътка вино. Както винаги се оказа прав. Беше превъзходно. Господи, всичко това бе прекалено много за мен. Трябваше ми време да обмисля, да остана сама със себе си, време, когато той не е наблизо и не ме разсейва с присъствието си. Той беше така обсебващ, а сега бе хвърлил и бомбата. Знаел какво е. Значи уравнението беше просто.

- Не е възможно да сте били заедно всеки ден, в смисъл на постоянна връзка.

- Беше постоянна връзка, макар че не я виждах всеки ден. Беше много... трудно. Все пак аз ходех на училище, после отидох в колежа. Храни се, Анастейжа.

- Крисчън, моля те, наистина не мога да ям сега. Исках да му кажа, че това, което бе споделил, ми е взело акъла, но не посмях.

Изражението му се промени и той ме погледна твърдо и настоятелно.

- Яж! каза тихо, твърде тихо.

Погледнах го. Този мъж, сексуално насилван в много ранна възраст... беше заплаха.

- Дай ми минутка помолих тихо. Той мигна няколко пъти, съгласи се и продължи да се храни.

„Ако подпиша, ще е така. Той ще командва, аз ще изпълнявам".

Дали исках точно това? Взех вилицата и ножа и отрязах парче месо. Бе приготвено много добре.

- Така ли ще е, ако подпиша... това ли ще е връзката ни? Ти ще командваш, аз ще изпълнявам? Не можех да го погледна, докато задавах въпроса.

-Да.

- Разбирам.

- И най-важното е, че ти ще искаш да го правя добави той със същия много тих глас.

- Много силно се съмнявам. Отрязах още едно парче месо и преди да го лапна казах:

- Това е много голяма крачка.

- Така е каза той и затвори очи. Когато ги отвори, бяха мъртвешки сиви. Анастейжа, трябва да направиш това проучване, да прочетеш договора. Мога да дискутирам с теб всяка точка. И ще го направя с радост. Ще бъда в Портланд до петък. Може да говорим преди това. Говореше бързо, думите му летяха към мен. Обади ми се. Може да се видим за вечеря, да речем в сряда вечерта? Наистина искам това между нас да се получи. Никога досега не съм желал нещо по-силно от това тази връзка да проработи.

Беше толкова искрен, копнежът му, горящото го желание. И точно това не разбирах. Защо аз? Защо не някоя от онези петнайсет? О, не исках да съм номер в списъка му. Номер шестнайсет? От многото преди и след мен.

- Какво се случи с петнайсетте преди мен?

Погледна ме изненадано, поклати глава, после каза уморено:

- Различни неща. Но в крайна сметка, като цяло... спря за миг, като че ли търсеше думата несъвместимост.

- И смяташ, че ние сме съвместими?

-Да.

- И вече не се виждаш с никоя от тях?

- Не, Анастейжа, не се виждам с никоя от тях. Аз съм моногамен във връзките си с жени.

О, това вече беше нещо ново.

- Ясно.

- Направи това проучване, Анастейжа.

Оставих вилицата и ножа. Не можех да ям повече.

- Това ли е всичко, което възнамеряваш да изядеш?

Кимнах. Той ме погледна недоволно, но предпочете да замълчи. Въздъхнах съвсем тихо с облекчение. Стомахът ми се свиваше от цялата тази информация, която не можех да приема, камо ли да смеля, от виното главата ми беше като изпразнена. Наблюдавах как изяжда всичко в чинията си. Ядеше като ламя. Наистина се налагаше да тренира след тези количества храна. Неволно в съзнанието ми изплува образът на Крисчън по пижама... Свих се от неудобство в стола си. Той ме изгледа и аз, естествено, се изчервих.

- Бих дал всичко, за да разбера какво мислиш в момента каза той, а аз придобивах все по-червен цвят.

Той ме погледна дяволито и се усмихна.

- Мога да се досетя каза меко. Предизвикваше ли ме да му кажа?

- Радвам се, че не можеш да четеш мислите ми.

- Не мога. Но мога да чета тялото ти, Анастейжа, с което имах възможността да се запозная доста добре от вчера до днес. Гласът му буташе въображението ми накъдето си иска. Как можеше да сменя толкова бързо настроението си? Беше като живак, а аз едва успявах да следвам бързината, с която се движеше.

Той повика сервитьорката с ръка и поиска сметката. След като плати, стана и протегна ръка към мен.

- Ела каза и ме поведе към колата. Този контакт ръка в ръка беше толкова нетипичен за него, така нормален, така интимен. Не можех да направя връзка между него и всичко онова, което искаше да ми причини в Червената стая.

По пътя от Олимпия до Ванкувър почти не говорихме, всеки вглъбен в мислите си. В пет следобед спряхме пред апартамента ми. Лампите светеха. Кейт си беше у дома. Предположих, че опакова багажа, освен ако Елиът не беше все още там. Той изключи мотора и осъзнах, че вече се налага да го напусна.

- Искаш ли да влезеш? попитах. Не исках да си тръгва. Исках време, време да съм с него.

- Не, имам доста работа каза простичко и ме погледна с онзи кодиран поглед.

Изведнъж ми стана много тъжно. Тръгваше си. Той посегна към мен, хвана ръката ми, бавно я доближи до устните си и я целуна нежно. Толкова сладък, забравен жест. Сърцето ми подскочи.

- Благодаря ти за този уикенд, Анастейжа. Беше много хубав... най-хубавият уикенд. Сряда? Ще те взема от работа. Ще те взема където и да си каза тихо и нежно той.

- Сряда прошепнах.

Той целуна ръката ми отново, постави я обратно в скута ми, слезе елегантно от колата, мина от моята страна и ми отвори вратата. Защо изпитвах това чувство на празнота? Все едно ме бяха лишили от нещо ценно и съкровено. В гърлото ми заседна буца. Не биваше да му позволявам да ме вижда такава. Сложих усмивка на лицето си, излязох от колата и тръгнах към входа. И тогава ме обзе ужас, че предстоеше да се изправя пред Кейт. Обърнах се и го погледнах. „Горе главата, Стийл!"

- О, между другото, все още нося слиповете ти. Усмихнах се и издърпах нагоре ластика им, за да ги види. Шокирах го, меко казано. Господи! Каква реакция! Заслужаваше си да се види. Настроението ми веднага се обърна на 180 градуса. Весело се втурнах към къщата и едва потиснах желанието си да скоча весело във въздуха с високо вдигната ръка. „Само така!" викна развълнувано моето друго аз.

Кейт беше във всекидневната и опаковаше ботушите си в кашони.

- Върна се най-накрая. Къде е Крисчън? Как си? Гласът й беше трескав, пулсираше от любопитство. Дори не ми даде възможност да кажа; „Здравей".

За огромно съжаление трябваше да се изправя пред нейната упоритост и гестаповските й методи за изкопчване на информация. А бях подписала споразумение, според което нямах право да говоря, и то точно по въпросите, които след малко щяха да ме залеят. Нездравословна за мен ситуация.

- Е, как беше? Не съм спряла да те мисля, след като Елиът си тръгна. Тя се ухили палаво.

Не можех да не се усмихна на загрижеността й и най-вече на любопитството й, но незнайно защо ме досрамя. Изчервих се. Това бяха много лични неща. Каквото и да се бе случило... това бяха лични неща. И най-вече след като бях видяла какво крие Крисчън и знаех защо е станало така. Но трябваше да й кажа нещо, иначе нямаше да ме остави на мира.

- Беше хубаво, Кейт. Много хубаво, мисля казах тихо, опитвайки се да прикрия неудобството си при мисълта, че тя не трябва да знае нищо повече.

- Мислиш?

- Нямам много база за сравнение, нали? казах извинително.

- Успя ли да свършиш?

„Как може да пита за такива неща!" Почервенях.

- Да казах раздразнено.

Кейт ме дръпна на дивана и хвана ръцете ми.

- Това е наистина страхотно! Погледна ме с леко недоверие.

- И като се има предвид, че това ти е първият път, значи Крисчън наистина знае какво прави.

- О, Кейт, дори не можеш да си представиш!

- Моят първи път беше кошмарен продължи тя полусърдито, полуразвеселено.

- Така ли? Стана ми интересно. Никога не беше споменавала за това.

- Да, Стив Паоне. В гимназията. Беше пълен смешник тоя безпишковец. Беше много груб, аз не бях готова. И двамата бяхме пияни. Знаеш... пияни, след купон, пубертетска работа. Отне ми месеци преди да се реша да опитам пак. Бях много малка. Може би ти беше права да чакаш толкова време.

- Кейт, това звучи ужасно!

Тя ме гледаше тъжно.

- Да, отне ми година, докато изпитам първия си оргазъм при нормален секс с мъж. А ето те теб първи път и вече...

Кимнах засрамено. Моето друго аз бе седнало в поза лотос, съвсем спокойно, като се изключи самодоволната усмивка.

- Радвам се, че даде девствеността си на човек, който може да разпознае къде му е гъзът и къде му е лакътят. Тя ми намигна.

- Кога ще го видиш пак?

- В сряда. Ще вечеряме заедно.

- Значи го харесваш?

- Да. Но не съм сигурна за бъдещето.

- Защо?

- Той е много сложен за разбиране, Кейт. Неговият свят е много по-различен от моя. Хм, страхотно извинение. И дори, ако се напънеш, може и да повярваш. Много по-добро от: има червена стая за мъчения и иска да ме направи секс робиня.

- Моля те, Ана, не прави нищо с него заради парите му. Елиът каза, че за Крисчън е много необичайно да излиза с някого.

- Така ли каза? Гласът ми се извиси с цяла октава.

„Издаваш се, Стийл. Я по-спокойно". Подсъзнанието ми ме

гледаше укорително и размахваше заканително пръст, после извади отнякъде везните на правосъдието, за да ми напомни, че той може да ме съди, ако издам нещо. Ха... и какво щеше да ми направи? Да ми вземе всичките пари ли? Трябваше да видя в Гугъл какво следва при нарушаване на такова споразумение, докато правя другото „проучване", както ми беше наредил. Беше като домашно. Може би щеше да ми сложи и оценка накрая.

Изчервих се, като се сетих за високата оценка, която бях получила във ваната за орален секс.

- Какво има, Ана?

- Спомних си нещо, което каза Крисчън.

- Изглеждаш различна каза любвеобилно Кейт.

- Чувствам се различна. И ме боли признах.

- Боли те?

- Малко. Изчервих се пак.

- И аз съм така. Мъже! Какво да ги правиш каза тя с престорено отвращение. Като животни са!

И двете избухнахме в смях.

- Е как пък ще те боли? зачудих се аз.

- Ми, много пъти... протърках се.

Изкисках се.

- Кажи ми за Елиът Ненаситния попитах, след като се посмях. За първи път се почувствах спокойна след оня миг, в който чаках на опашката в бара, преди телефонното обаждане, откъдето тръгна всичко това. Оня последен миг, когато се възхищавах на господин Грей от... далеч. Какви щастливи и спокойни дни!

Кейт се изчерви. Катрин Агнес Кавана беше заприличала на Анастейжа Роуз Стийл! Погледна ме с онзи чист като капка роса поглед. Никога не я бях виждала да реагира така при мисълта за който и да било друг мъж преди Елиът. Не бях изненадана. Бях в шок. Къде беше моята Кейт? Какво бяха направили с нея?

- О, Ана. Думите забликаха от нея, без да успее да наниже нито едно смислено изречение Той... е... толкова... всичко... И когато ние... О!... Толкова беше хубаво...

- Мисля, че се опитваш да ми кажеш, че наистина го харесваш.

Тя закима.

- Ще се видим в събота. Ще ни помогне да се преместим. Тя запляска с ръце, скочи от дивана и направи няколко пируета към прозореца. Местенето! Бях забравила! Въпреки всичките тези куфари и кашони около мен.

- Много мило от негова страна казах и наистина се радвах, защото ако го опознаех по-добре, може би щях да изкопча нещо повече за Крисчън неговия странен и дълбоко обезпокоителен брат.

- Какво правихте снощи? попитах. Тя ми хвърли онзи поглед „Какво-мислиш-сме-правили?" и ме изгледа леко глуповато.

- В общи линии това, което и вие. Само че първо вечеряхме каза тя усмихнато. Наистина ли си добре? Изглеждаш малко объркана.

- Да, объркана съм. Крисчън е доста емоционален, краен дори.

- Да, забелязах нещо такова в него. Но с теб се държа добре, нали?

- Да уверих я. Май съм доста гладна. Искаш ли да сготвя нещо?

Тя кимна, хвана две книги и ги сложи в багажа си. После попита:

- Какво мислиш да правиш с тези книги, които ти подари?

- Ще ги върна.

- Сериозно?

- Това е ужасно скъп подарък. Не мога да го приема, особено сега.

Тя кимна, че съм права.

- Разбирам те. Дойдоха две писма за теб, а и Хосе звъни през час. Наистина е отчаян.

- Ще му се обадя казах ядно. Ако кажех на Кейт за Хосе, щеше да го обеси за топките или да го опече на бавен огън и да го изяде за закуска. Взех писмата от масата и ги отворих.

- Ей, имам интервюта за работа! След две седмици. В Сиатъл. За отдел Вътрешен пласмент!

- За кое издателство?

- И за двете!

- Казах ти, Ана, че с дипломирането ти всички врати ще се отворят за теб.

Разбира се, Кейт вече имаше уреден стаж в „Сиатъл Таймс". Баща й познавал някой, който пък познавал някой друг и така нататък.

- Какво мисли Елиът за заминаването ти? попитах.

Кейт се замота из кухнята и за първи път тази вечер изглеждаше разколебана.

- Разбира какви са обстоятелствата. Една част от мен е против, но не мога да не призная, че се изкушавам при мисълта да се пека на слънце две седмици. Освен това майка ми много държи на това. Мисли си, че това е последното ни семейно събиране преди аз и Итън да се присъединим към работещата младеж.

Никога не бях напускала Америка. Кейт обаче заминаваше на семейна почивка в Барбадос с родителите си и брат си Итън. За цели две седмици! Щях да се преместя в новия апартамент без Кейт. Би било доста странно без нея. Итън бе обиколил света през годината, след като бе завършил. Чудех се дали ще го видя преди да заминат. Той беше прекрасно момче. Телефонът звънна и ме изтръгна от блуждаещите ми мисли.

- Това ще да е Хосе.

Въздъхнах. Налагаше се да говоря с него. Сграбчих слушалката.

- Здрасти.

- Слава богу, Ана! Върнала си се! Хосе почти крещеше от облекчение и радост.

- Очевидно казах саркастично.

Той млъкна и каза плахо:

- Мога ли да те видя? Съжалявам за петък. Бях пиян... знаеш, Ана... и ти... Ана, моля те прости ми.

- Разбира се, че ти прощавам. Само гледай да не се повтори. Знаеш, че нямам такива чувства към теб.

Той въздъхна тежко, тъжно.

- Знам, Ана. Мислех си, че ако те целуна, може да промениш решението си и дори да променя чувствата ти към мен.

- Хосе, аз наистина много те обичам и ти означаваш много за мен. Ти си братът, който нямам. Това никога няма да се промени. И ти го знаеш също толкова добре, както и аз. Наистина не исках да го наранявам, но това беше самата истина.

- Значи си с него? Гласът му бе пълнен с омраза и погнуса.

- Не съм с никого, Хосе.

- Но си прекарала нощта с него.

- Това не ти влиза в работата.

- Заради парите му ли спа с него?

- Хосе...! Как можеш да кажеш такова нещо?... Как смееш! Заеквах, потресена от наглостта му.

- Ана заскимтя той. Не ми беше възможно по никакъв начин да се затормозявам допълнително с още един ревнив мъж. Знаех, че е наранен, но така или иначе ми беше писнало от всичко. Крисчън Грей ми беше достатъчен.

- Може да пием кафе утре. Ще ти се обадя. Смекчих тона. Хосе ми беше приятел и наистина го обичах, но точно сега не ми беше до тези драми.

- До утре тогава. Ще се обадиш, нали? Надеждата в гласа му сви сърцето ми.

- Да... Лека нощ, Хосе. И затворих, без да дочакам отговора му.

- Какъв е проблемът всъщност? попита Катрин, и то така, че нямаше начин да не отговоря. Реших да съм откровена. Винаги е добра стратегия. Поне в този случай ми се стори удачна. Щеше да ми извади сърцето, ако не й кажех.

- Опита се да ме... сваля доста грубо в петък.

- Хосе ли? И Крисчън Грей? Феромоните ти трябва да са работили доста здраво. За какъв се мисли тоя глупак? каза ядно тя и продължи да опакова.

След четирийсет и пет минути спряхме с опаковането, за да вечеряме. Специалитетът на заведението моята лазаня. Кейт отвори бутилка евтино червено вино и седнахме сред кашоните да ядем и да гледаме тъпизми по телевизията. Това беше вече нещо съвсем нормално, естествено, земно особено след последните четирийсет и осем часа... лудост. Наслаждавах се на моето първо спокойно хранене без някой да ми опява на главата или да ме кара да бързам. Каква беше тая негова мания с храненето? Кейт прибра масата, а аз довърших опаковането в хола. Останаха само диванът, телевизорът и масата. Нямаше кой знае колко за опаковане. Само нещата в кухнята и в двете стаи. А имахме цяла седмица.

Телефонът звънна пак. Беше Елиът. Кейт ми намигна и изтича в стаята си като четиринайсетгодишно момиче. Знаех, че трябва да седне да пише речта си за церемонията по дипломирането, но Елиът се оказа много по-важен. Какво толкова имаше в мъжете от това семейство? Защо бяха толкова обсебващи, всепоглъщащи и неустоими?

Хванах дистанционното и защраках безцелно по каналите. Но дълбоко в себе си усещах как онзи плик на дъното на чантата ми ме привлича като магнит. Не знаех дали имам сили и смелост да го отворя тази нощ.

И Хосе, и Крисчън искаха нещо от мен. Хосе беше лесен, но Крисчън... за Крисчън се искаха много повече умения и сръчност. Нямаше начин да го баламосаш, а Хосе беше податлив. Част от мен искаше да бяга далеч, да се скрие. Какво да правя? Сивите му напрегнати очи, премреженият му поглед изникнаха в съзнанието ми и цялото ми тяло се сгърчи от желание. Дори не беше край мен, а аз бях възбудена. Не може да е само заради секса! Спомних си колко нежен бе сутринта, докато правех закуска, колко бе щастлив да ме види засмяна и как изгуби ума и дума в хеликоптера, видях го отново на рояла, с неговата сладка, горчива и тъжна музика.

Толкова сложен за разбиране! И сега знаех отчасти и защо е станал такъв. Едно младо невинно момче, насилвано, вкарано с ритник в света на сексуалните прищевки от една зла жена. Нищо чудно, че бе остарял без време. Сърцето ми се сви при мисълта през какво е минал като дете. Бях прекалено наивна и невежа, но може би „проучването" щеше да хвърли някаква светлина. Не бях убедена, че искам да знам. Дали наистина ми бе нужно да се запознавам със светове, за които нямах абсолютно никаква представа? Определено беше много голяма крачка.

Ако не го бях срещнала, щях да съм все така щастлива и блажено невежа. Спомних си за предната нощ и за сутринта и за невероятното сексуално изживяване, което ми подари той. Дали наистина исках да се сбогувам с това? „Не!" изкрещяха в един глас и подсъзнанието ми, и моето друго аз.

Кейт се върна в хола, ухилена като ряпа. Никога не я бях виждала такава. Да не беше влюбена?

- Лягам, Ана. Ужасно съм уморена.

- И аз, Кейт.

Тя ме прегърна и каза:

- Радвам се, че си тук, жива и здрава. Има нещо в него, не знам какво, но има нещо добави тихо, някак притеснено и извинително. Аз й се усмихвах, а в това време в главата ми блъскаше само един въпрос: как по дяволите го бе усетила? Ето точно това щеше да я направи велик журналист нейната безпогрешна интуиция.

Взех чантата си и тръгнах неохотно към стаята си. Бях изтощена от напрежението от последните два дни, а сега и тази ужасна дилема. Седнах на леглото и бавно извадих плика, който ми бе дал Крисчън. Дълго го гледах. Не знаех дали съм готова да разбера докъде се простират границите на всичко различно от нормалното, което той ми предлагаше. И което тепърва щеше да предложи.

Поех дълбоко дъх и рязко отворих плика.