Петдесет нюанса сиво

13.

На следващия ден след работа се обадих на мама. Денят в „Клейтьн" бе минал сравнително спокойно и имах доста време да мисля. Бях много неспокойна, изнервена покрай срещата ми с господин Контрольор на другия ден. Съзнателно и подсъзнателно се тревожех, че отговорът ми по точките в договора е доста негативен, и дори очаквах Крисчън да се откаже от цялата работа.

Майка ми виеше и хленчеше в слушалката колко била отчаяна, че не може да дойде на раздаването на дипломите. Боб изкълчил някаква ставна връзка и сега вероятно куцаше из цялата къща. Честно, няма друг такъв човек. Освен мен де. Винаги му се случват разни неща. Лекарите казали, че ще се възстанови напълно, но трябвало да почива. А това не беше добре за майка ми. Тя разчиташе на него искам да кажа, че без него беше безпомощна.

- Толкова съжалявам, Ана. Ох, не спираше да вие по телефона.

- Мамо, всичко е наред, Рей ще е тук.

- Говориш някак странно. Добре ли си, момичето ми?

- Да, мамо.

И още как! Ако само знаеше как се запознах с тоя червив с кинти красавец и как иска да градим някаква луда... не дива, а луда сексуална връзка, в която аз няма да имам право да обеля и една дума, понеже по принцип няма да имам права.

- Да не би да си се запознала с някое момче?

- Не, мамо. Нямаше никакъв смисъл да й обяснявам.

- Ще мисля за теб в четвъртък, съкровище мое. Знаеш, че те обичам, маменце, нали?

Затворих очи и сладките й думи ме стоплиха. Като меко, нежно пламъче.

- И аз те обичам, мамо. Поздрави Боб. Надявам се да се оправи бързо.

- Непременно, маме. Чао.

- Чао.

Бях завлякла телефона в стаята си. Вяло погледнах дяволската машина. Включих я. Имаше имейл от Крисчън от много късно нощес, след като бях легнала. Или от рано тази сутрин зависи от гледната точка. Чух пулса си в ушите. Може би ми казваше: „Не, край, бях дотук, няма да вечеряме". Мисълта беше толкова болезнена, че моментално я прогоних, за да не пукна пред лаптопа. Бързо отворих имейла.

От: Крисчън Грей

Относно: Въпросите ти

Дата: 24 май 2011, 01:27

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

След като се запознах по-подробно с Вашите въпроси, си позволявам да привлека вниманието Ви към тълкуването на думата „подчинен".

Подчинен прилагателно и съществително

- Склонен или готов да се подчини, изпълнителен без желание за съпротивление, скромен и изпълнителен: например: изпълнителни, подчинени слуги

- Характеризиращ се със склонност за изпълнение или подчинение: Думата е засвидетелствана около 1580-90; корен чин, представка под, наставка: -ен

Синоними: зависим, подвластен, подведомствен, низш, зависещ, долен, послушен, покорен, второстепенен. Антоними: оказващ съпротива, неизпълнителен, вироглав.

Моля, имайте предвид това за срещата ни в сряда.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Първоначалното ми чувство бе на облекчение. Той все още имаше желание да обсъдим връзката ни и все още искаше да ме види за вечеря в сряда. Помислих малко и отговорих.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Моите въпроси... а нещо за твоите проблеми?

Дата: 24 май 2011, 18:29

До: Крисчън Грей

Сър,

Моля забележете датата на засвидетелстване на думата: 1580-90. Мога ли съвсем смирено да Ви припомня, сър, че сега сме 2011. Доста години са минали оттогава и доста неща са се променили.

Мога ли също така да Ви предложа една дефиниция, която да имате предвид за срещата ни.

Компромис съществително

1. Изглаждане на различията при взаимен консенсус; споразумение, постигнато след преодоляване на конфликтни или различни по рода си претенции, принципи и други чрез реципрочно модифициране на исканията. 2. Резултат от такова споразумение. 3. Средно положение между различаващи се позиции. 4. Поставящ под заплаха (предимно за репутация), излагане на риск или опасност: не може ла се прави компромис със срелствата за сигурност.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Какво искаш да кажеш с „твоите проблеми"

Дата: 24 май 2011,18: 32

До: Анастейжа Стийл

Както винаги добро попадение, госпожице Стийл! Ще Ви взема от апартамента Ви в седем утре вечер.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Жените могат да карат кола

Дата: 24 май 2011, 18:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Имам кола, мога да карам. Бих предпочела да се видим някъде. Къде да Ви чакам?

В хотела Ви в 7:00?

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Младите жени имат и инат

Дата: 24 май 2011,18:43

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Това е препратка към имейла, който имате от 24 май 2011, изпратен в 1:27, и дефиницията в него.

Мислиш ли изобщо, че някога ще можеш да направиш нещо, ако някой друг ти каже, че така трябва?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Мъжете се месят във всичко

Дата: 24 май 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Иска ми се да дойда с моята кола. Моля!

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: И на мъжете им писва да спорят

Дата: 24 май 2011, 18:52

До: Анастейжа Стийл

В моя хотел в 7:00.

Ще те чакам в Мраморния бар.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Много сърдит имейл. Защо не можеше да се светне, че предвиждам вероятността да се наложи да търся авариен изход? Не че фолксвагенът беше бърз... но все пак можеше да се наложи да бягам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Мъжете не се месят чак толкова неудачно

Дата: 24 май 2011, 18:55

До: Крисчън Грей

Благодаря.

Ана

От: Крисчьн Грей

Относно: Жените водят спор до унищожаване на мъжа

Дата: 24 май 2011, 18:59

До: Анастейжа Стийл

Няма защо.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Обадих се на Рей. Канеше се да гледа мач. Слава богу! Разговорът ни беше кратък. Щял да пътува до града в четвъртък за дипломирането. Искал след това да отидем да вечеряме. Сърцето ми се пълнеше с любов, докато говорех с Рей, и грамадна буца заседна в гърлото ми. Той беше моята единствена стабилна опора през всичките възходи и падения на майка ми. Връзката ни беше толкова ценна. Макар че не ми беше роден баща, винаги се бе държал е мен като със свое собствено дете. Нямах търпение да го видя. Това, от което се нуждаех сега, бе тихото му, но окуражаващо присъствие. Не го бях виждала толкова време!

С Кейт започнахме да опаковаме останалите неща. Бяхме отворили бутилка евтино червено вино. Когато най-сетне се добрах до леглото, почти всичко бе опаковано. Усетих някакво неочаквано спокойствие. Исках да се наспя добре. Мушнах се в леглото и заспах на мига.

Пол се бе върнал от Принстън, преди да замине за Ню Йорк, където започваше стажът му в някаква финансова компания. Цял ден вървя след мен из магазина да ме кара да излизаме. Почваше да ми лази по нервите.

- Пол, за стотен път ти казвам, имам среща тази вечер.

- Нямаш никаква среща. Казваш го, за да ме разкараш. Винаги казваш така.

„Да, мислех че ще се усетиш, че твоята няма да я бъде!"

- Пол, никога не съм намирала идеята да излизам с брата на шефа си за добра.

- Ти приключваш тук в петък, нали? И утре не си на работа.

- И в събота съм вече в Сиатъл, а скоро ти ще си в Ню Йорк. Много добро разстояние. И да искахме, нямаше да постигнем по-голяма дистанция един от друг. И както ти казах, имам среща тази вечер. Не се шегувам.

- С Хосе?

-Не.

- Че с кого тогава?

- Ох, Пол... Въздъхнах, наистина уморена от спора. С Крисчън Грей казах, без да крия раздразнението си. Но ефектът беше поразителен. Той отвори уста, опита се да каже нещо, не успя и продължи да ме гледа и да мърда уста като риба на сухо. Кажи на някой това име и гледай сеир. Загубват и ума и дума

- Имаш среща с Крисчън Грей? каза доста след това, все още шокиран и с много голяма доза подозрение в гласа.

-Да Ясно. Изглеждаше определено потресен, смазан, но някъде дълбоко в себе си се зачудих и никак не ми хареса, че това го изненада чак толкова. Моето друго аз му размаха среден пръст.

След този разговор той ме остави на мира, изцяло ме игнорира и точно в пет излетях от вратата.

Кейт ми бе дала две рокли и два чифта обувки за тази вечер и за следващия ден за церемонията. Щеше ми се да имам повече желание да се обличам като дама, и другите там неща с дрехите, като при другите момичета, но просто това не беше моята страст. „Каква е твоята страст, Анастейжа?" каза в съзнанието ми нежният глас на Грей. Опитах да си успокоя нервите и в крайна сметка реших да облека роклята с цвят на синя слива. Беше леко делова и не съвсем младежка. Но пък в крайна сметка отивах на преговори.

Изкъпах се, избръснах си краката и мишниците, измих си косата, после загубих половин час да я суша така, че да пада леко и на къдрици по гърдите и гърба ми, а не както обикновено да седи в прическа „свраче гнездо". Пъхнах един гребен, за да я прибера само от едната страна, и сложих малко червило и грим. Рядко слагах грим. Чувствах се неловко, но най-вече некомфортно. Никоя от моите героини в книгите не бе изпадала в ситуация да слага грим с часове. Ако беше така, щях със сигурност да знам. Пъхнах нозе в супервисоките стилето обувки (същият цвят като роклята) и точно в шест и трийсет бях готова.

- Е, Кейт?

Тя се усмихна.

- Майчице, Ана, блестиш! Изглеждаш толкова секси! И кимна одобрително.

- Как така секси? Исках да изглеждам като делова зряла жени!

- Да, така изглеждаш: като делова зряла и ужасно секси жени. Роклята отива на цвета на кожата ти. И как добре прилепва симо! Продължи да се усмихва.

- Кейт! смъмрих я.

- Не отричай очевидни неща, Ана. Изглеждаш повече от добре. Задръж роклята. Ще го принудиш да яде от ръцете ти кито куче.

Кучето, което трябваше да яде от неговата ръка, бях аз, но странно защо всички виждаха нещата съвсем погрешно. Нещата стояха в точно обратната последователност.

- Пожелай ми късмет.

- Не ми казвай, че ти е нужен късмет за една среща!

- Да, имам нужда от късмет.

- Късмет тогава каза тя и ме прегърна, а аз се изстрелях през вратата.

Наложи се да карам боса Уанда не бе пригодена да я управляват хора, обути в стилето патъци. Спрях пред хотела точно в седем без една и подадох ключовете си на момчето да я паркира, но му отне време да отреагира при моя вид и вида на колата, от която излязох. Не му обърнах внимание. Поех дълбоко дъх, напомних си да си опичам акъла и влязох в хотела.

Крисчън се бе облегнал на бара и пиеше бяло вино. Беше с бяла риза, черни джинси, черна вратовръзка и черно сако. Косата му както винаги разрошена. Въздъхнах. Останах на входа няколко секунди, за да се насладя на гледката. Той погледна доста нервно към входа, видя ме и застина. После замига, все едно тъкмо ставаше от сън, усмихна се бавно, мързеливо, отвратително секси и аз, като другите, си глътнах езика. Огромната защитна стена в мен започна да се топи на мига. С огромни усилия се съсредоточих върху няколкото крачки, които трябваше да измина, без да си хапя устната и без да падна, качена на тези токчета. Все пак да не забравяме, че става дума за Анастейжа Стийл, родена в село Два леви крака и отраснала в съседното Две леви ръце. Той тръгна с цялата си грация към мен.

- Изумителна си! Наведе се и леко ме целуна по бузата. Госпожица Стийл в рокля!

Поведе ме към сепарето и повика сервитьора.

- Какво ще пиеш?

Усмихнах се срамежливо, докато сядах и се намествах с тъпата рокля. Този път поне ме попита.

- Каквото поръчаш за себе си.

„Виждаш ли! Значи можело да се държиш възпитано".

Той се засмя, поръча още една чаша от каквото вино пиеше и се настани срещу мен..

- Тук имат изключително добра изба. Сложи лакти върху масата и сключи пръсти пред устата си, а в очите му видях някаква нова, жива емоция, но нямах грам идея какво беше това. Усетих познатото сгърчване в слабините, все едно от него се зареждах с електричество. Наместих се под зоркото му око, сърцето ми биеше така, че можеше да се види с просто око как скача из гърдите ми. Непременно трябваше да запазя самообладание.

- Нервно ли ти е? попита нежно той.

-Да.

Той се наведе към мен и каза заговорнически:

- И на мен.

Той? Нервен? Изключено! Мигах изумено, а той само се усмихна с ослепителната си усмивка. Сервитьорът дойде и донесе виното ми, малка чинийка с маслини и още една с ядки.

- Как мислиш да обсъдим нещата? попитах. Един по един ли ще разглеждаме моите въпроси?

- Както винаги сте нетърпелива, госпожице Стийл.

- А какво ще кажете за времето днес?

Той се усмихна, ловките му пръсти уловиха една маслина и я метнаха в устата му. Тя потъна в нея като топка в дупка за голф. Очите ми бяха заковани за тази уста, която бе докосвала... цялото ми тяло. Изчервих се.

- Мисля, че времето днес е изключително благоприятно засмя се той.

- Подигравате ли ми се, господин Грей?

- Така е, права сте, госпожице Стийл.

- Знаеш, че този договор не подлежи на законно разглеждане от законодателната система, нали?

- Разбира се, госпожице Стийл. Напълно съм наясно.

- Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от... развитието?

Той се намръщи.

- Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава...

- Може и така да е.

- Нямате много високо мнение за мен, госпожице Стийл.

- А ти не ми отговори на въпроса.

- Анастейжа, няма никакво значение дали е законен, или незаконен. Той представлява желанието ми да достигнем до някакво споразумение: какво аз очаквам от теб и какво ти можеш да очакваш от мен. Ако не ти харесва, не подписвай. Ако подпишеш и не ти хареса, има достатъчно клаузи, които ти позволяват да се измъкнеш и да си идеш. Дори и да беше истинско легално споразумение, мислиш ли, че бих се занимавал да те влача по съдилищата, за да те задържа, ако ти така или иначе си решила да избягаш?

Отпих голяма глътка вино. Подсъзнателно се тупнах по рамото да си напомня, че трябва да съм с бистър ум и НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ МНОГО.

- Връзки като тази се градят на основата на честност и доверие продължи той. Ако ми нямаш доверие, че аз мога да разбера и знам до каква степен мога да ти повлияя, доколко далеч мога да те отведа, докъде можем да стигнем, тогава наистина не можем да продължим с това.

Бързичко стигнахме до същината! Колко далеч можел да ме отведе? Какво значи това?

- Така че всичко е много просто, Анастейжа. Вярваш ли ми, или не? Трескавите му очи ме изгаряха.

- Имал ли си подобни дискусии с някоя от онези петнайсет?

-Не.

- Защо не?

- Защото те всичките бяха подчинени по природа. Знаеха какво искат от една такава връзка и аз, като цяло, знаех какво мога да очаквам. При тях беше просто въпрос на уточняване на дискусионните ограничения и такива подробности.

- В някой магазин ли ходиш да ги избираш? „Най-качествените робини само при нас?"

- Не съвсем засмя се той.

- Как ги намираш тогава?

- Това ли дойде да обсъждаш? Или да минем по същество? Към твоите въпроси, както ги наричаш.

Преглътнах. Дали му имах доверие? Дали опираше само до това? Със сигурност това е нещо, което включва усилията на двете страни. Спомних си как се ядоса, когато се обади Хосе.

- Гладна ли си? попита той.

„О, не, не и храна. Не сега!"

-Не.

- Яла ли си днес?

Гледах го дълго, преди да отговоря. Отговорът ми никак нямаше да му хареса.

- Не казах много тихо.

Очите му се свиха.

- Трябва да се храниш, Анастейжа. Можем да се нахраним тук или в апартамента ми горе. Къде предпочиташ?

- Мисля, че трябва да останем тук, на неутрална територия.

Той се усмихна сардонично.

- Мислиш ли, че това би ме спряло? каза нежно и улових в гласа му чувствено предупреждение.

Преглътнах и едва измънках:

- Надявах се.

- Ела, резервирал съм отделна стая за хранене. Няма да има публика.

Усмихна се загадъчно, подаде ми ръка и ми напомни да си взема виното.

Сложих ръка в неговата и се измъкнах от сепарето. Той ме хвана за лакътя и ме поведе към мецанина. Един млад служител в изрядна униформа се приближи към нас.

- Господин Грей, моля, последвайте ме.

Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози. Имаше нещо старомодно и много очарователно в тази облицована с дърво стая. Сервитьорът дръпна един от столовете, за да седна, и постави салфетката в скута ми. Крисчън издърпа стола си и седна срещу мен. Погледнах го скришом.

- Не хапи тази устна прошепна той.

Дори не знаех, че я хапя! „По дяволите! Стига вече!"

- Поръчах за двамата. Надявам се не възразяваш.

Честно казано изпитах облекчение. Не бях сигурна дали съм в състояние да взема и половин решение.

- Няма проблем казах.

- Хубаво е да се отбележи, че можеш да се съгласяваш от време на време. Така! Докъде бяхме стигнали?

- По същество. Отпих отново. Крисчън Грей вървеше много добре с вино. Спомних си последната глътка вино, която изля в пъпа ми, и се изчервих.

- Да, твоите въпроси. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади лист. Моят имейл.

- Точка 2. Съгласен съм. Това е в полза на двама ни и облагодетелства и двама ни, затова ще го поправя.

Не можех да повярвам, че наистина ще го гледаме точка по точка. Аз просто не бях толкова смела. Бях много отворена в интернета, но лице в лице... А той изглеждаше така откровен и открит. Опитах да се подсиля с още една глътка вино. Крисчън продължи:

- Моето сексуално здраве. Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. Всъщност съм много яростен противник на наркотиците. Имам политика във фирмата си и не назначавам и не толерирам хора, които вземат наркотици. Настоявам да бъдат правени внезапни кръвни проби за употреба на наркотици.

Погледнах го смаяна. Тоя беше напълно луд.

- Освен това не са ми правени кръвопреливания. Това отговаря ли на въпроса ти?

Кимнах.

- По следващата точка можеш да си тръгнеш по всяко време, Анастейжа. Няма да те спра. Но ако тръгнеш, с това се приключва абсолютно всичко. Казвам ти, за да си наясно.

- Разбрах казах доста отстъпчиво. „Ако си тръгна, това е краят". Мисълта бе неочаквано болезнена.

Сервитьорът дойде с предяетието. Как изобщо можех да ям сега? Господи! Беше поръчал стриди върху лед. Цяло плато.

- Надявам се харесваш стриди каза той.

- Никога не съм яла.

- Вярно ли? Да пробваме тогава. Той се пресегна и взе една. Трябва само да я сложиш на езика и да глътнеш. Мисля, че с това ще се справиш.

Погледна ме и знаех за какво говори. Изчервих се. Той се усмихна, сложи малко лимон върху една стрида и я сложи на езика си.

- Много вкусно. Има вкуса на... море. Хайде, опитай подкани ме.

- Значи не дъвча, така ли?

- Не, Анастейжа, не дъвчеш. Очите му бяха грейнали, весели и живи. Изглеждаше толкова млад, когато се усмихваше така.

Захапах устната си и изражението му моментално се промени. Погледна ме сурово. Пресегнах се и взех моята първа стрида. „Добре, дай да видим". Изстисках лимон, сложих я в устата си и тя се плъзна по езика и към гърлото ми морска вода, сол, свеж и остър дъх на цитрус. О, беше... различно. Облизах устни. Той ме гледаше с напрежение и в очакване. Очите му потъмняха.

-Е?

- Ще взема още една.

- Добро момиче каза гордо той.

- Нарочно ли ги избра? Хората май ги ядат, защото имат ефект на афродизиак.

- Не. Бяха първото нещо в менюто. Нямам нужда от афродизиак, когато съм край теб. И ти перфектно го знаеш. Ти реагираш на моето присъствие по същия начин каза простичко и съвсем открито той. И така, докъде бяхме стигнали? Погледна имейла ми и си взе още една стрида. Да ми се подчиняваш във всичко. Да, искам да го правиш. Имам нужда да го правиш. Мисли за това като за роля, Анастейжа.

- Страхувам се, че можеш да ме нараниш.

- Как да те нараня?

- Физически. „И емоционално", добавих наум.

- Наистина ли мислиш, че съм способен да направя такова нещо? Да премина граница, която ще е болезнена за теб?

- Спомена, че си наранил някого преди.

- Да. Но беше много отдавна.

- Как стана?

- Окачих я на тавана в стаята с играчките. Всъщност това е единият от въпросите ти. Карабините и халките служат за това за окачване за китките или за глезените с помощта на въже. Едно от въжетата беше затегнато доста здраво и...

Вдигнах ръка.

- Не искам да знам нататък. Значи няма да правиш това с мен?

- Не и ако не искаш. Може да го включиш към категоричните ограничения.

- Добре.

- Така, по-нататък. Можеш ли да се научиш да изпълняваш? Можеш ли да се справиш с това?

Гледаше ме и изучаваше всяко движение на лицето ми. Секундарникът цъкаше.

- Бих могла да опитам прошепнах.

- Добре усмихна се той. Сега за срока. Един месец вместо три. Това е ужасно малко, особено ако искаш да идваш само три пъти в месеца. Не мисля, че е по силите ми да издържа толкова дълго без теб. То сега едва успявам да дочакам... И някак внезапно спря.

Не можел да издържи без мен? Това пък какво означаваше?

- Какво ще кажеш един уикенд да идваш за ден по-малко и да се виждаме някъде по средата на седмицата след това?

- Добре.

- И наистина те моля, нека опитаме за три месеца. Знаеш, че винаги можеш да си идеш, ако усетиш, че не е за теб.

- Три месеца? Чувствах се като вързана за релсите на железопътна линия. Отпих още една глътка вино и взех още една стрида. Почваха да ми харесват.

- Толкова за притежанието. Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя. И ти следва да приемеш това и да желаеш да го направиш за мен. Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб. Затова ще започнем много бавно и аз ще ти помагам. Ще разработваме заедно различни варианти. Искам да ми се довериш, но също така знам, че първо трябва да спечеля доверието ти. И ще го направя.

Той беше толкова разпален, толкова обсебен... той просто беше такъв. И в същото време го гледах като омагьосана. Не можех и не исках да погледна встрани. Той съвсем искрено и страстно желаеше това от мен. Спря да говори и ме погледна.

- Следиш ли мисълта ми? прошепна. Гласът му бе натежал от чувство, топъл и съблазнителен. Приближи чашата до устните си, без да откъсва очи от мен.

Келнерът дойде до вратата и Крисчън му кимна, че може да разчисти масата.

- Искаш ли още вино?

- С кола съм.

- Вода?

Кимнах.

- Газирана или обикновена?

- Газирана.

Сервитьорът изчезна.

- Много си мълчалива каза тихо той.

- За сметка на това ти си доста многословен.

Той се усмихна.

- Дисциплина. Границата между болката и удоволствието е много тънка, Анастейжа. Те са двете страни на една и съща монета. Мога да ти покажа какво огромно удоволствие има в болката. Не ми вярваш сега, но пак опираме до това дали ми имаш доверие. Ще има болка, но няма да има болка, която да не можеш да понесеш. И ето, пак трябва да ми се довериш в това. Имаш ли ми доверие, Ана? Ана!

- Да отговорих, без да мисля, но истината беше, че да... аз му вярвах.

- Тогава въздъхна той облекчено останалото са само подробности.

- Важни подробности.

- Добре, нека минем през тях поред.

Думите му кънтяха в главата ми, заливаха съзнанието ми като потоп и давеха мислите ми. Не знаех как ще смеля цялата тази информация. Сервитьорът се върна с основното ястие треска, аспержи, мачкани картофи и сос холандез. Никога не бях изпитвала по-силно нежелание, дори отвращение при мисълта за храна.

- Надявам се, че обичаш риба каза Крисчън.

Погледнах яденето и веднага отпих от водата. Сгреших, че не

бях поръчала вино.

- Да поговорим за правилата. Според теб начинът на хранене, който изисквам от теб, е основното, което може да развали договора, така ли?

-Да.

- Мога ли да предложа така: поне три яденета на ден.

- Не. Тук няма да отстъпя. Никой не може да ми диктува какво да ям и кога. Как да се чукам да, но как ям!? Няма начин!

- За мен е изключително важно да знам, че не си гладна. Той присви устни.

Какво беше това нещо с яденето?

- Ще се наложи да ми се довериш.

Той ме гледа дълго, после някак се отпусна и каза:

- Туш, госпожице Стийл! Отказвам се да споря за яденето и за съня.

- Защо не мога да те гледам в очите?

- Това е нещо специфично при доминантно-подчинените връзки. Ще свикнеш с това.

Дали?

- Защо не мога да те докосвам?

- Защото не може.

Лицето му изразяваше решителност, дори инат.

- Заради госпожа Робинсън ли?

Той ме изгледа много учудено.

- Как пък ти хрумна това? И още докато го изричаше, сякаш разбра. Мислиш, че тя ме е травматизирала ли?

Кимнах.

- Не, Анастейжа, причината не е в нея. Освен това тя не би се съобразила с такова нещо.

О, така ли? А аз трябваше да се съобразявам?

- Значи няма нищо общо с нея?

- Не, Анастейжа. И не искам самата ти да се докосваш.

„Моля? А, да, клаузата с мастурбацията".

- Питам само от любопитство. Защо?

- Защото искам цялото удоволствие, което изпиташ, да бъде за мен каза той леко пресипнало, но съвсем категорично.

Сега вече нямах отговор. От една страна „Искам да хапя тази устна", от друга храната и сънят. Но той щеше постепенно да се наложи и там. А още не бяхме обсъждали дискусионните ограничения. Не бях сигурна, че мога да говоря за това на масата. Изобщо не бях сигурна, че мога да говоря за това лице в лице с него.

- Май много материал ти дадох за размисъл.

- Така е.

- Искаш ли да минем през дискусионните ограничения?

- Не и докато се храним.

Той се усмихна и попита:

- Гнус ли те е да говориш за това? Или си по принцип гнуслива?

- Нещо такова.

- Не яде много.

- Стига ми.

- Три стриди, четири хапки риба и едно късче аспержа. Никакви картофи, никакви ядки, никакви маслини, а не си яла цял ден. И казваш да ти имам доверие!

„Господи, броил ми е хапките!"

- Моля те, Крисчън, не всеки ден водя такъв разговор.

- Искам да си здрава, Анастейжа.

- Знам.

- Добре. Сега вече мога да обеля... тази рокля от тялото ти.

Преглътнах. Да обели от тялото ми роклята на Кейт! Усетих

силен спазъм от желание в слабините си. Мускулите, с които

вече се бях запознала добре, се свиха в очакване. Но не, нямаше да стане. Най-силното му оръжие сексът, беше насочено към мен. Дори и аз, дето нищо не разбирах от секс, се бях убедила, че там е велик.

- Не мисля, че идеята е добра казах тихо. Не сме яли десерт.

- Искаш десерт? попита той с недоверие.

-Да.

- Може ти да си десертът.

- Не съм сигурна, че съм достатъчно сладка.

- Анастейжа, ти си изумително вкусна и сладка. Знам.

- Крисчън, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си.

- Права си. Така е. В този живот всеки използва това, в което е най-добър. Което не променя факта колко силно те желая. Сега доволна ли си?

Как можеше да ме съблазни само с гласа си? Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми.

- Ще ми се да опитам нещо каза задъхано той.

Намръщих се. Току-що ми бе сервирал куп доста неприятни

неща, за които да мисля, а сега и това.

- Ако беше моя, сега нямаше да се замисляш, щеше да е много полесно. Гласът му бе много мек и всяка дума в изречението му беше „секс". Всички тези решения, цялото това мислене уморява. Дали така да го направя, или иначе? Тук ли да е, или там? Може ли сега, или не може? Нямаше да се налага да мислиш за всичко това. Тези решения и цялото това мислене щяха да бъдат моя грижа. А точно сега, в този момент, ти ме желаеш, Анастейжа. Знам това

„Че как така може да е сигурен?"

- Мога да съм сигурен...

„Еба ти! Тоя отговаря на въпрос, който още не съм задала! Да не би да може да чете и мисли?"

- ... защото тялото ти те издава. Притискаш бедрата си едно в друго, изчервила си се и дишането ти се промени.

Стига, това вече беше прекалено.

- Как разбра за бедрата ми? попитах много тихо и с недоверие. Та бедрата ми бяха под масата.

- Усетих покривката на масата да мърда. Предположението ми се базира на години опит. Но съм прав нали?

Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. Разбира се, можех да ползвам за база и моите героини. Елизабет Бенет щеше да полудее от гняв, Джейн Еър би била прекалено изплашена, а Тес щеше да се предаде, като мен.

- Не съм си изяла рибата.

- Предпочиташ студена риба пред мен?

Вдигнах рязко глава и го погледнах. Очите му горяха, погледът му се топеше в собствения си пламък. Сребистосива неконтролируема страст.

- Мислех, че искаш да си изяждам всичко в чинията.

- Точно в този момент не давам пукната пара за чинията ти.

- Крисчън, ти просто играеш нечестно.

- Знам. Винаги съм играл така.

Моето друго аз ми се нацупи. Можеш да го направиш. Можеш да изиграеш този секс бог с правилата на неговата игра. Мога ли? Е, да пробваме. Нямах никакъв опит в тази игра. Взех едно парче аспержа и без да откъсвам поглед от него, захапах устната си. После, много бавно, поставих връхчето на аспержата до устните си и го засмуках.

Очите му се разшириха, съвсем леко, за секунда, но това не ми убягна.

- Какво правиш, Анастейжа?

Захапах връхчето.

- Ям си аспержата.

Крисчън се размърда в стола.

- Мисля, че си играете с мен, госпожице Стийл.

- Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно.

Точно в този момент сервитьорът почука и влезе, без да чака разрешение. Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледа недоволно, но в крайна сметка възвърна любезното си изражение и кимна вежливо към чиниите на масата. Сервитьорът просто развали магията, а аз се хванах за този ценен миг, за да сляза на земята. Трябваше да си тръгна. Тази среща щеше да свърши само по един начин. А след такъв напрегнат разговор имах нужда от някаква граница. Тялото ми копнееше за допира му, но съзнанието ми се бунтуваше. В момента исках да съм далеч от него. Още не бях взела решение, а целият сексапил, който излъчваше той, никак не улесняваше нещата.

- Искаш ли десерт? попита той. Джентълмен, както винаги, но очите му горяха.

- Не, благодаря. Мисля, че е време да тръгвам. И пак погледнах пръстите си.

- Да тръгваш? Беше повече от изненадан и дори не се постара да го прикрие.

Сервитьорът бързо се изнесе.

- Да казах убедена, че това е правилното решение. Ако останех в тази стая с него, той щеше да ме чука. Станах. И на двамата ни предстои утрешната церемония.

Крисчън се изправи на секундата и забрави добрите маниери.

- Не искам да тръгваш.

- Моля те, трябва...

- Защо?

- Трябва да обмисля всичко, което ми каза. А за това имам нужда от малко самота и да съм далеч от теб.

- Мога да те принудя да останеш каза той заплашително.

- Да, можеш. И няма да е трудно, но не искам да го правиш.

Той прокара пръти през косата си, без да сваля очи от мен.

- Знаеш ли, Анастейжа, когато дойде в офиса ми да ме интервюираш, от мига, в който падна, си мислех, че си жена, която лесно и с желание би изговаряла само две реплики: „Да, сър" и „Не, сър". Мислех, че си родена да се подчиняваш. Но честно казано, не съм сигурен, че в твоето така изкусително прелестно тяло има и капка готовност да се подчиниш на каквото и да е.

Докато говореше, бавно се приближаваше към мен. Гласът му издаваше нервност, несигурност и напрежение.

- Може би си прав.

- Искам да ми дадеш тази възможност да опозная тялото ти и да се убедя, че е така. Той протегна ръка, погали лицето ми, прокара пръст по долната ми устна и каза: Аз просто не знам друг начин, Анастейжа. Аз съм такъв, какъвто съм.

- Зная.

Той се наведе да ме целуне, но спря, погледна ме все едно искаше разрешение. Очите му бяха питащи, търсещи, очакващи. Повдигнах се на пръсти и той ме целуна. Не знаех дали някога ще го видя или целуна отново. Ръцете ми тръгнаха по своя собствена воля, увиваха се около косата му, дърпаха го към мен, езикът ми галеше неговия. Ръцете му бяха на врата ми, придърпваше ме все по-дълбоко и по-дълбоко в една бездънна целувка. Тялото му отговаряше на отчаяната ми страст. Ръката му се плъзна по гърба ми, чак до края на гръбнака. Тялото му безнадеждно се впиваше в моето.

- Не мога ли да те убедя да останеш? питаше задъхано между целувките. Остани с мен тази нощ.

- И да не мога да те докосна? Не.

Той изпъшка.

- Невъзможна си. Отдръпна се, огледа ме и попита: Защо си мислиш, че можеш така лесно да ми кажеш „довиждане"?

- Защото тръгвам сега, веднага.

- Нямах предвид това и ти знаеш много добре.

- Крисчън, трябва да помисля. Не знам дали мога да изградя подобна връзка с теб. Такава, каквато я искаш ти.

Той затвори очи, опря челото си в моето, успокои дишането си, целуна ме по челото, пое си дъх, пъхна носа си в косата ми, вдиша дълбоко, после ме пусна и се отдръпна.

- Както желаете, госпожице Стийл. Лицето му вече бе станало безизразно. Ще ви придружа до колата добави и протегна ръка. Аз грабнах чантата си и пъхнах ръката си в неговата. Какво направих? Това може би беше краят. Кое решение беше правилното и кое неправилното? Сърцето ми се сгърчи от болка. Как всичко се обърна! Един миг просветление и всичко вече стана различно.

- В теб ли е номерчето за колата?

Започнах да ровя за билета и му го подадох. Той го подаде на портиера. Погледнах го скришом, докато чакахме.

- Благодаря за вечерята.

- Както винаги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл каза много вежливо той, макар че изглеждаше замислен и като че ли не на себе си.

Погледнах го и се опитах да запечатам красивия му профил завинаги. Мисълта, че може никога повече да не го видя, бе непоносимо болезнена. Той се обърна рязко към мен каза колебливо:

- Тази седмица се местите в Сиатъл, нали? Ако решиш... ако вземеш правилното решение... мога ли да те видя тази неделя?

- Ще видим. Може би.

Лицето му облекчено се отпусна и веднага пак помръкна.

- Хладно е. Имаш ли сако?

-Не.

Той си свали сакото.

- Облечи го. Не искам да настинеш.

Обърнах се и напъхах ръце в сакото му. Спомних си за онзи път в офиса, когато държеше моето и когато постави ръце на раменете ми. И как ме потресе тази наша първа среща! Нищо не се бе променило. Всъщност бе станало много по-сериозно. Сакото му беше топло, твърде голямо за мен, но миришеше като него божествено!

Момчето докара колата ми. Устата му зейна в почуда, притеснение и какво ли още не.

- Това ли караш? Беше потресен. Тръгнахме към колата. Момчето излезе и Крисчън пъхна в шепата му пари. Тази кола върви ли изобщо?

-Да.

- И ще стигне до Сиатъл?

- Ще стигне.

- Безопасна ли е? Ще те закара ли жива дотам?

- Да казах вече ядосана. Е, стара е, знам, но е моя и все още върви. Баща ми ми я купи.

- О, Анастейжа, можем и повече от това.

- Какво искаш да кажеш? И тогава прозрението ме осени. Не мислиш да ми купуваш кола, нали?

Той ме гледаше гневно. Челюстите му бяха здраво стиснати.

- Ще видим каза сухо.

Направи гримаса, докато ми отваряше вратата. Помогна ми да вляза. Свалих си обувките. Той ме гледаше с бездънните си тъмни очи.

- Карай внимателно каза тихо.

- Довиждане, Крисчън. Гласът ми беше пресекнат, трескав и пресипнал от напиращите сълзи. Усмихнах му се тъжно. „Само да не се разрева!"

Отдалечавах се бавно, гърдите ми се разтресоха от стенание, давех се да потисна сълзите си. Но не успях. Те потекоха по лицето ми съвсем свободно, а аз дори и не разбирах защо плача. Та нали исках да отстоя позицията си. Той бе обяснил всичко. Всичко беше ясно. Той искаше мен, а аз исках повече. Исках той да ме желае и да се нуждае от мен така, както аз го желаех и се нуждаех от него. Но дълбоко в себе си знаех, че това е невъзможно.

Не знаех дори как да мисля за него. Ако правех тези неща, дали щеше да ми е гадже? Щях ли да мога да го представям на приятелите си? Да ходим на бар, на кино, на боулинг дори? Истината беше, че силно се съмнявах, че това ще се случи. Той нямаше да ми дава да го докосвам и да спя до него. Да, не бях изживявала тези неща в миналото си, но ги исках в бъдещето си. Но не такова бъдеще ми предстоеше с него.

Ами ако се съгласях и след три месеца той кажеше, че му е писнало да се опитва да ме модифицира в нещо, което не съм и няма шанс да стана? Как щях да се чувствам тогава? Щях да съм вкарала толкова много емоции и чувства в нещо, което не бях убедена, че искам да правя. И ако после кажеше: „Не, край на споразумението!", как щях да се справя с това отхвърляне, но вече на съвсем различно ниво изхвърляне? Може би бе по-добре да се отдръпна сега, докато все още беше рано и бях що-годе цяла и жива и самочувствието ми не бе сринато.

Но мисълта да не го видя никога повече беше агония. Как се бе напъхал толкова бързо под кожата ми? Не беше само секс, нали?

Или беше? Избърсах сълзите си. Дори не исках да се замислям за чувствата си към него. Страхувах се от това, което ще намеря, ако се разровя в тях.

Паркирах отпред. Беше тъмно. Кейт вероятно бе излязла. Поне това облекчение! Не исках отново да ме хване да плача. Започнах да се събличам и пуснах лаптопа. Имаше съобщение от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 25 май 2011, 22:01

До: Анастейжа Стийл

Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно. Просто ми повярвай.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".

Имейлът ме разплака отново. Аз не бях завоевание, не бях и фирма, която искаше да купи. Или бях? Не отговорих. Не знаех какво да му кажа. Нахлузих пижамата си и се увих със сакото му. Докато лежах и гледах тъмния таван, си спомних колко пъти той се опита да ме предупреди, да ми каже да се пазя от него. „Анастейжа, трябва да се пазиш от мен... Аз не съм мъжът за теб... Нямам приятелка... Не се занимавам с такива неща... Не съм по сърчица и романтики... Аз не правя любов... Не знам друг начин..."

И докато плачех тихо във възглавницата, се хванах за последното. Не знам друг начин. Е, и аз не знаех друг начин. Може би заедно можехме да начертаем друга посока...