17.


Пламъкът на свещта бе прекалено горещ. Блещукаше и танцуваше на вятъра, който не носеше хлад, а повече жега от самия огън. Нежни крила се люлееха в тъмното като есенни паяжини и падащият при размаха им прах се пръскаше в кръга светлина. Опитвах се да се отдалеча, но светлината ме привличаше. И изведнъж стана много горещо, летях прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължавам да летя. Беше толкова топло. Горещината ме задушаваше, заливаше ме като лава. Събудих се.

Отворих очи и усетих как се топя в ръцете на Крисчън. Беше се увил около мен като знаме на победата. Спеше дълбоко, главата му върху гърдите ми, ръката му около мен. Стискаше ме здраво. Единият му крак преметнат през моите. Топлината на тялото му ме задушаваше. Освен това беше тежък. Отне ми време да възприема, че очите ми не ме лъжат, че той все още е в леглото ми, дълбоко заспал, а навън е ден. Беше останал цялата нощ.

Дясната ми ръка започна да търси нещо хладно. И докато все още осмислях факта, че той все още е с мен, ми хрумна, че сега мога да го докосна. Внимателно прокарах ръка по гърба му, съвсем леко. Той потръпна и простена сякаш от болка, като ранено животно, и веднага се събуди. Завря носа си в гърдите ми и ме вдиша. Очите му, сънени, мигащи срещу светли ната на деня, срещнаха моите под един рошав кичур медноруса коса.

- Добро утро каза той и веднага се намръщи. Господи, дори в съня си съм залепен за теб като стикер!

Мръдна бавно, отлепи краката и ръцете си от мен и усетих ерекцията му. Той забеляза реакцията ми бяха опулена като малко дете и се усмихна бавно и много съблазнително.

- Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя.

Наведе се към мен и прокара носа си по ухото ми

Изчервих се, ама то и без това бях няколко нюанса над аленото от жегата.

- Толкова си горещ казах.

- И ти не си за изхвърляне каза усмихнато той и се притисна провокативно към мен.

Почервенях още повече. Не че беше секси, просто ми беше много топло. Той се надигна на лакът и ме погледна с весело пламъче в окото. Изненадах се, когато се наведе и ме целуна много нежно по устните.

- Добре ли спа?

Кимнах. Гледах го. И чак сега осъзнах, че бях спала много добре и спокойно, с изключение на последния половин час, когато ми беше много горещо.

- И аз каза той замислено. Дори удивително добре добави вече озадачено. Колко е часът?

Погледнах будилника.

- Седем и половина.

- Седем и половина?! Мамка му! Скочи от леглото и почна да подскача и да се препъва в джинсите си, докато ги обуваше.

Седнах. Сега бе мой ред са се забавлявам. Крисчън Грей закъсняваше и бе в паника. Това беше нещо ново за мен и определено беше смешно. Мина ми през ума, че задникът ми е добре и вече не ме боли.

- Ти определено не ми влияеш добре! Имам среща. Трябва да бързам. Трябва да съм в Портланд в осем. Ти какво смееш ли ми се?

-Да.

Той се усмихна

- Закъснях, а аз никога не закъснявам. Още нещо ново, госпожице Стийл.

Наведе се, улови главата ми в ръце, погледна ме и каза:

- Неделя.

Думата бе натежала от неизказани обещания. Цялото ми тяло се сви, влагалището и всичките мускули край него се раздираха от сладко очакване. Чувството бе прекрасно.

Ако поне за малко мозъкът ми можеше да се остави на тялото ми да го води! Той ме целуна пак, събра всичките си неща от нощното шкафче в една ръка, в другата хвана обувките си.

- Тейлър ще дойде и ще се оправи с бракмата ти. И бях съвсем сериозен! Не я карай! Ще се видим в апартамента ми в неделя. Ще ти пиша в колко часа.

Крисчън Грей бе прекарал нощта с мен. Вече бях спокойна. И нямаше секс, а само гушкане. Той ми бе казал, че никога не спи с никого, но с мен бе спал три пъти. Усмихнах се и бавно станах от леглото. Чувствах се изпълнена с надежда. Тръгнах към кухнята да си направя чай.

Хапнах, взех бърз душ и вече светкавично се обличах за последния ми ден в „Клейтьн". Това беше! Краят на цяла една епоха в моя живот. Трябваше да кажа сбогом на господин и госпожа Клейтьн, на университета, на апартамента и на Уанда. Погледнах дяволската машина. Бе едва 7:52. Имах време.


От: Анастейжа Стийл

Относно: Насилие и обида:последици

Дата : 27 май 2011, 08:05

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Искахте да разберете как се чувствам след като Вие ме... да видим кой глагол е удачно да използваме... напляскахте, наказахте, набихте, унизихте. Е, по време на целия този доста обезпокоителен процес се чувствах унизена, смазана, насилвана. И колкото и отвратително и буквално убийствено тежко да е за мен да призная да, бях възбудена, както вече констатирахте.

Това вече бе съвсем неочаквано за мен. И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие.

Това обаче, което ме разтревожи най-много, бе усещането след това. И това вече е трудно да се опише с думи. Бях щастлива, че Вие бяхте щастлив. И бях облекчена, че в крайна сметка болката не беше чак токова непоносима, както бях очаквала. И когато лежах в ръцете Ви, изпитвах само спокойствие. Но съм доста объркана, дори изпитвам срам, че се чувствах по този начин. Това крайно ме обезпокоява. И резултатът е, че не знам какво да мисля. Това отговаря ли на въпроса Ви?

Надявам се светът на бизнес сделките да е вълнуващ както винаги и... че не сте закъснели прекалено много.

Благодаря ти, че остана с мен.

Ана


От: Крисчън Грей

Относно: Освободи съзнанието си

Дата: 27 май 2011, 08:24

До: Анастейжа Стийл

Интересно... дори малко преувеличено заглавие на мейла

Госпожице Стийл,

Нека Ви отговоря:

Бих го нарекъл пляскане, защото то си беше точно това.

Значи сте се почувствали насилена, унизена, смазана. Колко много Tec ДЪрбървилска драма! Доколкото си спомням, Вие решихте да изберете пътя на унижението. Дали наистина се чувствате така, или просто си мислите, че така е редно да се чувствате? Това са две съвсем различни неща. Ако наистина се чувствате така, не смятате ли, че е добре да приемете тези чувства, да се радвате на начина, по който сте се почувствали заради мен? Точно това би направила една подчинена...

Мога да кажа, че съм благодарен за Вашата липса на опит. Ценя я и едва сега започвам да разбирам доста неща. Казано накратко: Вие сте моя във всяко едно отношение.

Да, Вие бяхте възбудена, което, от своя страна, беше много възбуждащо за мен. В това няма нищо лошо.

„Щастлив" не покрива дори наполовина начина, по който се чувствах. Екстаз е малко поблизо.

Наказанието, боят или пляскането предизвикват много по-сериозна болка от чувственото пляскане. То не отива по-далеч от това. Освен, разбира се, ако не извършите някаква огромна глупост, а вече в такъв случай е възможно да се наложи да използвам друг уред или средство за наказание. Ръката ме боля много и бе доста зачервена, но на мен това ми харесва.

И аз се почувствах спокоен. Повече отколкото можеш да си представиш и бива да знаеш.

Не пилей енергията си в чувство за вина и не мисли, че си направила нещо лошо. Ние сме зрели хора и това, което правим зад затворените врати на домовете си, е само и единствено наша работа. Трябва да освободиш мисълта си и да слушаш тялото си.

Светът на бизнеса не е така вълнуващ като Вас, госпожице Стийл.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


„Моя във всяко едно отношение?" Ахнах.


От: Анастейжа Стийл

Относно: Зрели хора

Дата: 27 май 2011, 08:26

До: Крисчън Грей

Не си ли на среща?

Радвам се, че ръката ти е била зачервена и те е боляла.

А ако трябваше да слушам тялото си, сега щях да съм в Аляска.

Ана

ПП: Ще помисля как да прегърна и да приема тези чувства.


От: Крисчън Грей

Относно: Не звъни на полицията

Дата: 27 май 2011, 08:35

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,

На среща съм и обсъждам и обсъждам фючърсния пазар, ако това наистина Ви интересува.

С Ваше позволение, ще си позволя да отбележа някои статистически данни.

Ти не излезе и остана с мен, макар че знаеше какво щях да направя.

Не ме помоли да спра не използва нито една от кодовите думи.

Ти си зрял човек и като такъв имаш своя избор.

Честно казано, с нетърпение започвам да очаквам следващия път, когато ръката ще ме боли по този начин.

Очевидно е, че не слушаш правилната част от тялото си. В Аляска е много студено и няма накъде да бягаш. Ще те намеря.

Помниш, че мога да проследявам телефона ти, нали?

Марш на работа.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Това, което прочетох, не ми хареса. Разбира се, той беше прав. Това беше мой избор. И... дали сериозно възнамеряваше да дойде да ме намери в Аляска? Дали да не пробвам и да избягам за малко? Сетих се за поканата на мама. Натиснах „Отговори".


От: Анастейжа Стийл

Относно: Маниак: последици

Дата: 27 май 2011, 08:36

: Крисчън Грей

Търсил ли си специализирана помощ или терапия за склонностите ти да преследваш хората?

Ана


От: Крисчън Грей

Относно: Маниак? Аз?

Дата: 27 май 2011, 08:38

До: Анастейжа Стийл

Плащам на прочутия доктор Флин цяло състояние, за да разреши склонностите ми да преследвам хората и другите ми... склонности. Заминавай на работа.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


От: Анастейжа Стийл

Относно: Скъпи шарлатански услуги

Дата: 27 май 2011, 08:40

До: Крисчън Грей

Мога ли най-скромно да Ви предложа да потърсите второ мнение? Не съм сигурна, че усилията на доктор Флин са ефективни.

Госпожица Стийл


От: Крисчън Грей

Относно: Второ мнение

Дата: 27 май 2011, 08:43

До: Анастейжа Стийл

Не че ти влиза в работата, скромно или не, но доктор Флин е ВТОРОТО мнение.

Ще се наложи да караш бързо в новата си кола, с което ще се изложиш на допълнителен и нежелателен риск. Смятам, че това е срещу правилата. ЗАМИНАВАЙ НА РАБОТА.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


От: Анастейжа Стийл

Относно: НЕ МИ КРЕЩИ С ТЕЗИ ГЛАВНИ БУКВИ

Дата: 27 май 2011, 08:47 До: Крисчън Грей

Като обект на Вашите склонности да преследвате хората, смятам, че това всъщност е моя работа.

Не съм подписала още, така че правила-мравила не започвам работа преди 9:30.

Госпожица Стийл


От: Крисчън Грей

Относно: Интересни думи

Дата: 27 май 2011, 08:49

До: Анастейжа Стийл

Мравила? Не съм убеден, че тази дума съществува в тълковния речник на Уебстър.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


От: Анастейжа Стийл

Относно: Интересни думи

Дата: 27 май 2011, 08:52

До: Крисчън Грей

Намира се няколко страници след „маниак" („маниак по контрола", „маниак по проследяването").

А интересните за мен думи са в раздела с категоричните ограничения.

Ще спреш ли вече да ме занимаваш?

Бих желала да отида на работа с новата си кола.

Ана


От: Крисчън Грей

Относно: Предизвикателни и забавни млади жени

Дата: 27 май 2011, 08:56

До: Анастейжа Стийл

Ръката ме сърби.

Карай бавно, Стийл!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Беше гот да се кара тази кола. Воланът имаше сервоусилвател. Милата ми Уанда нямаше. Така че тренировките ми по развиване на яки мускули явно свършиха. О, да не забравям все пак, че щях да имам личен треньор, който да се грижи за тях. Беше в правилата. А аз мразя да спортувам.

Докато карах, се опитах да анализирам информацията от имейлите. „Понякога се държи наистина като наставник. Кучи син!" После се сетих за Грейс и ми стана кофти за думата, която ми мина през ума. Но тя не беше родната му майка. Това беше цяла вселена нечувана болка. В такъв случай „кучи син" беше казано съвсем на място. „Да, аз съм голяма, зряла жена. Благодаря за напомнянето, Крисчън Грей! И да, това беше мой избор!" Проблемът ми бе, че исках само Крисчън, не целия му... товар. А към този момент каргото му едва ли можеше да се събере и в „Боинг 747". Можех ли просто да се излетна по гръб и да прегръщам чувството? Като една истинска робиня? Бях му казала, че ще опитам. Рискът бе много голям.

Паркирах пред „Клейтън". Докато влизах, не можех да повярвам, че това наистина е последният ми ден там. За щастие в магазина имаше много работа и времето мина доста бързо. По обяд господин Клейтън ме извика да изляза от склада. Пред него стоеше куриер, от тези, дето разнасят спешни пратки.

Госпожица Стийл? попита куриерът. Погледнах въпросително господин Клейтън, но той бе по-озадачен и от мен. Стана ми много тежко. Какво ми бе изпратил пък сега? Подписах и взех малката пратка. Отворих я незабавно. Беше телефон. Блакбери. Стана ми още по-тежко. Включих го.


От: Крисчън Грей

Относно: Блакбери НАЗАЕМ

Дата: 27 май 2011, 11:15

До: Анастейжа Стийл

Имам нужда да се свързвам с теб по всяко време и понеже това е единственият вид комуникация, при която си откровена, реших, че имаш нужда от един Блакбери.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


От: Анастейжа Стийл

Относно: Отвързан консуматор в действие

Дата: 27 май 2011, 13:22

До: Крисчън Грей

Мисля, че трябва незабавно да се обадиш на доктор Флин. Склонностите ти да следиш хората са извън всякакъв контрол.

На работа съм. Ще ти пиша, щом се прибера.

Благодаря за новата играчка.

Не сгреших, когато ти казах, че си завършен консуматор. Защо правиш това?

Ана



От: Крисчън Грей

Относно: Мъдростта на младите

Дата: 27 май 2011, 13:24

До: Анастейжа Стийл

Добре казано, госпожице Стийл. Мъдро както винаги.

Доктор Флин е на почивка.

Правя това, защото мога.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Сложих с омраза Нещото в задния си джоб. То бъзна още веднъж, опряно до задника ми. Колко полезна вещ, помислих си саркастично. Не му обърнах внимание, но това ми костваше цялата воля.

В четири часа господин и госпожа Клейтьн събраха всичките си служители и след една доста... смущаваща, ласкателна и много искрена реч ми връчиха чек за триста долара. И точно тогава всичките събития, натрупали се като лавина през последните три седмици изпити, завършване, един смахнат и напълно преебан от живота милионер, загубване на девственост, крайни и дискусионни ограничения, стаи с играчки, в които нямаше играчки, разходки с хеликоптер и фактът, че след края на деня си отивах... всичко това ме разтресе и едва успях да се задържа права и да не се разплача. Подсъзнанието ми ме гледаше с възхищение. Прегърнах силно господин и госпожа Клейтьн.

Тя бяха добри и щедри хора. Щяха да ми липсват много.

С Кейт се засякохме пред квартирата: и тя Тъкмо слизаше от колата си.

- Какво е това, по дяволите? викна обвинително тя и посочи аудито. Не можах да устоя на изкушението да я избъзикам.

- Кола. Това е кола.

Тя присви очи с отвращение. За секунда се зачудих дали и тя няма да ме метне на коляното си и да ме опердаши.

- Това е подаръкът ми за завършването. Опитах се да говоря спокойно и без грам емоция., Да, точно така, на мен ми подаряват скъпи коли всеки ден, така да знаеш!" Ченето й зейна в голямо учудено О.

- Много щедро копеле, нали?

Кимнах.

- Не исках да я приема, но, честно казано, не си заслужава да се караме заради една кола.

Кейт сви устни.

- Нищо чудно, че ти е взел акъла. А и нощес остана да спи у нас.

-Да.

- Искаш ли да доопаковаме?

Кимнах и влязох след нея. Проверих имейла от Крисчън.


От: Крисчън Грей

Относно: Неделя

Дата: 27 май 2011, 13:40

До: Анастейжа Стийл

Нека се видим в неделя в един часа. Добре ли е за теб?

Лекарят ще е в Ескала да те прегледа в 1:30.

Тръгвам за Сиатъл.

Надявам се всичко по преместването да мине гладко. Очаквам с нетърпение да те видя в неделя.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Не разбирах как може да пише за такива неща. Все едно обсъждахме времето. Реших да му пиша веднага след като свършим с опаковането. Как бе възможно да е толкова забавен и весел и в следващата секунда такова дърво!? Не можех да следвам обратите в настроенията му. Честно, не беше ли това имейл, каквито големите клечки пишат на служителите си? Врътнах очи пред монитора, все едно наистина исках да го предизвикам, и отидох да помогна на Кейт с опаковането.

Тейлър беше с превъзходно ушит костюм. Чак сега обърнах внимание, че наистина прилича на бивш военен много къса коса, набито мускулесто тяло и хладен поглед.

- Госпожице Стийл, дойдох за колата ви каза той.

- О, да, влез, ще взема ключовете.

Със сигурност грижите за колата ми бяха основната му задача сега. Отново се зачудих какво ли включва длъжностната му характеристика. Дадох му ключовете и тръгнахме към колата в пълно мълчание. Моето мило светлосиньо костенурче. Отворих вратата и извадих фенерчето от жабката. Това бе всичко. Нямах нищо мое в тази кола. „Сбогом Уанда. Благодаря ти". Погалих я по капака, докато затварях вратата, и попитах:

- От колко време работиш за господин Грей?

- От четири години, госпожице Стийл.

Изведнъж изпитах огромна потребност да го бомбардирам с въпроси. Този мъж знаеше всичките му тайни. Но най-вероятно бе подписал договор за конфиденциалност. Погледнах го неспокойно. Имаше същото затворено темерутско изражение като Рей и ми стана много мил.

- Той е добър човек, госпожице Стийл каза Тейлър с усмивка. После кимна в знак на уважение, качи се в колата ми и замина.

Апартамент, кола, работа... всичко се променяше. Но всъщност най-голямата промяна бе Крисчън Грей. Бил добър човек? Сигурно?

Хосе дойде в осем и донесе китайска храна. Бяхме свършили с опаковането. Донесе и няколко бири. С Кейт седнахме на дивана, а той на пода между нас, с кръстосани крака. Гледахме глупости по телевизията, пиехме бира и вечерта се изнизваше. Започнахме да си спомняме случки от тези четири хубави години и се смеехме все по-шумно. Бирата бе почнала да действа.

Отношенията ми с Хосе се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята. На вратата се почука и сърцето ми подскочи. Да не би...?

Кейт отвори и буквално беше пометена от Елиът. Той я сграбчи първо по холивудски, после по европейски. Честно, тези двамата що не хванеха да се разкарат. С Хосе се спогледахме. Бях потресена от липсата им на всякакъв такт.

- Искаш ли да идем до бара? попитах Хосе и той закима бясно. Беше толкова неловко с тези двамата! Как не хванаха да се изчукат пред нас, не знам! Кейт ме погледна с блеснали очи, цялата почервеняла.

- С Хосе ще идем до бара да пийнем по нещо казах й и врътнах очи. Ха! Все още можех да правя тая муцуна в свободното си от Крисчън време.

- Чудесно каза тя.

- Здрасти, Елиът. Чао, Елиът.

Той мигаше недоумяващо като бебе с големите си сини очи, а ние сХосе изскочихме от апартамента с кикот. Като тийнейджъри.

Тръгнахме към бара и аз хванах Хосе под ръка. С него беше толкова лесно. Не бях оценила това му качество.

- Нали все пак ще дойдеш на откриването на изложбата ми?

-Разбира се, Хосе. Кога е?

- На девети юни.

- Какъв ден се пада? Изпаднах в паника.

- Вторник.

- Да, тогава ще мога. А ти нали ще ни идваш на гости в Сиатъл?

- Само опитай да ме спреш засмя се той.

Върнах се от бара доста късно. Кейт и Елиът не се виждаха из апартамента, обаче как се чуваха! Силно се надявах да не съм вдигала такъв шум онези вечери. Крисчън не вдигаше шум. Изчервих се и бързо се сврях в стаята си. След една много неловка прегръдка в стил „Извинявай-Няма за какво-Слава богу" Хосе бе изчезнал. Не знаех кога ще го видя пак. Може би на изложбата му. И пак ми стана толкова хубаво, че открива изложба, че е успял. Щеше да ми липсва неговото палаво момчешко простичко излъчване. Не събрах сили да му кажа за Уанда: знаех, че ще побеснее, като разбере. Можех да се справям с бесни мъже, но само един по един. Трудно с двама наведнъж. Отворих дяволската машина и съвсем естествено там се кипреше имейл от Крисчън...


От: Крисчън Грей

Относно: Къде си?

Дата: 27 май 2011, 22: 14

До: Анастейжа Стийл

„На работа съм, ще ти пиша, щом се прибера".

Все още си на работа или си опаковала телефона си, макбука и новия си блякбери?

Обади ми се или ще се наложи да се обадя на Елиът.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Грабнах телефона. Пет пропуснати повиквания и едно гласово съобщение. От Крисчън.

„Мисля, че е време да се научиш да отговаряш на очакванията ми. Аз не съм много търпелив човек. Ако ми кажеш, че ще се свържеш с мен след работа, следва да го направиш. В противен случай започвам да се тревожа, а това не е емоция, която познавам добре, и определено не ми понася. Обади ми се".

Ставаше все по-лошо. Дали някога щеше да ме остави на мира? Та той буквално ме задушаваше. С разтреперани пръсти намерих телефона му и натиснах копчето за позвъняване. Чаках да вдигне и чаках да получа инфаркт преди това. Вероятно щеше да ми срита задника поне в седем нюанса лайняно. Мисълта бе далеч от приятна.

- Здравей каза меко той и тонът му ме смая, защото очаквах да е бесен. Ако не друго, поне звучеше успокоен и облекчен.

- Здрасти казах.

- Притесних се.

- Знам. Съжалявам, че не се обадих, но всичко е наред.

Той не отговори веднага.

- Добре ли прекара вечерта? Беше съмнително вежлив.

- Да. Опаковахме с Кейт и ядох китайско с Хосе казах и стиснах очи, като споменах името на Хосе. Той не каза нищо.

- А ти? попитах, за да запълня ужасяващата тишина в слушалката. „Няма да му позволя да ме кара да се чувствам виновна заради Хосе".

Най-сетне той въздъхна.

- Ходих на благотворителна вечеря. Беше адски тъпо и си тръгнах много бързо.

Прозвуча толкова тъжен, някак си... предаден. Сърцето ми се сви. Представих си го пред рояла в грамадната му стая и онази непоносимо тъжно-горчива меланхолия, изтичаща между пръстите му.

- Бих искала да си тук сега прошепнах, защото наистина исках да го прегърна. Да го утеша. Нищо, че нямаше да ми позволи. Исках да е близо до мен.

- Наистина ли? попита той с облекчение. Толкова нехарактерно за него. И тогава започнах да проумявам колко тъжен е наистина.

- Да казах запъхтяно.

След около цяла вечност той въздъхна отново.

- Ще те видя ли в неделя?

- Да, в неделя казах и през цялото ми тяло мина тръпка на очакване и възбуда.

- Лека нощ.

- Лека нощ, сър.

Обръщението го изненада. Разбрах го по начина, по който пое рязко дъх.

- Успех с преместването утре, Анастейжа. Гласът му бе много нежен. И двамата седяхме на телефона и не затваряхме. Като пубери. Никой не искаше да затвори пръв.

- Ти затвори пръв прошепнах. И най-после чух усмивката му.

- Не, първо ти. И знаех, че се смее.

- Не искам.

- И аз.

- Много ли ми беше ядосан?

-Да.

- Още ли си ми ядосан?

-Не.

- И няма да ме накажеш?

- Не. Тези неща ги правя на момента, не след време.

- Да, забелязала съм.

- Сега, госпожице, затвори телефона.

- Наистина ли искате да го направя, сър?

- В леглото, Анастейжа.

- Да, сър.

Никой не затвори.

- Мислиш ли, че някога ще се научиш да правиш каквото ти се каже? Беше хем развеселен, хем някак раздразнен.

- Може би. Ще видим в неделя казах и затворих.

Елиът стоеше гордо пред творението си. Тъкмо бе свързал телевизора към сателитния кабел в новия ни апартамент в Пайк Маркет. С Кейт се хвърлихме на дивана щастливи и доста впечатлени от уменията му да работи с бормашина. Плоският екран изглеждаше малко странно окачен директно на тухлената стена, но бях сигурна, че ще свикна с това.

- Виждаш ли, бебо, лесно е усмихна се широко с всичките си бели зъби той и Кейт буквално се разпадна на атоми върху дивана.

Врътнах им неодобрително очи.

- Много ми се ще да остана, но днес сестра ми се върна от Париж. Имаме задължителна семейна вечеря.

- Можеш ли да минеш след това? попита с надежда Кейт. Така меко, нежно, така нетипично за нея.

Станах и тръгнах към кухнята под предлог, че трябва да разопаковам един от кашоните. Щяха да почнат да се лигавят, а не ми се гледаше.

- Ще видя дали ще успея да се измъкна обеща той.

- Ще сляза да те изпратя каза Кейт.

- Чао, Ана каза ми той.

- Чао, Елиът. Поздрави на Крисчън.

- Само поздрави ли? Погледна ме с очи, пълни с предложения какво още мога да му изпратя.

- Да. Изчервих се. Той ми намигна, от което се изчервих още повече. После те излязоха да се изпращат.

Елиът беше прекрасно момче. Толкова различен от Крисчън. Топъл, сърдечен, земен, някак първичен, дори прекалено първичен, когато беше с Кейт. Не можеха да не се пипат непрекъснато. И честно, това поставяше всички други в крайно конфузно положение. А освен това ми се гадеше от завист.

След двайсетина минути Кейт се върна с пица и седнахме, заобиколени от кашони в новия апартамент, да ядем направо от кутията. Бащата на Кейт определено се бе постарал. Апартаментът не беше голям, но имаше три спални и огромна всекидневна с гледка към Пайк Лейн Маркет. Всичко бе в дърво и червени тухли, а повърхностите в кухнята бяха от гладък цимент. Беше много ново, утилитарно. А и мисълта, че сме в центъра на града...

В девет домофонът звънна и аз застинах. Кейт скочи, а с нея скочи и сърцето ми. Директно в устата.

- Доставка за госпожица Стийл и госпожица Кавана.

Разочарование плъзна по вените ми. Изненадах се от реакцията си. Не беше той.

- Втори етаж, апартамент две.

Кейт отвори на момчето. Устата му зейна, лигите му потекоха това, което се случваше с всеки мъж, когато погледне Кейт. Тесни джинси, тясна тениска и косата събрана високо на кок, със спускащи се около лицето кичурчета. Ей така им действаше на всички. Той й подаде бутилка шампанско със завързан за нея балон с формата на хеликоптер. Тя го изпрати с ослепителната си усмивка и започна да чете картичката на глас.

Скъпи дами, Желая ви късмет в новия ви дом.

Крисчън Грей

Кейт поклати недоволно глава.

- Защо не може да напише само „Крисчън"? И какъв е тоя балон?

- Чарли Танго.

- Я пак?

- Крисчън ме вози с хеликоптера си до Сиатъл.

Кейт ме гледаше с отворена уста. Трябва да си призная, че обичах тези макар и много редки случаи, когато Катрин Кавана млъкваше нокаутирана. Позволих си кратък момент на наслада, преди да поясня.

- Да, има хеликоптер и го кара сам казах гордо.

- Разбира се, че ще има хеликоптер тоя безобразно богат негодяй. Защо не ми каза? смъмри ме тя, но с усмивка.

- Ами... пропуснала съм. Доста неща ми се струпаха на главата през последните седмици.

Тя се намръщи.

- Сигурна ли си, че ще се оправиш, докато ме няма?

- Разбира се отвърнах. „Нов град, никаква работа... ексцентричен или по-скоро луд приятел".

- Ти ли му даде адреса ни?

- Не, но следенето е едно от нещата, в които е доста добър. Беше си вярно.

Тя се намръщи още повече.

- Не зная защо, но той определено ме притеснява. Е, поне шампанското е охладено и е много добро.

Разбира се. Само Крисчън би изпратил охладено шампанско или бе накарал секретарката си да го прати, или пък може би Тейлър. Отворихме го и извадихме двете чаши за чай. Това бяха последните две неща, които бяхме опаковали.

- Болеже Гран Ан Розе 1999. Изключително добра реколта казах на Кейт и се чукнахме с чашите за чай.

Събудих се много рано. Беше сиво и мрачно неделно утро. Бях се наспала удивително добре. Лежах в леглото и гледах кашоните. Подсъзнанието ми започна да нарежда как трябва да разопаковам всичките тези неща. Не... днес е големият ден. Моето друго аз подскачаше нетърпеливо от крак на крак. Очакването на нещо неизвестно, може би не много добро, увисна тежко, като лошо предчувствие над главата ми, като тъмен тропически буреносен облак. Стомахът ми се сви от притеснение. А с него ме заля и тъмна, чувствена, болезнена жажда. Опитах се да си представя какво ще прави с мен. И разбира се, трябваше да подпиша проклетия договор. А дали трябваше? Чух сигнала за ново съобщение в дяволската машина до леглото ми.


От: Крисчън Грей

Относно: Моят живот в цифри

Дата: 29 май 2011, 08:04

До: Анастейжа Стийл

Ако ще идваш сама с колата, ще ти е нужен кодът за гаража на „Ескала": 146963.

Паркирай на пето място. То е едно от моите. Кодът на асансьора е: 1880.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


От: Анастейжа Стийл

Относно: Изключително добра реколта

Дата: 29 май 2011, 08:08 До: Крисчън Грей

Да, сър, разбрано.

Благодаря за шампанското и за балончето с Чарли Танго. Сега е вързано за леглото ми.

Ана


От: Крисчън Грей

Относно: Завиждам на балончето

Дата: 29 май 2011, 08:11

До: Анастейжа Стийл

Винаги на Ваше разположение!

Не закъснявай.

Късметлия е този Чарли Танго.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"


Врътнах очи, раздразнена от наставническия му тон. Но последният ред ме накара да се усмихна. Тръгнах към банята и се запитах дали Елиът е успял да се върне при Кейт през нощта. Опитвах се да си озаптя нервите.

„Мога да карам аудито с токчета!" Не беше за вярване. Точно в 12:55 бях пред гаража на „Ескала" и паркирах на мястото, което ми бе казал. Колко ли места държеше? Аудито SUV и другото

R8 бяха там. Имаше и две по-малки Ауди SUV. Хм. Проверих как е гримът ми в огледалцето над волана то светваше, щом се отвори. Нямах такова в Уанда. Но не това бе причината да слагам грим само в краен случай.

„И сега какво, момиче?" Моето друго аз размахваше помпони и ликуваше. Огледах роклята в цвят синя слива в безкрая от огледала в асансьора. Е, добре де, роклята на Кейт. Последния път, когато я бях облякла, той искаше да я бели от тялото ми. Усетих познатата болка. Сладко желание сви слабините ми. Едва вдишах. Едно от най-сензационните усещания, които бях разучила напоследък. Носех бельото, което ми бе купил Тейлър. Изчервих се при мисълта за късо остригания, почти до кожа, бивш военен, принуден да обикаля из „Ажон Провокатер" или откъдето го бе взел. Вратата се отвори и се озовах във фоайето на апартамент номер едно.

Тейлър стоеше пред двойната врата.

- Добър ден, госпожице Стийл.

- О, моля, наричай ме Ана.

- Добър ден, Ана. Той се усмихна. Господин Грей ви очаква.

Нямаше нищо по-сигурно от това.

Крисчън бе седнал на дивана в хола и четеше неделния вестник. Вдигна глава, когато Тейлър ме въведе в стаята. Беше същата, каквато я помнех. Бе минала само седмица, откакто бях тук, а ми се струваше цяла вечност. Крисчън изглеждаше спокоен и уравновесен. Изглеждаше божествено. Беше бос, с джинси и свободно пусната бяла ленена риза. Косата му беше много разчорлена. Очите му пламнали дяволито. Стана и бавно се приближи към мен. По красиво изваяните му устните затанцува усмивка.

Стоях като парализирана. От вида му, от гласа му, от погледа му, пълен с надежда за това, което предстоеше да се случи. И онова познато електричество между нас запалваше едно по едно нервните окончания под корема ми и ме теглеше към него.

- Хм... тази рокля каза той одобрително и ме погледна в очите. Добре дошла отново, госпожице Стийл прошепна, хвана брадичката ми, наведе се и ме целуна леко и нежно по устните. Допирът му разтресе тялото ми и дишането ми се учести.

- Здравей прошепнах и се изчервих.

- Идваш точно навреме, а аз уважавам точността. Той ме поведе към дивана. Ела, искам да ти покажа нещо.

Седнахме и той ми подаде вестника. „Сиатъл Таймс", страница осма, снимка на Крисчън Грей и... мен на церемонията по дипломирането. Господи! Бяха ме разнесли из вестниците. Потърсих какво пише под снимката.

Крисчън Грей с приятелка на церемонията по дипломирането на студентите в университета във Ванкувър

Засмях се.

- Значи съм приятелка?

- Така излиза. Пише го във вестника. Значи трябва да е вярно разсмя се и той.

Беше седнал на дивана, обърнат изцяло към мен, пъхнал единия си крак под другия. Протегна ръка и прибра зад ухото ми едно немирно кичурче. Тялото ми дишаше живо чакащо, нуждаещо се, копнеещо.

- И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, ти имаш вече доста добра представа за мен.

-Да.

Накъде биеше с тези интродукции?

- И въпреки това се върна.

Кимнах срамежливо и очите му пламнаха. Поклати глава, като че ли искаше да се увери, че това не е сън.

- Яла ли си?

-Не.

- Гладна ли си? попита и направи опит да не изглежда ядосан.

- Не и за храна прошепнах и ноздрите му се разшириха при думите ми.

Наведе се и каза тихо в ухото ми:

- Нетърпелива сте, както винаги, госпожице Стийл. И за да бъда честен с вас, ще ви споделя, че аз също съм доста нетърпелив, но доктор Грийн ще е тук всеки момент. И стана. И все пак ми се ще да се храниш редовно укори ме.

Разгорещилата се кръв в тялото ми изстина. Бях забравила за лекаря.

- Кажи ми нещо за доктор Грийн помолих, за да забравим за яденето, поне за момент.

- Тя е най-добрият гинеколог в Сиатьл. Какво повече искаш да знаеш?

- Мислех, че ще ме преглежда твоят личен лекар. А сега ми казваш, че е гинеколог. Ти не си жена. Трудно е за вярване след това, което съм виждала.

„Не ставай смешна!" говореше погледът му.

- Мисля, че е по-добре да те прегледа специалист. Не си ли съгласна с мен? каза той меко. Най-добрият гинеколог в Сиатьл? След като бе успял да я ангажира за неделя ранен следобед, какви ли пари струваше това?

Изведнъж Крисчън се намръщи, все едно си спомни нещо крайно неприятно.

- Анастейжа, майка ми иска да дойдеш с мен на вечеря днес. Мисля, че Елиът ще покани Кейт. Не знам ти какво мислиш по въпроса, но за мен ще е много... странно да те представя на семейството си.

„Защо да е странно?"

- Срамуваш ли се от мен? Не успях да го кажа по-различно, отколкото се чувствах. Наранена.

- Разбира се, че не! каза той и врътна очи.

- Защо да е странно тогава?

- Защото никога досега не съм го правил.

- Защо на теб е разрешено да въртиш очи, а на мен не?

Той замига извинително.

- Не беше умишлено.

- И аз не го правя умишлено по принцип озъбих се.

Крисчън бе загубил дар слово. Тейлър се появи на вратата.

- Доктор Грийн, сър.

- Покани я в стаята на госпожица Стийл.

„Стаята на госпожица Стийл?"

- Готова ли си за малко контрацепция попита той и ми подаде ръка да стана.

- Нали няма да идваш и ти? попитах с ужас.

- Повярвай ми, Анастейжа, бих платил доста добри пари да гледам, но не мисля, че един добър лекар би одобрил.

Хванах ръката му. Той ме дръпна силно в прегръдката си и ме целуна страстно. Стиснах ръцете му в моите. Ръката му бе в косата ми, държеше главата ми неподвижно; придърпа ме силно към себе си и опря чело в моето. Не очаквах този изблик на нежност.

Толкова съм щастлив, че си тук прошепна той. Не знам как ще дочакам да те съблека.


Загрузка...