Петдесет нюанса сиво

25.

Мама ме стискаше силно в прегръдката си.

- Слушай сърцето си и моля те, не премисляй нещата толкова много. Отпусни се и се наслаждавай на живота. Ти си още твърде млада! Пред теб има толкова много живот, предстоят ти толкова много неща. Позволи им да ти се случат. Ти заслужаваш най-доброто от всичко каза тихичко в ухото ми. Целуна косата ми, а топлите й думи ме успокоиха.

- О, мамо! Неканени сълзи напълниха очите ми. Нямах за какво да се хвана. Беше само тя.

- Знаеш какво казват хората. Трябва да целунеш много жаби, преди да намериш своя принц.

Усмихнах се криво, горчиво, но някак ми стана смешно.

- Мисля, че съм целунала принц, мамо. Дано не се превърне в жаба.

И тя ми се усмихна с онази гальовна, майчинска, безусловна, абсолютна любов. Чудото на любовта. Любовта ми към тази жена. Прегърнах я пак.

- Ана, викат полета ти каза притеснено Боб.

- Ще ми дойдеш ли на гости, мамо?

- Разбира се, детето ми. Скоро. Обичам те.

- И аз те обичам.

Очите й бяха почервенели от неотронени сълзи. Пусна ме. Не исках да я оставям. Прегърнах Боб и тръгнах към изхода за полета. Насилих се да не поглеждам назад. Но не успях. Боб държеше мама. По лицето й се стичаха сълзи. Не можах да удържа моите. Сведох глава и продължих към изхода. Гледах лъскавия бял под през треперещите в очите ми сълзи.

Свих се в удобната седалка на мястото си в първа класа и се опитах да се успокоя. Винаги ми е било трудно да се откъсна от мама. Тя е... разпиляна, няма никаква организация, но е мъдра, готина и ме обича безусловно. Всяко дете трябва да получи това от родителите си. Извадих блакберито и се вторачих безнадеждно в него.

Дали Крисчън е разбрал, че има такава любов? Колко грубо са го лишили от любовта, която му е била нужна в детството, от любовта, която се полага по право на всяко дете. Сърцето ми се сви. Думите на майка ми прелетяха като лек зефир през съзнанието ми: „По дяволите Ана! Какво повече искаш? Да ходи с табелка с неонови букви на главата ли?" Тя мислеше, че Крисчън ме обича, и да, това беше нормално. Тя искаше най-доброто за мен. Тя вярваше, че заслужавам най-доброто. И тогава, в момент на просветление, разбрах. Беше съвсем просто. Исках неговата любов. Нуждаех се от любовта на Крисчън Грей. Ето защо бях толкова притеснена и объркана. Защото някъде дълбоко в мен, на някакво съвсем първично, фундаментално ниво, видях дълбоката си потребност да бъда обичана и грижовно защитавана.

А заради петдесетте му нюанса аз се дърпах. Доминантно-подчинената връзка беше само за отвличане на вниманието от основния проблем. Сексът беше върховен, той беше богат, красив, но всичко това нямаше никакъв смисъл без любовта му. А това, което най-много ме тревожеше, беше съмнението ми, че той е способен да обича. Та той не обичаше дори себе си. Спомних си как говореше за себе си с презрение. За нейната любов, която той намирал за единствената приемлива за него. Наказван, бит с камшици или каквото там е включвала връзката им... той е усещал, че не заслужава ничия любов. Защо се чувстваше така? Как беше възможно? Думите му ме преследваха. „Много е трудно да израснеш в перфектно семейство, когато самият ти не си перфектен".

Затворих очи и се опитах да си представя болката му. Не можех дори да се насиля да разбера. Изтръпнах, когато се сетих, че може да съм казала нещо повече в съня си. Каква тайна бях издала? Какво му бях признала насън?

Погледнах към блакберито с глупавата надежда, че то ще ми даде някакъв отговор. И съвсем според очакванията ми... нищо. Реших да изпратя имейл на моя господин Петдесет нюанса. И без това още не бяхме излетели.

От: Анастейжа Стийл

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 12:53

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Отново се радвам на първокласно обслужване, за което Ви благодаря.

Броя минутите да те видя тази вечер и евентуално да те изтормозя да ми кажеш какво съм казала насън.

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 09:58

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа, очаквам с нетърпение да те видя.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Отговорът му не ми хареса. Беше много орязано, стегнато, формално, нищо в неговия шеговит, остроумен стил.

От: Анастейжа Стийл

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 13:01

До: Крисчън Грей

Скъпи мой господин Грей, Дано нещата около „ситуацията" да се оправят. Тонът на мейла Ви ме безпокои.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: На път за дома

Дата: 3 юни 2011, 10:04

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Ситуацията можеше да е много по-добра. Излетяхте ли? Ако да, не бива да пращаш повече имейли. Излагаш се на риск, което е в пълно противоречие с правилата, касаещи личната ти безопасност. Това, което казах за наказанията, го казах съвсем сериозно.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„Майната му! Добре! Уф!"

Какво ставаше? Нещо го ядеше. Сигурно заради „ситуацията". Да не би Тейлър да бе изчезнал безследно? Или пък да е загубил няколко милиона на борсата?

От: Анастейжа Стийл

Относно: Преиграваш

Дата: 3 юни 2011, 13:06

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Мърморко,

Вратите на самолета са все още отворени. Закъсняваме с десет минути. Моето благополучие и здраве, както и тези на останалите пътници, са в пълна безопасност. Може да успокоите сърбящата Ви ръка засега.

Госпожица Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Извинявай! Успокоих сърбящата ръка

Дата: 3 юни 2011, 10:08

До: Анастейжа Стийл

Липсваш ми. И ти, и многознайната ти уста. Искам те жива и здрава у дома.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Извинението е прието

Дата: 3 юни 2011, 13:10

До: Крисчън Грей

Затварят вратите. Няма да чуеш дори едно „бип" от мен. Особено с тази твоя старческа глухота.

До после.

Ана

Изключих блакберито. Не можех да се отърва от безпокойството. Нещо ставаше с Крисчън. Може би „ситуацията" бе излязла извън контрол. Облегнах се и погледнах нагоре към всичките си торби и багажи. С помощта на майка ми бях успяла да избера малък подарък за Крисчън, за да му благодаря за билета в първа класа и за безмоторния полет. Усмихнах се при спомена за полета. Това беше нещо съвсем различно. Още не знаех дали да му дам подаръка. Можеше да му се види детински. И ако го заварех в някое от онези негови настроения, може би нямаше да му го дам. Очаквах кацането със смесени чувства нетърпение и притеснение. И докато прехвърлях през ума си всички възможни сценарии за възникналата „ситуация", забелязах, че седалката до мен е празна. Мина ми през ум, че Крисчън може да е купил и това място, за да не сяда никой до мен, за да не говоря с никого, но веднага отхвърлих идеята. Никой не може да е толкова ревнив и да иска да контролира живота ти чак до такава степен. Не, той не беше чак такъв. Затворих очи. Самолетът бавно се отправяше към пистата за излитане.

Тейлър ме чакаше. Държеше табелка „Г-ца Стийл". Честно! Все едно не ме бе виждал никога! Но ми стана мило да го видя.

- Здравей, Тейлър!

- Здравейте, госпожице Стийл поздрави ме той съвсем официално, но видях нещо като усмивка в кафявите му очи и острият му поглед омекна. Изглеждаше безупречен както винаги хубаво черно сако, бяла риза и черна вратовръзка.

- Тейлър, знаеш как изглеждам, не ти е нужна табела и наистина бих искала да ми казваш Ана.

- Здравейте, Ана. Мога ли да взема багажа ви?

- Не, мисля, че ще се справя. Благодаря.

Със сигурност не очакваше такъв отговор. Реших да му го върна и минах на „вие":

- Но... но... ако ще се чувствате по-добре, ако носите багажа ми, вземете го.

Той сграбчи сака ми и новия ми куфар на колелца за дрехите, които ми беше купила мама.

- Насам, мадам.

Въздъхнах. Беше толкова вежлив. И тогава се сетих как този мъж бе ходил да ми купува бельо. Трябваше да изтрия спомена за това. Всъщност той беше единственият мъж, който някога ми беше купувал бельо. Дори Рей не би могъл да издържи на такова свирепо изпитание. Вървяхме мълчешком към черното ауди SUV. Тейлър ми отвори вратата, аз се качих и се зачудих дали тази къса пола е подходяща за случая. В Джорджия вървеше, но тук се чувствах като чисто гола. Тейлър сложи чантите в багажника и тръгнахме към „Ескала".

Пътувахме бавно. Беше пиков час. Тейлър гледаше право напред. Саможив би било най-слабото определение за него.

Не можех да издържа мълчанието.

- Как е Крисчън, Тейлър?

- Господин Грей е ужасно зает, госпожице Стийл.

О, вероятно със „ситуацията". Чувствах се като златотърсач, попаднал на златна нишка.

- Ужасно зает?

- Да, госпожице Стийл.

И толкова. Погледна ме в огледалото за обратно виждане и очите ни се срещнаха, но не каза нищо повече. Господи! На този бе по-трудно да му се отвори устата, отколкото на самия Маниак по контрола.

- Той добре ли е?

- Предполагам, госпожице.

- По-добре ли се чувстваш, когато се обръщаш към мен с „госпожице Стийл"?

- Да, мадам.

- О, добре тогава.

Е, това беше краят на нашия... разговор. Продължихме в пълно мълчание. Сетих се, когато ми каза, че Крисчън бил като „дявол на колела". Очевидно се бе изпуснал, да си позволи такава фриволност. Не беше нормално. Може би се чувстваше притеснен от това, което бе казал. Може би това го караше да се чувства нелоялен. Тишината започна да ме задушава.

- Ще пуснеш ли някаква музика, ако обичаш?

- Разбира се, госпожице Стийл. Какво ви се слуша?

- Нещо успокоително, ако може.

Видях на устните му лека усмивка и очите ни пак се срещнаха в огледалото.

- Разбира се, госпожице Стийл.

Натисна няколко копчета върху волана и нежните звучи на Канона на Пахелбел запълниха тишината. О, да... точно от това имах нужда.

- Благодаря казах и се облегнах. Колата продължи да се движи бавно, но сигурно по магистрала 5 към Сиатъл.

След двайсет и пет минути той ме остави пред огромния вход на „Ескала".

- Качвайте се, мадам каза, докато ми отваряше вратата. Аз ще кача багажа.

Гледаше ме меко, нежно, като мой... чичо.

„Ха! Страхотна идея! Чичо Тейлър!"

- Благодаря, че ме посрещна.

- За мен беше удоволствие, госпожице Стийл. Той се усмихна, а аз тръгнах към сградата. Портиерът ми кимна вече ме познаваше.

Колкото повече наближавах тринайсети етаж, толкова повече стомахът ми се свиваше в нервно очакване. Защо бях така притеснена? Знаех, разбира се. Защото не знаех в какво настроение ще го сваря. Моето друго аз се надяваше само на едно, а аз и подсъзнанието ми се гънехме в догадки.

Беше странно, че Тейлър не ме посрещна този път, но нали паркираше колата. Крисчън беше във всекидневната и говореше по блакберито. Гласът му беше тих. Гледаше през огромната стъклена стена към падащия над Сиатъл здрач. Носеше сив костюм, сакото му беше разкопчано. Прокарваше ръце през косата си притеснено, напрегнато. Какво се случваше? Но притеснен или не, той беше така красив! Как е възможно външният вид на този мъж да действа като... белезници, като затвор.

- И никаква следа?... Добре... Да... Обърна се и ме видя. Цялото му изражение се смени за секунди. Напрежението изчезна и отстъпи място на облекчение. Но този път беше и нещо друго. Очите му пламнаха, като на хищник, току-що забелязал плячката си. И този поглед се заби точно в слабините ми.

Устата ми пресъхна и усетих как тялото ми разцъфтява с цветовете на желанието

.Дръж ме в течение каза кратко той, затвори телефона и тръгна с бързи крачки към мен. Стоях парализирана под погледа му. Изяждаше ме с очи, докато разстоянието между нас намаляваше. Ставаше нещо... нередно може би. Напрежението в здраво стиснатите му зъби, очакването и дори тревогата в очите му... Докато вървеше към мен, той бързо свали сакото и развърза вратовръзката си. Хвърляше ги на пода след себе си. И в следващата секунда ръцете му бяха около мен. Притисна ме, грабна опашката ми и я дръпна назад, за да вдигне главата ми към лицето си, после започна да ме целува, все едно животът му зависеше от това. Какво ставаше, по дяволите? Изскубна ластика от косата ми, но аз дори не обърнах внимание на болката. Целуваше ме първично и отчаяно. Нуждаеше се от мен. Не знаех каква е причината, но никога не се бях чувствала толкова желана и нужна. Никога никой не бе изпитвал такъв силен копнеж към мен. Отвръщах на целувката му трескаво. Тъмно, опасно и толкова еротично чувство! Езиците ни се вплетоха, страстта ни един към друг изригваше катастрофално бързо. Дъхът му беше божествен, миризмата му... миризмата на Крисчън и неговия шампоан. Ново и зловещо. Някаква емоция, която не подлежеше на никакъв контрол.

- Какво има? попитах задъхано.

- Толкова съм щастлив, че се върна. Нека се изкъпем заедно. Сега!

Не знаех дали е молба, или заповед.

- Добре прошепнах и той сграбчи ръката ми и ме поведе към банята.

Пусна водата в грамадната душ кабина и бавно се обърна към мен. Очите му бяха полузатворени.

- Харесвам полата ти. Много е къса. Имаш страхотни крака. Гласът му беше дрезгав.

Събу обувките си, наведе се да свали чорапите, без да откъсва очи от мен. Не можех да говоря. Гладният му поглед не само възбуждаше, но и озадачаваше. Да се чувствам така желана от този гръцки бог... Правех това, което правеше и той. Изух ниските си черни обувки. И тогава той скочи като котка и ме стисна до стената. Целуваше лицето ми, гърлото, устните, ръцете му бяха заровени в косата ми. Усещах хладината на плочките зад гърба си. Стисната между огъня на тялото му и хлада на стената. Сложих ръце върху мускулите под раменете му и стиснах. Той изстена. Стиснах по-здраво.

- Искам те сега, веднага. Бързо. Силно... Ръцете му вече бяха на бедрата ми и вдигаха полата ми Кървиш ли още?

- He. Изчервих се.

- Добре.

Палците му се пъхнаха под белите ми памучни бикини. После той бързо коленичи и ги задърпа надолу. Полата ми беше на кръста, на практика бях гола от кръста надолу, задъхана, чакаща. Той сграбчи бедрата ми и ме бутна назад към стената. Целуваше бедрата ми. После рязко разтвори краката ми. Извиках силно, когато усетих езика му около клитора си. Не можех да спра стоновете си. Ръцете ми сляпо търсеха косата му.

Езикът му се въртеше неуморимо, безмилостно, настоятелно, неспирно. Силата на усещането бе почти близо до болка. Тялото ми затрепери и той ме пусна. Не! Гледах го задъхано и умоляващо. Той стисна лицето ми с ръце и притисна силно устата си към моята. Езикът му се плъзна в устата ми. Усетих вкуса на соковете си. Чух как разкопчава ципа си. Хвана ме здраво за бедрата и ме вдигна.

- Увий крака около мен, бебчо. Гласът му беше плашещо настоятелен.

Сложих крака около кръста му и ръце около врата му и той бързо и рязко ме изпълни. Извика. Ръцете му бяха впити в меката кожа на дупето ми. И тогава започна да се движи. В началото бавно, уверено, но скоро вече не можеше да се контролира и темпото ставаше все по-силно, по-твърдо и по-искащо. Отметнах глава и се оставих на завладяващото ме божествено усещане... което ме вдигаше все по-нагоре и... по-нагоре... и до ръба... и когато не можех повече да задържа на ръба, експлодирах. Помитащ, всепоглъщащ оргазъм. Той изръмжа като звяр, влезе силно в мен за последен път и тялото му застина. От гърлото му излизаха нечовешки оглушителни стонове.

Гледах невиждаща в очите му. Дишането му беше като свистене. Той ме целуна нежно, без да мърда, все още в мен. После много бавно излезе, държеше здраво тялото ми, докато стъпя на пода. Чак сега осъзнах, че в банята е станало много топло и че от парата не се вижда почти нищо. Бях прекалено навлечена за случая.

- Изглеждаш доста доволен от завръщането ми казах със срамежлива усмивка.

- Да, госпожице Стийл. Мисля, че радостта ми от завръщането ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа.

Разкопча останалите три копчета на ризата си, смъкна я и я хвърли на пода. Смъкна и панталона и боксерките си и ги ритна настрани. Започна да разкопчава копчетата на блузата ми, а аз гледах с копнеж гърдите му. Едва се сдържах да не протегна ръка да го докосна.

- Как беше полетът? попита меко той. Изглеждаше много по-спокоен.

- Добре, благодаря, че попита казах все още задъхано. И пак да ти благодаря за първата класа. Там се пътува много похубаво. Усмихнах се виновно и добавих малко притеснено. Имам новини.

- Да? Той ме погледна, разкопча най-долното копче на блузата ми, плъзна я по ръцете ми и я запокити при останалите дрехи.

- Взеха ме на работа.

Той се усмихна с най-топлия си и нежен поглед.

- Поздравления, госпожице Стийл. И къде? попита закачливо.

- Не знаеш ли?

Той поклати глава.

- Откъде да знам?

- С твоите детективски способи мислех, че може би...

Спрях. Лицето му потъмня.

- Анастейжа, никога не бих се намесил в кариерата ти, освен ако не ме помолиш. Как може да си помислиш такова нещо? Изглеждаше наранен.

- Значи нямаш никаква представа?

- Не. Знам, че в Сиатъл има четири издателства. Вероятно е едно от тях.

-СИП.

- О, онова мъничкото? Браво! Умно момиче! Наведе се и ме целуна. Кога трябва да започнеш?

- В понеделник.

- Толкова скоро? По-добре да се възползвам от присъствието ти максимално, докато все още имам тази възможност. Обърни се!

Безцеремонната му заповед ме стресна, но се подчиних. Той разкопча сутиена ми и свали ципа на полата ми. Пусна я на пода, стисна дупето ми и ме целуна по рамото. Наведе се към мен, подуши косата ми и пак стисна дупето ми.

- Вие сте като наркотик, госпожице Стийл. Изпълвате ме с енергия и в същото време ме успокоявате. Това е много силна комбинация.

После грабна ръката ми и ме издърпа под душа.

- Ау! изпищях. Водата беше вряла. Крисчън ме погледна и се засмя под обливащата го струя.

- Какво толкова? Малко гореща вода.

И всъщност беше прав. Усещането да отмиеш лепкавото утро на Джорджия и потта от секса беше божествено.

- Обърни се изкомандва той и аз се обърнах с лице към стената. Искам да те измия каза той и взе лосиона за тяло. Изстиска малко в ръката си.

- Имам да ти казвам и нещо друго обадих се тихо, докато той поставяше ръце на раменете ми.

- Да? Какво?

Поех дълбоко дъх.

- Във вторник откриват изложба с фотографии на моя приятел Хосе. В Портланд.

Той замръзна. Ръцете му застинаха върху гърдите ми. Бях наблегнала на думата „приятел".

- Е, и? попита сурово той.

- Казах, че ще отида. Искаш ли да дойдеш с мен?

Минаха... няколко столетия и той продължи да мие раменете ми.

- В колко часа е?

- В седем и половина вечерта.

Той целуна ухото ми.

- Добре.

Подсъзнанието ми въздъхна с облекчение, после колабира в някакъв стар потрошен фотьойл.

- Много ли се притесняваше да ми кажеш?

- Да. Как разбра?

- Анастейжа, току-що цялото ти тяло отдъхна с облекчение каза простичко той.

- Да. Защото не може да се каже, че не си ревнив.

- Ревнив съм каза той. И няма да е зле да не го забравяш никога. Но благодаря, че ме покани. Ще идем с Чарли Танго.

О, да, как можах да забравя, че имаме хеликоптер? Но това означаваше, че пак ще летим! Супер! Усмихнах се.

- Може ли да те измия? попитах.

- Не мисля, че е възможно каза той и ме целуна нежно по врата, като да изсмуче отровата, която бе вкарал в тялото ми с отказа си. Облегнах се на стената и той продължи да гали гърба ми.

- Дали ще мога някога да те докосна? попитах смело.

Той замръзна пак, ръката му остана върху дупето ми.

- Сложи ръце на стената, Анастейжа. Ще те чукам каза в ухото ми, издърпа ханша ми към себе си и вече знаех, че дискусията е приключила.

Бяхме седнали на плота за закуска. И двамата бяхме увити в хавлии. Току-що бяхме излапали цялата паста але вонголе, която госпожа Джоунс бе приготвила за нас.

- Искаш ли още вино? попита Крисчън. Сивите му очи грееха.

- Мъничко.

Виното беше сансер, много освежаващо и ароматно. Той ми наля малко, наля и на себе си.

- Какво става със ситуацията попитах много предпазливо.

^_ Извън контрол каза той горчиво. Но не бива да се притесняваш, Анастейжа. Имам планове за теб тази вечер.

- О, така ли?

- Да. Искам те готова в Стаята след петнайсет минути. Погледна ме настоятелно и добави: Може да се приготвиш в твоята стая. По една случайност гардеробът ти е пълен с дрехи. За теб. И не искам да ми спориш!

Присви очи. Погледът му казваше: „Само се опитай се да кажеш нещо!" И аз не казах нищо, а той тръгна към кабинета си.

„Аз? Да споря с господин Петдесет нюанса?" Задникът ми не бе готов да плати подобна цена. Седях на стола и се опитвах да асимилирам информацията. Купил ми е дрехи. Врътнах очи, като добре съзнавах, че няма начин да ме види. Кола, телефон, компютър... дрехи. Следваше апартамент и вече окончателно щях да се превърна в добре платена любовница.

Хо-хо! Подсъзнанието ми гледаше с изражение на гладна акула, но го пренебрегнах. Тръгнах по стълбите към стаята си. Значи все още беше моя? Защо? Нали се бяхме разбрали да спим заедно. Сигурно не беше готов да дели с някого цялото си лично пространство. Но това важеше и за мен. Успокоих се, че поне има къде да избягам от него, ако се наложи.

Огледах вратата и забелязах, че има ключалка. Но не и ключ. Може би госпожа Джоунс имаше резервен. Реших да я питам, като я видя. Отворих вратата на дрешника и мигновено я затворих. Господи! Той бе изхарчил цяло състояние! Приличаше на дрешника на Кейт. Толкова много дрехи, окачени на закачалки. И знаех, че всяка ще ми е по мярка. Но нямах време да мисля сега. Трябваше да се подготвя за колениченето в Червената стая на... болката... на удоволствието. Надявах се да е второто.

На колене до вратата, гола, само по бикини, усещах как сърцето ми ще изскочи. Господи! Тоя мъж беше ненаситен! Мислех, че след банята ще се успокои. Или може би всички мъже бяха такива? Но нали нямах с кого да го сравня. Затворих очи и се опитах да се успокоя и да се свържа някак си с подсъзнанието си. Беше се скрило някъде, може би зад полите на моето друго аз.

Напрегнатото очакване и притеснение се надигаше във вените ми като мехурчета в чаша газирана вода. Какво бе намислил? Не мога да отрека, че бях развълнувана, възбудена и вече мокра, Искай да мисля, че това е нещо грешно, лошо, но всъщност не беше. Не и за Крисчън. Това беше... опитвах се да измисля дума, но не успях. И след последните няколко дни трябваше да събера куража си и да приема това, от което се нуждаеше той. Каквото и да беше то.

Спомних се как ме гледаше, когато пристигнах, копнежа на лицето му, как забързано крачеше към мен, все едно бях оазис в пустинята. Бях готова почти на всичко да видя това лице отново. Свих неволно бедрата си при сладкия спомен, но после се сетих, че сега е време да ги разтварям. Колко щеше да ме кара да чакам? Това чакане ме побъркваше. Побъркваше ме тъмното и блъскащо в органите ми желание. Огледах се бързо в слабо осветената стая. Кръстът, масата, креслото, пейката... леглото. Изглеждаше толкова грамадно. Беше покрито с червени сатенени чаршафи. Какъв уред бе решил да ползва днес?

Вратата се отвори и Крисчън влезе все едно ме нямаше. Бързо сведох поглед и загледах ръцете си, които бях сложила според указанията върху разтворените си бедра. Той сложи нещо върху големия кръст и започна да се разхожда из стаята, около леглото. Позволих си съвсем лекичко да надзърна и да го видя. Беше гол, само по онези раздърпани джинси с разкопчано копче. Щях да се побъркам само от гледката! Подсъзнанието ми си вееше френетично с ветрило, а моето друго аз танцуваше бавен стриптийз. Тя беше толкова готова! Инстинктивно облизах устните си. Усещах кръвта си във вените гъста, натежала от сексуален глад. Какво щеше да ми прави?

Той тръгна бавно и спокойно към шкафа, отвори едно чекмедже и започна да вади някакви неща и да ги реди отгоре. Любопитството ме гореше, но успях да се сдържа да не гледам. Когато свърши с уредите, той дойде и застана пред мен. Можех да видя само краката му и... исках да целувам всеки сантиметър от тях. Да прокарам език по ходилото му, да изсмуча всеки един от пръстите му. Какво ставаше с мен?

- Прекрасна си каза той задъхано.

Държах главата си сведена. Усещах погледа му върху почти голото си тяло. Топлина се разля по лицето ми. Той се наведе, хвана брадичката ми в ръце и вдигна лицето ми към своето.

- Ти си красива жена, Анастейжа. И си моя. Само моя. Цялата си моя. Стани! изкомандва, но много меко, с непоносимо сексапилния си глас. Глас, пълен с обещания.

Изправих се. Олюлявах се.

- Погледни ме каза той и аз погледнах в премрежените му димящи очи. Това беше погледът на Доминанта хлад, сила, седем нюанса на греха, похот, надежда в един поглед. Устата ми пресъхна. Знаех, че ще направя всичко, което пожелае. Устните му бяха извити в усмивка, но това не беше усмивката на нежността, а на жестокостта.

- Не си подписала договора, Анастейжа, но вече сме обсъждали ограниченията. И искам да помниш, че имаш ключови думи. Нали?

Какво беше намислил, по дяволите?

Щяха ли да ми трябват?

- Какви са? попита той като изпитващ учител.

Намръщих се при въпроса му и лицето му стана още по-сурово.

- Какви са думите, Анастейжа? каза бавно, натъртваше на всяка дума.

- Жълто.

- И? Устните му се свиха още повече.

- Червено.

- Помни ги!

Не се сдържах. Повдигнах вежди и тъкмо се канех да му напомня, че съм завършила университет и мога да помня, когато погледът му внезапно достигна температура под нулата и се спрях.

- Не започвайте да ми остроумничите, госпожице Стийл, или ще го отнесете така, както сте на колене. Разбирате ли ме?

Преглътнах инстинктивно. Добре де. Мигах бързо, уплашено. Всъщност не ме плашеше самата закана, а гласът му.

-Е?

- Да, сър отговорих много бързо.

- Добро момиче! Сега, искам да използваш ключовите думи, но не защото ще изпитваш болка. Това, което ще правя, е нещо доста интензивно и трябва да ме водиш. Разбираш ли ме?

Не го разбирах. Интензивно? Какво значеше интензивно?

- Става дума за допир, Анастейжа. Няма да можеш да ме виждаш или чуваш. Но ще можеш да ме усещаш.

Как така да не го чувам? Как я мислеше тая работа? Той се обърна и върху шкафа видях плоска черна кутия. Той махна с ръка пред кутията и тя се отвори. Вътре имаше CD плейър и табло с копчета. Крисчън натисна няколко пъти едно от тях. Нищо не се чуваше. Беше доволен, а аз все по-озадачена. Когато се обърна към мен, бе сложил на лицето си онази усмивка: „Имамедна-малка-тайна".

- Ще те завържа на леглото, Анастейжа. Но първо ще ти вържа очите и след това той показа айпода в ръката си няма да можеш да чуваш нищо. Това, което ще чуваш, ще е само музиката, която ти пускам.

„Аха. Музикална интерлюдия. Неочаквано". Дали някога щеше да направи нещо, за което да съм поне малко от малко подготвена? „Дано не е рап". Отправих тиха молба към Господ.

- Ела. Той ме поведе към леглото. На всеки ъгъл имаше кожени белезници, металните им части блещукаха върху сатена.

Мамо мила! Сърцето ми блъскаше бясно в ребрата. Топях се отвътре навън. Дали можеше да ме възбуди повече отколкото вече бях?

- Застани тук.

Бях с лице към леглото. Той се наведе и прошепна в ухото ми:

- Чакай тук и не откъсвай очи от леглото. Представи си как лежиш и си изцяло зависима от милостта ми.

Отдалечи се за минутка и чух как отиде към вратата и взе нещо. Всичките ми сетива бяха нащрек. Слухът ми беше доста изострен. Да, той взе нещо от закачалката за камшици до вратата.

Усетих го зад себе си. Той събра косата ми и започна да я сплита.

- Тъй като те харесвам прекалено много с две плитки, но искам да те чукам веднага, ще трябва да се задоволим само с една. Гласът му беше спаднал, дрезгав.

Ловките му пръсти погалваха от време на време гърба ми, докато заплиташе плитката. Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми. И през цялото това време си тананикаше. Звукът резонираше през тялото до слабините ми. Неволно простенах.

- Шшш. Тихо скара ми се той, протегна ръцете си напред и видях в едната онзи кожен камшик, с ресните, който ми бе направил впечатление първия път.

- Докосни го прошепна той. Гласът му бе като на самия дявол. Тялото ми пламна. Прокарах ръка по дългите ресни. Бяха меки, велурени, с малки накрайници на всяка.

- Ще използвам това. Няма да боли, но ще вкара кръвта ти в повърхността на кожата и тя ще стане много чувствителна.

„О, и казва, че няма да боли!?"

- Какви са кодовите думи, Анастейжа?

- Жълто и червено, сър прошепнах.

- Добро момиче. И помни, страхът е в главата ти.

Пусна камшика на леглото и ръцете му хванаха кръста ми.

- Това няма да ти е нужно каза и смъкна бикините ми. Измъкнах краката си от тях. Подпирах се само на рамката на леглото.

- Стой мирна изкомандва той, целуна дупето ми и после изненадващо ме ощипа. Сега легни. По гръб. И ме удари рязко по дупето. Подскочих.

Покатерих се бързо на леглото. Легнах и го погледнах. Матракът беше много твърд. Като дърво. Сатенът под кожата ми мек и хладен. Лицето му беше безизразно, но не и очите.

- Ръцете над главата! заповяда той. Изпълних веднага.

Тялото ми виеше от глад. За него. А дори не бяхме започнали.

Той се обърна и с крайчеца на окото си видях как отива до

шкафа. Върна се с айпода и с маска за лице, подобна на тази, с която бях спала по време на полета до Атланта. Мисълта ме развесели, но не можех да накарам дори устните си да се движат. Лицето ми бе напълно сковано, очите широко отворени.

Той седна на леглото и ми показа айпода. Имаше странна антена и слушалки. Опитах се да разбера какво става.

- Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята отговори той на незададения ми въпрос и почука по антената. Мога да слушам това, което слушаш и ти, и имам дистанционно. Онази негова си тайна шега пак заигра върху устните му. Показа ми нещо с форма на голям калкулатор. Наведе се, нежно сложи слушалките в ушите ми и остави айпода някъде над главата ми.

- Вдигни си главата! каза и аз изпълних.

Той бавно пусна маската над очите ми и... ослепях. Ластикът на маската притисна слушалките в ушите ми. Все още го чувах, макар и слабо и приглушено. Усетих, че стана от леглото. Дишането ми, накъсано и плитко, заглушаваше почти всички други шумове. Крисчън хвана лявата ми ръка, опъна я нежно нагоре и вкара китката ми в кожения ръкав на белезницата. Дъгите му пръсти погалиха ръката ми по цялата й дължина, след като я закопча. Докосването му беше като гъделичкащо леко електричество. Чух как бавно мина от другата страна на леглото. Хвана j дясната ми ръка и закопча и нея. Прокара пръсти по цялата й дължина. Бях готова да експлодирам. Защо беше толкова еротично?

Той мина към долния край на леглото и ме хвана за глезените.

- Повдигни глава!

Изпълних, а той дръпна тялото ми надолу, така че ръцете ми се опънаха докрай. Не можех да ги помръдна. Смесено чувство на паника и възбудено очакване мина по тялото ми и усетих как се овлажнявам още повече. Простенах. Той закопча първо десния, после левия ми крак и аз бях просната, закована като на

клада, изцяло подвластна и уязвима. Беше кошмарно, че не мога да го виждам. Напрягах слух да разбера какво прави, но не чувах нищо, само дишането си и ударите на сърцето си, пулсиращи в ушите ми.

И тогава, най-неочаквано, запя самотен ангелски глас, към него се присъедини друг, поле още, като спускащи се от небето ангели. Запяха акапелна музика в главата ми. Древна църковна мелодия. Милостиви Боже, какво беше това? Никога не бях чувала такава музика. Нещо почти непоносимо меко мина по врата ми, бавно и мързеливо се спусна надолу по врата, още по-бавно по гърдите, галеше ме и закачаше меко зърната ми. Така ефирно се плъзгаше по кожата ми! Такова неочаквано прелестно усещане. Пух? Пухена ръкавица?

Крисчън прокара ръка съвсем бавно към пъпа ми, направи няколко кръгчета около него, после към едната страна на ханша и обратно към пъпа и после към другата страна на ханша. Опитах се да предвидя накъде ще тръгне после... но... музиката в главата ми... носеше ме на други места, люлееше ме някъде другаде. Пухеното нещо слезе към триъгълника ми, между краката, по бедрата, надолу по единия крак, нагоре по другия. Усещах нещо като гъдел, но не съвсем... още гласове се присъединиха... и всички пееха в различни тоналности, различни мелодии дори, и се наслагваха един върху друг, като образуваха една цялостна, извънземна хармония. Никога не бях чувала нещо дори приблизително такова. Улових думата deus и разбрах, че пеят на латински. А пухчето се движеше по ръцете ми, около талията ми, нагоре по гърдите ми. Зърната ми се втвърдиха под допира. Лежах в агонията на усещането и се мъчех да отгатна следващия му ход. И тогава пухчето изчезна и усетих как ресните на камшика се пръснаха по кожата ми и как тръгнаха по пътя, който бе изминало пухчето. Беше толкова трудно да се съсредоточа с музиката в главата ми. В съзнанието ми хиляди гласове плетяха с песента си дантела от фина коприна и злато и всичкото това примесено с усещането на мекия велур по кожата ми, галенето му... и изведнъж допирът изчезна и след секунди усетих как нещо се стовари и ужили кожата на корема ми.

Извиках. Повече от изненада, а не от болка не болеше. После ме удари пак, по-силно. Извиках.

Исках да се мърдам, да извия тялото си, да избягам. И всеки удар... не знам... беше... всепоглъщаща емоция... не можех да дръпна ръцете си, краката ми бяха приковани... цялото ми тяло беше обездвижено.... и пак удари, но през гърдите ми. Извиках. Сладка агония. Поносима. Почти приятна. Но удоволствието не дойде веднага. Докато кожата ми пееше след всеки удар, в пълно противоречие на музиката в главата ми, усетих как нещо ме повлече към някаква тъмна, мрачна стаичка на моята душа, където нямаше съзнание и подсъзнание, и душата ми се предаде на еротичното усещане. Той ме удари по коленете, после по-леко по триъгълника, по бедрата, по вътрешната част на бедрата и... се върна нагоре между бедрата... Продължаваше в тази последователност, а музиката стигна до апогея си и изведнъж спря, а с нея спря и той. После започна отново... все по-силно и по-силно, гласовете се наслагваха все по-интензивно един над друг, ударите му падаха като дъжд по тялото ми, стенех, опитах се да извия тялото си. Музиката пак спря. Беше тихо, чувах само полудялото си дишане и почти чувах желанието на обезумялото си копнеещо тяло. Възбудата беше почти непоносима. Бях влязла в някакъв много тъмен тунел на страстта и желанието.

Леглото помръдна и го усетих как се покатерва върху мен. Мелодията започна отначало. Явно я беше нагласил. Сега по тялото ми, там където беше минало пухчето, усещах носа и устните му. Надолу по врата, целуваше ме, засмукваше кожата към гърдите ми. Засмука поред зърната ми. Мисля, че виех шумно, но нали не чувах нищо. Бях изгубена в него... изгубена в астралните гласове... изгубена в усещането, от което не можех да избягам... оставена на милостта на неговия допир.

Той слезе към корема ми, езикът му обиколи пъпа ми, вървеше по пътечката на перцето и камшика. Целуваше, засмукваше, захапваше кожата ми и се движеше бавно надолу и най-сетне езикът му беше там, между краката ми. Извих глава и изкрещях почти избухвайки в оргазъм. Бях на ръба, а той спря. Леглото се раздвижи и усетих, че е на колене. Наведе се и белезниците от единия ми глезен изчезнаха. Вдигнах крака си и го облегнах върху Крисчън да си почине. Той освободи и другия ми крак. Ръцете му бързо тръгнаха по краката ми, стискаха ги, мачкаха ги и връщаха живота в тях. После той ме повдигна така, че гърбът ми вече не беше на леглото. Бях извита нагоре и цялата ми тежест падаше върху раменете ми. Той бе пак на колене... и с едно рязко движение влезе в мен... Господи!... Виках. И когато първите трусове на нетърпящия отлагане оргазъм започнаха да ме раздират, той замръзна. Пак се пуснах надолу. О, не, той щеше да ме мъчи така...

- Моля те скимтях.

Той ме стисна здраво... за да ми напомни да мълча. Не знам всъщност, но когато пръстите му се вкопчиха в кожата на дупето ми, аз застинах и се опитах да остана неподвижна. Той започна да се движи много бавно, мъчително, агонизиращо бавно. „Моля те, моля те, моля те..." пищях наум. И колкото повече гласове се прибавяха към хора, толкова по-бързи ставаха движенията му напълно контролирани и в ритъм с музиката. Не можех да търпя и секунда повече.

- Моля те проплаках и с едно рязко движение той ме пусна на леглото, легна върху мен, с ръце опрени от двете страни на гърдите ми, и влезе рязко в мен в мига, в който музика стигна апогея си, и аз литнах или по-скоро започнах да падам в най-интензивния и агонизиращ оргазъм, който бях преживявала. Крисчън ме последва, влезе в мен три пъти, застина и падна върху мен.

Когато съзнанието ми се върна от... където и да бе ходило, той леко се отдръпна от мен. Музиката бе спряла. Той се пресегна и бързо разкопча белезниците от ръцете ми. После нежно свали маската от лицето ми и махна слушалките. Примигах в меката светлина и се взрях в напрегнатите му сиви очи.

- Как си? каза той.

- А ти? отвърнах.

Устните му се извиха в усмивка. Наведе се и ме целуна.

- Изненадващо добре! прошепна Обърни се.

О, Боже! Какво искаше сега? Очите му бяха... неописуеми.

- Само ще размачкам раменете ти.

- О... добре.

Обърнах се по корем. Бях ужасно уморена. Крисчън започна да масажира раменете ми. Изстенах. Имаше толкова силни ръце. И знаеше какво прави с тях. Наведе се към мен и целуна косата ми.

- Каква е тази музика? попитах изтощено.

- Spem in Alium. Мотет от Томас Талис.

- Беше... величествено.

- Винаги съм искал да чукам на това изпълнение.

- Още нещо, което правите за първи път, господин Грей?

- Така е, госпожице Стийл.

Мърках като котка, докато магическите му пръсти масажираха раменете ми.

- Е, и аз за първи път се чукам на фона на това изпълнение казах сънено.

- Хм... доста нови неща си подаряваме един на друг констатира той.

- Какво казах в съня си, Крие... опа... Сър?

Ръцете му за миг спряха.

- Каза доста неща, Анастейжа. Говореше за клетки и ягоди... че искаш повече... че ти липсвам.

„О, слава богу!"

- Това ли е всичко? попитах с облекчение.

Крисчън легна до мен и ме погледна сериозно.

- А ти какво мислеше, че си казала?

„Мамка му!"

- Мислех, че съм казала, че си грозен, надут и не струваш нищо в кревата.

Сега вече не беше само сериозен.

- Е, да, всъщност аз съм точно това всяко едно от гореизброените. И сериозно ме заинтригувахте. Какво криете от мен, госпожице Стийл?

Мигах невинно и се правех на утрепана.

- Нищо не крия.

- Анастейжа, изобщо не умееш да лъжеш.

- Мисля, че част от намеренията ти са да ме накараш да се смея след секс, но не го правиш добре.

Усмихна се.

- Не мога да разказвам вицове.

- О, срамота, господин Грей! Значи, все пак има нещо, което не можете да правите.

И двамата се разсмяхме.

- Така е. Това, което никак не умея да правя, е да разказвам вицове.

Изглеждаше толкова доволен от себе си. Не можех да спра да се смея.

- И аз не умея да разказвам вицове.

- Какъв прекрасен смях каза той и се наведе да ме целуне. И все пак мисля, че криеш нещо от мен, Анастейжа. Може да се наложи да го измъкна от устата ти със сила.