19.


Меки устни докосваха челото ми и оставяха сладки нежни целувки и част от мен искаше да се обърна и да отвърна, но преобладаващото чувство бе убийствена умора. Не исках да се будя. Изсумтях и зарових лице във възглавницата.

- Анастейжа, събуди се. Гласът на Крисчън беше примамлив, галещ.

- Не изскимтях.

- След половин час трябва да тръгнем за вечерята с родителите ми каза той. Обзалагам се, че се забавляваше в очакване на реакцията ми.

Отворих очи с крайно нежелание. Навън бе паднал здрач. Той се бе надвесил над мен и ме гледаше изпиващо.

- Хайде, сънчо, ставай. Наведе се и ме целуна пак. Донесох ти нещо за пиене. Ще те чакам долу. Не заспивай пак, че ще си изпросиш белята заплаши ме, но тонът му беше мек. Целуна ме бързо и излезе.

Останах сама и се опитах да се преборя с умората.

След малко се поокопитих и като че се почувствах по-добре, но ме полази паника. Как така ще се срещам с родителите му?

Той ме беше чукал, налагал и какво ли не с нагайката, после ме беше чукал на задна с вързани ръце. Вързани с кабелната връзка, която му бях продала аз, по дяволите! И сега да се срещам с родителите му! И за Кейт щеше да е първа среща с тях... ох, това поне щеше да е морална подкрепа. Разкърших рамене. Бях скована. Настояването му за личен треньор вече не ми се струваше чак толкова нелепо. Дори ми се струваше задължително, щом трябваше да съм в крак с неговото темпо.

Станах от леглото. Роклята ми бе закачена на гардероба, а сутиенът ми бе грижовно сложен на стола. Къде ми бяха бикините? Проверих под стола. Нищо. После се сетих, че ги беше пъхнал в джоба на джинсите си. Изчервих се. Да, там ги пъхна, след като... о, дори не исках да си спомням за това. Беше толкова варварско. Намръщих се. Защо ми беше задигнал бикините?

Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде. Подсъзнанието ми се смееше. „Да върви на майната си. Тая игра се играе от двама". И в този миг реших, че няма да го моля, няма да му доставя това удоволствие и ще отида на вечерята у родителите му без гащи. „Анастейжа Стийл!" обади се заканително моето друго аз, но не му обърнах никакво внимание. Идеше ми да се целуна заради смелостта си, защото знаех добре, че това ще го побърка.

Сложих сутиена, мушнах се в роклята и се покатерих в обувките. Махнах плитката и бързо сресах косата си с четка. Погледнах напитката, която бе оставил. Беше нещо бледорозово. Газирана вода и сок от червени боровинки. Беше много приятно и утоли жаждата ми.

Хукнах към банята за последна инспекция. Блеснали очи, леко зачервени бузи, лукав поглед (заради план „Гащи"). Хукнах надолу. „Петнайсет минути. Перфектно време! Браво, Ана!"

Крисчън стоеше пред панорамния прозорец, облечен в сивите си панталони, които така обичах и които му стояха по онзи особено секси начин. Както винаги бяла ленена риза. „Няма ли някакви други цветове в гардероба си?" Из стаята се носеше мекият глас на Франк Синатра.

Крисчън се обърна и се усмихна. Погледна ме с очакване.

- Здравей казах и на свой ред се усмихнах загадъчно.

- Здравей. Как се чувстваш?

Очите му бяха весели и аз знаех защо.

- Добре. Благодаря. Ти?

- Чувствам се повече от превъзходно, госпожице Стийл.

Знаех как изгаря от желание да го попитам.

- Франк... Никога не съм си те представяла като фен на Синатра.

Той ме погледна изпитателно, предизвикателно.

- Да речем, че имам еклектичен вкус, госпожице Стийл каза и тръгна бързо и грациозно. Като пантера. Застана пред мен и удави очите ми в погледа си.

Франк запя... стара песен, една от любимите на Рей. „ Вещица". Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си.

- Танцувай с мен каза той с дрезгав глас.

Извади дистанционното от джоба си, увеличи звука и протегна ръка към мен. Погледът му пълен с обещания, копнеж и смях. Той така изкусителен, а аз така омагьосана! Усмихна се лениво и ме дръпна в прегръдката си, а ръката му се уви като змия около кръста ми.

Поставих ръка на рамото му, вдигнах поглед и се усмихнах, напълно завладяна от неговото заразително игриво настроение. Завъртя ме веднъж и... О, как танцуваше! Въртяхме се във вихъра на музиката от кухнята до прозореца и обратно. Цялото огромно помещение се бе превърнало в дансинг. Той се движеше съвсем леко и го следвах в ритъма без никакво усилие.

Завъртяхме се около масата за хранене, около рояла, обратно към стъклената стена на балкона; Сиатъл грееше под нас като магическа тъмна фреска. Той се усмихна и песента свърши.

- Ти си най-прекрасната вещица каза и ме целуна сладко Е, сега вече лицето ти има малко цвят. Благодаря за танца, госпожице Стийл. Да вървим да видим родителите ми.

- Винаги на ваше разположение. Наистина нямам търпение да се запозная с тях казах задъхано.

- Взе ли всичко, което ти е необходимо?

- О, да изчуруликах.

- Сигурна ли си?

Кимнах, като се опитвах да запазя самообладание под изпиващия му поглед. Широка усмивка озари лицето му и той поклати глава.

- Добре. Щом така искаш да играем, госпожице Стийл, така да бъде.

Хвана рязко ръката ми, с другата сграбчи сакото си, което висеше на един от високите столове, и ме поведе по коридора през фоайето към асансьорите.

Многото лица на Крисчън Грей. Дали някога щях да успея да разбера този мъж с променящото му се като температурата на Меркурий настроение?

В асансьора погледнах скришом към него. Сянка на усмивка флиртуваше с прекрасната му уста. Усмихваше се на някаква негова си шега. Зачудих се дали шегата не е за моя сметка. Какво си бях въобразила? Отивах на среща с родителите му без бельо! Подсъзнанието ми не спираше да врънка: „Нали ти казах? Нали ти казах?" В моята стая изглеждаше като свежа шега, но там бях на сигурно място. Сега излизах навън без гащи! Той погледна към мен и онова електричество между нас... Веселият поглед изчезна. В очите му се появиха облаци, потъмняха. Господи!

Асансьорът спря на първия етаж. Крисчън тръсна глава, все едно искаше да се освободи от нежеланите си мисли, и ми даде път с ръка. Истински джентълмен! И кого се опитваше да заблуди? Кой джентълмен би взел в плен гащи?

Тейлър спря пред нас с голямото ауди, Крисчън отвори задната врата и аз се качих с елегантността на жена, оставена без бельо против волята й. Бях благодарна, че роклята на Кейт не прилепва по тялото и е дълга до коляното.

Потеглихме към магистрала номер 5 в пълно мълчание. Присъствието на Тейлър повече или по-малко смущаваше и двама ни. Настроението на Крисчън се усещаше във въздуха. Чувствах как колкото повече се отдалечаваме на север, толкова повече веселото настроение се стопява. Той гледаше замислено през прозореца и усещах, че се отдалечава и от мен. За какво мислеше? Не можех да го попитам пред Тейлър.

- Къде си се научил да танцуваш? попитах. Исках да започна разговор. Той се обърна и ме изгледа с очи, в които не можех да прочета нищо. Видях отразени само светлините на магистралата.

- Наистина ли искаш да знаеш?

Сърцето ми се сви. Не, не исках да зная. Досещах се за отговора.

- Да казах, вече не така нетърпеливо.

- Госпожа Робинсън обичаше да танцува.

Разбира се, най-лошите ми очаквания се потвърдиха. Тя го бе научила добре и мисълта ме отчая. Аз не можех да го науча на нищо. Не умеех да правя нищо.

- Очевидно е била добра учителка. -Да.

Мозъкът ми завря. Дали тя бе взела най-хубавото от него преди той да се затвори така за света? Или го бе извадила от черупката на неговото собствено аз? Той имаше и друга хубава, весела страна. Усмихнах се неволно при спомена за танца, как се въртяхме из стаята, аз в ръцете му, а гащите ми някъде из джобовете му.

И после Червената стая. Потърках неволно китките си. „Така става, когато стягаш с кабелни връзки китките на младо момиче". И на това ли го бе научила, или просто го бе съсипала? Зависи от гледната точка. Или може би сам щеше да намери този път, със или без госпожа Робинсън. Това бе мигът, в който осъзнах, че мразя тази жена. И се надявах да не се налага да я виждам никога на живо, защото не знаех дали бих могла да поема отговорност за действията си. За първи път изпитвах такава омраза към човек, когото дори не познавах. Погледнах през прозореца, без да виждам абсолютно нищо освен ревността, раздразнението и яда си.

После се сетих за следобеда. Той се бе държал нежно и не ме насилваше да правя нищо сложно или болезнено. Дали бих го направила пак? Не можех да се преструвам дори пред себе си, че този въпрос подлежи на обсъждане. Разбира се, че бих. Ако ме пожелаеше, ако не болеше много и ако това беше единственият начин да съм с него.

Това беше голата истина. Исках да съм с него. Моето друго аз въздъхна с облекчение. Но тя рядко мислеше с акъла си. По-скоро мислеше с друга част от тялото си, а тази част в момента бе добре изложена на показ.

- Недей! каза той.

Обърнах се стресната към него. Дори не го бях докоснала.

- Какво недей?

- Да мислиш твърде много, Анастейжа. Посегна, хвана ръката ми, приближи я към устните си и целуна пръстите ми. -

Беше един прекрасен следобед за мен. Благодаря ти.

И така той се върна пак при мен. Мигах и се усмихвах срамежливо. Той беше... така ме объркваше. Реших да го попитам за това, което ме глождеше.

- Защо с кабелна връзка?

Той ми се усмихна.

- Връзва се бързо, лесно и щеше да е нещо ново за теб. Знам, че са доста брутални, но точно затова ги харесвам. Усмихна се нежно и добави: Много ефективен начин да бъдеш поставена на място.

Изчервих се и погледнах нервно към Тейлър. Той караше абсолютно безучастно, с поглед забит в пътя напред. Крисчън вдигна невинно рамене.

- Това е част от моя свят, Анастейжа.

Стисна ръката ми, пусна я и загледа навън през прозореца.

Точно така, това беше неговият свят, а аз исках да принадлежа към него, но при неговите условия... „О, наистина не знам!" Не бе споменал и онзи проклет договор. Тези мисли никак не повдигаха настроението ми. Погледнах през прозореца. Минавахме по един от мостовете. Наоколо беше вече съвсем тъмно, мракът гъст и с цвят на мастило. Нощта отразяваше настроението ми: черното нахлуваше в мен, обгръщаше сърцето ми и ме задушаваше.

Крисчън ме гледаше.

- За какво мислиш?

Въздъхнах.

- Чак толкова ли е зле? попита той.

- Иска ми се да знам за какво мислиш ти.

Той се засмя

- Взе ми думите от устата, бебчо.

Тейлър продължи да ни вози в нощта към Белвю.

Малко преди осем аудито зави по алеята към голямо изумително красиво имение в колониален стил. Като на картичка. Дори и само заради розите около входната врата.

- Готова ли си? попита Крисчън, докато Тейлър спираше.

Кимнах, а той стисна ръката ми окуражително.

- И за мен е нещо съвсем ново каза тихо и ми се усмихна закачливо. Обзалагам се, че сега си мислиш колко по-добре би било ако си с бикини, нали?

Изчервих се. Бях забравила за голия си задник. За щастие Тейлър бе слязъл от колата и отваряше вратата, така че не чу. Погледнах Крисчън сърдито, а той се засмя широко и чистосърдечно, докато аз се опитвах да изляза от колата, без да повдигам роклята.

Доктор Грейс Тревелиан-Грей бе на вратата и ни чакаше. Беше официална, в елегантна бледосиня копринена рокля. Зад нея стоеше господин Грей, както предположих, висок, рус и много привлекателен мъж с някакъв уникален, негов си чар. Също като Крисчън.

- Анастейжа, познаваш майка ми, а това е баща ми Карик.

- Здравейте, господин Грей. За мен е огромно удоволствие да се запознаем. Здрависах се с усмивка.

- Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа.

- Моля, наричайте ме Ана.

Сините му очи бяха меки и нежни.

- Колко се радвам да те видя пак, Ана каза Грейс и ме прегърна топло. Влизай, мила.

- Тя тук ли е? попитах нервно Крисчън: бях чула женски глас.

- Това е Мия, малката ми сестра каза почти раздразнено Крисчън, но веднага омекна.

Думите му натежаха от обич. Гласът му стана по-мек, очите му засияха, когато произнесе името й. Очевидно я обожаваше. Тя летеше към нас дълга черна коса, висока, леко заоблени форми. Беше на моята възраст.

- Анастейжа, толкова много ми разказваха за теб каза тя и ме прегърна.

Не можеш да устоиш на такъв безкраен ентусиазъм! Усмихнах се искрено.

- Ела, Ана каза тя и ме повлече към огромния вестибюл. Тъмен дървен под, дебели килими и вито стълбище към втория етаж.

- Никога не е водил момиче у дома каза Мия, тъмните й очи грееха от вълнение.

Погледнах Крисчън и го хванах как върти очи недоволно, повдигнах заканително вежда, а той на свой ред присви очи.

- Мия, по-спокойно опита се да се скара майка й, но го каза по-скоро нежно. Здравей, момчето ми. Обърна се към Крисчън и го целуна по двете бузи. Той й се усмихна мило и се здрависа с баща си.

Всички тръгнахме към всекидневната. Мия не пускаше ръката ми. Стаята беше голяма, обзаведена с много вкус в топли цветове кремаво, кафяво, бледорозово в различни нюанси, удобна и много стилна. Кейт и Елиът седяха един до друг с чаши за шампанско в ръка. Кейт скокна да ме прегърне и Мия най-сетне пусна ръката ми.

- Здрасти, Ана усмихна ми се Кейт. Здравей, Крисчън обърна се към него, вече по-хладно.

- Здравей, Кейт отвърна Крисчън в същия тон.

Не ми хареса начинът, по който се държаха един с друг. Елиът също ме стисна здраво в прегръдката си. Какво ставаше тука? Някаква кампания „Да прегърнем Ана" ли бяха повели? Никога не бях присъствала на такова показно демонстриране на чувства. Не бях и свикнала на такова внимание. Крисчън застана до мен и уви ръката си около кръста ми, разпери пръстите си около ханша ми и ме придърпа към себе си. Всички ни гледаха. Беше кошмарно и много изнервящо.

- Кой иска напитка? попита господин Грей, който май се съвзе най-бързо. Просеко?

- Аз казахме едновременно с Крисчън.

Беше повече от странно. Мия плесна с ръце.

- Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! И изчезна от стаята.

Изчервих се. Гледах Кейт, седнала до Елиът, и изведнъж ми хрумна, че Крисчън ме е поканил заради нея. Вероятно Елиът, съвсем свободно и много щастлив от връзката си с Кейт, бе казал на родителите си, че трябва да се запознаят с нея. Крисчън е бил хванат в капан, защото е знаел, че ще разбера от Кейт. Просто е бил принуден да ме покани. Мисълта бе доста потискаща. Подсъзнанието ми поклати глава: „Сега вече стана ли ти ясно?"

- Вечерята е почти готова каза Грейс и излезе след Мия.

Крисчън не изглеждаше щастлив. Погледна ме и каза:

- Седни! И посочи едно плюшено кресло. Изпълних веднага. Седнах и много внимателно кръстосах краката си. Той седна до мен, без да ме докосва.

- Говорехме за почивката, Ана каза господин Грей много мило. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството й до Барбадос за седмица.

Погледнах Кейт. Беше усмихната, очите й светеха. Беше щастлива. „Катрин Кавана, къде ти е гордостта?"

- Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? попита ме господин Грей.

- Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.

Крисчън отвори уста от почуда, мигаше насреща ми с напълно

непознато за мен изражение. По дяволите, бях забравила да му кажа!

- Джорджия? попита тихо.

- Майка ми живее там, а не съм я виждала от доста време.

- Кога мислиш да ходиш? попита той още по-тихо.

- Утре, късно вечерта.

Мия дойде и ни подаде високи чаши със светлорозово просеко.

- Да пием за здравето на всички каза господин Грей. Добър тост, като за съпруг на лекарка. Усмихнах се.

- За колко време? попита Крисчън. Гласът му беше обезпокоително мек и нежен.

Беше ядосан! Ох, бях загазила.

- Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.

Той стисна зъби. Кейт нахлузи онази маска, която слагаше

винаги преди да се намеси в нечий личен живот. Усмихваше се прекалено широко и сладко, за да е истинско.

- Ана заслужава почивка каза тя многозначително. Защо се държеше така с него? Какъв й беше проблемът?

- Имаш интервюта, така ли? попита господин Грей.

- Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре.

- Желая ти успех.

- Вечерята е готова викна Грейс.

Всички станахме. Кейт и Елиът последваха господин Грей и Мия. Аз тръгнах след тях, но Крисчън ме стисна здраво за лакътя и ме спря.

- Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? попита настоятелно. Тонът му бе мек, но едва маскираше гнева му.

- Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям.

- А нашата уговорка?

- Все още няма такава.

Той присви очи и чак тогава се осъзна. Пусна ръката ми и ме хвана леко за лакътя.

- Този разговор не е приключен прошепна заплашително, докато влизахме в трапезарията.

„О, я майната ти! Не ми се пали толкова много да не ти се подпалят гащите... и си ми върни моите!"

Столовата приличаше на стаята, в която вечеряхме с Крисчън в „Хийтман". Над масата висеше разкошен полилей, на стената имаше грамадно огледало в изкючително красива дървена рамка. Масата бе застлана с бяла покривка и в средата й бе поставена голяма ваза с бледорозови божури. Беше много красиво.

Седнахме. Господин Грей начело на масата, аз вдясно до него. Крисчън седна до мен. Господин Грей взе бутилката вино и предложи на Кейт. Мия седна до Крисчън, сграбчи ръката му и я стисна здраво. Той й се усмихна нежно.

- Как се запознахте с Ана? попита го тя.

- Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.

- А редактор на този вестник е Кейт добавих, за да отклоня вниманието на всички от мен.

Мия се усмихна на Кейт, която седеше срещу нея до Елиът, и започнаха да говорят за вестника.

- Вино, Ана? попита господин Грей.

- Да, благодаря. Усмихнах му се. Той взе бутилката и ми наля.

Погледнах Крисчън и той наведе глава към мен.

- Какво?

- Моля те, не ми се сърди прошепнах.

- Не се сърдя.

Изгледах го продължително. Той въздъхна.

- Да, добре, бесен съм. И затвори очи за миг.

- Колко бесен? Сърби ли те ръката? попитах доста притеснено.

- За какво си шепнете вие двамата? намеси се Кейт.

Изчервих се, а Крисчън я погледна и дори тя не можа да не се

огъне под погледа му. Очите му казваха: „Разкарай си задника от лицето ми!" Точно така, както би го казала тя. Но не сега. Не и на него.

- За пътуването ми до Джорджия казах престорено ведро само и само да разсея враждебността между двамата.

Кейт се усмихна лукаво.

- Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък?

„Мамицата ти, Кейт!" Гледах я с ококорени очи. Какво си мислеше, че прави, по дяволите! Тя на свой ред ме изгледа и тогава разбрах, че се опитва да накара Крисчън да ревнува. Какво ли разбираше тя? Бях се надявала поне това да ми се размине.

- Добре отвърнах.

Крисчън се наведе към мен.

- Да, точно толкова бесен и да, сърби ме ръката. Особено сега. Гласът му бе гробовен.

„О, не!" Сгърчих се.

Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли. „Я!"

Някъде в къщата звънна телефон.

- Извинете ме каза господин Грей, стана и излезе.

- Благодаря, Гретхен каза вежливо Грейс и се нацупи, като видя, че мъжът й излиза. Остави таблата на конзолата.

Гретхен кимна, хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Крисчън и излезе.

Така! Фамилията имаше персонал и персоналът хвърляше мръсни погледи на моя бъдещ Доминант. Дали тази вечер можеше да стане по-зле?

Господин Грей се върна.

- За теб е, Грейс, от болницата.

- Моля, започвайте, не ме чакайте. Грейс ми подаде чинията и излезе.

Миришеше много вкусно. Чоризо и миди, изпечени в глинен съд, с гарнитура от червени пиперки и пресен магданоз. И независимо че стомахът ми се бе сгърчил от заплахите на Крисчън, от похотливите погледи, които му хвърляше малката хубавка госпожица Свински опашки, и всички трудности, придружаващи липсата на бельо на задника ми, бях много гладна. Изчервих се, когато осъзнах, че огромният ми апетит се дължи на физическото изтощение от следобеда.

След минутка Грейс се върна. Изглеждаше притеснена и раздразнена. Господин Грей я погледна, килнал глава настрани, както правеше Крисчън.

- Всичко наред ли е?

- Още един случай на морбили въздъхна Грейс.

- Много неприятно.

- Да. Четвърто дете тази седмица. Ако хората можеха да проумеят колко важно е децата да се ваксинират... Поклати тъжно глава, но веднага след това се усмихна. Щастлива съм, че нашите деца никога не са минавали през това. Никога не са имали нищо по-сериозно от варицела. И слава богу! Горкият Елиът! Усмихна се с любов на сина си. Елиът се намръщи и потръпна. Крисчън и Мия извадиха късмет. Леко им се размина. Двамата едва ли имаха повече от половин пъпка на човек.

Мия се разкикоти, а Крисчън вдигна очи към тавана, очевидно отегчен.

- Гледа ли бейзбола, татко? попита Елиът с явното намерение да смени темата.

Храната беше превъзходна. Наблегнах на яденето. Мъжете говореха за бейзбол. Крисчън изглеждаше спокоен и отпуснат. Може би защото беше със семейството си. Съзнанието ми работеше скоростно. „Мамицата й на тая Кейт! Каква игра ми играе? Крисчън ще ме накаже ли? Потръпнах при тази мисъл. Все още не бях подписала договора. Може би нямаше изобщо да го подпиша, може би щях да остана в Джорджия, където той не можеше да ме стигне.

- Успяхте ли да се подредите в новия апартамент? попита Грейс вежливо.

Бях така благодарна за въпроса й. Поне ме разсея от ужасяващите мисли. Разказах й за преместването.

Свършихме с предястията, Гретхен се появи и не за първи път тази вечер ми се искаше да можех да сложа спокойно ръцете си върху тялото на Крисчън само за да й покажа. Можеше да е преебан и луд в каквито си иска нюанси, петдесет или колкото има, но си беше мой. Тя разчистваше масата и начинът, по който се отъркваше около него, никак не ми хареса. За щастие той изобщо не я забелязваше, но моето друго аз се топеше и давеше от тревога.

Кейт и Мия си лафеха нещо за Париж.

- Била ли си в Париж, Ана? попита невинно Мия. Жалко, тъкмо се бях отдала на опустошителната буря на ревността.

- Не, но много ми се иска да ида казах с ясното съзнание, че съм единствената на масата, която не е излизала от Щатите.

- Меденият ни месец беше в Париж. Госпожа Грей се усмихна на съпруга си.

Беше почти неловко да ги гледаш. Очевидно се обичаха много. Зачудих се какво ли е чувството и двамата ти родители да са около теб. Да израснеш с тях.

- Много красив град, макар че не харесвам парижаните съгласи се Мия. Крисчън, трябва да заведеш Ана в Париж.

- Мисля, че Анастейжа би предпочела Лондон каза той.

О... запомнил беше! Той сложи ръка върху коляното ми и я плъзна по бедрото ми. Цялото ми тяло се стегна, готово за него. „Не, не тук, не сега". Изчервих се и се опитах да дръпна крака си. Ръката му се впи в бедрото ми. Замръзнах. Отчаяно се хванах за чашата с вино.

Малката мис Европейски свински опашки се върна с основното. Люшкаше бедра и пръскаше похот. Ако не се лъжа, щяхме да ядем ростбиф Уелингтън. За щастие тя само смени чиниите и излезе, макар че доста се понаведе и позабави, докато сменяше чинията на Крисчън. Той ме погледна въпросително, докато я наблюдавах как затваря вратата на кухнята.

- И какво им е на парижаните? попита Елиът. Не ти допадна манталитетът им ли?

- Изобщо. А и мосю Флобер, това чудовище, за което работех, беше ужасен тиранин. Контролираше всичко и не понасяше да му противоречат.

Задавих се с виното.

- Анастейжа, добре ли си? попита Крисчън загрижено. Чак тогава махна ръката си от бедрото ми.

Хуморът се бе върнал в гласа му. Кимнах, а той започна леко да ме потупва по гърба. Не спря, докато не се увери, че съм добре.

Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по-вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит. Разговорът вървеше леко, семейство Грей си говореха приятно, загрижени един за друг, и от време на време се шегуваха. По време на десерта (прекрасен традиционен английски сладкиш от кисело мляко и лимон) Мия не спираше да разказва за приключенията си в Париж, дори в един момент започна да говори на френски. Всички я гледахме с недоумение, тя се чудеше какво става и защо я гледаме така, докато Крисчън не й обясни, че френският й е много добър, и тя избухна в заразителен смях. Всички се засмяхме с нея.

Елиът започна да обяснява за новия си екологично съобразен строителен проект в северната част на Сиатъл. Погледнах Кейт. Попиваше всяка негова дума, очите й горяха от страст или може би любов. Все още ми беше трудно да разбера. Той й се усмихна с неизказано обещание. „После, бебо". Телата им излъчваха желание. Изчервих се дори само докато ги гледах.

Въздъхнах и погледнах господин Петдесет нюанса. Можех да го гледам цяла вечност. Имаше набола двудневна брада. Пръстите ми копнееха да я пипна, да я погаля, да я усетя до лицето си, до гърдите си... между краката си. Изчервих се. Мислите ми бяха хукнали в неправилна посока. Той ме погледна и вдигна ръка към брадичката ми, дръпна я рязко надолу и аз пуснах устната си.

- Не си хапи устната каза с пресипнал глас. Искам да направя... знаеш какво.

Грейс и Мия разчистиха чиниите от десерта, господин Грей, Кейт и Елиът обсъждаха предимствата на соларните панели в щата Вашингтон. Крисчън се преструваше на заинтересован от разговора им, но ръката му се плъзна още веднъж по коляното ми и пръстите му тръгнаха нагоре по бедрото. Дишането ми се ускори, притиснах бедра, за да го спра. Той се засмя, после каза любезно:

- Ела да се поразходим.

Знаех, че трябва да се съглася, но му нямах доверие. Преди обаче да отговоря, гой вече бе станал и ми подаваше ръка. Погледът му беше гладен, тъмен. Слабините ми се свиха конвулсивно, тялото ми отговаряше съвсем спонтанно.

- Извинете ме казах на господин Грей и последвах Крисчън.

Той ме поведе през кухнята, където Мия и Грейс слагаха чиниите в машината за миене. Европейски свински опашки не се виждаше никъде.

- Ще разведа Анастейжа да й покажа градината каза Крисчън.

Излязохме на веранда, облицована с цветни камъни и деликатно осветена от лампички, поставени в зида. Около храстите бяха наредени кръгове от малки камъчета. В единия ъгъл имаше луксозна метална маса и столове. Крисчън ги подмина, изкачихме се по някакви стълби и излязохме на грамадна морава, която водеше направо към брега. „Господи, каква красота!" Виждах Сиатъл на хоризонта. Хладната ярка майска луна бе пуснала блещукаща сребърна пътечка по водата. До кея имаше малка къща. Гледката беше толкова живописна, толкова спокойна... Спрях за миг да си поема дъх и да се полюбувам.

Крисчън ме дръпна рязко и токчетата ми заораха в меката трева.

- Моля те, спри!

Спъвах се след него, а той спря и ме изгледа с изражение, което не бих могла да опиша.

- Токчетата ми. Трябва да си събуя обувките.

- Не си прави труда каза той, наведе се, грабна ме и ме метна на рамо. Извиках от изненада, а той ме плесна силно по дупето и изръмжа:

- Не викай!

О, не, това не беше никак на добре. Подсъзнанието ми бе паднало на колене и трепереше. Беше полудял. Може би заради Хосе или заради Джорджия, или защото бях без гащи, или защото си бях хапала устната. Можеше да е всичко. Никак не бе трудно да го вбесиш.

- Къде отиваме? Едва си поемах дъх.

- В къщата при лодките каза грубо той.

Висях с главата надолу, а той вървеше целеустремено през моравата под лунната светлина.

- Защо? Люшках се на рамото му.

- Искам да съм насаме с теб.

- Защо?

- Защото първо ще те напляскам, а после ще те чукам.

- Защо? почти проплаках.

- Знаеш защо изсъска той.

- Мислех, че действаш на момента изстенах.

- Анастейжа точно сега е моментът, повярвай ми.


Загрузка...