Скандална нощ

22

Всички в залата гледаха мъжа, застанал на най-горното стъпало, ала неговите очи бяха отправени само към Лоти. Огненият му поглед накара много жени да потърсят шишенцата с амоняк из чантичките си.

Когато Хейдън слезе по стълбите, из залата се разнесе възбуден шепот.

— Това ли е той? Истина ли е?

— Виж тези очи! Изглежда още по-хубав, отколкото го е описала.

— О, мили боже! Прави впечатление на див и неотразим! Винаги съм се възхищавала от такива мъже.

Някои от по-младите гости за пръв път имаха възможността да видят лицето на прословутия особняк, известен като „маркиза убиец“. Други си го спомняха като желания трофей на пазара за женитба, който бе разбил сърцата на няколко дъщери от известни семейства, оженвайки се за една французойка без средства. Но за всички той беше героят от прословутия роман на лейди Оукли, мъжът, сполетян от горчива несправедливост, извършена не само от тях, но и от жената, която го гледаше бледа и неподвижна като статуя. Мнозина се надяваха, че маркизът ще дойде и ще я отвоюва с дуел, както тя заслужаваше.

Когато Хейдън с решителни стъпки пресече балната зала, Джордж и Стърлинг понечиха да го спрат. Лора погледна брат си, поклати глава и хвана съпруга си за ръка.

Хейдън застана пред Лоти и леко се поклони:

— Ще ми окажете ли честта, милейди? Или тефтерчето ви за танци вече е запълнено?

— Нямам тефтерче, милорд. Ако все още си спомняте, аз съм омъжена жена.

Погледът му я изгори.

— О, никога не съм забравял това.

Мистър Бил отстъпи встрани и без възражения предостави дамата на съпруга й. Виждайки стъкления му поглед, Лоти си помисли, че в този момент издателят изчислява с колко ще се повишат продажбите на романа след този нов скандал.

— Отстъпвам ви без съпротива, милейди. Чувал съм, че съпругът ви е ревнив. А аз не искам да го предизвиквам.

С тайно намигване към Хейдън той се поклони и остави Лоти сама, на разположение на съпруга й. Когато музикантите отново засвириха бързата мелодия, Хейдън прегърна Лоти и затанцува с нея.

Лоти скришом хвърляше поглед към високото му дръзко чело и все още не можеше да повярва, че отново се намира в прегръдката му. Ръката му почиваше собственически върху гърба й. И с всяко завъртване във вихъра на валса тя все повече се доближаваше до гърдите му.

С поглед, вперен напред, той каза:

— Дължа ти извинение, милейди. Каква романтична мечтателка си само! Не можа да се успокоиш, докато не ме направи герой, нали? Само не разбирам защо трябваше да бъде за твоя сметка?

— Каква сметка? — попита Лоти и се помъчи да прикрие, че е останала без дъх. — Огледай се наоколо. Най-накрая получих славата и вниманието, за които винаги съм мечтала. Точно както ти предрече — сега съм литературната сензация на Лондон.

Хейдън се огледа, но за разлика от мистър Бил видя друго.

— Те не са дошли да те прославят, а да те зяпат. Например там горе е лейди Драйдън. Можеш ли да си представиш, че тази злобна бабишкера ще те гледа съчувствено? С вечната си жлъч е погребала трима мъже.

И той изгледа старата дама с толкова мрачен поглед, че тя потърси защита зад рисуваното си ветрило.

— Не трябва толкова строго да ги съдиш. Мога да те уверя, че те всичките са пролели достатъчни сълзи, когато моята героиня се разкая прекалено късно и героят ми я изтръгна от сърцето си.

Хейдън я погледна в очите, а погледът му накара сърцето й да затупти по-бързо.

— Ти си тази, която винаги е казвала, че никога не е късно. Докато съществува някой, който вярва на другия.

В този момент музиката млъкна, но вместо да пусне Лоти, Хейдън още по-силно я прегърна. Никой от двамата не забеляза, че една пълна с очакване тишина обгърна събралото се множество, когато Адисън със сподавен глас съобщи:

— Негово величество кралят.

Хейдън и Лоти се отдалечиха един от друг и нов възбуден шепот се понесе из балната зала. Стърлинг и Лора бяха точно толкова изненадани, колкото и останалите. Бързо влошаващото се здраве на краля го бе принудило от месеци да се уедини в Уиндзор. Дори се шепнеше, че са налице първите признаци на душевната болест на баща му, когато настояваше да се бие заедно с Уелингтън при Ватерлоо, вместо да прекарва младостта си в прекрасни забавления с вино, жени и тлъсти сметанови сосове.

Когато кралят, придружаван от двама мъже от личната му гвардия, се запъти към тях, Хейдън се поклони, а Лоти направи дълбок дворцов реверанс с наведена глава и разперени поли.

Тя болезнено осъзна уязвимостта на своя врат, с ъгъла на окото си хвърли подозрителен поглед към мечовете на стражата и очакваше всеки момент да чуе заповедта на краля за обезглавяване.

Вместо това кралят каза:

— Стани, момиче. Искам да те разгледам.

Лоти се изправи бавно, промърморвайки.

— Ваше величество!

Кралят беше станал още по-подпухнал и по-блед, отколкото си го спомняше, но лошото му здравословно състояние не можеше да премахне похотливите пламъчета в очите му. Когато й се поклони, очите му се впериха в дълбоката бразда между гърдите й.

— Простете ми, че нахлувам във вашето малко общество, но искам да ви засвидетелствам своята почит.

За неин не по-малък ужас той извади една обшита с дантели носна кърпа от джоба си и попи очите си.

— След мемоарите на Хариет Уилсън нито една друга книга не е успяла да ме развълнува.

— Благодаря, ваше величество. Да чуя това от вашите уста за мен е най-високата похвала.

Като хвърли загрижен поглед към съпруга й, кралят се наведе така, че Лоти усети дъха му на бузата си.

— Вашите герои са малко прикрити, мила моя — прошепна й той. — И е много добре, че не сте споменали нито дума за нашата малка афера.

Лоти хвърли невярващ поглед към Хейдън и сложи показалец върху треперещите си устни.

— Не се тревожете, ваше величество. Винаги можете да разчитате на моята дискретност.

В този момент пред краля се поклони млада жена с гърди, които преливаха над деколтето.

— Извинете ме — промърмори кралят и тръгна след дамата. — Мисля, че има държавни дела, които не търпят отлагане.

— Две, по-точно — отбеляза тихо Хейдън и погледна след краля, който минаваше през залата, придружен от вярната си стража.

— Най-малкото не ми се наложи да хапя този път.

Хейдън я погледна.

— Ако още веднъж нещо такова ти се случи, аз ще го ухапя.

— Тогава и двамата ще се озовем в Тауър.

— Не мисля, че ще бъде лошо. Най-малкото никой няма да ни смущава.

Той я хвана за ръка, видимо ядосан, че стоят сред толкова хора. Неочакваната поява на краля беше отклонила вниманието от тях, но това не трая дълго. Хейдън откри една врата в другия край на залата и излезе навън заедно с Лоти.

Не беше направил и две крачки, когато един огромен джентълмен застана на пътя му.

— Оукли — извика мъжът и свойски потупа Хейдън по гърба с месестата си ръка. — Радвам се да ви видя отново в Лондон. Надявам се, че ще останете по-дълго. Съпругата ми и аз се надяваме да ни удостоите някой ден за вечеря.

С несвързан отговор Хейдън се откъсна от хватката и тръгна в друга посока. Този път го спря една широко усмихната дама. С ръката си, облечена в ръкавица, тя докосна ръката на Хейдън и го изгледа, примигвайки с очи.

— Ако нямате други покани, милорд, моля вземете под внимание поканата ни с Реджиналд да ни гостувате за чая утре следобед.

Преди да откаже или приеме, отвсякъде заприиждаха господа и дами от висшето общество, които се надвикваха с различни покани.

— … организирам следващия месец лов в имението си в Лестършир. Моля, обещайте, че ще дойдете.

— … за екскурзията до езерото Дистрикт през пролетта. Мнозина вече приеха, но без вас няма да бъде същото.

— … ще се съгласите ли да правите компания на мен и лорд Естес тази неделя в Нюмаркт? Мисля да дам триста гвинеи за едно красиво конче, на което отдавна съм хвърлил око.

Най-после Хейдън успя с лакти да си проправи път през тълпата, без да изпуска ръката на Лоти. Когато накрая излязоха от залата, той започна да отваря врата след врата, докато намери онова, което търсеше — празна стая с огън в камината и резе на вратата. Една лампа хвърляше топла светлина върху тапицираните с плат стени.

Хейдън заключи вратата, обърна се към Лоти и сложи ръце върху нежните й рамена.

— Мили боже, жено, видя ли какви ги забърка? Най-сетне щастлива ли си?

— Да — каза Лоти, седна върху едно брокатено кресло и му се усмихна. — Отворих ти всички врати в Англия. И всяка врата, която е отворена за теб, е отворена и за дъщеря ти. Алегра ще се чуди след време кого да избере измежду многото си обожатели.

Той стисна очи.

— Обаче забеляза ли, че нито една от поканите не включваше и теб.

— Защо — сви рамене тя и се направи, че не е огорчена — Забелязах. Аз в крайна сметка съм повърхностното, незряло момиче, чиято липса на доверие към такъв почтен и добър мъж го е лишило от надеждата за щастие.

— Не, не си! Ти си най-прелестното създание, което някога съм срещал. — С мрачен поглед Хейдън прокара пръсти през косата си. — Господи, ако можех, ако можех…

— Да ме убиеш ли? — помогна му Лоти безгрижно. — Да ме удушиш? Или да ме хвърлиш от някоя скала?

Хейдън изруга полугласно и с три крачки се отзова пред нея. Когато ръцете му обвиха раменете й и я изправиха на крака, тя се отпусна в ръцете му и осъзна онова, което сърцето й вече знаеше.

Тя никога не се бе страхувала от него. Боеше се само за чувствата си към него. Когато той сведе устни към нейните, точно тези изпълнени с копнеж чувства я разтърсиха силно.

— Как искаш да те обичам — довърши той изречението си и гласът му прекъсна безпомощно, когато устните му, леки като перце, погалиха нейните. — Искам просто да те обичам от цялото си сърце.

— Тогава направи го! — прошепна тя и обви с ръце врата му — Моля те!

Той не се остави да го молят втори път. Отговори на прегръдката й и впи устните си в нейните. Когато се отпусна в обятията му и вкуси сладостта на целувката, Лоти забеляза възхитена, че отново стои на ръба на опасната пропаст от съня си. Само че този път знаеше, че ако се осмели да падне в ръцете на Хейдън, нямаше да се сгромоляса, а ще полети.

Хейдън внимателно я отдръпна от себе си.

— Сега, когато убеди скандалните вестници и цялото общество, че смъртта на Жюстин е била само трагичен инцидент — каза той, останал без дъх, — не мислиш ли, че най-малкото, което ти дължа, е истината.

Поклащайки глава, Лоти постави два пръста върху устните му.

— Сега знам единствената истина, която трябва да знам. А тя е, че те обичам.

От гърлото му се изтръгна стон, когато Лоти притегли главата му, а устните й срещнаха неговите. Треперещите му пръсти започнаха да откопчават копчета и кукички, да развързват панделки и шлейфове, отчаяно бързо да смъкват дрехите, които ги разделяха. Хейдън я обърна и започна да разкопчава облечените с кадифе копчета на гърба й, Лоти се зае с шала му, като изпитваше болезнен копнеж да го докосва. Тя прокара върха на езика си по челото му и се наслади на аромата на подправки, на сапун за бръснене и корнуолски вятър.

Той съблече роклята през главата й, а фустите през краката. Тя нервно започна да разкопчава копчетата на ризата му, те се скъсаха и се разпиляха из стаята.

Хейдън положи Лоти върху един фотьойл и се наведе над нея.

— Ако това беше истинско легло — обяви той и издърпа нетърпеливо панделките от корсета й, — нямаше изобщо да те пусна да излезеш от него.

— Това обещание ли е? — попита тя, докато той с нетърпеливите си пръсти освобождаваше косата й от фибите, докато не се разпиля върху раменете й като златен облак.

Хейдън повдигна тази блестяща завеса и топлите му устни си плъзнаха по врата й, точно под кадифената панделка, и предизвикаха вълна от неприкрито удоволствие.

— Давам ти честната си дума на джентълмен!

Но когато я притисна към себе си и обхвана гърдите й с ръце, той вече не беше джентълмен, а мъж, с нуждите на мъж и с жаждата на мъж. Нежно погали гърдите й, после взе болезнените им върхове между палеца и показалеца си, дръпна ги и ги погали, докато Лоти не се изви срещу него, изгаряща от желание. След като покри с нежни целувки всеки сантиметър от тялото й той прокара ръка по меката кожа на корема й. Умелите му ръце се плъзнаха още по-надолу и намериха тесния отвор във влажните гънки и напоената с нектар пролука между тях. Плъзна двата си пръста в цепката и изстена гърлено.

— Не вярвах, че е възможно, но ти си толкова готова, колкото и аз.

— Защо трябва да е другояче? — поиска да знае Лоти, останала без дъх. Тя притисна тялото си към ръката му, отчаяно търсейки удоволствието, което само той можеше да й подари. — И аз чакам толкова дълго време.

Хейдън разкопча панталона си, разтвори крака върху шезлонга, обви с ръка задника й и я притегли към себе си. Повдигна я и проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не вложи в нея всяка трептяща частица от тялото си.

Той скри лицето си в сладко ухаещата й коса, дишаше тежко и накъсано и се мъчеше да се контролира. Въпреки едва сдържаното си желание, Хейдън беше напълно доволен само да я държи така — завинаги. Тялото й излъчваше топлината, от която толкова отчаяно се нуждаеше, а златната светлина на косата й прогонваше тъмнината. Ударите на сърцето й бяха музиката, която толкова му липсваше, откакто напусна Оукуайлд.

Лоти отпусна глава върху широкото рамо на Хейдън, повтаряйки името му. Усети как кръвта напира в тялото му, на мястото, където бяха съединени. Тя туптеше с ритъма на сърцето й, докато не можеше повече да издържи това прекрасно напрежение.

Притисна по-силно бедрата си към краката му и повдигна тялото си така, че той почти излезе от нея.

Прекрасната смелост на жена му изненада Хейдън. Той следваше движенията й и с все по-силен натиск на бедрата си проникваше все по-дълбоко в нея. Заедно с това той започна да гали твърдата малка пъпка между гънките.

Сподавен стон се изтръгна от устните на Лоти. Тя изпита сладкото мъчение да се почувства докрай изпълнена, да бъде напълно негова, разтапяща се под милувките му. Точно когато мислеше, че не може да изтърпи и миг повече, Хейдън натисна бедрата й надолу и едновременно се издигна срещу нея. Държеше я здраво и с все по-бързи движения започна да се движи в нея. А когато една ослепителна вълна на екстаз ги заля едновременно, се случи нещо, което и двамата не бяха предвидили. Лоти изкрещя.

— Алегра! Алегра, събуди се!

Алегра отвори бавно очи и откри Ели, която беше коленичила до нея на леглото със светнали очи.

— Какво има? — прошепна тя сънливо и се опря на лакът.

— Няма да повярваш кой е тук. Баща ти!

— Не ставай глупава! — И като прегърна куклата на Лоти, Алегра се обърна на другата страна. Тя беше прекарала цялата вечер нацупена в стаята си, защото мис Търлигър я беше обявила заедно с другите деца за прекалено малка, за да вземе участие в бала. — Баща ми е в Корнуол.

Без да се впечатли, Ели се изкатери от другата стана на леглото.

— Не, той не е в Корнуол, той е точно тук, в Девънбрук Хаус.

Алегра седна и разтърка очи.

— Сигурна ли си, че не сънуваш? Спомняш ли си какво стана, когато изяде две порции коледен пудинг. Кълнеше се във всичко свято, че един великан те наблюдава в стаята ти.

Ели тръсна глава.

— Тогава може би съм сънувала, но сега бях съвсем будна. Викът на леля Лоти ме събуди.

Очите на Алегра се разшириха загрижено.

— Лоти е изкрещяла?

Ели закима и даже къдриците й се залюляха.

— Беше един ужасен крясък. Помислих си, че убиват някого, докато обувах домашните си пантофи. Когато излязох навън, коридорът беше препълнен с гости, майка ми и леля Даяна плачеха, а чичо Джордж и чичо Тейн заплашваха да разбият вратата. Баща ми нареди на Адисън да донесе пистолетите му.

— Да не би да искаше да застреля Лоти?

— Разбира се, че не, глупачке. Искаше да застреля баща ти.

Алегра отметна завивката и спусна краката си от леглото.

— Нямаш основание да се страхуваш — каза Ели и я помилва по коляното. — Преди Адисън да донесе пистолетите, леля Лоти излезе напълно спокойна от стаята, а баща ти вървеше зад нея.

— Защо тогава е крещяла? Да не би той да й е направил нещо лошо? Беше ли ранена?

— Тя твърдеше, че е видяла мишка. — Ели показа с ръце. — Една толкова голяма мишка с налети с кръв очи и огромни зъби. Навярно много я беше срам, да предизвика такова вълнение заради една мишка. Не бях виждала лицето й толкова зачервено.

— Това е забележително — каза Алегра и отново скри краката си в леглото, като гледаше неспокойно в сянката. — При всички тези котки в къщата, не би трябвало да има мишки. Къде е сега баща ми?

— В спалнята на леля Лоти. След като се качиха горе и гостите се разотидоха, Куки ми свари топло мляко и ме държа дълго в кухнята при нея и Адисън.

Алегра седна и прехапа долната си устна, а бръчката между веждите й стана по-дълбока. Накрая слезе мълчаливо от леглото.

— Къде отиваш?

Бузите на Лоти почиваха върху голите гърди на съпруга й. Тя долови как сърцето му се успокои и заби равномерно.

С въздишка той обви ръце около нея и я целуна по косата.

— Толкова се радвам, че зет ти не ме застреля. Щях да пропусна това тук с голямо неудоволствие.

— Има много причини да се живее, нали?

Все още наслаждавайки се на последиците от това най-висше удоволствие, Лоти протегна ръка, зави и двамата с одеялото и се сгуши в топлите ръце на Хейдън. Изведнъж чу леко драскане по вратата.

— Чу ли? — прошепна тя и вдигна глава.

— Може би е мишка. — Лицето на Хейдън остана сериозно, но гърдите му се затресоха от потискан смях. — Една наистина голяма мишка със святкащи червени очи и страшно остри зъби, от които тече кръвта на последната жертва.

Лоти грабна най-близката възглавница и го замери с нея.

— Опитах се да ти спася живота. Аз пък намирам, че се получи впечатляващо.

— Така беше наистина — призна той със силен смях, — но би било още по-впечатляващо, ако връзките на корсета ти не висяха.

— Най-малкото подхранихме клюките. Сигурна съм, че утре сутринта жълтите вестници ще пишат за това надълго и нашироко: „Маркизът убиец и писателката нападнати от разярена мишка по време деликатно положение.“

Тя отново се отпусна в ръцете му и въздъхна доволно. Лунната светлина падаше върху леглото й и я къпеше в нежната си светлина. Хейдън мълчеше от дълго време и тя помисли, че е заспал. Но когато се опря на лакът, за да се порадва на удоволствието да го наблюдава в съня му, видя, че той лежи с отворени очи и гледа замислено в тавана.

Когато почувства любопитния й поглед, той се обърна бавно към нея.

— Трябва да ти разкажа за Жюстин.

Лоти поклати глава и го погали по бузата.

— Вече знам всичко, което ми е необходимо. Не е нужно да го правиш.

Той я хвана ръката й и целуна дланта й.

— Мисля, че трябва. Ако не за теб, заради себе си.

Тя кимна леко и отново се сгуши в ръцете му.

Когато Хейдън заговори, гласът му бе отчужден и звучеше, като че ли разказва нещо, което се е случило с другиго в някой друг живот:

— Почти три месеца след като се върнахме от Лондон, Жюстин откри, че е бременна. Не предполагаше, че детето е от Филип.

Лоти за миг закри очи. Благодарение на Нед тя знаеше истината и не попита, откъде е толкова сигурен, че детето не е негово.

— Жюстин беше все така убедена, че в леглото й в Лондон съм бил аз. Нямах сърце да й кажа истината. Когато откри, че ще има още едно дете, тя преливаше от щастие. Часове наред шиеше и бродираше шапчици, разучаваше приспивни песни и през цялото време разказваше на Алегра за малкото братче, което ще получи. Тя беше убедена, че детето ще бъде момче, наследникът, който искаше да ми подари. Нямах друг избор, освен да участвам в представлението и да се правя на много радостен.

— Какво ли мъчение е било това за теб — прошепна Лоти и погали ръката му.

— Не знаех какво друго да правя. В крайна сметка, не можех да обвиня едно неродено дете за обстоятелствата около неговото зачеване. Бях решил да държа Жюстин в Корнуол, докато и най-лошите слухове в Лондон не заглъхнат. — Той стисна зъби. — Но един слуга беше донесъл скандално вестниче от Лондон и то случайно попадна в ръцете на Жюстин. Там беше написано всичко — за изневярата й, за дуела, за смъртта на Филип.

За пръв път Лоти разбра защо той толкова дълбоко презираше всеки, който разпространява сред хората скандали за негова сметка.

— И какво направи тя?

— Изпадна в една от най-ужасните си депресии. Беше по-лошо от меланхолията, по-лошо от унинието, по-лошо от всичко, което бях преживял дотогава. Тя отказваше да напусне леглото си, освен късно през нощта. Бродеше като дух по коридорите. Прекарваше дните в стаята си. Въпреки че по този начин късаше малкото сърце на Алегра, тя отказваше да ни види. Мисля, че много се срамуваше да ни погледне в очите. — Той тръсна глава. — Опитах се да й обясня, че не е виновна за случилото се. Всъщност, аз бях виновният, задето я изоставих, когато тя се нуждаеше от мен.

Лоти до кръв прехапа долната си устна, знаейки, че опитът й да го убеди в противното е безполезен. Не сега и не още.

— В една бурна нощ тя изчезна. Търсихме я из цялата къща и навън в градината. Мислех, че ще ми спре сърцето, когато я открих на ръба на скалите. Виках името й, мъчех се да я накарам да ме чуе през плющенето на дъжда и воя на вятъра. Когато се обърна към мен и видях лицето й, замръзнах на място. Знаех, че няма да посмея да направя дори и една крачка. Тя стоеше там, без най-малка следа от лудост в очите — толкова хубава, толкова спокойна. Аз бях този, който беснееше от гняв като луд. Молех я да помисли за Алегра и за детето, което расте в нея. Да помисли и за мен. И знаеш ли какво ми отговори?

Лоти поклати глава, неспособна да произнесе и една дума.

— С абсолютно бистро съзнание тя се обърна към мен, от очите й струеше всичката любов на света и каза: „Ще го направя“.

Скочих към нея, но беше късно. Тя дори не извика. Изчезна безмълвно в мъглата.

Лоти се разтрепери.

— Ти си обяснил на властите, че е било нещастен случай, че се е подхлъзнала и паднала.

Той кимна с глава.

— Исках да спестя на Алегра скандала, че майка й е самоубийца. Когато разбрах, че от това се получи много по-грозен скандал, беше късно. Никога не съм си представял, че Алегра ще ме обвини за смъртта на майка си. Но го направих, не само заради нея, а и заради Жюстин. Исках да погреба жена си в осветена земя. — Той стисна зъби, като че ли се страхуваше да не загуби самообладание. — Не можех да понеса, че Господ ще я прокълне завинаги, след като целият й кратък живот беше белязан от толкова страдание и мъчение. И така, стоях на ръба на скалата, ослепял от дъжда и сълзите, и се заклех никой да не научи истината за нейната смърт. И никой не я научи. До този момент. — Той се обърна и погледна към Лоти. — Казах я само на теб.

Лоти се надвеси над него. Сълзите й намокриха лицето му. Сладката им топлина беше единственият балсам, който можеше да му предложи за раните, все още толкова пресни и дълбоки. Тя го целуна по челото, по веждите, по носа, а накрая и по устата и се опита да отнеме от душата му цялата тази болка и горчивина.

Като стенеше името й, като че ли то беше отговор на всички забравени молби, Хейдън обви с ръце тялото й и я обърна под себе си. Когато Лоти отвори за него ръцете и краката си и му предложи утеха, превъзмогнала сълзите и думите, никой от двамата не чу тихото изскърцване на вратата на спалнята.