Скандална нощ

17

Хейдън беше махнал както елегантното си облекло, така и пласта цивилизованост, което носеше с него. Носеше жилетка и сако, а кърпата му се вееше върху голия врат. Косата му беше разрошена, а погледът — див. Излезе от сянката и хвана Лоти за ръката.

— Твърде е късно да играеш ролята на невинното агънце, не намираш ли?

Беше застанал толкова близо, че тя усети мириса от смесицата на морски въздух и опасност, които струяха от него.

— Току-що бях при Алегра. Тя спи като бебе.

Лоти хвърли тайно поглед към клавишите, и разкъсвана от уплаха и учудване отговори:

— С-с-спи ли?

— Да, а вече знам, че свириш на пиано и че както добре свириш, така добре и се преструваш. — Присви очи и те се превърнаха в ледени шишове. — Разбира се, искаш да ме убедиш, че тук някъде наистина има призрак.

Лоти погледна портрета над камината. За пръв път Жюстин не й се присмиваше, а се усмихваше. Виолетовите й очи блестяха на лунната светлина, като че ли двете деляха някаква тайна, която само жените разбират, тайна, която трябва да спаси Лоти. Възможно ли е вече да не са съпернички, а съюзнички? Дали не беше ги повикала с Хейдън по определена причина?

Странно ободрена от тази представа, Лоти се обърна към Хейдън и го погледна в лицето.

— Ти избяга така панически, когато Алегра свиреше, сякаш беше подгонен от призрак.

— Призракът на собствената ми лудост. Ако знаех това, нямаше да стъпя в това проклето помещение.

— Както виждам, отново си тук — отговори Лоти тихо и направи крачка към него.

Той я изгледа иронично. Погледът му премина от разрешените й къдрици през измачканата нощница до босите крака.

— Само защото ми погоди един жесток безсърдечен номер. Защо го направи, Лоти? Не мислиш ли, че разочарованието в очите на дъщеря ми не беше достатъчно наказание?

Лоти поклати глава.

— Не се опитвам да те накажа.

Той прокара ръка през косата си.

— Защо ме повика тук и ме осъждаш на адски мъки?

Лунната светлина къпеше с алабастровата си светлина лицето на Хейдън, а той я гледаше, неспособен да скрие безпомощния си копнеж. Лоти се чудеше какво би направила, ако той още веднъж я погледне така, но вече знаеше отговора.

— Затова те повиках тук — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си и го целуна. Подари му цялата си нежност, една съблазнителна смесица от най-различни чувства, която опияни и двамата със своята сладост.

— О, по дяволите — промърмори той върху устните й. — Пак ли ме съжаляваш?

— А не беше ли съжалението причината да се ожениш за мен? — Лоти целуна врата му и се наслади на топлия солен вкус. — Аз попаднах в ужасен капан, а ти прояви съчувствие.

Той я погали по косата и наведе главата й назад, за да може тя да го гледа в очите.

— Ожених се за теб, защото не можех да понеса дори и в мислите си, че друг мъж ще те направи своя метреса… ще те целува… ще те докосва… вместо да го правя аз.

Признанието му предизвика особено чувство у нея.

— Покажи ми как ще го направиш — прошепна тихо тя.

Като милваше устата й с кадифения си език, Хейдън обгърна ханша й с ръце, вдигна я и я притисна към рояла. Махна подпората и капакът се затвори с трясък. След това я положи отгоре.

Лоти опря малките си ръце на широките му гърди, за да не изгуби равновесие, но нищо не можеше да направи със задъханото си дишане. Най-после нямаше слуги, нямаше ги Хариет и Алегра, които можеха да попречат. Дори и Жюстин бе потънала в сянката и ги беше оставила двамата, сами с луната.

Хейдън я прегърна нежно. За момента беше доволен да вдишва тихите й въздишки и да целува нежната кожа на врата й. Когато прокара върха на езика си по чувствителния край на ухото й, Лоти се задъха, а краката й се повдигнаха. Той се настани между тях и издаде гърлен звук. С грапавите си ръце погали през тънкия плат на нощницата връхчетата на гърдите й и с това предизвика вълна от объркани чувства в корема й.

Понесена в море от екстаз, тя почти не усети как той свали нощницата от раменете й и загледа с жаден поглед оголените й гърди.

— О, Лоти, сладка Лоти — каза той с дрезгав глас, възторжено съзерцавайки я на лунната светлина. — Мечтая за този миг от първата нощ в Мейфеър…

Преди Лоти да оцени чудото на това признание, той сведе тъмната си глава върху гърдите й и облиза първо едното, после другото зърно. Целият и свян беше пометен от смелите му милувки. Този път бурята от чувства избухна надолу под корема й, отваряйки безкрайна празнота между краката й.

Когато поиска да стисне крака, за да облекчи болезнената възбуда, бедрата на съпруга й станаха твърди и неподатливи и не й оставиха избор освен този, да обвие краката си около него.

Хейдън се страхуваше, че невинното страдание на Лоти ще бъде гибелно за него. Той се облегна назад и си позволи известно време да й се наслаждава. Тя изглеждаше като паднал ангел с полузатворените си очи, изпълнени с желание, с виещите се руси къдрици около почервенелите бузи, с голите си гърди, които точно като подутите й устни блестяха от целувките му.

— Сладка Лоти — прошепна той и докосна кожата й с ръка. — Толкова се старах да си доказвам, че си още дете, но в сърцето си през цялото време знаех, че си жена.

Той я изгледа право в очите и погали под нощницата й. Ръката му се плъзна по коляното, по меката като пух кожа от вътрешната страна на бедрата й, после по-високо, докато пръстите му достигнаха копринения триъгълник между краката й.

Тя затвори очи, гърдите й се издигаха, когато задиша учестено. Неспособен да удържи желанието си, Хейдън я притисна отново върху рояла и вдигна високо нощницата.

Тя навсякъде беше златна, златни бяха миглите й, кожата й, къдриците й, както горе, така и долу. Жадният му поглед остана там, а дъхът му се учести. Не искаше нищо друго, освен да прокара ръка по копринената мекота и да потърси перлата, която бе по-ценна от злато.

Без да сваля поглед от лицето й, той докосна с пръст къдриците и изстена от откритието си. Тя беше влажна за него. Нужно бе голямо самообладание, за да не разкопчее веднага отеснелите си панталони и да проникне дълбоко във влажната й женственост. Но поруменелите й бузи и страстният поглед в очите го накараха да потисне своето желание, за да удължи нейното удоволствие.

Той галеше чувствителните гънки, докато тя не започна да се извива под ръцете му. Леко обикалящ с пръст мястото, в което бяха събрани всичките й чувства, той се наведе над нея, така че устните му докоснаха ухото й.

— Кажи ми, ангел мой, толкова ли си божествено сладка, колкото изглеждаш?

Лоти отвори очи, но Хейдън я хвана отзад с големите си топли ръце и я притисна в края на рояла, където тя напълно се отдаде на милостта му. Нищо от това, което й бяха разказали Лора и Даяна, не можеше да я подготви за шока, когато видя как съпругът й постави тъмнокосата си глава между бедрата й и притисна устни към забраненото място, което и тя почти не смееше да докосва.

Това е лудост, мислеше Лоти, дълбоко разтърсена. Да лежи върху капака на рояла на лунна светлина с вдигната до талията нощница, да се огъва под дръзките милувки на мъжа, който отказва да я дари с любов, но е готов да й подари такова опустошително удоволствие. В този момент съвсем не се вълнуваше дали е убил първата си жена, както и не я беше грижа дори ако наистина го бе направил.

Всяко потрепване на езика му я обливаше с наслада, тъмна, сладка и неудържима.

Точно в момента, когато се разтрепери под устните му, той проникна с пръста си дълбоко в нея и я хвърли в бездната от бушуващи чувства. Но той беше до нея, за да я хване със здравите си ръце, да я притисне до гърдите си и да успокои неудържимото й треперене с милувки и безмълвна нежност.

— За миг си помислих — прошепна той в косите й, — че ще изкрещиш, както тогава в стаята на Алегра.

Все още без дъх, тя скри почервенялото си лице във врата му.

— За момент и аз си го помислих.

Като затвори устата й с дълбока опияняваща целувка, той я вдигна и я отнесе върху дивана. Положи я върху сатенената възглавница, свали нощницата й и я хвърли на пода. Въпреки че беше перверзно, но и възбуждащо да бъде гола, докато мъжът й е напълно облечен, Лоти копнееше той да притисне топлата си кожа върху нейната. Тя протегна ръка към копчетата на ризата му и разтвори докрай плата.

Хейдън затвори очи и мислеше, че няма нищо по-прекрасно от това да усеща меките й разкошни гърди върху своите. Най-малко, докато тя не плъзна ръката се смело надолу и не я притисна върху издутината отпред на панталона му.

Когато бедрата на Хейдън се притиснаха силно към ръката й, неутолимото любопитство на Лоти се превърна в учудване. Беше излъгал, когато твърдеше, че може да й предложи само името си. Тя погали втвърдения му член под еленовата кожа, почувства с два пръста неговата дължина. Духът притежаваше сърцето му, но за нея беше останалото.

Със сподавен стон той я притисна върху дивана и разкопча панталона си. Един облак мина пред луната и я закри. Когато Хейдън легна върху нея, Лоти разтвори ръце и крака, за да го посрещне в тъмнината. Той влезе в нея, в сладкия мед, който бликна от утробата й.

Лоти изстена, изпълнена с наслада. Ако питаха нея, той трябваше да продължи цяла нощ с тези луди милувки. Мъжът й обаче навлезе дълбоко в нея.

От Лора и Даяна знаеше, че Хейдън бе направил всичко по силите си, за да я подготви да го приеме. Но за това, което последва, никога не може да си подготвен. Тя впи ноктите си във влажните от пот мускули на гърба му и прехапа устни, за да не изкрещи, но не достатъчно навреме, за да потисне един болезнен стон.

Все още дълбоко в нея, Хейдън спря, с мъка удържайки силното си тяло.

— Не спирай — извика Лоти и се помъчи да скрие сълзите си, преди той да ги е видял. — Ти беше повече от великодушен спрямо мен. Сега е време за твоето удоволствие.

— Благодаря, Карлота — отговори сериозно той, а раменете му трепереха под ръцете й. Изненада я с нежна целувка по носа. — Ти си толкова прекрасна и жертвоготовна. Ще се постарая неприятното чувство да не трае дълго.

Той опря ръце в облегалката на дивана и започна с дълги ритмични движения на бедрата си да се плъзга навън и навътре. Лоти лежеше със стиснати очи и изведнъж започна да откликва на тласъците. Все още беше с чувството на парене и теснота, но острата болка започна да се превръща в нещо прекрасно.

Не можеше да каже кога почувства удоволствието. Знаеше, че в един момент лежеше изпъната като дъска в отчаян опит да не избяга от него, а в следващия — му предлагаше бедрата си и се притискаше към него, за да може той да проникне по-дълбоко.

— Много ли ти е неприятно? — промърмори той и гласът му прозвуча нежно. — Да спра ли?

— Не! — изстена тя и обви с ръка твърдите му мускули на ръката му. — Никога.

— Ах, ти малка ненаситнице! А аз уверявах Нед, че никак няма да е трудно да те задоволя.

Тогава Лоти се осмели да отвори очи, осмели се да зарови пръсти в косата му и да притегли устните му върху своите.

— Трябва да го докажеш.

Той покри устните й, охотно прие поканата и навлезе още по-дълбоко в нея, докато тя не се задъха.

Силното му мъжко тяло я притискаше върху дивана. Не й оставаше нищо друго, освен да потъне по-дълбоко върху възглавниците, а на него — да прониква все по-дълбоко в нея. Ако мелодията, която преди това бе изтръгнал с устните си от тялото й, беше едно прекрасно ноктюрно, това тук беше гърмяща рапсодия, покоряваща със своята сила и страст. Не искаше да свършва и достигаше една след друга опияняващи кулминации. Когато отново сложи ръка между бедрата й и нежно я погали, Лоти затрепери под умелите му пръсти и страстта разтърси сърцето й.

Уловен в прегръдките й и обграден от чувствена топлина, Хейдън усети, че губи самообладание. Той още веднъж проникна в изпълненото с готовност тяло на съпругата си и екстазът избухна като огромна вълна, отми миналото и отнесе всички духове със себе си.

— Лора и Даяна имаха право — измърмори Лоти сънливо опряла буза до гърдите на Хейдън и протегнала собственически крак върху бедрото му.

— За какво?

Тя навиваше на пръста си една мокра от пот къдрица от гърдите му.

— Казаха ми, че ще бъде по-леко, ако преди това ме подготвиш да те приема.

Гърдите му се затресоха от силен смях.

— Навярно трябваше предварително да уведомя за посещението си.

Тя сниши глас, за да звучи важно и каза:

— Лейди Оукли е готова да ви приеме, милорд, Ако искате да я срещнете в музикалния салон и да я съблечете, ще я намерите върху дивана, където ви очаква.

— За мен ще бъде изключителна чест. Момент да позвъня.

Мускулите на Хейдън се раздвижиха по гърдите му и той протегна ръка над главата си, като че ли да хване звънеца над арфата.

Лоти се изтърколи върху него и изписка протестиращо.

— Да не си посмял! Ясно си представям как мис Търлигър — тя направи измъчена физиономия, — е надвесила нос над нас. Ако ни завари в това шокиращо положение, навярно ще извика Меги да донесе бърсалката за прах, за да въдвори ред.

— И какво му е лошото — Хейдън я хвана отзад и в очите му се появи немирен блясък. — Мога да си представя няколко добри възможности за използване на бърсалката за прах.

— И аз, милорд, но мога да си представя и това.

Когато Хейдън усети как нежните й къдрици, още мокри от семето му, се отъркаха по възбудения му член, той изстена високо — от болка и от надигащо се желание. Нед не трябваше да се страхува за възможностите му, когато ставаше дума за похотливата му млада жена. Всичко от което се нуждаеше, беше да погледне искрящите й сини очи, за да стане голям, твърд и готов отново да я люби. Без да споменава какво предизвиква у него въртенето на бедрата й.

Остави езика си да се плъзна в подутата й от неговите целувки уста и се задъха.

— И така, какво още казаха леля ти и сестра ти, за да те подготвят за задълженията в брачното легло?

— Ами… — отговори тя и под златните си мигли го изгледа похотливо, — те ме предупредиха, че има съпрузи, които лесно губят контрол и изпитват такъв необуздан глад, че се нахвърлят върху жените си като диви животни и мислят само за задоволяване на собствените си потребности.

— Колко ужасно — устните на Хейдън се свиха в иронична усмивка. — За кратко можем и ние да го направим — започна той, сложи ръце на талията й и я обърна с корем върху дивана — все едно че съм такъв мъж.

Когато коленичи зад нея и постави възглавница под бедрата й Лоти го изгледа уплашено, а дъхът й се ускори.

— Мисля, че ще го издържа, ако се налага. Искам да изпълня съпружеските си задължения.

— И аз моите.

И Хейдън проникваше дълбоко в нея, докато тя не изстена от наслада и не потъна дълбоко във възглавниците на дивана.

— Затвори си очите, ангел мой — прошепна той — ще мине по-бързо, отколкото очакваш.

Хейдън видя през стъкления таван, че по небето плуват нежни розови облачета. Пренебрегвайки сънливия протест на Лоти, той й облече дългата нощница и я взе на ръце. Тя го прегърна през врата, без да отваря очи и буйните й къдри гъделичкаха носа му. Тя не използваше като Жюстин тежки цветни парфюми. Чистата й миризма беше смесица от сапун и мускус от любовната игра и го възбуждаше невероятно.

Въпреки че първата мисъл на Хейдън бе да я отнесе в спалнята си, той се насили да завие към източното крило. Ако я сложи в широкото легло с балдахин, щеше отново да я люби. А след това навярно отново. Беше позволил на страстта си да се отприщи без задръжки. Всичко, което бе останало от невинността на жена му, бяха няколкото ръждиви петна по краката й. Изтощеното й тяло спешно се нуждаеше от малко тишина и покой, за да си почине.

Щеше да предупреди Меги да не безпокои господарката си. Да й подготви гореща баня в стаята. Когато си представи гледката, как Лоти седи в месинговата вана, отметнала русите си къдрици, как полива златните си гърди с блестящата течност, главата му се замая и усети парене в хълбоците. Хейдън изруга.

Отнесе Лоти в спалнята й и я положи под завивката. Един жълт котарак го изгледа подозрително.

— Не святкай така яростно с очи — прошепна Хейдън. — Хващам се на бас, че са те галили достатъчно. И то без благословията на църквата.

Мистър Скокльо не се виждаше никъде, но когато Хейдън разстла още едно одеяло върху Лоти, Мирабела изскочи изпод леглото. С необясним прилив на енергия, типичен за малките котета, прескочи леглото, завъртя се няколко пъти в кръг из стаята и се настани върху писмения несесер от розово дърво върху бюрото в ъгъла.

— Виж какво направи — скара й се Хейдън, защото котето разля мастилницата.

Напълно безразлична, котката скочи от масата, отиде бавно до камината, сви се на кълбо и започна да ближе косматото си коремче.

След като хвърли поглед към Лоти, за да се убеди, че не се е събудила, Хейдън се приближи до писалището, за да вдигне мастилницата, преди мастилото да е покапало на килима. Но котето не беше направило никаква беля. Мастилото бе изсъхнало много преди то да скочи на бюрото. Когато Хейдън махна шишето от изцапания лист, бутна с лакът несесера за писане в края на масата. Той се обърна и от него изпадаха листове пергаментова хартия, изпълнени с грижливия почерк на Лоти, който не можеше да се сбърка. Тя обичаше завъртулките и енергичния замах с перото. Украсяваше буквата „Й“ не с чертичка, а с театрални петна мастило. Когато вдигна една от страниците, Хейдън усети, как усмивката се плъзна по лицето му. Жена му пишеше по същия начин, както и обичаше — с неподправена страст и с обилно вдъхновение, но без всякаква грижа за подреденост и точност.

Предположи, че това е нещо като домакински дневник, какъвто си водеха повечето от дамите. Наведе се да прибере останалите листове и да ги сложи отново в несесера. Тогава пред погледа му попадна първата страница: Никога няма да забравя онзи момент, когато за първи път видях мъжа, който искаше да ме унищожи…

Усмивката на Хейдън бавно помръкна, когато седна до бюрото и започна да чете.