Скандална нощ

4

Когато чу настоятелното чукане на входната врата, Хейдън най-после беше потънал в пухената завивка на наетото заедно с къщата легло и беше изпънал уморените си крака.

— И това ли е част от шегата — изстена той, обърна се по гръб, за да се скрие по-дълбоко в леглото. Една от хубавите страни на посещението му в Лондон бяха няколкото часа несмущаван сън. Но вероятно и това му беше отказано. Навярно онзи подлец Нед бе измислил ново дяволско мъчение. Хейдън най-много ценеше самотата си, която преди няколко часа беше смутена първо от една любопитна девойка, после от безсрамна лека жена и накрая от един разгневен дук. Навярно отново беше Нед, за да му съобщи, че онова представление е било колосална шега, че очарователната дебютантка и разгневеният й зет са били само актьори, наети да изпълнят този смешен фарс, в който Хейдън несъзнателно е изиграл главната роля.

Ако това бе истина, тогава жената, която бе държал в прегръдките си, бе наистина много талантлива артистка. Всяка блудница от Флийт Стрийт можеше да пресъздаде страст, но невинността, която усети при целувката, не може да се сбърка.

Тропането престана. Хейдън се наслади на блажената тишина и не смееше да диша. Може би все пак беше камериерът или някой друг слуга, който се връща посред нощ от кръчмата.

Отново се обърна настрана, решен да поспи до изгрева на слънцето. Чукането се възобнови — силно и настоятелно. Хейдън отметна завивката и скочи от леглото. Облече халата си и с несигурно движение завърза колана. След това запали свещ и слезе по стълбите. За човек, който не искаше нищо друго освен да бъде сам, общуването с него в този момент щеше да бъде много трудно. Когато отвори вратата, последният човек, когото очакваше да види, беше Карлота Ан Фърли.

Тя отвори уста. Той затръшна вратата.

Не след дълго на вратата отново се почука, но този път двойно по-силно. Хейдън отново отвори вратата и изгледа неканената си гостенка със страховит поглед. Тя беше сменила скъсаната си вечерна рокля с кафява пола и подплатен с кожи вълнен жакет от смарагдовозелена коприна и изглеждаше вече като притеснена, но и много очарователна девойка. Късото жакетче обгръщаше тънката й талия и подчертаваше меките очертания на гърдите й. Върху къдриците си носеше филцова шапка, украсена с розово перо. Точно това малко перо върху шапката неочаквано развълнува сърцето на Хейдън. Тя добре прикриваше уплахата от срещата си с този разгневен висок мъж с навъсено чело, облечен само с тъмночервен халат.

— Добър вечер, мис Фърли. Или по-скоро добро утро. — Той огледа улицата зад нея. Точно в този момент зад ъгъла изчезна един нает файтон и уби в зародиш всички надежди да я изгони веднага. — Сама ли дойдохте, или всеки момент чичо ви или някой братовчед ще изскочи от храстите с меч в ръка?

— Сама съм — отговори тя и хвърли нервен поглед през рамо.

— Това ми създава грижи. Не трябваше ли да сте вече в детската? Ако спазвахте обичайния ход на нещата, навярно щяха да бъдат спестени много ядове, особено за мен.

Хейдън се постара да забрави, че преди няколко часа за малко да я вкара в своето легло. Въпреки че вероятно нямаше да стигнат по-далеч от гръцката софа в библиотеката.

Тя въздъхна:

— Както по-рано се опитах да ви обясня, лорд Оукли, отдавна вече не спя в детската стая.

— Това значи, че сте достатъчно голяма, за да разберете колко е рисковано да наемате файтон и да посещавате един джентълмен без жена и на всичко отгоре през нощта.

Прегърнала копринената си мрежеста чантичка, като че ли беше талисман, тя изпъна рамене.

— Семейството ми мисли, че съм изгубила доброто си име. Нямам какво да губя повече.

— Ако мислите така, мис Фърли, — отговори той с опасно тих глас. — Вие в действителност сте много по-млада и наивна, отколкото смятах.

Въпреки че се стараеше да не отмести погледа си, бузите й почервеняха.

Хейдън се почувства като най-зъл тиран. Той въздъхна и направи крачка назад.

— Можете да влезете, дори и ако някой ви види. Навярно има хора в Лондон, които смятат, че прелъстяването на дебютантки е в списъка на прегрешенията ми.

Тя побърза да се възползва от колебливо изречената покана. Преди вратата да се затвори, вече се бе отправила към библиотеката.

— Чувствайте се като у дома си, докато се облека — извика той. — Както одеве.

След малко Хейдън се върна в библиотеката и откри, че тя бе разпалила отново камината и седеше на стола пред писалището, като че ли се намираше у дома си. Ако не друго, беше изобретателна.

Хейдън се настани зад писалището и я загледа. Въпреки че много писатели и поети биха определили сърцевидното й лице като ангелско, това, което го привличаше, бяха дяволитите пламъчета, които проблясваха в небесносините й очи. Веждите с цвят на мед контрастираха с русата й коса. Пълните й устни бяха очарователно извити. Нежният нос бе вирнат в края, а високото чело издаваше решителност.

Точно както се опасяваше, той беше целта на тази решителност. Момичето свали ръкавиците си, пъхна ги в чантичката и заговори:

— Сигурна съм, че сте учуден защо ви безпокоя в толкова неподходящо време.

Хейдън допусна, че тя би могла да го безпокои по всяко време на денонощието.

— Изгарям от любопитство — каза той и забарабани с пръсти върху писалището, но сухият звук издаваше нещо съвсем различно.

Тя се наведе напред, а лицето й изглеждаше обезпокоително сериозно.

— Малко е неудобно, но сметнах, че бих могла да ви уговоря да се ожените за мен.

Хейдън дълго не можа да отговори. Облегна в креслото си, покашля се един път, два пъти, три пъти. Накрая попита:

— Да не би да ми правите предложение, мис Фърли?

— Всъщност, да. Макар че в очите на внуците ни би било по-романтично, ако вие го бяхте направили.

Нейният глас бе изпълнен с такава безнадеждност, че той се принуди да отговори тихо:

— Страхувам се, че никога няма да има внуци. Както вече недвусмислено обясних на настойника ви, нямам намерение да се женя отново. Нито сега, нито по-късно. Изобщо никога. Освен това му обясних, че няма основание за женитба и че не съм ви компрометирал. — Когато Хейдън отново помисли за мекотата на гърдите й, почувства известни угризения на съвестта. Може би не беше съвсем честен, дори и пред себе си.

Без да се засяга от отказа му, Лоти се осведоми:

— А, ако бях компрометирана?

Той внимателно обмисли отговора.

— Тогава като мъж на честта бих бил принуден да ви предложа защита чрез името си.

Тя сведе глава. От спомена за отминалия опит с жените Хейдън знаеше, че ще последват многословни молби, обвинения и дори няколко изкуствени сълзи. Само не беше подготвен за това, че тя ще свали шапката си. Перото клюмна, когато я постави на писалището. Ръцете й се плъзнаха по косата, тя свали една след друга инкрустираните с перли фиби и водопад от светли коси покри слабите й рамене.

Тогава вдигна глава и в погледа й, освен невинност, се четеше смела покана. Хейдън почувства как устните му пресъхнаха, жертва на въздържанието, което сам отдавна си беше наложил. Чувствената й смелост щеше да сътвори още беди, ако не беше забелязал, че пръстите й треперят, когато започна разкопчава облечените с плат копчета.

Хейдън заобиколи писалището, осъзнал, че отново може да се движи. Той взе ръката й в своята и помисли, че няма да й е приятно, когато забележи, че пръстите му също треперят. Чувстваше ударите на сърцето и през тежкото кадифе.

Гласът му беше станал още по-груб:

— Извинете, че питам, но вие навярно сте дошла да ме уговорите да се оженя за вас и да ме съблазните.

— Нито едното, нито другото. А може би и двете. Има ли значение последователността? — тя го изгледа и въпреки старанието очите й гледаха отчаяно. — Не можете да излъжете, че не изпитвате желание. Не бихте имали нищо против да ме компрометирате, ако не мислехте, че трябва да платите за това.

— Но цената, която искате, е прекалено висока. — Той изучаваше лицето й с притворени очи. — Чичо ви е един от най-богатите хора в Англия. Навярно имате голяма зестра. Като гледам хубавото ви лице, съм уверен, че както сега, така и в бъдеще няма да ви липсват обожатели. Защо, за бога, искате да се омъжите за човек като мен с толкова лоша репутация?

Тя нервно преглътна и прокара върха на езика по устните си:

— Защото ви намирам… за неустоим.

Когато този път се почука на входната врата, Хейдън дори и не мигна с очи, но Лоти почти излезе от кожата си.

— Останете точно където сте — заповяда й кратко той и я погледна изпитателно.

Когато Хейдън се върна в стаята, Лоти седеше в същата поза и наблюдаваше огъня в камината. Той хвърли писмото, което беше получил, в скута й, като й даде възможност да види счупения печат на зет си.

Раменете й увиснаха и тя въздъхна:

— Ако не искате да се ожените за мен, моят зет ще бъде принуден да защитава честта ми на дуел. — Тя отправи поглед към него. — Не мога да понеса мисълта, че Стърлинг ще загуби живота си за нещо толкова незначително като моето добро име.

Хейдън се опря на ъгъла на писалището.

— Откъде сте сигурна, че вашият настойник ще изгуби дуела?

Лоти разтреперана пое дъх и отбягна погледа му.

— Известно е, че вие сте много добър стрелец.

Въпреки че лицето на Хейдън не се промени, той като че ли отново чу оглушителният трясък на два пистолета, които отекнаха едновременно, вдъхна отново острата миризма на барута и съкрушен видя Филип, паднал на земята с израз на учудване върху младото си лице. Когато заговори, тонът му беше ледено спокоен.

— Дори и най-добрият стрелец понякога пропуска целта, ако противникът е също толкова добър. Откъде знаете, че няма да бъде проляна кръвта от моето сърце? — Той тихо се засмя, но това беше сух звук, без всякаква веселост. — О, забравих, че скандалните вестници вярват, че нямам сърце.

— Докажете, че се лъжат! — отговори Лоти изпитателно и упорито вирнатата й брадичка предупреждаваше за проблемите, от които се страхуваше. — Като се ожените за мен и спасите живота на зет ми.

Той наклони глава в настрана.

— И така, вие сте загрижена повече за неговия живот, отколкото за вашия?

Тя държеше писмото в ръце и беглата й усмивка беше изпълнена със самоирония.

— Подслушах разговора между Стърлинг и сестра ми. Както изглежда, още от тази вечер трябва да бъда готова да приемам парада от безнравствени господа, които изгарят от нетърпение да ме полюлеят на коленете си.

Хейдън би се изсмял на думите й, ако нарисуваната от нея картина не се беше загнездила в съзнанието му. Какво щеше да се случи, ако Девънбрук е прав? Ако отказът му да се ожени я осъдеше на живот извън обществото?

Навярно се беше случвало млада жена от най-добро семейство да бъде захвърлена в калта, след като е била замесена в скандал. За хубавица като Лоти не би било трудно да намери богат закрилник, който щеше да я глези, докато не намереше ново по-младо и по-хубаво лице и да я прехвърли на следващия мъж. И отново на друг…

Хейдън несъзнателно сви ръцете си в юмруци и почувства как пръстите му се впиват в дланите.

Той заобиколи стола на Лоти, наведе се над раменете й, така че дъхът му раздвижи меките къдрички над ухото й.

— А какво би станало, ако аз съм мъжът, за когото е говорил зет ви? Как ще знаете, че не искам само да ви вкарам в леглото си тази нощ, а утре, опозорена, да ви върна на семейството. Какво би могло да ме спре да ви направя любовница, а не съпруга?

Тя обърна глава така, че кораловите й устни почти докоснаха неговите:

— Вашата дума!

Хейдън я погледна в очите, които отговориха откровено на погледа му. Много отдавна никой не бе разчитал на думата му. За своя настойник тя бе готова доброволно да жертва както девствеността си, така и своята гордост. Беше готова да му позволи да омърси нежната й млада плът с опетнените си от кръв ръце.

Той бавно се изправи и се върна до писалището, върху което все още се намираше елегантното сандъче, което след няколко часа щеше да поеме пътя към Уелс. Хейдън горчиво си помисли: „По-добре да бях останал там!“ Далеч от хубави млади жени и техните роднини, които обезателно трябваше да се намесят.

Хладно и изпитателно отново изгледа гостенката си.

— Искам да разбера, мис Фърли, дали вашият настойник ви е дал добро образование.

Тя закима с глава, въпреки че въпросът я шокира.

— Две години прекарах в образователния институт за млади дами на мисис Литълтън. По време на престоя си там научих наизуст много глави от книгата на мисис Чапънс „За развитие на интелекта“, между тях са: „Любезност и съвършенство“, „Обуздаване на сърцето и желанието“ — Тя сви извинително рамене. — Трябва да си призная, че никога не научих добре „Обуздаване на темперамента“.

— Както и аз — промърмори той.

Лоти започна да изброява с пръсти уменията, които най-много се ценяха:

— Мога да рисувам доста приятни акварели, портрети с познавателна ценност, да бродирам. — Лицето й се освети. — О, мога и много добре да свиря на пиано.

— Без музика! — каза той като поклати глава. — Нямам влечение.

Тя беше смаяна.

— Също зная много добре френски, мога да шия прав бод, да танцувам валс и менует и…

— Можете ли за склоните едно латинско име?

Тя го изгледа учудено, тъй като очевидно това не се отнасяше до уменията на една съпруга.

— Моля?

— Можете ли за склоните едно латинско име? — повтори той нетърпеливо. Завъртя кожения глобус, който се намираше до писалището и попита:

— Можете ли да намерите на глобуса Маракеш? Можете ли да ми кажете през коя година остготите завладяват Рим? Изобщо имате ли нещо полезно в главата си освен поръбването на носни кърпи или разранени пръсти, причинени от учителя по танци.

За да запази самообладание, Лоти така здраво стисна устни, че мускулите на челюстите й изпъкнаха:

— Кое от всички склонения ви интересува: а-, о-, е-, и- или консонантното склонение? — Преди да изчака отговора, продължи. — Маракеш е столицата на Южно Мароко. Намира се в Северозападна Африка. А остготите никога не са завладявали Рим. Това са направили вестготите през 409 година след раждането на Христа, ако не се лъжа.

Хейдън с усилие се въздържа да не изстене. Ако се беше представила като глупачка, чиято глава е пълна с безполезни глупости, навярно без съжаление щеше да я остави на съдбата й.

Когато взе ръката й и я вдигна на крака, известието за дуел от настойника й падна незабелязано върху килима. Той се запъти към вратата, а тя се запрепъва зад него, тъй като на всяка негова крачка трябваше да прави три.

— Къде ме водите? — останала без дъх попита тя. — Искате да ме компрометирате ли?

Той рязко се спря пред вратата, обърна се и се върна до писалището. Взе шапката и я нахлупи върху главата й. Перото се наклони още повече над чипия и нос, така че тя кихна.

— Не, мис Фърли — обяви той през зъби. — По, дяволите, ще се оженя за вас.

Докато елегантната карета на маркиза трополеше по заспалите улици на лондонския Уест Енд, затъмнените прозорци на градските къщи се струваха на Лоти като затворени очи. На изток небето все още не се беше осветило в розово. Дори и слугите, с ранните си задължения, по това време все още бяха в леглата си.

Завиха зад ъгъла и неприятно чувство сви корема на Лоти, когато видя ярко осветен дома на Девънбрук. Тя хвърли разтревожен поглед към Хейдън, но неговото застинало лице не изразяваше нищо.

Входната врата беше леко отворена и Лоти и Хейдън влязоха незабелязано. Слугите в предверието тичаха натам-насам и никой не забеляза пристигането им.

Стърлинг излезе от салона с изтощено лице.

— Как така я няма! — извика той. — Не може да изчезне. Преди няколко часа я изпратих да си легне.

Куки го следваше обляна в сълзи.

— Леглото й е празно, ваша светлост. И никой не е спал в него.

Лора изтича срещу него.

— Мислиш ли, че е избягала? Навярно се е уплашила да не би да я принудим да се омъжи за това чудовище.

Лоти почувства как мускулите на Хейдън се стегнаха. Докато измисляше нещо умно, върху което да се съсредоточи, Адисън излезе от библиотеката. В ръката си държеше продълговата кутия от лакиран махагон.

Слугата спря пред Стърлинг и отдаде чест. В лицето му се отразяваше важността на задачата.

— Пистолетите ви, ваша светлост. Току-що смазани и заредени.

— Навярно трябва да се махнем от тук — прошепна Лоти и задърпа Хейдън към вратата. — Моментът не е подходящ да съобщим радостната новина.

— Точно обратното! — прошепна Хейдън. — Вашият настойник се нуждае спешно от малко радост. — И докато Лоти се мъчеше да го отклони, той я улови за ръката и тръгна с нея през залата.

Предупреден от покашлянето на Куки, Стърлинг се обърна.

— Вие! — извика той. — Какво, по дяволите, правите тук? Не беше ли достатъчно това, което сторихте на нашето семейство тази нощ! — Когато забеляза и Лоти, Стърлинг добави тихо. — Вероятно не е било достатъчно.

— Искам да ме чуете само за пет минути, за да обясня всичко… — започна Лоти.

Стърлинг я прекъсна:

— Интересува ме само отговорът на един въпрос. Прекара ли тази нощ в леглото му?

Сплела топли пръсти в тези на маркиза, Лоти почувства как се изчервява.

— Момент — взе думата Хейдън и пристъпи напред. — Не мога да търпя, когато поставяте под съмнение честта на една млада дама.

— Не вашата чест, а липсата на такава ми създава грижи — отговори гневно Стърлинг. — Не считам за необходимо да я обсъждаме тук. Тази възможност ще имаме най-добре на полето на честта.

— Дойдох да ви съобщя, че дуелът е излишен — обясни Хейдън.

За момент Стърлинг мълчаливо го изучаваше, преди да отговори хладно:

— Навярно сте прав!

Когато взе от ръцете на Адисън кутията и отвори капака, Куки изпищя, Лора падна в ръцете му, а той с усилие се откъсна от ръката на съпругата си. Стърлинг взе един от заредените пистолети и се прицели в сърцето на Хейдън.

Въпреки че нито един мускул на трепна по лицето на маркиза, Лоти застана пред него, за да го защити с крехкото си тяло.

— Скрий оръжието, Стърлинг. Намеренията му са почтени. Той дойде, за да поиска ръката ми.

Стърлинг бавно отпусна пистолета, без да изпуска от поглед лицето на маркиза.

— Вярно ли е това?

— Да! — отговори Хейдън.

— Как така променихте решението си? Преди няколко часа, когато разговарях с вас, вие ми се заклехте, че никога няма да се ожените.

Ръцете на Хейдън прегърнаха раменете на Лоти и тя потрепера от силата им.

— Не знаех колко убедителна може да бъде вашата балдъза.

Стърлинг отправи поглед към Лоти:

— Какво става с теб? Навярно следващото, което ще ми съобщиш е, че си влюбена до ушите в него.

Лоти беше благодарна, че Хейдън не може да види лицето й, когато погледна настойника си право в очите и каза:

— Много продължителни и щастливи бракове са изградени върху доста по-стабилни основи, отколкото е любовта.

Стърлинг отпусна рамене и се предаде. Не можеше да се отметне от думите си. Подаде пистолета на изненадания Адисън и се обърна към Хейдън:

— Елате с мен, Оукли. Да поговорим в салона.

Когато вратата се затвори зад двамата мъже, Лоти погледна към Лора. Сестра й я наблюдаваше с изпълнени със сълзи очи.

— О, Лоти, какво направи пак?

Лоти изпъна рамене и се насили да се усмихне:

— Май хванах в мрежите си един маркиз.