Танц с вампир

Глава 9. Принцеса на бала

На следващата сутрин, преди първият звънец да бие, с Беки бяхме в главния офис. Аз седях със скръстени крака на стола на секретаря, държейки една стиропорена чашка с java3, докато Беки с желание копираше валентинки за бала.

Моята преди супер тиха и незабележима най-добра приятелка сега бе избрана от Комитета По Декорацията да си губи свободното време като доброволец. По някаква причина, беше решила да губи и моето време.

— Трябват ни поне още сто — каза тя, като извади купчина от розови сърца, от чекмеджето на копирната машина, преди то да се е препълнило, и ми ги връчи.

— Сто? — простенах.

— И след това ще трябва да ги изрежем.

— Това е първият път, в който с нетърпение чакам звънеца да бие — казах, поглеждайки нагоре към учудващо мудния часовник в офиса.

Всеки проблясък от копирната машина, беше като светкавица, поразяваща вече и без това болящата ме глава.

— Защо си толкова уморена? — попита Беки. — Да не би с Александър да сте стояли до късно, при условие, че днес е учебен ден?

Не можех да разкрия дори на най-добрата си приятелка истинската причина за умората ми. Не бе защото с Александър бяхме прекарали романтична вечер до късно, бе по-скоро защото се бях въртяла цяла нощ в леглото, мислейки за мъчителните събития в пещерата.

Бях раздвоена. Първо, наистина ли непознатата ръка на врата ми бе тази на Валентин? Още не бях сигурна, кой, или какво беше в пещерата с нас. И ако наистина е бил брата на Джагър, значи съм била просто на косъм от това да бъда нападната от вампир. И второ, когато мислех, че собственото ми гадже вампир е този, който ще ме ухапе, вместо да реагирам така, както си го бях представяла аз се паникьосах. Явно не бях толкова готова, колкото си мислех, че съм.

Така или иначе, изненадата на Александър и романтичната антрактна вечер на свещи в пещерата беше провалена.

„Ще го запазя за друг път“ — беше всичко, което каза след като ме закара вкъщи.

— Не спах — най-накрая признах на Беки. — Винаги съм превъзбудена след среща с Александър.

— Не е ли страхотно? — каза със сияйна усмивка. — Не само ще ходим на бала, но и помагаме с декорацията? Кой би предположил?

Как можех да се вълнувам от хартиените сърца, когато собственото ми пулсираше толкова силно? Най-важният бал на годината беше на километри от мислите ми. А умът ми бе изцяло зает с предположения за местонахождението на Валентин.

Дженифър Уорън, раздразнителната студентка-мажоретка, която бе откраднала роклята ми за бала точно пред въгленово-черните ми очи, влезе бавно през вратата на офиса облечена в червено-бяло плисирана пола и потниче в тон с униформата и руса опашка поклащаща се зад гърба й. Поздрави работещите в офиса и се насочи право към нас.

Дженифър беше най-добра приятелка на Хедър Райън, снобката с обувки Прада. Предположих, че двете отчаяни последователки на модата си споделяха, но се надявах, че тази сутрин още е прекалено рано за друг сблъсък за дизайнерски токчета.

Дженифър ме игнорира и се обърна към Беки.

— Ти ли си доброволката, която прави валентинките за бала?

Беки се изправи като балерина. Очите й светеха, а лицето й се изчерви като ябълка, сякаш току-що кралицата на Англия я бе поздравила. Очаквах как всеки момент най-добрата ми приятелка ще й направи реверанс.

— Казвам се Беки — каза тя игнорирайки копирната машина зад нея.

Джени показа една искряща усмивка.

— Виждам, че вече имаш голям напредък — отбеляза тя, с истинско удоволствие. — Мислех, че ще започнат да се правят чак утре.

— Беки е олицетворение на ранобудността — направих й комплимент.

Джени бе застанала като поп звезда, а копирната машина като нейните папараци.

— Винаги ползвам най-доброто — каза тя, горда от новата си последователка.

Беки сияеше така сякаш беше избрана за Кралица на Бала, вместо за правене на хартиени ксерокопия за едни танци.

Както и да е, беше ясно защо най-добрата ми приятелка наистина се усмихваше. Не само че Беки се срещаше с Мат Уелс, футболен играч, но постепенно започваше да се вписва в компанията на мажоретките и студентите. Бях изненадана колко лесно допреди срамежливата Беки беше приета в обществото, а аз оставах вече сама извън него.

— И Рейвън помага — добави радостно Беки.

Джени ме изгледа така, сякаш бях кал, която бе намерила под искрящо белите си мажоретни гуменки след някой мач по време на дъжд.

— Ъхх… позволи ми да ги взема — каза Джени, взимайки купчината от ръцете ми. — Ще започна да ги изрязвам в занималнята.

Това беше приноса ми към декорацията на бала — държах на ксерокопираните валентинки цели десет секунди.

Тази вечер, Били и Хенри бяха заключени на сигурно в стаята на брат ми, правейки проучване из Интернет за вампирския си проект. Междувременно, в моята стая, Александър търпеливо ме изпитваше за древна Гърция.

Не знам кое правеше ученето ми по-трудно — присъствието на Александър или това че мислите ми бяха заети с евентуалното местонахождение и мотиви на Валентин.

Очевидно, Александър също беше загрижен за местонахождението и мотивите на Валентин, защото често го засичах как наднича към прозореца.

Когато предположих, че сме приключили с домашните ми и сме готови да се върнем в пещерата, Александър каза твърдо:

— Най-добре е ти и Били да останете вътре за вечер или две докато разбера някои неща.

Александър се взираше в прозореца, от време на време ми даваше по някоя неочаквана целувка, а аз се преструвах, че съм забила нос в учебника си.