Аристократът

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Как е тя, Брант? — попита Алис Ашър, когато синът й се върна в хола.

— Спи. Като начало беше много упоена, а онова, там — махна с отвращение към вестника, — никак не й помогна. Как е открила пресата, мамо? Знаеш ли?

— Марси ми се обади миналата седмица и аз, каквато съм си наивна, й казах, че си се оженил в Англия и сега си в Хавай. Това е всичко.

— Разбира се, после е трябвало само да се обади на авиокомпанията и да разбере с кой полет се връщаме. — Той седна на дивана и придърпа една дебела възглавница под главата си. — Е, станалото — станало. По-късно ще се обадя на Марси, можеш да си сигурна.

— Дафни ми харесва — рече Алис. — Изглежда толкова различна от всички други жени, с които си бил, толкова…

— Сладка? Открита? Невинна като агънце?

— Може би. Ще й помогнем да се справи с онази… гадост.

Алис отиде в кухнята да направи кафе. Когато се върна в модерния хол на Брант, го видя да стои пред големия прозорец, който гледаше към Сентръл Парк.

— Може ли да ти задам един личен въпрос, скъпи?

— Разбира се, мамо. Всички други ме питат, без дори да искат разрешение.

— Заради завещанието ли се ожени за нея?

— Донякъде — отговори той честно. — Както и тя. Но се харесваме. И двамата обичаме Ашърууд. И двамата искаме да го възстановим и да го направим каквото е било преди години. Като се оженихме, получихме имението и осигурихме достатъчно пари, за да се оправи. Дафни е ужасно открита, това е вярно. И млада, и неопитна. — Усмихна се с крайчеца на устните си: — Е, може би за някои неща вече не е толкова неопитна.

— Доколкото разбирам, ти си се погрижил.

— Наистина има нещо хубаво в това, едно момиче да бъде възпитавано в дълбоката провинция. Не е имала възможността да научи всичко, което не е трябвало да знае и да харесва.

— Може би искаш да ми кажеш, макар и по доста заобиколен начин, че Дафни харесва физическата страна на брака ви?

— Аха — усмихна се Брант. — Тя е много естествена и любвеобилна.

Алис изпита облекчение, макар да си замълча по въпроса.

— Между другото, Лили и Дъсти са готови да дойдат веднага, когато им дадеш знак.

— Добре. Дай ми малко време, за да приведа Дафни във форма и после можем да уредим всичко. Само семейството и няколко приятели, става ли, мамо?

— Няма проблеми, миличък. Вече съм говорила със свещеник Оукс.

— Мамо, не искам да мислиш, че съм се оженил само заради парите. Обаче знам, че пресата ще продължи да го раздува.

— Знам, че никога не би направил такова нещо. Когато Дафни се появи в обществото и започне да се среща с хората, всички сами ще се убедят какво прекрасно момиче е. Освен това, разбира се, е красива.

Брант отпи от кафето си, но не седна. Започна да крачи напред-назад и Алис го погледна въпросително.

— Мамо — подзе той рязко, — не знам много неща за предпазването от забременяване. Всъщност, Бог ми е свидетел, знам и досега винаги много съм внимавал. Само че не ми се иска Дафни да взема нещо, което би могло да й навреди. Какво мислиш?

— Бих те посъветвала да я заведеш при гинеколожка.

— Жена?

— Струва ми се, че така Дафни по-малко ще се смущава.

— Да, сигурно имаш право. Благодаря ти, че дойде, мамо. Вече е късно. Не ти ли се спи?

— Да. — Тя стана и го прегърна. — Всичко ще се нареди, не се безпокой.

— Ще се опитам — усмихна й се Брант. — Имаш ли желание утре ти да направиш закуската? Аз ще ти помогна. Дафни не я бива много в кухнята.

— Разбира се. В края на краищата, цели тридесет и една години съм те глезила. Защо да спирам точно сега?

Той не запали лампата в спалнята. Видя силуета на Дафни в голямото месингово легло и изпита едно ново, топло чувство. Всяка нощ щеше да спи до нея и всяка сутрин щеше да се събужда до нея. Това му даваше завършеността, която никога не бе осъзнавал, че му липсва, докато не я бе получил.

Когато се отпусна до нея, тя промърмори нещо тихо насън. Целуна я по ухото и я привлече в прегръдките си.

— Брант? — обади се замаяна.

— Шшт, мила моя. Спи.

— Може ли утре пак да отидем на Изригващия рог? — Дафни още бе на Хаваите.

— Разбира се… — Погали я и притисна главата й към рамото си. — Ще направим всичко, което искаш.

Дафни бе дневна птица. Будеше се в момента, в който отвореше очи, ала тази сутрин се събуди бавно. Усещаше, че е на непознато място и протегна ръка към Брант. Него го нямаше. Бавно седна и се огледа. Леглото на Брант. Поклати объркано глава. Домът на Брант. Не, поправи се тя, неговата бърлога. Каква странна дума! Спомни си събитията от предишната вечер и се сви. Бе се държала като някогашната срамежливка, неуверената, застреляна пуйка и се бе стъписала пред майка му.

— Глупачка! — произнесе на глас в празната стая. — Колко странно — добави по-тихо. За разлика от хола, издържан в стъкло, хром и студени модерни мебели, спалнята бе пълна с елегантни антики. Дафни веднага разпозна оригинален френски гардероб от осемнайсети век и няколко тежки испански фотьойла. Имаше и едно канапе с извити облегалки, което й напомняше стила „риджънси“, но не беше сигурна. Килимът бе тъмнокафяв и покриваше средата на полирания дървен под. Тя изпълзя от леглото, като за миг спря, за да докосне красивите месингови табли. Колко ли жени бяха спали в това легло с Брант?

Прихна. При изгасени лампи двама души доста дълго биха се търсили в огромното легло.

Запъти се към банята и замря за момент при гледката на невероятната вана. Беше кръгла и дълбока и от едната й страна имаше някакъв мотор. Дафни нямаше и най-малка представа какво да прави с него и бе благодарна, че отделно имаше душ. Бързо се изкъпа, зае се да си изсуши косата и да придаде приличен вид на лицето си.

Четирийсет и пет минути по-късно, облечена с вълнен панталон, дълъг пуловер и златно коланче на кръста, тя отвори вратата на спалнята. Чу гласове и смях. Майка му бе там, помисли тя и изправи рамене. Влезе в малката трапезария.

— Здравейте. Извинявайте, че толкова закъснях. Доста време ми трябваше, за да се съживя.

Брант стана и се приближи усмихнат към нея.

— Добро утро, мила моя. Пазим закуската ти топла. Гладна ли си?

Тя кимна и се изчерви, когато той леко я целуна пред майка си.

— Седни и се запознай със злата си свекърва, докато аз ти донеса бекон с яйца.

— Добро утро, Дафни — усмихна се Алис. — Не обръщай внимание на голямата му уста. По-добре ли се чувстваш днес?

— Да, госпожо. О, снощи не бях забелязала, но Брант много прилича на вас.

— Ще го приема като комплимент, ако нямаш предвид широките му рамене и огромния ръст. А сега, разкажи ми как ти хареса Хавай.

Брант се задържа в кухнята по-дълго, отколкото бе необходимо, за да остави двете жени за малко насаме. Чу как напрежението в гласа на Дафни изчезва, чу смеха й. Такъв сладък, чист звук. Почувства се по-добре.

— Специалитетът на главния готвач — обяви той и остави чинията пред нея. — Има дори и чай.

— Ти ли си главният готвач? — засмя се тя. — Боя се, че ще умрем от глад.

Умело насърчавана от Алис, Дафни започна да разказва за живота си в Англия, за леля Кло, Лусила и за любимците си в Ашърууд.

— Съобщи ли ви Брант, че ще поканим Уинтърспуун да дойде при нас? — попита тя и се усмихна на съпруга си.

— Помня, четох някъде, че всички английски камериери имат вроден вкус и снобизъм — засмя се майка му.

— Вярно е — отвърна той. — Колкото и важна дама да си, вероятно Уинтърспуун възпитано ще вирне нос пред теб.

Алис разпита Дафни подробно за Хавай и докато слушаше неподправения й ентусиазъм, внимателно я наблюдаваше, когато споменеше нещо за Брант. Подхождат си, реши тя. Ако Дафни все още не бе влюбена в съпруга си, това беше само въпрос на време. Колкото до Брант, той изглеждаше толкова… отстъпчив и внимателен, непрекъснато се стараеше да я защити от всичко.

Колкото и да бе странно, Алис усети, че тя самата иска да защитава това чаровно момиче. Не, каза си твърдо, Дафни не можеше да остане момиче. За да живее в света на Брант, трябваше да се превърне в жена и да стъпи на собствените си два крака.

— А сега — предложи тя, когато настъпи пауза в разговора, — да поприказваме за сватбата в Кънектикът.

По-късно Брант закара двете жени за малко до Ню Йорк. За да избягнат хищните журналисти, вечеряха в едно от любимите му испански ресторантчета. За съжаление, когато се връщаха вкъщи, в подземния гараж ги причакаха двама мъже. Нямаше как да избягат от тях.

— Добре дошъл, Брант — обади се добродушно единият и внимателно пристъпи напред. — Хей, госпожо Ашър, я ни дайте една голяма усмивка.

Светкавицата блесна в лицето на Дафни и тя замръзна. Неочаквано почувства как Алис Ашър стиска ръката й. Аз не съм Дафни застреляната пуйка, каза си яростно, но кой знае защо, не можа да се усмихне.

— Снаха ми много харесва Ню Йорк и новия си дом — намеси се Алис бързо. — Всички са толкова… мили, нали, скъпа?

Дафни кимна мълчаливо. Защо изведнъж й се стори, че косата й е мазна?

Брант я хвана под ръка.

— Нещо друго, господа?

— Аха… Госпожо Ашър, Брант направи голям удар с женитбата си за вас, нали? Бихте ли коментирали?

На Брант му идеше да му разбие лицето, ала произнесе съвсем спокойно:

— И двамата направихме удар, момчета, но ти си прав. Не вярвам някога да си виждал по-красива жена, нали?

— Разбира се, Брант — съгласи се мъжът и загрижено добави: — Ако харесваш богати неми момичета.

Сълзи запариха в очите на Дафни. Бе изложила Брант. Отново. Бе се държала като глупава зелка, която не може да говори. Може и да не изглеждам застреляна, обаче продължавам да се държа така.

— Няма нищо, скъпа — потупа я по рамото Алис. — Ще ти трябва малко време, за да свикнеш.

— Тя е права, Даф. Не се тревожи заради тези мръсни типове.

— Извинявай — смотолеви Дафни.

— Не ставай глупава — възрази той, без да обръща внимание на ахването на майка си. — Ти просто си стеснителна. Аз ще те пазя. Само не се разстройвай, а?

Тя преглътна сълзите си и кимна. По дяволите, не беше стеснителна до Брант. Защо трябваше да е такава глупачка с непознати?

Пътуваха в асансьора в пълно мълчание. Когато влязоха в апартамента, той попита малко прекалено въодушевено:

— Не си ми казала дали ти харесва моята къща!

— Твоята къща много ми харесва — отвърна Дафни.

— Имах предвид нашата къща. Ако искаш нещо да променим, само ми кажи.

— Просто ми се искаше да има градина… — Тя отиде до огромния панорамен прозорец и въздъхна: — Представях си акри земя. Не бях осъзнала, че Ню Йорк е само сгради. Колко съм глупава, след всички снимки, които съм виждала…

Брант се намръщи:

— Можем да си купим къща в провинцията.

Това бе едно много щедро предложение, но Дафни бързо поклати глава. Нали вече имаха къща в провинцията. В Англия.

— Е, скъпи мои — усмихна им се Алис, — на мен вече ми се спи. До сутринта.

Той целуна майка си за лека нощ, после се обърна към жена си, която още гледаше през прозореца:

— Светлините са красиви, нали?

Тя кимна. Брант я привлече към себе си и леко стисна раменете й.

— Искаш ли да си лягаме, мила моя? — Той се наведе и я захапа по ухото.

Дафни усети как в нея се надига желание, ала скоро то бе подтиснато от чувството й за непълноценност. Дали Брант не се отнасяше снизходително към нея и в леглото? Не се ли проваляше тя и в секса, както в общуването си с хората? Ядосана на себе си и в желанието да си докаже, че може да направи нещо както трябва, се обърна в прегръдките му и се притисна към него. Вдигна се на пръсти, хвана с две ръце лицето му и го целуна.

Боже мили, помисли той, малко объркан от вдъхновената й атака. Обви ръце около кръста й и я повдигна към себе си. Грабна я и я понесе към спалнята. По пътя хвърли бърз поглед към стаята на майка си и с облекчение установи, че вратата е затворена.

Когато я остави да стъпи на пода, Дафни не го пусна, а го придърпа върху себе си на леглото. Брант не разбираше нетърпението й, ала той самият вече едва издържаше, така че нямаше значение. Даде й онова, което тя искаше, доста изненадан и от собствената си необуздана реакция. Дафни неочаквано го притисна силно към себе си.

— Толкова се уплаших… — прошепна накрая.

Той се облегна на лакът, за да вижда лицето й.

— Не се страхувай от онези тъпи журналисти. Не заслужават.

— Не, не от тях… — Тя прехапа устни.

— А от какво, мила моя?

— Уплаших се, че ще пропадна във всичко. Доставих ти удоволствие, нали?

Брант изпита съжаление към нея, но се помъчи да се засмее:

— Искаш ли да чуеш как препуска сърцето ми?

— И моето — въздъхна Дафни. — Толкова си добър, Брант.

— Не го забравяй, госпожо Ашър. А сега какво ще кажеш да вземеш един душ с мен?

— Мисля, че предпочитам ваната с мотора.

На следващия ден Алис Ашър замина за Кънектикът, за да подготви сватбата. Брант и Дафни щяха да отидат там следващата събота, както и Лили и Дъсти.

Тази вечер двамата бяха поканени на официална вечеря, давана от вицепрезидента на рекламната агенция, за която работеше Брант. Дафни носеше нова дълга бяла рокля и изумруден медальон, който той й бе подарил. Къщата на господин Морисън бе на Лонг Айлънд и докато излизаха с поршето от Манхатън, Брант й разказваше за хората, с които ще се срещнат.

— Морисън е нисък, оплешивяващ и много симпатичен човек — подзе той. — Президентът на компанията за спортни стоки се казва Дик и е истинска акула. Срещал съм го само веднъж, но, слава Богу, не на борсата. Като стана дума за борсата — продължи Брант, без да спира, и погледна бързо към смълчаната си съпруга, — утре ще отидем в банката и ще ти открием чекова книжка. Освен това ти трябват кредитни карти на твое име. После ще говоря с моя адвокат как да прехвърлим половината наследство на теб. Казах ли ти, че тази вечер си страхотна?

— Да… — обърна се тя към него и плахо му се усмихна. Като кученце, което се е изпишкало на килима, помисли той.

— Слушай, Даф, знам, че Макс, портиерът, ти е показал проклетия вестник. Защо просто не забравиш тия гадости? Повечето от хората, с които ще се запознаеш днес, ще ти харесат, обещавам ти. Просто бъди самата себе си, обаче не се дръж с никой друг мъж както с мен. Сега вече Дафни се усмихна искрено:

— Не вярвам някой от тях да изглежда така добре, като теб.

Той се засмя.

— Ще ми обещаеш ли нещо?

Ще ти обещая всичко, което поискаш, помисли тя.

— Какво?

— Гледай да не ти се смъкнат презрамките. Прекрасните ти гърди са само за мен.

Дафни също се засмя и се приближи към него. Плъзна ръка по бедрото му и усети кака мускулите му се стягат под пръстите й.

— Внимавай какво правиш, скъпа, да не ни арестуват за неприлично поведение на магистралата.

Четирийсет и пет минути по-късно спряха пред къщата на Морисън в Ийст Хемптън. Влязоха вътре и потънаха в шума от близо петдесетте гости.

— Само не забравяй — прошепна Брант в ухото й, докато домакините им се приближаваха към тях, — че ти си най-красивата жена тук и че си моя съпруга.

Дафни бе сдържана, ала госпожа Морисън реши, че това е типично английско качество и й се усмихна одобрително. Всички онези боклуци във вестниците са пълна глупост, помисли тя. Брант не се отделяше от Дафни през цялото време, докато ги представяха, и изпита облекчение, когато тя му се усмихна, напълно успокоена, и му прошепна, че отива в тоалетната.

Докато поправяше грима си пред огледалото, Дафни чу студен женски глас:

— Не е ли това малкото английско цветенце? Най-после сама.

Ръката й трепна и червилото се размаза по бузата. Обърна се бавно. Пред нея стоеше умопомрачителна червенокоса млада жена с рокля от сребристо ламе, която подчертаваше всяка извивка на красивото й тяло.

— Здравейте — отвърна Дафни и изтри червилото.

Толкова е млада и хубава, помисли Марси и я прободе остро чувство на ревност, разочарование и гняв. Но пък какво бе очаквала? Грозно джудже?

— Казвам се Марси Елис. Аз съм много близка приятелка на Брант.

— Много ми е приятно, госпожо. Аз съм Дафни.

— Госпожо? Не съм много по-възрастна от вас. Какво… изискано име, толкова необичайно в днешно време. — Марси отметна коса със заучено движение, което откри дългата й изящна шия. — О, да, знам коя сте. Женичката на нашия расов жребец. — Дафни почувства как всеки неин мускул тревожно се напряга. Марси трябва да беше една от любовниците на Брант. Не, от бившите любовници. — Колко странно — продължи Марси. Искаше й се да изсипе шише боя върху косата на Дафни. — Брант да се ожени толкова бързо. Но пък той винаги си е бил бърз, когато иска нещо, все едно дали е нова кола, нова жена или добра финансова сделка.

— Извинете ме, госпожице Елис! — Дафни стисна чантичката си и се насочи към вратата.

— Кажете ми, госпожо Ашър, какво правите… професионално?

— Нищо — отвърна Дафни.

— А, малката домакиня! — засмя се тя. Долните й зъби не бяха съвсем равни и кой знае защо Дафни се почувства по-добре от това. Значи не беше толкова съвършена. — Давам на Брант три месеца и после, скъпа моя, ще бъдете само още едно от неговите притежания и можете да си седите между глупавите му антики и да събирате прах.

— Антиките му са много хубави!

— И прекрасното му месингово легло ли? Поиграхте ли си вече във ваната му? Той много обича.

Тя се държи с мен като Лусила, помисли Дафни. Злобна и високомерна жена. Идеше й да се нахвърли върху нея, ала живо си я представи как лудува във ваната с Брант и забрави всякакви заядливи отговори. Как би могъл той да иска от нея нещо друго, освен пари? Почувства се плоска, грозна и глупава.

— Мисля, че не сте много любезна — отговори тя и избяга от тоалетната, преследвана от звънливия смях на Марси.

Брант говореше с двама мъже и Дафни не посмя да ги прекъсне. Измъкна се на осветения двор и започна да се ругае наум, без да чувства студа.

— Влезте, госпожо Ашър, не желая да настинете… — Господин Морисън любезно я поведе обратно навътре. — Някой ви е разстроил — забеляза той, като видя бледото й лице. Мярна Марси Елис и потисна една дълбока въздишка. Искаше му се да успокои Дафни, да я увери, че всичко ще се оправи, но не бе глупав и знаеше, че това е последното, което й трябва. Заговори някак между другото: — Нали знаете, госпожо Ашър, вашият съпруг е доста популярен. А вие, както ми е споменавал Брант, цял живот сте живели в провинцията. Повечето хора са много мили, а онези, които не са, обикновено имат причини. Вземете например Марси Елис. — Дафни понечи да се намеси, обаче той припряно продължи: — Тя е симпатична жена, ала женитбата на Брант й се отрази зле. Предполагам, че те са били близки с вашия съпруг, но това вече е минало. Имате две възможности, госпожо. Или ще си обърнете и другата буза и ще я чакате да си свърши отровата, или ще свиете ръка в юмрук и ще я цапардосате. Ако изберете второто, надявам се да не го направите тук — добави господин Морисън с широка усмивка. — Имам високо кръвно и такава гледка може да ме събори.

Дафни неволно се засмя:

— Брант ми каза колко сте симпатичен, господин Морисън, ала не ме предупреди, че сте и много забавен.

— Наричайте ме Дан.

— Мисля, че тази вечер сте в безопасност. Дан. Няма да й блъсна един юмрук.

— Казва се да й забия. Американски жаргон.

— Ще го запомня. Много сте мил, господине. Но е трудно да се забравят навици от цял живот. — Тя пое дълбоко въздух и изправи рамене. — Време е да престана да се крия зад Брант. В края на краищата, вече съм пораснала.

— Съвсем пораснала — съгласи се Дан.

Брант се огледа и забеляза жена си в разговор с господин Морисън.

— Е, Брант, толкова ли е ужасна жена ти?

— Здравей, Марси. Вчера се опитах да се свържа с теб, обаче беше излязла. Как е новинарският бизнес?

— Добре е, предполагам. Още не си ми дал онова изключително интервю, което ми обеща.

— Много ли ти трябва?

Тя го погледна внимателно. Беше напрегнат, очите му светеха.

— Рицар в ризница на футболист, а? Леле, колко си страшен! Доколкото разбирам, предлагаш сделка?

— Да, може и така да се каже. Престани с твоите гадости, с тъпите си нападки срещу съпругата ми и с намеците за обстоятелствата около моята женитба. Чистата, неподправена истина. Това е моето условие.

При думата „съпруга“ Марси трепна.

— Ще си помисля — каза накрая. — Сигурен ли си, че искаш неподправената истина? Както аз я разбирам, неподправената истина е, че тези зелени очи са една златна мина, а ти си… ами… — Обърна се да си тръгне, но не можа да се сдържи и подхвърли през рамо: — На мен лично твоята съпруга — натърти тя — ми се стори интересна колкото зелка.

Брант не попита Дафни за разговора й с Дан Морисън, а тя не му спомена за сцената с Марси Елис.

На другия ден следобед, докато й обясняваше как се попълва чек, на вратата се позвъни. Той вдигна поглед и се намръщи:

— Кой, по дяволите…

Отвори и направи крачка назад. На вратата беше почти целият отбор на „Звездите“, заедно със съпругите си и с бутилки шампанско.

— Изненада!