Аристократът

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Тайни Фипс изглеждаше като в шок. Той грабна една бира и отметна назад глава. Дафни гледаше очаровано играта на мускулите по масивния му врат. Когато пресуши цялата бутилка, стовари я на масата и изтри уста с опакото на ръката си, тя попита с безразлично изражение:

— Хареса ли ти леля ми Кло?

— Даф, тя ме потупа по задника и ми каза, че съм наистина готино гадже! — Приличаше на малко момченце, което не може да осъзнае сложния свят възрастните.

Дафни се засмя от сърце:

— Ами вярно си е, Тайни. Леля ми има отличен вкус. Тя току-що научи думата „гадже“ и я упражнява върху всеки подходящ мъж.

— Но тя може да ми бъде майка! Баба!

— Подхожда ли тук изразът „дърт мераклия“, момчета? — попита Брант.

— С една смяна в рода — съгласи се Дафни и погледна към леля си, която оживено говореше с Лойд Нолън и Сам Карверели. — Всички ще го преживеят — заключи тя. — Всъщност Сам я гледа по същия начин, както гледаше Гюс Колима, след като бихте „Овните“.

— Каква игра беше само — спомни си Тайни. — Брант премина почти триста метра.

— Знам — намеси се Дафни. — И седемдесет и два метра хвърляне към мъртвото поле.

— Още едно питие, Даф? — попита Беатрис.

— Не, иначе ще заспя, преди да са се събрали всички. Чудесно празненство, Беатрис. Много ми харесва къщата ви. Толкова е уютна и голяма.

— Благодаря ти. Лойд винаги е харесвал камък и стъкло. Едва успях да го разубедя да не прави каменна вана. — Завъртя очи. — Но стъклото… Видя ли спалнята?

— Мислех да отмъкна Дафни там и да й направя една демонстрация — намеси се Брант.

— Каква демонстрация можеш да направиш със стъкло? — не разбра Дафни. — Да ми покажеш как се надува ли?

Избухна смях и Брант простена.

— Пиленце мое — обади се леля Кло, — за какви огледала в спалнята говорят?

— Ами не съм сигурна — отговори Дафни. — Знам само, че ми се смеят.

— Защо не ми покажеш? — обърна се Кло към Тайни. — Ела, момчето ми, да го направим още сега. — Тя го хвана под ръка и го повлече навън. — Какви прекрасни огромни мускули, скъпи мой — чу я Дафни да говори нежно на жертвата си.

На вратата се позвъни.

— Още гости — съобщи Беатрис. — Извинете ме, момчета.

Дафни се наслаждаваше на гледката през големия френски прозорец. Почувства как Брант замръзна зад нея и се обърна.

— По дяволите! — изруга тихо той.

В стаята влизаше Марси Елис, хванала под ръка мъж, когото никога не бе виждала.

— Кой е той? — попита Дафни. Но очите й бяха приковани върху красивата жена до него, едновременно ярка и елегантна в масленозеления си костюм. Косата й се изправи.

— Мат Орсън, треньор на защитата. Изглежда Марси този път наистина прави номер. Ох… Довели са и фотограф.

Той хвърли на Дафни разтревожен поглед и тя разбра, че го е страх да не се държи отново като малоумна и да го накара да изглежда глупак.

— Съвсем както на старите семейни събирания — чу тя Марси да казва на Беатрис.

— Има и нови хора — намеси се Лойд. — Познаваш ли Дафни? И леля й, госпожа Спаркс, която й е дошла на гости от Англия.

— Изглежда имиграцията излиза извън всякакъв контрол — забеляза Марси загрижено и срещна погледа на Дафни. — Предполагам, че много скоро всички чужденци ще си се върнат у дома. Може би трябва още тук да взема интервюто от Брант, преди отново да е хукнал по жени.

О, господи, помисли Лойд, ето значи какво било. Спести ми надвисналия женски бой! Погледна към Мат Орсън, ала той само сви рамене. Дали разбираше, че го използват? Сигурно, не беше глупав.

— Пиленце мое, колко очарователно! — възкликна Кло зад гърба на Дафни. — Много е красива, разбира се, но не може да се сравнява с теб.

— Съгласен съм — вметна Брант весело, ала бе напрегнат, сякаш срещу него стреляше цяла батарея.

— Нямам търпение да поговоря с нея — продължи Кло.

— Надявам се да е по-голямо предизвикателство от Лусила. Изглежда по-умна. Стегни се, Дафни! Време е да осъзнаеш, че във вените ти тече моята буйна кръв.

— Преди Брант да дойде в Англия, тя му е била любовница — обясни тихо Дафни.

— Е, и? Скъпо момче, би ли ми донесъл чаша бяло вино? Благодаря. — Брант се отдалечи неохотно и Кло продължи:

— Никога не съм допускала, че Брант ще си легне с грозна жена. Ако го осъзнаеш, пиленце мое, може да стане много забавно. Нали знаеш, съпругата му си ти.

— Да — повтори бавно тя и очите й се разшириха. — Аз съм съпругата му. Освен това мога да пиша чекове и да правя баланс на чекова книжка. И скоро ще получа шофьорска книжка. И кредитна карта за „Лорд и Тейлър“.

— На мен ми звучи върховно.

— Е, значи вълкът е оставил малкото агънце само?

— Здравей, Марси — поздрави я любезно Дафни. — Това е леля ми Кло от Англия.

— По-точно от Шотландия — поправи я Кло. — Ти си журналистка, нали?

Откъде знаеше леля Кло това?

Стара кокошка, помисли Марси и се усмихна:

— Да, и се надявам да науча днес от Брант истинската история как изведнъж е станал лорд, съпруг и собственик на имение.

— Е, мисля, че и Дафни може да ти я разкаже — посъветва я Кло с безкрайно самодоволен глас. — Не знам какво точно мисли Брант за това, че е лорд, но обожава да е съпруг и собственик на имение. — Тя поклати глава и майчински потупа Марси по ръката. — Никога не съм виждала по-влюбен мъж. Разбира се, първо трябваше да се пребори с всичките й обожатели.

Дафни едва не падна от изумление.

— Предполагам, че е естествено една богата наследница да има много обожатели — подхвърли Марси. Не искаше да променя мнението си за старата дама, но…

— Наследница! — засмя се Дафни. — Тук Брант веднага би те поправил. Изненадана съм, че точно на теб не ти е казал. Та аз нямах пукнат грош!

Марси, която бе извадила от чантичката си молив и бележник, изглеждаше, сякаш е глътнала гумата.

— Какво имаш предвид?

— Ами точно каквото казах, разбира се. — Дафни й подари една, както се надяваше, злобна усмивка. Сърцето й биеше бясно, ала не от страх.

— Но когато заминаваше за Англия, Брант ми каза, че е наследил само титлата и една полусъборена стара къща.

Е, може би имаше и малко страх. Тя сви рамене:

— Английските адвокати са известни с това, че пазят някои важни подробности чак докато срещнат клиентите си лице в лице. Брант не знаеше и за мен.

— Разбирам — произнесе Марси, която нищо не разбираше. Видя как Брант се приближава с чаша вино в ръка.

Кло се засмя снизходително:

— Трябваше му малко време, за да оправи работата. А, момчето ми, благодаря за виното. Дафни тъкмо разказваше на журналистката, че беше бедна като просяк, а не богата наследница, както мислеха всички. Когато Брант я зърна, беше любов от пръв поглед. Наистина не вярвах, че такова нещо съществува. Разбира се, когато се запознах с господин Спаркс и той ме покани на разходка с кола на лунна светлина, е…

— Така беше — включи се Брант. — Помниш ли, Даф? Аз работех на покрива, обърнах се и видях как страхотните ти крака излизат от таксито. Едва не изтекох през улука.

Марси, която бе надарена с най-великолепните крака в Ню Йорк, процеди:

— Винаги си държал на краката, нали, скъпи?

— И на тях, и на други неща — усмихна се широко той и обви ръка около раменете на Дафни. — И от всички тях моята красива жена има в изобилие.

Марси усещаше погледа на леля Кло върху себе си. Старата птица я гледаше със съжаление! Идеше й да я заплюе.

— Какво смяташ да правиш сега в Америка? — попита тя Дафни.

— Да взема шофьорска книжка и да разбия поршето на Брант!

Зад Марси се разнесе смях.

— Как така, Брант? — обади се Мат Орсън. — Никога не си позволявал на никого да кара поршето ти.

Брант, който съвсем не бе във възторг от плановете на Дафни, само сви рамене:

— Трябва да я видиш на волана. Направо спира движението! — Погледна замислено към жена си: — Може би ще трябва да купя една кола за теб.

— А може би фургонче да разкарва децата? — предложи Марси. Искаше й се да може да изчезне от ужасно тъпото тържество и да забрави, че някога е искала да се омъжва за Брант. Възможно ли бе наистина да се е влюбил в това празноглаво момиченце? Е, трябваше да си признае, че само й се беше сторила празноглава. Сега искреше от остроумие и самочувствие. Как можеше човек да се роди с такива невероятно зелени очи?

— Не — решително отсече Дафни. — Това ще ни бъде третата кола.

— Ела, любов моя — намеси се Брант. — Да ти покажа онова стъкло в спалнята, особено след като започвам да си се представям в провинцията, обкръжен от деца и коли.

Мат се насочи към бара и Марси остана с подлата вещица госпожа Спаркс.

— Моята скъпа Дафни е станала много бърза в отговорите, не мислиш ли? Брант ги нарича залпове. Надявах се да си малко по-високо ниво, Марси, пък стрелите ти хич ги нямаше.

— Когато за пръв път я видях, тя не можа да обели нито дума — оправда се Марси тъжно. — Държа се като пълна глупачка и просто не можех да си представя как Брант се е хванал с нея.

— Винаги съм казвала, че нещата се променят! — Кло я потупа по рамото: — Стегни се, скъпа. Забрави и прости. Ти си умно момиче, не ритай срещу ръжена.

Марси измърмори нещо нецензурно.

— Знам. Това помогна ли ти?

— Много сте лоша, лельо Кло, знаете ли?

— Аз? А, спомням си, че господин Спаркс обичаше да казва… е, няма значение, нали? Ето го това страхотно момче, Тайни. Много странно име. Извини ме, Марси. И запомни, ти си прекалено умно момиче, за да продължаваш да залагаш на бита карта.

Брант наблюдаваше как жена му лежи по гръб и гледа огледалния таван.

— Какво си мислиш, мила моя?

— О — отговори тя възторжено, — че мога да те виждам целия, когато… — Млъкна и му се усмихна многозначително.

Той леко потрепери от картината, която си представи. За да се разсее, забеляза:

— Много добре се справи с Марси.

— Да — съгласи се Дафни, изненадана от самата себе си. — Наистина.

— Изобщо нямаше нужда от мен.

Тя вдигна вежди:

— Реших, че вече ти е омръзнало да играеш ролята на странстващ рицар в словесните ми дуели.

Брант прекара ръка през косата си.

— Аз не съм на себе си. Не обръщай внимание какво ти говоря.

Дафни се изправи на колене на леглото.

— Струва ми се, чух Лойд да вика, че пуска филм с твой мач. Да отидем да го видим, а?

— Ти май наистина харесваш футбола?

— Нямам търпение да дойде август и да започнат демонстрационните мачове. Ще викам за теб до прегракване. Но имам още толкова да уча. Трябва да поговоря с Мат Орсън. Искам да разбера някои неща за защитата, например откъде знаят какво да правят, когато предният защитник подаде централен пас. — Тя продължи да говори и излезе от стаята, като мислеше, че той върви след нея.

Брант поклати глава. Дафни се променяше толкова бързо, че му беше трудно да й свикне. Спомни си момичето, което бе срещнал преди два месеца. Кой по дяволите й бе говорил за централен пас? Представи си я как кара поршето му и потрепери.

На следващата вечер, когато излязоха от един френски ресторант, в очите им блесна светкавица. Ръката на Брант веднага се обви покровителствено около кръста на жена му. Бяха същите двама мъже, които преди време ги бяха заловили в гаража.

— Хей, госпожо Ашър, този път ще ни кажете ли нещо?

Брант се ядоса и сви юмруци, ала Дафни го изпревари:

— Здравейте, момчета — усмихна се тя любезно. — Радвам се да ви видя отново. Вече не се ли криете по гаражите?

Единият се направи, че не е чул последното изречение.

— Всички трябва да ядем — отвърна той. — Сигурно вие, наследниците, вечеряте в най-хубавите заведения?

— Утре Брант ще ме заведе в един мексикански ресторант. Обожавам тако. А какво е вашето любимо ястие?

Аха, зарадва се Дафни, когато не получи отговор. Май му затворих устата. Другият направи още една снимка.

— Какво мислите за всички жени, които вашият съпруг е имал?

— Той има отличен вкус. Мисля да им изпратя съболезнователни телеграми.

— Господа — намеси се Брант, — струва ми се, че вече трябва да сте доволни. Даф, да си вървим.

— Всичко, което му трябва на човек, е самочувствие — забеляза тя и се опита да се сгуши по-близо до него, но в поршето не успя.

Той натисна газта, без да каже нищо. Дафни се бе справила с тях блестящо. Нали искаше да се приспособи, а не да се плаши и да й се връзва езикът пред хора, смъмри се той. Но някак си чувстваше, че вече не владее положението. Престани, държиш се като куче, което си пази кокала!

Когато най-после стигнаха у дома си, откриха, че леля Кло и Уинтърспуун още не са се прибрали.

— Да си лягаме — предложи Брант.

— Добре — съгласи се тя и очите й светнаха.

Не я изчака да се съблече. Смъкна дрехите й, хвърли я на леглото и превърна цялата си неувереност в дива страст и демонстрация на превъзходство.

— По дяволите! — изруга той, когато дишането му се поуспокои. Изобщо не се бе интересувал от нейните желания и сега се чувстваше като най-долен тип. Очите й бяха затворени. — Даф — повика я тихо. — Прости ми… — Отдръпна се и внимателно я привлече към себе си. — Няма да те оставя да избягаш от мен.

— Не разбирам — произнесе Дафни най-после.

— Аз също — призна Брант. — Но ще направя всичко, за да те накарам да забравиш какъв грубиян бях.

Той призова на помощ целия си опит, за да й достави удоволствие и когато успя, отново изпита онази странна смесица от мощ и чувство за контрол.

Дафни бе като в някаква мъгла. Чувстваше се като изстискан парцал.

— Добре ли си, мила? — чу го да шепти в челото й. Ръката му, голяма и топла, все още бе върху нея и леко я галеше, като че ли искаше още нещо.

Но тя нямаше какво повече да му даде. Чудеше се дали някога е разбирала мъжете и специално този мъж. Успя да кимне и заспа изтощена.