Да омъжим мама

Петнайсет

Шарън, Барни, Джеси и Травис се събраха в апартамента на Сиг. Шарън и Сиг усилено довършваха подготовката за голямото събитие. Тод трескаво сгъваше салфетки, готов да реализира най-голямото постижение в областта на оригами за сезона. Беше донякъде нервен. И защо не? Сиг също беше нервна. Майка й имаше рожден ден — седемдесетият, макар и настойчиво да твърдеше, че е само на шейсет и девет. В предишни години Сиг би изпратила на мама картичка и чек, но тъй като сега тя беше в Ню Йорк и откакто бе разцъфтял романът й с Монти, Сиг, Шарън и Брус се надяваха семейното тържество да подтикне Монти да сложи пръстен на ръката на майка им.

Въпреки суматохата Сиг осъзна, че е удивително тихо. Къде бяха децата?

— Кой наглежда децата? — попита тя Барни. Госпожа Кац все още човъркаше тортата, а Барни изглеждаше напълно безучастен. Сиг мина покрай тях.

— О, Боже! Хвърлят разни неща през балкона! — Сиг си представи как горкият Травис предприема светкавично пътешествие към земята от трийсет и втория етаж. Мина покрай сестра си, прекоси празнично украсената трапезария, безупречната всекидневна и излезе на малката тераса. Травис току-що бе изстрелял в пространството ленена салфетка, а Джеси се канеше да хвърли кристална чаша за шампанско.

— Замръзни! — извика Сиг на двете деца с глас, който ги накара да се вцепенят. — Дай ми тази чаша, Джеси — добави на племенницата си.

Безмълвно, Джеси поклати глава и я скри зад гърба си.

— Джеси — заговори Сиг с най-милия си глас, — пляскали ли са те някога така, че дупето ти да почервенее?

Джеси отново поклати глава.

— Е, днес може да ти се случи. А сега дай чашата на леля Сиг.

Джеси тикна кристалната чаша „Бакара“ в ръката на Сиг, която се усмихна и я взе.

— Добър избор, Джеси — каза одобрително. — Дупето ти е в безопасност още един ден. А сега ти и братчето ти влезте вътре и се дръжте добре или няма да получите подаръците си за Ханука от леля. — Двете деца влязоха вътре пред нея. — Барни, къде си? — извика Сиг.

Барни излезе от кухнята с чаша мартини с маслинка в едната ръка и чинийка с ордьовър в другата.

— Всичко под контрол ли е? — попита го тя любезно.

Барни кимна. Тази сутрин Шарън й бе казала, че банката ще ги изгони от къщата им следващия месец, ако не намерят малко пари. Барни не изглеждаше обезпокоен. Сиг се наведе към него, въпреки упойващия му аромат.

— Барни, наглеждай децата поне с едно око или ще ти извадя другото и ще го пусна в проклетото ти мартини. До маслинката.

Мина покрай Барни и отиде в кухнята. Госпожа Кац привършваше празничната торта, върху която имаше портрет на Филис и надпис „Честит рожден ден“, обградени от бели сметанени цветя. Монти изглеждаше пленен от Филис и с малко късмет това семейно събиране би могло да го подтикне да предприеме нужния ход. По-проблематична беше самата Филис. Въпреки непрекъснатите разпити, на които я подлагаха децата й, тя все още не им бе казала какво чувства. Но нима това бе нещо ново? Кой би могъл да каже как ще реагира тя на евентуално предложение? Несъмнено Монти й допадаше, но тя все още предпочиташе да не предприема нищо, освен да остроумничи пред него и да отбягва всичките им въпроси.

— Моля ви, госпожо Кац — каза Сиг. — Моля ви приключвайте с тази торта.

— Хубавите работи не стават бързо — отвърна госпожа Кац.

Сиг бе призована в трапезарията, където Шарън наблюдаваше масата, дълбоко объркана.

— Колко души ще имаме за вечеря? — попита тя.

Бе се оказало трудно да се намерят подходящи хора, които да бъдат поканени. Филис бе във вражда със сестра си от трийсет и пет години, така че леля им и чичо им нямаше да дойдат. Тя никога не бе разговаряла с роднините на мъжа си, Айра. Като крайна мярка Сиг бе решила да покани Филип Норман. Бе поканила и Бърнард Кринц. Имаше ли някакво значение? След това си спомни, че бе поканила Пол Кушинг и внучката му. За нейна радост, той бе приел. С малко късмет той би могъл да прояви повечко внимание към Филис и така да накара Монти да вземе решението. Изглеждаше и че присъствието на Бърнард оказваше подобно въздействие върху Тод, който сега обграждаше Брус с повече внимание от когато и да било. Така или иначе, ако Пол Кушинг поради някаква причина не изиграеше очакваната роля, можеха да зарежат Монти — самият Кушинг бе нелош втори кандидат.

Брус помагаше на майка си да се подготви за празника. Тоалетът й не бе по-лесен от друг път.

— Е, как я караш с Тод? — попита тя, докато потръпваше и премигваше от опитите му да се справи с грима й.

Брус въздъхна.

— Не е лесно да си обратен в деветдесетте.

— Все пак е по-лесно от това да си обратен през петдесетте. А да не би да смяташ, че нормалните хора нямат проблеми? Мислиш ли, че Монти е съвършен? Трябва ли, според теб, да му кажа, че навършвам седемдесет?

— Не, не е съвършен. Категорично не му казвай истинската си възраст. Аз крия моята от всички. Струва ми се, че не го интересува, но все пак не рискувай. Много е богат.

— Богат-могат. Бруси, той е мил с мен. Развеселява ме. Добър е. Да, истина е, че не може да различи сандвич от пирон, но иначе е свестен човек.

— Е? Ще се омъжиш ли за него?

— Не ми е предложил — каза Филис шеговито.

— А ако го направи?

— Е, мисля, че ме обича…

— Мен никой не ме обича — призна Брус. — Дори и ти.

— Брус Герономос! Как можеш да говориш така! Не знаеш ли, че те обичам? Разбира се, че те обичам. Мислиш ли, че навличам ластичен чорапогащник, само за да си намеря богат съпруг? Правя го, за да ти доставя удоволствие.

— Така ли?

— Да. Защото винаги си харесвал слабите хора. Одри Хепбърн. Всичките тези филми. Колко пъти си гледал Одри Хепбърн? Да си говорим честно, харесваш нея повече от мен.

Брус кимна.

— Обичах я. Ако беше мъж, щеше да е идеална за мен.

Филис улови лицето му.

— Скъпи, никой не е идеален за никого. Нито Айра. Нито Монти. Нито твоят Тод. Дори и Одри Хепбърн, лека й пръст.

— Значи няма да се омъжиш за Монти? Не вярваш ли в истинската любов?

— Не, Брус. Вярвам в истинския компромис. Бъди добър с Тод. Не го дразни. Струва ми се, че той е мил с теб.

Празненството бе в пълния си разгар. Е, може би щеше да е по-точно да се каже, че бе в половината си разгар, но Сиг си даде сметка, че няма да се разгори повече от това. Филис изпя любимата си песен, като имитираше Биа Лили. Проблемът беше в това, че буквално никой не помнеше Биа Лили, така че дори и една добра имитация — каквато вероятно беше тази на Филис — би останала неоценена. Обаче песента „Има феи в градината“ бе приета много добре от Тод, Брус, Бърнард и децата. Монти, както винаги, се пукна от смях, като удряше коленете си с ръце.

Монти бе успял да убеди госпожа Кац да изпие още едно смъртоносно уиски и тя бе станала игрива като разгонен кит.

— А кой сте вие? — попита госпожа Кац Пол Кушинг. — Ходите ли до Флорида често?

Пол призна, че не го прави.

— Къде е жена ви? — попита Силвия дяволито.

— Силвия, остави това — каза й Филис, улови я за ръката и я върна при Монти.

Силвия вдигна длан.

— Знаете ли? Момичето, което има рожден ден, е търсена партия. Мъжете във Флорида бяха луди по нея — обясни тя. — Състезаваха се с инвалидните си столове кой ще стигне по-бързо до нея.

Монти се разсмя, макар че Силвия говореше сериозно.

— Ще видите, че нямам нужда от инвалиден стол. Но имам нужда от Филис. — Улови ръката й, стисна я в своята и погледна брата и сестрите. — Искам да изрецитирам едно стихотворение — продължи той. Брус видимо задържа Тод, за да не стане от белия диван на Сиг и да направи поредната снимка. Монти се изправи и отпусна ръце край тялото си, готов да декламира като ученик. Започна с „Неговата игрива любима“ на Андрю Марвъл:

— О, Боже, Сиг — прошепна Брус. — Нарече мама „мила“! Смяташ ли, че ще изригне?

— Млъкни — сряза го Сиг. — Смятам, че сега е големият момент.

Монти продължи:

— Какви ги дрънка? — прошепна Шарън. — Да не би да иска тя да се преселва?

— Какво е „зеленчукова любов“? — попита Барни. — Този човек пиян ли е или перверзен?

— Шшшт — изшътка Сиг.

— Хубаво и весело — отбеляза Брус, но Сиг погледна майка си и забеляза, че тя слуша като омагьосана.

Монти завърши с плам.

— Наистина е весело — отбеляза Тод. — Той ли го е писал?

— Не си ли го учил в училище? — попита го Брус.

Тод сви рамене.

— Сигурно този ден съм отсъствал.

Силвия бършеше очите си с книжна салфетка. Монти се обърна към Филис, взе ръката й и пак се обърна към децата й.

— Бих желал да поискам разрешението ви да се оженя за вашата майка — заговори той. — Няма да го направя, ако имате каквито и да било възражения… от уважение към баща ви и всичко останало. Бих ви разбрал, но така или иначе обичам Филис, и на нашата възраст нямаме никакво време за губене. Аз нямам семейство. Нямах щастието да имам деца, но винаги съм чувствал, че най-важното нещо е семейството. — Очите му се навлажниха. — Харесвам всички вас и ще бъда благодарен, ако ме смятате за част от семейството си.

— Какво иска той? — попита Брус. — Да стане инвалид?

Сиг не му обърна внимание. Погледна майка си, стаила дъх.

— Ние много бихме желали това да стане, Монти — каза тя. — Разбира се, трябва да реши мама.

Монти се обърна към Филис и извади синя кутия от кадифе. Отвори капачето и дори от другия край на стаята се видя блясъка на огромния диамант, поставен в средата. Филис погледна пръстена, после пак Монти. За миг стомахът на Сиг се сви — помисли си, че Филис ще изтърси нещо остроумно и ще откаже. Тогава — чудо на чудесата — Филис стана и сама започна да декламира.

— Както би казал моят син, майсторът на компромиса:

Сиг изохка. Брус, Тод и Шарън нададоха весели възгласи. Барни вдигна чаша, а Пол Кушинг изръкопляска. Силвия започна — отново — да плаче.

„Красиво — помисли си Сиг, — до утре ще мога да кажа в хотела, че майка ми напуска.“

Филис си сложи пръстена. Беше огромен. Тя протегна ръка и се усмихна.

— По-голям е от кокалчетата ми. А те стават по-големи с всяка изминала година.

Монти я целуна — истинска мокра целувка.

— Всяка година ще го заменям с още по-голям, тогава — каза той. Чувствата му бяха очевидни. Поради някаква причина очите на Сиг се напълниха със сълзи.

В този момент тя зърна Пол Кушинг, който я гледаше от другия край на стаята. Той кимна и й се усмихна. Вдигна чаша.

— Може ли да вдигна тост? — Всички се обърнаха към него. — За Филис и Монти. Когато обичаш някого, всичко е възможно. — Намигна на Сиг, но в мига преди това тя успя да съзре нещо в сините му очи — съчувствие, привързаност, може би жалост. Сиг потрепери и вдигна чаша заедно с останалите.