Да омъжим мама

Осемнайсет

— Няма да се срещаш с него. Забрави.

— Какво означава това „забрави“? — попита Филис.

— Означава това, което означава — каза Сиг. — Той не те харесва. Искаше да пипне парите ти, а ти, длъжна съм да ти напомня, нямаш никакви. Майко, преди това се е оженил за богата наследничка и е отмъкнал цялото й богатство. Сега искаше да направи нещо подобно.

Беше черен понеделник и след провала с Монти, малко преди да отиде на работа, се чувстваше кошмарно.

— Не ставай смешна — сряза я Филис. — Как бих могла аз да наследя каквото и да било?

Дъщеря й дърпаше нервно дрехите си.

— Полетът в първа класа. Тоалетите — обясни Брус. Сиг го бе повикала, за да държи майка им под око, докато тя е на работа.

— Този човек е мошеник — повтори Сиг. — Може би е и крадец. Не знаеш ли, че стават и такива неща? Няма начин да го видиш пак.

Предишния ден бяха останали в „Пиер“ само колкото да приберат нещата на майка си и Сиг с учестено дишане да плати сметката с кредитната си карта. Сега се бяха оттеглили, заедно с прилепчивата госпожа Кац, в апартамента на Сиг.

— Не мога да повярвам, че се е опитал да плати училището на Джеси с чек без покритие — изскимтя Шарън. Сиг бе извикала и нея, за да пази майка им. — Толкова съм объркана! Как бих могла да покажа физиономията си в училището на дъщеря си?

— Досега нищо не те спираше — изтърси Брус. — Чековете на Барни бяха кухи като хралупи. Ами аз, Шарън? Току-що получих поръчка за нов тираж картички, а нямам пари да ги отпечатам. Можех да се споразумея с Бърнард, но Монти ми предложи заем без лихва. Непростимо е, че проявих такава глупост. В моя бизнес това е най-важният сезон. Истина е, че действах само на хартия, но поне беше истинска. А сега изпратих на доставчиците си фалшиви чекове. Как ще им го обясня? Видях на косъм, но Монти развали и това. Ще ми се да удуша този шотландски кучи син.

— Така ли трябва да говориш пред майка си? — попита Филис и скръсти ръце. Замълча и се замисли. — Той ме харесваше. Сигурна съм. И не ме интересува дали има пари.

В другия край на стаята нещо прошумоля. Госпожа Кац, седнала прилично изправена на ръба на стола, стискаше чантата си с две ръце. Какво й става? — зачуди се Сиг. Госпожа Кац заклати глава, сякаш имаше нервни тикове или искаше да й се обърне внимание. Сиг реши, че вероятно и двете. Пое дъх. Или от раздразнение, или за да се успокои.

— Въпросът не е в това, мамо. Той явно е социопат. Знам го. Ходила съм с десетина такива. Никой нормален мъж не хвърля чекове по този начин. Освен когато е наясно, че нямат никакво покритие. Забрави за Монти — помоли я Сиг отчаяно. — Край на глупостите с Монтеги.

— Коя си ти? Някоя скапана Капулети? — попита Филис.

Сиг отново пое въздух.

— Мамо, искаме да се омъжиш за богат човек. Ако не го направиш, двамата ще живеете в Бронкс на помощи за храна — предупреди я Сиг. — Така или иначе, Монти смяташе, че си богата. Той стана от леглото ти и си отиде. Напусна те, защото разбра, че си бедна. Няма да имаш пари дори за билет за метрото, за да ни идваш на гости.

Филис поклати глава.

— Знаеш ли какво не ти е наред, Сюзън? Твърде отговорна си. Какво те засяга всичко това? Хубаво, ще живея в Бронкс. Аз съм оттам. Ти не си ми майка.

— Мамо, не искам да наранявам чувствата ти, но Монти искаше да те използва.

— Да ме използва? Мен? Та той не можа даже да ме бие на канаста.

— Или не е искал. Точно така действат използвачите — поясни Сиг.

— Добре, аз пък нямам намерение да се занимавам с никакви други дъртаци — заяви Филис. — Във Флорида беше пълно с такива. Затова се махнах оттам.

За момент Филис замълча. Сиг се зачуди дали устните на майка й треперят наистина или само така й се е сторило. Сложи ръка на рамото на Филис и сниши глас:

— Съжалявам, мамо. Заслужаваш нещо по-добро. Наистина.

Филис я погледна.

— Ти също, Сюзън. — Поклати глава и седна на един стол. — Е, а сега какво?

Сиг седна на канапето до Шарън и отново вниманието й бе привлечено от госпожа Кац, която държеше чантата си за дръжките и я въртеше на 180 градуса. Сиг излезе от транса си.

— Сега следва фалит. За мен. Предполагам, че ще се наложи да се махна от Уолстрийт. Ще трябва да си намеря друга работа, което е ужасно лесно за жена на моята възраст и на моето ниво. — Изсумтя. — Оставам на улицата, това е.

— Стига, Сиг — сви рамене Брус. — Винаги си била черногледа. Това последното го скрои, за да издоиш Монти, нали? Аз съм този, който ще си загуби бизнеса, а нямам нищо друго, дори колкото мама.

Сиг се вторачи в него. Много е лесно, помисли си тя с горчивина, близките ти да си мислят, че можеш да направиш всичко, че можеш да платиш за всичко и че владееш положението напълно.

— Съжалявам, че те разочаровам, Брус, но не се преструвам на бедна. Това не са празни приказки. Аз съм фалирала. Вече нямам никакви акции. През последните две години непрекъснато продавам. И губя. Някога чувал ли си какво значи падане на цените, господин предприемач? Господин икономическо чудо? — Стрелна Шарън с очи и добави: — Дори Барни знае какво е това.

— Ще трябва да махнем децата от частното училище — каза Шарън скръбно. — Обясниха ни, че не могат да ходят там, ако не платим след Коледната ваканция.

— Страхотно. Значи всички потъваме — отбеляза Сиг. — Аз съм старши брокер, който не носи печалба. Всичките ми клиенти, адвокати, търговци и собственици на недвижими имоти ме изоставиха. Те също губят. Не получавам комисионни. Още колко време, смятате, че ще ме оставят в онзи голям кабинет? Предупредиха ме два пъти, така че времето наближава. Но няма да се върна на стоковата борса. — Сиг поклати глава. — Предпочитам да стана келнерка.

— Сериозно ли, Сиг? — попита Шарън с недоверие. — Ще те уволнят ли? Като Барни? Сериозно ли говориш?

Сиг, с напиращи в гърлото й сълзи на унижение, само махна с ръка и кимна. Сестра й я докосна със съчувствие.

— О, Боже! — възкликна Шарън и се разплака. — Ще загубиш апартамента? Джеси и Травис ще го понесат толкова тежко!

— Да. На самата Сиг също може да й се стори неприятно — добави Брус. — Същата стара Шарън. — Отиде при Сиг и улови ръката й. — Защо не ми каза?

Тя сви рамене.

— Каква полза щеше да има? Не би могъл да ми помогнеш.

Брус стисна ръката й, вгледа се в нея и кимна.

— Значи сега и дума не може да става за малък безлихвен заем? — попита я.

— Вечно с шегите — намеси се Филис. Стана. — Сиг, имам малко пари. Ако смяташ, че ще стигнат…

Сиг поклати глава.

— Мамо, за ипотеката дължа по три хиляди и осемстотин долара на месец. Издръжката ми е две хиляди и двеста и не съм плащала нито едното, нито другото от близо девет месеца. — Замълча, за да осъзнаят цифрите. — Сега този апартамент е собственост на банката. Вероятно ще ме изхвърлят още следващия месец.

— Наистина ли ще загубиш апартамента? — попита Брус.

— Да. Ако някой не го купи веднага, така че да получа вноските си досега обратно. — Въздъхна. — Чаках твърде дълго. Пуснах обява във вестника. Обадих се и на няколко брокери на недвижими имоти. Обадиха ми се двама-трима души, но нищо сериозно. — В очите й се появиха сълзи. — Днес следобед очаквам един от брокерите с потенциален клиент. Може и да стане нещо. Иначе съм загубена.

Седна, изтощена.

— Ако успея да го продам бързо, когато платя първата и втората ипотека, когато платя каквото дължа за издръжката и приспадна комисионната на брокера, може и да ми останат достатъчно пари, за да наема едностаен апартамент в някое гето. — Сиг бе отчаяна, че трябва да се раздели с дома си. За какво бе блъскала толкова цял живот? Какво друго притежаваше? Какво щеше да й остане сега срещу усилията? — Нещо стана с тази страна — въздъхна тя. — Вече никой няма пари.

— Аз имам — отговори Силвия Кац. — Имам много. Искаш ли малко?

Двете сестри и Брус я изгледаха нетърпеливо, а Филис си направи труда да отиде до приятелката си и да я потупа по рамото.

— Благодаря ти, Силвия, но тук не става дума за дребни суми. Сиг има нужда от близо сто хиляди долара.

— Имам толкова — отговори госпожа Кац спокойно. — Имам повече.

Филис погледна към тавана и пак я потупа по рамото, макар че всъщност й се искаше да я удуши. Животът на дъщеря й бе рухнал — без съпруг, без деца, без пари, без работа, без дом. В добавка най-добрата й приятелка се бе побъркала.

— Стига, стига, Силвия — каза Филис пренебрежително.

— Тук са. В чантата — настоя госпожа Кац и най-накрая отвори огромното чудовище.

Филис, застанала до нея, нямаше как да не види, че огромната чанта наистина бе натъпкана с пачки съвсем нови банкноти, обвити в кафяви ленти, на които пишеше „10 000 долара“. Стори й се, че има десетки.

— О, Боже! — успя само да възкликне.

Брус също надникна в чантата и издаде звука, който издават евреите, преди да започнат да се молят в синагогата — нещо като въздишка, сподавен стон.

— Откъде ги взе? — попита той почти шепнешком.

— Истински ли са? — попита Шарън, след като надзърна през рамото на брат си.

— Получих ги, когато ме напусна мъжът ми — отговори госпожа Кац. — Трябваше да ми плати много. Много. Моята адвокатка, Даяна Ла Гравенезе, беше много добра. Накара го да плати. Не знаех какво да правя с тях и ги задържах при себе си. Не исках да ги харча.

Брус подсвирна.

— Кое има четири крака и гони котки? — попита той. Никой не отговори. — Госпожа Кац и адвокатката й — обясни той, но никой не се засмя.

— И през цялото време разнасяш тези пари със себе си? — попита Филис, абсолютно изумена. Даде си сметка, че ако ще да живее още седемдесет години, пак няма да опознае всички човешки странности, нито пък човешкото сърце.

— Наистина не знаех какво друго да правя с тях — призна Силвия. — Сид се грижеше за банките и другите неща. Преди да ме напусне само той плащаше сметките за ток и телефон. През живота си не съм имала чекова книжка. Все едно… какво да направя с тези пари? Досега не съм писала чек. Непрекъснато чета как банките и брокерите мамят възрастни жени. — Погледна Сиг. — Не искам да те обидя, скъпа. Не се отнася за присъстващите. — Сви рамене. — Така че ги задържах. Стори ми се най-безопасно.

— Най-безопасно!? — повиши глас Филис. — Разхождала си се из града със сто хиляди долара в чантата?

— Не. Два милиона и двеста хиляди са.

— Два милиона и двеста хиляди!? — повториха Брус и Шарън в един глас.

— Е, плюс портмонето с дребните. Парите от осигуровките и джобните държа в това. — Силвия извади сребристо мрежесто портмоне.

Филис се разсмя. След това не успя да се спре, докато от очите й не потекоха сълзи.

— А не искаше да платиш за хотел, когато дойде тук! Имала си повече от два милиона долара в чантата си и си седяла цяла нощ на летището! Шест години във Флорида ставаше в четири сутринта, за да закусиш преди пет, да обядваш преди единайсет и да вечеряш в три и половина, за да спестиш четири долара от намалението на цените! Носеше си вкъщи хлебчетата! Отмъкваше пакетчета със захар от всяко кафене, в което сме влизали! Тук, в Ню Йорк, спа на канапето в апартамента ми. И през цялото това време в чантата ти е имало повече от два милиона долара! В чантата ти!? Твоята чанта!? Луда ли си? Не си ли чувала, че има улични крадци, които отмъкват дамски чанти?

— Държа я много здраво — каза Силвия.

Филис отново се разсмя, докато не я заболя, после поклати глава.

— Обзалагам се — кимна и се почувства толкова уморена, че трябваше да седне. А сега какво? За първи път през живота си не беше в състояние да каже каквото и да било.

Сиг, която досега наблюдаваше майка си и приятелката й, се приближи до Брус и Шарън, за да надникне в чантата.

— Е, колко ти трябват, Сюзън? — попита госпожа Кац и извади пачка банкноти. Продължи да вади още и да ги реди като тухлички на масата.

— О, не бих могла да… — смотолеви Сиг. — Не знам кога ще мога да ги върна…

— Вземи ги — прекъсна я майка й и се обърна към Силвия. — Благодаря ти, Силвия. Не съм ти била приятелка заради парите, но и те няма да навредят. — Погледна Сиг. — Не си давах сметка какво е положението ти. Дойдох тук, за да бъда добра майка, а не да се държа като егоистка. Искам да помогна. Повикайте някой от другите си кандидати. Ще се срещна, с когото кажете.

Седна с достойнство, сама, в другия край на стаята.

Междувременно, като змия, която се опитва да се освободи от дресьора си, Шарън успя да откъсне очи от съдържанието на чантата.

— Ще се заема с документацията отново — обяви тя. — Първия път допуснахме грешка, но този път това няма да се случи. Ще намеря, когото трябва.

Брус я изгледа.

— Добра идея — каза той и се обърна към госпожа Кац. — Може би ще ни помогнеш да изпълним плана си. Ще ти върнем парите след това.

Сиг отиде при майка си. Спомни си колко доволна изглеждаше тя в прегръдките на Монти, въпреки че беше измамник и лъжец.

— Сериозно ли го каза, мамо? — попита я тихо.

Филис седеше с наведена глава.

— Ако смятате, че трябва да го направя, ще го направя — отговори тя.

Сиг се върна от работа изсмукана и каталясала. Майка й, госпожа Кац и всичките им вещи бяха пренесени от хотел „Пиер“ в библиотеката на апартамента й и сега помещението приличаше на нещо средно между студентско общежитие и старчески дом. Сиг хвърли един поглед на шишенцата с лекарства и чашата с изкуствените зъби на госпожа Кац, на бурканчето сушени сливи върху бюрото, както и на останалите принадлежности на двете възрастни жени и просто затвори двойната врата.

Позвъни се. Нямаше намерение да показва на никого какво става в библиотеката. Шарън бе отишла у дома, при своя все още безработен съпруг, за да продължи да издирва подходящ кандидат, а Брус я бе оставил на гарата на път за Челси. Сиг беше дежурна. Майка й и госпожа Кац лежаха в стаята за гости, а самата тя все още се занимаваше с малките подробности, които, както й бяха обяснили, биха й помогнали да продаде апартамента бързо. Бе оправила възглавничките, бе сложила цветя и бе ароматизирала въздуха. Ако знаеше как, щеше да направи кейк, така че ароматът да заплени купувача още повече. Все още беше в шок заради невероятната чанта на госпожа Кац. Тя не би могла да я спаси, но би могла да й осигури достатъчно време, за да се спаси сама. За първи път от седмици Сиг установи, че си тананика. Когато установи, че си тананика мелодийката от „Котарака Феликс“, трябваше да се усмихне.

— Когато изпадне в затруднение, той бърка в торбата с фокусите.

Отиде, за да отвори на Корнелия, брокерката от „Стърлинг и Рос“, най-голямата фирма за търговия с недвижими имоти в Ню Йорк. Знаеше, че не е хубаво да е в апартамента, когато идват да го гледат хора, но тъй като нямаше къде да складира майка си и госпожа Кац, наистина нямаше друга алтернатива. Би могла да седи в библиотеката с безразличен вид, докато някоя вещица, омъжена за торба с пари, критикува плочките в банята й. Сиг пое дълбоко дъх и отвори. Беше Корнелия — поредната дама на определена възраст, която носеше неизменните скъпи обеци и колан с жълта тока. Корнелия влезе с присвити устни.

— Е, здравей — каза тя, като едновременно с това повдигна вежди, огледа се и запали лампата в антрето. — Поддържала си го добре. Ще се продаде бързо.

По дяволите, изруга мислено Сиг. Забравила бе да запали лампите, което беше първият трик на брокерите. Другите стаи обаче наистина бяха светли — само в антрето нямаше прозорци.

Погледна над рамото на Корнелия и се стресна.

— Пол Кушинг! — възкликна Сиг и му протегна ръка. За момент се почувства объркана, както винаги, когато срещнеше познат в необичайна обстановка, например медицинската сестра на гинеколога си в магазин за облекла. Напълно бе забравила за обещанието му да я посети и за нещата, които не можеше да й каже по телефона.

— Моментът неподходящ ли е? — попита той.

— Не. Всичко е наред. Мисля да взема друг апартамент, а това е брокерката, която дойде да го види.

Сиг се опита да не се изчерви. Колко неловко… Пол Кушинг да се появи заедно с Корнелия и да разбере, че продава апартамента си. Сиг познаваше Корнелия достатъчно добре, за да е наясно, че за да продаде имота, тя непременно би казала на потенциалния купувач, дори и да е непознат, ако собственикът има финансови затруднения.

Кушинг топло й се усмихна.

— Толкова се радвам, че те виждам, Сигорни. Нямах представа, че продаваш апартамента си. — Огледа се. — Повечето от тези нюйоркски апартаменти изглеждат студени. Ти обаче си успяла да превърнеш своя в истински дом. — Погледна я в очите. Неговите бяха много сини. — Защо не ни го покажеш? Когато бях тук на рождения ден на майка ти, не успях да го разгледам добре.

Корнелия се усмихна лъчезарно. За Сиг бе ясно, че тази жена няма намерение да пропусне възможността, която е съзряла тук.

— Ами… да започнем с двата шкафа в антрето…

— О, не се безпокойте — прекъсна я Пол Кушинг учтиво, но твърдо, а Корнелия се сепна. — Сиг знае какво харесвам. Тя ще ми покаже апартамента. — После, за да извади жилото, се усмихна на Корнелия. Усмивката му, помисли си Сиг, бе опустошителна за човек на неговата възраст. Корнелия се окопити и дори клепачите й запърхаха. Значи ето какво било, помисли си Сиг, когато Пол Кушинг я улови за лакътя и се остави да го въведе във всекидневната.

— Знам, че си идвала тук, Корнелия, но не мисля, че си обърнала внимание на гледката. — Сиг ги заведе до прозореца и дръпна скъпите завеси, за да открие изгледа, който обичаше. — Оттук се виждат три моста. Нощем се виждат най-добре, а паркът е най-красив през деня.

Вдигна очи — Кушинг беше висок — и установи, че той не се интересува от гледката.

— Как е майка ти, Сиг? — попита Пол. — Искам да й кажа нещо.

— О, много е добре — отговори Сиг весело. Може би, помисли си, в края на краищата ще се ожени за мама. — Всъщност, тя е тук. Омръзна й в хотела. Сега си почива.

Опита се да си представи как изглежда майка й, без трите часа подготовка с Брус и реши, че е по-добре да не ги среща с Пол. Поне не веднага. Щеше да му покаже стаята за гости по-късно — при друго посещение. Трябваше да направи така, че да има друго посещение. Не беше ли това нещо повече от съвпадение? Някакъв подарък за празника? Погледна към Пол. Той бе доста по-хубав от Монти и Сиг знаеше, че не е мошеник… Колко милиона бе казала Шарън, че притежава? Може би, в края на краищата, нямаше да се наложи сестра й да продължава търсенето. Може би човекът, който им трябваше, вече бе тук?

— А какво искаш да кажеш на майка ми? — попита Сиг.

— Поинтересувах се за Монти Дънлийд. Нали ти казах, че мога да го проуча? Не обичам да говоря лоши неща за хората, но е възможно той да не е това, за което се представя. — Направи пауза. — Казвам го, за да предпазя теб и майка ти. Както предпазвам Уенди.

— Много мило от твоя страна. Оценявам го — отвърна Сиг. Едва ли би могъл да избере по-подходящ момент. Не знаеше и половината история.

— Не искам майка ти да пострада.

Сиг му се усмихна.

— Ела в гостната — каза му тя.