Да омъжим мама

Седемнайсет

Когато Монти пристигна в „Пиер“ след празненството с картофените палачинки, беше облечен в обичайния си вечерен костюм, ако не се броят новите обувки „Мъри“.

— Изглеждаш дистинге — отбеляза Филис и си даде сметка колко старомодна е думата. За първи път от близо петдесет години се смущаваше като момиче. — Имаш ли някакви специални планове? — попита го тя.

— Имам — каза Монти и я изгледа по най-привлекателен начин. Макар и да бе плешив и по-дебел, отколкото бе полезно за здравето му, Монти излъчваше някаква самоувереност, която го правеше привлекателен, дори секси.

На вратата на апартамента се почука. Филис не очакваше никого.

— Може ли да отворя? — попита Монти, мина през вестибюла и отвори на Бърнард Кринц.

Архитектът влезе в стаята усмихнат и се огледа. За първи път ръкостискането му не беше като на търговец на стари коли, който иска на всяка цена да сключи сделка. Вместо това изглеждаше изпълнен с ентусиазъм — дори нетърпение. В първия момент Филис се изплаши, че Бърни търси нея, но след това от спалнята се появи госпожа Кац, без жилетката си, облечена в рокля с мъниста. Монти сложи ръка на рамото на Бърнард и го стисна сърдечно.

— Е — каза той, — премиера в „Метрополитън“, най-добрата ложа в залата и чудесна жена за компания. Вагнер не е сред любимците ми, но съм сигурен, че поне ти ще останеш доволен.

Филис изгледа Силвия озадачено, но Силвия беше облечена и готова, сякаш бе абсолютно наясно с тези неща. Бърнард й помогна да облече голямото си палто и да вземе незаменимата си чанта. Едва когато излязоха, Монти се обърна към Филис и й се усмихна.

— По-скъпо е, отколкото да купиш на малкото си братче шоколад, за да те остави на мира, но пък си осигуряваме поне пет часа тишина и усамотение.

След това се наклони към Филис и опря ръка в стената над рамото й, така че тя се оказа заклещена между тялото му и прозореца вляво. Знаеше, че се кани да я целуне — истинска целувка, целувка, която имаше значение и която би могла да доведе до други неща. В гърдите си почувства трепет, който не беше ангина. Бе минало доста време от последната й истинска целувка и не беше сигурна как ще реагира.

В този момент на вратата се позвъни отново. Монти повдигна вежди, усмихна се и отиде да отвори. В стаята влязоха трима келнери — единият буташе масичка на колелца, вторият носеше две бутилки шампанско в кофички с лед, а третият — поднос с вкусни неща.

— Реших, че можем да хапнем тук — отбеляза Монти.

Единият келнер подреди масата със замах и понечи да сложи розова ленена салфетка в скута на Филис, но Монти го спря.

— Не, благодаря. Аз ще се погрижа за това — каза той и ги освободи с жест. — Ако имаме нужда от нещо, ще се обадим.

Монти бе поръчал всичко — като начало миди за себе си, любимият й пъпеш за нея. С шампанското, плодът бе превъзходен. Никой, никога не бе глезил Филис по този начин. Когато й се бе налагало да се погрижи за нещо, погрижваше се и толкова. Бе се грижила за децата, когато бяха малки, бе се грижила за фирмата и Айра, когато той беше болен, и се грижеше за всички роднини, когато тъгуваха. Сега се бе появил човек, който да й поръча вечеря, включително и любимата й салата — дори бе забелязал с какви подправки я предпочита. Монти бе внимателен мъж.

— Не съм свикнала с такива неща — призна тя.

— Е, време е да свикнеш — каза той и мушна последната мида в устата си. — Забавно е човек да се отнася с теб наистина добре. — Усмихна се хитро и продължи: — Хрумна ми една идея. — Стана и остави вечерята, неизползваните чаши, сребърния кафеник. — Не мисля, че сега ни е необходима повече храна. Трябва ни само време.

Улови я за ръката и Филис почувства някакво бодване, електрическо жужене, което почти я накара да се изкиска с глас. Този човек беше на седемдесет и четири години и напълно откачен, но въпреки това тя реагираше. И в същото време, когато усети как желанието му възпламенява нейното собствено, я обзе някаква неохота. Беше свян, а може би и малко страх.

Сякаш почувствал боязливостта й, Монти я прегърна.

— Стари сме вече, татко Умлям — цитира той погрешно старото стихотворение, което Филис почти не помнеше. — Не искам да те карам да бързаш, но наистина те желая.

— Така ли? — попита Филис шеговито и свенливо. Харесваше й да го чуе. Всичко у този старец й харесваше.

— Искам да спиш с мен — добави Монти и целуна ухото й. — Може да не съм така добър, както някога, но от време на време… — Гласът му бе пресипнал. — Не съм привърженик на дългите годежи, а ти?

Филис поклати глава и го остави да я заведе в спалнята.

На прага я целуна, заведе я до леглото, сложи я да легне и внимателно свали обувките й.

— Милко съм нервна — призна Филис.

— Само малко ли? — попита Монти и се засмя. — На нашата възраст картите са на масата. Ти не можеш да загубиш девствеността си, но аз лесно мога да загубя своята гордост.

Наведе се и целуна Филис кратко, съвсем кратко, но все още имаше вкус на миди, шампанско и още нещо. След това седна на леглото и улови ръката й.

— Знаеш ли какво научих през последните пет десетилетия за секса? — попита той.

Филис, все още смутена, поклати глава.

— Научих, че в любовта към една жена има твърде много неща, с които повечето мъже нямат търпение да се занимават. Възрастта отне много от мен, Филис, скъпа, но ме дари с търпение. — Наведе се и я целуна отново, този път по-продължително. — Мога да ти гарантирам две неща… че никога няма да има нищо, от което да се срамуваш, и че в края на краищата, с мен ще преживееш много, много хубави неща.

Беше прав.

Два дни по-късно Сиг се събуди от бясно звънене и чукане по вратата. Никой в Ню Йорк не ставаше толкова рано в неделя.

— Какво има? Какво има? — промърмори тя навъсено, успя да се увие в един мохерен шал и отиде до вратата. До Коледа оставаха само девет дни за пазаруване, защо трябваше да я безпокоят така?

Шарън, задъхана и със зачервено лице, стоеше до Брус, който пък беше пребледнял като задник на ирландец.

— Какво има? — попита Сиг. — Мама добре ли е?

— Не — отговори Шарън.

— О, Боже, да не би…

— Не е това — прекъсна я Брус. — Не е получила инфаркт. Аз ще получа. Чековете на Монти се оказаха невалидни… и за моя бизнес и за дарението за училището.

— Какво? — изграчи Сиг. — Това е невъзможно! Ами Монтана? Ами авиолинията? Наследничката на Гинес?

— Фалшификат. Всичко е фалшификат — отвърна Брус. — Освен за наследничката. Оженил се е за нея и е изсмукал всичко. Той е търсач на съкровища. Запознал се е с мама в първа класа на самолета от Флорида. Сигурно е искал да се запознае с богата вдовица.

— Мама е летяла с първа класа? — учуди се Сиг и докосна главата си с ръка. Тримата все още стояха на прага. Сиг се наведе, за да вдигне вестника, „Сънди Таймс“. Трябваше да провери дали е излязла обявата й за апартамента.

— Влезте — каза тя. — Влезте.

Брус и Шарън минаха покрай нея. Раменете на Шарън бяха увиснали. Седнаха във всекидневната.

— Добре — заговори Сиг и се почувства по-уморена от всякога. — Започнете от началото.

— Гениалната статистичка Шарън е объркала всичко. Данните й, както казват специалистите по маркетинг, са силно компрометирани. — Брус направи гримаса. — Монти няма пукнат цент. Вложил е парите на жена си в авиолинията, но тя е фалирала преди повече от десет години. Оттогава живее на кредит и непрекъснато взема заеми. Нашият Коперник, тук, е объркал всичко.

— Не съм виновна аз! — извика Шарън. — Мама го избра, не аз.

— Къде е мама? — попита Сиг и усети как стомахът и гърлото й се свиват.

— Мисля, че все още е в „Пиер“ — отвърна Брус.

Сиг изпъшка и потрепери. Каква ли щеше да е сметката от там? Беше обявила пръстена си за продажба на търг, но дори и с парите от него шансовете да запази апартамента си и да оправи живота си бяха по-малко от когато и да било. Не можеше да потисне отчаянието си.

— Добре — каза тя съсредоточено и със спокойствие, което не чувстваше, — имам план. Най-напред ще убием Монти. След това ти, Брус, ще убиеш Шарън, а аз ще убия себе си.

— Никой ли няма да убие мама? Що за план е това? — пробля Шарън. — Тя е виновна за всичко.

Брус не обърна внимание на живеещата в предградието своя сестра.

— Може пък и да се получи нещо — каза той и потупа Сиг по голата ръка. — Шарън, ако искаш, можеш да убиеш мама, преди аз да убия теб.

Шарън се разплака.

— Не съм виновна аз! — повтори тя.

— О, млъкни — сряза я Брус. — Винаги, за всичко си виновна само ти.

— Не съм! Не е моя вината, че Барни отказа работата, която му предлагаше Монти.

— Отказал е? — попита Сиг. — Побъркал ли се е? — Брус я погледна. — Въпросът е риторичен — увери го тя. — Наистина ли е отказал работата?

— Каза, че била под достойнството му. Предлагаше му да стане мениджър на средно ниво, нещо в маркетинговия отдел. Барни заяви, че няма да приеме нищо по-долу от вицепрезидент.

— Боже мой! Стои без работа и без пари близо две години и отказва предложение? — попита Сигорни.

Брус сви рамене.

— Все едно. И то е било фалшиво, сигурен съм.

Преди това бърборене да се е превърнало във фронтална атака, Сиг се окопити.

— Достатъчно — каза тя. — Ще съм облечена след четири минути и половина.

— Какво ще правим? — попита Шарън.

— Отиваме в „Пиер“, за да проведем сърдечен разговор с мама.

Тъмната, лъскава врата на апартамента в „Пиер“ приличаше на портал на крепост. Позвъниха три пъти и зачакаха.

— Чувствам се като приказен принц, който трябва да спаси принцесата — отбеляза Брус.

Сиг го изгледа мрачно и заяви троснато:

— Единствената принцеса тук си ти. Сега няма време за глупости, а и приказният принц досега щеше да е разбил вратата.

— Ще трябва да извикаме охраната — каза Брус и сви рамене.

— Великолепно хрумване — промърмори Сиг.

Чуха шумолене и шпионката се затъмни. Вратата се отвори и се появи госпожа Кац, облечена в пухкава хавлия от хотела.

— Толкова рано? — учуди сетя и се прокашля. — Може би трябва да дойдете по-късно.

Сиг бутна вратата, за да се отвори докрай и мина покрай госпожа Кац, ненужният пътник без билет. Колко ли й струваше присъствието й? Шарън и Брус я последваха. Сиг стигна до всекидневната — там бяха разхвърляни вестници, на канапето имаше одеяло, а на масичката стояха останки от вечеря. Госпожа Кац я настигна и попита:

— Къде отиваш?

Сиг я изгледа както си знаеше и отиде до вратата на спалнята. Улови дръжката.

— Не зачиташ ли правото на личен живот? — попита госпожа Кац навъсено.

— А ти? — сряза я Сиг. — Дойде тук и се натресе на майка ми. Лепна се за нея като лепенка. Каква възможност й оставяш да има личен живот?

Госпожа Кац повдигна вежди с изненада, обидено.

— Всякаква — отговори тя, сви рамене и й обърна гръб. — Ще видиш.

Сиг отвори вратата. Брус и Шари бяха непосредствено зад нея. Видяха главата на майка си — с разрошена коса, но спокойно лице — положена върху косматата стара ръка на Монти Дънлийд.

— О, Боже! — възкликна Шари и закри очите си с длани.

Монти, чиято плешива глава блестеше над разрошената коса отстрани, отвори очи и седна. Гърдите му бяха космати като ръката. Гърдите му висяха над корема. Сиг беше готова да затвори очи. Някак си не си бе представяла това.

— О, Боже! — успя да каже само тя, като ехо на сестра си.

— Какво правите с майка ми? — попита Брус настоятелно.

— Мисля, че се нарича „традиционен“. Или тук, в Щатите, го наричате „мисионерски“?

Филис също отвори очи.

— Е, с това започна наистина… — включи се тя.

Шарън вдигна двете си ръце, сякаш за да се предпази от удар.

— Получихме повече информация, отколкото ни е нужна! — извика тя и потрепери.

— А кой ви е карал да се интересувате? — попита Филис. Надигна се и стана ясно, че тя също е гола. Сиг забеляза дантелената коприна, захвърлена край леглото.

Брус извърна лице и издаде гърлен звук:

— Боже! Кой би си помислил, че мама е като… като… Луиз Брукс в „Кутията на Пандора“!

Сиг грабна един халат от стола край леглото и го хвърли на Монти, докато майка й се опитваше да закрепи завивката под мишниците си. Всъщност на Сиг й се гадеше, но трябваше да издържи. Мина по килима и застана край нощното шкафче. Вдигна годежния пръстен, който бе оставен там и го задържа на светлината. Блестеше, несъмнено, но сега, когато се вгледа по-внимателно, без усилие видя, че цветът не е какъвто трябва — вместо белите отблясъци на съвършения камък, повърхностите отразяваха цветовете на стаята.

— Пълен фалшификат! — извика тя и го запрати гневно към стъклото. — Ти, мошеник такъв! Пълен мошеник!

— Сюзън, овладей се — намеси се Филис. — Какво, според теб, правиш?

— А ти какво правиш? — попита Сигорни. — Срещна този човек преди няколко дни. Дори не го познаваш, а вече спиш с него!

— Аз съм сгодена за него, Сюзън. Освен това ти искаше да се сгодя за него. — Сви рамене. — Според мен е все едно дали съм омъжена, но Монти е старомоден. — Погледна го по начин, непознат за Сиг. Това я обърка и смути. Накара я да се почувства изолирана, дори… омерзена. Погледна Монти.

Той не беше само старомоден, а стар. Сиг не можеше да не се втренчи в купчината стара плът пред очите й, кожата му, покрита с жълти петна, космите, които стърчаха от ушите му и кошмарните бръчки по ръцете на майка й. Беше достатъчно лошо, че самата тя трябваше да прибира корема си, когато спеше с Филип Норман. Но поне не беше сбръчкана, а тялото на Филип беше гъвкаво и жилаво. Той знаеше какво удоволствие й доставя то в леглото. Защо тогава Сиг имаше чувството, че Монти дава на майка й нещо друго, нещо повече? Прогони мисълта от главата си.

— Вън! — каза му. — Остави майка ми на мира.

Монти вдигна рунтавите си вежди и поклати глава.

— Забравяш, че сме сгодени.

Сиг едва сдържаше гнева си. Ръцете й трепереха и усещаше как треперенето се изкачва нагоре и пронизва тялото й. Всичко се бе объркало. Нямаше да има никакво спасение, поне не за майка й. Пръстенът й — истинският — сега си бе отишъл завинаги, също и този на майка й. Този мошеник, този шарлатанин, бе провалил всичко. Тя щеше да загуби апартамента си, да се откаже от работата си и да завърши в някой мръсен апартамент под наем в бедняшки квартал с майка си в гостната… ако изобщо имаше гостна. Щяха да си делят наема и да свързват двата края с осигуровката на Филис. Тъкмо тя, Сиг, неомъжената дъщеря, щеше да се грижи за майка им, докато собствените й гърди увиснеха до пъпа.

— Вън! — извика тя отново, но този път беше почти през сълзи.

— Извинявай — каза Филис, — но за коя се мислиш? — Погледна Брус и Шарън. — И какво правите вие тримата тук? Това е моят живот и вие нямате никакво право да се намесвате в него.

Сиг погледна тавана. Ако имаше пистолет…

— Мамо — зае се да обяснява Брус, — този човек е лъжец. Той е мошеник. Няма пукната пара.

— Ей! — изкрещя Филис. — Не смятах да се омъжвам за него заради парите му! Монти е на седемдесет и четири и все още му става. Освен това знае какво да прави с него!

— И това го казва жена, която се бе отказала от гениталиите си — добави Монти гордо. С едната си ръка прегърна Филис, а с другата се протегна към нощното шкафче, за да си вземе пура.

— Мамо, стани от това легло! — изръмжа Сиг. Филис сви рамене и се подчини, въпреки че беше гола. Трите й деца изпищяха едновременно и ужасени се обърнаха с гръб. Сиг успя да грабне копринената дреха от пода и да я хвърли към майка си. Филис спокойно започна да се облича.

— Какъв е проблемът тук? — попита тя и приглади тъканта около надебелялата си талия. — Имал е пари. Сега няма пари. Може би пак ще има пари. Така или иначе, обещавам ви, че междувременно няма да отмъкне наследството ви. — Замълча и се усмихна иронично. — Освен това не отмъкна и добродетелта ми. — Погледна Сиг и добави: — Ако трябва да си говорим истината, ти, Сюзън, няма с какво толкова да се гордееш. Ако си мислиш, че се е опитвал да те измами, много се лъжеш! Самата ти се опита да го измамиш с всичко това.

Посочи стаята, новите дрехи, свежите цветя.

Сигорни се вторачи в Монти.

— Тя няма никакви пари. Разбираш ли? Няма пукнат цент, ако не се брои пенсията й. Няма акции. Бижутата бяха стандартни. Няма никакъв шанс да получи повече пари, освен ако не се примириш със социалната й осигуровка. Няма къща в Палм Бийч. Аз плащам този апартамент, но аз също съм фалирала.

Ето, каза го най-накрая. Сега трябваше да разберат — да научат за ипотеката, за неуспеха й, всичко останало. Но въпреки това, щеше да защити майка си.

— Избрал си погрешен кон — каза тя на Монти. — Стани, отиди си и остави майка ми на мира. Тръгна след нея заради пари, но тя няма никакви.

— Време е да се чупиш — отбеляза Брус ядосано.

— Това — отвърна Монти — е повече от ясно.

Стана от леглото, обу си панталоните преспокойно и го направи.