Да омъжим мама

Седем

— Забравете. И през ум не ми минава — каза Филис на децата си. Седяха в малкия тухлен апартамент на Брус, наблъскани в предната стая. Над главите им се издигаха кутии с поздравителни картички, които заплашваха всеки момент да се срутят, както и целият бизнес на Брус. Филис не обръщаше внимание нито на безпорядъка, нито на аргументите на децата си.

— Мамо, не разбираш. Не че не искаме да си тук или да живееш при нас — излъга Сиг. — Просто си загубила представа за реалностите в Ню Йорк, това е. Тук не е така безопасно, както някога. Не е и евтино.

— А откога да живееш в хотел стана евтино? — попита Филис.

— Не е евтино, но е безопасно. Ню Йорк се промени много — обади се Брус. Гореше от нетърпение майка му да си отиде от и без това претъпкания му апартамент.

— Не се безпокойте за мен — каза Филис. — Мога да се грижа за себе си. Винаги съм се справяла. Не смятам да се превърна в тежест за никого от вас. — Замълча. Беше й трудно да си признава грешките пред когото и да било, още по-малко пред децата си. — Слушайте — продължи след малко, — не съм дошла на гости. И не съм дошла заради себе си. Дойдох заради вас. Знам, че с баща ви бяхме твърде заети с работа и не ви отделихме нужното внимание. Ако бях… — Сви рамене. — Е, нещата можеше да са различни.

— Мамо, ти…

Филис вдигна ръка.

— Не можех да понасям онези жени от родителско учителската асоциация. Не можех да се занимавам с извънучилищната ви дейност. Не ви помагах с домашните. Сега искам да компенсирам тези пропуски. Дошла съм за по-дълго време — заяви смело, така, както само тя умееше.

— За колко време? — попита Сиг. Майка й бе пристигнала в Манхатън преди два часа, а тя имаше чувството, че е минал месец.

— За постоянно.

Шарън проскимтя, а Сиг си помисли, че брат й стене.

— Сериозно ли смяташ да останеш тук постоянно? — попита Сиг.

— Е, поне докато оправите живота си. Аз съм ви майка. При вас съм, за да ви помогна. Няма да отседна в никакъв скъп хотел. — Потупа чантата си. — Не е нужно да се безпокоите за каквото и да било. Спестила съм нещичко, имам социална осигуровка и малка пенсия. Ще се справя.

Сиг се плесна по челото. Макар и да бе увещавала майка си многократно, тя не се бе съгласила да вложи пари в акции или облигации.

— Социалната ти осигуровка е шестстотин шейсет и три долара на месец — каза Сиг. — Пенсията на татко е… колко? Триста? Четиристотин?

— Триста и осемдесет, но без данъци.

Брус закри очите си с длани. Шарън извърна лице. Единствено Сиг, както винаги, трябваше да продължи неуморно.

— Страхотно. Значи разполагаш с по-малко от хиляда на месец и искаш да живееш в Ню Йорк, който е най-скъпия град в света.

— Не, Сиг, мисля, че Хонконг и Токио сега са малко по-скъпи — поправи я Шарън.

— Да, Шарън, но мама не възнамерява да живее в Хонконг или Токио — каза Сиг през зъби.

— Мечтая си за това — изсумтя Брус под нос.

— Чух те, Брус — сопна се майка му. — Сюзън, хиляда долара все още са много пари. Освен това имам и някакви спестявания — повтори тя.

Сиг поклати глава горчиво. Ако навремето майка й се бе съгласила да вложи малко пари в акции, сега щеше да има два пъти по-голям доход. Само че не.

— Майко, просто не разбираш. Знаеш ли колко е наемът на малко ателие тук? На много малко ателие?

— Не съм чак толкова изостанала, Сюзън. Ако трябва, готова съм да плащам дори четиристотин и петдесет.

Брус се изсмя.

— Мамо, в центъра местата за паркиране вървят по четиристотин — каза той.

— Не говори нелепости — изсумтя Филис и остави чашата с чай. Тод им го бе сервирал и дискретно се бе оттеглил в другата стая. — Може да съм стара, но не съм идиотка. — Поклати глава. — Четиристотин за място за паркиране? Мислиш, че падам от небето ли?

— Не. Ти идваш от планетата на възрастните граждани. Вярваш, че ако влезеш в ресторанта по-рано, ще ти направят отстъпка и че някой е готов да намали билета ти за кино. Сега обаче ти се налага да заживееш в наистина непознато място… сред хората на планетата Земя.

— По-лошо е от това… сред нюйоркчани от Манхатън — каза Сиг и подаде на майка си сгънат вестник. — В Манхатън няма отстъпки за възрастни хора. Не можеш да ходиш на кино за по-малко пари, освен през деня, когато билетите струват четири и петдесет.

— Четири и петдесет? — възкликна Филис. — Във Флорида плащаме по три долара. А колко струва редовният билет?

— Осем и петдесет.

— Може би ще ми кажеш, че обиколният билет за метрото струва долар.

Брус погледна към тавана.

— Пътуването между две спирки струва един и петдесет, мамо. И това е, ако не те ограбят.

— Освен това нямаме специални наеми за възрастни. Чети и плачи — каза Сиг и посочи вестника. — Отбелязах някои от най-евтините апартаменти.

Докато Филис прелистваше вестника, се възцари тишина. След малко тя вдигна поглед към децата си.

— В такъв случай ще живея в Куинс. Манхатън беше първи вариант. Куинс е хубав квартал и с метрото се стига съвсем бързо. — Замълча.

Сиг, подготвена, подаде на майка си друг вестник с подчертани обяви.

— Куинс — каза тя доволно.

Филис още веднъж си даде сметка, че никога не й е било лесно да обича дъщеря си. Прегледа обявите една след друга, после захвърли вестника.

— Добре. В такъв случай ще си намеря някаква работа.

Безмълвно, Сиг й подаде още един вестник, но в този нямаше подчертани обяви.

— Висшисти с отлични дипломи изкарват колкото за хляб като миячи на чинии по закусвалните, мамо — обясни Сиг. — Хлапета с магистърски титли работят колкото да си купят по едни маратонки. Точно каква работа имаш предвид?

Потресена, макар и твърде храбра, за да го признае, Филис стана, оправи полата си и се опита да си придаде безразличен вид.

— Слушай, ще измисля нещо. Просто ми помогнете да занеса нещата си в хотел „Челси“, а после ще видим. Все някаква възможност ще се прояви.

— Проявяват се снимките, мамо. Възможностите си осигуряваш сам.

— Така или иначе, не можеш да отседнеш в „Челси“ — отбеляза Брус. — Първо, не можеш да си го позволиш, а второ, за една възрастна дама не е безопасно.

— Аз не съм възрастна дама — пролая Филис. — Може да съм възрастна жена, възрастна госпожа, възрастна бабичка и каквото искаш, но не съм възрастна дама и, по дяволите, не забравяй това.

— Грешка на езика — извини се Брус и посегна към цигарите си.

Сега Шарън изпусна дълбока въздишка и си взе соленка с масло.

— Мислиш ли, че еклерите са хубави? — попита тя. Никой не бе хапнал нищо с кафето, макар че Тод бе донесъл сладки и соленки. Никой не й обърна внимание. Винаги я пренебрегваха, помисли си с омерзение.

— И без това не ти трябва да добавяш още плът по бедрата си. — Филис отпи глътка кафе и се облегна. Поклати глава. — Знаете ли, аз съм привърженичка на екологичното движение. Имам теория… двойките трябва да възпроизвеждат само себе си. Ако им се родят три деца, трябва да убият едното. — Замълча. — Защо тогава е всичко това? Надушвам някаква недостойна игра. Кой от вас се кани да ми изиграе номер?

Шарън изпъшка от изненада, от астмата си или от двете.

— Мамо, няма нищо, което…

— О, разбирам. Опитвате се да ме качите на самолета за Флорида, нали?

— Не, майко — каза Сиг с цялата увереност, която успя да събере. — Всъщност, искаме да те настаним в „Пиер“.

Фоайето на хотел „Пиер“ беше елегантно и стилно, както винаги, но коледната украса придаваше допълнителен празничен, дискретен блясък на тъмното дърво и излъскания метал. Тук нямаше изкуствени елхички и Филис забеляза този факт. Въпреки това, едва когато се качи в апартамент 1604 и се огледа, подсвирна пронизително.

— Смятате, че трябва да отседна тук!? — попита тя. — Дори Мария Антоанета би се засрамила. Прекалено голямо е. Прекалено префърцунено.

— Понякога в живота има нужда от малко украшения — отбеляза Сиг коварно.

— Да. Ако бях донесла короната си, щях да се чувствам у дома — отвърна Филис и огледа огромната всекидневна с камина, скъпите завеси, между които се виждаше Сентрал Парк, малкия абаносов роял и дебелия килим. Някаква ваза — Филис реши, че е китайска — беше поставена на малка странична масичка и беше пълна с лилии — повече, отколкото Филис бе виждала на последните три погребения, на които бе присъствала. Отвори една от вратите и се оказа в спалня, в която имаше легло с балдахин. Друга врата водеше към малко помещение с канапе и рафтове с книги.

— Мислиш, че всичко това ми е необходимо, за да ме заухажва мъж? — попита Филис. — Колко струва всичко това?

— Имам фирмена отстъпка — излъга Сиг. — Така или иначе, гледам на тези разходи като на преценена загуба. Понякога в супермаркетите продават някоя стока на загуба, за да те накарат да купиш други неща.

— Какви ги дрънкаш? — попита Филис. — Да не си се превърнала в сводница?

Досега разговорът се развива по най-лошия възможен начин, помисли си Сиг. Ако бяхме израелски командоси, досега заложниците щяха да са избити. Сиг бе започнала да долавя, че идеята за повторен брак се възприема от майка й, меко казано, с липса на въодушевление.

— Зарежи това — каза Филис. Беше ентусиазирана колкото крава на барбекю. — Притрябвал ми е мъж, колкото на рибата й трябва велосипед.

— Никога не съм разбирал какво означава това — отбеляза Брус.

— Ти не си жена — промърмори Сиг с горчивина и се замисли за Филип Норман.

Филис все още не се бе съгласила с идеята за ухажването, но все пак се опитваше да изслуша децата си. Това бе един от проблемите при подрастването им — не ги бе слушала.

— Стори ми се, че вече се съгласи да опиташ — каза Сиг отчаяно.

Филис въздъхна.

— Слушай, една жена има нужда от мъж заради секса или заради парите… От първото съм имала достатъчно, продължавам да имам второто, ерго, не ми трябва мъж — отвърна Филис.

Сиг не й обърна внимание.

— Да поговорим за плана ни да се омъжиш. Знаеш ли защо според нас ще е добре за теб? Независимо колко пари имаш, финансовото ти положение ще се облекчи. Не само твоето, но и нашето.

— Искам ли ви пари? Дори и цент? — попита Филис настойчиво.

— Не в това е въпросът. Трябва ти някаква сигурност. Имаш нужда и от компания. Имаш нужда от внимание, някой трябва да ти отделя време. Ние тримата сме прекалено заети. Би било чудесно, ако в живота ти се появи някой, който…

— Зарежи тези глупости. Искате да се омъжа за пари и да ви оставя на мира. Аз обаче не съм такова момиче.

— Мамо, не си момиче от шейсет години.

— Знаеш какво имам предвид! Никога не съм намесвала парите в тези неща. Ако исках да се правя на пачавра за пари, можех да стана актриса.

— Пачавра!? — пропя Брус. — Пачавра?

Облегна се назад, за да се изсмее.

Филис не реагира.

— Така или иначе — продължи тя с известно достойнство, — богатите никога не са ме привличали. Те са арогантни. Те са себични.

— Както никой в тази стая — промърмори Брус.

— Не казваме, че трябва да се омъжиш за някой, когото не харесваш — обади се Шарън услужливо. — Можеш да го харесваш и той пак да е богат.

— Вече бях омъжена. Била съм там. Правила съм го.

— Точно така. Беше омъжена за татко и ти харесваше. Защо тогава да не се омъжиш пак?

— Когато се омъжих за баща ви, се омъжих за цял живот. Тогава беше така. Само кинозвездите се развеждаха, но дори и при тях ставаше със скандал. Не че имам нещо против развода. — Филис изгледа Шарън многозначително. — Някои хора не могат без това. Не бих искала да ги обезсърчавам. — Шарън предпочете да не обръща внимание на майка си, взе си покрита с шоколад ягодка и отхапа половината. — В наши дни нещата са други — продължи Филис. — В наши дни всяка жена трябва или да остане неомъжена, или да има четири брака.

— Четири!? — попита Сиг. Четири брака? Самата тя не бе преживяла и един. Майка й беше абсолютно непредсказуема и почти толкова объркваща. — Четири сватби и едно погребение — добави тя саркастично.

— Четири — повтори Филис с влудяващата самоувереност, която проявяваше във всичко. — Да си говорим истината… първият винаги е грешка. — Филис отново се усмихна на Шарън и сви рамене. — Омъжваш се за някой Барни — каза на Шарън — или, в моя случай, за някой Айра. Кой знае каквото и да било?

— Майко! Какво не му беше наред на татко? — пробля Шарън с пълна уста, защото бе лапнала втората половина на ягодката.

— Той беше мъж. Това беше единственият проблем. Не е за първи брак. Първият брак ти показва колко разочароващи са мъжете.

— Благодаря, мамо — обади се Брус. — Не е чудно, че така съм объркал половете.

— О, не го приемай толкова лично — каза му Филис.

— А защо жената трябва да се омъжи повторно? — не можа да не попита Сиг.

— Вторият брак е по любов. Ха! Поне повечето така си мислят, когато го правят. — Филис поклати глава. — Трябва да прочистиш организма си от това нещо или си обречена. Всеки, който има поне малко ум в главата, в края на краищата се отказва. — Погледна Брус и добави: — Не и ти. Ти продължаваш да гониш мечти. — Кимна към Тод, който правеше снимки от балкона.

Упрекът се хлъзна по добре намокрения гръб на Брус.

— А номер три? — попита той. Понякога майка му го очароваше като О. Джей Симпсън в джипа си — знаеш, че всичко ще свърши с трагедия, но не си в състояние да отделиш поглед.

Филис се отпусна на стола си.

— Третият брак трябва да е за Ф.О.Ц.Ж. Финансова осигуреност за цял живот. Трябва да е някой, готов да се грижи за теб, който няма да допусне да живееш от социалните си осигуровки.

Сиг се почувства хипнотизирана като змия пред дресьор.

— А четвъртият?

— За приятелство — усмихна се Филис почти с тъга. — В краен случай и някоя Силвия Кац може да свърши работа.

— Е, всичко това доказва правотата ни. Трябва ти още един съпруг. Не ти достигат цели три.

— За мен е твърде късно. Имах предвид теб. Не ми трябва съпруг! Искам още внуци!

— Вече имаш двама — напомни й Шарън. — Не е ли достатъчно?

— Да, Шарън. Ти го направи — каза Филис и сниши глас. — Умните никога не се размножават — добави тя с горчивина, съвсем тихо.

Брус и Сиг се спогледаха.

— О, пак ли това? — промърмори Сиг.

— Мислех, че си се отказала от мен, мамо — обади се Брус. — Имам предвид, след като ти казах.

— След като ми каза! Направи такава драма от това! Сякаш вече не знаех. Кой крадеше гримовете ми? Кое друго момче на четиринайсет знаеше имената на всички дизайнери на обувки във Франция?

— Била си наясно? — попита Брус, искрено ужасен.

Майка му кимна.

— Тъкмо затова бизнесът ти с поздравителни картички не върви. Хомосексуалистите нямат нужда от смешни картички. Или от обратен Дядо Коледа. Лесбийките нямат нужда от нищо смешно.

Брус потъна в стола си.

— Трябва ми време, за да схвана какво ми казваш. Толкова съм объркан, че не мога да мисля нормално.

— Никога не си можел, Брус.

— Но ти винаги си ми натяквала, че трябва да се оженя.

Филис сниши глас.

— Да. Защото искам да се установиш. Да намериш някого и да поемеш ангажименти към него. — Тя кимна към Тод, който продължаваше да прави снимки от балкона. — Изглежда симпатичен. Казвала ли съм ти, че непременно трябва да е жена? — Филис стана. — Пол-мол. Погледни сестрите си. Те не са гордост за моя пол. — Вдигна ръка и посочи помирително Сиг и Шарън. — Не се самообвинявайте. Постигнахте максималното за брюнетки. — Наведе се към Брус и сложи ръка на коляното му. — Провалих се с тях — призна сото воче. — Как му беше името?

— Тод.

— Тод? Сигурен ли си, че е евреин?

— Да, евреин е. Освен това обаче е твърде млад и вероятно глупав. Освен това си пада по видимото. Прилича на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“. — Брус изсумтя. — Не бива да се бърка с римейка. Траволта е чудесен, но Де Палма не може да се сравнява с Антониони.

— В това, че е млад и глупав, няма нищо лошо. От младите и глупавите стават добри съпруги. По-добри от мен. Имаш ли сериозни намерения спрямо него?

— Мамо, ще ме оставиш ли на мира? Харесвам го. Симпатичен е. Той обаче има нужда от свое собствено пространство.

Филис поклати глава.

— Трябва да наема по едно ателие за всички мъже в Ню Йорк, които имат нужда от свое собствено пространство — каза Филис. — Ти и сестра ти Сюзън сте попадали поне по на дузина такива. Е, ти знаеш как да се забавляваш. Сега обаче е време да се установиш. Намери си някой приятен дизайнер, който умее да готви. Престани да живееш от картонени кутии с храна за вкъщи. Осинови си някое хубаво бебе китайче. Сещаш ли се?

— Е, след като толкова си падаш по брака, защо самата ти не се омъжиш? — попита Сиг, напълно изтощена. — Защо не ни помогнеш?

— Скъпа, аз бях омъжена. Влудявах баща ви цели четирийсет и седем години. След това той умря. Мисля, че това е достатъчно. Сега е твой ред да влудяваш някого.

Ситуацията беше патова. Сиг, както винаги, се опита да мисли бързо, за да измисли някакъв подход — какъвто и да е — стига да свърши работа.

— Деца, искам да знаете, дойдох тук заради вас. Смятам да се реванширам за времето, когато боледувахте, а аз не си стоях у дома. Ще се реванширам за всички родителски срещи, на които не съм присъствала. Ще се реванширам за…

— Мамо — прекъсна я Брус, — разбирам, че съжаляваш за някои неща. Мисля, че всички родители съжаляват. Можеш да се реваншираш пред нас като се върнеш във Флорида.

Филис положи върховно усилие, за да не реагира. В края на краищата, Брус беше дълбоко оскърбен. Айра не му бе обръщал достатъчно внимание. Или може би тя му бе обръщала прекалено много внимание. Така или иначе, тъкмо тя и Айра го бяха създали такъв, какъвто е. Обърна се към Сиг.

— Мамо — каза й Сиг, — това е много важно за мен.

— И за мен — добави Брус.

Шарън мълчеше, но пък гледаше Филис напрегнато, сякаш животът й зависеше от нея.

Тогава, изведнъж, Филис осъзна за какво става дума. Беше на прав път. Децата й наистина се нуждаеха от майка, но това не бе всичко. Имаха нужда и от баща. Това бе викът им за помощ и този път нямаше как да не го признае. Нямаше да ги предаде както преди или както собствените й родители бяха предали нея.

А какво би си помислил Айра? През целия си живот Филис не бе имала друг мъж, освен него. Не би ли страдал Айра? А би ли я приел някой друг мъж, освен него? Замисли се над това и прехапа устни.

Може би, само може би, ако се направеше на онова, което искаха от нея — фотомодел или нещо такова, Сиг най-накрая щеше да си намери свестен мъж, Брус най-накрая щеше да се установи, а Шарън щеше да зареже този неудачник Барни. Филис не беше сигурна, че ще успее, но поне би могла да опита.

— Ще си помисля — каза тя.

— Значи ще ни помогнеш? Ще се срещнеш с някои от мъжете, които издирихме? Ще се държиш мило с тях?

— Мило? — попита Филис. — Не мисля, че е ставало дума да се държа мило.

— Права си. Едва ли бихме могли да очакваме подобно нещо от теб. Въпросът е да не се превърнеш веднага в Лорина Бобит. Ще положиш всички усилия да ги окуражиш, нали?

Филис въздъхна.

— Наистина ли мястото за паркиране е четиристотин долара? — Замълча и се замисли. — Ако не бях дала буика си на Силвия Кац, бих могла да живея в колата. — Загледа се към парка през прозореца. — Може би ще се обадя на Силвия.

— Ще направиш ли каквото искаме? — попита Сиг, когато мълчанието стана твърде дълго.

— Мамо, моля те — каза Шарън жално.

— И още как — обади се Брус.

А кога беше последният път, когато децата й се бяха обединили около нещо? Това бе важно, много важно и за тримата. И ако един мъж би могъл да ги ощастливи, ако един баща-заместител би могъл да свърши работата, коя бе тя — а и Айра — че да възрази? Най-накрая Филис кимна.

— Значи ще го направиш? — попита Сиг.

— Папата пише ли бестселъри? — попита Филис.