Да омъжим мама

Двайсет и две

Сега Брус не се въртеше около Филис, а около Сигорни. Най-накрая направи крачка назад и въздъхна удовлетворено.

— Така. Напомня ми един стар филм, в който Жан Маре трябваше да намери по-красива жена от покойната си съпруга. И единствената се оказа негова дъщеря! — Брус обичаше да преувеличава, но Сиг знаеше, че се радва за нея и го обичаше. Вместо да го укори, стана и го целуна. — Нима се намираме във френски филм? — продължи той. — Сиг, Катрин Деньов ли си ти? — Не спря, за да си поеме въздух. — Ти си абсолютно невероятна. — Сиг се усмихна и му повярва. — Само чакай да ти оправя червилото. И не целувай никого.

Сиг беше със сватбената рокля от „Бергдорф“ и, странно, не се чувстваше никак нелепо с нея. Защото я носеше за Пол, а, както й бе казал той, когато обичаш някого, всичко е възможно.

Дори бе решила да вземе и воала. Сега не се чувстваше като майка на младоженката. Пол — по-възрастен, влюбен, по-опитен — я караше да се чувства млада. Не се чувстваше прекалено възрастна, прекалено натруфена, прекалено неестествено, прекалено каквото и да било. Чувстваше се прекрасно — усещаше най-красивото в себе си.

Не се изненада, когато погледна в огледалото и видя, че Брус е прав. Очите й блестяха, косата й изглеждаше великолепно, роклята й стоеше съвършено. Не я интересуваше, че сватбата ще е само в кметството и че нямаше да има други гости, освен Брус, Тод, Шарън, Барни, децата, Уенди и госпожа Кац. Това бяха хората, които искаше да види край себе си в този момент — тях и Пол.

Разбира се и майка й. Щеше да се радва, ако Филис и Монти бяха дошли. Сега обаче бе разбрала — ако майка й бе изпитвала същото към Монти, просто бяха допуснали много сериозна грешка, като се опитваха да й попречат. Сиг твърдо вярваше, че ако Пол нямаше пукнат цент, пак не би се поколебала да отиде с него в кметството. Очакваше с нетърпение всички малки неща в бъдещия им съвместен живот — готвенето на вечерята, помощта за Уенди, филмите, които щяха да гледат заедно, нещата, които щяха да си кажат. Сантиментална или не, надяваше се майка й да се чувства поне наполовина толкова погълната от Монти, колкото тя от Пол. Надяваше се меденият месец на майка й на Кайманските острови да е поне наполовина толкова хубав, колко седмицата, която щяха да прекарат с Пол тук, в апартамента й — той го бе купил и го бе записал на името на двамата. Сега и тя щеше да получи своята торта и да я изяде. Искаше й се майка й да не получи само трохите.

Ставаше късно. Естествено, Пол не трябваше да я вижда облечена така, преди да му дойде времето, затова щеше да ги чака в центъра. Щеше да изпрати лимузина. Сиг имаше чувството, че ако я бе видял така, нямаше да им върви. Вече бе получила всичко, от което някога би имала нужда. Сега нямаше за какво да се безпокои. Ако някой имаше нужния опит, желание и знания, нужни, за да бъде осигурен успехът на един брак, това беше Пол. Бе обичал покойната си съпруга, бе обичал сина си, обичаше внучката си. Знаеше какво е да си семеен, а ако тя не беше съвсем наясно, щеше да й покаже.

Позвъни се и портиерът съобщи, че лимузината е дошла. Брус и Сиг слязоха с асансьора до партера, където ги очакваха Травис и Джесика, облечени в бяло кадифе. Когато видяха Сиг, започнаха да хвърлят във въздуха шепи пайети, ориз и конфети.

— Рано е още — извика им Шарън. — Не сега. Ще ги хвърляте, след като леля Сиг се омъжи.

— Така е — каза им Брус. — Недейте да разваляте роклята й. — Махна няколко конфети от рамото й и се обърна към Шарън, която беше с безформен костюм от кадифе.

— Къде е Барни? — попита я.

— Зарязах го — отговори Шарън.

Брус и Сиг застанаха неподвижно, като окаменели.

— Шегуваш се! — възкликна Сиг накрая.

— Един на всеки три брака в Америка приключва с развод — каза Шарън, винаги готова да цитира статистическите данни. — Предпочитах да не ви казвам, за да не развалям празника.

— Хайде, Шари, сериозно, какво е станало?

— Качете се в колата, деца — извика Шарън и те се качиха. Тя избухна: — О, Сиг, Барни не беше само неудачник… Това бих могла да понеса. Той обаче се чувстваше отлично при всеки неуспех. Представяш ли си!? Да откаже предложение за работа, когато децата му нямат пари за обяд в училище! Когато ти плащаш таксата им в училището. Дойде ми много.

— Още едно коледно чудо — възкликна Брус и вдигна очи към всемогъщото небе. То изглеждаше така, сякаш Дядо Коледа вече бе на път. Брус сложи ръка на рамото на Шарън и каза тържествено: — Ще ти помагам с всичко, с което мога. Освен, разбира се, финансово.

Разсмяха се.

— Поздравявам те — каза Сиг сериозно. — Заслужаваш нещо по-хубаво, Шари.

— Да си сама е по-добре, отколкото да си с Барни — отбеляза Шарън.

— Време е — подвикна госпожа Кац от колата. — Не карайте жениха да чака. Ентусиазмът му може да изстине.

Наистина се притесняваше.

— Тук всичко може да изстине — увери я Брус.

Шарън, Брус и най-накрая Сигорни, се качиха в дългата черна кола. Кимнаха на шофьора и той подкара към кметството.

Сиг не съжали, че е похарчила толкова пари за роклята, въпреки безвкусната обстановка в кметството. Мина по дългия сводест коридор толкова съвършена, колкото едва ли щеше да бъде друг път. Госпожа Кац задържа вратата отворена и Сиг, в роклята си за четири хиляди и осемстотин долара, влезе в залата. С влизането й сякаш всичко избледня — много бременната бъдеща съпруга, седнала до нервния младоженец, двойката, дошла да сключи брак с двете си деца, отегченият чиновник зад бюрото. Сиг забеляза единствено Пол Кушинг, застанал до Уенди. Неговата внучка. Сякаш преобразяваше залата — дори бременното момиче с евтината полиестерна рокля изглеждаше красиво. Когато Пол се обърна и погледна Сиг, когато тя видя радостта и любовта в очите му, залата също стана красива, като нея самата. И останалите присъстващи изглежда го почувстваха и сякаш се разнесе обща въздишка, сякаш всички поеха дъх. Днес Сиг беше принцеса, а не брокер — достатъчно красива принцеса, за да промени всички. Пол Кушинг й се усмихна и тръгна към нея.

— Съдията ще е готов след минута — каза й той и я улови за лакътя.

— Ей, чакай малко — спря го Брус. — Това е моя работа. — Експроприира сестра си и добави: — Все още не е съвсем твоя.

— Усмихнете се хубаво — помоли Тод и фокусира обектива.

Госпожа Кац вдигна нагоре кутията, която носеше.

— Не забравяйте това.

Сиг я отвори. Вътре имаше два красиви букета. Бе забравила за цветята!

— О, благодаря ти. Но защо са два? — После погледна да види какво още има в кутията. Имаше синя кърпичка и малък медальон.

— Нещо старо, нещо ново… знаеш — поясни госпожа Кац.

Сиг се усмихна и бръкна в кутията.

— После ще ми ги дадеш на мен, нали? — попита госпожа Кац. — Медальонът е стар, цветята са нови, а кърпата…

— Защо два букета? — повтори Сиг.

— Единият е за мен — призна госпожа Кац. — Аз ще съм като майка ти — добави тя по-тихо. — Но без секса.

— Само не ми казвай, че и ти ще избягаш с Монти — пошегува се Брус.

— Не, не. Не бъди глупав. — Шегата мина високо над зле фризираната й коса. — Ще се омъжа веднага след теб, Сиг. Надявам се, че нямаш нищо против.

Сиг не можеше да си представи що за лудост е това или за кого госпожа Кац си мислеше, че може да се омъжи. Тя никога не напускаше жилището, вечно стоеше край Филис… Единственият мъж, освен Монти, Тод и Брус, с когото я бе виждала да разговаря, беше…

— Бърнард? — Сиг се озърна бързо. Видя го, седнал на един стол в ъгъла. — Не знаеш ли, че той е…

— За мен е идеален — отвърна госпожа Кац. Сниши глас и добави: — Няма да се налага да сменям монограма на кърпите си. Освен това обеща да се грижи за парите ми. И без…

— Знам. Секс — Сиг се засмя, после се наведе и прегърна госпожа Кац. Защо не? Кринц не беше мошеник. Зад гърба си имаше един брак. Много по-странни бракове се бяха оказвали успешни.

— Останете така — възкликна Тод и се приближи. — Красиво е.

— Махни се с това нещо, а? — каза му Брус. — Трябва да започваме с представлението. Не, не е представление. Това е филм на Франк Капра. Това е „Прекрасен живот“. Боже, как се случи така? Празниците са дошли, а аз съм във филм на Франк Капра.

Сиг най-накрая нямаше как да не се съгласи с нескончаемите кино сравнения на брат си. Животът наистина беше прекрасен или поне това очакваше тя. Церемонията й се стори едновременно страшно бавна и страшно бърза. Чувстваше как ръцете й треперят под цветята, които бе стиснала. Всичко стана толкова светкавично, а бе чакала толкова дълго… Да не би да бе сгрешила? През цялото време, докато съдията говореше нещо над главите им, тя не отделяше очи от Пол. Той не беше млад, а тя го познаваше едва от месец, но вече й беше много, много скъп. Как би изглеждал животът й без него, сега, след като го бе открила? Колко години им оставаше да са заедно?

В този момент съдията поиска пръстена. Бърнард, който беше свидетелят на Пол, го взе от Травис и го подаде. Колко съм черногледа, помисли си Сиг. Всеки момент може да се случи нещо неочаквано, резултатът от някое изследване да се окаже положителен, да те блъсне кола на улицата.

Сякаш в отговор на мисълта й, вратата се отвори и се появи Монти Дънлийд.

— Не сме закъснели! Не сме! — извика той и отстъпи встрани, за да влезе и Филис. Изглеждаше точно така, както винаги, само че сега имаше слънчев загар и беше добре облечена. Поради някаква причина Сиг фокусира погледа си върху пръстите на лявата й ръка. Там наистина имаше голям самотен сапфир и обсипана с диаманти брачна халка. Значи всичко бе истина…

— Не можех да оставя най-голямата си дъщеря да се омъжи без мен — заяви Филис и се усмихна на присъстващите. — Така че… — замълча, явно доволна от драматичната си поява. — Не ме оставяйте да прекъсна каквото и да било.

Сиг хвърли поглед към Брус. И двамата вдигнаха очи към тавана. Майка им беше акт на Бога, изчадие на природата, трън в задника. Но я обичаха.

Започнаха брачната церемония отначало.

Не се наложи да чакат края дълго, а след това госпожа Кац, вече госпожа Кринц, се омъжи за Бърнард.

— Роклята ми не беше хубава като твоята — прошепна Филис на Сиг, докато траеше втората церемония, — но Монти ми направи чудесен сватбен подарък. — Приближи се към Сиг и добави: — Един милион долара. На мое име в една банка на Кайманските острови. — Погледна сапфирения си пръстен — не така хубав като този, който Пол бе дал на Сиг, но все пак достатъчно голям. — Вашият сватбен подарък е апартамент там.

— Нямаме нужда от никакви подаръци — каза Сиг.

— Говори само за себе си — намеси се Брус. — Ние с Тод можем да го използваме.

— Да — кимна Шарън. — Вече имам работа, но ще имам нужда от много помощ.

— Намерила си си работа? — учуди се Сиг. Тод щракна с фотоапарата. Сиг си представи как ще изглежда физиономията й на снимката.

— Сама? — попита Брус. Тод снима и него.

— Млъкни, Брус — укори го Филис. — Бъди мил. — Погледна Шарън и попита: — Намерила си си работа? — Тод завърши триптиха и с нейната снимка.

— За сватбения албум — каза той и тръгна към следващите си жертви, новобрачното семейство Кринц.

— Библиотекарка в корпорацията „Стърлинг“ — призна Шарън свенливо.

Брус, Сиг и Филис изръкопляскаха.

— Браво — обади се Монти. — Чувала ли си за…

— Е — каза Пол и прекъсна семейното съвещание, — имаме да празнуваме много неща. Да вървим.

Качиха се в чакащите коли, минаха покрай забързаните хора, оставили покупките за последната минута, и най-накрая стигнаха „Карлайл“, където Пол от години имаше маса. Там ги очакваше лека вечеря. Пол стана и се зае да отваря шампанското.

— За всички новобрачни, и шестимата.

— Всъщност сме осем — обади се Брус и се обърна към Тод. — И ние сключихме брак. Или неговият еквивалент в този щат. — Показа срамежливо ръката си, на която имаше пръстен.

— О, Брус! — извика Филис. — Толкова се гордея с теб! Тод, не бих могла да те харесвам повече, дори и ако беше лекар.

Целуна го по бузата, а Тод се изчерви, после взе фотоапарата и направи обща снимка.

— Поздравления, най-добри пожелания и всичко останало — каза Сиг на Тод и го прегърна, после се обърна към Брус: — Желая ти всичко най-хубаво. — Прегърна го.

— Любовта е хубаво нещо — отбеляза госпожа Кац, седнала до Бърнард Кринц.

Предполагам, че вече не е госпожа Кац, помисли си Сиг с болка. Край на шегите по неин адрес. Сякаш доловил мислите й, Брус се наведе към Сиг и попита:

— Вече не се ли казва Скръц?

— Не. Казва се Кринц — обади се Пол. — Аз обаче не направих от сестра ти Кушинг. — Сигорни бе запазила името си.

— Така е — съгласи се Брус. — Ти можеш само да я направиш много щастлива. — Огледа се и добави: — Какво странно, дълго пътешествие беше това…

— Да — съгласи се госпожа Кринц. — Кметството е доста далече оттук.

Сиг се разсмя, Филис също. Пол напълни чашите. Сиг го погледна така, както се гледат съпрузите. Междувременно Филис намигна на Монти, а Тод и Брус щяха да се пукнат по шевовете.

— Весели празници на всички — пожела Филис и вдигна чаша.

— И мързелива Нова година — добави Брус.

— Това е сигурно — отвърна Сиг и се усмихна на семейството си.