Двайсет и едно

Филис се протегна и отвори очи. Едно от неудобствата на напредналата възраст бе, че човек спи леко. Сега обаче и в това бе открила някакво преимущество — всеки път, когато тя или Монти се събудеха посред нощ, другият също се събуждаше и двамата можеха да се прегръщат и да променят положението си едновременно. Филис се усмихна. Нощта беше чудесна. Не беше първа младост, но все пак се гордееше със себе си.

Монти не беше красива гледка и коремът му висеше почти колкото гърдите й, но пък беше много романтичен. Още откакто се срещнаха на летището бе уловил ръката й и оттогава не я бе пускал. През целия полет до Кайманските острови и после в таксито до хотела я държеше.

— Няма да рискувам да те загубя пак — бе й казал. — Не мога да намеря втора като теб.

Филис не бе възразила.



Кайманските острови, макар и тропически и разположени на Гълфстрийм, в никакъв случай не бяха Флорида. Нямаше нищо общо помежду им. Филис веднага си помисли, че това е място, което би могла да хареса. Плажовете представляваха огромни, загладени от вятъра бели пясъчни площи и десетки поклащащи се палми. Тук нямаше крайбрежни алеи за разходка и макар че имаше немалко възрастни хора, имаше и множество млади — всички те изглеждаха някак си по-живи и активни от парада, който се точеше по крайбрежната алея във Флорида сутрин. Младите и старите играеха заедно тенис на осветените с електричество кортове, караха велосипеди, играеха голф. Децата биха харесали това място.

Когато стигнаха до хотела — великолепна бяла сграда, чиито балкони бяха украсени с цветя — Филис се впечатли. Това тук не беше Дания, Флорида. И нямаше френски канадци.

— Харесва ли ти? — бе я попитал Монти.

— Много е хубаво — отвърна тя. — Стая ли имаме или апартамент?

Искаше да го подразни. Сега, след като бе живяла известно време в „Пиер“, знаеше каква е разликата между двете. Макар че Монти й бе разказал доста неща за финансовото си положение по време на полета — за непочтените средства, с които конкурентите му са го извадили от бизнеса и са го дискредитирали, за това, че не е толкова богат, колкото е бил някога, но и не е толкова беден, колкото си е помислила в началото — беше й все едно. Искаше да види не колко има, а как харчи.

— Можеш да вземеш, която стая си пожелаеш — вдигна рамене Монти. — Хотелът е мой.

Филис се засмя. След това разбра, че този път той не се шегува.

— Винаги съм смятала, че в живота има нужда от малко украшения — каза тя. — Струва ми се, че започвам да променям мнението си.

Това не беше единствената изненада. Видя ритуалния еврейски свещник за Ханука, както и коледно дръвче, а в самия хотел я очакваха истинският годежен пръстен с огромен сапфир и огърлица. Вечеряха на свещи, на терасата над басейна и океана, после си легнаха.

Филис се изненада, че може да изпитва такава силна страст. Сутринта се усмихна отново, когато дръпна завивката към раменете си. Бе минало толкова много, време, че бе забравила. Не беше като карането на колело. Освен това, трябваше да признае, че Айра никога не се бе проявявал като… артист. Когато нещата опираха до леглото, Айра беше като месо с картофи. А Монти! Монти бе като черен хайвер и праскови! Филис беше горда от себе си. И старото куче можеше да се научи на нови трикове — Монти вече бе успял да научи нея на няколко неща.

След това беше нежността. Айра заспиваше веднага, а Монти… сякаш прегръдките му доставяха удоволствие. Обърна се към него, за да го погледне. Е, нямаше нищо за гледане. Айра беше хубав мъж. Монти не беше, а това, че спеше с леко отворена уста, изобщо не подобряваше положението. А как хъркаше! Да, но той твърдеше, че и тя хъркала.

Монти спеше, но Филис имаше нужда от компанията му. Сръга го в хълбока. В края на краищата, колко време им оставаше? Връзката им не можеше да продължи четирийсет години и мисълта я изпълваше със сладко-горчиви чувства. Всеки миг трябваше да бъде изживян, използван, запомнен.

— Монти — прошепна. — Събуди се.

Той не отвори очи, но се усмихна.

— Значи не е било сън. Ти си тук, любов моя.

Без да отваря очи, Монти протегна ръце и я притегли към себе си.



Сиг се протегна и отвори очи. За миг се изплаши. Ами ако не беше истина? Ако обърнеше глава и откриеше, че Пол не е там? Бе преживяла много — злополучни връзки, трудната борба към върха на фирмата, почти пълния фалит на брат й, смъртта на баща им, проблемите на сестра й… всичко — но бе оцеляла. Сега обаче, след миналата нощ, след нежностите и страстта, не смяташе, че би оживяла, ако откриеше, че Пол не е до нея. Ако се окажеше, че всичко е било сън или пък че Пол не смята да остане с нея, сърцето й наистина щеше да се скъса. Защото, независимо от възрастта му, независимо от недостатъците и на двамата, никога досега не бе преживявала нощ като тази.

Сиг откри, че възрастните мъже имат някои преимущества. Не бързаха, знаеха какво да правят, бяха наясно какво иска една жена. Поне с Пол беше така. Беше уверен в себе си и не се боеше да покаже какво чувства. И най-големият атлет не би могъл да бъде толкова еротичен. Филип беше като хирург. Сиг не знаеше, че мъжете могат да са толкова емоционални. Очите на Пол се бяха насълзили и това й харесваше. Докато я прегръщаше и любеше, я гледаше с такава разтапяща страст, че когато си спомняше Филип Норман и атлетичните им, но празни нощи, се чувстваше неловко, почти засрамена. Даде си сметка как трябва да бъде и никога нямаше да забрави.

След като бе изпитала всичко това, вече никога нямаше да се примири с по-малко. Никакви подобия на Филип Норман. Тя искаше Пол Кушинг и искаше да е с него до края на живота си. Беше готова на всичко, за да си го осигури. Когато обаче отвори очи и се обърна, видя, че Пол го няма. Леглото беше празно.

— Не знам как си пиеш кафето, но се надявам да е без нищо. Нямаш капка мляко — каза Пол от прага.

Тя се обърна рязко и краката й се заплетоха в завивката. Беше облякъл халата й, който му придаваше странно приятен вид, но Сиг бе толкова радостна, че го вижда, че просто нямаше време да пилее чувствата си за подробности. Пол носеше поднос с две чаши кафе, две чаши сок и чиния, покрита със салфетка. Отиде до нейната половина на леглото, остави подноса в скута й и заобиколи от другата страна.

— Харесва ли ти моя пеньоар? — попита Пол и го свали. Въпреки старческите петна по ръцете, въпреки белите косми по гърдите и останалите следи от живота, за Сиг той бе слаб, строен и красив. — Госпожа Кац се впечатли от него. Натъкнах се на нея в кухнята. Беше без очила и ме мислеше за теб, докато не проговорих.

Сиг се разсмя и бутна кафето.

— Ей! Внимавай! — извика Пол. — Не правя закуска много често. — Лицето му за миг стана сериозно. Сиг винаги познаваше, защото бръчките около устата му ставаха по-дълбоки. — Това, че не готвя, е един от недостатъците ми. Макар че бих опитал заради теб. — Целуна я. — Мисля си и за други неща обаче. Вече се обадих в офиса. Установили са, че майка ти е отишла на летището и там се е срещнала с Монти. Не е взела самолет за вътрешността на страната. Напуснала е Щатите с него, но ще ми трябва малко време, за да науча къде са отишли. Понякога не е много лесно да получиш информация от администрацията на авиацията. — Взе ръката й. Сиг кимна. — Ще я намерим, Сиг.

Тя не се съмняваше, че Пол ще я намери. С това щеше да се занимава по-късно. Единственото, което й се искаше сега, бе да го целува до края на живота си. Беше прав, че е глупаво момиче. Вместо да го целуне, му подаде кафето и каза:

— Съжалявам, че нямам мляко. Ти така ли пиеш кафето си?

Пол поклати глава.

— Пия го със сметана, Сиг. Без захар. — Усмихна се. — Защо това ми напомня за теб? — Протегна ръка и я погали по тила. Прииска й се да замърка. — Вероятно, защото всичко ми напомня за теб. — Остави чашата на нощното шкафче и каза: — Махни подноса. Искам да споделя нещо с теб.

Сиг се изкиска и остави подноса на пода.

— Ще се омъжиш ли за мен днес? — попита Пол и я обви с ръце. — Аз съм старомоден, Сиг. Не искам да имам някаква си евтина връзка, искам да сме семейство. Искам да си моя жена. Искам да носиш моя пръстен и моето име в края на твоето. Знам, че може би избързвам, но желанието ми е страшно силно. Едно от двете силни желания, които изпитвам в момента.

Притегли я към себе си и Сиг установи, че не може да си поеме дъх.

— Искам да запазя своето име — каза тя. — Искам и още нещо.

— Добре — прошепна Пол в ухото й. — Каквото кажеш. Аз обаче искам теб.

Почувства как пръстите на краката й се свиват. Не беше подозирала, че има такава пряка връзка между ухото и другия й канал. Стана й още по-трудно да диша, започна да пъшка.

— О, Пол — простена Сиг и почувства как устните му докосват ухото й, как зъбите леко се впиват в мидата. В ума й се появи роклята… сватбената рокля от „Бергдорф“. Отдръпна се. Трябваше да му каже. — Видях една рокля. Глупаво е, но искам да бъда със сватбена рокля.

— Не е глупаво — отвърна Пол. — Чудесно е. Така трябва да бъде. Разбира се, че ще я имаш. И воал, ако желаеш. Омъжи се за мен — прошепна. — Или отново ще ухапя ухото ти. Е?

— Да — отвърна Сиг. — Да, да, да.



— На Кайманските острови сме — изкрещя Филис по телефона, сякаш гласът й трябваше да достигне сам до Ню Йорк. — На островите. Оженихме се преди два дни. Всъщност Монти е ужасно богат, но не искаше да се омъжат за него заради парите му. През 1984-а, когато загубил всичко, разбрал кои са истинските му приятели. И кои не са… почти всички! След това натрупал ново богатство, като започнал от нула — извика Филис гордо. — С онези чекове само ни е проверявал. Казах му, че не е учтиво да изпробваш хората по този начин и той се извини. Вече няма да го прави. За компенсация има малък подарък за теб, Брус и Шарън.

— Мамо, ще се омъжа.

— Не, Сюзън. Аз вече се омъжих — извика Филис. — Ние с Монти се оженихме!

— Поздравявам ви. Не говорех за теб, а за мен. На Коледа ще се омъжа за Пол Кушинг.

За миг линията замлъкна. След това Филис заговори отново, този път с нормална сила.

— Слава богу. Значи най-накрая се събуди и почувства аромата на цветята. — Каза го одобрително.

— Не си ли изненадана?

— Не ставай смешна. Нали видях как те гледаше от самото начало.

— Знаела си?

— Дали съм знаела? Опитах се да ти кажа, само че ти не искаше да го видиш. Все едно. Сега и двете ще имаме смесени бракове. Е, това е по-добре от никакъв брак.

— Мамо, наистина го обичам. Искам да кажа… наистина го обичам.

— И това знаех. Само чаках умът ти да влезе в крак със сърцето. Е, подари ли ти пръстен? Със сапфир ли е, като моя?

— Не — призна Сиг.

— Е, не се притеснявай. Ще го направи.

След това или Филис се разсмя или нещо по линията изпращя, но когато отново утихна, връзката бе прекъснала.



— Чух се с мама — каза Сиг на Шарън и Брус след това, когато установи едновременна връзка с тях по телефона от офиса. Нямаше причина да не поговори — и без това не беше в състояние да свърши никаква работа. Главата й бе пълна с планове, а сърцето — с надежди. Сантименталната Сигорни, помисли си.

— Къде е тя? — попита Шарън.

— Къде е Монти? — поинтересува се Брус. — Ще го открия и ще го удуша.

— Остави това — каза Сиг. — Сега той ти е пастрок и е фрашкан с пари. Има офшорни сметки на Кайманските острови. Тук може и да няма кой знае каква репутация, но всъщност е много богат човек. — Сиг се изкиска. — Така или иначе, не това е важната новина.

— Това не е важната новина? — възкликна Брус.

— Коя е тогава? — попита Шарън.

— Е, утре ви каня на малко тържество.

— О, не! С третокласните клиенти ли? Поредното проклето коледно парти! — изпъшка Брус.

— Не. Става дума за сватбата ми.

Шарън се изсмя.

— Стори ми се, че каза „сватбата ми“.

— Каза го — обади се Брус спокойно. — Значи Пол Кушинг събра кураж, предложи ти и ти се съгласи?

— Откъде знаеш? — попитаха Сиг и Шарън едновременно.

— Знам, защото имам сетива за нюансите — отговори Брус. — Браковете се носят във въздуха като таванския грипен вирус. Е, с Тод също мислим за нещо такова.

— Шегуваш се! — възкликнаха Шарън и Сиг едновременно.

— Не се шегувам. Изглежда сезонът е подходящ за това.

— Не и за мен — обади се Шарън мрачно.

— Е, щастлива съм заради мама и заради Монти — каза Сиг. — Щастлива съм заради теб и Тод. Значи ще дойдете утре, нали? Церемонията ще бъде в кметството.

— Идвам — отговори Брус.

— И аз — каза Шарън. — С децата. Шаферка и приносител на пръстена. Подари ли ти голям пръстен?

— По дяволите, говориш като мама! — сопна се Сиг на сестра си.

— Не. Това не може да се случи изобщо — възрази Брус. — А… Сиг, имаш ли нужда да ти помогна с косата?

Сиг се засмя и затвори. Чакаха я толкова неща — документи, телефонни разговори, подготовка за сватбата. Докато всичко това се случваше, сякаш за едно денонощие бизнесът й се бе раздвижил. Монти й бе възложил да управлява някои негови инвестиции, а едновременно с това, странно, както Бърнард Кринц, така и Силвия Кац също бяха решили да й поверят парите си. И сякаш всичко това не бе достатъчно, ами Пол Кушинг бе оставил в нейни ръце значителния попечителски фонд на Уенди. Всичко това обаче щеше да почака до следващата година. Сиг стана и изключи компютъра. Трябваше да си тръгне рано, за да се подготви за сватбата. След това с Пол щяха да прекарат една седмица заедно, като меден месец.

Загрузка...