Лавандулови нощи

Пролог

— Точно така трябва да изглежда — каза той и й подаде силно гланцирания проспект, който секретарката му току-що беше сложила на бюрото.

От лицевата страна блестеше снимката на огромна многоетажна сграда, най-забележителното от която беше грамадният стъклен купол. Зад нея имаше палми с разлюлени от вятъра върхове. На гърба се виждаха снимки на причудливи басейни с шадравани и острови от изкуствени растения, младежи в униформи се усмихваха иззад богато заредени бюфети, планини от тропически плодове и хрупкави пилешки бутчета, а под синьото небе се простираше широко, почти безкрайно игрище за голф.

„Хотели «Дивайн» — прекрасни като името си“, беше написано отдолу с червени букви, а до тях се вееше американското знаме.

Жозефин завъртя проспекта между дългите си пръсти.

— Но това е на Бахамите, Джон Д., не в Прованс.

— Няма значение — увери я той. — Хотелите „Дивайн“ изглеждат еднакво навсякъде по света, това е нашата запазена марка.

За миг тя затвори очи, за да добие по-ясно представа. Изтри от мислите си величествената къща от естествен камък с капаци на прозорците с цвят на магарешки трън, която някога беше неин дом, и сложи на нейно място хотел „Дивайн“ от Бахамите. Там, където все още се простираха прасковените дървета по равните тераси нагоре към реката, където бяха маслиновите дървета и оградените с лавандула ниви с люцерна, където все още беше непристъпното място на дивата борова гора, Жозефин си представи ниско окосената трева на игрище за голф — зелен килим, стигащ до всички ъгли и ръбове на земята, един най-обикновен парцел.

— Направо не очаквах такова нещо — въздъхна дълбоко тя като човек, който е преплувал дълга отсечка под вода.

— И ти си сигурна, че семейството ти ще се съгласи? — попита Джон Д.

Жозефин тихо се засмя — бисерен, мелодичен смях, който тя можеше да включва и изключва като лампа.

— О, не, няма да се съгласят, скъпи, ще крещят, ще беснеят и ще се тръшкат, но това няма да им помогне. Затънали са до шия. Господин Юго казва, че е само въпрос на седмици банката да ги заплаши с публична продан. И тогава нашето предложение ще им дойде добре дошло, независимо дали им харесва, или не.

В очите й блесна една от онези светкавици, смесица от детински възторг и женско лукавство, които всеки път възбуждаха Джон Д.

— Ела тук, малка мръснице — каза той и я привлече към себе си. — Понякога наистина ме плашиш.

Жозефин със смях се сгуши в обятията му.