Наследницата на Монтоя

Единадесета глава

До сервирането на вечерята в седем часа Маги беше по-изморена, отколкото се бе чувствала от дълго време насам. Беше забравила колко изтощен може да бъде човек, след като цял ден е яздил, макар някои да считаха, че цялата работа върши конят.

Когато се появи в трапезарията, Тод я поздрави топло. Веднага се опита да вземе ръката й, но беше елегантно отстранен от Кристофър.

— Ако нямате нищо против — каза той със студена учтивост и поведе Маги към масата.

— Разбира се, че не. — С доста кисел вид Тод седна срещу тях, докато Кристофър настаняваше Маги до себе си.

Тя беше доволна, че нито единият, нито другият очакваха от нея да поддържа разговор по време на вечерята. Прекалено изморена беше, а двамата мъже бяха погълнати от мълчаливата си враждебност. На лицето на Теодор се появи усмивка на задоволство, докато наблюдаваше напрежението. Маги подозираше, че най-голямото му желание е тя да се влюби лудо в сина му и да изрита високомерния Кристофър от живота си, но това нямаше да стане. Тод беше красив, внимателен, говореше хубаво — би бил балсам за гордостта на всяка жена. Но това бе всичко. Независимо от многото си недостатъци, Кристофър бе събудил чувствата й — нещо, което никой друг мъж не бе успял да стори.

Веднага след сервирането на основното ястие от печени диви кокошки Маги долови бръмчене в стаята, а никой не говореше. Погледна чашата си с вино. Два пъти ли я беше изпразнила или може би три пъти? Не можеше да си спомни!

След десерта Теодор се опита да подхване разговор.

— Маги, къде си живяла в Денвър, преди да срещнеш мъжа си? Аз самият познавам доста добре града, а и много го обичам.

— Четиринадесета улица — излъга Маги без колебание. — Живеех там у приятели след смъртта на майка ми.

— Трябва да си била ужасно разстроена да загубиш и последния член от семейството си. Разбрах, че баща ти е починал, когато си била много малка.

— На една година. Когато бях на четиринадесет, почина майка ми.

— Тя омъжи ли се повторно?

— Не. Беше професионална танцьорка.

Кристофър я стрелна с поглед.

— Майка ти е танцувала на сцената? — попита Тод.

— Да. Беше много известна. — Мат реши, че малко разкрасяване няма да навреди.

— Колко вълнуващо! Трябва да си се гордяла много с нея! Ходила ли си някога да я гледаш как танцува?

— През цялото време. Понякога танцувах с нея. Традиционния испански танц, който се е изпълнявал в Андалусия дълго време.

— Фламенко? — попита Тод.

— Да. — Виното доведе спомените на Маги до точка, която бе по-различна от действителността. Забрави мръсните барове и грубата публика, залетите с бира сцени. Спомняше си само танца с красивата си майка, докато зрителите изразяваха одобрението си с шумни ръкопляскания. — Публиката обичаше да ни гледа как танцуваме заедно.

— Очарован съм — заяви Тод.

Кристофър обаче не изглеждаше очарован. Тя видя предупреждението в очите му.

— Аз съм доста добър с китарата — каза Тод. — Ако свиря, би ли танцувала за нас? С баща ми ще бъдем изключително поласкани.

— Магдалена, това не е благовъзпитано — смъмри я Кристофър.

— Не ставай глупав, Кристофър. Танците винаги са благовъзпитани.

Маги пренебрегна заплашителния блясък в очите на съпруга си. Виното й бе помогнало да забрави разума. Някога танцът изпълваше живота й. Светът бе по-суров тогава, но не чак толкова сложен. Отново я обхвана непреодолим копнеж да танцува.

— Разбира се, че ще танцувам за вас. С удоволствие.

Маги вложи цялата си душа в танца. Тод свиреше на китара по-добре, отколкото би могла да предположи, а и знаеше всички мелодии, на които бе танцувала в „Лейди Лак“, дори някои от любимите парчета на майка й. След първите пет минути колебливо изпълнение тя захвърли обувките си и затанцува неудържимо. Умората й изчезна. Тревогите й се стопиха в музиката. Не чувстваше тежкия поглед на Кристофър, не забелязваше нито пресметливия поглед на Теодор Харли, нито съсредоточеността на сина му, докато дърпаше струните на китарата. Маги танцуваше в друг свят и беше щастлива, че е там.

С босите си стъпала тя усещаше грубите керамични плочки, с които бе покрит вътрешният двор. Хладният нощен въздух галеше голите й крака. Маги се полюшваше, пристъпваше гордо, правеше пируети, грациозно движеше ръцете си. Как й бе липсвал танцът! Като отдаде тялото си изцяло на музиката, отново се почувства свободна. А когато спря, тя остана за кратко време съвсем неподвижна, сякаш цялата й жизненост бе идвала от музиката.

С аплодисментите си тримата мъже я върнаха в действителността. Лицето на Тод имаше унесено изражение, очите му блестяха. Кристофър ръкопляскаше учтиво, но Маги забеляза сърдитото потрепване на брадичката му. Втренченият му поглед беше гневен и замъглен от страст. Разбра, че го е разчувствала с танца си, а това не му се нравеше. Внезапно разкритие я разтърси със силата на удар с чук. Кристофър не само че не я обичаше, той не иска да я обича. Колкото повече го караше да я желае, толкова повече я мразеше. Маги рязко отвърна очи от него. Прозрението на ужасната истина извика сълзи в очите й, но тя не можеше да си позволи такава слабост. Вдигна брадичка и се усмихна.

— На това ме е научила майка ми. Аз не съм и наполовина добра като нея.

— Тогава майка ти трябва да е била чудо — каза Тод.

— Да, наистина — съгласи се Теодор. — Мила моя, ти би могла да танцуваш на сцените на Сан Франциско или Ню Йорк.

Маги не беше в настроение за поздравленията на Харли, които събуждаха детските й фантазии. Искаше единствено да бъде сама някъде, където да си поплаче на воля, далеч от гневния и презрителен поглед на Кристофър. Бореше се със себе си, за да остане спокойна и да не се разплаче.

— Благодаря ти за акомпанимента, Тод. А сега моля да ме извините, господа, денят беше дълъг, а танцът ме изтощи. Мисля да се оттегля.

Маги очакваше Кристофър да я последва в стаята й. Вече не се надяваше той да се хвърли в обятията й. Не. Щеше да я смъмри, да й каже, че флиртът й с Тод през деня е бил поведение, достойно за презрение, а танцът й — недодялан и неподобаващ на една дама. Маги изпадаше във все по-мрачно настроение, докато чакаше съпруга си. Нахлузи нощницата си, изми лицето си с чистата вода в легена, а той все не идваше. Духна лампата и пропълзя в леглото. Минутите течаха бавно, а сънят не идваше. Как би могла да се справи с любовта си към мъж, който мисли, че тя изобщо не заслужава чувствата му? И защо изобщо беше толкова глупава да го обича?

Наистина този път ангелът пазител я бе изоставил.

Накрая Маги се отказа да прави опити да заспи. Неспокойна и нещастна, тя наметна вълнения си халат и излезе във вътрешния двор, където само няколко часа преди това бе танцувала щастливо. Избра най-отдалечената пейка и седна. Духна лампата, която й беше помогнала да стигне дотук. Лек хладен бриз навяваше миризмата на влага от следобедния дъжд, въпреки че отдавна вече нямаше облаци. Луната грееше ярко и заливаше с млечна светлина пристройките и оградите за добитъка. Небето бе осеяно със звезди.

Едва като залюля краката си напред-назад, Маги забеляза, че е забравила обувките си. И след милион години нямаше да се научи да се държи като дама. Кристофър беше прав. Бе родена мърлячка и мърлячка щеше да си остане. Нищо чудно, че не искаше да цапа ръцете си с нея.

— Маги?

Гласът на Тод я стресна. Не можеше ли да бъде оставена на мира поне за малко?

— Отивах в кухнята да си взема нещо за пиене и те видях да идваш насам. Зле ли ти е?

— Добре съм — отвърна тя, но си помисли: „Само ме остави на мира.“

— Беше егоистично от моя страна да те моля да танцуваш. Изморихме те до такава степен, че не можеш да заспиш, нали?

— Добре съм — настоя тя.

Тод седна до нея. Все още беше с вечерния си костюм. Маги долови лекия аромат на сапун за бръснене. Защо би се обръснал един мъж посред нощ? — почуди сетя.

— Какво е това? — попита той и докосна бузата й. Изненадана, тя рязко се дръпна. — Плакала си.

Не беше усетила, че плаче.

— Това копеле те е обидило!

— Тод!

— Извинявай Маги, не исках да оскверня с неприличен език слуха на една дама. Но просто побеснявам, като чуя как този чужденец те обижда.

— Той не ме обижда!

— Тогава защо плачеш? Видях как се ядоса тази вечер. Ревнив е, нали? Какво каза, та така те разстрои?

— Нищо не каза — отвърна тя и стана да си върви.

— Не си тръгвай, Маги. Не исках да те плаша.

— Не ставай глупав. Не ме плашиш.

— Тогава седни.

Маги седна, но й се стори, че Тод се е преместил по-близо.

— Маги, трудно ми е да ти го кажа, но минавало ли ти е през ум, че Кристофър Талбът може да се е оженил за теб само за да получи земята ти.

Маги се подсмихна тъжно.

— Знам, че звучи глупаво. Всеки нормален мъж би се влюбил в теб. Земята не би имала никакво значение. Но този англичанин изглежда нахалник.

— Тод, наистина не те засяга защо Кристофър и аз сме се оженили.

— Започва да ме засяга. Познавам те само от един ден, но се чувствам необичайно привлечен от теб.

Тя едва не се засмя отново, но реши, че би било жестоко. Толкова млад ли беше Тод? Толкова романтичен? Или беше просто една измама заради земята?

— Тод, наистина…

— Не. Изслушай ме, Маги. Всеки мъж, който оставя жена си да плаче, я обижда. Заслужаваш нещо много по-добро.

— Какво те кара да мислиш, че плача заради Кристофър?

— Защото виждам как те третира. О, Маги! Ти заслужаваш топлина, страст и нежност.

Тод обхвана с ръце брадичката й и обърна лицето й към своето. Маги разбра, че ще я целуне, но не се опита да го спре. Беше любопитна как би се чувствала с друг мъж: Устните на Тод покриха нейните. Отначало беше нежен и убедителен, но тъй като тя не се противопостави, целувката стана по-нетърпелива. Ръцете му я привлякоха към него, а езикът му раздели устните й. Маги понесе това. С усилие се въздържа да не се разсмее.

Когато най-накрая младежът я освободи, тя изпита непреодолимо желание да изтрие целувката от устните си. Но това също щеше да бъде жестоко.

— Тод, ти си много привлекателен мъж. Харесвам те, но аз съм омъжена. Сгреших, че бях толкова дружелюбна с теб, откакто се озовахме тук. Ако съм те подвела, че си търся мъж… Е, не е така.

— И ще оставиш Кристофър Талбът да те направи нещастна за цял живот?

— Да… не. Разбира се, че не! Никой не може да ме направи нещастна! Аз не съм безволева салонна кокона, която не може да живее, без някой мъж да се хваща за всичко, което тя каже или направи.

— Тогава ти не обичаш мъжа си.

Лицето на Тод се разнежи от съчувствие. Защо да не може да се влюби в някой като него? Някой, който знае как да я накара да се почувства женствена и желана.

— Да, обичам го. Наистина го обичам — добави тя неуверено.

Но той не изглеждаше убеден. Наведе се напред за друга целувка, но Маги се отдръпна рязко.

— Мисля, че не познаваш сърцето си, моя тъжна Маги. На твое разположение съм, ако някога ти потрябвам. Ако беше омъжена за мен, нямаше да имаш никакви съмнения кого обичаш.

— Лека нощ, Тод.

Младежът я проследи с поглед, докато тя изчезна в тъмната къща. С външния си вид и неустоимия си чар никога не бе трябвало да полага много усилия, за да има, която и да е жена. Прелъстяването беше едно от нещата, които умееше да прави много добре. Но май щеше да се окаже много по-трудно да примами Маги Монтоя. Струваше си обаче. Жена като Маги си заслужаваше усилията. Тя струваше повече от запазването на тази богата земя в Ню Мексико. Струваше повече и от плановете на баща му.

Леко почукване на вратата на спалнята събуди Кристофър на следващото утро.

— Кой е? — промърмори той.

— Госпожа Джонсън, икономката. Закуската е готова, господин Талбът. Господин Харли иска да бъде на пасбището рано. Предположи, че бихте желали да отидете с него.

— Добре, добре. Ставам.

В стаята беше все още тъмно; през отворения прозорец се виждаше само черно небе. Клепачите на Кристофър бяха натежали от неспокойната нощ.

Погледна се в огледалото и се сепна. Изглеждаше така зле, както се и чувстваше. Едната половина на тялото му все още бе схваната. Необръснатото му лице бе покрито с черна четина.

— Проклет страхливец! — обвини той лицето в огледалото. — Проклет глупав страхливец.

Докато сапунисваше наболата си брада, Кристофър се съсредоточи върху изминалата нощ. Какво не беше наред в отношенията му с Маги? Никога не му бе минавало през ум, че ще има проблеми с обуздаването на съпругата си. Винаги беше презирал слабохарактерните мъже под чехъл. А ето го сега със съпруга, която не само дърпа юздите, но и го пришпорва в хълбоците. Трябваше да се противопостави на Маги снощи, но се бе побоял да го направи. Колко пъти бе намирал кураж да се изправи лице в лице със смъртта, а ето че се превръщаше в страхлив заек пред нещо толкова безобидно като една жена!

Танцът на Маги не беше в никакъв случай неприличен. Тя бе талантлива и грациозна, но изпълнението й беше ловка съблазън. Кристофър не бе пропуснал реакцията на Тод. Маги можеше да си мисли, че играе невинна игра с по-младия Харли, но Кристофър не бе видял нищо невинно в похотливия му поглед. Този мъж желаеше Маги и щеше да я има, ако можеше.

Независимо от психическото си състояние, Кристофър успя да се пореже само два пъти, докато се бръснеше. Съмняваше се, че остатъкът от деня ще мине толкова безобидно.

По време на закуската всички мълчаха. Дори Маги беше унила. Теодор, изглежда, се бе скарал със сина си за нещо и Тод седеше нацупен и мълчалив. Когато се нахрани, Теодор избърса устата си, изгледа сина си с отвращение и проговори за първи път, откакто бе седнал на масата:

— Пролетното дамгосване започва днес сутринта. Ще го направим по-рано тази година, за да приключим, преди да си взел мястото.

— Решили да приемеш цената ми? — попита Кристофър.

— Имам ли избор? Бих могъл да получа повече на пазара, но купувачите не идват преди есента. Предполагам, че искаш да видиш как става жигосването. Някой работници желаят да останат и след като ти станеш собственик. Ще видиш каква работа вършат. Госпожа Талбът навярно ще предпочете да остане тук. Дамгосването не е приятна гледка.

— Присъствала съм на дамгосване и преди. Ще, дойда.

— Сигурна ли си, че не искаш да останеш тук? — попита Тод със загрижен глас. — Убеден съм, че госпожа Джонсън е нетърпелива да ти покаже потайностите на къщата. Всъщност, ако искаш, ще остана да ти правя компания.

Кристофър затаи дъх. За негова изненада, Маги не го удостои с обичайния презрителен поглед.

— Предпочитам да яздя — каза тя.

Стори му се, че долавя леко смущение в отговора й. Може би се изморяваше от игричките си. Забеляза, че и Харли съвсем не изглежда щастлив от намерението й да язди с тях.

Щом пристигнаха на „работата“, както говедарите наричаха събирането на животните за дамгосването, Кристофър разбра поне една причина, поради която и двамата Харли се чувстваха неудобно от присъствието на Маги. Дамгосването беше придружено с неприятни звуци, миризми и гледки. Беше чувал за такива процедури от Дерек Слейтър, който му бе обяснил, че два пъти в годината разпиляният добитък се събира и се „обработва“. В неподвижния утринен въздух над парцела, където беше събрано стадото, се стелеше гъст дим от огньовете. Изпод копитата на конете се вдигаше прах. Кравите, чиито рожби бяха отвеждани, мучаха жално, а телетата ревяха още по-силно.

Той би се оплаквал точно толкова високо, мислеше си Кристофър, ако беше уловен с ласо, вързан за краката, възседнат, скопен с нагорещено до бяло желязо, а след това дамгосан по ухото. И все пак секунди след тези неприятни процедури телетата се изправяха на крака, изтърсваха се и после весело припкаха при майките си, очевидно забравили травмиращата случка. Всъщност животните не изглеждаха толкова нещастни, колкото Маги.

Кристофър срита коня си, за да спре до този на жена си.

— Имаш цвят на зелен грах — каза той. — Не се ли чувстваш добре?

— Добре съм! — сопна се тя.

Той вдигна вежди, а тя направи смутена гримаса.

— Винаги съжалявам кравите и телетата.

— Не каза ли, че си живяла няколко години в ранчо?

— От десетата до четиринадесетата си година. Обработвах стадото точно като тези момчета.

— Оставят млади момичета да правят това? — Кристофър кимна към мъжете, които се вмъкваха на коне между рогатите крави и младите кастрирани добичета, за да отделят недамгосаните телета.

— Аз не съм скопявала, но гонех и помагах. Всеки, който може да язди, работи по време на обработването. Аз и тогава не харесвах жигосването. Макар да знам, че е глупаво да се чувствам така.

— Не мисля, че е глупаво да не обичаш да гледаш как се причинява болка на някое създание.

— Не ги боли толкова много, ако човекът с желязото си знае работата, а този приятел изглежда доста добър. Задържа желязото достатъчно дълго, така че козината да не порасне отново, а кожата да не бъде сериозно обгорена. Би трябвало да го задържим, щом двамата Харли си тръгнат.

— Разбираш от тези неща повече от мен — призна той. — Виж дали има някой друг, когото си заслужава да задържим.

Маги го погледна изненадана — очевидно не бе очаквала това признание.

— Хората на Харли са доста разпуснати. Мъжът, който ни докара от влака обаче, си знае работата. Мисля, че името му е Мос Райли. От него би станал добър управител. Няма особено високо мнение за Харли.

Кристофър забеляза, че тази сутрин Маги е самата деловитост. Нито веднъж не се бе опитала да го предизвика, подразни или ядоса. Почти не бе говорила с Тод цяла сутрин. От друга страна, не беше и особено приветлива. Унилият й вид създаваше впечатлението, че за момента се е примирила с положението.

Теодор спря коня си до Кристофър и прекъсна мислите му.

— Готови ли сте да тръгваме? — попита той. Госпожа Талбът изглежда малко бледа. Казах ви, че това не е място за дами.

— Никой не е казал, че съм дама, господин Харли.

Горчивината в гласа на Маги предизвика лека усмивка на лицето му, но думите му бяха извинителни.

— Не исках да ви обидя, госпожо.

Маги не погледна нито Кристофър, нито Харли, а продължи да наблюдава стадото. Кристофър подозираше, че не то е причината за меланхолията й, но не можеше да я отгатне. — Не тръгнаха направо по обратния път към ранчото. Вместо това се отправиха на север, където Теодор искаше да нагледа една от многобройните вятърни мелници, с които равнината беше осеяна.

— Разбира се, при тези обстоятелства мелницата е повече твоя грижа, отколкото моя — каза той на Кристофър.

Талбът се учуди на развеселения му тон. Или Харли беше най-умелият губещ, когото някога бе срещал, или още не всички карти бяха извадени на масата. Съдейки по изражението на Маги, той подозираше, че и тя мисли същото. Дори Тод погледна разтревожено към баща си.

Огледаха мелницата, която изглеждаше в отлично състояние.

— Помирисвате ли дим? — попита Теодор с лице обърнато към вятъра.

— Огньовете за дамгосване — предположи Маги.

— Прекалено далеч са и са в обратната посока. Вятърът идва от запад.

Вятърът наистина навяваше леката миризма на запалени дърва. Теодор се намръщи видимо — почти театрално, помисли си Кристофър угрижен. Тод се размърда нервно на седлото.

— Може би огън на скитници — предположи той.

— По-скоро прилича на огън от крадци на добитък. Дамгосват — сряза го баща му.

Маги ги изгледа озадачено:

— Крадци на добитък посред бял ден?

— Знаят, че хората ми са заети. Понякога крадците са доста смели. Ей сега ще видим тази работа! — закани се Теодор и пришпори коня си.

Кристофър се изравни с Маги, докато следваха двамата Харли.

— Стой зад мен — предупреди я той. — Това не ми харесва.

— Не се притеснявай, Кристофър. Крадците на добитък почти винаги се изпаряват навреме. Не остават да се бият.

— Стой зад мен! — настоя той.

Маги изостана малко, но не преди да му отправи подигравателен поглед.

Вървяха по миризмата от пушека, докато тънка струйка дим; издигаща се към небето, не им послужи за по-надежден водач. Ведно сухо дере до потока, където трима мъже наистина вършеха незаконно дамгосване. Когато вдигнаха глави и забелязаха четиримата ездачи на стръмния склон над тях, те захвърлиха желязото за дамгосване и грабнаха пушките си. Изсвистяха куршуми.

Кристофър чу Тод да ругае, но не обърна внимание нито на него, нито на баща му. Единствената му грижа беше Маги.

— Слизай! Скачай! — извика той. Освен високата трева, в равнината нямаше друго прикритие. Когато тя скочи от коня си, Кристофър я блъсна на земята. — Стой тук!

— Но аз…

— Мирувай, по дяволите!

Той надникна над тревата, докато задържаше Маги долу. Наоколо свистяха куршуми и въздухът отекваше от изстрелите, но никой не беше улучен. Като че ли всички стреляха повече за ефект, отколкото с цел убийство. Тримата крадци обаче не направиха опит да се метнат на конете си и да избягат, противно на теорията на Маги.

— Долу! Човече, долу! — Теодор махаше на Кристофър, докато викаше.

Кристофър забеляза, че той по-скоро го сочи, за да отклони вниманието на крадците към него. Единият от тях стреля и куршумът изсвистя само на няколко инча от лявото ухо на Талбът. Той се сниши до земята и извади собствения си пистолет. Никога небе имал случай да използва колта от военната флота, но чувството да държи оръжие в ръка му беше познато.

Надникна над тревата, за да огледа набързо положението.

Човекът, който се бе целил в него преди това, веднага го забеляза и стреля отново с обезпокоителна точност. Кристофър се изправи, спокойно и внимателно се прицели, докато мъжът изстреля още един куршум — за щастие, без да улучи — и дръпна спусъка. Противникът му падна, без да издаде звук. Приятелите, му се спуснаха към него.

— По дяволите! — изпсува един. — Англичанинът улучи Джес точно между очите.

Другият се наведе, за да погледне тялото.

— Мамка му! Давай да тръгваме!

Тод и баща му гледаха Кристофър с широко отворени очи. Маги, която беше изскочила от тревата при виковете на крадците, изглеждаше също толкова изненадана. И тримата се задоволиха да пуснат двамата престъпници да избягат, но Кристофър нямаше такова благородно намерение. Подозрението му, че нещо не е наред, току-що бе потвърдено от крадеца, който го нарече „англичанина“, и имаше намерение да разбере как точно стоят нещата.

— Да вървим! — заповяда той импулсивно, поемайки нещата в свои ръце. Човек, командвал три години конен полк, несъмнено добива навика да дава нареждания.

— Никога няма да ги стигнем — заяви Теодор, без да мърда от мястото си. Изглежда, беше загубил желание да преследва крадците.

Разбойниците стигнаха конете ви и ги възседнаха. Кристофър също се метна на своя, готов за преследване.

— Не, Кристофър! — изкрещя Маги. — Не сам!

— Стой тук!

Конят му едва беше тръгнал, когато разбра, че Теодор има право. Никога нямаше да ги хване. По-скоро от неудовлетвореност, отколкото по друга причина, той спря коня, прицели се и стреляно препускащите фигури. От чист късмет единият падна. Другият продължи да язди. Кристофър пришпори коня си напред с надеждата, че жертвата му не е мъртва.

Мъжът лежеше по гръб и стенеше. Лявата му ръка и страна бяха покритие кръв. Кристофър стигна до него само миг преди двамата Харли и Маги да го настигнат. Постави цевта на пистолета си до слепоочието на мъжа.

— Ти не си крадец, нали, приятел?

Мъжът се дръпна. От устата му потече струйка кръв:

— Кажи ми или ще умреш още сега.

— Капан. Това беше капан. — Очите му се извърнаха страхливо към Теодор, който слизаше от коня си. — Харли го устрои. Мислеше… — Бореше се за въздух. — Не го оставяй…

Кристофър се огледа и видя Теодор да вади пистолета си. Комарджията стреля в гърдите на падналия мъж, който трепна и издъхна.

Кристофър се изправи.

— Много нечестно от твоя страна, Харли.

Възрастният мъж го изгледа презрително и отново вдигна пистолета си.

— Хвърли оръжието, Талбът. Ако знаех, че си добър стрелец, никога нямаше да ти го дам. Тод, приближи момичето до мъжа й.

Кристофър пусна пистолета си на земята. Нямаше избор, Маги изглеждаше объркана, когато Тод насочи оръжие към нея. По-младият Харли погледна към баща си е тревога.

— Нали нямаш намерение да убиваш и нея?

— Налага се. Ако си беше стояла вкъщи, можеше да й кажем, че мъжът й е убит от крадци. Но сега…

— Тя не е глупачка. Щом англичанинът умре и тя остане сама, ще се омъжи за мен. Кажи му, Маги.

— И ти не си по-малко магаре от Талбът. Ще отиде при шерифа или губернатора. Ето към кого ще се обърне в минутата, в която ти види гърба. Закарай я до него!

Тод се приближаваше бавно към Маги, а ръката му, която държеше, пистолета, трепереше.

— Само ако беше проумяла снощи! Господи, Маги!

Теодор се усмихна на Кристофър, Усмивката му вече не беше чаровна.

— Мислеше, че ще изпусна ранчото просто ей така, а? Не по тоя начин стават нещата тук, англичанино. Тук мъжете се ръководят от пипето си, а не от някакви глупави закони.

— Няма да ти се размине, Харли. Мотивът ти за убийство е прекалено очевиден.

— Какво ще кажеш за двама мъртви крадци и никакви свидетели? Никой няма да обели и дума. Тод, престани да дрънкаш глупости на момичето и я доведи тук.

Кристофър беше подценил врага си — сериозна и често фатална грешка. И още по-лошо — бе изложил и Маги на опасност. Видя, че тя отчаяно разговаря с Тод. Дали се опитваше да спаси живота си? Не я винеше.

— Тод, момичето, по дяволите! Да приключваме. Можеше да начукаш кучката, а ти пропусна. Ако беше наполовина толкова добър с жените, колкото се мислиш, сега щеше да е много по-просто.

Маги възмутено погледна към Харли.

— Не съм кучка!

— Тод! — предупреди Харли.

Ботушът на Маги се стрелна към пищяла на Тод и когато той заподскача на един крак, коляното й уцели слабините му.

Тод изпищя. Харли рязко се обърна. Кристофър се възползва от момента и се хвърли към него. Харли обаче се обърна навреме.

— Ти, кучи сине! — Той се преви на две, когато Кристофър с все сила го удари в корема. Последвалото дясно кроше отпрати пистолета встрани.

— По-добър си в заговорниченето, отколкото в боя — отбеляза Кристофър студено. Докато Харли се опитваше да дойде на себе си, той взе обратно пистолета си. С крайчето на окото си видя, че Маги е насочила към корема на Тод собствения му пистолет. А самият Тод се опитваше да успокои болката в наранените си части. — И за мой късмет, съпругата ми умее да прилага някои не съвсем изискани умения по отношение на глупаци като сина ти.

Маги го погледна и се усмихна. Кристофър забеляза, че погледът й бе възвърнал дяволитостта си.

— Понякога си струва да не си истинска дама — каза тя.