Наследницата на Монтоя

Четвърта глава

Маги се промъкна през стъклената врата и я затвори след себе си. Без да се колебае, свали обувките и чорапите си. Вечерта бе топла за ранния април и нежната новопоникнала трева направо я подканваше да стъпи върху нея. С обувките в една ръка и е чорапите в другата, тя тръгна с леки стъпки по поляната. Въздъхна от удоволствие, когато хладните тревички обгърнаха нозете й и погалиха глезените й. Изведнъж се почувства много изморена. Седна радостно на земята и зарови пръстите на краката си между листата на тревата. Една-единствена лампа осветяваше малката градина и Маги бе сигурна, че никой от балната зала не може да я съзре сред сенките. За момент изпита жал към лорд Талбът. Той навярно никога не бе изпитвал удоволствието да стъпи с боси крака в младата трева.

Но въпреки колосаната си достопочтеност, режещия език и странното си чувство за хумор, Кристофър Талбът не беше толкова лош. През цялата вечер се бе държал забележително учтиво и неведнъж я бе удостоявал с топли усмивки, от които тя цялата изтръпваше. Маги започваше все повече да го харесва.

Разбира се, тя не вярваше на Кристофър Талбът. Но проклета да съм, ако не е привлекателен в някои отношения, призна си Маги. Спомни си как я бе отървал от Джак Морли. За пръв път й се случваше някой да й се притече на помощ. А докато танцуваше с него тази вечер, чувстваше се изящна, женствена и склонна да положи глава върху широката му гръд, доверявайки му се напълно. Това беше ново усещане и Маги реши да му се наслади поне за малко, преди да признае колко смешно и опасно ето.

— Я кой бил тук! Госпожица Монтоя, ако не се лъжа?

Маги стреснато погледна младия мъж, който излезе иззад едно от черешовите дръвчета, фракът му беше раздърпан, а панталоните — полузакопчани. Макар че не беше близо до нея, Маги усети миризма на алкохол и на повръщано в дъха му. Тя лекичко се усмихна. Джентълменът от денвърското общество явно се бе облекчил в храстите.

Тя придърпа босите си крака под полата.

— О, не се притеснявайте от мен. Имате чудесни крачета! — изпелтечи той.

— Пийнали сте малко повече? — попита приятелски тя и моментално съжали за думите си. Знаеше, че дамите не задават такива въпроси, а се обиждат жестоко, ако някой мъж се появи в такъв вид пред тях.

— Само… само малко попрекалих. — Без да чака покана, той се стовари до нея на тревата. — Чудничко е да поседне човек. Идеята ви е прекрасна! Може и аз да си сваля обувките. — Мъжът хълцукна — Там е горещо като в ада. Главата ми се върти…

Въпреки слабата светлина, Маги видя, че лицето му позеленява.

— Дишайте дълбоко! — посъветва го тя и му повя с ръка.

Той вдъхна дълбоко въздух.

— Точно така. Сега по-добре ли сте?

— Аха. Знаете ли, вие сте страхотна! Повечето дами или припадат, или изпадат в истерия, ако човек се оригне, да не говорим какво става, ако се избълва в полите им.

— Е, аз съм дама отскоро — отвърна Маги съвсем откровено.

— Не може да бъде! — захили се пияният. — Справяте се чудесно. Хванали сте този англичанин, по който си падат всички жени в Денвър. — Той се взря в нея продължително. — Разбира се, като ви види отблизо, човек може да разбере защо приятелчето си е загубило ума.

— Какво?

— Не се правете, че не разбирате. — Той отново изхълца. — Говоря за вашето високопоставено фиансе с титла пред името.

— Моето фи-ан-се? — Маги не знаеше какво означава тази дума.

— Ами да! Всички го знаят! Или се предполага, че това е някаква тайна? Ако е така, Негова светлост не е трябвало да го казва на Милисънт Потсдам. Тя е дъртото маце в розово. Човек не може да я сбърка — дамата е на шейсет, а се опитва да изглежда на шестнайсет. Хобито й е да разпространява тайните на другите хора.

Нима Кристофър бе казал на онази жена за техните планове относно Ню Мексико, запита се Маги:

— Какво значи фи…?

— Маги!

Върху тревата падна сянката на мъж. Маги вдигна поглед и видя Кристофър, който бе застанал срещу светлината на лампата. Изглеждаше като гръмотевичен облак, който всеки миг ще затрещи и засвятка.

— Говорехме за вълка, а той в кошарата — каза пияният и повърна.

Кристофър едва се сдържа да не избухне гневно, когато Маги го погледна нерешителна усмивка. Очите му се взряха в небрежно захвърлените в тревата обувки и чорапи и в босите й крака, които се подаваха изпод измачканата пола, а накрая се спряха върху раздърпания мъж до нея. — Махнете се оттук, докато все още сте в състояние, да го направите — каза той на пияния с равен заплашителен глас.

Мъжът не беше чак толкова пиян, че да не разпознае надвисналата заплаха. Изправи се с усилие на краката си и клатушкайки се, тръгна към вратата на балната зала.

Маги се ядоса.

— Не беше нужно да бъдете толкова груб. Той не е лош човек.

— Обзалагам се, че е така. Както изглежда, тази вечер сте решили да изкарате някоя пара допълнително?

Очите й се разшириха от изненада. Лицето й пребледня.

— Какво казахте?

— Добре чухте какво казах. — Нейното предателство — да, според Кристофър това беше точно предателство — беше още по-болезнено, защото тази вечер Маги бе показала, че може да играе ролята на дама.

Кристофър протегна ръка, за да я изправи на крака. Тя го отблъсна. Той сграбчи раменете й и я повдигна.

— Имахме уговорка, Маги Монтоя! Щях да ви помогна да станете богата, а вие в замяна трябваше да се научите да играете ролята на дама.

— Пуснете ме!

Той я избута в сянката, защото не искаше някой от присъстващите да ги види.

— Аз се уча да бъда дама! — заяви тя.

— Дамите не крадат, не познават разбойници, които биха ги убили за някакви десет долара, не напускат балната зала, за да се разхождат боси в тъмната градина, и не лежат в тревата с пияни господа, чиито панталони са удобно разкопчани.

— Аз не…

— Цената ви все още ли е десет долара? — Кристофър усети, че губи самообладание.

— Глупак такъв! — изсъска тя срещу него. — Вие ревнувате! — Сякаш се съживи от тази мисъл. — Затова сте побеснели.

— Попитах дали цената ви все още е десет долара. — Гласът му беше дрезгав.

— Моята цена? — възмутено възкликна тя. — Цената ми е повече отколкото можете да си представите, скапано ко…

Той покри устата й със своята и спря ругатнята. Безмилостно разтвори устните й. Стреснатото й подчинение го насърчи. Той задълбочи целувката, като притисна Маги срещу черешовото дърво, в чиято сянка бяха скрити. Когато Кристофър се отдели, за да си поеме въздух, тя остана за миг като прикована, след което го заблъска яростно по гърдите.

— Мирувайте! — нареди й и отново сведе устни към нейните, този път по-нежно. Тя му се подчини. Приличаше на неподвижно късче лед, което се топи под устните му. Едната половина на Кристофър желаеше да я вземе на ръце и да се погрижи за нея, а другата искаше да вдигне полите й, да разкопчае панталона му и да довърши делото, започнато от пияния мръсник.

Мисълта за Маги, седнала в тревата със смърдящия пияница, изстуди желанието му. Той се отдръпна от нея, но продължи да я държи здраво за раменете.

— Това можете да го впишете в сметката ми — подразни я той.

Тя остана като попарена.

— Отсега нататък, Маги, когато ви се прииска да се върнете към старата си професия, ще трябва да се ограничавате само с един клиент — мен. Както виждам, никога няма да се научите да бъдете дама. Но поне бихте могли да не доказвате на останалия свят какво представлявате в действителност.

Тя не отговори. За пръв път Кристофър я бе накарал да онемее.

— А сега се обуйте, за да се сбогуваме с домакините. Мисля, че за една вечер видяхме достатъчно много от уменията ви да се държите в обществото.

Маги профуча гневно по стълбите и влетя като буреносен облак в салона. Луиза бързаше след нея, безпомощно кършейки ръце. Едва успя да се промъкне през двойната врата, която Маги затръшна зад гърба си.

— Известно ли ви е какво означава думата „фиансе“? — попита Маги. Кристофър и Питър, отдадени на четене в слънчевата утрин, вдигнаха погледи към нея. Питър почервеня. Лицето на Кристофър прие безизразна маска.

— Луиза току-що ми каза. Фиансе означава годеница! — Маги направо крещеше. След като предната вечер Кристофър я бе прибрал вкъщи със скандал и тя бе прекарала цялата нощ и сутринта, фучейки в стаята си, Маги най-после се бе сетила да попита Луиза за значението на странната дума — Значи щяло да има сватба, така ли? Вие никога не сте ми казвали, че това е част от сделката!

Кристофър изглеждаше невъзмутим.

— Ако си спомням правилно, аз ви казах, че за подробностите по нашата сделка ще разговаряме по-нататък. Тогава вие изглеждахте удовлетворена от този подход.

— И кога по-точно смятахте да ми съобщите това? Отвратителен, лъжлив и долен гадняр — това сте вие!

— Тъй като явно някой е споменал нещо по този въпрос на бала у Тейбър, смятам да ви обясня всичко сега.

— Да, добре би било да го направите — отвърна Маги саркастично. — С най-малките подробности, които до този момент криете от мен!

— Бих искал да обсъдим въпроса насаме — предложи Кристофър.

Питър тръгна към вратата с явно облекчение, но Маги дръпна Луиза към себе си и се вкопчи в ръката й.

— Не. Аз искам всички да чуят онова, което имате да ми кажете.

— Магдалена, недей да се горещиш — опита се да я успокои Луиза. — Убедена съм, че лорд Талбът не е възнамерявал да те мами.

— В действителност аз направих точно това. — Кристофър стана от мястото си и отиде до прозореца. Остана там няколко мига, загледан в прекрасното утро навън. Когато се обърна и срещна погледа й, тя с възмущение забеляза, че той не изглежда ни най-малко виновен. — Когато ви открихме, Маги, аз нямах представа дали проектът ми е действително изпълним. Възможно бе властите в Санта Фе да отхвърлят иска за земята или пък вие да се окажете абсолютно неподходяща. Освен това ако още първата вечер ви бях казал, че възнамерявам да се оженя за вас, с цел да запазя земята на брат ми Стивън за фамилия Талбът, вие щяхте да ме помислите за луд.

— Аз и сега мисля, че сте луд — каза Маги навъсено.

Кристофър се усмихна снизходително.

— Изобщо не съм луд. В моята страна браковете, с цел да се получи земя са доста чести. Предполагам, че и във вашата те са повече, отколкото си мислите.

— За какво ви е земята на Магдалена? — попита го Луиза. — Не мога да си представя, че един английски лорд, син на херцог, има нужда от някакво незначително парче земя с ранчо в Ню Мексико.

— Тъкмо обратното, госпожо Гутиерез. По икономически причини семейството, ни се нуждае от нови източници на доходи. Това бе една от причините, поради които моят по-малък брат, Стивън, дойде в страната ви. Земята на Маги е една от най-плодородните в Ню Мексико, а пазарът на добитък тук е добър и се разраства. Доходите от тази земя могат да се инвестират разумно в друга поземлена собственост. Ако човек е достатъчно проницателен, би могъл да си изгради цяла империя, като започне от едно голямо ранчо в Ню Мексико.

— Моето ранчо — напомни му Маги.

— Ранчото, за което вие нямаше никога да узнаете, ако не бях аз. И което никога няма да можете да си вземете без помощта ми.

— Значи отмъщението не е вашата единствена цел!

— Да отмъстя за честта на семейството ми е съществена част от моите планове.

— Ваша светлост е самият пример, че семейството ви е безчестно! Беше хубаво, че за известно време не ми се налагаше да се изтрепвам от работа, за да преживявам, но дори аз имам някаква гордост. Каквото и да си мислите за мен, никога не съм се продавала на улицата, в бордея или в публичния дом и не се продавам за парче земя!

Питър побърза да се намеси в спора.

Магдалена, не бива да мислите, че се продавате. Не е чудно, че сте толкова разстроена, щом разсъждавате за нещата в толкова черни краски. Женитбата е само една формалност. Вие ще бъдете осигурена до края на живота си. Ще имате достойно име, хубав дом…

— Предполагам, вие също ще намажете нещо от това?

— Лорд Кристофър ми заплаща за услугите, които извършвам.

— С какво? И вие ли ще получите жена от сделката?

Питър почервеня и Маги на мига съжали, че го е обидила открито. Той се бе отнасял към нея винаги с внимание.

— Извинете ме, Питър. Не исках да ви обидя.

— Маги, успокойте се. — Кристофър й говореше като на непокорно дете. — Да се сдобия с жена определено не е моята цел в това начинание. Обстоятелствата продиктуваха необходимостта от женитба, а не моите собствени желания. С вас ще трябва да се изтраем един друг само няколко месеца. След това ще се върна в Англия, а вие ще останете в Ню Мексико и ще можете да правите каквото пожелаете. Не бива да мислите, че съм направил всички тези планове само за да ви заведа пред олтара.

— Разбира се, че не сте — каза тя язвително. — Вие се жертвате за проклетата ви семейна чест и смятате, че сте твърде благороден, за да се ожените за… за… — Не можеше да се нарече курва, не и след като в продължение на години бе успяла да избегне този капан. — Е, добре тогава, опаковайте вашата семейна чест в куфарите си и я върнете в Англия. По-скоро ще заживея отново на улицата в Денвър, отколкото с вас!

— Именно там ще ви отведе вашето глупаво упорство! — заяви Кристофър.

— Глупавото упорство навярно е също във вашия списък на неподходящите неща за една дама? — Маги му обърна гръб и тръгна решително към вратата Луиза погледна Питър, поклати леко глава и я последва.

— За нещастие — заключи Кристофър, след като вратата се затвори зад тях — глупавата упоритост, изглежда, е присъщо качество на всички жени.

Питър се отпусна тежко на стола.

— Е, приятелю, ти се справи с нещата с обичайната си тактичност… Почти едногодишен труд отиде на вятъра заради един пристъп на женски гняв.

— Това момиче е трудно.

— Ти, разбира се, не би си направил и труда да я поухажваш малко.

— Да я ухажвам ли? Ако го направя, тя ще има право наистина да ме нарече измамник. Това не е любовен романс, Питър, а само уреждане на делови отношения.

— Само една курва ще скочи в леглото на мъж заради уреждане на делови отношения. Повечето жени искат мъжът поне да се престори, че ги харесва, ако не може да ги обича.

Кристофър мълчеше. Питър го изгледа подозрително.

— Какво се случи снощи на бала у Тейбър? Чух как крачеше из спалнята в малките часове тази сутрин.

— Нищо не се случи — заяви Кристофър. — Твоята ученичка просто потвърди, че е великолепна артистка.

— Да, разбирам.

— Съмнявам се, че ме разбираш, Питър. Имаш прекалено добро сърце. Но не бива да се тревожим за наранените чувства на Маги. След като поругае и посъска известно време, за да спаси честта си, нашата малка хитруша ще се върне при нас. Достатъчно умна е, за да разбере, че тази женитба е изгодна за нея толкова, колкото и за мен.

— Повечето жени искат любов, освен изгодата.

— Ти си бил по-голям идеалист, отколкото предполагах — засмя се Кристофър.

— Мисля, че у Маги те интересува и нещо друго, освен нейната земя! Забелязал съм как я гледаш, момчето ми.

— Тя е дяволски привлекателна жена! Как очакваш да я гледа един нормален мъж?

— Защо не й кажеш, че е привлекателна?

— В този брак няма място за подобни неща. Защо да я карам да очаква любовен романс, който не съм подготвен дай дам? Би било нечестно спрямо нея. Мислиш ли, че ще мога да я вземате мен в Лондон? Представяш ли си какво бедствие би било това и за двама ни?

Питър сви рамене. В бръчиците около очите и в крайчеца на устните му се долавяше лека усмивка.

— Странно, момчето ми. Познавам те почти от пелени, но никога не съм те виждал, така развълнуван от жена. Питам се какво ли има нашата малка Маги в повече в сравнение с другите жени?

Кристофър го изгледа мрачно, но не отговори. Не възнамеряваше да признае, че през цялата безсънна нощ си бе задавал този въпрос.

Междувременно в спалнята на втория етаж Луиза поучаваше Маги по подобен начин.

— Успокой се, Магдалена. Никога не съм си представяла, че си толкова глупава. Вместо да крещиш, опитай се да разговаряш разумно.

— Разумно ли? Глупости! Този човек е невъзможен!

— Мъжете често стават невъзможни. Би трябвало досега да си свикнала е това.

— Можеш ли да си представиш, аз почти бях започнала да му вярвам?… Мислех, че от всички мъже, които познавам, Кристофър Талбът е най-… най-…

— Най какъв? — попита я Луиза с многозначителна усмивка.

— Той е… той е най-гадният и лъжлив тип, когото съм срещала.

— А ти самата си била винаги честна с него, така ли?

— Бях!… Бях, до известна степен само. Не съм му казала за Стоун.

Изпитателният поглед на Луиза беше безмилостен.

— Добре де. Понякога се държа зле с господин Скарбъроу… Онази вечер в града допуснах някоя и друга грешка и причиних големи неприятности. — Маги сви лице в гримаса. — Предполагам, че снощи също не биваше да седя с боси крака на тревата до пиян и почти разсъблечен мъж.

— Разкажи ми всичко.

— Но това не дава право на Негова светлост да ми наговори тези отвратителни неща! Нито пък да ме целува.

Луиза сбърчи чело от изненада.

— Става все по-интересно — отбеляза тя.

— Никак не е интересно! Отвратително е! Той първо ми изнесе урок по морал, а после има нахалството да ме сграбчи и да ме целува на място, където всеки може да ни види. Представяш лиси? Държи се с мен така, сякаш не знача нищо!

— Според мен означаваш много повече за лорд Кристофър, отколкото си мислиш.

— За него означавам няколко акра земя и отмъщение на онзи човек Харли. При това според уговорката той получава и жена, която да го топли в леглото… Добра сделка, няма що!

— Не разбирам защо си разстроена, Магдалена. Отблъснал ли те е лорд Кристофър?

Маги се опита да придаде на лицето си безразличен вид. Не можеше да признае, че понякога намира това безгръбначно нищожество за привлекателно, а отвратителната му целувка я бе накарала направо да се разтопи в ръцете му.

— Или го харесваш малко повече?

— Разбира се, че не го харесвам!

— Може би нямаше да се разстроиш толкова много, ако лордът ти беше казал, че си станала прекрасна и изискана дама и иска ти да бъдеш неговата единствена любов?!

— Това са глупости!

— Така ли?

— Той е един скапан чужденец! — А Маги обичаше начина, по който Кристофър говореше… — Негоден за нищо новак, който злослови и ме мисли за лека жена.

— Скоро ще разбере, че не си такава.

Маги се замисли върху забележката на Луиза и се изчерви.

— Не ме интересува какво мисли той. Аз ще си остана такава, каквато съм. Свободна…

— Бедна — напомни й Луиза. — Неомъжена. Беззащитна — продължи да изброява по-възрастната жена. — Магдалена, ти просто не мислиш с главата си. Без Кристофър Талбът нямаш никакво бъдеще.

— Ще танцувам в Сан Франциско и в Ню Йорк! Това е бъдеще!

— Това е детска мечта. Без пари и без име ще танцуваш от седем часа до среднощ в „Лейди Лак“, докато на мъжете представлението им омръзне и аз се принудя да им намеря някакво друго забавление. Какво ще правиш тогава? Ще се предадеш и ще станеш проститутка? Или ще имаш късмет да се омъжиш за някой миньор, който ще те вземе в колибата си в планината да переш мръсните му дрехи и да му народиш една дузина дечица?

Маги сведе очи. Луиза беше описала достатъчно красноречиво нейните собствени кошмари — тъмните мисли, които така я плашеха, че не смееше да ги признае.

— Магдалена, има причини, поради които не можеш да се върнеш към твоя предишен живот — напомни й Луиза.

— Да, знам това.

Луиза не спомена за Арнолд Стоун, но и двете разбираха, че той ги принуждава да поемат посоки, които изобщо не биха избрали, ако не беше случилото се през онази ужасна ноемврийска нощ.

— Май нямам голям избор — промълви Маги. Принудена беше да отдаде живота и сърцето си на студенокръвния англичанин, който разсъждаваше за нея единствено като за цената, която трябваше да плати, за да си възвърне земите на своя брат. Той ръководеше действията си с правила, които изземваха радостта от живота, и очакваше Маги да направи същото. Животът с този мъж обещаваше да бъде нещо като разходка на бос крак по килим от кактуси.

— Недей да гледаш на нещата така трагично, Маги. На Маркет Стрийт има много момичета, които с радост биха заели твоето място. Все пак господинът няма брадавици или лош дъх.

— Наистина няма. — За Маги май щеше да е по-лесно, ако ги имаше.

Само след седмица Маги се сбогува с Денвър. Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства, докато Кристофър й подаваше ръка, за да се качи в частния вагон на Хорас Тейбър, с който той настоя да пътуват до Санта Фе. С изключение на три години, тя бе прекарала целия си живот в Денвър, който невинаги беше мил с нея, но проблемите и опасностите бяха стари и познати неприятели. Животът, който я очакваше в Ню Мексико, беше една неизвестност.

— Отлично! — обяви Кристофър, когато я последва във вагона. — Както изглежда, поне пътуването ни ще бъде удобно.

Питър помогна на Луиза да влезе, изкачи стълбичката след нея и хлъцна от изненада.

— Приятелчетата с мините знаят как да пътуват! Само не разказвай това на Роджър, Кристофър, защото малкият ти брат веднага ще пожелае и той да има такъв вагон.

Маги бавно се огледа, възхитена от обкръжаващия я лукс. Вагонът приличаше на екзотичните картини, които бе разглеждала в библиотеката в къщата на Четиринадесета улица. Имаше запаси от питиета, карти и книги. Плюшените тапицирани столове и кушетки можеха да превърнат й най-дългото пътуване в радост.

— Прилича на стая в Къщата е огледалата! — възкликна тя.

Три чифта вежди се вдигнаха учудено нагоре.

— Не съм ходила там, но съм чувала хората да разказват. Смята се, че това е най-великолепният публичен дом.

— Точно така — отбеляза Кристофър ехидно.

— Да, разбирам. Дамите не трябва дори да знаят за съществуването на такива места.

Погледът, с който Маги удостои Кристофър, беше по-скоро дяволит, а не извинителен. Преди седмица, когато спокойно бе съобщила, че е съгласна да му стане жена, се бе заклела, че няма да му позволи да я държи в страх. Ако желаеше земята й, той трябваше да вземе Маги такава, каквато е. Нямаше изход от капана, в който бе попаднала, така че реши поне да се възползва възможно най-добре от ситуацията.

— Вие, английските джентълмени, навярно умеете много добре да пазите тайна от изтънчените си съпруги, за да не познават истинския свят — отбеляза Маги.

— Както виждам, това няма да е проблем за вашия брак — отбеляза Питър.

Кристофър го изгледа гневно. Маги се засмя. Колкото повече опознаваше Питър Скарбъроу, толкова повече го харесваше.

Кристофър беше мълчалив по време на еднодневното пътуване, макар че от време на време Маги го улавяше да я поглежда замислено, което беше в противоречие с подчертаното му безразличие към нея. През последната седмица двамата направо се състезаваха кой от тях ще изглежда по-недостижим. През последните няколко дни играеха ролята на щастливи годеници на обществени места. След като годежът им бе официално обявен и плановете им да отпътуват бяха разгласени, поканите направо заваляха върху тях. Маги се държеше възможно най-изтънчено, а Кристофър се правеше на галантен и загрижен рицар.

Но когато оставаха сами, между тях се възцаряваше тишина. Маги откри определена радост в това да поставя на пътя на Кристофър малки предизвикателства. Появяваше се боса в салона или ходеше в старите си дрехи из къщата. Той, от своя страна, не пропускаше да й напомни за дяволската им уговорка. Безмълвното му преценяване на всяка страна на обноските и поведението й я дразнеше й той добре знаеше това.

За нейно успокоение, нямаше повече целувки, нито балове, на които се изисква двамата да танцуват заедно.

Що се отнася до различните страни на нейния нов живот, Маги се страхуваше най-много от мъжкото привличане на Кристофър. След бала го наблюдаваше внимателно в продължение на цяла седмица. Изучаваше силните страни и слабостите му като индианец — беглец, който следи преследващата го кавалерия. Ревнуваше спокойните усмивки, които той отправяше към Луиза, и се учудваше на учтивото му отношение към прислугата.

Движеха се все на юг. Отдясно се издигаха планини, а отляво равнините се разстилаха като бежови и кафяви килими. С времето песента на колелетата стана приспивна. Маги се прозя и остави книгата „Бен Хур“, която четеше за втори път.

— Неясна ли е книгата? — Луиза, която бе прекарала по-голямата част от пътуването в разговори с Питър Скарбъроу, седна до Маги на покритото с дамаска канапе.

— Какво? — Маги не я бе разбрала.

— На челото ти се е появила бръчка от мислене. Книгата ли тълкуваш?

Маги направи гримаса.

— Не чета. Мислех си за… — Погледна към Кристофър, който бе забил нос във вестника. — … мъжете.

— За кой мъж по-специално?

— Според мен всички са еднакво досадни.

— Хъм.

— Станала си голяма приятелка с господин Скарбъроу.

— Така ли? — Луиза се усмихна сдържано.

Маги знаеше, че не бива да продължава с въпросите. Когато стиснеше устни по този начин, Луиза нямаше да каже нито дума дори индианци да изтръгнеха ноктите й.

— Радвам се, че идваш с нас — каза Маги на приятелката си. — Щях да се чувствам самотна без теб.

Луиза се усмихна.

— Не вярвам, че ще останеш още дълго самотна, мила. Нали скоро ще бъдеш младоженка!

Маги изсумтя презрително.

— Той ще дойде при теб — увери я Луиза, сочейки с очи Кристофър. — Ти просто го изплаши, като му каза „да“. Мъжете обикновено се държат като магарета, когато са уплашени.

— Аз ли съм го уплашила? Всичко това е негова идея, както ти е известно.

— Има още много неща да научиш за мъжете, Магдалена.

Маги се намръщи.

— Знам достатъчно много за мъжете. Не съм сигурна дали бих искала да узная още нещо.

— Съвсем не знаеш всичко за мъжете, глупаво момиче! Но не се бой, щом се омъжиш, ще се научиш. Както всички жени.

Песента на колелетата изведнъж прозвуча като подигравателен смях. Маги по-скоро усети, а не видя как Кристофър надникна над вестника си и я погледна със загадъчен интерес. Тя въздъхна и си каза, че животът става все по-сложен с всеки изминат ден.