Наследницата на Монтоя

Трета глава

Кристофър слезе от наетата карета и провери два пъти адреса на къщата пред себе си.

— Тва е, Ваше благородие!

— Да, това е. — Талбът плати на файтонджията, отвори портата с решетки и се отправи по пътеката към входната веранда. Позлатена дърворезба красеше стрехите, капаците на прозорците и прилежащата шестоъгълна кула, която започваше на нивото на градината и се извисяваше над покрива на къщата.

Пълна жена с посребрени коси отговори на почукването му.

— Да, господине?

— Аз съм…

— Кристофър! Ти се завърна — приветства го от коридора гласът на Питър. — Великолепно! Тъкмо се чудех да не си налетял на някакви бандити, индианци или друга напаст!

Кристофър подаде шапката и палтото си на икономката.

— Мислех да ти пиша, че се връщам, но доколкото познавам тази страна, прецених, че ще пристигна по-бързо от писмото.

— Заповядай в салона! Къщата не е кой знае какво, но все пак е приемлива. Това е най-доброто, което можах да направя за съжаление. Как мина пътуването ти?

Кристофър се огледа наоколо. В помещението бяха струпани безразборно тежки мебели от орех, ориенталски килими и драперии, маслени картини със съмнително качество, огледало с долнопробна рамка и тежък кристален полилей.

— Предполагам, че си я наел мебелирана.

Питър направи гримаса.

— Това е видно. Седни и ми разкажи какво успя да откриеш! Искаш ли нещо за пиене? Вечерята ще е готова след тридесет минути.

— Благодаря, ще почакам. — Кристофър избра най-малко неудобния на пръв поглед стол и седна на него. Новините са добри. Тази страна е узряла за инвестиции. Необходими са само средства. Огледах земи в Орегон и Северна Калифорния, както и в Ню Мексико. Човек, който има капитал, може да направи цяло състояние тук не само със скотовъдство, но и с дърводобив, земеделие, внос и износ на стоки. Съществуват стотици възможности. Ако брат ми не беше такъв развейпрах… — Болката, която го измъчваше вече цяла година, му попречи да продължи.

Кристофър видя отражението на емоциите си върху лицето на Питър. Адвокатът беше приятел и съдружник на семейство Талбът от години и всъщност бе много по-близък със Стивън, отколкото Кристофър.

— Тъй като стана въпрос за Стивън — продължи той, — аз внесох иск за наследството на семейство Монтоя в канцеларията на Главния инспектор в Санта Фе. Случаят е съвсем ясен и категоричен, но без съмнение ще мине известно време, докато се произнесат по него. Казаха ми, че някои дела лежали в папки от години, без да бъдат уредени. Но служителят, с когото разговарях обстойно, ми даде да разбера, че документацията към нашия иск е много по-пълна, отколкото другите. Както винаги, ти си свършил работата си похвално задълбочено. Ако използваш таланта си в твоята професия, навярно ще забогатееш много бързо.

Питър поклати глава и се усмихна.

— Да се занимаваш със законите е приятно, но да си адвокат е ужасно тъпо.

Кристофър повдигна вежди учудено.

— Работата ти тук по-интересна ли с?

— Понякога.

— Как е нашата малка наследница? — Кристофър направо се боеше да подхване тази тема. Маги Монтоя можеше да накара всеки мъж да се запита дали Господ е постъпил разумно, като е създал противоположния пол. Дори само кратката среща с нея бе накарала Кристофър да съзре някаква затрогваща прелъстителност под грубата и външност, а тази привлекателност можеше да се окаже по-опасна от острите страни на характера й. Беше истински срам, че двамата с Питър трябваше да превърнат малкото необработено късче самородно злато в знатна дама, защото нямаше съмнение, че тя щеше да стане скучна като всички благороднички, които той познаваше.

— Госпожица Монтоя напредва добре — каза Питър. — Предполагам, че това ще те изненада приятно, момчето ми. Тя е много умна. Справи се толкова бързо с четенето и писането, че ми беше трудно да повярвам. По-бавно се справя със смятането, но и там напредва доста добре. Що се отнася до светските маниери…

Питър спря замит и Кристофър се приготви да чуе неприятни новини.

— Тя е едно добросърдечно и почтено момиче — продължи Питър, като внимателно подбираше думите си. — Убеден съм, че с времето ще започне да разбира тънкостите на доброто държане. За съжаление, макар че притежава някои чудесни качества, има склонност към упорство, забележително за жена. Понякога се забравя и изпада в непочтителност и немирство.

Кристофър въздъхна.

— Боях се, че ще кажеш нещо такова…

— Трябва да се има предвид обаче, че не е получила системно възпитание, а само допреди седем месеца е живяла при най-долни условия.

— А има една теория, че произходът на човека си личал… Две поколения назад Монтоя са били една от най-аристократичните испански фамилии в Мексико. Е, предполагам, че госпожица Монтоя и аз ще можем да се изтърпим един друг поне няколко месеца.

Питър го погледна загрижено.

— Кристофър, момчето ми, сигурен ли си, че си обмислил добре всичко? Както изглежда, правиш голяма жертва, но помислил ли си какви ще са последствията за госпожица Монтоя? Тя може да се откаже, когато разбере какво искаш в действителност от нея.

Кристофър разтри с ръка челото си.

— Разбирам опасенията ти, Питър, но в случая не става въпрос само за семейната чест. Впрочем не е ли странно, че „чест“ много често е синоним на отмъщение? Финансовото състояние на моето семейство изисква тази драстична стъпка. Както ти е известно, кризата в земеделието ни удари лошо.

— Ами госпожица Монтоя?

— Госпожица Монтоя е улична котка, която вече е опитала вкуса на сметаната. Тя никога няма да се върне в кръчмата или да върши каквато и да било мръсна работа, с която е била принудена да изкарва прехраната си преди. Считам, че не е нужно да се тревожиш за нея. — Той погледна към стълбите. — Говорим за малката Маги, но къде всъщност е това девойче сега?

— Най-вероятно в стаята си или разговаря някъде с госпожа Гутиерез. — Изражението на Питър се смекчи. — Между другото госпожа Гутиерез се оказа неизмеримо ценна. Надявам се, че ще намериш начин да я възнаградиш за това.

— Аз се грижа за хората, които ми служат. Би трябвало да знаеш добре това, Питър.

— Просто реших да ти напомня — усмихна се Питър.

Той позвъни за икономката, която се появи така бързо, сякаш бе стояла през цялото време зад вратата:

— Госпожо Колби, бихте ли довели госпожица Монтоя, моля. Кажете й, че лорд Кристофър се е завърнал и желае да разговаря с нея.

— Госпожицата я няма, господине. С госпожа Гутиерез излязоха на разходка преди време.

Питър беше озадачен.

— Преди колко време излязоха, госпожо Колби?

Жената вдигна рамене.

— Преди час. Може да е и повече. Госпожа Гутиерез рече, че ще си дойдат за вечерята. Аз вече съм я сервирала, Ваша милост.

Питър въздъхна, след като икономката затвори вратата зад себе си.

— Бих искал дамите да ми бяха съобщили, че излизат… Впрочем сигурен съм, че нищо лошо не им се е случило. Колкото и грубиянски да е този град, тук дори най-невъзпитаните елементи се отнасят с уважение към добродетелната жена.

— Това може да е вярно за добродетелните жени. — Кристофър излезе с бързи крачки в коридора и грабна палтото и шапката си. Имаше лошо предчувствие. — Онова, което забравяш, приятелю, е, че жената, за която говорим, едва ли би могла да се нарече добродетелна.

— Здрасти, Джак. — Маги се стараеше да не гледа тялото в калта.

— Маги! Малката танцьорка Маги! Мислих, че си офейкала от града, без да ми дадеш парите. Къде беше, малката?

Маги смело го погледна в очите.

— Това не е твоя работа. Ще получиш парите си, когато мога да ти ги върна.

— Не съм сигурен, че твоето държане ми харесва, малка Маги.

Обичайното вечерно оживление по главната улица се чуваше само на някакви изкусително близки двайсетина метра. Ако Маги успееше да изтича достатъчно бързо…

— Чуваш ли ме, Маги? Казах, че не ми харесва твоето коравосърдечно държане.

Той се приближи до нея и блокира и най-малката възможност тя да избяга. Маги долови миризма на алкохол. Джак не залиташе, но походката му беше достатъчно несигурна, за да й стане ясно, че е пил. Това беше лошо.

Маги се притисна към стената.

— Само смей да ме удариш, Джак, и никога няма да видиш проклетите си пари!

— Няма да ти направя нищо, Маги, момичето ми. Просто си помислих, че ако ти е трудно да намериш парите, можеш да ми ги върнеш в натура. Аз съм разбран човек в края на краищата. Можем да се споразумеем. Ще ми предоставиш онова, за което ти бях платил, и сметките ни ще са приключени.

— Никога не съм обещавала да спя с теб, простако.

— Щом едно момиче се съгласи да ми прави компания на игралната маса, това се подразбира.

— Не и от мен! Познаваш ме много добре и ти е известно, че не се продавам за леглото. А ако го правех, щях да вземам много повече пари от твоите скапани десет долара! Най-вече ако се продавам на теб.

— Не ме вбесявай, Маги. — Той кимна към човека, който лежеше на земята. — Този ме ядоса и виж какво му се случи!

— Разкарай се, копеле такова, или ще се разкрещя така, че ще съжаляваш.

— А дали ще те чуе някой, на когото му пука за теб?

Тя изпищя. Морли подскочи, изненадан, че действително го е направила. Удари я силно, а след това затисна с ръка устата й, преди Маги да успее да му се изплъзне. Заля я воня на алкохол. Свободната му ръка намери едната й гърда и я стисна. Тя впи ожесточено зъби в мръсната длан, която покриваше устата й.

— Мамка ти! — Той се олюля назад. — Малка кучка! Да пукна, ако не те накарам да съжаляваш за това! Ще те чукам до кръв, момиче! А като свърша с теб, ножът ми така ще разкраси лицето ти, че никой мъж няма да те погледне.

Морли успя ловко да избегне коляното й, което се насочи към слабините му. Прикова раменете й към стената и притисна устата й със своята. Маги почувства, че се задушава от вкисналата миризма на алкохол и цигари, която нахлу в устата й. Продължаваше безуспешно да блъска Джак и да го рита. Тъй като това не даде резултати, тя впи нокти в лицето му. Пред очите й заплуваха кръгове и светът започна да се върти…

— Къде ли е отишла малката хитруша? — тревожеше се Кристофър на глас. Вечерните сенки се смесваха с нощта й електрическите лампи по Ларимър Стрийт осветяваха калните улици, затворените магазини и игралните домове, които току-що започваха да се оживяват. Но никъде не се виждаше нито дребна женска фигурка с буйни къдрави коси, нито вбесен хлебар. — Щом я открием, кълна се, че…

Женски писък процепи въздуха и секна, сякаш отрязан с остър нож.

— Насам! — Кристофър се затича към мястото, откъдето идваше викът. Като заобиколи един конен трамвай и успя да се изплъзне от колелата на една карета, той се втурна към тъмната уличка. Предпазливо спря в началото й. Задъхан, Питър застана до него.

Тук модерните електрически лампи не нарушаваха тъмнината. Отначало Кристофър не виждаше нищо. След това се появиха тъмни сенки, които очертаха едно кълбо от мятащи се тела. Нещо подсказа на Кристофър, че това е Маги. Внезапна ярост накара кръвта му да кипне.

— Стой тук! — нареди той на Питър.

С удоволствие Кристофър се спусна по уличката. Гневът разпалваше; силите му. Той сграбчи горното тяло от кълбото и го откъсна от жертвата му. Преди да успее да свали мерзавеца с удар, той се изтръгна от ръцете му и изрева като бик. С крайчеца на окото си Кристофър видя как Маги се свлече по стената и тупна по дупе в калта. Тя плюеше и ожесточено търкаше с ръка устата си.

— Ти за какъв се мислиш бе? — изръмжа мъжът. — Досега никой не е посмял да удари Джак Морли!

— Ако си й сторил нещо, мерзавецо, ще направя много повече от това да те ударя.

Морли изпсува й извади нож. Кристофър беше по-бърз от него. Ръката му се стрелна като змия и сграбчи китката на Морли. Двамата се сборичкаха. Морли отвори уста в безмълвен вик на болка, защото Кристофър стисна силно ръката му. Костите на китката му не издържаха и дланта му се разтвори. Ножът падна в калта.

— Добре, добре — задъхано рече Морли. — Ти победи. Достатъчно…

Кристофър с презрение изправи Морли на крака.

— Глупак! — С мълниеносно движение на ръката, Морли се опита да го удари в корема.

Кристофър се сви на две, но болката бързо потъна в огнената пелена на гнева му. Успя да се съвземе навреме и нанесе къс лакътен удар тю челюстта на противника си.

Морли се олюля срещу стената на сантиметри от Маги, която се изправи на крака и се присъедини към боричкането, като ритна нападателя си в прасеца.

— Ти, гадно слузесто влечуго! — Юмрукът й нанесе доволно силен и шумен удар в корема му. — Змия! Подлец! Ще биеш жени значи, пес такъв!

Една силна ръка хвана нейната в момента, в който се засилваше да нанесе следващия удар.

— Достатъчно, Маги!

Маги ръмжеше, докато Кристофър я дърпаше от жертвата й. Изви се гневно към него и замръзна на място.

— Вие! — Тя зяпна от изненада.

— Да. Аз съм — отвърна той и кимна към Морли. — Това хлебарят ли е?

— Какво? Как нау…?

— Срещнахме госпожа Гутиерез, която идваше към къщи.

Тя ни каза, че сте откраднали някакви банички и хлебарят хукнал след вас.

— Сандовал ли? О, не, той изостана. Този е Джак Морли.

— А онзи на земята кой е?

— Ами един, дето Джак го наби.

— Чудесни приятели имате, Маги.

Морли се опираше на стената със заплашителен поглед. Направи неуверен опит да се спусне към главната улица, но Кристофър се пресегна и отново го блъсна на стената.

— Стойте там, ако обичате.

В този миг от тъмнината излезе Питър Скарбъроу.

— Чудесно изпълнение, момчето ми! Винаги съм си мислил, че годините в армията ще се окажат от полза за нещо, въпреки мнението на лейди Торингтън.

— Защо не му помогнахте? — попита Маги.

— Драга моя, двама срещу един не е спортсменско. Никога не съм се съмнявал, че лорд Кристофър може да се справи сам с един негодник. — Презрително изгледа Морли. — Какво разочарование! А аз вярвах, че дори най-големите простаци без обноски в този град се отнасят с уважение към неприкосновеността на добродетелните жени!

— Той си въобразява, че аз му дължа десет долара, копе… — обясни Маги.

Острият поглед на Кристофър беше достатъчен, за да я накара да млъкне.

— Дължите ли му тези пари? — попита Кристофър студено.

— Не точно. Той просто си мисли…

— Шибаната курва взе пари за нещо, дето не го… Оу! — Лакътят на Кристофър се заби в ребрата на Морли и сложи край на обяснението.

— Мерете приказките си, господин Морли, или ще бъда принуден да ви дам още един урок по добри обноски. — Той се обърна отново към Маги, която се взираше в него с широко разтворени очи. — Колко дължите на този човек?

— Нищо не му дължа! — По непонятна причина Маги не желаеше в никакъв случай лорд Кристофър Талбът да повярва, че е проститутка. — Той ми плати десет долара, за да му правя компания на масата, а не в гадното му легло.

Кристофър въздъхна.

— Десет долара? Това ли е всичко?

Той извади от палтото си пачка банкноти, прихванати с щипка, отдели няколко от тях и ги натъпка в джоба на Морли.

— Така въпросът е уреден.

— Не биваше да му давате парите! Той е гадна змия! — възнегодува Маги, но Кристофър не обърна внимание на нейното възражение.

— И така, господин Морли, вие получихте парите си. Ако се опитате отново да безпокоите госпожица Монтоя, уверявам ви, че това ще ви е за последен път. Разбрахме ли се?

Морли се вгледа в англичанина за момент, след това изсумтя:

— Тя не го заслужава.

— Задръжте мнението си за себе си. — Кристофър премести ледения си поглед върху Маги. — Що се отнася до вас, смятам, че щом се окажем на по-подходящо място, трябва да поговорим за някои неща.

— Както виждам, времето и трудът, които господин Скарбъроу посвети на вашето образование, са отишли почти напразно. — Кристофър крачеше напред-назад пред камината в салона с изражение, студено като мраморната полица над нея.

Маги седеше на стол с висока облегалка, от което изглеждаше още по-мъничка. Краката й висяха на сантиметри от персийския килим. С ръце, сключени на скута, и вперен напред поглед тя приличаше на дете, което е извикано пред директора на училището, за да бъде смъмрено. Но очите й блестяха предизвикателно. Кристофър не разбираше как е възможно малката грешница да не изпитва никакво желание за покаяние.

— Вината не беше моя!

— Отишли сте там, където нямате никаква работа, и не сте виновна? Откраднали сте от магазин и също не сте виновна, така ли?

— О, глупости! Това беше само на шега. Старият Сандовал не ме гонеше на сериозно.

— А защо, след като сте откраднали от магазина му?

— Той знае, че го заслужава. Не му понася уискито и неведнъж съм имала неприятности с него.

— Вие вече не сте кръчмарска танцьорка. Дамите не крадат от продавачите като улични хлапаци. А що се отнася до господин Морли…

— И този път вината не беше моя! Можете да попитате Луиза. Той ме беше наел да му правя компания, докато играе на карти. След това копелето се опита да…

Кристофър повдигна вежди в студено неодобрение. Маги завъртя очи.

— Е, Той е точно такъв! Скапаният мръсен пес се опита да…

— Мога да си представя — увери я Кристофър с леден глас.

Маги сбърчи чело войнствено. Умолителният поглед към нейната придружителка, която седеше на канапето, не и даде очакваната подкрепа. Луиза й отговори със строго порицаващ поглед.

— Талбът, не бъди толкова суров с момичето — намеси се Питър, който се бе облегнал на полицата над камината. — Не можеш да очакваш тази фурия да се превърне в котенце само за една нощ, нито дори за няколко месеца. Вината е отчасти моя. Държах я затворена вкъщи и очаквах да бъде доволна от това, че има подходящи за дама занимания.

— Известно ни е на какво е свикнала госпожица Монтоя — прекъсна го Кристофър.

— Тя е свикнала на по-активен живот — каза Питър любезно. — Дай й шанс и аз смятам, че резултатът ще те изненада приятно.

Кристофър вече бе изненадан от промяната, настъпила у девойката. Когато се прибраха в къщата, той видя, Маги на светло в салона и с изненада откри, че в резултат на добрите грижи грубата кожа на лицето й се е изгладила. Косата, която се спускаше по гърба й в гъсти къдрици, блестеше от чистота. Предизвикателните й очи бяха огромни и сияйни. Лицето й със своята широка уста, решителна брадичка и чипо носле може би не отговаряше на общоприетите стандарти за красота, но определено удивляваше с чистите аристократични черти. Маги Монтоя все още се държеше като кръчмарска танцьорка, но вече не изглеждаше такава.

— Питър, защо позволяваш на девойката да се облича като уличница? В този град няма ли магазини за прилични дрехи?

Мексиканското елече, което момичето носеше, беше твърде предизвикателно за представите на Кристофър. Гладката набрана пола едва стигаше до глезените. Декоративен корсет с дантели отпред, поставен над приличното на риза елече, повдигаше гърдите й и ги превръщаше в две високи закръглени сфери, които, макар да бяха надеждно прикрити, представляваха покана за мъжките очи.

— Предоставено й е по-подходящо облекло, но тя предпочита този… хм… по-обикновен костюм. Не можах да променя мнението й.

— Питър, приятелю, ти си голям кавалер, а — Кристофър размаха пръст по посока на Маги. — Утре, малка хитрушо, ще се появите в подходящо за дама облекло или аз самият ще махна старите ви дрехи и ще ви облека в новите.

— Не можете! — Тонът на Маги беше самоуверен, но Кристофър видя със задоволство, че в очите й се появи сянка на съмнение.

— Ще видите дали не мога, ако утре се появите в нещо подобно на днешния ви костюм.

За момент те кръстосаха погледи войнствено и на Кристофър му се стори, че потъва в тъмните сияйни очи, които одухотворяваха лицето й. След това гъстите й мигли се спуснаха над тях като було.

— Късно е и според мен всички сме малко поизнервени — обади се Питър. — Да благодарим на съдбата, че госпожа Гутиерез ни намери толкова бързо и ни каза, че Магдалена се нуждае от помощ. Сега навярно ще е най-добре всички да се оттеглим и да продължим дискусията сутринта!

Кристофър гледаше как Маги и нейната „придружителка“ излизат от салона. Госпожа Гутиерез, която, бе по-високата от двете, се наведе и прошепна нещо в ухото на девойката, за която отговаряше. Явно недоволна от чутото, Маги се стегна и изправи гръб. Кипяща от наранено достойнство, тя изостави по-възрастната жена и се изкачи по стълбите с походка на кралица.

Кристофър учудено сбърчи чело и поклати глава.

— Как да се справи човек с жена, която в един момент се държи като проститутката в следващия — като кралица!

След като размишлява един час дали е разумно да предизвиква Кристофър, на следващата сутрин Маги се появи на закуска във възможно най-прилична рокля от зелена коприна, украсена с черни панделки. Силно прилепналото елече преминаваше в шпиц на кръста й, което подчертаваше колко е слабичка. Полата беше широка й прибрана назад с панделка над малък приповдигнат турнюр. Скромният шлейф се влачеше зад нея като оловна тежест.

Маги се чувстваше потисната, закарфичена и скована в роклята. Собствените й дрехи — тя не считаше, че дрехите, които Питър и Луиза бяха избрали, са нейни — бяха много по-удобни, но мисълта как Кристофър Талбът смъква от нея старите й неща и й навлича нови беше особено неприятна. Когато Маги седна на масата, Кристофър огледа тоалета й с одобрение. Луиза се усмихна разбиращо. Беше понасяла цял час писъците, мърморенето и ругатните на девойката, докато пристягаше корсета, благодарение на който тя изглеждаше чудесно в новите си дрехи.

— Изглеждаш много добре, Магдалена — направи й комплимент Луиза.

— Много привлекателна сте! — допълни Питър към похвалата на Луиза. — Не си ли съгласен с мен, Кристофър?

Кристофър се усмихна. Маги почувства, че я обзема топлина, докато очите му я оглеждаха собственически.

— Определено изглежда по-добре — отвърна той. — Ако я вържем на верижка и запушим устата й; може би ще успеем да я представим за истинска дама.

Ножът, с който Маги режеше шунката, задра по дъното на чинията й.

— Както виждам, дамите са единствените, от които се изисква да имат добри маниери в обществото — сряза го тя. — Ясно е, че това не се отнася за господата.

— Моля ви Магдалена! — намеси се Питър. — Разговаряли сме и преди за вашия прекалено открит начин на изразяване. А ти, Кристофър, не гледай така сърдито, момчето ми. Това е прекрасен повод да видим как госпожица Монтоя ще се държи в обществото.

— Наистина.

На Маги не й се понрави саркастичната нотка в отговора на Кристофър. Тя нямаше никакво желание да му показва каквото и да било. По време на отсъствието му бе очаквала с нетърпение завръщането му, за да види каква дама е станала. А сега, поради една невинна лудория, той се отнасяше с нея като с жена от улицата.

— Сенатор Тейбър се е завърнал от Вашингтон е новата си съпруга — Елизабет Макорт Доу — продължи Питър.

— Хм, да. — Кристофър изглеждаше слабо заинтересован. — Чух за това. Голям скандал, доколкото разбирам.

— Доколкото разбирам, американците имат склонност към скандали.

— Не повече от англичаните, предполагам. Ние просто не сме толкова открити в подобни случаи.

— О, да. Тейбър дава бал, за да отпразнува своето завръщане и аз вече потвърдих поканите, които ви изпратиха. Сенаторът е разбрал, че в Денвър се намира син на херцог и настоява много да присъстваш.

Маги престана да се мръщи.

— Бейби Доу? Значи Хорас Тейбър най-после се е оженил за Бейби Доу?! Колко романтично!

— По-голямата част от обществото в Денвър определено не мисли така. — Кристофър отпи от кафето си. — Въпреки това предполагам, че всички ще бъдат на бала.

— Разбира се, че ще бъдат — съгласи се Питър. — Какъв по-добър случай за нашата млада дама да провери своите умения в светското общество на този град? В края на краищата тя едва ли ще може да види нещо по-изискано. Може би изобщо няма да присъства на Сезона в Лондон.

— О, аз бих искала да отида! — Маги едва успя да се удържи да не се разскача на стола. — Там ще видя Бейби Доу и Хорас Тейбър, и всички останали! Ще се държа най-прилично, обещавам! — Перспективата за това вълнуващо приключение изтри последната частица от гнева й. Беше слушала истории за Бейби Доу от проститутките в бордеите на Маркет Стрийт, от посетители на „Лейди Лак“, от продавачи на Ларимър Стрийт. Почти всички в Денвър казваха за Елизабет Макорт Доу, че е курва, но Маги намираше историята по-скоро романтична, а не отвратителна. Най-красивата жена в Колорадо, изоставена от съпруга си, беше спечелила любовта на богатия Крал на среброто — самият той хванат в капана на брак без любов със сурова съпруга, която презираше неговия разточителен начин на живот. Маги не можеше да нарече Бейби Доу курва поради това, че се е влюбила, нито да я обвини, че позволява на любовника си да пръска пари по нея в „Уиндзор“. Те най-после се бяха оженили — един триумф на любовта над грозната житейска действителност. Маги беше изпълнена с възторг.

Кристофър я прониза с поглед изпод вдигнатите си вежди.

— Ако отидем, Маги вие ще правите само онова, което аз ви казвам през цялото време. Без да ми задавате въпроси.

— Разбира се!

Подозрителният англичанин, изглежда, не й вярваше.

— Наистина ще го направя — обеща Маги.

— Недей да очакваш кой знае какво от бала, Маги. Не бих искала да се разочароваш. — Луиза закопча последното копче на корсета с банели и Маги послушно издиша.

— Това е глупаво!

— Не, мила, това е модно.

— Надявам се, че усилията ще си заслужават — засмя се Маги. — Ако предполагах, че Негова всемогъща светлост ще ме заведе на грандиозно събитие като това, щях да обръщам повече внимание, на уроците. Мислех, че ще ходим само до някакво ранчо в Ню Мексико.

— Опитай се да не изглеждаш твърде впечатлена. Хората от обществото са като теб и мен. Всъщност на някои от тях дори не бих позволила да прекрачат прага на „Лейди Лак“.

Луиза повдигна вечерната рокля над главата на Маги. Искрящата синя коприна се плъзна над стегнатия корсет и многопластовата фуста. Ниското деколте беше гарнирано с кожа. Буфан ръкавите се диплеха в горната част на ръцете й в пленителни гънки. Турнюрът, по-голям от този на дневните рокли, караше Маги да се чувства тромава като патица.

— Бих искала и ти да дойдеш с нас! Господин Скарбъроу каза, че ще ни кавалерства.

— Нямам никакво желание да се срещам със снобите, мила. Достатъчно съм го правила в Мексико Сити, когато бях млада. По-скоро бих се разправяла с пияниците в „Лейди Лак“. Те поне си признават кои са и откъде са дошли.

Очите на Маги заблестяха. Усмивката; й стана дяволита.

— Превръщаш се в цинична старица, Луиза.

— Не цинична, а разумна.

— Е, аз пък изобщо не съм разумна! Винаги съм искала да знам как се забавляват богатите дами и господа. Сега ще пообщувам с най-добрите от тях!

— Ако се държиш добре и правиш онова, което ти казва лорд Кристофър, самата ти може би ще бъдеш богата един ден.

— И тогава ще мога да правя всичко, което пожелая! — Маги се засмя и разпери ръце. — Изглеждам ли представителна?

— Ще хванеш окото на всички мъже там.

— Така ли?

— И гнева на съпругите им.

Луиза се оказа права. Маги наистина привлече вниманието на почти всички мъже в пищната бална зала на хотел „Уиндзор“. Съпругите им я стрелкаха с остри като ками погледи, но Маги не беше техният главен прицел. Бейби Доу Тейбър, великолепна с червеникаво златистите си къдрави коси, с рокля по последна мода, навярно щеше да бъде цялата в рани и кръв, ако погледите притежаваха физическа сила. Съпругите на денвърското елитно общество не й бяха простили незаконната връзка с Краля на среброто.

Вечерята беше най-разточителното нещо, което Маги бе виждала и опитвала през живота с. Годините на нищета я бяха научили, че такова изобилие не бива да се прахосва, ако й се предложи отнякъде. Седнал до нея на масата, Кристофър гледаше с удивление как тя се спуска на всяко блюдо, независимо какво има в него, Маги усети, че навярно такъв голям апетит е едно от многото неща в света, които не прилягат на дама. Вече започваше да мисли, че всичко, свързано с удоволствието и радостта, е неподходящо за порядъчна жена.

Да се клюкарства обаче беше определено подобаващо за дами — поне доколкото Маги можеше да прецени от разговорите, които се водеха наоколо. Жените на масата не обръщаха внимание на своите съпрузи, които обсъждаха много разгорещено шансовете на сенатор Тейбър да се кандидатира за президент на Съединените щати. Тема на дамските разговори беше Бейби Доу как курвата последвала Тейбър от Пидвил в Денвър, когато той станал заместник на губернатор Питкин; как убедила Тейбър да предприеме пътуване до Дуранго, за да получи незаконен развод от жена си Аугуста; как сключили граждански брак в Сейнт Луис; как унижената и плачеща Аугуста, изправена пред факта, че съпругът й е двуженец, най-после била принудена да поиска официален развод и със сълзи на очи заявила в съда пред всички, че не би се развела никога по собствено желание.

Когато танците започнаха, Маги откри, че самата тя е обект на изучаващи погледи от страна на същите злобни клюкарки. Те любезничеха с Кристофър, сякаш британският акцент и титлата пред името му го извисяваха над останалите простосмъртни. Но неговият златен ореол не достигаше до Маги.

— Не съм ви виждала друг път, драга моя — каза една матрона и вдигна лорнета си, за да разгледа Маги по-подробно.

— Семейството на госпожица Монтоя е от Ню Мексико — обясни Кристофър спокойно. — Тя живее у техни приятели в Денвър, но те не се появяват много в обществото. За мое щастие ние се срещнахме чрез брат ми, когато той закупи правата за ползване на голяма поземлена собственост близо до Санта Роса.

Вниманието на матроната се пренесе върху Кристофър.

— Чудесно е, че сте сред нас, Ваша светлост! Какви се струва нашият град? За човек, свикнал с Лондон, ние сигурно сме много скучни.

— В никакъв случай, госпожо! Страната ви е възхитителна. Надявам се да се запозная с нея още по-добре.

Дамата се засмя превзето.

— Най-вече дамите са възхитителни.

— О, Ваша светлост, вие ни ласкаете!

Маги успя да сподави смеха си, когато Кристофър я поведе към дансинга, за да танцуват.

— Цял куп глупости! Защо приказвате такива неща?

— Светските разговори си имат определена формула, Маги. Особено с жените. Честността и истината нямат нищо общо с онова, което човек казва. Тъй като всеки знае, че останалите лицемерят, то не вреди на никого.

— Струва ми се ужасно сложно.

— Между другото вие танцувате много добре.

— Отново светско лице… лице…

— Лицемерие.

— Точно така беше! Още едно от тях, нали?

— Не. Всъщност моят комплимент за вашето танцуване беше искрен.

Лицето й почервеня.

— Краката на господин Скарбъроу все още не са оздравели от първия урок, който ми даде. Свикнала съм да танцувам сама, а не с друг човек.

— Правите го много добре.

— Да танцуваш с някого всъщност не е чак толкова трудно — призна Маги.

Не беше трудно, но бе силно смущаващо — по-смущаващо, отколкото си бе представяла. Усещаше прекалено силно топлината на тялото му. Близостта му я разсейваше и тя се спъва няколко пъти. Най-лошото беше, че не знаеше накъде да гледа — лицето му изпълваше съзнанието й.

Музиката спря. Кристофър се усмихна без обичайната саркастична извивка. Неочаквана топлина заля сърцето на Маги.

— Наистина изглеждате прекрасна тази вечер.

Маги видя преценката на мъжа в очите му и разбра, че това не е светско лицемерие. Сега той не мислеше, че тя е евтина уличница, установи Маги. Съзнанието за това и даде чувство за сила.

Кристофър Талбът беше нещо специално. Желанията му бяха толкова прикрити, че тя можеше единствено да се досеща за тях. Самообладанието и контролът му я изкушаваха да проникне през неговата резервираност и да го съблазни. Тази вечер гардът му беше снижен достатъчно, за да покаже, че и той има същите желания като останалите мъже.

— Би ли желала по време на следващия танц да поседнем? — попита я той. — Ще донеса нещо за пиене.

— Да, моля.

— Ще се върна след минутка.

Маги се запъти към редицата столове край стената. Модните обувки стискаха краката й, а от копринените чорапи й беше горещо. Колко добре би било да може да събуе обувките си и да походи боса по хладния паркет! Но предполагаше, че такова поведение би било действително неприлично за една дама.

Все още бе твърдо решена да се държи добре, когато усети полъх на хладен свеж въздух в задушната бална зала. Огледа се. Някой току-що беше влязъл в помещението, но не през фоайето. Едва сега тя забеляза стъклените двойни врати по продължение на едната от стените. Зад тях се виждаха някакви растения.

Обхваната от любопитство, Маги прекоси залата и надникна във вътрешната градина. Виждаше част от полянка сред малки цъфнали дървета: Отвори стъклената врата. Ухание на черешов цвят нахлу заедно със свежия хладен въздух. Пролетни треви подаваха нежни листа над кафява зимна шума Маги огледа залата за Кристофър: Той явно се бе отклонил от задачата си да донесе нещо за пиене и бе потънал в разговор със самия Хорас Тейбър. Тя погледна с копнеж към градината: Обувките я убиваха, краката я боляха. Капка пот се стичаше по гърба й изпод тежките й коси. Прохладният уханен въздух от градината витаеше примамливо около нея; Не можеше да има нищо лошо в това да си отдъхне за момент от задухата в препълнения с хора салон, реши Маги.