Наследницата на Монтоя

Четиринадесета глава

Маси се събуди точно на зазоряване. Чаршафите на Кристофър бяха студени. Отдавна бе станал. Чудеше се дали поне веднъж в живота си ще се събуди и ще види съпруга си до себе си.

Опита отново да заспи, но не можа. Стомахът й се бунтуваше и я държеше будна. Храната на вечеря беше обилна и хубава, но тя не бе яла много. Разговорът На масата на семейство Талбът не предразполагаше към апетит. Запита се дали би могла да намери нещо за ядене в кухнята.

Маги стана, наплиска лицето си със студена вода и облече доста семпла дневна рокля, която според Кристофър била „утринна рокля“. Беше й купил дузина тоалети в момента, в който пристигнаха в Лондон, сякаш дрехите й от Ню Мексико не бяха достатъчно добри за големия град. Дори беше обещал да поръча още. Маги можеше да се закълне, че англичаните се грижат толкова много за облеклото си, та трябва да поддържат армия от шивачи, заети денем и нощем. А като си помислеше, че по-голямата част от живота си се бе считала за късметлийка, ако имаше един кат облекло.

В основата на стълбите Грейс я поздрави тържествено:

— Добро утро, лейди Кристофър.

— Ъ… добро утро, Грейс. — Почуди се какво би казал безукорният иконом с лице като на кукумявка, ако го помолеше да я нарича Маги. Реши да не опитва. — Знаете ли къде е съпругът ми?

— Мисля, че лорд Кристофър излезе много рано, за да поязди. Такъв е навикът му, когато пребивава в Торингтън Хаус.

— О! — Навярно от време на време изпитва нужда да е далеч от семейството, за да запази разума си, помисли си Маги.

— Лейди Елизабет е в градината, милейди. Мисля, че госпожица Рейчъл е с нея.

— Къде е градината?

— Последвайте ме, милейди.

Градината не представляваше покрити с мръсотия лехи със зеленчуци и цветя, както Маги бе предположила. Беше голяма оградена площ, където добре оформени храсти и подредени лехи с внимателно гледани цветя се преплитаха в интересни фигури. Двойни френски прозорци извеждаха от утринната стая на тераса, покрита с плочи, с каменни пейки и малък фонтан, където от нацупената уста на едно херувимче бликаше вода. Дървета ограждаха стената и засенчваха терасата.

Елизабет седеше пред статив в отдалечения край на терасата. До нея стоеше малко момиче с тъмна коса, хваната в многобройни правилни къдрици, всяка закрепена с късо парче плат. Когато детето се обърна, за да види Маги, която влизаше в градината, дългата му памучна нощница се повдигна и откри мръсните му боси крака.

— Лельо Елизабет, виж! Някой дойде!

Елизабет вдигна поглед от рисунката си.

— Маги! Спа ли добре? Станала си толкова рано.

— Ти също.

— Аз съм Рейчъл — изрече с тънък гласец детето. — Избягах от госпожица Физуотър. Ти коя си?

— Аз съм Маги.

— Рейчъл — смъмри я Елизабет. — Фицуотър, не Физуотър. Знаеш, че не трябва да се обаждаш, преди да те заговорят. — Обърна се към Маги: — Рейчъл е дъщеря на Катерина и Стивън. Рейчъл, Маги е съпругата на чичо Кристофър.

Маги приклекна, за да се снижи до нивото на детето.

— Как така пропуснах да те срещна вчера, Рейчъл?

— Госпожица Физуотър и аз не трябваше да безпокоим мама или когото и да било друг.

— Госпожица Физуотър — о, пфу! И мен обърка! Госпожица Фицуотър е гувернантката на Рейчъл.

— Гувернантка!

— Тя се грижи за Рейчъл.

— Като майка?

— Е, да.

— И Катерина позволява това?

Елизабет се усмихна благосклонно.

— Децата винаги се отглеждат от дойки и гувернантки, с изключение на по-нисшите класи, разбира се.

— Мисля, че не бих искала децата ми да бъдат отглеждани от някой друг — заяви Маги.

— Човек не може просто да се оттегли от света, за да отглежда едно дете, не и с всичките обществени задължения, които класата ни налага.

Вниманието на Маги се насочи към рисунката, върху която Елизабет работеше. Платното изобразяваше зазоряването в градината. Силуетите на дърветата се очертаваха на бледорозов фон. На каменна пейка лежеше отворена книга, а до нея две листа, паднали от дървото отгоре. Картината представляваше смесица от цветове, в които детайлите се губеха, но духът беше ясен. Гледката излъчваше топлината на късното лято.

— Картината ти е красива — каза Маги.

Елизабет се изчерви и колебливо отвърна:

— О, съвсем обикновено развлечение. Рисуването ме отпуска. Майка казва, че се отразява добре на нервите ми.

— И ти ли страдаш от нерви? — попита Маги, спомняйки си кризата на херцогинята, която не й позволи да присъства на вечерята.

Елизабет й отправи доста иронична усмивка.

— Всички дами с някаква чувствителност са малко нервни.

Маги разгледа рисунката по-внимателно. Слънцето беше изгряло и цветовете на зората вече бяха изчезнали, но картината ги бе уловила много точно.

— Ти наистина си добра.

— Така ли мислиш?

— О, да. Истинска художничка си.

— Ласкаеш ме, Маги. Майка и Катерина казват, че не трябва да се увличам. Това наистина е само приятен начин да запълвам времето си.

— Много бих искала да имам тази картина на стената си. Всеки път, когато я погледна, ще си мисля за първите лъчи на слънцето, прокрадващи се призори в тази градина в края на лятото.

— Тогава я приеми като подарък.

— О, не бих могла.

— Разбира се, че можеш. Това е сватбеният ми подарък за новопридобитата ми сестра. — Погледна Маги лукаво. — Всъщност пейзажите не са моето амплоа. Винаги съм си мислела, че съм портретистка. Лицата са толкова интересни, не мислиш ли?

— Трябва да е много трудно да рисуваш лица.

— Изисква се търпение, за да ги направиш както трябва. — Изведнъж се засмя. — Ще ми позволиш ли да те нарисувам? Би могла да ми позираш рано сутрин, когато наоколо няма никой. Останалите от къщата рядко стават по-рано от обяд.

— Защо искаш да ме рисуваш?

Имаш много интересно лице. В него има дух и… закачливост, ако не те притеснява, че го казвам. Както и женска потайност. Бих искала да видя дали мога да уловя тези неща.

Маги се засмя.

— Представи си! Лицето ми в картина! Като на известните хора.

— Трябва да те предупредя, че не съм художник, който ласкае модела си.

— Би било хубаво да си поласкан — подметна Маги закачливо, като си спомни някогашната си мечта да танцува в Сан Франциско и афиши с портрета й да бъдат разлепени из целия град.

— Добре. Нека сложа ново платно и ще започнем. Светлината тук е особено добра по това време на деня.

Маги прекара следващия час в опити да седи неподвижно на каменната пейка. Рейчъл наблюдаваше критично, докато Елизабет работеше с боите. Маги полагаше големи усилия да не се върти, но беше почти невъзможно да седи съвсем неподвижно й мълчаливо. Спечели си не едно мъмрене от страна на художничката.

Докато рисуваше, Елизабет бъбреше за семейство Талбът. Момичето призна, че херцогинята се слави с прозвището „закона“ сред децата си. Откакто здравето на херцога се влошило, лейди Торингтън придобила навика да командва семейството си. Елизабет увери Маги, че тя мисли само доброто на всички тях.

Що се отнася до останалата част от семейството — Джеймс бил безкрайно отегчен от света, призна Елизабет със смях. Родни се отдал на пиене и хазарт и херцогинята се принудила да ограничи лимита за разходите му. Катерина била самотна и нямало изгледи да се омъжи повторно, защото Стивън загубил всичко в Ню Мексико и като най-малък син получил много малка част от имуществото на Талбът.

Маги имаше чувството, че е попаднала в един от онези досадни английски романи, които Питър я беше принудил да чете.

— Къде са всички тази сутрин? Излезли ли са вече?

Елизабет се засмя.

— Всички са все още в леглата си, разбира се, с изключение на Кристофър, който язди, доколкото разбрах.

— Не е ли късно да спят още? — Слънцето се беше издигнало над хоризонта преди час.

— Стой мирна, Маги. Току-що премести главата си поне с два инча. Върни я обратно, моля те. Да, така е много по-добре. — Елизабет я измери с очи и докосна платното с четката си. — Та да се върна на въпроса ти — братята и родителите ми обикновено стават късно. Почти всяка вечер са навън до малките часове. Аз единствена се интересувам от изгрева, а когато съм била на опера, соаре или на късна вечеря, също се излежавам до късно.

— О!

— Подозирам, че тази сутрин ще станат доста късно. Лорд Каламат дава бал довечера в чест на дебюта на дъщеря си. Сигурно ще е голяма работа, защото лорд Каламат е пословично богат и твърдо решен да намери съпруг на бедната Мери Виктория, въпреки че момичето е полусляпо и отчайващо грозно. Ще се изненадам, ако тържеството не продължи до зори.

— Тогава защо си станала толкова рано тази сутрин?

— О, аз няма да ходя довечера. Все още страдам от една кашлица от възпалението на дробовете, което имах преди няколко седмици. Освен това годеникът ми е в провинцията точно сега. Едва ли ще е подходящо да ходя на бал и танцувам с други мъже в негово отсъствие.

— Ще се омъжваш? Колко вълнуващо!

— Не се върти така, скъпа! Не учат ли американските дами как да стоят мирно?

— Кой е той?

— Кой?

— Мъжът, за когото ще се омъжваш.

— А, виконт Стендбридж.

— Как изглежда? — попита Маги е типично женско любопитство.

— Доста обаятелен, а фамилното състояние е значително. Когато баща му умре, Джордж ще стане граф Улфърд. Майка мисли, че е добра партия. Ще се оженим следващата пролет. Точно сега той, майка и фамилните адвокати преговарят за зестрата; наследствения дял и месечната издръжка, след като се омъжа.

Деловият тон на Елизабет изненада Маги. Всички англичани ли се отнасяха към брака като към търговска сделка?

— Когато Джордж се смее, сякаш патка кряка — обади се Рейчъл.

— Рейчъл! Не е учтиво да говориш така.

— Не го харесвам.

— Няма ти да се жениш за него — сряза я Елизабет. — Освен това той много те харесва. Всъщност Рейчъл е любимката на всички, нали, скъпа?

— Освен на госпожица Физуотър — заяви Рейчъл с презрението на петгодишно дете.

— Фицуотър — поправи я Елизабет.

— Търсихте ли ме, лейди Елизабет? — попита нечий глас. Принадлежеше на суха жена със сиво-кестенява коса. Беше облечена в непретенциозна сива рокля с колосана бяла яка и маншети.

— Госпожица Фицуотър! — Гласът на Елизабет прозвуча като на дете, хванато от гувернантката си да прави беля.

— Виждам, че Рейчъл е тук. Моля за извинение, лейди Елизабет. Измъкнала се е от детската стая, преди да се събудя. Рейчъл, знаеш, че не трябва да досаждаш на възрастните, освен ако те не те повикат. Я се погледни! Дори не си облечена както трябва. Една млада дама на пет години би трябвало да знае, че не бива да слиза по нощница и… О, боже! Краката ти са боси? Млада госпожице, ела веднага с мен. Тази сутрин няма да закусваш!

— Не е необходимо да й се карате, госпожице Фицуотър. Рейчъл знае, че е винаги добре дошла да ме наблюдава как рисувам — остави четката и палитрата. — Маги, скъпа, сега можеш да се отпуснеш. Позволи ми да ти представя госпожица Аделаида Фицуотър, гувернантката на Рейчъл. Госпожице Фицуотър, това е лейди Кристофър Талбът, съпругата на брат ми.

Госпожица Фицуотър се поклони леко. Маги не можеше да си представи, че такава жена отглежда умно и енергично дете като Рейчъл. Изглеждаше схваната и суха като съчка!

— Радвам се, че се запознахме, госпожице Фицуотър. Някой спомена ли закуска? Това обездвижване раздразни апетита ми.

— О, господи! — възкликна Елизабет. — Страхувам се, че закуската ще се сервира почти по пладне.

— Рейчъл, разбира се, не може да чака дотогава. — Маги намигна на момиченцето, а то разцъфна в широка усмивка.

— Рейчъл се храни в детската стая — каза Елизабет.

— А тази сутрин няма да закусва като наказание за неподчинението си — напомни гувернантката.

— Не съм видяла никакво неподчинение — заяви Маги и хвана ръката на Рейчъл. — Обзалагам се, че ако успея да намеря кухнята на тази къща, бих могла да задигна нещо за ядене. Какво ще кажеш, Рейчъл? Можем да го отнесем в стаята ти, а ти би могла да ме представиш на играчките си.

Рейчъл извика от удоволствие, с което заглуши протеста на госпожица Фицуотър.

Елизабет нервно местеше поглед от гувернантката към Маги.

— Аз самата съм малко гладна — призна тя. — Вероятно можем да си направим утринен пикник в детската.

Гувернантката понечи да протестира, но властният поглед на Елизабет я накара да замълчи.

— Елате, Маги, Рейчъл. Ще намерим готвачката. Госпожице Фицуотър, защо не си вземете свободен предобед?

Госпожица Фицуотър я изгледа недоумяващо.

— Наистина, госпожице Фицуотър, лейди Кристофър и аз ще наглеждаме Рейчъл. Ще кажа на Нейна светлост и лейди Стивън, че аз съм настоявала.

— Както желаете, лейди Елизабет.

Когато гувернантката си отиде, двете жени и детето размениха заговорнически усмивки.

Готвачката, беше повече от щастлива да им бъде в услуга. Сервира им специална закуска в детската, когато разбра, че госпожица Фицуотър отсъства. Елизабет осведоми Маги, без Рейчъл да чуе, че готвачката и гувернантката не се разбират много добре. Маги се питаше дали чудатостите на тази къща имат край. Готвачката изпрати в детската захаросани кифлички, купа с ябълки, портокали и круши, плато с бекон, огромна купчина яйца и сладкишчета с мармалад. Докато седяха край масичката в детската стая, Елизабет и Рейчъл наблюдаваха с почуда как Маги задоволява добрия си апетит, съвсем неподобаващ за дама.

— Ти със сигурност ядеш много — забеляза Рейчъл откровено.

— Навик — обясни Маги със смях. — В ранчото в Ню Мексико закусваме преди изгрева — яйца, шунка, картофи, палачинки, хляб и масло. Това трябва да те държи през целия дълъг работен ден до късно следобед.

— Какво работехте? — попита Рейчъл.

— Да, разкажи ни за ранчото ти в Ню Мексико — подкани я Елизабет, докато отхапваше малки хапки от мармаладения сладкиш.

Маги прекара следващите два часа, разказвайки за Ню Мексико и Колорадо. Слушателките й бяха възхитени. Рейчъл обяви, че иска да се научи да хваща крава с ласо. Елизабет беше шокирана, че много жени в Америка работят наравно е мъжете тежък физически труд, а собствениците на фермите се потят и трудят наравно с наемните си работници и предпочитат това пред ръководенето на работата от удобните си градски къщи.

— В Англия не е ли така? — попита Маги озадачена.

— Скъпа Маги, ако баща ми, херцогът, някога беше работил заедно е мъжете, които обработват земята му, той щеше напълно да загуби уважението им.

Маги се зачуди как може един човек да загуби уважение заради честен труд.

До обяд семейството беше на крак, както Елизабет бе предсказала. Закуската бе сервирана в утринната стая — слънчева ниша, обградена с прозорци с изглед към градината, която бе осеяна с последните летни цветя. Масата беше застлана с ослепителнобяла покривка. Жълт сатен покриваше столовете и обрамчваше прозорците. Слънчева светлина заливаше масата за закуска и играеше по стените, образувайки ярки квадрати и четириъгълници.

Независимо от ведрата атмосфера в самата стая, семейството отново се събираше с тържествена официалност. Херцогинята ръководеше всичко начело на бялата маса. Кристофър се бе върнал от езда и изглеждаше елегантно красив в полуофициалния си костюм. Маги се възхищаваше от аристократичната му фигура, но си мислеше, че изглежда по-добре в окаляни джинси и каубойски ботуши. Той галантно й дръпна стола, за да седне.

— Добре ли си тази сутрин? — попита я учтиво.

Маги не посочи факта, че утрото отдавна е отлетяло. Очевидно англичаните имаха различно понятие за време от американците.

— Съвсем добре, благодаря. Приятна ли беше ездата?

— Много.

Маги забеляза, че той не изглежда напълно щастлив от връщането си към предишния начин на живот.

Разговорът около утринната маса беше вял. Елизабет седеше на мястото си, благоприлично изправена. Искрата, озарявала лицето й по-рано, бе изчезнала.

Родни не яде почти нищо. Лицето му придоби зеленикав оттенък, когато слугите внесоха пайовете с дробчета, и излезе прибързано. Джеймс беше великодушно учтив, като разпитваше Маги как е спала и предложи да й наеме лична прислужница.

— Не е необходимо, Джеймс — каза Кристофър на брат си. — С Маги ще се местим в моята къща след няколко седмици. Тогава ще уреждам личния ни персонал. Докато сме тук, тя навярно ще може да ползва прислужницата на Катерина или Елизабет.

Катерина отговори бързо.

— Джоана е достатъчно заета с моите нужди, без да й се налага да се грижи и за твоята съпруга.

— Сигурна съм, че Никол няма да има нищо против да разпределя времето си между Маги и мен — каза Елизабет.

— О, наистина нямам нужда от прислужница — заяви Маги.

Катерина беше ужасена:

— Разбира се, че имаш!

— Не, нямам!

— Имаш — настоя Катерина е презрително подсмъркване към плебейските представи на Маги. — Ако се разчуе, че сама се грижиш за себе си, хората ще помислят, че си ексцентрична. Или още по-лошо — че сме толкова бедни, та не можем да си позволим да ти наемем лична прислужница. Това е дом на херцог, а ти си снаха на херцог. Няма значение какви навици си имала в Ню Мексико. Трябва да запомниш, че сега си в Англия.

Маги бе обзета от гняв, но преди да успее да проговори, Катерина продължи наставническата си реч.

— И докато сме на тази тема — заяви младата вдовица намръщено, — ще ти бъда благодарна, ако не пълниш главата на Рейчъл с приказки за дивашката земя, от която произхождаш. Преди да сляза, я посетих и тя започна да плещи какви ли не глупости за Америка. И още нещо, разбрах, че двете с Елизабет сте закусвали рано в стаята на Рейчъл и сте дали на госпожица Фицуотър няколко часа отпуска. Възрастните не правят „пикници“ в детската. Ще ти бъда благодарна, ако оставиш госпожица Фицуотър да си гледа задълженията. Пълниш главата на Рейчъл с представи за нисшата класа, а аз няма да позволя това. И ти, Елизабет! Бях шокирана, като чух, че си участвала в тази лудория.

Кристофър се намеси спокойно:

— Катерина, историите за Ню Мексико, разказани на Рейчъл, едва ли са пълнене на главата й с представи за нисшите класи. Америка е удивителна страна. Няма да навреди на детето да разшири мирогледа си и да научи, че има и други страни, освен Англия, както и други начини на живот.

Катерина погледна Кристофър така, сякаш бе изрекъл богохулство.

— Тя научава всичко необходимо от госпожица Фицуотър.

— Която, сигурен съм, е източник на всестранни познания и човек с най-широки възгледи.

Маги се усмихна на ироничния тон на Кристофър, но останалата част от семейството го изгледа подозрително. Накрая херцогинята се произнесе:

— Кристофър, Катерина знае най-добре какво би трябвало да научи нейното дете. И е права. Малките момичета не трябва да се окуражават да демонстрират такова любопитство към чужди земи и чужди начини на живот. Подобен интерес ще изпълни господата с подозрението, че е авантюристка, която няма да се задоволи да стои вкъщи ида бъде прилична съпруга.

— Майко, Рейчъл е едва петгодишна!

— Лошите навици се усвояват рано — заяви лейди Торингтън.

Оттук нататък херцогинята и Катерина изключиха Маги от разговора, сякаш тя беше срамно петно на покривката на масата, и започнаха да обсъждат последните триумфи и допуснати грешки в лондонското общество.

Скоро разговорът се насочи към бала на лорд Каламат. Джеймс щеше да придружава Катерина, а херцогинята изрази надежда, че съпругът й ще бъде достатъчно добре, за да присъства.

— Мисля, че Кристофър и Маги трябва да отидат — каза Елизабет.

Настъпи тишина. Маги почувства биенето на сърцето си, ускорено при мисълта да присъства на такова изискано събиране.

Накрая херцогинята заговори със сериозен глас:

— Съмнявам се, че Маги ще се чувства удобно в такова общество, Елизабет. Не би било честно да очакваме толкова много от нея.

— Съгласен съм — каза Кристофър прекалено бързо. — Нека Маги свикне с Лондон, преди да я хвърлим на вълците.

Маги го изгледа гневно, но Кристофър поклати глава почти незабележимо. Тя въздъхна.

— Да, разбира се — съгласи се Елизабет меко. Като че ли бе доловила разочарованието на Маги. — Забравих, че вие двамата сте изминали дълъг път. Ще има й други балове. Колко неразумно от моя страна да предложа да отидете.

Херцогинята предупредително вдигна вежди.

— Наистина опитай да мислиш, преди да се поддадеш на ентусиазма си, Елизабет.

Маги имаше лошо предчувствие. Беше се заклела да бъде добра съпруга на Кристофър, да докаже, че може да се впише в обществото на неговите високопоставени приятели и семейството му, да покаже, че може да бъде истинска дама. А ето че те вече я мислеха за недодялана простачка. Плахо погледна Кристофър с крайчеца на окото си. Беше забил поглед в храната си и като че ли обръщаше слабо внимание на разговора около себе си. Изразът на лицето му показваше, че мисълта му блуждае другаде.

Изведнъж силната слънчева светлина в стаята и ярката жълта коприна на столовете и завесите избледняха или поне така й се стори.

Следобед херцогинята покани новата си снаха да се присъедини към другите дами от дома за разходка с карета. Маги се осмели да се надява, че е сгрешила за отношението на лейди Торингтън към нея. Докато Елизабет й помагаше да избере подходяща „следобедна рокля“ и й разказваше за изтъкнатите хора, които вероятно щяха да срещнат по време на разходката, Маги си обеща, че ще изиграе ролята на дама така идеално, че херцогинята и горделивата Катерина да се удивят от аристократичните й маниери.

Надеждите й бяха сломени от студеното отношение на лейди Торингтън, когато четирите жени потеглиха от къщата. Поздравът на херцогинята към новата й снаха можеше да смрази дърветата, под които минаваха. Лорнетът й се вдигаше многократно, като че ли не можеше съвсем да повярва на това, което вижда пред себе си в каретата.

Освен кочияша, с тях бяха и двама лакеи, които стояха на малка платформа отзад. И тримата слуги бяха напети, докарани в еднакви ливреи — раирани жилетки със сребърни копчета с герба на семейството, цилиндри, бричове и бели копринени чорапи. Маги забеляза развеселено, че чорапите им са подплатени в подбедрената част.

— Времето днес е хубаво, нали? — каза Катерина.

Маги си мислеше, че въздухът вони на пушек и тор, но имаше желание да бъде очарователна.

— Въздухът е свеж — съгласи се тя.

Елизабет правеше тих коментар за Маги. Лондонският сезон беше приключил, но дамите от обществото все още се показваха в разкошните си екипажи по алеята на Лейдис Мейл, по серпантината и обратно към Хайд Парк Корнър. Маршрутът не бил така оживен, както през сезона, информира я Елизабет, когато всяка дама с някакви претенции за обществено положение се показвала по алеята. И все пак алеите бяха доста пълни. Никога не бе виждала толкова много различни превозни средства, теглени от коне. Файтони, градски карети, ланда, кабриолети, леки двуместни и други карети — всички се придружаваха от лакей и кочияши, които сякаш се състезаваха за най-натруфена ливрея.

Участниците в следобедната разходка с карети изглежда се познаваха много добре. Подвикваха си поздрави, а и често се спираха, за да могат дамите да си побъбрят, без да ги е грижа, че блокират пътя.

— О, гледайте, гледайте! — възкликна Катерина, след като се бяха движили няколко минути по Лейдис Мейл. — Ето лейди Джейн Тревър. Дочух, че баща й трябвало да продаде фамилните портрети. Бедната! Срамота е, че не успя да докара нещата докрай. Всички мислеха, че сватбата е почти уредена.

Маги забеляза, че Катерина изобщо не съчувства на бедната дама.

— Тази карета е наета — отбеляза херцогинята. — Те вече не могат да си позволят да поддържат собствена конюшня. Какъв срам! Фамилията Тревър е стара и благородна. Спечелили са титлата си в четиринадесети век. Но сегашният граф е пройдоха, ако мога така да се изразя.

Когато се разминаха, херцогинята не поздрави лейди Джейн, независимо от титлата, датираща от четиринадесети век. Маги знаеше, че една херцогиня далеч превъзхожда дъщерята на някакъв си граф. А според кратката лекция, която Елизабет й беше изнесла относно висшите форми на етикеция, по-високопоставената дама трябва да поздрави първа или да започне разговор, ако трябва. Бедната лейди Джейн току-що беше „отрязана“ от херцогинята, защото баща й бил проядоха. Маги мислеше, че всичко това е грубо, странно и доста жестоко.

Катерина развълнувано повиши глас:

— О, господи! Това не е ли Амелия Хоторн? Мислех, че е в провинцията.

Маги забеляза смущението на Елизабет. Сърцето й се сви. Амелия Хоторн? Същата Амелия Хоторн, която беше писала на Кристофър колко много й липсва?

Идеалната госпожица Амелия Хоторн караше собствения си файтон, а облеченият в ливрея кочияш яздеше на дискретно разстояние зад нея. Когато каретите се срещнаха, херцогинята даде знак на кочияша да спре.

— Амелия, скъпа! Колко хубаво е да ви видя! Мислех, че сте с брат си в Корнуол за есента и зимата.

— Добър ден, Ваша светлост. Лейди Елизабет, лейди Стивън. Току-що се върнах с чичо си. Отваряме Шилдинг Хаус. Реших, че Корнуол през зимата е просто прекалено скучен.

— Напълно съм съгласна. Направо сме щастливи, че се върнахте. Зимата би била два пъти по-скучна без вашето присъствие.

Амелия погледна. Маги с учтиво любопитство. Херцогинята отправи лукав поглед и към двете.

— Амелия, скъпа. Позволете ми да ви представя Магдалена Тереза… ъ… — обърна се към Маги. — Как е остатъкът от очарователното ти испанско име, скъпа?

— Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът. — Маги подчерта последното.

Херцогинята се намръщи. Веждите на идеалната Амелия помръднаха съвсем слабо.

— Малката Маги е наследница на голямо имение в пустинята на Ню Мексико — доста нецивилизована страна, както знаете. Тя е съпругата на Кристофър.

Амелия бързо прикри смайването си.

— Колко хубаво, че ви срещнах, лейди Кристофър.

— Моля ви, наричайте ме Маги.

— Тогава рие трябва да ме наричате Амелия. — Усмивката на дамата не показваше нищо друго, освен учтивост.

— Разбира се, ще присъствате на бала на лорд Каламат довечера — каза лейди Торингтън на привилегированата госпожица.

— Да, разбира се. Ще бъда там с чичо си и леля си. Много сме поласкани, че получихме поканата.

— Разбира се, че ще получите покана, скъпа. Въпреки че семейството ви е в търговията, вие изобщо не сте тъпи като някои от онези обикновени търгаши. Вие сте сладко момиче и сте добре дошли на всяко събиране на обществото.

Смирената Амелия изобщо не изглеждаше обидена от думите на херцогинята и й благодари за вниманието.

— Тогава ще се видим довечера — заяви лейди Торингтън и даде знак на кочияша да продължи. Маги устоя на изкушението да погледне през рамо Амелия. Тя беше по-идеална, отколкото сия бе представяла: розови бузи, меки устия, кожа като сатен, огрян от огън, златиста коса, събрана изкусно под подхождащата й шапчица, костюм за езда, който подчертаваше щедрите й закръглени форми, без да прекалява. Маги я намрази от пръв поглед.

Когато се обърна, срещна знаещия поглед на лейди Торингтън. Разбра, че „драконът“ знае всичко за Кристофър и Амелия и се стегна.

— Амелия е толкова талантлива дама — съобщи херцогинята на Маги. — Би било добре да я наблюдаваш и да й подражаваш, мила. Но, разбира се, не можеш да достигнеш нейното ниво. Тя е отлична ездачка и кара собствения си файтон, както сама видя. Музикалният й талант и танцовите й способности са изключителни, а и говори свободно четири езика — погледна Маги изпод извитите си вежди. — Навярно Кристофър ти е споменал за нея.

— Донякъде — призна Маги.

— Те са толкова добри приятели. По-миналия сезон всички вярваха, че ще се оженят, но, разбира се, когато се случи нещастието със Стивън, Кристофър разбра, че има други задължения. Дългът към семейството винаги е бил на първо място за сина ми.

— Разбрах това.

На лицето на лейди Торингтън се изписа самодоволна усмивка. Маги почувства, че се изчервява. Реши, че достатъчно дълго е била изтривалка под краката на тия дами. Щеше да им покаже, че Магдалена Монтоя не може така лесно да бъде командвана и щеше да го направи на глупавия бал на лорд Каламат.

Маги се обърна към Елизабет:

— Мислиш ли, че Кристофър ще ме заведе на бала довечера, ако го помоля?

Елизабет бе изненадана. Тя бавно се усмихна, докато в същото време загрижен израз помрачи лицата на лейди Торингтън и Катерина.

— Сигурна съм, че ще го направи — излъга Елизабет. — И то с радост.