Наследницата на Монтоя

Петнадесета глава

— Ох! Пак ме убоде!

— Е, престани да шаваш! — Елизабет смъмри Маги. — Никога не съм срещала човек, на който му е така трудно да седи неподвижен.

Маги трепна, когато Елизабет бодна последната карфица в талията на балната рокля, променена за дебюта й в обществото, и недоверчиво се завъртя пред огледалото в спалнята.

— Не разбирам защо да не мога да нося червената дантелена рокля, която донесох от Ню Мексико.

— Защото си я донесла от Ню Мексико — отвърна Елизабет. — Това е Лондон, Маги.

— Като че ли мога да забравя.

— Тази ще свърши много добра работа за вечерта.

Маги се чувстваше поразголена, когато Елизабет отстъпи няколко крачки и огледа критично роклята. Късите ръкави оставяха ръцете й почти голи, а деколтето бе толкова дълбоко, че откриваше повече, отколкото й се искаше. Коприненият корсаж описваше тялото й по почти неприличен начин, а количеството плат, събрано отзад, я караше да се чувства нестабилна.

— Как завиждам на тънката ти талия! — каза Елизабет с въздишка. — И все пак роклята не изглежда толкова зле с няколкото карфици, който забодох. Ще помоля Никол да я стесни. Аз самата не съм много добра с иглата.

— Ако Никол поправи роклята, няма да можеш да я носиш пак.

— Няма да е кой знае каква загуба, скъпа. И без това лилавият цвят никога не ми е подхождал. На теб стои много по-добре.

— Щях да се чувствам по-удобно в червената рокля.

— Наистина, Маги, не виждам как мога да те науча да избираш тоалета си според случая. И трябва да помолиш Кристофър да ти купи нови дрехи.

— Кристофър винаги ми купува дрехи. Купи ми поне дузина в минутата, в която слязохме от кораба. Дори още не съм обличала всичките.

— Е, виждам, че трябва и него да науча. Все пак си му съпруга, а си и богата наследница. Не можеш да се показваш в Лондон в нещо, което не е най-модното и най-доброто. Тази вечер ще направим изключение — само защото решението бе взето в последния момент.

Господи! Кристофър беше прав. Англичанките не мислеха за нищо друго, освен за дрехи.

— Сега съблечи роклята, за да я дам на Никол — подкани я девойката и се приближи, за да й помогне. — Ой, ой! Изглежда, съм те забола. Ще разкопчея това на гърба. А сега внимателно.

Маги успя да се измъкне от роклята само с няколко драскотини от карфици. Почувства нежност към Елизабет, която, изглежда, беше единственият добросърдечен човек в цял Лондон.

— Може би искаш да си починеш няколко часа. Ще накарам готвачката да ти изпрати лека вечеря около шест. Дотогава…

— Не си отивай, Елизабет. Чувствам се добре, когато мога да си поговоря с някой добронамерен човек.

Елизабет отметна завивката на леглото и направи знак на Маги да легне.

— Бедничката. Кристофър трябваше да те предупреди за майка и Катерина.

— Е, направи го до известна степен.

Елизабет седна в долния край на леглото и сви крака под себе си.

— Мисля, че не съм виждала нещо подобно на изненадата, изписана на лицето на Кристофър, когато му заяви, че ще те води на бала. Господи, Маги, аз наистина се възхищавам на смелостта ти. Тя не го помоли. Ти му каза.

— Страхувам се, че това е мой лош навик. А и не мисля, че онова на лицето на Кристофър беше изненада. По-скоро бе паника. Без съмнение мисли, че ще се покажа като магаре.

Елизабет се засмя.

— Магаре? Ти наистина имаш най-цветистия език.

— Така е, защото имам цветисти мисли. Според Кристофър и Питър мислите ми са недисциплинирани.

— Не трябва да ги приемаш толкова сериозно, в края на краищата те са само мъже.

Маги се засмя, после стана сериозна.

— Елизабет, знаеш ли, че Кристофър се ожени за мен само за да получи земята, проиграна от брат ви Стивън?

— Разбира се, че знам — меко отвърна Елизабет. — Мила Маги, това не е обида към теб. Браковете по-често се сключват по финансови причини, отколкото по любов. Разбира се, никой няма да те счита за нещо по-нисше заради това.

— Е, винаги съм си мислила, че бракът трябва да се опира на любовта. Аз самата никога не предполагах, че ще се омъжа. Винаги съм се справяла сама в живота. Струваше ми се доста рисковано да завися от един мъж.

— Човек не може да живее, без понякога да бъде зависим. Особено ако е жена. Не мислиш ли, че нашият свят е създаден така, че мъжете да ръководят, а жените да влияят?

Маги въздъхнал се отпусна назад на възглавницата.

— Вече не знам какво да мисля.

— Веднъж майка ми каза, че жената е в непрекъснато състояние на баланс между идеализъм и практичност, зависимост и сила, невинност и мъдрост. Твърде много е да се очаква всичко това от нея — въздъхна Елизабет. — Винаги съм знаела, че ще се омъжа по сметка, а не по любов. Виконт Стендбридж е доста приятен мъж: Страхувам се обаче, че Рейчъл е права. Смехът му наистина звучи като патешко крякане. Признавам, че чувствата ми към него са съвсем повърхностни, както и неговите към мен.

Маги я погледна с широко отворени очи.

— Тогава защо се жените? Ако е богат, както казваш, не може да се жени за теб за пари.

— Разбира се, че не. Ако се интересуваше от богатство, щеше да се ожени за друга! Ние, Талбътови, не сме толкова заможни след селскостопанската депресия. Той желае връзка с титлата на Торингтън.

— Няма ли си титла?

Един ден ще бъде граф Улфърд. Но аз съм дъщеря на херцог.

— Херцогът по-високо ли стои?

— Определено. Татко имаше доста силно влияние в парламента. Откакто здравето му се влоши, много често е пренебрегван, но мисля, че когато Джеймс наследи титлата, властта на семейството отново ще се засили. Ето защо Джордж иска да се ожени за мен.

— И това не те разстройва?

— Ни най-малко.

Маги чу думите, но очите на Елизабет говореха друго. Заподозря, че момичето лъже по-умело себе си, отколкото другите, и поклати глава.

— Не е вярно. Нито дума.

Елизабет съчувствено положи ръката си върху тази на Маги.

— Мила Маги, въобразяваш ли си, че си влюбена в брат ми?

— Аз… — поколеба се, ала видът на Елизабет предразполагаше към изповед. — Да. Обичам Кристофър. В началото мислех, че е арогантен, дебелоглав и безполезен като пистолет без спусък, но постепенно разбрах, че не съм срещала по-добър човек от него. Заклех се, че ще накарам това магаре да ме обикне — и ще го направя.

Елизабет се усмихна съчувствено.

— Може и да успееш, Маги. Но не се надявай прекалено много. Кристофър добре пази сърцето си. Брат ми се опитва да бъде идеалният джентълмен. Той е мил, грижовен, покровителства цялото си семейство и всичките си приятели, но винаги е бил голям скъперник по отношение на чувствата.

— Търси идеалната дама, за да допълни идеалния джентълмен у него.

— Може би.

— И я е намерил в Амелия Хоторн — каза Маги нацупено. — Предполагам, че тя е най-доброто, което може да бъде една дама.

Елизабет направи гримаса.

— Понякога мъжете са толкова глупави. За мен недостатъците на Амелия са прекалено очевидни. Не знам защо всички мъже в Лондон я мислят за образец на съвършенство.

— Какви са недостатъците й? — поинтересува се Маги, защото не бе видяла никакви.

— Ако я опознаеш по-добре, ще ги усетиш.

— Не искам да я опознавам по-добре от това.

— Не се оставяй да те плаши — посъветва я Елизабет. — Кристофър наистина се възхищава от Амелия, но се съмнявам, че е влязла дълбоко в сърцето му.

— Защо казваш това?

— Защото брат ми надали знае, че има сърце.

Балът на лорд Каламат надхвърляше представите на Маги. Светските събития, на които бе присъствала в Денвър и Санта Фе, бяха пищни, но празненството на Каламат ги надминаваше по изтънченост. Мъжете бяха елегантни в официалното си вечерно облекло, а жените блестяха в коприна, дантели, шифон, панделки и кадифе. Бижута проблясваха от шии, китки, пръсти и коси, искряха и се отразяваха в огромния кристален полилей, който висеше над тълпата. Паркетът беше така излъскан, че дори толкова много ботуши, обувки и бални пантофки не бяха опетнили блясъка му. Маги си мислеше, че преправената бална рокля на Елизабет е повече от дръзка. Чувстваше се неудобно и от прическата, измислена от Никол. Камериерката бе увила в косата й панделки, оформяйки натруфена корона от копринени къдрици. Когато името им бе съобщено в балната зала, Маги огледа събрания елит на Лондон и разбра, че е облечена и сресана по-консервативно, от която и да е дама там. Когато погледите се насочиха към нея, тя внезапно се почувства безлична и тромава. Навярно идването й на бала беше грешка.

Майката на Кристофър ги поведе през тълпата, следвана от Джеймс и Катерина. След тях вървяха Кристофър, Маги и Родни. Херцогът не беше достатъчно добре, за да присъства.

Кристофър здраво стискаше ръката на жена си.

— Усмихвай се, Маги. Изглеждаш така, сякаш се качваш на ешафода. Мила моя, ти пожела да дойдеш.

Маги се усмихна пресилено. Може би не изглеждаше чак толкова необичайно, колкото се чувстваше.

Танците бяха вече започнали. Лейди Торингтън вярваше, че късната поява на подобни събития привлича вниманието. В момента присъстващите изпълняваха някакъв церемониален скован танц, който Маги не познаваше. Питър я беше учил на валс. Не бе споменал нищо за сложните извивки, завъртвания и пози, които се изпълняваха тук.

Кристофър я отведе настрани от херцогинята и от дансинга.

— Би трябвало да поздравим лейди Виктория. Тя е дъщерята на Каламат.

И момичето, което домакинът им се опитва да омъжи, спомни си Маги думите на Елизабет.

Когато приближиха, Мери Виктория бе заобиколена от група обожатели, претендиращи за следващия танц. Тя поздрави Кристофър, широко усмихната:

— Лорд Кристофър Талбът. Отново сте в Лондон. Колко приятно! Оцеляхте сред пустошта на Америка.

— Намирам, че тя всъщност е доста освежаваща. Лейди Мери Виктория, може ли да ви представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Маги мълчаливо поздрави Кристофър за правилното произношение на дългата редица имена. Тонът му прозвуча така, сякаш той се гордееше да я нарече своя съпруга. Сърцето й подскочи от радост. Усмихна се топло на Мери Виктория и тя и отвърна със същото.

— Много се радвам, че се запознахме, лейди Кристофър. Може ли да ви наричам Магдалена?

— Но моля ви.

— Маги е американка — обясни Кристофър. — От Колорадо и Ню Мексико.

— Колко вълнуващо! Трябва да сте много смела. Чела съм истории за масови убийства и нападения от индианци.

— Е… — Маги се чудеше дали да поохлади ентусиазма на момичето, като й каже, че никога не е била нападана от индианци. Реши да го направи. — Повечето от индианците живеят мирно в резервати. Има все още някои, които причиняват неприятности — предимно Джеронимо и приятелите му.

— Не трябва да четете такива неща — обади се Кристофър. — В повечето случаи са преувеличени.

— И татко ми казва това, но аз с най-голямо удоволствие бих чула истории от първа ръка.

— Тогава трябва да се отбиете при съпругата ми. Сигурен съм, че лейди Торингтън ще ви приеме с удоволствие.

— Ще го имам предвид.

По време на разговора им обожателите на лейди Мери се въртяха наоколо като вълци, които дебнат плячката си. Маги си спомни коментара на Елизабет, че лорд Каламат планира да даде голяма зестра на единствената си дъщеря. Знаеше ли Мери Виктория, че баща й й купува съпруг? Разбира се, че знаеше. Може би затова момичето не проявяваше никакво желание да се върне при обожателите си.

Следващият танц беше валс. Кристофър покани Маги. Докато се въртяха в такт с музиката, той усмихнато я попита:

— Балът отговаря ли на очакванията ти?

— Невероятен е. Ако ония надути матрони от висшето общество в Денвър можеха да го видят, щяха да онемеят. Даже Хорас Тейбър не може да си позволи такъв празник, а той е богат колкото самия Господ.

Кристофър се засмя:

— Наистина се изразяваш по много цветист начин.

— Лейди Мери Виктория изглежда много добра.

— Така е. Маги, не всички в Лондон са като майка ми и Катерина. Хората ще те харесат, ако им позволиш.

Кристофър я притисна по-плътно към себе си и прошепна:

— Знаеш ли, че се справяш много добре? Просто помни, че си дама.

Дъхът му бе топъл и възбуждащ. Валсът изобщо не бе скучен, когато танцуваше с Кристофър. Вълната от чувства, които той събуждаше в нея, я изпълваше с желание да се изяви в собствения си танц. Щеше да се държи прилично и да докаже на съпруга си, че може да бъде идеална и благовъзпитана като всяка английска дама.

Внезапно кръвта й се смрази, когато херцогиня Торингтън изникна от тълпата, хванала под ръка Амелия Хоторн.

— Кристофър, скъпи, виж кой е тук. Милата Амелия.

Кристофър дори не трепна. Това беше озадачаващо. Може би не беше наясно, че Маги знае всичко за него и госпожица Идеална.

— Добър вечер, Амелия. Изглеждаш чудесно.

„Изглежда като захарен памук на клечка — помисли си Маги намръщено, — само сладост и никакво съдържание.“

— О, Кристофър, благодаря. Надявах се да си тук тази вечер. Днес следобед видях майка ти в парка и се зарадвах, като научих, че си се върнал.

„Обзалагам се, че си се зарадвала“ — сряза я Маги наум.

— Може ли да ти представя съпругата си, Магдалена Тереза Мария Монтоя Талбът.

Амелия се усмихна лъчезарно на Маги.

— Срещнахме се днес следобед. Колко е хубаво, че ви виждам отново, Магдалена, Изглеждате прелестно! Това не е ли чудесната рокля, която Елизабет носеше на дебютантския бал на Тамара Ходжис миналия сезон? Стои ви чудесно.

Маги замръзна. Не беше необходимо да е веща по въпросите на обществото, за да разпознае хапливата забележка, когато я чуе. Кристофър, като всеки мъж, изглежда, не усети нищо.

— Как е семейството ти? — попита той.

— Великолепно. Чичо Дан направи състояние от транспорта тази година. Всъщност, Кристофър, страхувам се, че може да подяде бизнеса на „Питни и Талбът“.

Кристофър се усмихна спокойно.

— Сега, когато съм тук, може би ще променя нещо.

— Разбира се, че ще го направиш. Но нека поговорим за нещо друго. Работата е толкова досадна, нали? Леля Клариса планира грандиозно събиране за Коледа в Оукли Фийлдз. Надявам се, че ще дойдеш. — Измери с поглед Маги. — Разбира се, поканено е цялото семейство.

— Вече приех от името на всички — намеси се лейди Торингтън.

— Ще прекараме повече от чудесно — възторжено заяви Амелия. — Пързаляне с кънки, горещ сайдер пред камината, дълги разходки в снежната гора…

Амелия говореше поетично, но Маги беше наясно, че планира интимни срещи, в които нежеланата съпруга не се включва.

— Имаме да наваксваме толкова много — продължаваше госпожица Идеална. — Трябва да чуя всичко за приключенията ти в Америка. Трябва да танцуваш с мен и да ми разкажеш за имението на брат си в Ню Мексико. — Отправи зле прикрит победоносен поглед към Маги. — Нямате нищо против, нали, скъпа?

Амелия отведе Кристофър, преди Маги да успее дори да отвори уста. Видя как тънките устни на лейди Торингтън се изкривиха в лукава усмивка. Очевидно това беше война и тези дами се бяха впуснали в първата атака. Маги беше свикнала да предвижда конфликти. Лукавството и изкуствените припадъци не бяха в неин стил.

— Какво искате, лейди Торингтън? — сдържано попита Маги. — Кристофър да се разведе с мен ли? Разочарована ли сте, че не се е оженил за Амелия?

Намръщеният поглед на херцогинята би могъл да изравни със земята цяла борова гора.

— Каква глупост! Магдалена, скъпа, нямаш никаква представа за какво говориш.

— Имам представа, че набутвате моя съпруг под фустата на Амелия Хоторн.

Очите на лейди Торингтън се разшириха.

— Ти си една малка грубиянка.

Маги отказа да сведе поглед.

— Разбира се, че не трябва да се развеждате. Такова нещо би означавало разорение. А и, както казах вече, въпреки че Амелия беше първият избор на Кристофър, не е подходяща. Чичо й има състояние, достойно за уважение, но тя не е ключът към земята на Стивън. А честта изискваше това положение да се оправи. Не, мила моя, аз просто ти правя услуга, като ти посочвам колко далеч си от жените, които Кристофър обожава и уважава. Ако трябва да съм брутално искрена, ще ти кажа, че ако останеш в Англия, ще поставиш семейството в неудобно положение. Ти и синът ми трябва да продължите живота, за който сте предопределени. Кристофър ти е осигурил бъдеще, много по-добро от това, което сама би си осигурила. Върни се в Ню Мексико и бъди щастлива.

— И да оставя Кристофър да живее своя собствен живот?

— Да. И двамата можете да имате свой собствен живот — живот, за който сте подходящи.

След тази окончателна присъда херцогинята се обърна и решително се оттегли.

Стиснала здраво устни, Маги обходи с поглед залата, докато откри Кристофър и Амелия. Те се носеха красиво по дансинга като едно цяло. Амелия се усмихваше на Кристофър, а той изглеждаше прехласнат от възхищение.

— А, Маги! Не очаквах да те видя тук!

Маги се обърна с благодарност към познатия глас на Питър. Една дама бе хванала високия юрист под ръка — стройна тъмнокоса жена с приятни бръчици около искрящите си очи.

— Маги, това е сестра ми, госпожа Алис Дънбар, вдовица. Алис, запознай се с Магдалена Монтоя Талбът, съпругата на лорд Кристофър.

— За мен е чест — каза Алис, като подаде ръка приятелски. Изглеждаше искрена. — Питър ми е разказвал много за вас и приятелката ви Луиза.

Питър веднага се хвана за думите й:

— Като стана дума за Луиза, получавала ли си скоро новини от нея?

Маги се усмихна:

— Не ни чакаше писмо, когато пристигнахме в Торингтън Хаус, ако това имаш предвид. Все пак едва ли е минало достатъчно време.

— Е, да — въздъхна той. — Сигурен съм, че е добре. Никога не съм срещал жена, която да се грижи така добре за себе си, както Луиза. Освен теб, Маги.

Маги погледна за миг към дансинга, където Кристофър и Амелия все още танцуваха като омагьосани любовници. Питър проследи погледа й.

— Виждам, че си срещнала госпожица Хоторн.

— Да.

— Мила моя, тя не може да се сравнява и с малкото ти пръстче.

Маги се засмя.

— Разбира се, че не може. Аз съм най-внушителната дама в залата и щастлива като прасе в кал.

Почувства нежния изпитателен поглед на Питър върху себе си и после сведе очи към пода. Ако бяха в Денвър, той щеше да й направи забележка за сарказма, неподходящ за една дама, както и за цветистия език. Сега той само въздъхна.

— Как намираш Лондон? Някога смяташе, че английските обичаи изглеждат пълна глупост.

— Все още мисля така. Трябваше да ме предупредите за тези дами от висшата английска аристокрация. Никога не съм срещала някой, толкова зает да не прави нищо. Не се обиждайте, госпожо Дънбар.

Адис се засмя.

— Ние сме специфична раса. Но ще ви се наложи да свикнете с нас след време.

След един-единствен танц с Амелия Кристофър не можеше да се отърве от лейди Хетрингтън — огромна матрона, която някога усърдно го беше преследвала заради дъщеря си. Момичето вече беше омъжено за някакъв баронет.

— Това красивата съпруга ли е? — попита лейди Хетрингтън. — Малката, която говори с Питър Скарбъроу и сестра му.

— Наистина е тя, милейди. — Кристофър се зарадва, като видя, че Маги е избягала от компанията на майка му й е намерила закрила при Питър. Чувстваше се леко засрамен, че бе позволил Амелия да го отвлече.

— Боже, та тя е малка красавица! — възкликна лейди Хетрингтън. — Чух, че сте я открили в Америка. Кой би помислил, че тая дива земя може да роди такова красиво цвете! Всички й се възхищават. При това е наследница. Трябва да сте много щастлив, че можахте така лесно да си върнете земята на брат ви.

— Всъщност земята на съпругата ми е незначителна придобивка в сравнение с останалите й добродетели. Тя притежава извънредна смелост. С голи ръце ме спаси от една мечка гризли. Щях да съм мъртъв.

— Каква мечка?

— Гризли. Най-свирепият звяр, който можете да си представите. — Освен майка му. Маги като че ли не се справяше така добре с нея, както с мечката.

Лейди Хетрингтън изду устни в знак на задоволство.

— Мисля, че това е много романтично, лорд Кристофър. Бракът ви трябва наистина да е повеля на съдбата.

Ако добре познаваше Лейди Хетрингтън, до сутринта цялото лондонско общество щеше да се възхищава на героизма на Маги. Щеше да бъде на първо място в клюките. Може пък съгражданите му да осъзнаят, че качествата не произтичат задължително от потеклото. Може би беше време той самият да го осъзнае.

— Здравей, момчето ми. — Питър изникна до Кристофър.

Добър вечер, лейди Хетрингтън. Мисля, че госпожица Ричардсън ви търсеше преди малко.

Когато лейди Хетрингтън се отдалечи, Питър се обърна към Кристофър:

— Вече хвърляш малката Маги на вълците, така ли?

— Какво искаш да кажеш с това? — попита Кристофър остро. Откри с поглед Маги да разговаря с ято матрони на средна възраст. Брадичката й беше вдигната, раменете й — изправени, а на устните й грееше лъчезарна усмивка. Отново беше поела ролята на дама. — Ако онези дами ей там са вълците, за които говориш, тогава Маги удържа положението сама.

— Знаеш какво имам предвид, момчето ми. Да не мислиш, че клюкарите не злорадстваха, докато танцуваше с Амелия, а Маги ви наблюдаваше със свито сърце? Знаеш, че те преживяват от тези неща. До сутринта всяко женско същество от обществото в града ще обсъжда как си оставил съпругата си да линее, за да танцуваш със старата си любов.

— О, по дяволите, Питър! Знаеш, че това са глупости. Амелия е приятел, а това няма нищо общо с Маги и мен. Съмнявам се, че Маги се е разстроила от моя танц с Амелия.

Питър поклати глава.

— Кристофър, понякога си мисля, че разбираш от жени по-малко от мен.

— Разбирам от жени толкова, колкото и повечето мъже — каза Кристофър нетърпеливо. — Това, което наистина разбирам, е, че Маги трябваше да остане в Ню Мексико. Тя знае как да се справи с упорито добиче или с разгневена гризли, но се съмнявам, че може да се справи с майка ми и останалата част от лондонското общество. Никога няма да е щастлива в Лондон.

— Ти толкова ли си щастлив в Лондон?

Кристофър не отговори. Въпросът беше нелеп. Трябваше да е щастлив в Англия. Тук беше неговият дом.

— Трябва да си призная, че Ню Мексико ми липсва — разсеяно сподели Питър.

Кристофър се намръщи.

— За какво мислиш, Питър?

Питър сви рамене.

— Нищо, нищо… Само старчески мечти.

Маги вече не се учудваше защо семейство Талбът стават толкова късно. След бала на Каламат се прибраха в малките часове на нощта, но все още не си лягаха. Мъжете се оттеглиха в библиотеката да пият бренди, а лейди Торингтън и Катерина обменяха клюките, които бяха събрали по време на танците. Маги остана с дамите, но те я изключиха от разговора. Беше благодарна, когато Елизабет влезе в салона с херцога под ръка.

Херцогинята се нацупи.

— Едуард, би трябвало да си в леглото.

— Глупости, Адела. Искаш да проспя остатъка от живота си. Скоро ще заспя завинаги.

— Тогава би трябвало да си в библиотеката със синовете си.

— Прекалено стар съм за бренди. Това е моята къща. Аз съм херцогът. Ще ходя, където си искам.

— Да, Едуард.

Херцогът се обърна към нея:

— Ти, момиче. Как ти се видя първият светски бал в Лондон?

Маги се усмихна. Херцогът имаше удивително бистър ум.

— Забавлявах се много, сър. Балът беше вълнуващ.

— Адела представи ли те на някои? Сигурен съм, че го е направила. Тя познава всички в този проклет град.

— Едуард, какъв език!

— Прекалено съм стар да съблюдавам думите си. Тази жена не е една от твоите хилави любимки. Заклевам се, че е слушала много пъти цветист език.

— Да, сър. Дори съм го използвала от време на време.

— Браво. Знаех си, че нашият Кристофър ще си намери истинска жена? Не като тия благоприлични кокони в Лондон, които само се наричат жени.

— Едуард — каза херцогинята със заплашителен тон, — пресилваш се.

Херцогът се настани в нишата.

— Вече не. Ела тук и седни до мен, момиче.

Маги послушно седна. Беше започнала да харесва раздразнителния старец.

— Разкажи ми за бала, на който замъкна сина ми. Знаеш, че обикновено не ходи. Трябва добре да си го вързала.

— Едуард, Магдалена не е вързала Кристофър по никакъв начин. Всъщност тя пътува обратно за Америка веднага щом успее да си намери билет.

Изненадана, Маги вдигна рязко глава.

— Не, не пътувам!

— Разбира се, че да, скъпа. Не си ли спомняш краткия ни разговор?

Катерина гледаше самодоволно. Елизабет и херцогът бяха изненадани. Маги гореше от желание да извика „вещица“ в лицето на херцогинята, но се задоволи с един убийствен поглед.

— Изгаряте от нетърпение да се изплаша и да избягам. Ако ме познавахте по-добре, щяхте да знаете, че Магдалена Монтоя не бяга от никой и от нищо. — Вдигна брадичка с надменност, равна на тази на херцогинята.

— Какви са тия приказки, че момичето си тръгва? — Гласът на херцога трепереше. — Тя току-що пристигна.

— Момичето не си тръгва.

Всички обърнаха погледи към вратата. Кристофър се бе облегнал на касата със скръстени на гърдите ръце.

— Мамо, мога ли да поговоря с теб насаме?

Херцогинята изсумтя:

— Този въпрос засяга цялото семейство. Ще го обсъждаме тук.

— Въпросът засяга мен и съпругата ми, но ако искаш да говоря пред другите, така да бъде.

Джеймс и Родни избутаха Кристофър, за да влязат в стаята.

— Какво става тук? — попита Джеймс.

Кристофър не му обърна внимание.

— Мамо, бях те помолил да отдаваш нужното уважение на съпругата ми…

— Не съм неучтива. — Херцогинята беше разярена, че е обвинена в такова провинение. — Аз съм реалистка.

— Реалистка за какво? — настоя Джеймс. — Аз съм най-големият и съм наследникът. Имам право да бъда включен в спора.

Херцогът изсумтя.

— Млъкни, Джеймс. А сега, Адела, какви са тия приказки, че момичето си тръгва? Тя току-що пристигна, нали?

— Не си тръгвам!

— Спокойно, Маги! — заповяда й Кристофър.

Херцогинята се изправи властно.

— А сега виж какво, Кристофър. И ти, мъжо. Изглежда, трябва да мисля вместо всички вас. Кристофър, ти винаги си бил послушен син и не разбирам защо настояваш да доведеш една неподходяща жена в средата си, за да ни злепоставя. Ние сме семейство с известен престиж. Обществото ни наблюдава. Магдалена може да е много сладко момиче, но тя няма понятие как да се изразява, как да се държи, как да се облича. Тези неща не могат да се научат за няколко седмици или месеци. Ако една жена не е родена дама, тя никога не може да стане такава.

Маги трябваше да положи усилия, за да не сведе очи пред убийствения поглед на лейди Торингтън, насочен към нея.

— Магдалена, аз със сигурност не ти желая зло. Уважавам факта, че си наследница и от семейство от… е… някъде си. Но ти не можеш да бъдеш щастлива тук. Не съм в състояние да разбера защо искаш да останеш. Излагаш себе си, Кристофър и цялото семейство. Както ти казах по-рано, момиче, опитът ти да се изкачиш по-високо от собственото си положение ще ти донесе само нещастие.

— Сигурна съм, че ще направите всичко, което е във вашата власт, за да се уверите, че съм нещастна.

— Мамо! Маги! Престанете! — Гласът на Кристофър прекъсна рязко напрежението, докато двете жени разменяха ядосани погледи. По бузите на Елизабет се стичаха сълзи. Дори Катерина се притесни. — Маги и аз ще решим какво да прави и къде да живее. Ако остане, ще се отнасяш с нея като с дъщеря или ще се лишиш изобщо от компанията ми. Разбра ли?

— Чуйте! Чуйте! — извиси се гласът на херцога в тишината, настъпила след изявлението на Кристофър. — Сложи старата на място. Време беше някой да го направи.

Херцогинята изгледа обидено съпруга си, прихвана огромната си пола и излезе от стаята. Катерина побърза да стори същото след нея.

— Елизабет — обърна се Кристофър към сестра си, — заведи татко в апартамента му, моля те.

Останала сама със съпруга си, Маги се обърна и погледна през прозореца към черната лондонска нощ. Тук звездите не можеха да се видят, както в Колорадо и Ню Мексико. Въздухът беше много гъст от праха и пушека. Тъмнината Като че ли изведнъж я задуши.

— Маги. — Гласът на Кристофър беше нежен. — Съжалявам. Хайде да си лягаме.

Маги му позволи да я поведе нагоре. Когато вратата на апартамента им хлопна зад тях, тя попита:

— Защо майка ти ме мрази така? Какво съм й направила?

— Тя не мрази теб. Опитай се да разбереш. Целият и живот е семейството и неговото положение в обществото.

Маги се бореше със сълзите си, но те я надвиха и потекоха.

— Не плачи — погали бузата й с пръст.

— Не плача. Аз никога не плача.

— Добре, не плачеш. Ела тук, скъпа.

Тя се изплъзна от прегръдката му.

— Това ли е твоето разрешение на всеки проблем?

Кристофър я хвана през талията и я задържа в нежна, но здрава прегръдка.

— Някога се оплакваше, че не изпитвам страст към теб. Вземи решение, малка Маги.

Той бавно се наведе да я целуне, а ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото й. Маги нямаше воля да устои.

Докато устните на Кристофър докосваха нейните, внезапно по вратата се разнесоха гръмки удари.

— Кристофър! Кристофър, помощ! — долетя молбата на лейди Торингтън. — Баща ти! Припадна!